Р
Е Ш Е Н И Е
№ гр. Асеновград, 14.04.2022г
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІV гр. с-в в публично заседание на десети февруари
две хиляди двадесе и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЕНА КАБАДАИЕВА
при секретаря НЕДЕЛИНА РАБАДЖИЕВА като разгледа докладваното от съдия НЕВЕНА
КАБАДАИЕВА гр.дело № 1388 по описа за 2020г.
и като обсъди:
Предявени искове с правно
снование чл. 26 ал.1 ,
чл. 55 ал.1 ЗЗД.
В.А.Т.
с адрес ***, в депозирана против „СИТИ КЕШ“ ООД, със седалище и адрес на
управление гр София, ул „Славянска“ № 29
ет. 7, представлявано от Н. П. П. ИМ, моли да бъде постановено решение, с което
да бъде прогласена нищожността на
договор за кредит от 05.05.2016г, или евентуално да бъде прогласена нищожността
на клаузата от договора, предвиждаща заплащане на неустойка, като противоречаща
на принципа на добрите нрави и заобикаляща материално правните изисквания на
чл. 19 ал.4 от ЗПК, и нарушаваща чл. 11 т.9 и 10 ЗПК, и да бъде осъден
ответникът да върне на ищцата сумата от 1158,96лв, платена без основание
неустойка по договора за периода от
05.05.2016г до 05.05.2017г, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Твърди, че на 05.05.2016г е сключила с ответното
дружество договор за кредит, по силата на който са й предоставени заемни
средства в размер на 1000лв, при фиксиран лихвен процент от 40,08% , ГПР
48,983%. Съгласно чл. 6 от договора,
договорът за заем следва да бъде обезпечен с поне две от следните обезпечения:
запис на заповед, банкова гаранция или поръчител, отговарящ на чл. 9 ал.2 от ОУ
към договора, а именно: едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия:
имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размерът на минималната
работна заплата за страната, в случай на
двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва
да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната, не са
поръчители по други договори за заем, сключени от заемодателя, не са заематели
по сключени и непогасени договори за заем, сключени със заемодателя, нямат кредити
към банки или финансови институции с класификация различна от редовен, както по
активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към
БНБ, да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ
документ за размера на получавания от тях доход. В случай на неизпълнение на
условията, визирани в чл. 6 от Договора
заемателят дължи неустойка по чл. 8 от Договора в размер на 1158,96лв,
която следва да престира разсрочено заедно с погасителната вноска, към която се
кумулира месечната вноска за неустойка. Твърди, че с така начислената неустойка
падежното вземане нараства значително. Ищцата е усвоила изцяло заемния ресурс.
Счита, че не дължи плащане на лихва и неустойка, тъй като договорът за кредит е
нищожен. Счита, че посоченият в договора фиксиран лихвен процент не отговаря на
действително приложения, тъй като уговорената неустойка представлява добавък
към договорната лихва. Поради по-високия лихвен процент нараства и стойността
на ГПР , но същият не е обявен на потребителя и не е посочен в договора. Това е
нарушение на изискванията на чл. 5 и 11 т.10 от ЗПК. Освен това с така
договорената неустойка кредиторът се обогатява допълнително и се нарушават
добрите нрави, внася се неравноправие между правата и задълженията на
потребителя и доставчика на финасова услуга.
На следващо място сочи, че договореният размер на възнаградителната
лихва противоречи на добрите нрави, тъй като не отговаря на действителните
параметри на договора, и с начислената неустойка се заобикалят изискванията на
чл. 19 ал.4 от ЗПК. Поставени са
изисквания, на които не могат да
отговарят кандидастващите за кредит лица, което
създава предпоставки за неизпълнение. Поради това счита, че така договорената неустойка е загубила
присъщтаа на неустойката обезщетителна функиця, тъй като чрез нея не се
обезщетяват вреди от неблагоприятни
последици за кредитора, още повече че е предвидено същата да бъде кумулирана към погаситлната вноска по кредита. Счита, че договорът за кредит е
недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК, тъй като не са спазени изисванията на
чл. 11 т. 9 и 10 ЗПК по отношение реално прилагания лихвен процент,
непосочването му в договора, както и
непосочване действителната обща сума която е следвало да бъде върната. Ангажира
събиране на доказателства, претендира разноски.
Ответникът оспорва иска като неоснователен. Не оспорва, че между
странитее сключен договор за потребителски кредит от 05.05.2016г, по силата на
който на ищцата е предоставена в заем
сумата от 1000лв, не оспорва и че
заемните средства са предоставени при посочените в договора условия. Оспорва
твърдението ищцата да е заплатила посочените в исковата молба суми, като твърди
че изобщо не е извършвала плащания по процесния договор. Оспорва твърдението
уговорената неустойка да представлява
добавък към договорната лихва, като твърди че размерът и предпоставките
при осъществяването на които ще бъде дължима са изрично предвидени в
договора, поради което не може да се приеме, че са били неизвестни на ищцата.
Оспорва и твърдението,че договорената неустойка променя посочения в договора
ГПР, като заявява че редът за определянето му е дефиниран в чл. 19 ал.2 ЗПК,
като в случая са посочени всички допускания взети предвид от кредитора. Сочи на
следващо място, че страните са договирили фиксиран, а не променлив лихвен
процент, поради което неоснователни са твърденията за нарушаване изискванията
на чл. 11 т.9 и 10 ЗПК. Оспорва и
възражението за противоречие на
уговорената в договора възнаградителна лихва с добрите нрави. Заявява , че
същата не надхвърля трикратния размер на
законната лихва, което е прието от праккитата за праг на нарушаване правилата на морала. На
следващо място сочи, че дори и договорената неустойка да е нищожна, то това не
води до нищожност на целия договор, тъй като същият би бил сключен и без
клаузата за неустойка за непредставяне на обезпечение. Като неоснователни
оспорва и наведените твърдения за заобикаляне
разпоредбата на чл. 19 ал.4 ЗПК посредством предвиждане на неустоечно
задължение, което се явява допълнителна печалба. Оспорва и твърдението
неустойката да излиза извън обезщетителната и обезпечителната й функция, като
твърди, че кредиторът е приел да поеме
финансов риск и да сключи договор за
заем с клиента, при условие че същият представи надлежно обезпечение, а в
случай че ищцата изначално е била на ясно че не може да предостави исканото
обезпечение то очевидно е договаряла недобросъвестно. В случай, че предвиденият
3 дневен срок е бил недостатъчен, то потребителят
е следвало да информира за това кредитора, като отправи писмено искане за
удължаване на уговорения срок или да предложи заместващо обезпечение, което
ищцата не е сторила. Оспорва и твърдението, че невключването на неустойката в
ГПР води до непосочването му в договора, като заявява, че същата не е част от ГПР съгласно изискванията
на ЗПК. Ангажира доказателства, претендира разноски.
След като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено
следното: Между ответника, в качеството на заемодател и
ищцата – заемател, е сключен договор за
паричен заем № 72882 от 05.05.2016г, по силата на който на заемателя е предоставена
сумата от 1000лв, при ГЛП 40,08% и ГПР
48,983%, която сума заемателят се е задължил да върне ведно с начислената договорна
лихва в срок до 09.03.2017г. Страните са
се споразумяли договорът за заем да бъде обезпечен с поне две от посочените
обезпечения – запис на заповед, издаден от заемателя, банкова гаранция или
поръчител отговарящ на условията на чл. 9 ал.2 от ОУ към договора за заем, като
в случай че не представи договореното
обезпечение в тридневен срок от сключването на договора, или представеното обезпечение не отговаря на
посочените условия, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на
1158,96лв, платима разсрочено съгласно
погасителен план/чл. 6,8/. В представената
и приета по делото справка от БНБ за кредитната задлъжнялост на ищцата/л.108-,109/
липсва отразяване на процесния договор за заем.
Съгласно
заключението на ССчЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира като пълно
компетентно и безпристрастно изготвено, размерът на ГПР е изчислен по формулата
съгласно Приложение № 1 към чл. 19
ал.2 от ЗПК, като освен общите положения
са направени допълнителни допускания, а
именно: договорът ще е валиден за срока за който е сключен , ГЛП е неизменен спрямо първоначалния размер,
общия размер на креита е усвоен незабавно и изцяло, като при така заложените параметри във формулата за
изчисляване на ГПР неговия размер е 48,983%. Вещото лице е установило, че разходите на заемодателя,
включени в ГПР видно от погасителния план са само разходите за лихви, като за
срока на договора начислената лихва е в размер на 186,22лв. по отношение начислената
неустойка съгласно чл.8 от договора сочи, че е в размер на 1158,96лв. Експертът счита, че с
уговорената неустойка, кредитът се оскъпява с 97,70%, а само главницата със
115,89%. На вещото лице не са били
предоставени първични счетоводни и банкови документи за периода 05.05.2016г до 05.05.2017г,
поради липса на плащания от страна на заемателя. В заключение посочва, че
всички допускания отразени в процесния
договор за паричен зам са взети предвид при изчисляване на ГПР. Изслушано в с з заявява, че в счетоводството
на ответника няма никакви първични счетоводни
документи, за заплащани от ищцата суми.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи: От наведените
обстоятелства и формулираният петитум следва да се направи извод, че са предявени
главни искове с правно основание чл. 26 ал.1 ЗЗД - за прогласяване нищожността на Договор
за заем от 05.05.2016г, и по
чл. 55 ал.1 пр.1 от ЗЗД – за осъждане
ответника да върне на ищеца сумата от 1158,96лв, платена
без основание неустойка по договора, както и евентуален по чл. 26 ал.1 ЗЗД – за
прогласяване нищожна клаузата за неустойка. С оглед твърденията е налице
интерес от предявените искове.
Разгледани по същество. Не е
спорно между страните обстоятелството, че на 05.05.2016г между ищцата в
качеството на заемател и ответника – заемодател, е сключен договор за паричен заем, по силата
на който на ищцата е предоставена сумата от 1000лв, при ГЛП 40,08% и ГПР 48,983%, както и че страните са
уговорили при неизпълнение задължението по чл. 6 от договора за представяне на обезпечение, да бъде
начислена неустойка в размер на 1158,96лв, платима разсрочено ведно с
погасителните вноски по договора. Това се установява и от ангажираните по делото
доказателства. Не се спори между
страните и по отношение обстоятелството,
че ответникът е изпълнил задължението си да предостави заемната сума. Ищцата счита,
че посоченият в договора фиксиран лихвен
процент не отговаря на действително приложения, тъй като уговорената неустойка
представлява добавък към договорната лихва. Това възражение е
неоснователно. Неустойката е уговорена в
случай неизпълнение задължението за представяне на обезпечение, поради което
същата обезпечава именно неизпълнението на това задължение по договора. Твърди се на
следващо място, че възнаградителната лихва противоречи на добрите нрави. Това
възражение е основателно. По договора е приложен фиксиран лихвен
процент от 40,08% който съществено надвишава трикратния размер на законната
лихва. Ищцата счита, че неустойката е загубила присъщата си
обезщетителна функция, тъй като чрез нея
не се обезщетяват вреди от самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за кредитора, които биха настъпили единствено
при настъпила неплатежоспособност на длъжника. Посочените изисквания към
поръчителните водят до невъзможност за
изпълнение на поетото задължение по договора. Освен това преди сключването на договор за кредит
кредиторът е длъжен да направи оценка на
кредитоспособността на потребителя. Ищцата не ангажира доказателства в подкрепа
на твърденията касателно поставените към поръчителите изисквания. Неоснователно
е и възражението за заобикаляне разпоредбата на чл. 19 ал.4 ЗПК, тъй
като с уговорената неустойка се нарушава
изискването ГПР да не бъде по висок от пет пъти размера на законната лихва. Неустойката не е част от ГПР/арг чл. 11 т.10 ЗПК, приложение № 1 към чл. 19 ал. от с з/,
поради което начисляването на същата не
променя размера на ГПР. Поради
изложените по-горе мотиви неоснователно е възражението за противоречие с
изискванията на чл. 11 т 9 и 10, поради непосочване действителния размер на ГПР в договора.
На следващо място ищцата прави
възражение, че е налице неравноправна
клауза по смисъла на чл. 143 т.5 ЗПК, тъй като кредитополучателят е
принуден да заплати необосновано висока
неустойка за неизпълнение на неговите
задължения. По отношение процесния договор
са приложими изискванията на ЗЗП, тъй като е договор,
сключен с потребител. Текстът на чл. 143 ал.1 т. 5 ЗЗП постановява, че е неравноправна клауза в договор, сключван с
потребител, която задължава потребителя
при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо
обезщетение или неустойка. В настоящия
случай е предвиден размер на неустойка от 1158,96лв при предоставен заемна сума
от 1000лв, или в размер надвишаващ предоставената заемна сума, а и с размера на
договорената неустойка се оскъпява
кредитът с с
97,70%, а само главницата - със 115,89%/ССчЕ/ . Ето защо съдът счита, че е
налице неравноправна клауза по смисъла на чл. 146 вр.чл. 143 ал.1 т 5 от ЗЗП. Ответникът
не доказа твърдението си, че клаузата за неустойка е индивидуално уговорена,
както и че потребителят е могъл да влияе на съдържанието й. С оглед събраните по делото доказателства не
би могло да се предположи, че договорът за заем е щял да бъде сключен и без
тази клауза, поради което не е налице хипотезата на чл. 26 ал.4 от ЗЗД. Ето защо процесният договор за заем от 05.05.2016г
следва да бъде прогласен за нищожен на основание чл. 146 ал.2 вр.чл. 143 ал.1
т.5 ЗЗП вр чл 26 ал.1 ЗЗД.
Поради
уважаване на главния иск, не следва да бъде разглеждан евентуално заявения.
По предявения иск с правно основание чл. 55
ал.1 ЗЗД. Не се установява ищцата да е
заплащала каквито и да било суми по
договора/ ССчЕ/. Ето защо искът за осъждане ответника да
заплати сумата от 1158,96лв като недължимо платена ще се отхвърли като
недоказан.
При
този изход на делото, направеното искане и на основание чл. 78 ал.1 ГПК следва
да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата разноски по производството съобразно уважената част на иска в размер на 132лв,
а на основание ал. 3 от с з в полза на
ответника ще бъдат присъдени разноски
съобразно отхвърлената част на иска в размер на 136лв.
Съобразно
изхода на делото , следва да бъде осъден ответникът да заплати на адв Е.Г.И. ***
№ 2 сумата от 198лв адвокатско възнаграждение за оказана правна
помощ на ищцата в производството.
Съдът констатира, че ищецът не е внесъл изцяло дължимата ДТ. Предявени са искове с
правно основание чл. 26 ЗЗД спосочена
цена на иска 2345,18лв, и по чл. 55 ЗЗД - за сумата от 1158,96лв, по които
дължимата ДТ е в размер на 140,17лв. От ищцата са представени доказателства за
внесена ДТ в размер на 100лв. Ето защо следва да бъде осъдена да заплати по
сметка на АРС ДТ в размер на 40,17лв.
Поради, мотивите изложени по-горе, съдът
Р Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Договор
за паричен заем № 72882/05.05.2016 г,
сключен между „СИТИ
КЕШ“ ООД ЕИК202531869, със седалище и адрес на управление гр София, ул „Славянска“ № 29 ет. 7, представлявано от Н.
П. П. и В.А.Т. ЕГН ********** с адрес ***, на основание чл. 146 ал.2 вр.чл. 143 ал.1 т.5 ЗЗП вр чл 26
ал.1 ЗЗД
ОТХВЪРЛЯ предявеният В.А.Т. ЕГН ********** с
адрес *** за осъждане „СИТИ КЕШ“ ООД
ЕИК202531869, със седалище и адрес на управление гр София, ул „Славянска“ № 29 ет. 7, представлявано от Н.
П. П. да й заплати на сумата от 1158,96(хиляда сто петдесет и
осем лв деветдесет и шест ст)лв, платена без основание неустойка по Договор
за паричен заем № 72882/05.05.2016
г, ведно със законната лихва от предявяване на иска.
ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД ЕИК202531869, със седалище
и адрес на управление гр София, ул
„Славянска“ № 29 ет. 7, представлявано от Н. П. П. да
заплати на В.А.Т. ЕГН ********** с
адрес *** разноски по производството в
размер на 132/сто тридесет и два/лв
ОСЪЖДА на основание чл. 38 ал.2 от ЗА „СИТИ КЕШ“ ООД
ЕИК202531869, със седалище и адрес на управление гр София, ул „Славянска“ № 29 ет. 7, представлявано от Н.
П. П. да заплати на адв Е.Г.И. *** № 2 сумата от 198(сто деветдесет и осем)лв
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА
В.А.Т. ЕГН ********** с адрес *** да заплати на „СИТИ КЕШ“ ООД ЕИК202531869, със
седалище и адрес на управление гр София,
ул „Славянска“ № 29 ет. 7, представлявано от Н. П. П. разноски по производството в размер на 136/сто
тридесет и шест/лв
ОСЪЖДА В.А.Т. ЕГН ********** с
адрес *** да заплати по по сметка на АРС ДТ в размер на 40,17/четиридесет лв и
седемнадесет ст/лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: