РЕШЕНИЕ
№ 2100
гр. Бургас, 16.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА Ч. НОВАКОВА
като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело №
20232120106200 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на И. Г. Я. и Ж. С. Я.
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ЕДНОЛИЧНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП““ ЕАД, ЕИК: ********* (за краткост Застрахователя), с която са
предявени осъдителни искове с правно основание чл. 432 от КЗ за осъждане на ответното
дружество да заплати общо на ищците /при условията на разделност, поравно за всеки от
тях/, а в условията на евентуалност – да заплати само в полза на ищеца, сумата от общо
2326,13 лева – незаплатен остатък от застрахователно обезщетение, представляващо
стойността на възстановителния ремонт на увредения автомобил на ищците марка „***“,
модел ***, с рег. № ***, номер на рама № *** (за краткост Автомобила), вследствие на ПТП,
причинено на 22.10.2022 г. от Й. Г. О., като водач на лек автомобил ***, модел ***, рег. №
***, застрахован при ответното дружество по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите по полица № ***, със срок на действие от 08.04.2022 г. до
07.04.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на
исковата молба – 17.10.2023г. до окончателното й изплащане.
Ищците твърдят, че притежават Автомобила в режим на съпружеска имуществена
общност като закупен по време на брака им, сключен на 05.08.1990 г. Посочват, че на
22.10.2022 г. е настъпило ПТП, извършено виновно от лицето Й. Г. О. като водач на лек
автомобил ***, модел ***, за който бил сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите по застрахователна полица № ***, със срок на действие от
08.04.2022г. до 07.04.2023г. при Застрахователя. В резултат на настъпилото ПТП бил увреден
Автомобилът, за което ищецът Я. нямал вина. На 24.10.2022 г. той предявил застрахователна
претенция по повод настъпилото ПТП, за което била образувана щета № *** (референтен
номер ***). При извършения оглед на автомобила бил съставен опис на претенция №
1
***/24.10.2022г. с констатирани увреждания по десет агрегата /части/ от автомобила. На
ищеца било връчено уведомително писмо, с което застрахователят определил размер на
застрахователното обезщетение от 748,70 лева. Тъй като ищците извършили ремонт на
Автомобила на стойност 3074,83 лева, т.е. с 2326,13 лева повече от определеното от
застрахователя обезщетение от 748,70 лева, същите претендират в настоящото производство
заплащане на остатъка от дължимото според тях застрахователно обезщетение.
В срока по чл. 131 ГПК от ответното дружество депозира отговор на исковата молба,
в който се оспорва активната легитимация на ищците поради липса на доказателства същите
да са собственици на процесния автомобил. Застъпва се и становище за неоснователност на
предявените искове както по основание, така и по размер, като се оспорва стойността на
причинените вреди и въобще наличието на пряка причинно - следствена връзка между
същите и настъпилото ПТП. Поддържа се, че изплатеното от застрахователя обезщетение в
размер на 748,70 лева е определено правилно, доколкото е калкулирано при стриктно
спазване на методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на
МПС, приета с Наредбата по чл. 504, ал.2, т.2 от КЗ. В случай, че се докаже, че стойността на
ремонта на процесното МПС надвишава 70 на сто от действителната му стойност, се прави
възражение за наличие на „тотална щета” по смисъла на чл. 390, ал. 2 от КЗ. По същество се
моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищците моли съда да уважи
претенцията до посочения в експертизата размер на констатираните като реално изпълнени
ремонти, които се намират в пряка причинно-следствена връзка с механизма на ПТП. Моли
съда да уважи втория иск, тъй като твърдението за собственост на Автомобила в режим на
СИО е недоказано.
В съдебно заседание процесуален представител на ответника не се явява.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
И. Г. Я. и Ж. С. Я. са съпрузи, като са сключили граждански брак през 1990 г. От
свидетелство за регистрация на МПС, част I (т.нар. голям талон) се установява, че като
собственик на Автомобила е записан И. Г. Я., като свидетелството е издадено през 2013 г., а
първата регистрация на Автомобила е през 2005 г. От сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР
– Бургас не могат да представят договор, с който е придобит Автомобила от ищеца Я., тъй
като не се съхранява в тази институция.
На 22.10.2022 г. около 16.55 часа в гр. Бургас, кв. Б., на ул. ***, Автомобилът е спрян
отдясно на улицата. В този момент по улицата преминава лек автомобил марка ***, модел
***, с рег. № ***, управляван от Й. Г. О.. Той не възприема намиращия се в неговата лента
по посока на движението Автомобил, поради което без спирачен път го удря в лявата задна
част откъм багажника. След произшествието О. и Я. съставят двустранен констативен
протокол за ПТП, в който О. посочва, че той е виновен за ПТП. Те подписват протокола. Към
датата на произшествието за лек автомобил марка *** има сключена застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ със Застрахователя. Към датата на ПТП
Автомобилът е преминал технически преглед на 01.10.2022 г. и същият е годен за движение.
Към датата на настъпване на ПТП пазарната стойност на Автомобила е 15 000 лева.
На 24.10.2022 г. ищецът Я. подава до Застрахователя заявление за изплащане на
застрахователно обезщетение. На 25.10.2022 г. е съставен опис на претенция №
***/24.10.2022 г., подписан от Я. и от представител на Застрахователя, в който са отбелязани
следните увреждания по Автомобила: облицовка задна броня; спойлер задна броня; задна
врата – лява; калник – заден ляв; лайсна ПВЦ на задна броня. Съставен е и втори опис, в
който са отразени като увредени и: основа задна броня; задна престилка; рог, заден ляв;
инсталация теглич; заключващ механизъм врата багажник. На 28.10.2022 г. Застрахователят
изготвя доклад по щетата, с който предлага на ищеца Я. да бъде изплатено обезщетение в
размер на 748.70 лева по посочената от него бА.а сметка. Тази сума е платена на ищеца Я..
На 08.11.2022 г. той депозира до Застрахователя възражение за изплатената му сума, като
2
моли да бъде преразгледан описа на нанесените щети. На 17.11.2022 г. Застрахователят
отговоря писмено на ищеца, че застрахователното обезщетение е калкулирано правилно, при
стриктно спазване на методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди,
причинени на МПС, приета с наредбата по чл.504, ал.2, т.2 от КЗ. Посочва се, че в
обезщетението са включени цени на нови части, както от ценовата листа на официалния
вносител на марката за България, коригиран с коефициент на овехтяване 0,3, съобразно
годината на производство на МПС, така и от ценовата листа на алтернативен доставчик, но
без прилагане на коефициент на овехтяване. Цената на труда е калкулирана по 8 лева на
сервизен час. Поради това Застрахователят потвърждава размера на обезщетението.
Уврежданията по Автомобила са отстранени от ищеца, за което той е заплатил общо
сумата от 3074,83 лева, за което по делото са приети 4 фактури и разписка от „ЕКОНТ“ за
прием на паричен превод.
Според заключението на вещото лице по назначената съдебно-автотехническа
експертиза дейностите по смяна на крушка, стойност на две крушки, стойност на
акумулатор, табло с предпазители на МПС, демонтаж/монтаж на АБ, табло МПС – ремонт,
които са описани във фактура, издадена от „БИГС“ ООД, нямат отношение към вредите от
процесното ПТП. Възстановяването на автомобила е икономически изгодно. Общите
разходи за отстраняване на щетите по Автомобила са в размер на 2462,20 лева, от които са
изплатени 748,70 лева, поради което остава дължима сума от 1713,50 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото писмени и гласни доказателства (показанията на свидетелите Б. Н. Б. и Ж. Л. Б.),
както и на заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Преди да се произнесе по основателността на исковете, съдът следва да посочи
следното:
Правната конструкция, която използва процесуалния представител на ищците за
предявяване на исковете, е недопустима. Ноторен е фактът, че по предявен евентуален иск
съдът се произнася, ако бъде отхвърлен главен иск. Не може разглеждането на евентуален
иск да е обусловено от това дали съдът ще приеме за доказан или не конкретен факт в
мотивите на решението. Ако съдът приеме, че Застрахователят дължи застрахователно
обезщетение над изплатената от него сума от 748,70 лева, но Автомобилът не е придобит в
режим на СИО между ищците и отхвърли претенцията на госпожа Я., каквото искане в хода
на съдебните прения отправя процесуалният представител на ищците, то не може да
отхвърли иска на съпруга, защото обезщетение реално му се дължи, но ще трябва да уважи
претенцията за „половината“ от това обезщетение, защото така е предявен „главният“ иск и
съдът не може да постанови „плюс петитум“. От друга страна, при така формулирани искове
се налага буквалният извод, че ищецът Я. претендира сума над 3000 лева (по главния иск
половината от 2326,13 лева, а по евентуалния иск – 2326,13 лева). В действителност, ако
вещта не е придобита в режим на СИО, ищецът Я. не претендира половината от 2326,13
лева, а цялата сума от 2326,13 лева, но прави това с „евентуалния“ иск.
Предвид изложеното съдът приема, че волята на ищеца Я. е да получи обезщетение в
„максимален“ размер от 2326,13 лева, а ако Автомобилът е съсобствен с неговата съпруга,
то да получи половината от тази сума. Ето защо, ако съдът приеме, че застрахователно
обезщетение се дължи само на ищеца Я., но то не е в размер на 2326,13 лева, а в по-нисък
такъв, то следва да отхвърли иска на госпожа Я. и да уважи иска на господин Я. до размера,
който приема, че му се дължи, като отхвърли този иск за разликата до пълния претендиран
размер от 2326,13 лева. Всяко друго произнасяне на съда би било безсмислено.
По спора:
Според разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл. 380.
Според разпоредбата на чл.429, ал.1, т.1 от КЗ застрахователят по застраховка
3
„Гражданска отговорност“ се задължава да покрие в границите на определената в
застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие.
Според разпоредбата на чл.478, ал.2 от КЗ увредено е лицето, включително
пострадалото лице, което има право на обезщетение за вреди, причинени от моторно
превозно средство.
Според разпоредбата на чл.144, ал.1 и ал. 2 от ЗДвП, в редакция към 2013 г., когато е
придобит Автомобилът, собствеността на МПС се прехвърля с писмен договор, а при
прехвърляне на собствеността на регистрирани автомобили подписите на страните трябва да
бъдат нотариално заверени. Установи се, че първата регистрация на Автомобила е през 2005
г., поради което неговото прехвърляне през 2013 г. трябва да бъде с писмен договор с
нотариална заверка на подписите. Ищците не представят такъв договор, за да се прецени
дали той е възмезден или безвъзмезден, поради което не може да се приеме, че госпожа Я. е
придобила собственост върху Автомобила.
Имуществената застраховка „Гражданска отговорност“ има обезщетителен характер.
С нея се дава застрахователна закрила на застрахования срещу риска да възникне в негова
тежест отговорност за непозволено увреждане към друго лице, а предназначението и е да
репарира, в рамките на застрахователната сума, реално възникналите за третото увредено
лице вреди, за които съществува основание да бъде ангажирана гражданската отговорност
на застрахования делинквент. Тъй като няма данни госпожа Я. да е собственик на
Автомобила, а претендираните вреди са изцяло имуществени, то увредено лице по смисъла
на КЗ е само ищецът Я., защото към датата на настъпване на ПТП той е посочен като
собственик в свидетелство за регистрация на Автомобила. Ето защо искът на ищцата Я.
следва да бъде отхвърлен.
По претенцията на ищеца Я.:
Установи се по делото, че на 22.10.2022 г. около 16.55 часа в гр. Бургас, кв. Б., на ул.
***, Автомобилът е спрян отдясно на улицата. В този момент по улицата преминава лек
автомобил марка ***, модел ***, с рег. № ***, управляван от Й. Г. О.. Последният не
възприема намиращия се в неговата лента по посока на движението Автомобил, поради
което без спирачен път го удря в лявата задна част откъм багажника. В този смисъл, доказан
е както механизмът на настъпване на ПТП, така и вината на водача на лек автомобил марка
***. Нещо повече, Застрахователят с извън процесуалното си поведение не оспорва, че
дължи застрахователно обезщетение, но смята, че то е правилно определено като размер.
Според разпоредбата на чл.504, ал.1 от КЗ Комисията за финансов надзор приема
наредба за условията и реда за извършване на задължителното застраховане по
застраховките „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и „Злополука“ на пътниците,
както и за реда за тяхното отчитане. С тази наредба се приема и единна методика за
уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства
– чл.504, ал.2, т.2 от КЗ. Въз основа на законовата делегация е приета Наредба № 49 от
16.10.2014 г. за задължителното застраховане по застраховки „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите и „Злополука“ на пътниците в средствата за обществен превоз (за краткост
Наредбата). Според чл.20, ал.2 от Наредбата обезщетението за вреди на моторни превозни
средства се определя по методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди,
причинени на моторни превозни средства съгласно приложения № 1 – 6 от Наредба № 24 от
2006 г. за задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането и за
методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни
превозни средства (за краткост Наредба 2). Според чл.4 от Приложение № 1 към чл.15, ал.4
от Наредба 2 методиката се прилага като минимална долна граница в случаите, когато не са
представени надлежни доказателства (фактури) за извършен ремонт на моторното превозно
средство в сервиз и за случаите, когато обезщетението се определя по експертна оценка.
Безспорно е, че ищецът Я. представя фактури за извършен ремонт на превозното средство,
поради което методиката е неприложима в случая.
4
Неоснователно е възражението на Застрахователя, че се касае за „тотална щета“ по
смисъла на чл.390, ал.2 от КЗ. Според тази разпоредба тотална щета на моторно превозно
средство е увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава
70 на сто от действителната му стойност, т.е. в случая разходите за ремонт трябва да
надвишават 10 500 лева, защото действителната стойност на Автомобила е 15 000 лева.
Според експерта окончателният размер на щетите по Автомобила е 2462,20 лева, поради
което не е налице „тотална щета“.
При съдебно заявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът
следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата
към момента на настъпване на застрахователното събитие – чл. 386, ал. 2 от КЗ, т. е.
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в
същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и
други. В този смисъл не следва да се прилага коефициент на овехтяване. Според
заключението на вещото лице окончателният размер на щетата на Автомобила е 2462,20
лева и тъй като са изплатени от застрахователя 748,70 лева, то искът на ищеца Я. следва да
бъде уважен за сумата от 1713,50 лева и отхвърлен за разликата до пълния претендиран
размер от 2326,13 лева.
По разноските:
Тук се налага следното уточнение:
Определеният от съда с разпореждане № 11110/02.11.2023 г. размер на държавната
такса е 93,05 лева, който е заплатен от ищеца Я. (л.33 от делото). Както вече се посочи обаче,
този ищец желае да получи сума на собствено основание в размер на 2326,13 лева, т.е.
защитаваният материален интерес по смисъла на чл.72, ал.1 от ГПК е именно този.
Същевременно интересът на ищцата Я. е да получи обезщетение в размер на 1163,07 лева,
но не е платила държавна такса в размер на 50 лева, поради което и на основание чл.77 от
ГПК следва да бъде осъдена за това плащане по сметка на съда.
При този изход на делото право на разноски имат ищецът Я. и Застрахователят.
Ищците са представлявани от адв. Т.. Видно от договор за правна защита и съдействие (л.101
от делото) те са заплатили адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева. При липса на
други уточнения следва да се приеме, че всеки от тях е заплатил сума от 250 лева. Тъй като
искът на ищцата е отхвърлен, то тя няма право на разноски. Депозитът за вещо лице в
размер на 150 лева е заплатен от ищеца Я. (л.51 от делото), от чието име е и доплащането на
сумата от 50 лева в съдебно заседание, проведено на 17.09.2024 г., която сума е разликата в
тежест на ищците до окончателното възнаграждение на вещото лице, определено от съда. С
оглед уважената част от иска ищецът има право на разноски в размер на 403,71 лева.
Ответникът претендира юрисконсултско възнаграждение. Отговорът на исковата
молба е изготвен от юрисконсулт, но в съдебно заседание не се явява процесуален
представител на ответника. Ето защо съдът намира за справедливо юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лева. Застрахователят е внесъл и депозит за възнаграждение
на експерта, както и сумата от 50 лева, която съдът определи за довнасяне от тази страна до
пълния размер на определеното от съда окончателно възнаграждение на експерта. С оглед
отхвърлената част на иска на ищеца Я. ответникът има право на разноски в размер на 92,18
лева.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ЕДНОЛИЧНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
„БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП““ ЕАД, ЕИК: *********, да заплати на И. Г. Я.,
ЕГН – **********, сумата от 1713,50 лева (хиляда седемстотин и тринадесет лева и
5
петдесет стотинки), представляваща незаплатен остатък от застрахователно обезщетение,
представляващо стойността на възстановителния ремонт на увреден автомобил марка „***“,
модел ***, с рег. № ***, номер на рама № ***, вследствие на ПТП, причинено на 22.10.2022
г. от Й. Г. О. като водач на лек автомобил ***, модел ***, рег. № ***, застрахован при
ответното дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите по полица № ***, със срок на действие от 08.04.2022 г. до 07.04.2023 г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба
– 17.10.2023 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска над присъдената сума
до пълния претендиран размер от 2326,13 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ж. С. Я., ЕГН – **********, против
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ЕДНОЛИЧНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП““ ЕАД, ЕИК: *********, осъдителен иск за сумата от 1163,07 лева
(хиляда сто шестдесет и три лева и седем стотинки), представляваща припадащата се на нея
част от незаплатен остатък от застрахователно обезщетение за възстановяване на увреден
автомобил марка „***“, модел ***, с рег. № ***, номер на рама № ***, вследствие на ПТП,
причинено на 22.10.2022 г. от Й. Г. О. като водач на лек автомобил ***, модел ***, рег. №
***, застрахован при ответното дружество по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите по полица № ***, със срок на действие от 08.04.2022 г. до
07.04.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на
исковата молба – 17.10.2023 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ЕДНОЛИЧНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
„БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП““ ЕАД, ЕИК: *********, да заплати на И. Г. Я.,
ЕГН – **********, сумата от 403,71 лева (четиристотин и три лева и седемдесет и една
стотинки), представляваща разноски, съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА И. Г. Я., ЕГН – **********, да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ЕДНОЛИЧНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП““
ЕАД, ЕИК: *********, сумата от 92,18 лева (деветдесет и два лева и осемнадесет стотинки),
представляваща разноски, съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл.77 от ГПК Ж. С. Я., ЕГН – **********, да заплати по
сметка на БРС сумата от 50 (петдесет) лева, представляваща дължима, но неплатена
държавна такса за предявения от нея осъдителен иск.
Решението, в частта, с която се осъжда ищцата Я. да заплати държавна такса по
сметка на съда, подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Бургас в
едноседмичен срок от съобщението, а в останалата част подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6