№ 165
гр. Варна, 24.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Магдалена Кр. Недева
Николина П. Дамянова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско
дело № 20213001000307 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе пред вид следното :
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от „ОББ Факторинг”
ЕООД, ЕИК *********, гр. София против решение 260068/23.03.2021г. на
Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. №
650/2020г., с което е отхвърлен предявения от дружеството срещу
ответника „Жени 02” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна 9005, ж.к. „Чайка”, бл.16, вх. Д, ап.64 осъдителен иск с
правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ във вр. с чл.99 от ЗЗД за заплащане на
сумата 141 163,20 лева, представляваща сбора от неплатени цени за
доставени в периода м. ноември 2017 – м. февруари 2018г. стоки, за което са
били издадени фактури №**********/13.11.2017г.;
№**********/13.11.2017г.; №**********/13.11.2017г.;
№**********/07.02.2018г.; №**********/07.02.2018г.;
№**********/07.02.2018г.; №**********/27.02.2018г.,
№**********/27.02.2018г. и №**********/27.02.2018г., вземанията по които
са били прехвърлени на ищеца от продавача „МКМ БГ” ЕООД, ЕИК
1
*********, в изпълнение на сключен договор за факторинг
№А00196/17.05.2016г., Приложение №15 към него и отделни цесии и с което
дружеството е осъдено да заплати на ответника сумата 6 200 лева разноски
за първа инстанция на основание чл.78, ал.3 от ГПК. Въззивникът счита
решението за неправилно – немотивирано и неосноваващо се на събраните по
делото доказателства, постановено в противоречие на задължителната
съдебна практика по чл.290 ГПК. Изводите за законосъобразно сторниране,
респ. – за последваща промяна на търговските отношения между ответника и
„МКМ БГ“ ЕООД противоречи на издадените от ответника документи –
Потвърждение от 20.05.2020г. до ищеца и индивидуалните потвърждения
за цесиите, в които изрично и категорично потвърждава пред ищеца
забраната за промяна по какъвто и да е начин на процесните доставки, вкл. и
чрез издаване на кредитни известия. Признанието на свидетеля М като
представител на „МКМ БГ“ ЕООД, че не е получавал от ищеца съгласие за
промяна условията на доставките изобщо не е обсъдено. Основният си извод
съдът прави, като се основава на представените от ответника Рамков договор
за търговска продажба от 01.05.2017г. и Споразумителен протокол от
17.04.2018г., т.е. – върху доказателства, които би следвало да бъдат
изключени от делото, тъй като се установи, че са заверени от свидетеля М,
който не е бил упълномощен да представя каквито и да е книжа по делото,
камо ли да ги заверява.
Съдът неоснователно и в разрез с основното правило по чл.154 ал.1
ГПК е приел и твърденията на ответника, че не разполага с екземпляр от
доказателствата, тъй като подписаният негов екземпляр е върнат по ел.поща,
без да ангажира каквито и да е доказателства в тази насока.
Съдът е направил и изводи, противоречащи на задължителната практика
на ВКС, че всякакви действия след уведомлението по чл.99 ал.3 от ЗЗД, които
се отнасят до промяна на цедираното задължение, са непротивопоставими на
цесионера, който е носител на вземането във вида, в който му е прехвърлено
към момента на сключване на договора за цесия. Цедентът вече не е страна по
договора за доставка, поради което няма основание и качество да променя
или преустановява дълга, чийто носител той доброволно се е съгласил да не
бъде.
Неправилно съдът приема, че неосчетоводяването на процесните
2
фактури в счетоводството на ответника е достатъчно за отхвърляне на
исковете. ССчЕ е установила, че те фигурират в счетоводството на ищеца.
Сторнирането на процесните фактури представлява злоупотреба с право по
чл.289 ТЗ, тъй като уврежда кредитора и поради това е недопустимо, съоттв. –
нищожно по чл.26 ал.1 ЗЗД. В писмените потвърждения ответникът
признава дължимостта на сумите по тях и е съгласен да ги заплати на ищеца.
Въпреки това е отменил процесните доставки. Моли обжалваното решение
за бъде отменено и вместо него постановено друго, по съществото на спора, с
което исковата претенция бъде уважена.
Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я
остави без уважение, като потвърди обжалваното решение като правилно и
законосъобразно.
Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено
следното :
Предявеният иск е с правно основание чл.327, ал.1 ТЗ вр. чл.99 ЗЗД.
Безспорно установено по делото е, че на 17.05.2016г. между ищеца, в
качеството му на фактор и „МКМ БГ“ ЕООД, гр.Бургас, в качеството му на
доставчик, и при участието на други двама съдлъжници, е сключен Договор
за факторинг № А00196, по силата на който доставчикът се е задължил да
прехвърли чрез цесия настоящи и бъдещи свои вземания на фактора по
фактури с отложено плащане, издадени срещу платци, посочени в
приложения, неразделна част от договора, един от които и ответното
дружество - „Жени 02” ООД, ЕИК *********. В изпълнение на договора и за
периода от 15.07.2016 г. до 27.02.2018 г. ответникът е извършил редица
плащания в полза на ищеца в общ размер на 592 901,48 лева.
Осъществяването на доставките по процесните фактури ищецът доказва и с
двустранно подписани от доставчика „МКМ БГ“ ЕООД и получателя на
стоките „Жени 02“ ООД стокови разписки. Не се спори, че доставчикът е
уведомил ответника за прехвърлянето на вземанията си по процесните
фактури, както и че ответникът е потвърдил пред фактора приемането им и
съгласието си с тях.
Отказът да бъдат заплатени вземанията по процесните фактури се
обосновава с това, че една част от стоките са били обременени с недостатъци,
които ги правят негодни за обичайната им употреба в строителството, а за
3
друга част от стоките между ответника и доставчика е съществувала уговорка
купувачът да се откаже едностранно от договора, ако в срок от три месеца не
успее да реализира минимум 70 % от цялата доставка – раздел 4, т.3 от
Рамков договор за търговска продажба от 01.05.2017г. Като са констатирали
тези обстоятелства в Споразумителен протокол от 17.04.2018г. към Рамковия
договор, страните по него са приели, че продавачът се задължава да сторнира
съответните фактури, да издаде кредитно известие към тях и да предостави
екземпляр на купувача, както и да уведоми фактора за това.
Възражението срещу годността на тези писмени доказателства обаче се
явява основателно. Те са приобщени към доказателствения материал по
делото с протоколно определение от 18.02.2021г. и въз основа на молба №
26963/13.11.2020г. – л.240. От разпита на свидетеля М стана ясно, че молбата
е подадена от него и доказателствата са заверени от него повече от година
след оттегляне на пълномощията му по отношение на „МКМ БГ“ ЕООД. При
това положение те се явявят приети не по надлежния за това процесуален ред
и въз основа на тях съдът не може да гради правните си изводи.
Установено е още от фактическа страна, че на 23.04.2018г. доставчикът
„МКМ БГ“ ЕООД е издал 9 броя кредитни известия към процесните девет
прехвърлени към фактора фактури, като всяко кредитно известие е
придружено със сторно-разписка. Съставени са и девет броя приемо-
предавателни протокил /наименувани „за отговорно пазене“ /, които
явствуват, че купувачът „Жени 02“ ООД е ВЪРНАЛ на доставчика стоките,
предмет на развалените договори за продажба.
От заключението на ССчЕ се установи, че кредитните известия към
процесните фактури, издадени от „МКМ БГ“ ЕООД са осчетоводени в
счетоводството на ответника и са декларирани пред НАП през отчетен период
м.април 2018г., включени са в дневника за продажби за същия период и
коригират стойността на фактурите. В счетоводството на ищеца фактурите са
осчетоводени, но кредитните известия не са. Свидетелят М също потвърждава
сторнирането на сделката с „Жени 02“ ООД, като пояснява, че „става дума за
поток от стока“.
При така развилите се отношения между страните по спора и
доставчика „МКМ БГ“ ООД съдът намира, че е налице хипотезата на чл.13 от
раздел 4-ти от договора за факторинг, според която „в случаите, при които в
4
резултат на търговски спорове между доставчика и платеца по фактурите или
в резултат на промяна в отношенията между доставчика и платеца независимо
от причината, стойността на вземанията по фактури, авансирани от фактора
по настоящия договор, е частично намалена или напълно анулирана,
доставчикът се задължава да възстанови в указания от фактора срок сумите,
получени като аванс срещу прехвърлените вземания, ведно с начислени
лихви, такси, комисионни и разноски. В противен случай дължи наказателна
лихва“. Страните по факторинговото правоотношение са предвидили
възможност и са уредили последствията от евентуална промяна в
отношенията между доставчика и платеца, без необходимостта да изследват
причината за това в посока възстановяване на насрещните престации. Ето
защо не може да бъде споделена тезата на въззивника, че сторнирането на
процесните фактури представлява „злоупотреба с право“, което уврежда
кредитора. Още по-малко може да се приеме, че това действие е нищожно на
осн.чл.26 ал.1 ЗЗД, след като изрично договореното възстановява
равновесието между страните в имуществено отношение.
Изричното писмено Потвърждение от „Жени 02“ ООД до „ОББ
Факторинг“ ЕООД от 20.05.2016г., съдържащо в себе си изявление за
забрана ответникът да променя по какъвто и да е начин процесните доставки,
представлява отказ от права, който е недействителен и противоречи на
уредените в закона възможности при недостатъци на стоката страната да иска
нейното връщане, отбив от цената или да развали договора. В този смисъл
липсата на съгласие за промяна условията на доставките от фактора се явява
ирелевантно.
Следва да бъде споделен и извода на първоинстанционния съд, че
„ответникът не може да бъде държан в условията на принудителна продажба
на стоките, за които страните по продажбеното правоотношение са се
съгласили, че подлежат на връщане.“
По изложените съображения предявената искова претенция се
преценява като неоснователна.
Като е достигнал до идентични фактически констатации и правни
изводи, първоинстанционният съд е постановил законосъобразен съдебен
акт, който следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция на въззиваемото
5
дружество се присъждат сторени разноски в размер на 4 800лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение 260068/23.03.2021г. на Варненския окръжен съд,
търговско отделение, постановено по т.д. № 650/2020г.
ОСЪЖДА „ОББ Факторинг” ЕООД, ЕИК *********, гр. София да
заплати на „Жени 02“ ООД, ЕИК *********, гр.Варна разноски за водене на
делото в настоящата инстанция в размер на 4 800лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
съобщаването му при условията на чл.280 ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6