Решение по адм. дело №1174/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Жалбоподателят – А. К. Н., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], *** оспорва Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 25-0435-000040 от 16.04.2025 г., издадена от Т. Д. Т. на длъжност Началник сектор към ОДМВР - Пловдив, РУ 02 - Пловдив, упълномощен със Заповед № 317з-3162/15-04-2022 г., с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП, е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

В жалбата са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на процесната ЗППАМ, като се твърди че е издадена в противоречие с материалния закон и при неспазване на императивните изисквания на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Твърди се , че в нея не е посочен точен адрес, на който е извършено твърдяното нарушение , както и че в нея не е определен срок на действие.

Ответникът - НАЧАЛНИК СЕКТОР при ВТОРО РУ при ОДМВР ПЛОВДИВ, в становище (л. 3) оспорва жалбата, иска се същата да бъде отхвърлена като неоснователна и да се потвърди обжалваната заповед като правилна и законосъобразна, издадена при спазване на материалноправните и процесуалноправните изисквания на закона, като издадена от компетентен орган и в срок, липсват неясноти и съдържаща подробни мотиви.

ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА - ПЛОВДИВ, редовно уведомена за възможността за встъпване в процеса, не изпраща представител

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок, видно от представените по делото доказателства , че връчването /л. 7/ на ЗППАМ е било осъществено на 15,05,2025 г., а жалбата срещу процесната ПАМ, видно от щемпела на МВР е подадена на 28,05,2025 г., от лице, което има правен интерес да направи това, поради което същата е процесуално ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съдът като съобрази фактите и събраните по делото доказателства , относно оспореният административен акт предмет на съдебен контрол, от фактическа страна установи следното:

Установено е , че на 16,04,2025г. около 00,51ч., в [населено място], на ул. „Рая“ до № 6 жалбоподателят е управлявал лек автомобил марка Фолксваген с рег. № [рег. номер], с концентрация на алкохол в кръвта от 0,51 промила, като водача е изпробван с техническо Средство-Дрегер Алкотест 7510 , с фабр. Номер 0030 , поради което му е бил съставен АУАН серия GA АКТ № 3732963 и оспорената /л. 7/ ЗПАМ. На жалбоподателя е издаден талон за изследване с № 258652.

В хода на съдебното производство, в изпълнение на Определение № 6090 от 04,07,2025 г., към доказателствения материал се приобщиха и изпратените от ответника доказателства касаещи материалната компетентност на органа , а именно /л. 8-20/ заверени копия на : Заповед № 81213-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, Заповед №317з-11675-31/31.12.2021 г. на Директор на ОДМВР – Пловдив.

В съдебното производство от ответника е постъпило писмо на 15.07.2025 г. в което се сочи, че във Второ РУ не е постъпвал резултат от медицинско химическо лабораторно изследване във връзка с издадения талон за медицинско изследване № 258652 на лицето А. К. Н..

В същото осз. А. К. Н. заявява, че не е давал кръв за медицинско изследване на концентрацията на алкохол, въпреки че му е бил издаден талон за изследване № 258652, като не е дал проба, просто защото така е решил. Заявил е че няма искания по доказателствата и съдът е обявил делото за решаване.

Въз основа на така събраните доказателства съдът от правна страна излага следното:

Заповедта е издадена на посоченото в нея основание за прилагане на процесната ПАМ разпоредба на чл. 171, т. 1, б. „Б“ ЗДвП, в която е предвидено, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат ПАМ – временно отнемане на СУМПС на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му за не повече от 18 месеца.

В конкретния случай мярката „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС“ е наложена на жалбоподателя за управление на автомобил с концентрация на алкохол в кръвта от 0,51 промила, което е над допустимата граница.

Според разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, ПАМ по чл. 171, т. 1 б. „Б“ от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е приложена заповед /л. 18/, от която е видно че ответника Началник сектор към ОДМВР - Пловдив, РУ 02 - Пловдив е упълномощен да издава такава ПАМ, поради което съдът приема че ПАМ е издадена от компетентен орган, притежаващ както материална, така и териториална компетентност.

Спазена е изискуемата от закона писмена форма за акта, а и той от своя страна си съдържа всички изисквани от закона реквизити. Изложени са и правни мотиви, които си съответстват взаимно и отговарят на хипотезата на сочената в същия правна норма. При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Посочени са фактическите основания за издаване на заповедта – управление на МПС от лице след употреба на алкохол при концентрация в кръвта над 0,5 промила, регистрационният номер на управляваното МПС, данните за неговия собственик и данните на лицето, което е управлявало МПС, което в случая е едно и също, както и АУАН, с който е констатирано нарушението, във връзка с което е издадена процесната заповед.

Жалбоподателят не е дал кръвна проба. При разпределена доказателствена тежест Н. не е организирал защитата си и не е представил каквито и да са доказателства в негова полза. Твърдяните съществени процесуални нарушения в жалбата не се намират за такива от съдията докладчик , като съдът приема че безспорно е установено управлението на автомобил с 0,51 промила алкохол в кръвта на Н..

Без представянето на СМЕ в полза на Н. съдът няма основание да отмени установеното с дрегер управление на автомобил с 0,51 промила.

С оглед на така изложеното, съдът приема, че на процесната дата, час и място се установява по несъмнен начин, че жалбоподателят е управлявал МПС под въздействие и/или след употреба на алкохол, в синхрон с изложеното в процесния ИАА. Доказан е фактическият състав на посоченото нарушение и на разпоредбата, въз основа на която е наложена процесната ПАМ, конкретно – наличието на изложените в заповедта факти, а именно – управление с употреба на алкохол от 0,51 промила.

В заключение от събраните по делото доказателства съдът намира, че ответникът доказа по несъмнен начин наличието на основанията за прилагане на оспорената принудителна административна мярка. От страна на жалбоподателя не бе опровергано по пътя на пълното насрещно доказване твърдението на ответника. Прилагането на обжалваната ПАМ е фактически и правно обосновано и съответства на предвидената в закона цел да се осигури безопасността на движението по пътищата.

С оглед на обстоятелството, че ответникът в настоящото производство не претендира разноски, такива не се присъждат.

Предвид всичко изложено по-горе, съдът намира, че оспорената ПАМ като законосъобразна следва да се остави в сила, а жалбата се отхвърли, поради което и на основание чл. 172 , ал. 5 от ЗДП Съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалба на А. К. Н., [ЕГН], с адрес: [населено място], *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 25-0435-000040 от 16.04.2025 г., издадена от Т. Д. Т. на длъжност Началник сектор към ОДМВР - Пловдив, РУ 02 - Пловдив, упълномощен със Заповед № 317з-3162/15-04-2022 г., с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП, е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Решението е окончателно.