РЕШЕНИЕ
№ 437
Монтана, 27.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Монтана - II състав, в съдебно заседание на двадесет и първи март две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:
| Съдия: | ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ |
При секретар АЛЕКСАНДРИНА АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от съдия ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ административно дело № 20247140700085 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.121, ал.1 от Закон за държавния служител (ЗДСл) във вр. с чл.145 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК)
Образувано е по жалба на Г.С.Д. ***, подадена чрез пълномощник адвокат Д., срещу Заповед №37/30.01.2024г. на Изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ гр.София, с която на основание чл.103, ал.1, т.6 и чл.108 от ЗДСл във вр. с §7, ал.1 от ПЗРЗДСл е прекратено служебното правоотношение на оспорващият на длъжност Директор на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ гр.Монтана. В жалбата се моли оспорения административен акт да бъде отменен, като се излагат доводи, че оспореният административен акт е издаден в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с целта на закона и при липса на мотиви. По същество на спора, оспорващият, чрез пълномощника си адвокат Д., подържа допустимост и основателност на жалбата в постъпило по делото писмено становище, моли да бъде уважена при доводи изложени в жалбата и писмени бележки представени по същество на спора, като претендира присъждане на разноски по делото съобразно представен списък.
Ответника по жалбата, чрез пълномощника си юрисконсулт Й., оспорва жалбата, като излага и доводи в подкрепа на законосъобразността на оспорения административен акт и претендира присъждане на разноски в полза на ответника.
Настоящият състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба извършвайки служебна проверка на обжалваната заповед по реда на чл.168, ал.1 от АПК намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения четиринадесетдневен срок за оспорване и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това са следните:
Предмет на спора е законосъобразността на Заповед №37/30.01.2024г. на Изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ гр.София, с която на основание чл.103, ал.1, т.6 и чл.108 от ЗДСл във вр. с §7, ал.1 от ПЗРЗДСл е прекратено служебното правоотношение на оспорващият на длъжност Директор на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ гр.Монтана. За да мотивира издаването на оспореният административен акт, административният орган е посочил, че служебното правоотношение се прекратява поради изтичане на срока, за който е назначен държавният служител във връзка с депозирано и одобрено заявление с вх.№10-6500/336/08.11.2023г. за назначаване при условията и реда на §7, ал.1 от ПЗР ЗДСл на Д*** К*** . В административният акт е посочено, че Д*** К*** е заемала длъжността Директор на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ гр.Монтана до 04.11.2019г., като поради избирането и за Кмет на Община Берковица е било прекратено служебното правоотношение. В мотивите се сочи, че със заявление с вх.№10-6500/336/08.11.2023г., с искане по реда на §7 от ПЗР ЗДСл, г-жа К*** е поискала след прекратяване на правомощията на Кмет на Община Берковица да бъде назначена на предишната заемана от нея длъжност. В мотивите на административния акт е посочено, че със заповед на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ гр.София, г-жа К*** е назначена на длъжността Директор на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ гр.Монтана, като е посочено, че нейното служебно правоотношение е възникнало преди това на оспорващият.
От фактическа страна по делото се установява следното:
Видно от Заповед №1598/11.07.2018г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ гр.София, Д*** К*** е назначена на длъжността Директор на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ гр.Монтана. Видно от Решение №139-МИ/04.11.2019г. на Общинска избирателна комисия Берковица (л.129 по делото), Д*** К*** е избрана за Кмет на Община Берковица (в тази насока и Удостоверение на ОИК Берковица на л.145 по делото). Със Заповед №1809/04.11.2019г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ гр.София (л.143 по делото) е прекратено служебното правоотношение на Д*** К*** . От Решение №151-МИ/06.11.2023г. на Общинска избирателна комисия Берковица (л.130 по делото) се установява, че Р*** Н*** е избран за Кмет на Община Берковица. Със Заявление вх.№10-6500/336/08.11.2023г. (л.137 по делото), Д*** К*** е заявила желание да бъде възстановена на заеманата длъжност Директор на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ гр.Монтана, като е назначена за Директор на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ гр.Монтана със Заповед №2069/21.12.2023г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ гр.София (л.147 по делото).
Със Заповед №458/20.06.2022г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ гр.София (л.7 по делото), след проведен конкурс (в тази насока доказателства на л.92-111 по делото), оспорващият е назначен на длъжност Директор на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ гр.Монтана. Със Заповед №525/18.09.2023г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ гр.София (л.8 по делото) е прекратено служебното правоотношение на оспорващият като Директор на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ гр.Монтана. С влязло в сила Решение №779/20.12.2023г. по адм.дело №614/2023г. по описа на Административен съд Монтана е отменена Заповед №525/18.09.2023г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ гр.София.
С молба вх.№02-120/6500/379/26.01.2024г. (л.34 по делото), оспорващият е заявил желание да бъде възстановен на длъжност Директор на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ гр.Монтана на основание чл.122 от ЗДСл. Със Заповед №36/30.01.2024г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ гр.София (л.37 по делото), оспорващият е възстановен и допуснат до работа.
С оспорената Заповед №37/30.01.2024г. на Изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ гр.София на основание чл.103, ал.1, т.6 и чл.108 от ЗДСл във вр. с §7, ал.1 от ПЗРЗДСл, считано от 31.01.2024г. е прекратено служебното правоотношение на оспорващият на длъжност Директор на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ гр.Монтана. Оспорващият е отказал да получи оспорения административен акт на 31.01.2024г., като това обстоятелство е надлежно установено с подписи на свидетели, но на 13.02.2024г. по електронен път е подал жалба вх.№414/14.02.2024г., която е подадена в рамките на законоустановеният срок.
От събраните по делото доказателства, съдът, стига до следните правни изводи:
Оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган. Това е така, тъй като съгласно чл.108, ал.1 от ЗДСл, служебното правоотношение се прекратява от органа по назначаването, тоест Изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ гр.София е компетентен административен орган да прекрати служебното правомощие на оспорващият.
По разбиране на настоящият съдебен състав е спазено изискването за форма на административния акт, което е предвидено в разпоредбата на чл.108, ал.1 от ЗДСл, съгласно която служебното правоотношение се прекратява от органа по назначаването с административен акт, който се издава в писмена форма и трябва да съдържа правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба. Дали сочените мотиви от административният орган и соченото правно основание са законосъобразни са въпроси, които не са свързани с порок във формата на административния акт, както се поддържа в жалбата.
По разбиране на настоящият съдебен състав, при издаване на оспорения административен акт не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което да е нарушило правото на защита на оспорващият в степен, която да не му предоставя да упражни правата си. Неточното посочване на правно основание в административния акт не е порок, който е свързан с нарушение на административнопроизводствените правила, както се поддържа в жалбата.
Основателно в жалбата се поддържа, че оспорения административен акт е издаден в противоречие на материалния закон.
На първо място следва да се посочи, че изложените от административния орган мотиви за издаване на административния акт не кореспондират с посоченото от него правно основание. Това е така, тъй като в административния акт е посочено основанието на чл.103, ал.1, т.6 от ЗДСл, съгласно който служебното правоотношение се прекратява поради изтичане на срока, за който е назначен държавният служител, а в мотивите на административния акт е посочено, че служебното правоотношение се прекратява поради изтичане на срока, за който е назначен държавният служител във връзка с депозирано и одобрено заявление с вх.№10-6500/336/08.11.2023г. за назначаване при условията и реда на §7, ал.1 от ПЗР ЗДСл на Д*** К*** . По делото по безспорен начин се установява, че Заповед №458/20.06.2022г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ гр.София (л.7 по делото), след проведен конкурс, оспорващият е назначен на длъжност Директор на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ гр.Монтана, като е посочен едногодишен срок за изпитание, считано от 27.06.2022г., който след като е изтекъл оспорващия се счита назначен на служебно правоотношение за неопределен срок по аргумента на чл.9, ал.2 от ЗДСл. След като по отношение на оспорващия е възникнало служебно правоотношение за неопределен срок следва да се приеме, че прекратяването на това служебно правоотношение в хипотезата на чл.103, ал.1, т.6 от ЗДСл, съгласно който служебното правоотношение се прекратява поради изтичане на срока, е незакосъобразно, тъй като оспорващия не е бил в служебно правоотношение, което е срочно.
На следващо място не могат да се приемат за законосъобразни мотивите на административния орган, че със заявление с вх.№10-6500/336/08.11.2023г., с искане по реда на §7 от ПЗР ЗДСл, г-жа К*** е поискала след прекратяване на правомощията на Кмет на Община Берковица да бъде назначена на предишната заемана от нея длъжност, респективно това е основание за прекратяване на служебното правоотношение на оспорващия с посочване, че е изтекъл срока на правоотношението му. Пълнотата изисква да се отбележи, че съгласно разпоредбата на §7, ал.1 от ПЗРЗДСл, държавен служител, който бъде избран за народен представител, министър, кмет или бъде назначен за областен управител или бъде избран или назначен за едноличен орган на власт, негов заместник или член на колегиален орган на власт, има право след прекратяване на пълномощията му да заеме предишната си длъжност, тоест в случая органа по назначение е бил длъжен със Заповед №2069/21.12.2023г. (л.147 по делото) да назначи Д*** К*** на длъжност Директор на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ гр.Монтана, която след като е престанала да е избрана за Кмет на Община Берковица е заявила изрично желание да бъде назначена на длъжността. Обстоятелството, че длъжността, която оспорващият желае да заеме след като с Решение №779/20.12.2023г. по адм.дело №614/2023г. по описа на Административен съд Монтана е отменена Заповед №525/18.09.2023г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ гр.София, с която е било прекратено служебното му правоотношение, е заета не дава основание за прекратяване на служебното му правоотношение на чл.103, ал.1, т.6 от ЗДСл, тъй като както стана дума по-горе това основание може да се приложи само по отношение на служебно правоотношение, което е обвързано със срок. След като органа по назначаване е провел конкурс и е назначил държавния служител на служебно правоотношение, което е за неопределен срок, тук следва да се отбележи, че посочването в заповедта за първоначално назначаване, че е със срок на изпитание от една година следва да се тълкува като възможност в полза на органа по назначаване да го прекрати в този срок (в тази насока константна практика, като например Решение №12325/18.11.2015г. по адм.дело №15828/2014г. на ВАС; Решение №10482/12.10.2015г. по адм.дело №2065/2015г. на ВАС ), но не води до срочност на служебното правоотношение, то незаконосъобразно е соченото правно основание чл.103, ал.1, т.6 от ЗДСл, което е ползвано с оглед обстоятелството, че на длъжност Директор на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ гр.Монтана има назначен държавен служител в изпълнение на изискването на §7 от ПЗРЗДСл.
По разбиране на настоящият съдебен състав, при издаване на оспорения административен акт, органа по назначаване е нарушил материалния закон, като е посочил правно основание, което не може да бъде приложено за прекратяване на служебно правоотношение за неопределен срок, което е възникнало по отношение на оспорващият. За настоящият съдебен състав съществува възможност само и единствено да контролира законосъобразността на административният акт по отношение на което е подадена жалба и не може да се произнася в условията на косвен съдебен контрол за законосъобразността на административни актове издадени от административните органи, респективно не е обвързан да коментира възникването на служебно правоотношение в хипотезата на §7 от ПЗРЗДСл и правните последици от обстоятелството, че органа по назначението е прекратил служебното правоотношение на оспорващия със Заповед №525/18.09.2023г., при условията на чл.107а, ал.1 от ЗДСл, а в последствие не е проявил процесуална активност да обжалва Решение №779/20.12.2023г. по адм.дело №614/2023г. по описа на Административен съд Монтана, с която е отменена, и същото като влязло в законова сила е безспорно основание за възстановяване на оспорващият на служебно правоотношение за неопределен срок.
При този изход на делото и направеното искане от пълномощника на оспорващият за присъждане разноски по водене на съдебното производство изразяващи се в заплатено възнаграждение за един адвокат, ответника следва да заплати на ответника разноски по делото в размер на 1500 лева за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, което настоящият съдебен състав счита, че е съответно на фактическата и правна сложност на делото.
Съобразно гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че оспорената Заповед №37/30.01.2024г. на Изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ гр.София, с която на основание чл.103, ал.1, т.6 и чл.108 от ЗДСл във вр. с §7, ал.1 от ПЗРЗДСл е прекратено служебното правоотношение на оспорващият на длъжност Директор на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ гр.Монтана е незаконосъобразна и следва да бъде отменена, а жалбата да се уважи като основателна, предвид което на основание чл.172, ал.2 от АПК
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ Заповед №37/30.01.2024г. на Изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ гр.София.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ гр.София да заплати на Г.С.Д. ***, ЕГН* разноски по воденото съдебно производство в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дни срок от съобщаването му на страните.
| Съдия: | |