№ 3473
гр. София, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Рени Коджабашева
Членове:ЙОАНА М. ГЕНЖОВА
Антоанета Г. Ивчева
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от ЙОАНА М. ГЕНЖОВА Въззивно гражданско
дело № 20211100506516 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №20071402/18.03.2021г., постановено по гр.д. №21801/2020г.
по описа на СРС, 178 състав, е признато за установено, че Н. И. Р. дължи на
„С.В.“ АД по предявения иск по чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1
от ЗЗД сумата от 993,46 лева – главница за доставяни ВиК услуги до имот,
находящ се в гр.София, ул. „*******, начислявани по клиентски номер
******* за имот за периода от 09.12.2016г. до 10.11.2019г., за която сума е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №3036/2020г. по
описа на СРС, 178 състав, като е отхвърлена претенцията за главница за
разликата над уважения размер от 993,46 лева до пълния претендиран размер
от 8360,40 лева, както и за периода от 24.04.2013г. до 08.12.2016г. и изцяло
акцесорния иск с правна квалификация чл.422 от ГПК във вр. с чл.86 от ЗЗД
за лихва за забава за сумата 2799,18 лева за периода от 11.12.2015г. до
13.04.2016г. Осъден е на основание чл.78, ал.1 от ГПК Н. И. Р. да заплати на
„С.В.“ АД сумата от 64,39 лева – разноски в исковото производство, и сумата
от 24,32 лева – разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №3036/2020г.
по описа на СРС, 178 състав. Осъдено е на основание чл.78, ал.3 от ГПК
1
„С.В.“ АД да заплати на Н. И. Р. сумата от 273,29 лева – разноски за
адвокатско възнаграждение в исковото производство и сумата от 50 лева –
разноски за адвокатско възнаграждение по ч.гр.д. №3036/2020г. на СРС, 178
състав.
Постъпила е въззивна жалба от ответника Н. И. Р., чрез пълномощника
адв. Р. Р., срещу решението в частта, с която предявеният иск е уважен.
Излагат се оплаквания, че решението в обжалваната част е неправилно и
необосновано. Поддържа се, че представената справка от Имотен регистър не
представлява официален документ и има само информативен характер, но не
и материална или формална доказателствена сила. От справката било
невъзможно да се определи какъв дял от собствеността притежава
ответникът, поради което и неправилно съдът приел, че ответникът следва да
отговаря за ½ от задължението за ВиК услуги. Неправилно било прието от
първоинстанционния съд, че ответникът следвало да обори доказателствената
стойност на справката. Счита, че същата не представлява официален
документ, не е подписана от ответника, поради което и при оспорването й,
същият не носел доказателствена тежест да установи верността на отразените
в нея констатации. Установяване на обстоятелството, че ответникът е
собственик на процесния имот било възложено в доказателствена тежест на
ищеца. Справката не удостоверявала право на собственост върху имота и
можела да бъде само индиция за такова, но сама по себе си не можела да го
установи. Не били представени по делото документ за собственост, нито
нотариален акт за учредяване право на ползване. Не било установено и
количеството ВиК услуги, доставени до имота. Било установено, че през част
от процесния период ищецът начислявал служебно разходи за ВиК услуги и
липсвали доказателства, че за имота не е бил осигурен достъп за отчет, което
да налага начисляването на служебен разход. Не били представени
доказателства колко лица е заявено да живеят на адреса и не било установено
дали дружеството е начислявало законосъобразно служебен разход, т.е. за
един брой потребител. Вещото лице посочвало, че ищецът е начислявал
служебен разход в количество, несъответстващо на потреблението, тъй като
няколко пъти по партидата било извършвано служебно намаление, поради
което за процесния период било невъзможно да се установи точното
количество доставени ВиК услуги. Поради изложеното моли решението да
бъде отменено в обжалваната част и предявеният иск да бъде отхвърлен
2
изцяло.
Насрещната страна „С.В.“ АД не е изразила становище по жалбата.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства
и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а
разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Постановеното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно,
като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание
чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Фактическите и правни
констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в
атакувания съдебен акт констатации (чл. 272 ГПК). Събраните в първата
инстанция доказателства са правилно обсъдени и преценени от
първоинстанционния съд към релевантните за спора факти и обстоятелства и
с оглед обстоятелството, че пред настоящата инстанция не са ангажирани
нови доказателства по смисъла на чл. 266 от ГПК, които да променят
установената от районния съд фактическа обстановка в мотивите на
настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново приетите по
делото доказателства. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на
решението, следва да се добави и следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени от „С.В.“ АД срещу Н.
И. Р. положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 във
вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за
установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №3036/2020г. на СРС, 178
състав.
3
Ищецът твърди, че ответникът е потребител на В и К услуги като
собственик на процесния недвижим имот, находящ се в гр. София, ул.
„*******, както и, че не е заплатил предоставените му услуги в установения
за това срок.
Съгласно законовата дефиниция в § 1, ал. 1, т. 2, буква "а" от ДР на
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги,
аналогична с тази на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г.,
потребител на водоснабдителни и канализационни услуги, респ. задължено
лице за заплащане цената на доставени такива във връзка с чл. 203 от ЗВ, е
всяко физическо или юридическо лице, собственик или ползвател на имоти,
за които се предоставят В и К услуги. Получаването на услугата се извършва
при публично известни Общи условия, предложени от оператора и одобрени
от собственика на водоснабдителните и канализационните системи или от
оправомощено от него лице и от съответния регулаторен орган. В и К
операторите задължително публикуват одобрените от комисията Общи
условия на електронната си страница и най-малко в един централен и един
местен ежедневник и осигуряват достъп до тях, като последните влизат в сила
в едномесечен срок от публикуването им в централен ежедневник - арг. чл. 8,
ал. 1 - ал. 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. С оглед изложеното, за да се
приеме, че между страните по делото е налице валидна облигационна връзка,
е достатъчно ищецът да докаже, че ответникът е собственик, суперфициар
или вещен ползвател на процесното жилище, за което са предоставени В и К
услугите.
От събраните по делото доказателства се установява, че ответникът е
собственик на ½ идеална част от процесния имот, до който
водоснабдителното дружество е доставило В и К услуги през процесния
период. За установяване притежанието на вещно право върху имота от страна
на ищеца е представена поименна справка от имотния регистър, според която
ответникът Н. И. Р. притежава ½ идеална част от процесния имот, намиращ се
в гр. София, ул. „*******, като няма данни това вещно право да е отчуждено
от него преди или през процесния период.
Ответникът оспорва да е потребител на ВиК услуги в процесния имот,
позовавайки се на липсата на доказателства за притежавано от него вещно
право върху имота, както и на негодност на приложената към исковата молба
4
справка от имотния регистър да установи това обстоятелство.
Имотният регистър е система от данни за недвижимите имоти на
територията на РБ и се състои от партидите на отделните имоти. Съгласно
чл.44, ал.1 от Правилника за вписванията (ПВп) в приложимата редакция,
писмените справки се състоят в издаване удостоверения за вписванията,
отбелязванията или заличаванията, както и в издаване преписи или
извлечения от съществуващите вписвания, отбелязвания или заличавания по
книгите, или от партидата на лицата, а според чл.45 ПВп удостоверенията се
отнасят: а) за определени лица; б) за определени недвижими имоти; в) за
определено време. Според чл.80 ЗКИР актът се вписва, ако праводателят е
вписан в имотния регистър като носител на правото, освен при придобиване
на право по давност, а съгласно чл.82, ал.1 ЗКИР съдията по вписванията
разпорежда да се извърши вписването, след като провери дали са спазени
изискванията на закона, както и предвидената от закон форма на акта, с който
се признава, учредява, прехвърля, изменя или прекратява вещното право.
Предвид указания в Правилника за вписванията и ЗКИР характер на
вписванията в публичния имотен регистър, представената справка с дата
29.01.2018 г. е годна да установи притежанието на вещно право от него и
основаната на това договорна обвързаност с ищцовото дружество. Отразените
в справката факти не са оспорени от ответника (твърдението, че е негодно
доказателство не е равнозначно на оспорване на вписаните в нея данни), нито
е проведено насрещно доказване, че през процесния период притежаваното от
него вещно право е било отчуждено. Притежанието на вещно право върху
част от имота (1/2 идеална част- според съдържащите се в имотната справка
данни) обосновава извод за наличието на облигационно правоотношение с
предмет доставка на ВиК услуги, обвързващо страните, по което ответникът
като потребител на доставените от ищеца услуги, дължи заплащане на
тяхната стойност до размера на притежаваната от него 1/2 идеална част от
имота.
От изслушаното и прието по делото заключение на комплексната
съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от
страните, което въззивният съд кредитира като обосновано и компетентно
дадено, се установява, че имотът е водоснабден, както и, че разходената
питейна вода по партидата на ответника Н. И. Р. в периода на фактуриране от
17.10.2012г. до 13.11.2019г. е по показания на измервателни уреди – 4532
5
куб.м., като задълженията за предоставени ВиК услуги по клиентския номер
на ответника за спорния период са в съответствие с начислените и
фактурирани количества доставена вода.
С първоинстанционното решение е разгледано направеното от
ответника възражение за изтекла погасителна давност и правилно е определен
размерът на дължимите непогасени по давност вземания за периода от
09.12.2016г. до 10.11.2019г., а именно 993,46 лева.
Поради изложеното и предвид съвпадане на изводите на двете съдебни
инстанции първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено на
основание чл.271, ал.1 от ГПК.
По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІV-Е въззивен
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20071402/18.03.2021г., постановено по
гр.д. №21801/2020г. по описа на СРС, 178 състав, в обжалваната част.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6