Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                                               Година 24.06.2019                             Град ...  

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Старозагорски районен съд                                               Петнадесети  граждански състав

На десети април                                                             Година две хиляди и деветнадесета

В публичното заседание в следния състав

                                                                                                         Председател: Олга Златева

                                                                                             

Секретар Емилия Димитрова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдия Олга Златева

гражданско дело номер 5471 по описа за 2018 година.

 

Предявен е иск от Г.Г.М. *** против ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ”БУЛ ИНС” АД - гр. София – по чл. 226 ал. 1 от КЗ /отм./.

Ищцата твърди, че е пострадала при ПТП, като претенцията била насочена директно срещу застрахователя на виновния за това ПТП водач на МПС по сключена редовна полица „Гражданска отговорност" на автомобилистите по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" за лек автомобил с peг. № ….., към датата на ПТП - 16.06.2015г., при ответното застрахователно дружество „БУЛ ИНС" АД, гр. София по застрахователна полица № 02115000297368 от 13.01.2015г. със срок на валидност от 14.01.2015 г. до 14.01.2016г. Самото ПТП настъпило на 16.06.2015г., около 22.45 часа, в гр. ..., когато по ул. „…" към кръстовището с ул. „...„ се движел в посока запад-изток лек автомобил „..." с peг. № ..., управляван от собственика - правоспособен водач, категория „В", със стаж 7 години - Я.В.М., ЕГН **********. В автомобила били още ... с ЕГН ********** - на предна дясна седалка; ... с ЕГН ********** - задна седалка - вляво и ... с ЕГН ********** - на задна вдясно. На кръстовището с ул. „..." водачът на л.а. "..." не спазил разпоредбите на пътен знак Б2 "Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство" и навлязъл в кръстовището, като отнел предимството на движещия се в посока север-юг по ул. „...", която била улица с предимство, посочено от пътен знак Б3 "Път с предимство" лек автомобил марка „..." с peг. № ..., управляван от собственика си - правоспособния водач категория ,В", със стаж 16 години - ищцата. Било образувано ДП ЗМ № 261/2015г. по описа на ОД на МВР ..., както и преписка №2715/2015г. по описа на Районна прокуратура - ..., приключило с внасяне на Споразумение за прекратяване на наказателно производство, одобрено с Протокол от 13.10.2017г. по НОХД № 2907/2017г. по описа на Районен съд - гр. .... Обвиняемият Я.В.М. бил признат за виновен в това, че на 16.06.2015г. в гр. ..., при управление на моторно превозно средство /МПС/ - лек автомобил "..." с рег. № ..., нарушил правилата за движение по пътищата /визирани в Закона за движението по пътищата /ЗДвП//: - Чл.21, ал. 1, от ЗДвП - „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h- км./ч: - "Пътно превозно - Категория В" - "Населено място - 50 km/h - км./ч." а водачът М. управлявал с 61,53 km/h, - км./ч.; Чл.47 от ЗДвП -„Водач на пътно превозно средство, приближаващо се към кръстовище, трябва да се движи с такава скорост, че при необходимост да може да спре и да пропусне участниците в движението, които имат предимство; Чл.50, ал.1 от ЗДвП -„На кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство"; Чл. 1.16 от ЗДвП - „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, Чл. 119,. ал. 1от» ЗДвП - „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре"; като по непредпазливост причинил телесна повреда на повече от едно лице, вкл. и на ищцата: средна телесна повреда, изразяваща се в счупване по Колес на лявата ръка, причинило трайно затруднение в движението на левия горен крайник за около 2-3 месеца. Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Задължителната сила на присъдата се отнасяла до всички елементи на осъществения престъпен състав, поради което се моли съдът да приеме, че са установени по безспорен начин обстоятелствата, установени от наказателния съд, а именно - настъпилото ПТП, виновността на водача на МПС, претърпените вреди и причинно-следствената връзка между деянието и вредоносния резултат. След самото произшествие, на място били извикани автомобили на ЦСМП. Пострадалата - ищцата била транспортирана в гр. ... и приета в спешното отделение на УМБАЛ „Проф. Д-р Ст. Киркович" АД. В клиниката престояла за времето от 16.06.2015г. от 23:15 часа до 17.06.2015 г. до 01:15 часа. Направена й била и рентгенова снимка, от която категорично било дадено становището за счупена лява ръка. Веднага била гипсирана. На 18.06.2015 г., била освидетелствана от д-р ... и издадено Съдебномедицинско удостоверение на живо лице № 102-1/2015г. Представен му бил Лист за преглед на пациент в СО № 340/16.06.15г., подписан от д-р Петров, който след извършен преглед и направени рентгенови снимки, отразил диагноза: Счупване на левия горен крайник «Колес». Направено било наместване и поставена гипсова имобилизация. При прегледа д-р ... установил жена на видима възраст отговаряща на календарната, с правилно телосложение и добре развити костна и мускулна система, умерено изразена обща охраненост. Ориентирана за време, място и собствена личност. Върху лявата длан, лявата гривнена става и долната трета на лявата предмишница установил, че има поставена медицинска „ортеза". Синкаво кръвонасядане с овала форма е установил по долната повърхност на лумбалната област към външната част на дясното седалище с диаметър 3 см. По предно вътрешните повърхности на двете колена е установил разлети синкави кръвонасядания. Заключението му било, че от представената медицинска документация и при извършения преглед на ищцата се установило: Счупване на левия горен крайник в долната трета на предмишницата към гривнената става по «Колес». Поставена медицинска «ортеза» по левия горен крайник. Кръвонасядания по външната повърхност на дясно седалище и двете колене. Счупването към гривнената става на левия горен крайник причинило трайно затруднение в движението на горния крайник за срок, по-дълъг от 30 дни. Останалите травматични увреждания причинили болка. В последствие, при изготвената съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 243/27.06.2015г. на доц. д-р ..., специалист съдебен лекар, вещо лице по списъка на Окръжен съд ..., по поставените й от разследващия орган въпроси в досъдебното производство, дала ясни и точни отговори /цитира се/ и заключила, че ищцата е получила счупване по Колес на лявата ръка. Описаното счупване е причинило трайно затруднение на движенията на левия горен крайник. Описаните травматични увреждания са причинени от удари с или върху твърди тъпи предмети и отговарят да са получени по време и начин, описани в ДП, а именно като водач на лек автомобил, ударил се в друг автомобил. Възстановителният период на счупването е около 2-3 месеца. На 23.06.2015г. от ищцата в ответното дружество била образувана щета № 15964848000181 за заплащане на имуществени и неимуществени вреди от настъпилото ПТП. Представените на застрахователното дружество многобройни писмени документи, вкл. и на тези след приключване на досъдебното и съдебно производство относно виновността на застрахования при тях водач и по образуваната щета, след множество преговори допринесли до постигането на извънсъдебно уреждане на спора. Ответникът не спазил обещаното и подходил некоректно спрямо ищцата, тъй като независимо от факта на сключеното споразумение и уговорения в него едномесечен срок за плащане по посочената от ищцата сметка, такова плащане не било направено. Проведени били многобройни телефонни разговори,  изпратени били две покани - едната като покана за доброволно плащане, получена на 22.08.2018г., а другата получена 22.10.2018г., представляваща изявление за едностранно прекратяване на споразумението по чл. 87 ал. 1 от ЗЗД с даден последен тридневен срок, считано от датата на получаването, да бъде заплатен поетият ангажимент - сумата от 8000 лв., съгласно уговорката. Съгласно разпоредбата на чл. 493 ал. 1, т. 1 от КЗ, с договора за задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, застрахователят се задължавал да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт - в случая неимуществени и имуществени претенции, претърпени при настъпването на конкретното ПТП. Съгласно разпоредбата на чл. 432 ал. 1 от КЗ, "Увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност " при спазване на изискванията на чп. 380". С оглед всички данни по делото, за справедливото обезщетяване на нанесените на ищцата неимуществени вреди следвало да бъде определено такова в размер на 13000 лв. за претърпените от нея болки за претърпяната средна телесна повреда. Счита се, че претенцията в този размер е основателна, доказана, незавишена, възмездяваща в достатъчна степен причинените на ищцата болки и страдания, като същата съответствала и на практиката на ВКС, постановена по аналогични случаи. От същото деяние на виновния за ПТП водач ищцата претърпяла и имуществени вреди, изразяващи се в разход за адвокатско възнаграждение, направен от нея във връзка със защитата й в досъдебното производство № ЗМ 261/2015г. по описа на ОД на МВР - гр. ... в размер на 600 лв., видно от представения и приет по досъдебното производство договор за правна защита и съдействие № 107187/17.08.2016 г. Претърпените неимуществени вреди се изразявали във физически и психически болки и страдания. Ищцата била в отпуск по болест, като на 17.06.2015г. бил издаден Болничен лист от д-р Стефан Дамянов № Е20152696024 от 17.06.2015г. за срок от 14 дни. На 02.07.2015г. й бил издаден Болничен лист на JIKK № Е20152703570 от 02.07.2015г. за срок от 30 дни. Общо била в домашен отпуск за 44 дни, след което, с гипсирана ръка, се върнала на работа. При настъпването на самото ПТП получените травми били следните: Счупване на левия горен крайник в долната трета на предмишницата към гривнената става по «Колес». За дълъг период от време й била поставена медицинска «ортеза». Получила и кръвонасядания по външната повърхност на дясното седалище, както и на двете колене. Счупването на ръката представлявало травматично увреждане - средна телесна повреда, което безспорно й причинило разстройство на здравето. Същата претърпяла интензивни болки, като възстановителният период на счупването по медицински данни бил около 2-3 месеца. Несъмнено ищцата  преживяла и силен психо-емоционален стрес. Вследствие на това ПТП за нея настъпило и посттравматично стресово разстройство. Към настоящия момент по нейни данни все още били налице безпокойство и притеснение при качване на ППС. Сънувала кошмари как отново и отново катастрофира. Стряскала се в съня си, при което притеснявала и цялото си семейство. По нейни данни се притеснявала оттогава при пътуване лично с автомобил или когато я возят. След претърпяното ПТП всичко изброено затруднило и обичайните й социални и семейни дейности. Било трудно да се грижи за двете си деца - едното тогава на 5 години, а другото на 14 години, да извършва ежедневните домакински действия - пране, простиране, готвене, чистене и пр., тъй като едната й ръка била обездвижена и не можела да я използва по никакъв начин. За известно време след ПТП използвала и болкоуспокояващи лекарствени средства. Всички тези вреди /неимуществените/ представлявали неблагоприятни психически изживявания, които претърпяла и които били пряка и непосредствена последица от самото ПТП. По отношение на претенциите на ищцата за имуществени вреди: В образуваното Досъдебно производство № ЗМ 261/2015г. по описа на ОД на МВР ... ищцата направила разходи за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв., видно от представения и приет от разследващия орган по това производство договор за правна защита и съдействие № 107187/17.08.2016г. В самия договор ясно било записано уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение. Тези разноски също били вреди, които следвало ответното дружество да възмезди. Съгласно чл. 84 ал. 3 от ЗЗД, при задължения от непозволено увреждане, каквото несъмнено било настоящото, длъжникът се смятал в забава от деня на увреждането и без покана, като в конкретния случай това било от датата на деликта - т.е. от 16.06.2015г. При това положение следвало да се присъди освен справедлив размер на неимуществените вреди и обезщетението по чл. 86 от ЗЗД, в размер на законната лихва върху обезщетението за обезвреда от деня на забавата до датата на окончателното изплащане на сумата, плюс направените разноски по делото - в случая заплатения адвокатски хонорар за един адвокат.

Моли се съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищцата сумата в общ размер на 13 600 лв., от които: 13 000 лв. - представляващи обезщетение за неимуществени вреди - претърпени болки и страдания, вследствие на ПТП от 16.06.2015г., настъпило в гр. ... около 22.45 часа, между лек автомобил „..." с peг. № ..., управляван от собственика си - правоспособния водач, категория „В", със стаж 7 години - Я.В.М., ЕГН ********** и лек автомобил „..." с per. № ..., управляван от собственика си - правоспособния водач категория „В", със стаж 16 години - Г.Г.М., ЕГН **********, за който лек автомобил „..." с peг. № ... има валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност" към ответното дружество по застрахователна полица № 02115000297368 от 13.01.2015г. със срок на валидност от 14.01.2015г. до 14.01.2016г., както и сумата от 600 лв., представляващи имуществени вреди - разходи за адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие № 107187/17.08.2016 г., направени в Досъдебно производство № ЗМ 261/2015 г. по описа на ОД на МВР ..., ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на увреждането -16.06.2015г. до окончателното им изплащане. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който искът се оспорва по основание и размер. Счита се, че претенцията в размер на 13 600 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди, вследствие на ПТП, е прекомерно завишена и не отговаря на действително претърпените вреди от ищцата и се претендира необосновано, завишено по размер обезщетение, поради което искането за присъждане на обезщетение в общ размер на 13600 лева се счита за неоснователно. Ответникът определил на ищцата сумата от 8000 лева, представляваща обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, вследствие на ПТП. Определеното от Експертния съвет на дружеството застрахователно обезщетение напълно репарирало причинените вследствие на ПТП имуществени и неимуществени вреди. Не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност'' по отношение на лек автомобил марка „…", модел „…", с ДК № ... и се противопоставят на искането да се представи. Счита се, че не е налице деликт /виновно, противоправно деяние, в причинно-следствена връзка, с което е настъпила вредата/. Оспорва се ПТП да се дължи на виновно противоправно деяние на водача на лек автомобил марка „…", модел „…", с ДК № ... - Я.В.М., както и да има причинно-следствена връзка между ПТП и телесните травми на ищцата. Евентуално на горните възражения се твърди наличие на съпричиняване от страна на пострадалата, която се е движила с превишена и несъобразена с пътните условия скорост, в нарушение на чл. 20 от ЗДвП, и без поставен предпазен колан, в нарушение на чл. 137а от ЗДвП, като така се е поставила в значителен риск спрямо нормалния. Настъпването на вредоносния резултат бил съпричинен от пострадалата поне в степен 90%. Моли се да бъде отхвърлен изцяло предявеният иск и се претендират разноски, а при частичното му уважаване – да се присъдят на ответното дружество съдебни и деловодни разноски и адвокатски хонорар съразмерно отхвърлената част от иска. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцовата страна.

В съдебно заседание ищцата лично и чрез пълномощника си моли да се уважи предявеният иск. Претендира разноски.         

Ответникът ЗД ”БУЛ ИНС”АД не изпраща представител.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, както и доводите на страните, намира за установено следното:

Признато е за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните по делото - наличието на валидно застрахователно правоотношение за л. а. „...”, с peг. № СТ0049АК при ответното дружество по задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите", към датата на ПТП - 16.06.2015г., по застрахователна полица № 02115000297368 от 13.01.2015г., със срок на валидност от 14.01.2015г. до 14.01.2016г.

            С определение от 13.10.2017г. по НОХД № 2907/17г. по описа на Старозагорския районен съд, влязло в сила на същата дата, съдът е одобрил постигнатото споразумение и е признал подсъдимия Я.В.М. за виновен в това, че на 16.06.2015г. в гр. ..., при управление на моторно превозно средство /МПС/ - лек автомобил "..." с рег. № ..., нарушил правилата за движение по пътищата /визирани в Закона за движението по пътищата /ЗДвП//: Чл.21, ал. 1, от ЗДвП - „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h- км./ч: - "Пътно превозно - Категория В" - "Населено място - 50 km/h - км./ч." а водачът М. управлявал с 61,53 km/h, - км./ч.; Чл.47 от ЗДвП -„Водач на пътно превозно средство, приближаващо се към кръстовище, трябва да се движи с такава скорост, че при необходимост да може да спре и да пропусне участниците в движението, които имат предимство; Чл.50, ал.1 от ЗДвП -„На кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство"; Чл. 116 от ЗДвП - „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците; Чл. 119 ал. 1 от ЗДвП - „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре"; като по непредпазливост е причинил телесна повреда на повече от едно лице – … Н., ЕГН **********, ... с ЕГН ********** и на ищцата Г.Г.М., а именно - на ищцата: средна телесна повреда, изразяваща се в счупване по Колес на лявата ръка, причинило трайно затруднение в движението на левия горен крайник за около 2-3 месеца, като деянието е извършено на пешеходна пътека спрямо пострадалия … Н., като на основание чл. 343 ал. 3, предл. "трето" и предл. „последно”, буква „а", предл. „първо", вр. чл. 343 ал. 1, буква „б", предл. „първо” и „второ", вр. чл. 342 ал. 1, предл. „трето" οт НК и чл. 54 от НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от една година, като на основание чл. 66 ал. 1 от НК, изтърпяването на наказанието е отложено за срок от 3 години. Подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от 1 година.

Съгласно чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда /както и споразумение/ на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали то е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. Следователно, извършването на процесното деяние от Я.В.М. /на 16.06.2015г./, управлявал застрахования при ответника със застраховка „Гражданска отговорност” лек автомобил "...", противоправността на деянието и вината на М. са установени по безспорен начин.

От приетото по делото заключение на комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза се установява, че във връзка със злополуката на 16.06.2015г., ищцата е получила: счупване тип Колис на лявата ръка. Кръвонасядане по външната повърхност на седалището вдясно. Две кръвонасядания по предно-вътрешните повърхности на двете колене. Описаните травматични увреждания са причинени от действието на твърди тъпи предмети и е възможно да са били получени по време и начин, както е описано в исковата молба – от удари в детайли от купето на лек автомобил, при ПТП. Счупването тип Колис представлява счупване на лъчевата кост на типично място в крайната част. Това счупване обичайно се получава при падане, с опит за предпазване с отворена длан. Енергията на удара се предава от дланта през костите на китката върху ставната повърхност на долния край на лъчевата кост /лъчевата кост е тази, която сочи палецът на ръката/. Получава се счупване на 15-20 см. от ставната повърхност. Същият механизъм се наблюдава при шофиране с ръце, здраво държащи волана на лек автомобил, при челен удар. Енергията на удара се предава от купето на автомобила, през волана, върху дланта, през костите на китката върху ставната повърхност на лъчевата кост, в случая – лявата. След челния удар автомобилът на ищцата е получил въртеливо движение около вертикалната си ос, придадено от другия автомобил, който се е движил отдясно- наляво, преценено спрямо движението на автомобила на ищцата. Тялото на ищцата се е стремяло да запази скоростта и посоката си на движение, които е имало преди удара. При завъртането на автомобила, дясната поясна област и седалището отдясно са контактували с детайл, разположен между предните седалки, най-вероятно кутия за принадлежности или токата на предпазния колан. Предно-вътрешните повърхности на двете колене са се ударили една в друга.

Получените увреждания не са специфични и не е възможно да се квалифицират като причинени от предпазен колан. Косвен признак за това, че пострадалата е била с поставен колан е липсата на лицева, черепно-мозъчна и гръдна травма, каквито неминуемо би получила, ако тялото й не е било фиксирано към седалката. Освен това, при този механизъм на удара, тялото й би напуснало шофьорското място и би се установило пред предна дясна седалка върху пътника на тази седалка.

Механизмът на настъпване на произшествието е удар между лек автомобил „..." и лек автомобил „...". Пострадалата е водач на л.а. „...". Контактували са предна челна част на л.а. „..." със странична лява част на л.а. „...". Следователно, за автомобила, управляван от пострадалата, ударът е челен. Триточковите инерционни колани, с които са оборудвани съвременните автомобили, са най-ефективни при челен удар. Породените при конкретния удар инерционни сили за тялото на водача са толкова големи, че е невъзможно то да се задържи към седалката с усилието на ръцете. В съответствие с първия закон на Нютон, тялото неизбежно би полетяло напред. При това движение, гърдите се удрят в кормилния кръг, а главата – в челното стъкло. В случая, пострадалата няма травматични увреждания в гръдната област и по челото. Използването на обезопасителен колан не може да предотврати напълно получаването на травми. В случая, коланът е допринесъл за ограничаване на уврежданията до действително получените при процесното ПТП. При конкретния механизъм на ПТП, обезопасителният колан е изиграл своята роля, като е предпазил тялото и е ограничил травмите по тялото на ищцата.

Уврежданията са последица от претърпяното ПТП, както е описано в исковата молба, при използване на обезопасителен колан. Налице е причинна връзка между настъпилото ПТП и получените травматични увреждания. Счупването на типично място на лявата лъчева кост е причинило трайно затрудняване на движението на левия горен крайник за повече от 30 дни, по смисъла на чл. 129 от НК. Възстановяването трае около 2,5- 3 месеца. Останалите травматични увреждания са причинили болка.

В съдебно заседание вещите лица заявяват, че ищцата няма увреждания, които да посочат, че са именно от предпазен колан, тъй като не във всички катастрофи предпазният колан представя травматични увреждания по тялото на пътниците. Увреждането е в областта на китката на ръката, която област от тялото не се фиксира с колан, а е била върху кормилото на автомобила. Най-вероятно инстинктивно в последните части от секундата ищцата е възприела опасната ситуация, хванала е здраво волана, последвалият удар е пренесъл енергията си чрез волана върху костта. Получава се осево натоварване, което е причината за този вид травма. Би получила, ако не е фиксиран гръдният кош към седалката, и други увреждания. Има косвени доказателства, че ищцата е имала колан, защото няма наранявания от волан по гърдите, механизмът за ПТП е такъв, че за нейния автомобил ударът е челен, а за свидетеля – страничен, щяла е да се удари в главата. В материалите по делото няма никакви данни за превишена скорост на автомобила, който е управляван от пострадалата.

Съдът кредитира заключението на комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза, като компетентно, обосновано и неоспорено от страните по делото, следователно, всички твърдени травматични увреждания на ищцата са в пряка причинно-следствена връзка с инцидента.

Заключението на комплексната експертиза кореспондира изцяло на събраните по делото писмени доказателства и на свидетелските показания.

По делото са разпитани трима свидетели, а именно: Я.В.М., ... и ....

Свидетелят Я.В.М. заявява, че е отнел предимството на ищцата, не е спрял на знак „Стоп”, движел се по ул.”...”, посока изток, тя - по ул. ”...” в посока юг, предизвикал ПТП, пострадала жената, счупване на китката и други ударени места.  Когато се осъзнал, излязъл от колата, ищцата казала, че я боли китката, с нея имало мъж. Колата на ищцата се ударила във вратата на неговата кола, челно в неговата врата. Нямало дъжд или мъгла, имало един-два клона пред знака „Стоп”. Било в тъмната част от денонощието. Имало спрян бус на кръстовището под знака, ограничавал видимостта към колата, но знакът се виждал. В момента, в който видял, че е на кръстовището, пропуснал знака, бил се замислил, не ударил спирачка. Имало пострадали – ищцата, в неговата кола имало трима-четирима с повърхностни рани на лицето, порезни, счупен зъб, имало едно по-тежко пострадало момче – пешеходец, което се възстановявало.

            Свидетелят ... казва, че с ищцата са съпрузи от 1999г. На 16.06.2015г. съпругата му шофирала колата. Тя била с предпазен колан, той също. Преди да ги ударят, изпищяла. След удара се оплакала от болка в лявата ръка, китката, после – в коленете, в таза - от дясната страна. Оказало се, че китката на лявата й ръка е счупена. Бърза помощ я взели в Спешен център, правили снимка на лявата китка, след което я фиксирали. 44-45 дена ищцата била в болнични вкъщи и не ходела на работа. През това време всички домакински задължения изпълнявал свидетелят – пране, чистене, готвене, обслужване на децата. Тяхна семейна позната помагала, когато бил на работа. Непосредствено след инцидента съпругата му била много уплашена, вечер не можела да спи, бълнувала, пиела успокоителни в продължение на доста време. Понастоящем била по-добре, понякога се стряскала при ситуации, при шофиране или като се возила в кола. Имала незараснали правилно костици на ръката и при натоварване я боляло, също и при смяна на климата. Била гипсирана два-три дена и след преглед на лекар, гипсът бил сменен с ортеза - ластик с шина, който се залепвал към ръката, фиксирал цялата длан и се стягал, да държи ръката неподвижна. Фиксацията с ортезата била през целия болничен, след като свършил болничния, ортезата била свалена. През това време ищцата не можела да борави с лявата ръка, помагал й за всичко.

Свидетелката ... заявява, че с ищцата и съпруга й се познават от около 20 години. Вечерта на инцидента, паркирайки пред блока, видяла съпруга й, ищцата вече я нямало, колата й била в окаяно състояние, имало разследващи полицаи, останали до около 1 часа през нощта, организирали преместването на колата. Към 2 часа през нощта, ищцата й се обадила, че се е прибрала и е с гипсирана ръка. Била разстроена и притеснена. Казала, че има пукната кост на лявата китка. На следващия ден се видели, коленете й - от вътрешната страна били с огромни синини, от дясната страна на таза имала голяма синина, психически не била много стабилна, била уплашена. Ищцата била весел човек, перфектна домакиня и майка, с изграден ред. Случилото се нарушило ритъма й на живот, психически, не можела да обгрижва децата – тогава на седем и на петнадесет години. През цялото време, докато била с гипс, после с ортеза, два пъти седмично свидетелката ходела да й помага в домакинството. Когато съпругът й бил на работа, винаги била край нея - да не  е сама и да помага. Ортезата била на принципа на гипса, но можела да се сваля при къпане, била на принципа на ластичен бинт. През целия болничен била с ортеза. Сваляла я, за да се изкъпе. През този период трудно се справяла сама с една ръка. Понастоящем  ръката не била възстановена. Една костица я боляла при натоварване.

            Съдът кредитира показанията на свидетелите, като непротиворечиви, почиващи на непосредствени възприятия и кореспондиращи на останалите, събрани по делото доказателства.

            За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226 ал. 1 от КЗ /отм./, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя, както и да са налице предпоставките на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

            Предвид изложеното по-горе, фактическият състав на посочената правна норма е осъществен.

При определянето на размера на обезщетението, се преценя характерът и степента на увреждането, начинът на настъпването, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените физически и морални болки и страдания, техните степен, интензитет, продължителност, прогнозите за в бъдеще, икономическото състояние в страната към момента на увреждането и др.

На ищцата е причинена средна телесна повреда, с възстановителен период 2,5 – 3 месеца, както и леки телесни повреди. В продължение на около два месеца след инцидента й е била поставена медицинска «ортеза» и е била зависима от чужда помощ,

което й е причинило физически и психически дискомфорт. Травмата и обездвижената ръка са затруднили обичайните й социални и семейни дейности. Било й е трудно да се грижи за двете си деца - тогава на седем и на петнадесет години, да извършва ежедневните домакински действия - пране, простиране, готвене, чистене и пр. Понастоящем, близо четири години след ПТП, все още изпитва болки в ръката при натоварване и при смяна на климата. Освен силната болка, ищцата е преживяла силен стрес при инцидента, който нарушил ритъма й на живот, не можела да спи, бълнувала, пиела успокоителни в продължение на доста време. Все още понякога се стряска при ситуации, при шофиране или возене в кола.

Съдът, като съобрази изложените обстоятелства, естеството и продължителността на страданията, намери, че справедливо обезщетение за причинените на ищцата вследствие на процесното ПТП неимуществени вреди е сумата от 13000 лв. При прекия иск, с който увреденият претендира обезщетение направо от застрахователя /какъвто е настоящият случай/ лихвите върху обезщетението за неимуществените вреди се дължат по общото правило при непозволеното увреждане /чл. 84 ал. 3 от ЗЗД/ - от деня на увреждането.

Относно направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, то, видно от заключението на комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза /и кореспондиращите й гласни доказателства/, ищцата е била с поставен предпазен колан, признак за което е липсата на лицева, черепно-мозъчна и гръдна травма, каквито неминуемо би получила, ако тялото й не е било фиксирано към седалката. Без поставен колан, тялото неизбежно би полетяло напред. При това движение, гърдите се удрят в кормилния кръг, а главата – в челното стъкло. Пострадалата няма травматични увреждания в гръдната област и по челото. В материалите по делото няма никакви данни за превишена скорост на автомобила, който е управлявала ищцата. Съгласно чл. 51 ал. 2 от ЗЗД, за да бъде намалено обезщетението за вреди, увреденият трябва да е допринесъл за тяхното настъпване. Предвид изложеното, ищцата, не е допринесла за настъпването на уврежданията й. Съпричиняването на вредоносния резултат ще е налице само, ако именно поведението на пострадалия е станало причина или е повлияло по някакъв начин върху действията на причинителя на вредата, като съпричиняването следва да бъде доказано от ответника при пълно и главно доказване /в този смисъл Решение № 45 от 15.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 525/2008 г., II т. о., ТК, Решение № 58 от 29.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 623/2010 г., II т. о., ТК и др./. По настоящото дело не е доказано нарушение на правилата на движение по пътищата от ищцата – действие или бездействие в причинна връзка с вредоносния резултат. Следователно, възражението за съпричиняване е неоснователно.

Предвид изложеното, претенцията за неимуществени вреди е основателна и като такава следва да бъде изцяло уважена. Следва да се уважи и претенцията за имуществени вреди в размер на 600 лв., представляващи разходи за адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие № 107187/17.08.2016 г., направени в Досъдебно производство № ЗМ 261/2015 г. по описа на ОД на МВР ... /л. 52 и сл. от делото/.

С оглед изхода на спора, в тежест на ответника следва да се възложат направените от ищцата разноски за адвокатско възнаграждение, които са в размер на 1 500 лв. Относно направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ищцата, то съгласно чл. 7 ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, размерът на минималното адвокатско възнаграждение при защита по дела с определен материален интерес от 10 000 лв. до 100000 лв. /каквото е настоящото/ е 830 лв. + 3 % за горницата над 10 000 лв., т.е. по настоящото дело – 938 лв. Настоящото дело не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което, на ищцата следва да се присъди минималното адвокатско възнаграждение.

 

На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК, ответникът следва да заплати в полза на държавата по бюджета на съдебната власт сумата от 544 лв., представляваща държавна такса, а по сметка на Старозагорския районен съд сумата от 300 лв. – за възнаграждение за вещи лица, заплатено от бюджета на съда.

 

 

 

 

 

Воден от горното, съдът

Р    Е    Ш    И:

 

   ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87, да заплати на Г.Г.М., ЕГН **********,***,  сумата в общ размер на 13 600 /тринадесет хиляди и шестстотин/ лева, от които: 13 000 лева - представляващи обезщетение за неимуществени вреди - претърпени болки и страдания, вследствие на ПТП от 16.06.2015г., настъпило в гр. ..., между лек автомобил „..." с peг. № ... и лек автомобил „..." с peг. № ..., по вина на водача на лекия автомобил „...", за който автомобил е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност" с дружеството по застрахователна полица № 02115000297368 от 13.01.2015г. със срок на валидност от 14.01.2015г. до 14.01.2016 г., както и сумата от 600 /шестстотин/ лева, представляващи имуществени вреди - разходи за адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие № 107187/17.08.2016 г., направени в Досъдебно производство № ЗМ 261/2015. по описа на ОД на МВР ..., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 16.06.2015г. до окончателното им изплащане, както и сумата от 938 /деветстотин тридесет и осем/ лева, разноски.

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87, да заплати в полза на държавата по бюджета на съдебната власт сумата от 544 лева. – държавна такса, а по сметка на Старозагорския районен съд сумата от 300 лева – разноски за експертиза.

 

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Старозагорския окръжен съд.

             

                                                                                    

                                                                                          Районен съдия: