Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 385
10.06.2022г.,
гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на десети май две хиляди двадесет и втора
година в състав:
СЪДИЯ:
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар:
М.К.
като
разгледа докладваното от съдия Р.Чиркалева административно
дело № 1013 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл. 124 Закона за държавния служител (ЗДСл).
Образувано е по жалба на Ф.М.Х. ***, против Заповед № 397/20.07.2021г.
на Изпълнителен Директор на Национална Агенция за приходите, с която е
прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя.
В жалбата оспорващият твърди, че на 10.09.2020г. започнал работа на
длъжност „инспектор по приходите“ в сектор „Мобилни групи“ – Пловдив, отдел
„Оперативни дейности“ – Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ към Главна
Дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП. Работното му място било в гр. П.
Сочи, че по време на работата му се извършило провеждане на няколко
задължителни въвеждащи обучения за новоназначени служители на длъжност
„инспектор по приходите“ към Главна Дирекция „Фискален контрол“. Първото
задължително въвеждащо обучение било „Обща част“, като оспорващият твърди, че
по време на обучението се справил с поставените задачи и казуси за изпълнение.
На 01.04.2021г. по негово собствено желание бил преназначен в длъжност „инспектор
по приходите“ в този сектор на ГКПП „Капитан Петко войвода“. От 23 март до 8
април 2021г. бил на задължително онлайн въвеждащо обучение за новоназначени
служители в Главна Дирекция „Фискален контрол“ – „Специализирана част“ –
„Законодателство“, като се очаквало да се проведат и други две обучения към
„Специализирана част“, а именно „Процедури“ и „Решаване на казус“. След края на
обучението „Специализирана част“ – „Законодателство“, от 9 до 16 април всеки
служител трябвало да издържи задължителен заключителен изпит под формата на
тест от 30 въпроса, като оспорващият твърди, че издържал този тест, като имал
29 верни отговора. След това започнал работа в сектор „Гранични
контролно-пропускателни пунктове“ – Пловдив на ГКПП „Капитан Петко войвода“. На
11 април бил първият му работен ден там. Описва разговори, провеждани с единия
ръководител екип, с когото работил – главен инспектор Д.В.С., като твърди, че
същият му наредил на следващия ден – 12 април, когато бил нощна смяна, да носи
месо за скара, а на друг служител наредил да донесе салата. Освен това сочи, че
ръководител екипът си купувал алкохол по време на работа, а също и носел мед и
пчелен прашец и ги продавал. Така продължили да работят до провеждането на
следващото задължително въвеждащо обучение на „Специализирана част“ –
„Процедури“, което било от 7 до 22 юни. След края на цялото обучение всеки
служител трябвало задължително да реши онлайн заключителен тест на целия
материал, който тест съдържал 30 въпроса. Оспорващият твърди, че издържал теста
на 23 юни с 26 верни отговора. След това се
върнал на работа на ГКПП „Капитан Петко войвода“ и продължил да работи. На
13 или 14 юли му се обадила жена по телефона и му се представила с имена, които
не помни, казала, че е служител от учебен отдел в НАП и се обажда от името на
началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, като го уведомила, че от
01.08.2021г. ще бъде освободен от работа. Сочи, че няколко дни след този
разговор отишъл да говори с началник отдела М., а след това решил да потърси
съдействие от Изпълнителния Директор на
НАП, като описва проведените със същите разговори. Навежда доводи, че
обжалваната заповед не отговаряла на изискванията, подробно и изчерпателно
посочени и изброени в разпоредбата на чл.107 от Закона за държавния служител. В
заповедта липсвали мотиви относно предсрочното прекратяване на служебното
правоотношение, което го затруднявало да вземе становище и да защити правата
си. Счита, че освобождаването му от работа е незаконосъобразно, неоснователно,
неправилно и несправедливо. Моли да бъде отменена оспорената заповед. В случай,
че се отмени заповедта, се моли, на основание чл.104 ал.1 от ЗДСл, да се
присъди обезщетение за времето, през което останал без работа, в размер на 8898
лв. Претендира разноски.
С Определение в з. з. на 04.11.2021г. по делото съдът е разделил
производството по жалба на Х. против Заповед №397/20.07.2021г. на Изпълнителния
Директор на НАП, гр. София и това по предявено искане за присъждане на
обезщетение по реда на чл.104 ал.1 от ЗДСл. Със същото определение е насрочена за разглеждане в открито съдебно
заседание жалба на Ф.М.Х. против Заповед №397/20.07.2021г. на Изпълнителния
Директор на НАП гр. София.
В допълнително подадена на 22.11.2021г. чрез пълномощник молба-уточнение
към жалба оспорващият навежда и други доводи срещу заповедта, които моли да
бъдат взети предвид. Твърди, че в случая административният орган направил
волеизявление за прекратяване на служебното му правоотношение, считано от
01.08.2021г. – т.е. по време, когато като държавен служител бил в отпуск по
болест. Навеждат се доводи, че от една страна, в ЗДСл липсвала предвидена
забрана за прекратяване на служебното правоотношение по време на отпуск за
временна нетрудоспособност, аналогична на тази в Кодекса на труда, поради което
в случая била налице непълнота в уредбата по този въпрос в ЗДСл, която следвало
да се попълни по аналогия на закона и правото съобразно нормата на чл.333 ал.1
т.4 от Кодекса на труда. От друга страна, предвид разпоредбата на чл.6 ал.2 от Конституцията на Република България, се сочи, че ако се приеме, че държавните
служители нямат право на закрила, аналогична на тази по чл.333 ал.1 т.4 от
Кодекса на труда, би била допусната дискриминация по признака служебно
положение и би се нарушил принципа на равенство. Излагат се подробни
съображения, въз основа на които се моли при решаване на делото да се признае
приоритета на международните трудови стандарти над националното
законодателство, като се приеме, че прекратяване на служебното правоотношение
по време на ползването на отпуск, респ. извършеното при тези условия уволнение,
е незаконосъобразно. На следващо място се навеждат доводи, че при издаване на
процесната заповед били допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила по чл.34 и чл.35 и чл.59 от АПК.
Административният орган нарушил изискването на чл.26 ал.1 изречение първо от АПК. Не било налице изключението на чл.34 ал.4 от АПК. Позоваването на
нормативната уредба на чл.12 ал.1 от ЗДСл не можело да замести мотивите на
индивидуалния административен акт, тъй като не ставало ясно кандидатът за първи
път ли е назначен на държавна служба, кога точно е встъпил в длъжност, за да
може да се прецени от кога тече едногодишния срок от встъпването му в длъжност,
с оглед което в случая посочването само на законовия текст не можело да
обоснове категоричен извод за наличие на правните и фактически основания за
издаването на акта. Твърди се, че обжалваната заповед била постановена при
неспазване на установената форма, тъй като следвало да е мотивирана. Навеждат
се и доводи, че заповедта била постановена и при несъответствие с целта на
закона, доколкото за освобождаването от длъжност на оспорващия не били взети
предвид качествата му на служител за съответната позиция и съответно тяхното
изпълнение, а решението било взето на база субективни причини, стоящи извън
професионалните му умения и функции, които подробно изложил в жалбата. Моли се
за отмяна на обжалваната заповед.
Моли се също оспорващият да бъде възстановен на длъжността, която заемал
преди уволнението, а именно: инспектор по приходите в ЦУ на НАП – Главна
Дирекция „Фискален контрол“ – Дирекция „Оперативни дейности“ – Отдел
„Оперативни дейности“ – Пловдив, Сектор „Гранични контролно-пропускателни
пунктове“ Пловдив, място на работа – гр. ***, ул. „***“.
В съдебно заседание пълномощникът на оспорващия навежда допълнителни
доводи за незаконосъобразност на атакувания административен акт.
Ответникът - Изпълнителен
Директор на НАП – София, чрез процесуален представител моли да се отхвърли
жалбата като неоснователна. Оспорената заповед била издадена от компетентен
орган, в предвидената от закона форма, при спазване на
административнопроизводствените правила, в съответствие с целта на закона.
Възразява се за прекомерност на адвокатското възнаграждение, с оглед
фактическата и правна сложност на делото. Моли се да бъде присъдено в полза на
НАП юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като
взе предвид събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа
страна следното:
Със Заповед №2754/08.09.2020г. (л.37), издадена от За
Изпълнителен Директор на НАП, на основание чл.10д ал.4 и чл.12 ал.1 от Закона
за държавния служител, жалбоподателят Ф.М.Х. е бил назначен с ранг V младши за държавен служител в Централно управление на
Национална агенция за приходите, Главна Дирекция „Фискален контрол“, Дирекция
„Оперативни дейности“, Отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, Сектор „Мобилни
групи“ – Пловдив, на длъжността: инспектор по приходите, място на работа: гр. ***,
***, за неопределено време и със срок на изпитване за 1 година от 10.09.2020г.,
с дневно работно време: до 12 часа на ден и до 56 часа на седмица, считано от
10.09.2020г.
Със Заповед №249/30.03.2021г. (л.30), издадена от
Изпълнителен Директор на НАП, на основание чл.82 ал.1 във връзка с чл.12 ал.1
от Закона за държавния служител, Ф.М.Х. е бил преназначен от длъжността:
инспектор по приходите с ранг V младши за
държавен служител в Централно управление на Националната Агенция за приходите,
Главна Дирекция „Фискален контрол“, Дирекция „Оперативни дейности“, отдел
„Оперативни дейности“ – Пловдив, сектор „Мобилни групи“ – Пловдив 2, с място на
работа: гр. ***, ул. ***, за неопределено време и срок на изпитване за 1 година
от 10.09.2020г., с дневно работно време: до 12 часа на ден и до 56 часа на
седмица, на длъжността: инспектор по приходите с ранг V младши за държавен служител в Централно управление на
Национална агенция за приходите, Главна Дирекция „Фискален контрол“, Дирекция
„Оперативни дейности“, Отдел „Оперативни дейности“ Пловдив, сектор „Гранични
контролно-пропускателни пунктове“ – Пловдив, считано от 01.04.2021г., с място
на работа: гр. ***, ул. ***, за неопределено време и срок на изпитване за 1 година от 10.09.2020г. с дневно работно
време: до 12 часа на ден и до 56 часа на седмица.
На 17.06.2021г. Началник сектор „Гранични
контролно-пропускателни пунктове“ Пловдив, Отдел „Оперативни дейности“ –
Пловдив, ГДФК, е адресирал до Началник Отдел „ОД“ – Пловдив, ГДФК, Докладна
записка (л.21-22), относно: становище за изпълнението на задълженията на
служителя Ф.М.Х. – инспектор по приходите в сектор ГКПП Пловдив, отдел
„Оперативни дейности“ – Пловдив. В докладната записка посочил, че служителят Ф.М.Х.
е новоназначен от м. 10.2020г. За периода до м.03.2021г. е служител на Сектор
МЕ Пловдив, Отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив. От м. 04.2021г. изпълнява
служебните си задължения в сектор ГКПП Пловдив, Отдел „Оперативни дейности“
Пловдив. През периода, който работел в сектора, бил определян да работи в екип
със служители с много стаж и професионални знания. Многократно му били
обяснявани дейностите по фискален контрол. Многократно му било казвано при
неясноти или неразбиране на конкретни детайли от проверките да се обръща към
съекипника, наставника, РЕ и началник сектор за изясняване. Имало индикации от
служителите, с които работи в екип, за пълна не ангажираност към проверките и
липса на желание за научаване на конкретиката на работата. Служителят
изключително трудно работел с предоставената служебна техника при изпълнение на
служебните си задължения. Демонстрирал поведение, несъобразено с етичния кодекс
на НАП. Изложеното в докладната записка се изпращало за преценка относно
предсрочно прекратяване на изпитателния срок на служителя Ф.М.Х..
Приложено е писмено становище (л.23-24) от Началник
сектор „ГКПП“ Пловдив, Отдел „ОД“ Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“, относно
изпълнение на служебни задължения от Х..
Предвид докладната записка, от своя страна Началник
Отдел „Оперативни дейности“ Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна
Дирекция „Фискален контрол“, ЦУ на НАП София, е адресирал до Директор Дирекция
„Оперативни дейности“, Главна Дирекция „Фискален контрол“, ЦУ на НАП, София,
докладна записка от 30.06.2021г. (л.20), с която предложил да бъде прекратено
служебното правоотношение на Ф.М.Х., на длъжност – инспектор по приходите в Отдел
„Оперативни дейности“ Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна Дирекция
„Фискален контрол“, ЦУ на НАП София, преди изтичане на изпитателния срок. В
мотивите на докладната записка е посочена постъпилата докладна от Началник
сектор „ГКПП“.
От Главен Директор на Главна Дирекция „Фискален
контрол“ в ЦУ на НАП е било изпратено предложение вх. №93-00-3596/08.07.2021г. (л.19)
до Изпълнителен Директор на Национална Агенция за приходите, с което се
предлага да се прекратят служебните правоотношения на Ф.М.Х., инспектор по
приходите в сектор „Гранични контролно-пропускателни пунктове“, отдел
„Оперативни дейности“ Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна Дирекция
„Фискален контрол“, ЦУ на НАП, с месторабота гр. Хасково, ФКП ГКПП „Капитан
Петко войвода“, преди изтичане срока на изпитание, който изтича на 10.09.2021г.
В предложението са посочени докладна записка от Началник на отдел „Оперативни
дейности“ Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна Дирекция „Фискален
контрол“, ЦУ на НАП и докладна записка от Началник на сектор „Гранични
контролно-пропускателни пунктове“, отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив,
Дирекция „Оперативни дейности“, Главна Дирекция „Фискален контрол“, ЦУ на НАП.
Отразено е, че съгласно изложените мотиви на ръководителите, служителят има
пропуски при изпълнение на служебните задължения по отношение на обема,
качеството и определените срокове. За нивото на съответните изисквания и
очаквания за длъжността, служителят не проявява интерес за запознаване с нормативната
уредба, както и с вътрешните правила и процедури за работа на Главна Дирекция
„Фискален контрол“, ЦУ на НАП.
Върху предложението е поставена резолюция „Да“ от
Изпълнителен Директор на НАП на 08.07.2021г.
С оспорената в настоящото производство Заповед №397/20.07.2021г.,
издадена от Изпълнителен Директор на Национална Агенция за приходите, на
основание чл.12 ал.1 от Закона за държавния служител, е прекратено служебното
правоотношение с Ф.М.Х., считано от: 01.08.2021г., на длъжност: инспектор по
приходите в Централно управление на Национална Агенция за приходите, Главна
Дирекция „Фискален контрол“, Дирекция „Оперативни дейности“, Отдел „Оперативни
дейности“ – Пловдив, Сектор „Гранични контролно-пропускателни пунктове“ –
Пловдив. Посочено е, че служителят има придобит V младши ранг. Като причини за прекратяване на
служебното правоотношение е посочено следното: Когато кандидатът се назначава
за първи път на държавна служба, в едногодишен срок, считано от датата на
встъпване в длъжност, органът по назначаването може да прекрати служебното
правоотношение без предизвестие. Посочено е също на лицето да се изплатят
следните обезщетения съгласно чл.61 ал.1 от ЗДСл за неизползван платен отпуск:
2021г. 12 дни; 2020г. 3 дни, общо: 15 дни.
Видно от направеното отбелязване (л.15 – гръб),
оспорената заповед е връчена на служителя на 27.09.2021г. срещу подпис.
Жалбата е подадена на 08.10.2021г. директно пред
Административен съд – Хасково.
По делото са представени Болничен лист №Е20210677126 за временна неработоспособност,
издаден на 30.07.2021г.; Болничен лист
№Е20212085643 за временна неработоспособност, издаден на 10.09.2021г. и
Болничен лист №Е20210677166 за временна неработоспособност, издаден на
20.08.2021г., от които е видно, че Ф.М.Х. е бил в отпуск съответно от
26.07.2021г. до 14.08.2021г., от 04.09.2021г. до 23.09.2021г. и от 15.08.2021г.
до 03.09.2021г.
По делото са разпитани свидетели – Г. А. Х., П.И.Ж., Д.В.С..
Свидетелят Г.А.Х.заяви, че е майка на жалбоподателя. Посочи,
че са ѝ известни причините, поради
които му прекратили служебното правоотношение. Синът ѝ бил много сериозен
и изпълнителен, започнал работа към НАП с конкурс. Започнал сериозно, но когато
се връщал от работа казвал, че му възлагат друга несвойствена работа - печал
кебапчета и това му било задължение, не му възлагали друго. Казвал, че не по
негова самоинициатива, а защото така му възлагали купувал и носел на работата
кебапчета. Бил много афектиран когато му съобщили, че ще го освобождават и
помолил за среща с г-н С., и той го приел, като му казал че е политически
обвързан. Относно контактите с екипа свидетелката нямала представа как се е
сработвал там. Проблеми не казвал да има, даже имал приятели, с които е
контактувал.
Свидетелят П.И.Ж. заяви, че знае, че оспорващият бил
уволнен под предлог, че е свързан с ГЕРБ. Знаел от него, че това му го казал Началникът
на пункта. Свидетелят заяви, че са познати, минавал често през ГКПП „Капитан
Петко Войвода“ за Гърция. Работата му била такава и оспорващият му извършвал
проверки. Свидетелят го познавал като служител на границата. Не били приятели,
познати били. Споделил му, като се видели, че е уволнен. Разказал, че е уволнен
под предлог, че бил свързан с ГЕРБ, че не се бил справял с работата си, такива
неща. Относно неговите впечатления за това как е протичала проверката, която оспорващият
му осъществявал, свидетелят разказва, че работел във фирма, с товарен автомобил
и ходел до Гърция. Отивал на ГКПП „Капитан Петко Войвода“, идвал оспорващият
или колежка, давали му протокол, заявление и попълвал. На връщане пак по същия
начин. Не видял оспорващият да не се справя с работата. Даже последния път, в
които свидетелят минавал през пункта бил стоял половин час, докато му оправят
документите, макар, че бил празен. Дошъл оспорващият, взел му личната карта,
напечатал му документите и за 15 мин. свидетелят бил готов, а преди това чакал
поне 30 мин. друг негов колега. Доколкото знаел от оспорващия, казал, че е
ходил в София и е говорил с шефа на НАП. Искал да знае причината, защо е
освободен от работа. Свидетелят не знае, не си спомня дали му е казал какъв е
бил разговора. Поне пет пъти оспорващият го обслужвал на граничния пункт. Когато
минавал през пункта, работата на свидетеля била като отиде на границата да
дойде някой да го провери, да му напише документите и да го пусне да минава.
Кой какво върши, на него не му било ясно. Оспорващият му споменал, че носил
някакво месо и пекли кебапчета, но
свидетелят не бил видял, това го чул от оспорващия. Оспорващият казвал, че шефът,
който е на смяната, го карал да купува кебапчета и да подготви скарата за
вечерта. Когато свидетелят преминавал през пункта, не бил видял някой да прави
скара. Тези неща оспорващият му казвал след като го освободили. Видели се на
кафе и той разказал, какво правили.
Свидетелят Д.В.С.
заяви, че работи в НАП. Дълги години изпълнявал функцията ръководител екип,
като в последните години изпълнявал тази функция на ГКПП „Капитан Петко
Войвода“. Длъжността му била „Главен инспектор по приходите“. За първи път
видял оспорващия, когато бил преместен от Сектор „Мобилни екипи“ – Пловдив в
техния сектор „Гранично контролно-пропускателни пунктове – Пловдив“ и по точно
на ГКПП „Капитан Петко Войвода“. Това било около средата на м.април 2021г.
Постъпвайки на ГКПП „Капитан Петко Войвода“, като свидетелят подчертава, че
оспорващият не е новоназначен служител, а идва и е осъществявал фискален
контрол в „Мобилни екипи“ – Пловдив, задълженията му на пункта били да извършва
фискален контрол, относно движение на стоки с висок фискален риск, като идвайки
на пункта свидетелят го запознал с организацията на работа, с вътрешните
правила за движение на документи, преписки и начина на извършване на контрола
съвместно, понеже там работят и други служби – взаимоотношенията с другите
служби. Работата на пункта изисквала визуален оглед на превозваните стоки, като
след извършване на този оглед и вземане на стоките, ако се превозват такива,
които са с висок фискален риск, се пристъпвало към съставяне на Протокол, в
който се обективират действията на органите по приходите от извършената
проверка. Жалбоподателят при писане на по-лесни протоколи (свидетелят има
предвид превозващи един или два вида стоки) се справял сравнително добре, но
при превоз на повече видове стоки (по-сложни протоколи) и броя на получателите
е повече (5-6), или превозваните стоки са 10-15 вида (различни плодове и
зеленчуци), или различни видове риби, служителят изобщо не се справял добре.
Свидетелят има предвид, че оспорващият много трудно се ориентирал в тези
документи и не знаел такъв протокол да е
писал, без да е стоял някой зад него и да му дава указания. Но тези, в които
превозваната стока е един вид и се пишели бързо и били елементарни – там
се справял. Свидетелства, че Х. срещал
трудности в комуникацията с колегите, с които работел. Като пример свидетелят
сочи, че ако са четирима на смяна, ако един от служителите работи доста
по-бавно от другите или не може, както било в случая, да съставя всички видове
протоколи с необходимата бързина – той натоварвал останалите, което било
несправедливо за останалите колеги. При условие, че повечето смени, когато
работил оспорващият, били със свидетеля и той като ръководител екип не допускал
да има напрежение или конфликтна ситуация. Спорове имало, но конфликти не
допускал. Относно това дали свидетелят възлагал на оспорващия други задължения,
извън служебните, по време на работа, свидетелят пояснява, че при него оспорващият
работил от средата на април до края на юли, с изключение на м.юни, когато бил на обучение, организирано от НАП, т.е. за
около два месеца и половина. През този период
имало около 34 смени общо, ако средно са по 15 смени на месец. В
действителност организирали съвместна вечеря в случауте в които са нощна смяна.
За тези 34 общо смени, ако се приеме, че половината са му нощни, ставало въпрос
за 12 нощни смени. За да изпекат кебапче или каквото и да е, трябвало или
гръцкия пункт да не работи и да няма движение, камионите да се придвижват до
21.30ч. или да има затишие на пункта, а не да има работа и да пекат кебапчета. От
тези 15 смени, за които говорел свидетелят, такива подходящи, като петък-нощна
и събота-нощна смяна и да не работят гърците, били не-повече от 5-6. Да се
приеме, че на шестте смени пекли кебапчета, това ставало за около 15 минути,
като свидетелят подчертава, че оспорващият никога не е пекъл, а единствено се включвал в доставка. С печене на кебапчета
той не се занимавал и това можели да го потвърдят всички от пункта. Понеже свидетелят
бил от Харманли, навремето имало фирма, която произвеждала хубави кюфтета и
молбата му била към оспорващия да купи точно от тези. Свидетелят не виждал нищо
лошо, един екип от четири човека, който работел 12-часова смяна, в рамките на
30 минути да вечеря заедно. Във времето, през което бил ръководител на оспорващия, свидетелят
заявява, че никога не е имал проблем с него. Винаги се разбирал добре с него.
Свидетелят сочи, че естеството на работа – дали е в „Мобилни екипи“ или на
ГКПП, ставало въпрос за едни и същи стоки, един и същи софтуер, където се пишат
протоколи. Естеството на работа било сходно с това, което работил, и това, което изпълнявал на пункта. Свидетелят сочи, че всеки,
който бил на смяна с него на пункта, винаги работел по-спокойно, тъй като
винаги можел да получи професионален и компетентен отговор на зададен въпрос.
Свидетелят никога не отказвал да отговаря на въпроси на оспорващия и не му
отказвал помощ. Функцията му била като Ръководител екип, а оценяващ бил
Началникът на сектора. Свидетелят не давал оценка за работата на екипа. Като
ръководител екип, функция на свидетеля спрямо оспорващия била да му помага да
си върши работата, планиране и организиране дейностите на пункта. По отношение документите, които били за
„Междинна среща“ сочи, че Началник
секторът изразявал становище към служителя и казвал какво трябва да се подобри
в неговата работа. В него нямало оценка. Имало и годишна атестация, но оспорващият
не стигнал до там, бил в периода преди атестацията. Годишна
атестация имало след като приключи годината. Този документ за „Междинна среща“
не бил оценка, там не фигурирала такава. Там се правели препоръки към
служителя.
При така
установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от лице с правен
интерес и е насочена срещу годен за обжалване административен акт, поради което
е допустима. Разгледана по същество
е неоснователна.
Оспорената заповед е издадена от материално компетентен
орган, в кръга на предоставените му правомощия по чл.108, ал.1 от ЗДСл. В
хипотезата на чл.12, ал.1 от ЗДСл, служебното правоотношение може да бъде
прекратено без предизвестие от органа по назначаването, какъвто за жалбоподателя
се явява Изпълнителният Директор на НАП, подписал и заповедта за назначаването му.
Заповедта е издадена и в съответствие с изискванията
за форма и съдържание, регламентирани в чл.108, ал.1, изр. първо от ЗДСл.
Не се установява при издаване на заповедта да са били
допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, а оплакванията
в тази насока са неоснователни.
Нормата на чл.12 ал.1 от ЗДСл предоставя възможност
органът по назначаване, в едногодишен срок, считано от датата на встъпване в
длъжност, да прекрати служебното правоотношение с държавния служител, без да
има задължението да го предизвести за това и без да е задължен да мотивира
взетото решение (в този смисъл Решение №1878/19.02.2015г. на ВАС по адм. д.
№7611/2014г., V о.; Решение №1351/06.02.2015г.
на ВАС по адм. д. №7096/2014г., V о., и др.).
Атакуваният пред съда административен акт съответства
на материалния закон.
Съгласно чл.12, ал.1 от ЗДСл, когато кандидатът се
назначава за първи път на държавна служба, в едногодишен срок, считано от
датата на встъпване в длъжност, органът по назначаването може да прекрати
служебното правоотношение без предизвестие. В случай че правоотношението се
измени преди изтичането на срока, срокът за изпитване продължава да тече при
следващото служебно правоотношение.
От цитирания текст става ясно, че прекратяването на правоотношението на основание чл.12 от ЗДСл е
право на органа по назначаване, като според константната практика на ВАС
(Решение № 3615 от 18.03.2021г. на ВАС по адм. д. № 5638/2020г., Решение № 7760
от 11.06.2018г. на ВАС по адм. д. №13678/2017г. и мн. др.), същото той упражнява
по целесъобразност, с оглед качествата, показани от служителя по време на
работата му. За реализирането му е необходимо наличието на две условия - първо
назначаване на кандидата като държавен служител и трудов стаж, по-кратък от едногодишния изпитателен срок. В
процесния случай посочените две предпоставки са налице. В тази връзка не е
спорно, че жалбоподателят е бил назначен за държавен служител за първи път на 08.09.2020г.,
считано от 10.09.2020г., съответно не е изминала една година от датата, на
която е встъпил в длъжност. Тези обстоятелства се установяват по безспорен
начин и от приетите по делото писмени доказателства.
Във връзка с горното, следва да се има предвид, че в
случаите по чл.12, ал.1 от ЗДСл работодателят не дължи мотиви за прекратяване
на правоотношението в срока за изпитване, като не е необходимо да бъде отразено
в какво се изразява несправянето на служителя с работата, за която е назначен.
Въпреки това по делото са налице доказателства – Докладна записка от
17.06.2021г. и др., от които може да се направи извод за това какви са мотивите
на органа за издаване на оспорената заповед.
Срокът на
изпитване по чл.12, ал.1 от ЗДСл е предвиден изцяло в полза на органа по
назначаването, и както вече се посочи,
прекратяването на служебното правоотношение в рамките на този срок е правомощие
на органа по назначаването, който няма задължение да мотивира взетото решение.
Преценката е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол.
Не се споделят доводите, че прекратяването в случая на
служебното правоотношение по време на ползването на отпуск, е незаконосъобразно,
както и наведените в тази насока съображения за приложимост на нормата на
чл.333 ал.1 т.4 от Кодекса на труда, респ. че ако се приеме, че държавните
служители нямат право на закрила, аналогична на тази по чл.333 ал.1 т.4 от КТ,
би била допусната дискриминация по признака служебно положение и би се нарушил
принципа на равенство.
Настоящият съдебен състав споделя практиката на
Върховен административен съд, в която е мотивирано, че различната уредба на закрилата на държавните
служители в ЗДСл спрямо тази на работещите по трудово правоотношение в КТ се
дължи на спецификите на служебното правоотношение и няма препращане към КТ. Несъстоятелен
е доводът на оспорващия, че в случая по аналогия е приложима разпоредбата на
чл.333 от КТ, доколкото ЗДСл не урежда закрила при едностранно прекратяване на
служебните правоотношения. Както неведнъж е сочил ВАС в актовете си, ЗДСл е
специален по отношение на Кодекса на труда. Регулираните с него служебни
правоотношения създават права и задължения, различни от възникващите при
трудовоправните отношения, регламентирани от КТ. Основната отлика е, че
държавната служба се изпълнява въз основа на назначение от съответния държавен
орган по силата на административен акт, издаден в предписана от закона форма.
За разлика от тях трудово правните отношения възникват между равнопоставени
субекти по силата на договор. Всички тези основни характерни особености и
различия при двата вида правоотношения за престиране на труд, са обусловени и
от различната нормативна уредба, регламентираща особеностите им. В ЗДСл не е
установена закрила при уволнение, свързано със здравословното състояние на
служителя, респективно трудоустрояването му или по време на ползването на
отпуск, включително и поради временна нетрудоспособност. Единствената закрила е
за хипотезите, предвидени в чл.107б от ЗДСл, каквато безспорно не е настоящата.
Тази уредба, заедно с обстоятелството, че в закона няма норма, която да
препраща към субсидирано прилагане на Кодекса на труда, а напротив - нормите на
кодекса се прилагат по отношение на държавните служители само в изрично
посочени в ЗДСл случаи, обосновава правилността на извода, че разпоредбата на
чл.333 ал.1 от Кодекса на труда не се прилага по отношение на държавните
служители.
В конкретния случай съдът не следва да изследва наличие на
дискриминация, предвид обстоятелството, че това се изследва в отделно
производство, по друг процесуален ред, като само за пълнота следва да се
посочи, че от доказателствата по делото не може да се направи извод за
осъществена спрямо оспорващия дискриминация, доколкото от същите се установява,
че органът по назначението се е възползвал от предвидена в закона възможност,
като е прекратил служебното правоотношение с Х. преди изтичане на едногодишния
срок след извършена преценка за целесъобразност, която не подлежи на съдебен
контрол.
В горния смисъл е практиката на ВАС, изразена в Решение №9709 от
16.07.2018г. по адм. д. №6156/2017г., V о.; Решение
№15083 от 12.12.2014г. на ВАС по адм. д. №8580/2014г., V о. и др., както и в Решение №12949 от 16.12.2021г. по
адм. д. №7691/2021г., V о.
С оглед правното основание за издаване на заповедта,
предмет на оспорване, съдебният контрол се ограничава само до проверката дали
са налице материалноправните предпоставки на чл.12, ал.1 от ЗДСл, които в
случая са изпълнени.
Неоснователни са и твърденията, че обжалваната заповед
била постановена и при несъответствие с
целта на закона. Съдът намира, че е спазена целта на закона – държавната служба
да се изпълнява от компетентни и професионално подготвени служители, като в
срока на изпитване органът по назначаването извърши преценка по целесъобразност
на кои лица, назначени в хипотезата на чл.12 ал.1 от ЗДСл да прекрати
служебното правоотношение.
Неоснователни са наведените допълнително в писмените
бележки доводи за неспазване на изискванията на чл.35 ал.3 от ЗДСл, тъй като те
са неотносими към правния спор за законосъобразността на прекратяването на
правоотношението по чл.12 ал.1 от ЗДСл, а и не са посочени като основание за
прекратяване на служебното правоотношение. Как са приключили обученията е
неотносимо към настоящия спор, като законът не прави връзка между провеждане на
обучението и прекратяване на служебното правоотношение в хипотезата на чл.12
ал.1 от ЗДСл
По отношение на направеното в допълнително подадената
молба-уточнение искане оспорващият да бъде възстановен на
длъжността, която заемал преди уволнението, съдът намира за необходимо да
отбележи, че искането е процесуално недопустимо. Възстановяването на служителя
на заеманата от него длъжност се осъществява по силата на закона при наличието
на посочените в чл.122 от ЗДСл предпоставки, а именно – отмяна на заповедта за
прекратяване на служебното правоотношение и явяване в двуседмичен срок след
влизане в сила на съдебното решение в съответната служба за заемане на
длъжността. Предвид изложеното, искането следва да бъде оставено без
разглеждане, а съдебно производство в тази част – прекратено. В тази насока е
Решение №6014 от 15.05.2017г. на ВАС по адм. д. №12369/2014г., V о.
По изложените съображения съдът намира, че оспорената
заповед е издадена в съответствие с изискванията за законосъобразност, а
жалбата е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
Предвид изхода на делото и чл.143 ал.3 от АПК, следва
да бъде уважена своевременно заявената претенция на ответника в негова полза да
се присъди юрисконсултско възнаграждение
за осъщественото процесуално представителство. На основание чл.24 от Наредба за
заплащането на правната помощ, вр. чл.37 ал.1 от ЗПП, съдът определя
възнаграждението в размер на 100 лева.
Водим от
горното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ф.М.Х. ***, против Заповед № 397/20.07.2021г.
на Изпълнителен Директор на Национална Агенция за приходите, с която е
прекратено служебното му правоотношение.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ искане на Ф.М.Х. ЕГН **********
***, за възстановяване на длъжността, заемана от същия преди прекратяване на служебното му правоотношение със Заповед № 397/20.07.2021г. на Изпълнителен Директор на
Национална Агенция за приходите и ПРЕКРАТЯВА
производството по делото в тази част.
ОСЪЖДА Ф.М.Х. ЕГН ********** ***, да заплати на Национална
Агенция за приходите сумата в размер на 100 (сто) лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок по съобщаването му, а в прекратителната му
част – в 7-дневен срок.
СЪДИЯ: