Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 13.08.2019 г. гр. А.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
А.КИ РАЙОНЕН СЪД граждански състав
На петнадесети юли две хиляди и
деветнадесета година
в публично заседание в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Таня Спасова
при секретаря Росица Марковска
като
разгледа докладваното от съдия Спасова гражданско дело № 283 по описа за 2019
г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищци по делото са Е.Р.Р. с ЕГН ********** и Ф.Н.Р. с ЕГН ***********, двамата
съпрузи с постоянен адрес ***, чрез адв. Д.В. от БАК, с адрес ***, като
исковата претенция с правно основание по чл.109 от ЗС е предявена срещу А.М. Х.
с ЕГН ********** с адрес ***, за прекратяване на неоснователните действия по
отношение на собственото на ищците дворно място с площ от 600 кв.м.,
съставляващо поземлен имот № 3 в кв.12 по плана на с. К., общ. А., за който е
отредено УПИ II-3 кв. 12 по плана на същото село, с
които се пречи на ищците да упражняват в пълен обем правото си на собственост
върху притежавания от тях недвижим имот, като ответницата бъде осъдена да
премахне изградената от нея телена ограда, направена незаконно без съгласието
на ищците и без разрешение за строеж, находяща се
изцяло в собствения на ищците имот в северната му част, с което ги лишава
неоснователно от ползване на собственото им дворно място с площ от около 55
кв.м., завладени от ответницата без основание.
В исковата молба се поддържа, че ищците са собственици
на посоченото дворно място, а ответницата стопанисва съседен имот, съставляващ
УПИ I-2 в кв.12 по плана на с. К.. Отношенията между страните се влошили по
повод поставената ограда, разделяща имотите им. Ищците извършили трасиране
посредством инженер, като поканили същата да присъства, но я отказала. Оградата
била изградена незаконно, като попадала изцяло в притежавания от тях УПИ II-3 в
северната му част и по този начин лишава неоснователно ищците от това да
ползват част от собствения си имот с площ от около 55 кв.м. Самата ограда била
сложена без съгласието на ищците и без разрешение за строеж в собственото им
дворно място, като частта от имота, ограничена от оградата, противозаконно била
завладяна от ответницата, която отказвала да махне оградата и да допусне ищците
в собствения им имот. С оглед на това ищците считат, че имат правен интерес от
предявяване на иск с правно основание по чл.109 от ЗС, с който да осъдят
ответницата да премахне незаконно поставената ограда, с която им пречи да
упражняват правото си на собственост върху притежавания от тях имот в пълен
обем.
В срока за отговор от ответницата А.М. Х. с ЕГН **********
с адрес ***, с който оспорва исковата претенция като недопустима и
неоснователна. Поддържа, че ищците не са собственици а реално дворно място, а
само на идеална част, като им е учредено право на владение в западната част на
имота с вход от югоизток, а не от североизток. Ищците никога не са били
владелци на северната част от имота, който е неурегулиран, поради което нямат
допирни точки със северната граница, разделяща поземлени имоти с пл. № 2 и 3.
Допирни точки с тази граница има другият съсобственик на поземлен имот с пл. №
3 – Б.Н., но от нея иск срещу ответницата нямало предявен. Счита се, че при
това положение ищците не са активно легитимирани да предявят настоящата искова
претенция, съответно производството по делото следва да се прекрати. На
следващо място, поддържа се, че ответницата не просто стопанисва, но е
собственик на съседното дворно място и владее имота във фактическото състояние,
в което е в момента, повече 10 години преди да се снабди с нотариален акт за
собственост по давностно владение № 58, том трети,
дело № 579/1998 г. по описа на АРС. Същият имот е ограден с ограда, която не е
местена в продължение на 21 години. Ако оградата попада в неурегулиран поземлен
имот № 3 в кв.12, както се твърди от ищците, то следователно ответницата е
станала собственик на тези 55 кв.м. по силата на давностно
владение. Още повече, че съсобственикът Б.Н. не се е противопоставила на това
фактическо положение. Ищците са придобили 600 кв.м. идеални части от поземлен
имот № 3 през 1997 г., но ответницата е владяла имота от преди това в
състоянието, в което се намира понастоящем към 2019 г., повече от 10 години.
Поради това прави и възражение за изтекла в нейна полза придобивна
давност върху тези 55 кв.м. от неурегулиран поземлен имот с пл. № 3 в кв.12 по
плана на същото село. Моли за отхвърляне на предявения иск като неоснователен.
От
събраните по делото доказателства от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА се установява
следното:
Видно от нотариален акт № 46, том първи, дело № 138/1997
г. на А.ки районен съдия ищците са собственици на 600
кв.м. от дворно място, представляващо „самостоятелен
урегулиран парцел № II-3” в кв.12 по плана на с. К., ведно с масивна жилищна
сграда, построена в дворното място. В нотариалния акт е описан също така начина
на ползване на имота заедно с другия собственик на имота – продавач по
нотариалния акт Б.И.Н..
Няма спор, а и от представения нотариален акт № 58,
том трети, дело № 579/1998 г. на А.ки районен съдия,
че ответницата е собственица на съседния имот – дворно място с площ от 1470
кв.м., представляващо „самостоятелен урегулиран парцел № I-2” в кв.12 по
плана на с. К..
От заключението на вещото лице И.Б. се установява, че
по действащия кадастрален и регулационен план на с. К. от 1975 г. между имоти
пл. №№ 2 и 3, за които са отредени съответно УПИ I-2 и УПИ II-3
в кв.12 по плана на с. К. има нанесена
имотна и парцелна граница, с придаваемо място от 61
кв.м. от имот пл. № 2 към УПИ II-3.
Съществуващата на място ограда попада изцяло в УПИ II-3, като площ от 53, 40 кв.м. от имот пл. № 3, означени
със жълт цвят на приложената към заключението скица, и площ от 27 кв.м. от имот
пл. № 2, означени със зелен цвят, попадат в оградената площ, ползвана от
собствениците на УПИ I-2.
Няма спор, а и от гласните доказателства, ангажирани
от двете страни, се установява, че между двата имота е изградена констатираната
в заключението на вещото лице ограда от бетонови колове и мрежа, като
фактическото положение на оградата не е променяно през последните 20 години.
Ищците закупили 600 кв.м. от УПИ II-3, като си
разпределили ползването на имота заедно с другия собственик на имота –
свидетелката Б. И. Н. /със стари имена Б.И.Н./. В мястото, което ползват заварили
изградена ограда, като въпреки проведените разговори ответницата отказала
старата ограда да бъде премахната и съответно преместена по границата на двата
имота, настоявайки да се запази фактическото положение такова, каквото е било
преди нанасянето на ищците в съседния на нейния имот.
Предявеният иск е с правно основание по чл.109 от ЗС. С оглед направеното уточнение в с.з. от 15.07.2019 г. от ищцовата страна се иска осъждане на ответната страна да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на ищците да упражняват правото си на собственост върху УПИ II-3 в кв.12 по плана на с. К., от който притежават 600 кв.м., като премахне оградата, чрез която ги лишава от ползване на част от имота им с площ от 53, 40 кв.м., находяща се в северната част на УПИ II-3 в кв.12 по плана на с. К..
По допустимостта на исковата претенция: На собственика са предоставени различни възможности за защита, най-често използваните от които са именно ревандикационния иск /намиращ правната си уредба в чл.108 от ЗС/ и негаторния иск /уреден в чл.109 от ЗС/. И двата иска са познати в правната теория и практика, като е изведена ясно и недвусмислено и разликата между тях. Докато първия би следвало да се използва при отнето владение, то при втория иск се дава правна защита срещу посегателства, които без да отнемат владението, пречат на собственика да осъществява спокойно и в пълен обем своите правомощия. Тоест – касае се до различен интензитет на засягане на правото на собственост и няма основание да се ограничава собственика в избора си на защита. Не е невъзможно трети лица да предприемат действия и създават състояния, които да водят както до отнемане на владение, така и до ограничаване и създаване на пречки на собственика да ползва имота си. Така например, ако собственик на съседен имот е построил ограда, навлизайки в имота на ищеца, той би могъл както да предяви ревандикационен иск, за да възстанови отнетото си владение върху част от имота, така и негаторен иск за премахване на оградата, пречеща му да упражнява в пълен обем правата си на собственик. И двата иска биха били допустими. С оглед на това съдът намира, че предявеният негаторен иск с правно основание по чл.109 от ЗС е допустим, доколкото от събраните по делото доказателства е безспорно установено, че със съществуващата на място ограда ответницата е навлязла в съседния имот, собственост на ищците, завземайки по този начин част от него, която ползва за собствени нужди.
По
основателността на исковата претенция: От
събраните по делото доказателства се установи безспорно, че страните са
собственици на съседни имоти и че между тях е поставена ограда, която не
съвпада с вътрешната регулационна граница, а навлиза с 53, 40 кв.м. навътре в УПИ
II-3 в кв.12 по плана на с. К., от който ищците притежават
собственост върху 600 кв.м. по силата на нотариален акт № 46, том първи, дело №
138/1997 г. на А.ки районен съдия. Спорната част,
която е завзета от ответницата чрез поставената ограда, е индивидуализирана по
скицата - приложение № 2 към заключението на вещото лице, като е безспорно, че
фактически се владее и ползва от ответницата, която не разрешава премахването
на изградената ограда. За тази площ ответницата не противопоставя годно правно
основание, поради което осъществяваното владение е неправомерно. В тази връзка
съдът намира за неоснователно възражението с отговора по исковата молба за
изтекла в нейна полза давност. Двете страни са собственици на самостоятелни
урегулирани поземлени имоти, което е видно от представените от тях нотариални
актове. Завладяната от ответницата площ от 53, 40 кв.м. не отговаря на
изискванията на самостоятелен имот по чл.19 ЗУТ, поради което не може да бъде придобита по давност с оглед
забраната по чл.200, ал.1 от ЗУТ, съответно чл.59 от ЗТСУ отм. По въпроса има
задължителна съдебна практика, която е категорична относно забраната за
придобиване на реална част от парцел, която не отговаря на изискванията за
самостоятелен имот по чл.19 от ЗУТ, независимо от това, че по този начин
завладяната реална част се присъединява към съседен имот. Следва да се посочи,
че разпоредбата на чл.200 ЗУТ, както и разпоредбата на чл.59
ЗТСУ отм. е насочена към запазване целостта на обектите, формирани при
изготвяне на регулацията. Предвиденото в чл.200,
ал.2 ЗУТ изключение касае само случаите, когато частта от поземления
имот се присъединява към съседен имот при условията на ЗУТ, т.е. при
урегулиране с регулационен план, тъй като чл.17, към който препраща чл.200,
ал.2 ЗУТ касае урегулирането на неурегулирани дотогава имоти, а
такава хипотеза не е налице в настоящия случай. По отношение на реално
обособена част от урегулиран поземлен имот се приема категорично, че не може да
бъде придобита по давност нито по отменения ЗТСУ, нито по действащия ЗУТ, ако
не отговаря на изискванията за минимална площ и лице, за да бъде обособена като
самостоятелен парцел. В този смисъл е и становището, изразено в постановеното
по чл.290 от ГПК решение № 102/30.05.2016 по дело №5728/2015 на ВКС, ГК, I
г.о., както и решение № 1109/09.12.2008 г., постановено по реда на §2, ал.3 ПЗР
на ГПК от тричленен състав на Трето ГО на ВКС по гр.д.№3117/2007 г., както и в
решение № 1008/14.09.2009 г. на Първо ГО на ВКС по гр.д.№3465/2007 г.
Отделно от горното, спорната площ от 53, 40 кв.м., завзета с навлизането
на оградата в съседния имот, е част от имот пл. № 3, за който е отреден УПИ II-3 в кв.12 по
плана на с. К., а констатираната от вещото лице придаваема
част от 61 кв.м. към УПИ II-3 е от имот пл. № 2 съгласно заключението на вещото
лице. Следователно придаваемата част от имот пл. № 2
не се явява предмет на спора и в този смисъл съдът не възприема възражението на
процесуалния представител на ответната страна за неприлагането на дворищно
регулационния план. Възражението се основава на твърдението, че спорната
заградена част от 53, 40 кв.м. попада в придаваема
част, което не се установява от събраните по делото доказателства и категорично
се оборва от заключението на вещото лице по СТЕ.
С оглед изложеното исковата претенция по чл.109 от ЗС
се явява доказана и основателна.
На основани чл.78, ал.1 от ГПК на ищците се следват
разноски, които възлизат в размер на 850 лева съобразно представения списък на
л.75 от делото.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА А.М. Х.
с ЕГН ********** с адрес ***, на основание чл.109 от ЗС ДА
ПРЕУСТАНОВИ НЕОСНОВАТЕЛНИТЕ СИ ДЕЙСТВИЯ, с които ПРЕЧИ на ищците Е.Р.Р.
с ЕГН ********** и Ф.Н.Р. с ЕГН ***********, двамата съпрузи с постоянен адрес ***,
да упражняват правото си
на собственост досежно собствения
си недвижим имот - дворно място
с площ от 600 кв.м. от УПИ II-3
кв. 12 по плана на
с. К., като ПРЕМАХНЕ изградената ограда, с която навлиза с площ от 53, 40 кв.м.
в северната част на собствения на ищците недвижим имот.
ОСЪЖДА А.М. Х.
с ЕГН ********** с адрес ***, да заплати на Е.Р.Р. с ЕГН ********** и Ф.Н.Р. с ЕГН ***********, двамата
съпрузи с постоянен адрес ***, сумата от 850 лева съдебно деловодни разноски.
Решението може да се обжалва пред
Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: