О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №…
гр.Козлодуй, 17.01.2018 година
КОЗЛОДУЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ВТОРИ СЪСТАВ в закрито заседание на 17.01.2018 година, в състав:
Районен съдия: Адриана Добрева
като разгледа докладваното от съдията Адриана Добрева гражданско дело № 1628 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е на етап ПОДГОТОВКА НА
ДЕЛОТО В ЗАКРИТО ЗАСЕДАНИЕ по чл.140 от ГПК.
Делото е
образувано по искова молба на „М.Ф.М.” АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление ***, със законен представител
Веселин Юлиянов Балджиев – Изпълнителен, подадена чрез пълномощник юристконсулт
Г.П., с която са предявени против С.К.Г., ЕГН ********** с адрес *** обективно евентуално съединени искове –
главния иск е положителен установителен по чл.422, ал.1 ГПК за установяване
дължимост на оспорено вземане присъдено в заповедно производство по частно
гражданско дело № 1013/2017 г. по описа на Районен съд Козлодуй за сумата в
размер общо на 779,23 лева, от които: 520,87 лева главница по договор за
паричен заем № PLUS-01702089/21.09.2012 г. сключен с „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД, договорна лихва в размер на 47,32 лева за периода от 19.10.2012 г. до 20.09.2013 г., законна
лихва от датата на подаване на заявлението 04.08.2017 г., до окончателно
изплащане на главницата, обезщетение за забава в размер на 211,04 лева за
периода от 20.02.2013 г. до 01.08.2017 г. и направените в заповедното производство
разноски за платена държавна такса в размер на 25.00 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на
150.00 лева. С него е съединен евентуално осъдителен иск по чл.79, ал.1 вр.
чл.86, ал.1 ЗЗД за същите суми.
Исковата молба е редовна, съдържа изискуемите по чл.127 и чл.128 от ГПК реквизити. В нея са посочени фактите, на които ищецът основава претенцията си.
Препис от исковата молба и приложените към нея писмени доказателства са връчени на ответника по реда на чл.131 от ГПК и в срока е получен писмен отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва исковете. Излага доводи, че евентуално обективно съединения осъдителен иск е недопустим с оглед проведено заповедно производство като се позовава на практика на ВКС. Излага съображения и относно неоснователност на главния иск.
По допустимостта на претенциите: на първо място по отношения главния положителен установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК съдът намира, че е допустим, тъй като легитимацията на страните посочени в исковата молба съответства на твърдението за наличието облигационна отношение между тях основано на договор и договор за цесия. Ищецът е приложил към исковата молба удостоверение от търговския регистър, воден от АВ, от което е видно, че производството се води от надлежно регистриран търговец. Сезиран е местно компетентния съд с оглед постоянния адрес на ответника. Установено е провеждането на заповедно производство, чрез което ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника, а последния като длъжник е оспорил с възражение вземането.
На следващо място по евентуално съединения осъдителен иск за същото вземане предявен с исковата молба съда намира,че този иск е недопустим. Съда напълно споделя доводите в този смисъл на ответника изложени в писмения отговор дадени с практиката на ВКС - решение №78 от 06.06.2012г. по т.д. № 511/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №89/02.06.2011г. по т.д.№649/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и определение №671/30.12.2010г. по ч.гр.д.№475/2010г. по описа на ВКС, ІІІ г.о. В посочените решения се приема, че правен интерес от воденето на осъдителен иск може да възникне единствено в хипотезата на обезсилване на заповедта по чл.410 от ГПК /при предпоставките на чл.415 ал.2 от ГПК или по искане на кредитора/, извършено от заповедния съд преди приключване на исковото производство, като до този момент кредиторът може да води само иск за установяване съществуването на вземането. Предвид на това съдът следва да прекрати производството по отношение евентуално съединения осъдителен иск.
По предварителните въпроси: Дължимата държавна такса, след приспадане на внесената при образуване на заповедното производство, определена съразмерно на цената на установителния иск е внесена.
По доказателствените искания: Към исковата молба ищецът е приложил писмени доказателства, които не са оспорени от ответника в срока за писмен отговор. Ответника не е представил писмени доказателства и не е направил доказателствени искания.
Съдът следва да укаже предварително на страните възможността за доброволно уреждане на спора и да ги напъти към медиация.
На страните следва да се укаже и необходимостта от представяне на списък на разноските, на основание чл.80 от ГПК.
За събиране на становища на страните и допуснатите доказателства делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, когато да бъде изслушан окончателен устен доклад на съдията.
Предвид
изложените съображения и на основание чл.140 от ГПК, Козлодуйски районен съд,
втори състав
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА за разглеждане иска по чл.422,
ал.1 ГПК на „М.Ф.М.” АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление ***, със законен представител Веселин Юлиянов
Балджиев – Изпълнителен, чрез пълномощник юристконсулт Г.П. против С.К.Г., ЕГН **********
с адрес ***, за установяване дължимост на оспорено вземане присъдено в
заповедно производство по частно гражданско дело № 1013/2017 г. по описа на
Районен съд Козлодуй за сумата в размер общо на 779,23 лева, от които 520,87 лева
главница по договор за паричен заем № PLUS-01702089/21.09.2012 г. сключен с
„БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, договорна лихва в размер на 47,32 лева за
периода от 19.10.2012 г. до 20.09.2013
г., законна лихва от датата на подаване на заявлението 04.08.2017 г., до
окончателно изплащане на главницата, обезщетение за забава в размер на 211,04
лева за периода от 20.02.2013 г. до 01.08.2017 г. и направените в заповедното
производство разноски за платена държавна такса в размер на 25.00 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на
150.00 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустим
осъдителния иск на „М.Ф.М.” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление ***, със законен представител Веселин Юлиянов Балджиев –
Изпълнителен, чрез пълномощник юристконсулт Г.П. против С.К.Г., ЕГН **********
с адрес ***, за заплащане за сумата в
размер общо на 779,23 лева, от които 520,87 лева главница по договор за паричен
заем № PLUS-01702089/21.09.2012 г. сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД,
договорна лихва в размер на 47,32 лева за периода от 19.10.2012 г. до 20.09.2013 г., законна
лихва от датата на подаване на заявлението 04.08.2017 г., до окончателно
изплащане на главницата, обезщетение за забава в размер на 211,04 лева за
периода от 20.02.2013 г. до 01.08.2017 г.
ПРИЕМА писмените доказателства на ищеца приложени с
исковата молба, които не са оспорени от ответника.
ПРИЕМА писмен отговор на исковата молба на ответника.
Съдът служебно прилага ч.гр.дело № 1013/2017
г. по описа на РС, гр.Козлодуй.
На основание чл.7, ал.1 от ГПК съдът допълнително указва на страните да представят справка за разноските по чл.80 от ГПК.
С оглед характера на спора, съдът намира, че следва да укаже предварително на страните възможността от доброволно уреждане на спора.
В случай на постигната спогодба между страните половината от внесената държавна такса ще бъде върната на ищеца.
Като намира спора за особено подходящ за отнасяне за уреждане чрез съдействието на медиатор, съдът указва тази възможност на страните. Медиацията е доброволна и поверителна процедура за извън съдебно разрешаване на споровете, при която трето лице – медиатор помага на страните сами да постигнат споразумението. Само някои от ползите за страните при прилагане на този метод са: по-евтина и по-бърза процедура; страните контролират резултата и крайното решение с резултата е само воля на участниците, но не и на медиатора. Списък на медиаторите по Единния регистър е общо достъпен на интернет-сайта на Министерство на правосъдието.
Съдът указва на страните, че най-късно в първото съдебно заседание следва да представят доказателствата си и да заявят доказателствени искания в противен случай това право ще е преклудирано.
Съдът в изпълнение на задължението си по чл.146, ал.1, т.5 от ГПК, указва на ищеца, че носи пълна и главна доказателствена тежест да докаже твърденията си за наличието на валидно сключен договор за паричен заем сключен на 21.09.2012 г. между ответника и трето лице, за размера на задължението на ответника към третото лице по този договор, за факта на предсрочна изискуемост на това задължение – кога е настъпила и кога и как е обявена и за факта на валиден договор за цесия, с който вземането на третото лице към ответника е било прехвърлено на ищеца.
Ответникът от своя страна е
длъжен в случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства, да докаже точното във времево и
количествено отношение изпълнение на задължението си. Във възражението в
заповедното производство ответника е навел доводи за изтекла погасителна
давност, а в отговора по чл.131 ГПК поддържа такива възражения досежно претенцията
на ищеца за лихви и неустойка, като се позовава на кратката три годишна
давност, за които съда ще се произнесе по същество с решението.
На основание чл.219 вр. чл.220 ГПК допуска и конституира трето лице помагач на страна на ищеца „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, което да се призове, като му се връчи препис от исковата молба.
Насрочва съдебно заседание на 12.02.2018
г. от 10.30 часа, за когато да се призоват страните.
Препис от определението да се изпрати на страните ведно със съобщение за насрочено открито заседание, представляващо Приложение № 1 към Наредба № 7 на МП.
На ищеца да се връчи препис от писмения отговор на ответника с приложенията.
Определението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: