Р Е Ш Е Н И Е
№ 20/19.02.2019 година
Град Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД
Наказателно
отделение
На шести
декември
Година две
хиляди и осемнадесета
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ЖИВКА ДЕНЕВА
СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА
Секретар
Геновева Ненчева
Прокурор
Иван Тодоров
като
разгледа докладваното от съдия Живка Денева ВЧНД № 409 по описа на съда за 2018г.,
за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 34 ЗПИИРКОРНФС.
Образувано е
пред настоящата инстанция по жалба на П.А.С., чрез служебния му защитник адв. М.И.П.
/АК-Шумен/ срещу решение на Шуменския окръжен съд № 86/01.11.2018г постановено
по ЧНД № 363/2018г. С последното е признато и допуснато за изпълнение на
Решение № 0062 5422 1697 6577 от 28.05.2018 г., в сила от 09.07.2018 г., за
налагане на финансова санкция, постановена по отношение на българския гражданин
П.А.С., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, постановено от Centraal
Justitieel Incassobureau, Кралство Нидерландия.
Наложена
финансова санкция в размер на 230
/триста/ евро, с равностойност в български лева към деня на постановяване на
решението за налагане на финансова санкция в издаващата държава в размер на
449, 84 /четиристотин четиридесет и
девет лева и осемдесет и четири стотинки/ лева. Прави се искане същото да
бъде отменено като неправилно, тъй като засегнатото лице не било редовно
призовано, не е запознат с наложената му санкция.
Пред
въззивната инстанция лицето П.А.С., редовно призован, уведомен по телефона,
налице са данни, че същия живее и работи извън България, на територията на
РФранция, не се явява. За него се явява назначеният служебен защитник – адв. М.П.,
който поддържа жалбата изцяло.
Представителят
на Апелативна прокуратура - Варна изразява становище за неоснователност на
жалбата.
Съставът на Апелативен съд - Варна, след като взе предвид доводите на
страните, събраните по делото доказателства и ревизирайки първоинстанционния
съдебен акт, прие за установено следното: жалбата е подадена в срок и е допустима,
по същество се явява неоснователна по следните съображения:
С решение,
влязло в сила от 09.07.2018 г., за налагане на финансова санкция, постановена
от Centraal Justitieel Incassobureau /Централно инкасаторско бюро/, Кралство
Нидерландия, по отношение на българския гражданин П.А.С., е постановена
финансова санкция в размер на 230,00 евро за извършено административно
нарушение на 17.05.2018 г. в Bom,
Aldenhofweg- неспиране на червен светофар: при трицветен светофар.
Деянието
представлява административно нарушение по чл.2 от Закон относно
административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по
пътищата на Кралство Нидерландия.
Решението
представено за признаване и изпълнение представлява решение за налагане на
финансова санкция по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като е влязъл
в сила в държава- членка на Европейския съюз акт за налагане на задължение за
плащане на глоба, наложена с акт на несъдебен орган за извършване на нарушение
на правилата за движение. Горепосоченото решение е издадено в държава- членка
на Европейския съюз, от несъдебен орган, компетентен да налага парични санкции.
В
съответствие с изискването на чл. 4, ал. 1 от същия закон заверено копие от
решението е придружено от удостоверение по член 4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на
финансови санкции по образец съгласно приложения № 1 и № 2 от същия закон.
Удостоверението е издадено и подписано на 06.10.2018 г., преведено е на
български език, а неговото съдържание е удостоверено от компетентния орган на
издаващата държава на Кралство Нидерландия.
От
приложената писмена доказателствена маса е видно, че засегнатото лице П.А.С. не
се е явило лично на съдебния процес, но е било уведомено за правото си да
обжалва решението. Доводът, изложен от служебния защитник, че жалбоподателя не
е участвал лично в производството и не бил уведомен за това му право е
неоснователен.
На л.6 от
изпратеното Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета
относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции е
посочено, че решението е влязло в сила, производството е било писмено, като се
потвърждава, че съответното лице е уведомено съгласно законодателството на
решаващата държава лично или чрез упълномощен според националния закон
представител относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете за
обжалване.
Правилно,
първоинстанционният съд е установил, че не са налице основанията по чл.35
ЗПИИРКОРНФС, обуславящи отказ от признаване изпълнението на процесното решение,
не е изтекла и предвидената в закона давност; решението не се отнася до деяние
подсъдно на български съд.
Налице са
всички положителни предпоставки за признаване на решението, липсват и
отрицателните такива, предвидени в специалния Закон. Взето е и отношение в
първоинст. съдебен акт и по отношение императивното задължение на съда,
произтичащо от нормата на чл.38 от
ЗПИИРКОРНФС.
По
изложените съображения жалбата се явява неоснователна.
Водим от горното и на основание чл.34 ЗПИИРКОРНФС вр. чл.
345 НПК Варненският апелативен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 86/01.11.2018г на Окръжен
съд-Шумен, постановено по ЧНД № 363/2018г., с което е признато и допуснато
изпълнение на решение № 0062 5422 1697 6577 от 28.05.2018 г., постановено от
Centraal Justitieel Incassobureau /Централно инкасаторско бюро/, Кралство
Нидерландия, по отношение на българския гражданин П.А.С., на когото е наложена
финансова санкция в размер на 230,00 евро, равностойна на 449,84 български
лева.
Решението е окончателно не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: