Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Христо Томов | |
и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.243 ал.3 и сл.от НПК. С постановление от 26.03.2012г. година, В. е прекратила досъдебното производство под № ЗМ-355/2011г. по описа на РУП-Павликени, за извършено престъпление по чл. 282, ал.2, вр. с ал.1 от НК. Срещу този прокурорски акт е подадена първоначално жалба от И. З. Б., незнайно защо посочил себе си като Б. от с. Д. Л., общ. П., оставена без разглеждане от съдия при Окръжен съд гр. В. по ЧНД № 224/2012г. Последвало е произнасяне и от състав на ВТАС, който с определение от 25.07.2012г. по ВЧНД № 203/2012г. е отменил съдебния акт на ВТОС и изпратил материалите по досъдебното производство за произнасяне по съществото на жалбата. В нея, жалбата на 09.04.2012г. а и по-късно в молбата от 20.06.с.г. Б. прави оплакване, че е бил нарушен материалният и процесуален закон – правото му за запознаване с материалите по делото като то е било решено и при непълнота на доказателствата. Поискал е нова ветеринарно съдебна експертиза и е изразил несъгласие с отделни пасажи от показанията на редица допуснати и разпитани свидетели по делото. По този начин и необсъждайки правилно показанията на всички свидетели и останали доказателства е изложена погрешна фактическата обстановка, непочиваща на обективно възможните доказатÕлства по делото. Така са останали и неизяснени редица важни според Б. обстоятелства по делото свързани с поведението на кучетата и техният външен вид и състояние, като се оспорва и направената им оценка. Иска събиране на нови доказателства чрез допускане на повторна или разширена ветеринарно съдебна експертиза и извършване на допълнителни процесуални действия. Моли съда да отмени постановлението и върне делото на прокурора със задължителни указания за извършване на такива действия. Съдът след като взе предвид законосъобразността на постановлението, събраните доказателствата по делото и съобрази оплакванията на жалбоподателя, намира за установено следното: Жалбата е процесуално допустима, подадена е в указания от закона срок и от лица имащи права по реда на чл.243 ал.3 от НПК. Същата разгледана по същество обаче се явява неоснователна. От материалите по делото е видно че на 05.08.2011г., с Постановление на Окръжна прокуратура-Велико Търново е образувано досъдебно производство срещу И. Г. И. с ЕГН *, за това, че за времето от 27.09.2010 г. до 28.12.2010 г. в гр. Павликени, в качеството й на длъжностно лице - главен експерт „Е.” в общинска администрация на Община – Павликени, с цел да причини на И. З. Б. вреда и да набави за други лица облага, не изпълнила служебните си задължения и превишила властта си и от деянието са настъпили значителни вредни последици - престъпление по чл. 282, ал.2, вр. с ал.1 от НК. По делото, са събрани гласни и писмени доказателства, като от същите се установяват няколко основни обстоятелства и факти. Жалбоподателят И. З. Б. притежавал недвижим имот – къща с двор в с.Д. Л., общ.П., като от 2007 г. в този имот отглеждал кучета – смес от породите „Кавказка овчарка” и „Московская стражевая”. През 2010 година фактически там е имало 12 броя кучета. Същите притежавали ветеринарномедицински паспорти, но не били регистрирани в изискуемия от закона тримесечен срок от придобиването им в Община П. съгласно чл. 174 от ЗВМД. Имало е случаи въпросните кучета да прескачат оградата и да се разхождат из селото, при което плашели живущите наблизо хора. Те от своя страна започнали да подават и жалби до кмета на община П. и до кметството на с.Д. Л.. Жители на селото се оплаквали от неприятна миризма на развалено месо, която се разнасяла от дворното място на Б.. Били извършени проверки от кмета на селото И. С., който по професия бил ветеринарен лекар. Установило се е, че кучетата на Б. са изтощени, гладни, с рани по тях, а освен това в двора имало трупове на умрели кучета и ярета, в процес на разложение. За констатираното, И. С. уведомил И. И. – главен експерт „Екология” в общинска администрация на Община П. Възраженията на Б. направени в жалбата му по този повод, че свидетелят не казвал истината за състоянието на кучетата и двора съдът не може да приеме за основателни тъй като те не почиват на фактите и доказателствата установени по делото. Приложените от жалбоподателя снимки на кучета не променят този извод с нищо още в повече те, фотографиите не биха могли да са относими към разследването поради непроцесуалният характер на приобщаване. И., съобразно своите задължения издала на Б. предписание, посочено в Постановлението за прекратяване, с което го задължавала да намали броя на оглежданите кучета до пет , т.к. е нямал нужните условия за отглеждане на голям брой кучета, липсвало и разрешително за обект за развъждане на кучета. Б. депозирал молба с вх. № ТРСЕ 03-03-3049/07.08.2009 г. с искания за отсрочка на изпълнение на предписанията, дадени му от И., като същия посочил, че част от кучетата ще продаде, а други ще настани в имот, различен от този в с. Д. Л.. Междувременно - на 11.12.2009г. И. И. публикувала обява във форум на сайт , в която съобщила, че в с. Д. Л. “….стои за решаване проблем с 15 кучета от породата „каракачанско”, които са пуснати свободно в пустеещ двор и се множат безконтролно. Б. не полага достатъчно грижи за тяхното съществуване. Жителите се страхуват от тях…..”, като посочила, че желаещите могат да получат безплатно кучета. Целта на И. била да помогне на Б. да реши проблемът с кучетата, съобразявайки се с многобройните жалби на жителите на селото. На 13.04.2010 г. Иванова отново посетила къщата на Б. и установила, че кучетата са все още 12 на брой, от които 10 възрастни и 2 малки. Те се разхождали свободно из двора, имало разхвърляни кокали. Животните били слаби и очевидно не се полагали нужните грижи за тях. Тогава И. съставила констативен протокол в присъствието на мл. специалист ОРРСООС в кметство Д. Л. – Е. И.. После се опитала да се свърже с Б., но не успяла. В качеството си на главен експерт „Екология” съставила АУАН № СП0540 от 13.04.2010 г. за неизпълнение на предписание ТРСЕ – 03-03-3049/11.08.2009 г. , който акт дала на свидетелят С. – кмет на с. Д. Л.. Последният не успял да връчи акта на Б., т.к. не успял да го открие. Жалбите от жителите на селото срещу Б. и неговите кучета продължавали. Свидетелите по делото, Т. – ветеринарен лекар на участък Павликени, заедно с кмета на с.Д. Л. – С., посетили отново дома на Б. и установили, че кучетата са оставени сами и в изключително лошо състояние. Д-р Т. определил състоянието на кучетата, като слаби, с рани, животни на които космената покривка била без блясък, замърсена, видимо отслабнали и проявявали склонност към канибализъм. Условията били крайно неподходящи за отглеждане на кучета. Възражението на жалбоподателя, че св. Тумбелешков не е влизал в двора и отвън през оградата определил „канибализма” на кучетата се явява неоснователно и неопределящо в случая за тези констатации. Не може да се иска непременно от свидетел да прави определен извод за нещо, едва след като го изпита върху себе си колкото и опасно да би било това за неговото здраве и живот. На 27.09.2010 г. свидетелят С., след сигнал на жителите на селото, за поредното излизане на кучетата на Б. от двора и породилата се опасност за хората, уведомил за това И. И.. Последната, заедно с участъковия ветеринарен лекар д-р М. Б., Н. Т. – началник Зоопарк, кметът на с.Д. Л. - С. и служители на зоопарка отишли до дома на Б.. Там констатирали, че пътната врата била отворена, кучетата се разхождали свободно в двора и на улицата. Самите животни били изтощени, слаби, с рани и с бълхи. Тогава И. И. взела решение да изземе кучетата и да ги настани в Зоопарк гр. П., където да бъдат обезпаразитени и за тях да бъдат положени нужните грижи. Съставила констативен протокол от 27.09.2010 година на основание чл. 7, ал.1 и чл. 59, ал.1 и ал.3 от ЗЗЖ, който бил подписан от св.Б. , св. С. и св.Т.. Собственикът на кучетата – св. Б. бил уведомен по телефона на 27.09.2010 г. от св. С., че кучетата му са иззети и настанени в Зоопарк гр. П.. Това се потвърждава и от самият жалбоподател Б., който не потърсил кучетата си в Зоопарка, с цел да избегне саморазправа. След изтичане на 15 дни от настаняването на животните в Зоопарк гр. П. и след непотърсването им от собственика, св. Н. Т. а не И. започнал безвъзмездно да ги раздава на желаещи да се грижат за тях. По досъдебното производство са установени съответно всички свидетели взели такива кучета за осиновяване, които и потвърждават, че са получили кучетата безвъзмездно, след което за започнали да полагат грижи за тях. От назначената по досъдебното производство Съдебно-ветеринаро - оценъчна експертиза, и заключението на същата е видно, че средата, в която живеели 12-те кучета не е била подходяща за тяхното нормално развитие и отглеждане. При свободно отглеждане в добре оградени пространства било необходимо да бъде осигурено по 6 кв.м на куче, а в случая те се намирали извън имота на собственика. Предвид средата, в която са живеели и състоянието, в което се намирали при изземването, вещото лице е определило средна цена за един брой куче от 140 лева или общо за 12-те кучата – 1680 лева. В хода на самото разследване правилно е било установено още, че И. И. е изпълнявала длъжност по назначение - главен експерт „Екология” в Община П. и съгласно Заповед РД - 02-11-609 от 14.04.2010 г. на кмета на Община П., тя е била определена да е компетентното лице да съставя АУАН по Наредбата за притежаване и отглеждане на кучета на територията на Община П.. С оглед на това тя се явява и длъжностно лице по смисъла на чл.93,т.1,б.А от НК. Изземвайки кучетата на Б. от дома му, И. е превишила властта си, защото е извършила действия, излизащи извън рамките на нейната компетентност, като е иззела компетентността на друго длъжностно лице.Тя е извършила разпоредителни действия с животните, отнемайки ги практически ги в полза на държавата. Отнемането в полза на държавата е особен вид санкция, която може да бъде налагана в хипотезите на чл. 20 от НК само като допълнение на основното наказание по чл. 13 от ЗАНН и поради това отнемането може да бъде постановено единствено от административно наказващия орган. В случая това правомощие е могло да бъде упражнено не от другиго, а от Кмета на Община - П.. В качеството си на длъжностно лице като гл. експерт „Екология” и съгласно дадените й правомощия, И. И. е била длъжна при констатираните от нея нарушения на ЗЗЖ, ЗВМД и Наредбата на Община П. за притежание и отглеждане на кучета да състави на Б. АУАН. Иванова не съставила такъв в срока по чл. 34, ал.1 от ЗАНН, т.е. не е предприела действия, свързани с изискванията на службата й и установени със Заповед № РД 02-11-1668 от 15.11.2007 г. и Заповед № РД – 02-11-609 от 14.04.2010 г. на Кмета на Община П.. По този начин тя осуетила образуването на административно-наказателно производство и евентуалното наказване по административен ред на Б. за нарушения на ЗЗЖ, ЗВМД и Наредба за притежаване и отглеждане на кучета на територията на Община - П.. Резултатът от превишаването на властта и бездействието по служба от страна на И. И., е причинената на Б. вреда в размер на 1680 лева-стойността на отнетите без правно основание животни. Вредните последици от деянието обаче не се явяват значителни, за да се приеме,че в случая е осъществен от обективна страна съставът на престъплението по чл. 282, ал.2 от – тъй като тяхната равностойност е под 14 минимални работни заплати, а и с изземването на животните е преустановено лошото им отглеждане, застрашаващо не само тяхното здраве но и създаващо условие за нападение над живущите в с. Д. Л.. Изхождайки от гореизложеното като фактология съдът прави и следните изводи от правно естество, които в случая кореспондират с тези изложени от наблюдаващия прокурор. От обективна страна, в действителност И. е действала в качеството си на длъжностно лице, в пределите на своята компетентност, в кръга на възложените й задачи и функции, превишила е властта си, като фактически е извършила действия , отнасящи се към компетентността на Кмета на Община-П. Това се е изразило във фактическото отнемане в полза на държавата на кучетата на И. Б., от което настъпила имотна вреда за собственика . Още следва и това, че Иванова не изпълнила служебните си задължения, като не съставила АУАН на Б. в продължение на три месеца от откриване на извършителя и една година от извършване на нарушението, въпреки че констатирала извършени от Б. административни нарушения на ЗЗЖ, ЗВМД и Наредба за притежаване и отглеждане на кучета на територията на Община - П.. С тези си действия, И формално е осъществила като обективен състав две от изпълнителните деяния на престъплението по чл. 282, ал.1 - превишаване на власт и неизпълнение служебни задължения. От тези деяния са настъпили някакви вредни последици за жалбоподателя, които обаче не са значителни както изисква разпоредбата на ал.2, а други , немаловажни такива, от конкретните деяния не биха могли да настъпят в случая. Поради тази причина и липсват елементи от обективната страна на престъплението по чл. 282, ал.1 и 2 от НК, което означава че извършеното не е и не може да бъде квалифицирано като такова престъпно деяние. За да е налице на следващо място съставът на горното престъпление от субективна страна, се изисква да са налице два признака – пряк умисъл и специална цел. Длъжностното лице, в случая И. трябва да съзнава, че нарушава или не изпълнява служебните си задължения или че превишава властта или правата си и да прави това с цел да набави за себе си или другиго имотна облага. Необходимо е още да предвижда, че от деянието могат да настъпят немаловажни вреди последици, а по чл. 282, ал. 2 от НК, че са настъпили значителни вредни последици. От събраните доказателства по досъдебното производство е видно, че И.не е действала с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага, както е било първоначално и образувано делото, т.к. кучета са били раздадени абсолютно безвъзмездно на случайни граждани, не от нея а от друго лице, на граждани с които И. не се е уговаряла предварително. Тя не е действала с цел да причини вреда на Б., а с мотив за необходимост да се преустанови лошото отношение към животните и да се подпомогне здравословното им състояние. Така, че и от субективна страна също не е осъществено престъплението по чл.282 от НК. Всичко това налага извода, че правилно и законосъобразно прокурорт е прекратил наказателното производство, а материалите по ДП съответно изпратени на Кмета на Община - П., за преценка на преписката и налагане съответно дисциплинарно наказание. По тези съображения съдът счита атакуваното постановление на В. за правилно, обосновано и законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на осн.чл.243 ал.5 от НПК , СЪДЪТ О П Р Е Д Е Л И : ПОТВЪРЖДАВА ПОСТАНОВЛЕНИЕ от 26.03.2012 година, за прекратяване на наказателното производство по ДП под № ЗМ-355/2011г. по описа на РУП-Павликени, за извършено престъпление по чл. 282, ал.2, вр. с ал.1 от НК. Определението може да се обжалва или протестира в 7 дневен срок пред ВТАС от получаване на съобщението. ПРЕДСЕДАТЕЛ : |