№ 6848
гр. С., 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20221110102106 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от ДМ. Д., действащ лично и със съдействието
на законния му представител Ю. Д.а, чрез адв. В., срещу „БЪЛГАРИЯ ЕР“ АД, с която са
предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с правно
основание чл. 7, т. 1, б. “б“ от Регламент № 261/2004 г. на Европейския Парламент и на
Съвета от 11 февруари 2004 г. и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за следните суми: 400 евро,
представляваща обезщетение за закъснение на полет FB718 от 06.08.2018 г. по направление
летище Санкт-Петербург, Пулково – Варна, по договор за въздушен превоз на пътници,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 04.08.2021
г. до окончателното изплащане на сумата; 235,15 лева – лихва за забава за периода от
16.08.2018 г. до 01.08.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 16.09.2021 г. по ч.гр.д. № 45786/2021 г. по описа на СРС, ГО,
167 състав.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че със
закупуване на самолетен билет сключил с ответника договор за въздушен превоз, по силата
на който последният се задължил на 06.08.2018 г. да изпълни полет с номер FB718 по
направление летище Санкт-Петербург, Пулково – Варна, с планиран час за излитане – 08:40
ч. местно време и планиран час на кацане – 11:40 ч. местно време. Твърди, че на 06.08.2018
г. ищецът се явил навреме за полета от Санкт-Петербург и преминал надлежно всички
контролни и регистрационни процедури. Поддържа, че поради виновно забавяне в
изпълнението на договора за въздушен превоз от страна на ответника, ищецът пристигнал в
крайния пункт на пристигане с повече от 3 часа закъснение, спрямо планираното разписание
– полет FB718 кацнал едва в 16:40 часа на 06.08.2018 г. На 29.07.2019 г. била изпратена
1
извънсъдебна покана за изплащане на обезщетението от името на пътника, но ответното
дружество не изплатило дължимото обезщетение. Ето защо моли съда да уважи предявените
искове, като признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 400 евро,
представляваща обезщетение за закъснение на полет FB718 от 06.08.2018 г. по направление
летище Санкт-Петербург, Пулково – Варна, ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК – 04.08.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, както
и сумата от 235,15 лева – лихва за забава за периода от 16.08.2018 г. до 01.08.2021 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
16.09.2021 г. по ч.гр.д. № 45786/2021 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез юрк. Н., е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове по подробно изложени съображения. Релевира
възражение за изтекла погасителна давност. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителен установителен
иск с правно основание чл. 7, § 1, б. "б" от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския
парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. относно създаването на общи правила за
обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо
закъснение на полети (Регламента).
Настоящият съдебен състав приема, че по отношение на процесното правоотношение
е приложим горепосоченият Регламент, съгласно чл. 1 и чл. 19 от същия. В разпоредбите на
чл. 5 – 8 от Регламента са предвидени правата на пътниците при закъснение и отмяна на
въздушен полет, когато последният има начална или крайна точка летище на територията на
Европейския съюз, какъвто и превозът, осъществен от ответника. Няма спор между
страните, че „БЪЛГАРИЯ ЕР“ АД е "опериращ въздушен превозвач" по смисъла на
легалната дефиниция на чл. 2, б. "б" от Регламента – въздушен превозвач, който изпълнява
или има намерение да изпълнява полет съгласно договор с пътник или от името на друго
лице, юридическо или физическо, имащо договор с този пътник.
Съгласно приложимата разпоредба на чл. 7, § 1, б. "б" от Регламента, при прилагането
на този член пътниците получават обезщетение, възлизащо на 400 EUR за всички полети на
територията на Общността над 1 500 километра и за всички други полети между 1 500 и 3
500 километра.
С решение от 19.11.2009 г. по съединени дела С-402/07 г. и С-403/07 г. на Съда на
Европейския съюз е дадено задължително на основание чл. 633 от ГПК за настоящия съд
тълкуване на нормите във връзка с приложението на Регламент (ЕО) № 261/2004 г. Съгласно
даденото в цитираното решение тълкуване чл. 5, чл. 6 и чл. 7 от Регламент (ЕО) № 261/2004
г. трябва да се прилагат в смисъл, че пътниците на закъснели полети може да се приравнят
на пътниците на отменени полети за целите на прилагането на правото на обезщетение и, че
2
същите имат правата по чл. 7 от Регламента, когато поради закъснение на полет претърпяват
загуба на време, равна на или по-голяма от три часа, т.е когато са достигнали до своята
крайна точка на пътуване три или повече часа след определения от превозвача час на
пристигане по разписание.
За да бъде уважен предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание
чл. 7, § 1, б. "б" от Регламента, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно
доказване следните правопораждащи факти: 1/ сключен с ответника договор за въздушен
превоз, по силата на който дружеството се задължило на 06.08.2018 г. да изпълни полет с
номер FB718 от летище Санкт-Петербург, Пулково до летище Варна, България; 2/
потвърдена резервация за полета; 3/ представяне на гишето за регистрация в час, посочен от
въздушния превозвач, а ако не е посочен такъв – не по – късно от 45 минути преди обявения
час на излитане. В тежест на ответника е възложено задължението да докаже пълно и
главно, факта на извършен по предвиденото разписание полет, както и възражението си,
релевирано в отговора на исковата молба за изтекла погасителна давност по отношение на
претенцията на ищеца.
От представените по делото писмени доказателства, в т.ч. и преведен на български
език електронен билет, се установява, че между ищеца и ответника е бил сключен договор за
въздушен превоз, по силата на който ответникът се задължил на 06.08.2018 г. да изпълни
полет с номер FB718 от летище Санкт Петербург, Пулково, до летище Варна, с планиран час
на излитане в 08:40 часа (местно време) и планиран час на кацане – 11:40 часа (местно
време), както и потвърдена резервация за полета.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че разстоянието от летище Санкт-Петербург, Пулково до летище
Варна, България, е над 1500 км.
На основание чл. 190 ГПК съдът е задължил ответника в срок до първото по делото
съдебно заседание да представи заверено копие от списък на всички пътници, допуснати до
борда на полет FB718 по направление Санкт-Петербург, Пулково – Варна, планиран за
06.08.2018 г. Съдът е предупредил изрично ответника на основание чл. 161 ГПК, че може да
приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на
допуснати доказателства. До приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция
ответникът не е изпълнил указанията на съда, поради което следва да се приеме, че ищецът
се е представил на гишето за регистрация в час, посочен от въздушния превозвач, но не по –
късно от 45 минути преди обявения час на излитане.
На следващо място от представените по делото писмени доказателства се установява,
че процесният полет излетял на 06.08.2018 г. в 14:18 ч. и кацнал на летище Варна в 16:40 ч.,
като закъснението при пристигане на полета било около 5 часа.
Неоснователно е евентуалното възражение на ответника за погасяване на вземането
по давност.
С Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г.,
3
не са уредени правила, относно погасителната давност, с която се погасява вземането за
обезщетение за вреди от отменен полет, на който е приравнен и забавеният с повече от три
часа, поради което следва да се приложи правото на държавата - членка, съдът на която е
компетентен да разгледа спора (в този смисъл и решение по дело № С - 139/11 на СЕС).
Нормите, регламентиращи давността са материално правни, поради което приложим
е законът, действащ към момента на възникване на вземането, а именно датата, на която е
следвало да се извърши полетът - 06.08.2018 г. Към този момент действа специален закон -
чл. 135 ЗГВ (изменен с ДВ бр. 16/23.02.2021 г.), на който се позовава ответникът, относно
продължителността на давностния срок. Съгласно чл. 135 от Закона за гражданското
въздухоплаване (ЗГВ) в относимата му за спора редакция (преди изменението с ДВ бр.
16/23.02.2021 г.), правото на иск срещу превозвача по международните превозни договори
се погасява в двегодишен срок, а по вътрешните - в шестмесечен срок, считано от деня на
пристигането на въздухоплавателното средство в местоназначението, от деня, в който
въздухоплавателното средство е трябвало да пристигне, или от деня на прекратяване на
превоза. Систематичното тълкуване на нормата, която се намира в Глава единадесета
"Констативни протоколи, рекламации, давност" обуславя извод, че посоченият двегодишен
давностен срок е приложим единствено към случаите, за които законът предвижда
рекламационно производство, каквито са тези при липси и повреди на багажи или товари,
но не и случаите на обезщетения по Регламент № 261/2004 при закъснели полети. Доводи за
обратното не могат да бъдат извличани от мотивите на законодателя за последващо
изменение на закона, нито от измененията и допълненията на чл. 135 ЗГВ с ДВ бр.
16/23.02.2021 г. Новите ал. 2 и ал. 3 на чл. 135 не са тълкувателни норми и съответно нямат
обратно действие, а в относимата за спора редакция на закона отговорността на въздушния
превозвач по чл. 7 от Регламент № 261/2004 не попада в приложното поле на чл. 135 ЗГВ.
Поради това приложение следва да намерят общите правила, уредени в ЗЗД. Доколкото
отговорността на въздушния превозвач по чл. 7 от Регламент № 261/2004 има договорен
характер - предвидените в регламента обезщетения са за вреди от неточното изпълнение на
задълженията по договора от страна на въздушния превозвач, приложима е разпоредбата на
чл. 111, б. "б." ЗЗД, съгласно която вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен
договор се погасяват с изтичане на тригодишна давност. Съобразно правилото на чл. 114
ЗЗД, давностният срок е започнал да тече от 06.08.2018 г., когато полетът е изпълнен. Искът
е предявен на 04.08.2021 г. (чл. 422, ал. 1 ГПК), преди изтичане на тригодишния давностен
срок, поради което евентуалното възражение е неоснователно (в този смисъл са Решение №
262286 от 06.04.2021 г., постановено по в.гр.д. № 346/2020 г. по описа на СГС, ІІ - „В“
въззивен състав; Решение № 263463 от 28.05.2021 г., постановено по в.гр.д. № 10832/2019 г.
по описа на СГС, ІV – „А“ въззивен състав; Решение № 266070 от 11.10.2021 г., постановено
по в.гр.д. № 7764/2020 г. по описа на СГС, ІV – „А“ въззивен състав и др.).
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че всички предпоставки
от фактическия състав на предявения иск са доказани по делото, поради което ответникът
дължи обезщетение в размера по чл. 7, т. 1, б. “б“ от Регламента, а именно 400 евро, ведно
4
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на вземането.
Относно иска с правно основание чл. 86 ЗЗД:
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В чл. 84, ал. 2 ЗЗД е
предвидено, че когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след
като бъде поканен от кредитора. В конкретния случай, по делото е установено, че
ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на следващото се на ищеца
обезщетение за закъснение на процесния полет с повече от 3 часа, като същевременно се
установи и отправянето на покана по ел. път (л. 52) до ответното дружество, като
последното не доказва да е изпълнило задължението си за плащане, поради което е
изпаднало в забава и дължи законна лихва за периода от 16.08.2018 г. до 01.08.2021 г., чийто
размер възлиза на претендирания от ищеца - 235,15 лева, изчислен по реда на чл. 162 ГПК,
чрез използване на лихвен калкулатор на НАП за изчисляване на законна лихва.
По изложените съображения, изцяло основателен се явява и акцесорния иск за лихва.
По разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да бъдат
присъдени своевременно поисканите разноски в исковото и заповедното производство
(предвид т. 12 от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да се постанови осъдителен
диспозитив за разноските в заповедното производство). Ищецът е сторил разноски, както
следва: 325 лв. – за държавна такса и възнаграждение за адвокат в заповедното
производство, и 75 лв. – за държавна такса в исковото производство, т.е. общо 400 лв.
Ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което
е неоснователно, тъй като същото е в минималния размер по Наредба № 1/2004 г.
Ето защо на ищеца следва да бъдат присъдени разноски, както следва: 325 лв. – за
заповедното производство и 75 лв. – за исковото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че „България ЕР“
АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление – гр.С., А. С., бул. „Брюксел“ № 1,
дължи на ДМ. Д., гражданин на Руската федерация, роден на ********** г., действащ
лично и със съдействието на законния му представител Ю. Д.а, със съдебен адрес: гр. С., ул.
„П.“ 9, бл. 1, вх. „Б“, ет. 2, офис 4, на основание чл. 7, т. 1, б. “б“ от Регламент № 261/2004 г.
на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. сумата в размер на 400
евро, представляваща обезщетение за вреди от закъснение на полет от 06.08.2018 г. с номер
FB718 по направление летище Санкт-Петербург, Пулково – Варна, по договор за въздушен
превоз на пътници, ведно със законна лихва за периода от 04.08.2021 г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 235,15 лева – лихва за забава върху претендираното
5
обезщетение за периода от 16.08.2018 г. до 01.08.2021 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 16.09.2021 г. по ч.гр.д. № 45786/2021
г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.
ОСЪЖДА „България ЕР“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление
– гр.С., А. С., бул. „Брюксел“ № 1, да заплати на ДМ. Д., гражданин на Руската федерация,
роден на ********** г., действащ лично и със съдействието на законния му представител Ю.
Д.а, със съдебен адрес: гр. С., ул. „П.“ 9, бл. 1, вх. „Б“, ет. 2, офис 4, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК, сумата от 75 лв. – разноски за исковото производство и сумата от 325 лв. – разноски
за заповедното производство пред СРС.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6