Решение по дело №326/2024 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 440
Дата: 18 ноември 2024 г. (в сила от 18 ноември 2024 г.)
Съдия: Таня Борисова Георгиева
Дело: 20245300900326
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 31 май 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 440
гр. Пловдив, 18.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Таня Б. Георгиева
при участието на секретаря Мая В. Крушева
като разгледа докладваното от Таня Б. Георгиева Търговско дело №
20245300900326 по описа за 2024 година
прие за установено следното:
Искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД .
Ищецът „ЕРЕА ТРАНС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Доспат, п. к. 4831, бул./ул. „Кирил и Методи“ № 1,
представлявано от Р. К. С., е предявил искове против „ХЕБРОС БУС“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, п. т. 4004,
р-н Южен, бул. „Македония“ № 2Б, Автогара „Родопи“, ет. 2, представлявано
от В. Г. Д., за заплащане на сумата общо 33 350,68 лв., от които сумата от 31
476,52 лв. с включен ДДС, произтичаща от договор за предоставяне на
автогарови услуги от 01.03.2018 год. от приходи за продадени билети в
периода месец август 2023 – месец април 2024 год. вкл., за които са издадени
от ищеца следните фактури : ф-ра № 975/31,08,2023 г. с дължим остатък от
5207,01 лв., ф-ра № 980/30,09,2023 г. на стойност 4061 лв., ф-ра №
946/31,10,2023 г. на стойност 4363 лв., ф-ра № 950/30.11.2023 г. на стойност
3189 лв., ф-ра № 963/31.12.2023 г. на стойност 4109 лв., ф-ра № 996/31,01,2024
г. на стойност 2633 лв., ф-ра № 1007/29,02,2024 г. с дължим остатък от 1332,51
лв., ф-ра № 1015/29,03,2024 г. на стойност 3307 лв., ф-ра № 1031/30.04.2024 г.
на стойност 3275 лв., както и обезщетение за забава в общ размер на сумата
1
от 1874,16 лв., начислено върху дължимата сума по всяка от фактурите за
периода от 11-то число на месеца, следващ издаването й, до 30.05.2024 г.,
както и законната лихва върху главницата от 31476,52 лв., считано от
31.05.2024 г. до окончателното й изплащане.
Твърди се в исковата молба, че по силата на сключения между страните
договор ответникът предоставял на ищеца Сектор № 2 от автогара „Родопи“ за
ползване по предназначение, както и се е задължил да извършва
предварителна и текуща продажба на билети за курсовете, извършвани от
ищеца. От своя страна ищецът следвало да заплаща на ответника комисиона,
определена в размер на 5% от общата стойност на продадените билети за
съответния календарен месец, както и възнаграждение за всеки отделен курс в
размер на 5 лева без ДДС за автобуси до 20 пътникоместа и по 9 лева без ДДС
за автобуси над 20 пътникоместа. За съответните суми ищецът издавал
фактури за вземанията си, като според договореното между страните
насрещните вземания са погасявани до размера на по-малката, като страната,
която дължала остатък, следвало да го заплати в десетдневен срок от издаване
на фактурите. Така за периода месец август 2023 год. – месец април 2024 год.
след извършено прихващане при условията на договора ответникът не
заплатил дължимите остатъци, както било предвидено в чл. 4, т. 4 от договор,
като изпаднал в забава.
Въз основа на тези твърдения са предявени исковете. Ангажирани са
доказателства. Претендират се разноски.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба в преклузивния срок
по чл.367 от ГПК, не се е представлявал в проведеното открито съдебно
заседание, като не е заявил изрично, че желае делото да се разглежда в негово
отсъствие. Поради това от страна на ищеца, чрез процесуалния му
представител, е поискано постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника.
Съдът, като прецени данните по делото във връзка с искането, намери
следното:
Освен изложените по- горе обстоятелства, съставляващи предпоставки
за уважаване на искането съгл.чл.238, ал.1 от ГПК, са налице и условията на
чл.239, ал.1 от ГПК- на ответника са указани последиците от неспазването на
срока за подаване на отговор и от неявяването му с съдебно заседание, а от
2
изложените в исковата молба обстоятелства и събраните доказателства-
Договор от 01.03.2018 г. за предоставяне на автогарови услуги и Анекс №1 от
16.02.2022 г., процесните фактури, протоколи за прихващане, образци ФОЦ 8
и потвърждение за разчет, издадено от ответника, исковете се явяват вероятно
основателни. Изложеното сочи, че са налице всички предпоставки за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
На осн.чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца ще се присъдят направените от него
разноски, които се констатираха в размер от 3300 лв. адвокатско
възнаграждение, 1334,03 лв.платена ДТ, както и разноски за обезпечително
производство- 175 лв. такса, платена на ЧСИ, съответстващи на приложения
списък по чл.80 ГПК и представените доказателства за извършването им.
Ето защо и на осн.чл.239, ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ХЕБРОС БУС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, п. т. 4004, р-н Южен, бул. „Македония“ № 2Б,
Автогара „Родопи“, ет. 2, представлявано от В. Г. Д., да заплати на „ЕРЕА
ТРАНС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Доспат, п. к. 4831, бул./ул. „Кирил и Методи“ № 1, представлявано от Р. К. С.
сумата общо 33 350,68 лв., от които сумата от 31 476,52 лв. с включен ДДС,
произтичаща от договор за предоставяне на автогарови услуги от 01.03.2018
год. от приходи за продадени билети в периода месец август 2023 – месец
април 2024 год. вкл., за които са издадени от ищеца следните фактури : ф-ра
№ 975/31,08,2023 г. с дължим остатък от 5207,01 лв., ф-ра № 980/30,09,2023 г.
на стойност 4061 лв., ф-ра № 946/31,10,2023 г. на стойност 4363 лв., ф-ра №
950/30.11.2023 г. на стойност 3189 лв., ф-ра № 963/31.12.2023 г. на стойност
4109 лв., ф-ра № 996/31,01,2024 г. на стойност 2633 лв., ф-ра №
1007/29,02,2024 г. с дължим остатък от 1332,51 лв., ф-ра № 1015/29,03,2024 г.
на стойност 3307 лв., ф-ра № 1031/30.04.2024 г. на стойност 3275 лв., както и
обезщетение за забава в общ размер на сумата от 1874,16 лв., начислено върху
дължимата сума по всяка от фактурите за периода от 11-то число на месеца,
следващ издаването й, до 30.05.2024 г., както и законната лихва върху
главницата от 31476,52 лв., считано от 31.05.2024 г. до окончателното й
изплащане, както и сумата от 4809,03 лв. разноски по делото.
3
Решението не подлежи на обжалване на осн.чл.239, ал.4 от ГПК.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
4