РЕШЕНИЕ №
гр.
Велинград, 08.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично заседание на осми октомври през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА
при участието на секретар Мария Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Терзиева-
Владимирова гр. дело № 1435 по описа на съда за 2018 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от И.Ю.Т.,
ЕГН:**********, с постоянен адрес:***, Н.Т.Ж., ЕГН:**********,*** и А.Т.Г.,
ЕГН-**********,***, против „ИВАНА
2016“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалища и адрес на управление: гр. Велинград,
4600, ул. „Братя Кръстини“ №4, представлявано от управителя И.Т.Ф., иск с
правно основание чл. 109 от ЗС, с който се иска ответното дружество
да бъде осъдено да преустанови ползването на сграда с идентификатор
10450.502.322.4, както и да изнесе вещите си от нея, находяща се в собствения
на ищците имот с идентификатор 10450.502.322, в квартал 502, с площ от 128 м2, при граници и съседи: имот
10450.502.324; имот10450.502.321 и имот 10450.502.1299, находящ се в гр.
Велинград, улица „Св. св. Кирил и Методий“ №12.
Ищците твърдят,
че са собственици при правни права на по 1/3 ид.част за всеки от тях, на
незастроено дворно място, съставляващо УПИ XI „За търговска дейност, отреден за
ПИ 3127 в кв.134 по плана на гр. Велинград, целия с площ от 128 кв.м., при
приложена регулация. Поддържат, че имотът е със статут на незастроен, защото в
него се намират само метални павилиони, монтирани преди 1989 г., като
преместваеми обекти. Сочат, че имотът и е бил реституиран с влязло в сила
Решение на Кмета на Община Велинград от 1998 г.
по ЗВСОДВ по ЗТСУ /отм/. Излага се, че към момента на одържавяването му
за предвиденото мероприятие по вече обезсилен план, е бил собственост на М.А.Д.-
баба на първия ищец до размера на 1/3 ид.част и на И.А.Г. - сестра на М.Д.,
съответно майка на втората и третият от нас - Н.Ж. и А.Г.. Твърди се, че след
реституирането на имота през 1998г. праводателката на първия ищец -М.Д., се е
снабдила с нотариален акт № 459/2002г. за възстановената й 1/3 ид.част от
имота, а праводателката на другите двама ищци - И. Г. , се е снабдила с
нотариален акт № 5/2001г. за възстановените й 2/3 ид.части от имота. С
нотариален акт № 144/2016г., М.Д. е прехвърлила на първия ответник И.Т.
собствената си 1/3 ид.част от имота, а Н.Ж. и А.Г., в качеството им на
единствени наследници на тяхната майка И. Г. , се снабдили с официален документ
за собственост, който легитимира всеки от тях двамата за собственик на по 1/3
ид.част от имота - общо за останалите 2/3 ид.части от него. Твърди се, че към
1998 г., след влизане в сила на решението за реституцията на имота
праводателите им са върнали на общината полученото при одържавяването на имота
им обезщетение, заедно с владението на имота и са получили и металните
павилиони, като са решили временно да ги санират и да осъществяват търговска
дейност в тях, докато за имота се изготви и одобри нов ПУП за застрояването със
сгради с постоянен статут. Средният по-голям павилион е бил разделен на два
магазина, което било сторено с цел по-лесно да се отдава под наем, както и
всеки от съсобствениците да може да получава добиви от имота, включително и
наем от тези обекти. Твърди се, че обектите били отдадени под наем на фирма
„Ива-РМ-2”, с управител и представител тогава А. М. , както и че в последствие
наематеят бил поканени да освободи имота, тъй като не си плащали наема, но
отказал. Излагат, че са предявили иск за ревандикация на имота, по който било
постановено Решение № 49 от 18.05.2018г. по гр.дело №1957/2017г., по описа на
ВКС, с което въззивното решение било потвърдено в частта, с която искът е
отхвърлен и отменено в частта, с която са отменени констативните им нотариални
актове. След влизане на решението в сила са поканили наемателя в двуседмичен
срок да опразни магазина. От управителя на ответното дружество се получил
писмен отговор, в който посочвал, че е сключил „Договор за наем” с М. , както и
че упражнява надлежно право на задържане, с оглед направени подобрения в имота
на стойност 87 000 лв." Предвид изложеното моли а се уважи предявеният
иск. Ангажира доказателства. Претендира разноски.
В срока за
отговор по чл.131 ГПК ответното дружество оспорва иска, поддържа, че е
неоснователен, тъй като ищците не са собственици на процесния поземлен недвижим
имот, нито на сградата, построена върху него. Излагат, че той неправилно е бил
реституиран, като се развиват подробни съображения в тази насока. Сочи се, че спорът по повод реституцията на имота е разрешен с влязло в сила решение по
възз. гр.д.№ 475/2016г. на ОС Пазарджик, недопуснато до касационно обжалване в
тази част с Решение № 49 от 18.05.2018г. по гр.дело №1957/2017г., по описа на
ВКС, и влязло в сила, като с него е отречено правото на собственост на
основание реституция и наследствено правоприемство за ищците, като по повод на
косвен съдебен контрол върху издадения индивидуален административен акт е
прието, че решение на Кмета на Община Велинград от 1998г., въз основа на което
ищците се легитимират като собственици на основание реституция върху процесния
имот е недопустимо, постановено е в недопустимо производство, започнало по
недопустима молба, тъй като с Решение № 130/24.04.1992г. на Кмета на Община
Велинград са получили отказ да се възстанови правото на собственост върху
отчуждения имот, а възстановеният преклузивен срок през 1997г. касае само
бившите собственици, които са пропуснали своевременно да поискат реституция, не
и тези, на които е отказано възстановяването. Твърди, че ищецът И.Ю.Т., който е придобил през 2016г., по време на висящият процес правото
„притежавано“ от М.Д.го обвързва със сила на пресъдено нещо в качеството му на
приобретател. Излага, че в PC Велинград
към настоящия момент е образувано и висящо гр.д.№ 1434 по описа за 2018г. с
ищци- И.Ю.Т., Н.Т.Ж. и А.Т.Г. и ответници- А. В. М. и И. В. М. , като предявеният по него инцидентен установителен иск е преюдициален, поради
което прави искане за спиране на производството на
основание чл. 229, ал.1, т.4 от ГПК. Твърди, че
процесният търговски обект с идентификатор 10450.502.322.4 се
ползва законно, на основание на облигационно отношение със собствениците му. Оспорва, същият
да представлява метален павилион и преместваем обект, като твърди,
че е масивен - с тухлени носещи стени и остъклени метални
витрини откъм улицата. Сочи, че при наемането на обекта им е бил предоставен от наемодателите Протокол от приемателна комисия от 16.05.1984
г., който бил използван за издадаване разрешително за осъществяваната от тях дейност, и който
удостоверява законността на помещението, поради което твърденията на ищците за
незаконност на сградата са неоснователни. На основание чл. 219 от ГПК прави искане в настоящето производство да се привлечат като трети лица помагачи - А. В.
М. и И. В. М. и двамата от Велинград, ул*****. Моли да се отхвърли исковата претенция като неоснователна. Ангажира доказателства.
След като се запозна със събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
От приет по делото
като писмено доказателство нотариален акт за дарение на недвижим имот № 59, том
II, рег. № 1539, н.д. № 255/21.09.2016 г., на нот. Г. Халачев, с рег. № 156 ,
с район на действие РС Велинград се установява, че на 21.09.2016 г., на първия
ищец- И.Ю.Т. е дарена 1/3 идеална част от процесния урегулиран поземлен имот. От
нотариален акт № 82, том II, рег. № 3709, н.д. № 274/2018 г., на
нот. С. Даскалов, с рег. № 54100, с район на действие РС Велинград се
установява, че на 17.07.2018 г., Н.Т.Ж. и А.Т.Г. са признати за собственици на
по 1/3 идеална част за всеки от тях на основание наследяване по закон на
процесния урегулиран поземлен имот. Не са представени доказателства от къде
произтича правато на собственост на праводателите на страните, като ответникът
оспорва ищците да собственици както на урегулирания поземлен имот, така и на
процесната постройка върху него. По делото не са ангажирани доказателства, от
които да се установява, че ищците са носители на правото на собственост върху
процесната сграда с идентификатор 10450.502.322.4. Не се твърди, нито доказава
същата да е построена след м. септември 2016 г., от когато първия ответник е
станал собственик на поземления имот, или след 17.07.2018 г., от когато втория
и третия ищци са признати за негови собственици, дори напротив твърди се същата
да е съществува още от 2007 г., поради което и разпоредбата на чл. 92 ЗС е
неприложима по отношение на тях и дори да се приеме, че са собственици на
земята, то не може да се приеме, че по силата на приращението са станали
собственици на процесната сграда. Като се съобрази и датата, на която се твърди
да са придобили правото на собтвеност върху процесния поземлен имот се
установява, че са неприложими и разпоредбите на чл. 79 и чл. 80 ЗС за да се
направи извод, че са придобили правото на собственост върху процесната
постройка на основание давностно владение, доколкото от 2016 г., респ. от 2018
г. до датата на предявяване на иска не е изтекъл необходимият законоустановен период
от време. От друга страна не са ангажирани никакви доказателства, от които да
се установи, че сградата им е била реституирана, на тях или на техните
праводатели.
Още с доклада по делото съдът е указал на ищците,
че следва да докажат пълно и главно правото си на собственост върху процесната
сграда, въпреки това от тяхна страна не е проявена никаква процесуална
активност да се попълни делото с доказателства в тази насока. При съобразяване
изложеното и при прилагане разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, съдът намира за
недоказано обстоятелството ищците да са собственици на сграда с идентификатор
10450.502.322.4. С оглед на изложеното и при съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства съдът намира, че ищците не са провели пълно и главно
доказване на първия елемент от фактическия състав на спорното право, поради
което и предявения от тях иск следва да бъде отхвърлен само на това основание.
По разноските
При този изход
на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответното дружество следва
да бъдат присъдени направените от него разноски в размер на 600 лв., представляващи
възнаграждение за един адвокат, съгласно представените доказателства и списък
по чл. 80 ГПК.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от И.Ю.Т., ЕГН:**********,
с постоянен адрес:***, Н.Т.Ж., ЕГН:**********,*** и А.Т.Г., ЕГН-**********,***,
против „ИВАНА 2016“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалища и адрес на управление: гр. Велинград, 4600, ул. „Братя
Кръстини“ №4, представлявано от управителя И.Т.Ф., иск с правно основание чл.
109 от ЗС, с който се иска ответното дружество да бъде осъдено да
преустанови ползването на сграда с идентификатор 10450.502.322.4, както и да
изнесе вещите си от нея, находяща се в имот с идентификатор 10450.502.322, в
квартал 502, с площ от 128 м2, при
граници и съседи: имот 10450.502.324; имот10450.502.321 и имот 10450.502.1299,
находящ се в гр. Велинград, улица „Св. св. Кирил и Методий“ №12.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК И.Ю.Т., ЕГН:**********, с постоянен адрес:***, Н.Т.Ж., ЕГН:**********,***
и А.Т.Г., ЕГН-**********,***, ДА
ЗАПЛАТЯТ НА „ИВАНА 2016“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалища и адрес на
управление: гр. Велинград, 4600, ул. „Братя Кръстини“ №4, представлявано от
управителя И.Т.Ф., сумата от 600 лв., представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Пазарджишкия окръжен в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА