Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1528 15.11.2018 година гр. Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд 47-ми наказателен състав
На двадесет и шести октомври 2018 година
В публичното заседание в следния състав:
Председател: ТОДОР МИТЕВ
При секретаря
Илияна Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Митев НАХД № 3031 по описа за 2018 г, намира следното:
Производството
е по чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на ,
с адрес за кореспонденция:, против Наказателно постановление № 307727-F315756/19.12.2017г.,
издадено от директора на дирекция „Обслужване” при ТД на НАП – гр.Бургас, с
което за нарушение на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС на основание чл. 181,
ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв.
В
жалбата жалбоподателят моли, съдът да постанови решение, с което да отмени
обжалваното наказателно постановление, като излага съображения, че са налице
предпоставки за приложението на чл. 28 ЗАНН.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и
се представлява от адв. К.Б., която моли жалбата да бъде уважена на посочените
в нея основания.
За
административнонаказващия орган - ТД
на НАП – гр.Бургас, се явява юрисконсулт Стоилова, която оспорва жалбата
като неоснователна и моли постановлението да бъде потвърдено.
Съдът приема,
че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59,
ал.2 ЗАНН (видно от справката на л. 37, НП е връчено на
представител на жалбоподателя на 30.05.2018г., а
жалбата е депозирана на 06.06.2018 г.) Жалбата е подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме,
че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази
закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено
следното:
В
резултат на извършена проверка, актосъставителят Д.Ж.И.- инспектор по приходите
в ТД на НАП- Бургас, на 11.07.2017 г. съставила акт за нарушение №F315756 /11.07.2017г.
срещу жалбоподателя, за
това, че дружеството не е подало в срок до 14.05.2017 г. информация от
отчетните регистри, включително на магнитен или оптичен носител, за данъчен
период- месец април 2017 г. В акта като нарушени са посочени разпоредбите на
чл.125, ал.5 и чл. 181, ал. 1 от ЗДДС и
същият е подписан от актосъставителя, един свидетел и е връчен на представителя
на дружеството на 05.10.2017 г. В законовия срок са подадени писмени
възражения, в които се излагат доводите, изложени и в жалбата, по която е
образувано настоящото производство.
Въз
основа на съставения акт е издадено обжалваното наказателно постановление № 307727-F315756/19.12.2017г., издадено от директора на
дирекция „Обслужване” при ТД на НАП – гр.Бургас, с което за нарушение на чл.125, ал. 5 от ЗДДС на основание чл. 181, ал. 1 от ЗДДС е наложена
имуществена санкция в размер на 500 лв.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на изслушаните
показания на свидетеля, както и от приложените по делото писмени доказателства,
съдържащи се в административнонаказателната преписка.
Съдът,
с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите
на жалбоподателя, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло
законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията,
посочени от страните, намира от правна страна следното:
Актът за установеното административно
нарушение и наказателното постановление са съставени от компетентни органи. По
делото е представена Заповед на изпълнителния директор на НАП за упълномощаване
на АНО № ЗЦУ 1582 от 23.12.2015г., съгласно която компетентен да издаде
наказателното постановление е Директорът на Дирекция „Обслужване” в ТД на НАП-
гр.Бургас.
Съдът обаче намира, че при съставяне на акта за нарушение и при издаване на атакуваното наказателно
постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство, по следните съображения:
Разпоредбата
на чл. 125, ал. 1 от ЗДДС предвижда, че за всеки данъчен период регистрираното
лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по
чл. 124 от ЗДДС, с изключение на случаите по чл. 157 от ЗДДС. Според чл. 125,
ал. 5 от ЗДДС декларациите по ал. 1 и 2 на същата разпоредба и отчетните регистри по ал. 3 се подават
до 14-то число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се
отнасят.
Санкционната
норма на чл. 179 от ЗДДС предвижда, че лице, което, като е длъжно, не подаде
справка-декларацията по чл. 125, ал. 1, декларацията по чл.125, ал. 2, отчетните регистри по чл. 124,
декларацията по чл. 157, ал. 2, или не ги подаде в предвидените срокове, се
наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена
санкция - за юридическите лица и еднолични търговци, в размер от 500 до 10 000
лв.
Иначе
казано, за неизпълнение на задължението по чл. 125, ал. 5 ЗДДС за подаване на
отчетните регистри, е предвидена санкция в чл. 179 ЗДДС.
В
НП е посочено, че е извършено нарушение по чл. 125, ал. 5 и е осъществен
съставът по чл. 181, ал. 1 ЗДДС. Съгласно последната разпоредба регистрирано лице, което не подаде информация от отчетните регистри
или подаде информация на технически носител, различна от посочената в отчетните
регистри, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с
имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от
500 до 10 000 лв. От
анализа на тази разпоредба следва изводът, че задължението за подаване на
информация от отчетните регистри е различно от подаването на самите отчетни
регистри, тъй като очевидно се предвижда санкция, когато тази информация е
различна от отразеното в самите регистри.
От
взаимното тълкуване на чл. 181, ал. 1 ЗДДС и чл. 125, ал. 5 ЗДДС следва
изводът, че двете разпоредби се отнасят за различни задължения, като законът
предвижда и отделна санкция за неизпълнение на всяко от тях- в чл. 179 и чл.
181, ал. 1 ЗДДС, и е възможно да бъдат подадени регистри съгласно чл. 125, ал.
5 ЗДДС, а да не бъде подадена информация от тях или подадената да е различна
съгласно чл. 181, ал. 1 ЗДДС. Навсякъде в АУАН и НП е посочено, че не е била
подадена информация от отчетните регистри, но същевременно се посочват като
нарушени едновременно разпоредбите на чл. 125, ал. 5 и чл. 181, ал. 1 ЗДДС. На
практика не става ясно кое от посочените задължения е прието за неизпълнено от
наказващия орган, което неминуемо води до порочност на обжалваното
постановление, тъй като препятства възможността на лицето да разбере по кое
„обвинение” да се защитава.
Дори
и да се приеме, че наказващият орган е приел, че неизпълнението на задължението
се изразява в неподаване на информация на технически носител, то жалбоподателят
не следва да бъде наказван с оглед разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗАНН, тъй като
от 01.01.2018 г. е отменена разпоредбата на чл. 125, ал. 6 ЗДДС, която
предвиждаше задължение за подаването на отчетните регистри на технически
носител (посочените в АУАН и НП магнитен или оптичен носител не фигурират в
закона от 01.01.2017 г.).
Обобщавайки
изложеното съдът прие, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно
и следва да бъде отменено.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 63, ал. 1, предл. 3 от ЗАНН, Бургаският районен
съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ № 307727-F315756/19.12.2017г., издадено от директора на дирекция
„Обслужване” при ТД на НАП – гр.Бургас, с което на, с адрес за кореспонденция:, за
нарушение на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС, на
основание чл. 181, ал. 1 от ЗДДС, е наложена имуществена
санкция в размер на 500 лв.
Решението
може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Бургаския административен съд, в
14-дневен срок от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Вярно с оригинала: Ил. Георгиева