МОТИВИ към
ПРИСЪДА
от 16.10.2019г.на
КРС по НОХД № 954/ 2019г.
Повдигнати
са две обвинения срещу С.Г.М., първото по чл.191 ал.3 вр.ал.1
от НК за това, че през периода месец юли 2018г. до 07.09.2018г. в гр.Кърджали
като пълнолетно лице без да е сключило граждански брак заживял съпружески с
лице от женски пол- Г.М.Р. с ЕГН **********, ненавършила 14 годишна възраст.
Второто обвинение е по чл.191 ал.1 от НК за това, че на 07.09.2018г. в
гр.Кърджали като пълнолетно лице без да е сключило граждански брак заживял
съпружески с лице от женски пол- Г.М.Р. с ЕГН **********, ненавършила 16
годишна възраст.
Делото се
разглежда по реда на глава 27 на чл.371 т.2 от НПК. Подсъдимият М. признава
фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява
съгласие да не се събират доказателства за тези факти.
Представителят
на прокуратурата пледира, че подсъдимият се признава за виновен и се съгласява
с доказателствата по делото събрани на досъдебното производство. Въз основа на
това ми той да бъде признат за виновен за престъпленията така, както е предаден
на съд. По отношение на наказанията предлага за първото обвинение по ал.3-
„лишаване от свобода“ към минималния размер и отлагане на така определеното
наказание за срок от 3 години. По второ обвинение предлага същото наказание и
настоява за определяне на едно общо наказание „лишаване от свобода“ към
минималния размер посочен в закона и отлагане за срок от 3 години.
Служебният
защитник на подсъдимия М. настоява независимо, че деецът признава всички факти
и обстоятелства по обвинителния акт, то е осъществено по- тежкото престъпление
продължило до образуване на наказателното производство. Това е така, тъй като
няма поредица от действия- първо да заживее с лице под 14 години, а след това с
лице под 16 години. Поради това счита, че следва подсъдимият да бъде признат по
чл.191 ал.3 вр.ал.1 от НК като му се наложи едно
минимално наказание, изтърпяването на което да се отложи за срок от 3 години.
Подсъдимият С.М.
се признават за виновен. В своя защита настоява, че той се грижел за детето си
като изпращал пари от Холандия, където работи. Моли съда за по- малко условно
наказание.
Съдът като
обсъди всички доказателства, събрани по делото, прие за установено следното от
фактическа и правна страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: Подсъдимият С.Г.М.,
роден на ***г***, български гражданин, неженен, със средно образование, работи,
неосъждан, с ЕГН **********.
Безспорно се
установи фактическата обстановка описана в обвинителния акт на основание чл.373
ал.3 от НПК, а именно: Свидетелката Г. Р. е родена на ***г. в гр.Кърджали. През
лятото на 2018г. тя се запознала чрез социалните мрежи с подсъдимия С.М., който
тогава работел в Кралство Холандия. През месец юли същата година двамата се
видели в гр.Кърджали, харесали се и заживели заедно съпружески начала в едно
домакинство в домата на бабата на дееца- при свидетелката Н.Т. на адрес ***. След
няколко месеца съвместно фактическо съжителство между двамата, свидетелката Г. Р.
установила, че е бременна. На ***. тя родила дете- А. Г.Р.. След това
подсъдимият С.М. и пострадалото лице заедно отглеждали детето си като първият
периодично ходел в Холандия на работа и така осигурявал финансово семейството
си. Те продължили да живеят при бабата на подсъдимия, а именно при свидетелката
Н.Т. на адрес ***.
Тази фактология се
подкрепя безспорно от гласните и писмени доказателства събрани по делото, а
именно обясненията на подсъдимия С.М. дадени на досъдебното производство, от
свидетелските показания на Г. Р., Н.Т., Н.Х. и В.Р., Удостоверение за раждане
от ***г., Удостоверение за раждане от ***г.
ОТ ПРАВНА
СТРАНА: Подсъдимият С.М. от обективна и субективна страна е
осъществил състава на престъплението по чл.191 ал.3 вр.
ал.1 от НК за това, че в периода от месец юли 2018г. до 07.09.2018г.
в гр.Кърджали като пълнолетно лице без да е сключило граждански брак заживял
съпружески с лице от женски пол- Г.М.Р. с ЕГН **********, ненавършила 14
годишна възраст. Деянието е осъществено при пряк умисъл. Деецът е съзнавал
обществено опасния му характер, предвиждал е обществено опасните му последици и
е искал тяхното настъпване. Причините за извършване на деянието се коренят в
неуважение на дееца към закона, незачитане на правата на човека и ниско правосъзнание.
Настоящата
инстанция оправда подсъдимия М. по второ обвинение поради следните съображения:
деянието по чл.191 от НК представлява продължено престъпление, което не се
осъществява чрез еднократно действие от страна на дееца, а то е едно трайно
престъпно състояние за период не по- малко от 1 месец. В случая прокурорът е
обвинил подсъдимия С.М. да е извършил престъплението за един ден, което
означава, че то е несъставомерно от обективна страна.
На следващо място то не е налице и от субективна страна, защото намеренията на
дееца спрямо свидетелката Г. Р. не са се променили на датата 07.09.2018г. по
повод на това, че тя е навършила 14 година. Напротив, установява се, че тя и С.М.,
заедно са отглеждали детето си, което е родено на ***г., т.е. дори и след
инкриминираната дата. Не на последно място първото обвинение е за извършено
престъпление в периода от месец юли 2018г. до 07.09.2018г., който включва в
себе си и датата по второто обвинение, а именно 07.09.2018г. С оправдането на подсъдимия М. по това обвинение настоящата
инстанция спази забраната за наказване два пъти за едно също и нещо.
ПО НАКАЗАНИЕТО: Съдът
като взе предвид на първо
място, че на основание чл.373 ал.2 от НПК следва да
се наложи наказание при условията
на чл.58а от НК; на второ място
отчете степента на обществена опасност
на деянието- типична за този
вид престъпления; на следващо място
съобрази и наличието на многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства- самопризнанието,
младостта му, чистото
съдебно минало, добрите характеристични данни, трудово ангажиран; счете
че и най- лекото предвидено в закона наказание се явява
несъразмерно тежко, поради което приложи разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 вр.чл.58а, ал.4 от НК като наложи наказание под предвидения
минимум, а именно
„лишаване от свобода” за срок
от 6 месеца с изпитателен срок от 3 години, тъй като са
налице условията на чл.66 ал.1 от НК, а именно наложеното наказание е лишаване
от свобода до 3 години, лицето не е осъждано на „лишаване от свобода“ за
престъпление от общ характер предвид настъпилата реабилитация а и за постигане
целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е
наложително да изтърпи наказанието. По този начин настоящата инстанция прецени,
че ще бъдат реализирани
най- пълноценно целите на
чл.36 от НК.
Предвид
изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК съдът възложи разноските на
подсъдимия С.М., както следва: по сметка на ОДМВР- Кърджали сумата от 36.00лв.,
и по сметка на Районен съд- Кърджали сумата от 30.00лв.
По
изложените съображения от фактическо и правно естество, съдът постанови
присъдата си.
Районен съдия: