№ 2914
гр. София, 16.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Михаела Касабова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20231100513665 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 11656 от 04.07.2023 г. по гр.д. № 12239/2022 г. по описа на СРС,
39 с-в са отхвърлени предявените от Н. Ж. Н., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.
София, ул. „*******, чрез адв. В. Ч. срещу И. Л. М., ЕГН **********, със съдебен
адрес гр. София, ж.к. *******, чрез адв. С. П. и Л. Л. Г., ЕГН **********, със съдебен
адрес гр. София, ж.к. *******, чрез адв. С. П., искове с правно основание чл. 45 ал.1
ЗЗД, за осъждането на И. Л. М. и Л. Л. Г. да заплатят солидарно на Н. Ж. Н., сумата от
3610.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,
включващи заплатена сума за настаняване в хотел за периода 23.08.2021 г.-25.10.2021
г. в размер на 2610 лв. и заплатена сума за наем в периода 25.10.2021 г.-25.12.2021 г. в
размер на 1000.00 лв., поради невъзможност да обитава собственото си жилище,
находящо се на адрес гр. София, ж.к. „******* ******* заради действия на
ответниците, водещи до прекъсване на водоснабдяването.
Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ищеца
Н. Ж. Н. с излагане на доводи, че решението в обжалвана част е неправилно, поради
нарушение на материалния закон и процесуалните правила, при непълнота на
доказателства и необоснованост.
Моли за отмяна на постановеното решение и уважаване на исковете. Заявява, че
чрез събраните в производството доказателства в т.ч. и показанията на свидетеля В.В. е
1
установено извършеното от ответниците неправомерно и вреденосно действие –
поставяне на шпилка в ап.№ 9 /към онзи момент собственост на ответниците/ целяща
ограничаване водоподаването в ап.12. Въпреки това при постановяване на решението
си СРС не е основал фактическите си и правни доводи на събраните доказателства, с
което е постановил и необосновано решение при неправилно приложение на
материалния закон – разпоредбата на чл.45 ЗЗД. Според въззивника приетата по делото
СТЕ не дава компетентни и пълни отговори на поставените му въпроси, поради което
съдът не е следвало да основе изводите си на него, а е следвало да допусне тройна
съдебна експертиза за изясняване на спорните въпроси. Позовава се и на допуснати от
първата инстанция процесуални нарушения, които са ограничили възможността му за
изясняване на спорни по делото факти. Отправя искане за отмяна на решението на СРС
и уважаване на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от
ответниците И. Л. М. и Л. Л. Г., в който изразява становище за неоснователност на
жалбата. Заявяват, че постановеното решение е правилно, обосновано и
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Чрез приетата по делото
СТЕ е установено с категоричност, че ограничаване водоподаването на ап.12 не е било
извършвано в т.ч. и по посочения от ищеца начин. Същевременно показанията на
сочения свидетел са неясни, непълни и противоречи, поради което доводите на
въззивника, че същите установяват твърденията на ищеца са неоснователни. Молят за
потвърждаване на решението на СРС, като правилно и законосъобразно. Претендират
разноски.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и
наведените от страните доводи по реда на въззивното производство и при така
очертания от жалбата предмет, приема следното:
Софийският градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо в обжалваните му части. Не е допуснато и нарушение
на императивни материални норми.
Решението на СРС е правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав
препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите
във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
2
Производството е образувано по предявени искове с правно основание чл.45
ЗЗД.
В исковата молба са изложени твърдения, че водата в жилището на ищеца /ап.12,
находящ се в гр. София, ж.к. „******* *******/ била спряна от собствениците на
апартамента под неговия (ап.9) /ответниците/, като била поставена метална втулка,
препятстваща общата захранваща тръба. На проведено ОС на ЕС било установено, че
вода в ап.9 има, но не и в ап.12. Била извикана и лицензирана фирма, която установила
поставянето на препятствието в общата захранваща тръба. На 16.12.2021 г.
жилището на ответниците било продадено и се установило поставянето на металната
втулка, спираща водата към ап.12. Вследствие липсата на вода ап. 12 бил необитаем,
поради което ищецът се настанил в хотел за периода от 23.08.2021г. до 25.10.2021г., а в
периода от 25.10.2021г. до 25.12.2021г. живеел в жилище под наем. Във връзка с това
направил разходи, чието обезщетяване претендира в настоящето производство
солидарно от двамата ответници.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците оспорват като неоснователни
исковете. Не оспорват, че са били съсобственици на ап.9, находящ се гр. София, ж.к.
„******* *******. След смъртта на тяхната майка през 2002 г. жилището се обитавало
от И. Л. М.. През м.08.2021г. имало наводнение в жилището на ищеца, от което щети
настъпили и в собствения на ответниците апартамент 9, което наложило направата на
ремонт на стойност 2947.20 лв., които поискали ищецът да им заплати. След това
настъпили влошаване на отношенията между страните, като ищецът започнал да
подава жалби в 5-то РУ на МВР и в прокуратурата, сочейки, че ответниците са спрели
водата в ап.12. Уточняват, че в ап. 12 не живее ищецът, а неговия баща. Оспорват
наличието на противоправно деяние, осъществено от ответниците, както и на
причинно-следствена връзка. Сочат, че липсата на вода не се дължи на поставяне на
метална втулка, а на случайно събитие или повреда, изискваща ВиК ремонт. Оспорват
твърдените вреди да са претърпени от ищеца, доколкото ищецът не е сред обитателите
на апартамент 12. Оспорват и размера на претендираните имуществени вреди. Молят
съда да отхвърли исковете като неоснователни.
Както правилно е посочил СРС в своето решение, за уважаване на иска с правно
основание с чл. 45, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че в резултат на действия
на ответниците-поставянето на препятствие в общата захранваща тръба, спиращи
водата до ап. 9, находящ се в гр. София, ж.к. „******* *******, е претърпял твърдените
имуществени вреди /заплатените суми за хотел и наем/, както и техния размер,
причинна връзка между деянието и вредата, противоправност на деянието и вина. Във
всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на
противното /чл. 45, ал. 2 ЗЗД/, като в тежест на ответниците е при оспорване да оборят
презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на делинквента.
3
В случая, съдът намира че в производството не са установени предпоставките от
фактическия състав на сочената разпоредба на чл.45 ЗЗД.
Чрез събраните пред първата инстанция доказателства се установява и страните
не спорят, че ответниците са били собственици на апартамент № 9, находящ се в бл.
105, вх. А, ет. 3, ж.к. „******* река“, гр.София.
Фактическите доводи на ищеца, че ответниците са поставили препятствие в
общата захранваща тръба, спиращи водата до ап. 9, находящ се в гр. София, ж.к.
„******* *******, настоящия състав намира за недоказани в производството при
пълно и главно доказване, т.е. без съмнение.
Чрез ангажираните пред първата инстанция писмени доказателства не е
установено каквото и да е било въздействие от страна на ответниците върху
водоподаването в ап.№ 9, вкл. и по посочения от ищеца начин. Така, чрез
представения пред първата инстанция протокол от 09.11.2021 г. на комисия назначена
от ОС на ЕС проведено на 04.11.2021 г. се установява, че комисията не е констатирала
от видимите части на щранга захранващ посочените апартаменти /№ 9 и № 12/
монтирани или следи на допълнително прекъсване на водопроводната тръба или
монтирани допълнителни спирателни кранове. Самата комисия действително е
констатирала, че в ап. 12 налягането на водата е било малко и това не позволява
нормалното използване, но причината за това не е установена. Съответно, не е
установила че причината за това са собствениците на ап.№ 12.
В представен пред СРС протокол от 02.12.2021 г. от ОС на ЕС с адрес гр.
*******, находящ се в ж.к. „******* река“, е посочено, че водопроводната тръба от ап.
9 до ап. 12, след отклонението за ап. 9 била наставяна чрез връзка на около 50-60 см.,
след тройника, като нямало видими следи за монтаж и/или демонтаж на други кранове
или устройства.
Доводите на въззивника, че поведението на ответниците за ограничаване
водоподаването в ап.№ 12 се установява от събраните гласни доказателства пред
първата инстанция, съдът намира за неоснователни. Чрез показанията на разпитаните
пред първата инстанция свидетели В.А. и Е.М., които настоящия състав кредитира
напълно при разрешаване на спора се установява, че в блока, в който се намират двата
апартамента № 9 и № 12 обитавани от ищеца и ответниците е имало проблеми с
водоподаването, които са водели до непълноценно подаване на вода и непълноценно
ползване на вода не само в тези апартаменти. Тези проблеми с водоподаването са били
отстранени с подмяна на вертикалния щранг през м.януари 2022 г. във връзка с
настъпил и теч. Последното посочено обстоятелство се потвърждава и от
констатациите на приетата пред първата инстанция СТЕ, която настоящия състав
кредитира напълно по реда на чл.202 ГПК. Действително, чрез показанията на
свидетеля В.А. се установява, че водопроводната тръба от мазето до третия етаж преди
4
подмяната е била една, а след третия етаж нагоре е била друга. Чрез показанията му,
съдът намира и за установено, че поставената между трети и четвърти етаж
водопроводна тръба /закрепена в плочата/ не е имала добра проводимост преди
подмяната на тръбите. Установяване обаче, че тази тръба или нейната слаба или
непълноценна проводимост се дължи на поведението на ответниците в производството
не е извършено при пълно и главно доказване, т.е. без съмнение.
Чрез констатациите на приетата пред първата инстанция СТЕ се установява, че
частично намалената проводимост на водопроводната тръба преди подмяната й през
2022 г. не се дължи на външна намеса, доколкото последното не е било установено от
комисията овластена от ОС на ЕС-не е установено прекъсване/срязване на тръбата,
чрез което поведение да се предположи външна намеса, чрез поставянето на
допълнително препятствие за пропускливост на водата към ап.№ 12. Дадена е и
категорична констатация от експерта, че не е възможно извършване на ограничаване
на водоподаването в ап.№ 12 без видими следи отвън, каквито в случая не са
констатирани.
При така установените факти въззивният съд намира за недоказано по делото, че
повредите във връзка с водоподаването в обитавания от ищеца апартамент № 12 се
намират в причинна връзка с противоправно действие или бездействие на ответниците,
за което същите отговарят по реда на чл.45, ал. 1 ЗЗД за нанесените на ищеца
имуществени вреди в периода м.08.2021 г. – м.12.2021 г., изразяващи се в заплащане на
разходи за обитаваните от него други жилища в посочения период поради
невъзможност за ползване на ап.№ 12.
Това налага приемането на извод, че не следва да бъде ангажирана
отговорността на ответниците за заплащане на обезщетения за понесените от ищеца
имуществени вреди във връзка с ограниченото водоподаване в обитавания от него
апартамент.
Неоснователен при това се явява поддържаният във въззивната жалба довод, че
по делото е установено, че именно ответниците със свое противоправно поведение са
причинили вредите в имота обитаван от ищеца. Правопораждащият вземанията на
ищеца фактически състав на чл.45 ЗЗД не е изпълнен във всичките си елементи,
поради което и исковете за ангажиране деликтната отговорност на ответниците са
недоказани в своето основание и следва да бъдат отхвърлени.
С оглед изложеното, подадената въззивна жалба се явява неоснователна.
Поради съвпадане изводите на двете инстанции постановеното решение следва
да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
По разноските:
С оглед изхода на спора на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответниците
следва да бъдат присъдени разноски за въззивната инстанция в размер на 700.00 лв. –
5
за заплатено адвокатско възнаграждение за СГС /л.22 по делото на СГС/.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 11656 от 04.07.2023 г. по гр.д. № 12239/2022 г.
по описа на СРС, 39 с-в.
ОСЪЖДА Н. Ж. Н., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. София, ул.
„*******, чрез адв. В. Ч., да заплати на И. Л. М., ЕГН **********, със съдебен адрес
гр. София, ж.к. *******, чрез адв. С. П. и Л. Л. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес
гр. София, ж.к. *******, чрез адв. С. П., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в
размер на 700.00 лв. - разноски във въззивното производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6