МОТИВИ
към Присъда
по НЧХД № 296/2018год.
по описа на БРС
Подсъдимият А.Д.А. - роден на ***г*** с
ЕГН ********** е предаден на съд за това, че на 28.10.2017 в гр.Берковица в района на завод Мрамор
причинил на С.И.М. *** и ЕГН ********** лека телесна
повреда,изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК ,а именно разкъсно-контузна рана в областта на лявата вежда с
хематом на очната орбита почти затварящ окото – престъпление по чл. 130 ал.1 от НК.
Тъжителят С.И.М. *** и ЕГН ********** на
основание чл.84 от НПК предяви и граждански иск срещу подс. А.Д.А. на стойност 2 000 лева, представляващи
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в едно със законната лихва от
датата на причиняването до окончателното и изплащане, претендира и разноски по
делото. След изслушване становището на ответната страна съда счете иска за
допустим, своевременно предявен и го прие за съвместно разглеждане като
конституира тъжителя С.И.М. и като граждански ищец в процеса срещу подс. А.Д.А.
.
Повереникът на тъжителя М. пледира за
осъдителна присъда относно престъплението по чл.130 ал.1 от НК, като указва на
съда да наложи наказание по справедливост на подс.А. А. , а гражданския иск да
бъде изцяло уважен, претендира и разноски по делото.
Подсъдимият А. А. чрез защитника си
пледира за оправдателна присъда като излага доводи в тази насока, не се
признава за виновен и дава обяснения по обвинението пред съда.
В хода на съдебното производство бяха
разпитани допълнително сочени и искани от страните в процеса свидетели.
Повереникът на тъжителя направи искане за допускане до
разпит на свидетели, което съда след
изслушване становището на ответната страна счете за допустимо и основателно и
допусна до разпит в качеството на свидетел И.Д.И. и А.Ц.Т., които бяха
призовани по надлежния ред.
Отново по искане на проц.представител на
тъжителя съда изиска ДП № 328/2017г. по описа на РУ на МВР-Берковица Същото
беше прието като надлежно доказателство по делото.
От страна на защитата на подс.А.А. също
бяха направени искания- на първо място за
разпит при режим на довеждане на лицето Г.Д.Г. .Защитата изрази
становище,че не възразява срещу приемането на ДП №328/2017год. по
пр.пр.№12-22/2017год. на РП –Берковица .
Съдът след като изслуша становището на
ответната страна по исканията на защитата на подс.А. ги счете за основателни и
с мотивирано протоколно определение ги прие.
След преценка на събраните в хода на
съдебното следствие по делото доказателства съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 28.10.2017г. подсъдимият С.М. бил на лов и около 13,15часа
заедно със свидетеля И.Д.И. пътувал със собствения си автомобил „Лада Нива”.Зад
тях с друг автомобил се движел свид.А.Т..Подс.М.
минал през кв.”Заряница”,а свид.Т. по пътя за кв.”Беговица” Двата автомобили
пътували в посока кв.”Беговица”.В Моманта в който свид.Т. минал през моста над
реката,от улицата ,излизаща от кв.”Заряница” на главния път се появил подс.М. с
автомобила си.Неочаквано в този момент се появил микробус,управляван от
подсъдимия,който засякъл автомобила на тъжителя.Подсъдимият натиснал спирачката
и извикал към водача на микробуса :”Какво правиш?” и продължил по пътя.Веднага
след това бил последван от автомобила на подсъдимия ,който ги засякъл рязко и
се наложило тъжителят да спре.Подсъдимият излязъл от автомобила си и се
отправил към автомобила на тъжителя. От
автамобила слязъл и пътуващия с него свид.Г.Г.. През отворения прозорец
подсъдимият нанесъл удар на тъжителя в
главата.Ударът бил в областта на очите на тъжителя,а същият носи и очила. От
удара същият паднал върху седящия до него свид.И.И.. Подсъдимият и свид.Г. се
върнали в автомобила си и потеглили. През цялото това време свид.Т. се намирал
зад автомобила на тъжителя и станал свидетел на случилото се.Подсъдимият
получил наранявания,потекла и кръв,което наложило да отиде в Спешния център,
където му била оказана медицинска помощ
и му е издаден Фиш,а впоследствие му било издадено Медицинско свидетелство от
Началник ХО при МБАЛ гр.Берковица,в което са описани получените наранявания . Подаден
е сигнал в РПУ-Берковица във връзка със побоя, при която М. пострадал. По този повод било образувано ДП
№328/2017год. за извършено престъпление по чл.129 ал.1 от НК, по което са снети
обяснения от свидетелите.От заключението по назначената на ДП
съдебно-медицинска експертиза е установено,че се касае за причинена лека
телесна повреда ,изразяваща се във временно
разстройство на здравето ,неопасно за живота. Горепосочените увреждания
представляват по смисъла на чл.130 ал.1 от НК „лека телесна повреда”.
Според обясненията на подс.А.
действително е пътувал с автомобила си,когато бил засечен от
автомобила,управляван от тъжителя. След това тъжителят показал цялата си глава
през прозореца и го препсувал..Засегнат от това му поведение,подсъдимият
последвал автомобила на тъжителя и го спрял.Твърди,че тъжителят хванал
пушката,която се намирала в автомобила и хванал
да отвори вратата на автомобила,за да слезе.Подсъдимият се изплашил и
блъснал вратата и си тръгнал.Отрича да е удрял тъжителя в лицето ,като
твърди”Не съм го удрял,вратата го е ударила”.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа
на събраните по делото доказателства – обясненията на подсъдимия А.Атанасовв
кредитираната от съда им част, от показанията на разпитаните в хода на
съдебното следствие свидетелите И.,Г. и
Т. в кредитираната от съда им част, както и от приетите писмени доказателства
представени с тъжбата и събрани и приети в хода на съдебното следствие.За
обосноваване на своя съдебен акт настоящия съдебен състав кредитира изцяло приетите по делото писмени
доказателства, тъй като същите са официални документи и доказателствени
средства, чието съдържание не се оспори от страните и съдът кредитира изцяло.
В хода на съдебното следствие по настоящето дело подсъдимият А.А. даде
обяснения по предявеното му обвинение. Настоящият съдебен състав, като се
съобрази че обясненията на подсъдимия са както средство за защита, така и
доказателствено средство, както и за кредитирането им е достатъчно другите
приети доказателства по делото да не ги опровергават, кредитира достоверност на
обясненията на подсъдимия А. в частта им за срещата с тъжителя и възникналата
конфликтна ситуация между тях в качеството им на водачи на МПС. Настоящият
съдебен състав не кредитира достоверност на обясненията на подсъдимия относно поведението на тъжителя М., за опита
му да използва пушка срещу него.. Процесуалното качество на обвиняем дава право
на привлеченото като такова лице да дава обяснения относно факти и
обстоятелства, които може и да не са истина, без да носи наказателна
отговорност за това.
Така описаната фактическа
обстановка съдът намира за безспорно и категорично установена от събраните по
делото в хода на съдебното следствие доказателства. Отчасти и то доколкото са
непротиворечиви помежду си по отношение на основните факти от значение за
разследването съдът възприема
показанията на свидетелите И.,Г.
и Т. , като при оценката им отчита съответните близки отношения на всеки
от свидетелите с едната или другата страна. Фактът ,че подсъдимият А.А. е
нанесъл удар с в областта на главата на
пострадалия М. ,съдът прие за установен въз основа на показанията на
свидетелите И. и Т..В тази насока те са
последователни,логични и кореспондират ,както помежду си така и с медицинската
документация по делото.Освен пострадалият ,който твърди,че е бил ударен в главата от подс.А.А. ,ударът е бил видян и
от свидетелите И. и Т.. Същите
са категорични и всеки от тях
твърди,че е видял подсъдимият да удря
тъжителя . Доколкото са в съответствие с останалите доказателства по делото
съдът стъпва върху тези показания при
установяване на действителните факти по делото.Всички свидетели потвърждават
факта на възникналия конфликт и нанесения удар ,но показанията им са
противоречиви относно това как е нанесен удара- с юмрук или с вратата,което се
обяснява с факта,че същите се намират в определени отношения с тях.Свидетелите И.
и Т. ловуват заедно с тъжителя,а свид.Г. е служебно зависим от подсъдимия,тъй
като работи при него.Ако и част от тези показания разгледани поотделно очевидно да обслужват
каузата на страните,които са ги довели да свидетелстват в съдебно заседание,ако
и част от свидетелите да са силно заинтересовани от изхода на делото,разгледани
в тяхната съвкупност,показанията им дават ясна картина какво точно се е
случило. При постановяване на присъдата си съдът взе предвид и приетите писмени
доказателства – медицинско удостоверение, свидетелство за съдимост, ДП №328/2017год.
по описа на РУ на МВР-Берковица.
Всички доказателства,
разгледани поотделно и в тяхната съвкупност налагат следните правни изводи:
При така възприетата
фактическа обстановка съдът намери, че подсъдимият А.А. е осъществил състава на
престъпление по чл. 130 ал. 1 от НК.
От обективна страна: Обект
на престъплението по чл.130 ал.1 от НК са обществените отношения, свързани с
неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността.
Предмет на престъплението са именно тези отношения.
Изпълнителното деяние
съставлява система от действия върху организма на другиго, което може да
предизвика изменения в отделни органи, тъкани или системи на организма на
пострадалия или да предизвика промяна в тяхното функциониране, а именно и в
конкретния казус-контузия на главата, сътресение на мозъка, разкъсно-контузна
рана на челото. Изпълнителното деяние на това престъпление по чл.130 ал.1 от НК,
което е от категорията на типичните резултатни увреждащи престъпления е
довършено, като е извършено чрез действие- удар с юмрук в областта на главата.
От
субективна страна: Деянието е осъществено при форма на вина пряк умисъл по
смисъла на чл. 11 ал. 2 предл. 1 от НК - деецът е съзнавал обществено опасния
му характер, предвиждал е настъпването на неговите обществено опасни последици
и е искал тяхното настъпване. Подсъдимият е съзнавал всички елементи от състава
на престъплението, предвиждал е настъпването на обществено опасните последици и
е искал тяхното настъпване, видно от поведението му преди, по време и след
извършване на деянието.
В хода на
съдебните прения защитата на подс. А.А. призова съда да го признае за невинен в
извършването на престъплението в което е бил обвинен, тъй като престъплението
не било доказано по безспорен и категоричен начин. Настоящият съдебен състав
приема тази защитна теза за абсолютно неоснователна, тъй като както стана ясно
по-горе наличието на уврежданията по лицето на тъжителя М. са обективно
установени още по времето на прегледа му . Механизма на получаването на тези
увреждания също е доказан по безспорен начин . В тази връзка настоящият съдебен
състав счита, че обвинението за извършено престъпление по чл.130 ал.1 от НК е
доказано по безспорен и категоричен начин с допустими от НПК способи и следва
подс.А.А. да понесе своята наказателна
отговорност.
Като
обсъди въпросите по чл.301 ал.1 и чл.303 от НПК и като съобрази, че за
престъплението по чл.130 ал.1 от НК, което подсъдимият А. е извършил се предвижда наказание лишаване от
свобода до три години / наказанието е до 2 год. лишаване от свобода или
пробация /, че подсъдимият не представлява деец с голяма обществена опасност,
че подсъдимият е бил осъждан
/реабилитиран/ или освобождаван от
наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, че няма причинени имуществени
вреди и че целите на наказанието, визирани в чл.36 НК биха могли да бъдат
постигнати и с освобождаването на деецът от наказателна отговорност и предвид
наличието на предпоставките на чл.78а ал.1 НК, съдът освободи подсъдимия от
наказателна отговорност и му наложи административно наказание- глоба в размер
на 1 000 лева. При определяне на размера на глобата на подсъдимият А. съдът
прецени както обществената опасност на подсъдимия- сравнително ниска и
извършеното от него / също сравнително ниска обществена опасност /, конфликта
между него и тъжителя , подбудите за извършване на престъплението и другите обстоятелства от значение за индивидуализиране
на наказателната им отговорност, както и липсата на такива, които да
препятстват реализирането на тази отговорност.
Като причина за
деянието съдът отчита незачитането на правните норми регламентиращи обществените отношения,
свързани с неприкосновеността на физическата цялост на личността и правото на
свободно вземане на решение по вътрешно убеждение, както и назрялото напрежение
в отношенията между тъжителя М. и подс. Атанасаво в резултат на поведението им
като водачи на автомобили.
С установените по
представеният от съда начин действия на подсъдимия той е увредил по недопустим
начин здравето на тъжителя, причинил му е временно разстройство на здравето
неопасно за живота, поради което и на основание чл.45 от ЗЗД би следвало да
понесе деликтна отговорност. На репариране в конкретният случай подлежат
имуществените и неимуществените вреди / нанесените му телесни увреждания / на
пострадалия от извършеното спрямо него престъпление. Предвид тези обстоятелства
и при съблюдаване критерия за справедливост на чл.52 от ЗЗД съда приема, че
описаните неимуществени вреди най-пълно биха се възмездили с размер на
обезщетението от 600 лева, тъй като нанесените телесни увреждания на тъжителя
са накърнили неговото самочувствие и са причинили
неудобства,свързани с претърпени болки и страдания от извършеното спрямо него
деяние. При определяне на размера се взе
предвид начина,по който са били извършени неимуществените вреди,
обстоятелствата и обстановката при които са били извършени, настъпилият
вредоносен резултат и др. Що се касае за акцесорното искане за законна лихва от
датата на увреждането, то то е напълно основателно, тъй като според чл.114 ал.3
от ЗЗД вземането за непозволено увреждане е изискуемо от деня на извършването,
когато дееца е известен още тогава, а причинителя се смята в забава и без
покана според чл.84 ал.3 от ЗЗД. В останалата част иска до размера на
претендираното обезщетение от 2 000 лева за неимуществени вреди съдът отхвърля
като неоснователен, необоснован и недоказан, тъй като няма данни и доказателства
от които да е видно, че на тъжителя М. са му били причинени неудобства извън
обичайните за тези наранявания.
Подсъдимият следва
да понесе и разноските по делото представляващи разноски по делото и съобразно
нормата на чл.189 ал.3 от НПК подсъдимият следва да поеме разноските на
тъжителя, касаещи направени от него разходи за адвокатско възнаграждение като
съобразно приетото по делото пълномощно на адв.Г. при МАК- проц.представител на
тъжителя М., същото възлиза на 500 лева, поради което съда осъди подс.А. да
заплати и тази сума по сметка на тъжителя М..
Подс.А. следва да
заплати по сметка на РС-Берковица и ДТ върху уважената част от гражданския иск,
представляваща сумата от 50 лв .
Съдът счита, че в
този вид и размер присъдата ще изиграе своята възпираща, превантивна и
възпитателна роля.
Водим от тези
съображения, съдът постанови своята присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: