РЕШЕНИЕ
№ 1161
гр. Сливен, 05.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на пети
декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Петя В. Петрова - Светиева
при участието на секретаря Пенка М. Стоянова
като разгледа докладваното от Петя В. Петрова - Светиева Гражданско дело
№ 20242230101316 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, с която е предявена
искова претенция с правно основание чл. 26 от ЗЗД във вр. с чл. 10, ал.1 от
ЗПК, чл. 22 от ЗПК и чл. 146, ал.1 от ЗЗП за прогласяване на нищожността на
Договор за потребителски кредит № 720031266619 от 06.09.2023 година, като
противоречащ на императивните изисквания на Закона за потребителския
кредит и Закона за защита на потребителите.
В исковата молба се твърди, че между ищеца и ответното дружество е
сключен Договор за потребителски кредит № 720031266619 от 06.09.2023
година, като се сочат и заплатените от ищеца суми в изпълнение на
договорните клаузи. Твърди се, че договорът е нищожен на основание чл. 22
от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ във вр. чл. 26, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/, като в няколко пункта подробно са
изложени доводи за недействителност на договора като противоречащ и
заобикалящ закона.
От съда се иска да постанови решение, с което да прогласи
нищожността на договора. Претендират се разноските по делото.
От страна на ответното дружество е постъпил отговор на исковата
молба, с който се оспорва нейната основателност и се излагат подробни
1
съображения в подкрепа на твърдението за действителност на процесния
договор.
В съдебно заседание ищцовата страна не се явява и не се представлява.
Изразено е писмено становище съгласно, което исковете претенции се
поддържат изцяло и се иска за уважаването им. Претендира се за присъждане
на направените по делото разноски и се представя списък по чл.80 от ГПК.
Ответното дружество не се представлява в съдебно заседание.
Депозирано е писмено становище съгласно, което исковете претенции се
оспорват по съображенията, изложени в отговора на исковата молба и се иска
отхвърлянето им.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
По делото не е спорно, че по силата на Договор за потребителски
кредит № 720031266619 от 06.09.2023 година ответното дружество „ТИ БИ
АЙ БАНК“ ЕАД е предоставило в заем на ищеца сумата от 10000,00 лева, за
срок на кредита - 25.06.2027 година, при фиксиран годишен лихвен процент
/ГЛП/ - 30,39% и годишен процент на разходите /ГПР/ - 33,69%.
Съгласно клаузите на договора за усвоена сума в размер на 10000 лева
кредитополучателя се задължава с общо задължение за плащане по контракта
в размер на сумата 23172,14 лева. Последната сума е посочена в чл. 10 от
Договора като представляваща сбор от общият размер на заемната сума и
общите разходи по кредита при взет в предвид и годишен процент на
разходите на заема - 33,69%.
Вещото лице дава заключение, че при определяне на годишния процент
на разходите по Договор за потребителски кредит № 720031266619/06.09.2023
година е взета предвид сумата на главницата по чл.7.1. от Договора в размер
на 13 734,55 лева, формирана от размера на кредита за общо ползване - 10 000
лева и размера от кредита за заплащане на застрахователна премия - 3 734,55
лева, спрямо разходите по кредита, които са само за договорна лихва и е в
размер на 33,69 %, тоест същият отговаря на посочения в договора.
Според експертното заключение застрахователната премия в размер на 3
734,55 лева е част от размера на отпуснатата главница по кредита от 13 734,55
лева и е взета предвид при определяне на Годишния процент на разходите по
2
кредита.
От кредитополучателя Б. И. К. към „Ти Би Ай Банк“ ЕАД са направени
плащания за покриване на задължения по Договор за потребителски кредит №
720031266619/06.09.2023 година в общ размер от 2 062,94 лева, като с
извършените плащания са погасени главница в размер на 694,22 лева и
договорна лихва в размер 1 365,98 лева и наказателна лихва за просрочие в
размер на 2,74 лева.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след
преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото писмени
доказателства.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявената искова претенция за прогласяване на нищожността на
Договор за потребителски кредит № 720031266619 от 06.09.2023 година, като
противоречащ на императивните изисквания на Закона за потребителския
кредит и Закона за защита на потребителите е допустима, а разгледана по
същество е изцяло основателна.
От събраните по делото писмени доказателства по безспорен и
категоричен начин се установи, че между страните е възникнало
правоотношение по договор за потребителски кредит, ищецът -
кредитополучател е получил кредит за общо ползване в размер на сумата
10000 лева, като се е задължил да върне на ответника - кредитор сумата
23172,14 лева.
Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от
ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не
са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е
действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител
по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК.
Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание, касае
потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат
изискванията на специалния закон - ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК, договорът за
3
потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.
Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й
са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
От събраните по делото доказателства се установява наличието на
твърдяното в исковата молба основание за недействителност на договора за
кредит, свързано с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на
общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят
ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка
следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита,
защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по
отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е
необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати
длъжникът, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на
договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай ГПР
не отговаря на законовите изисквания, защото в договора за кредит е посочено
единствено, че той е във фиксиран размер от 33,69 %. Действителният ГПР по
процесния договор е значително и несъмнено в много по-голям размер, като
се има предвид, че при получен заем в размер на 10000 лева се дължи
връщане на сумата 23172,14 лева. В клаузата за заплащане на застраховки е
неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, като уговорена във вреда на
потребителя и неотговаряща на изискването за добросъвестност с оглед
размера на вноските по кредита и тези по сключеният договор за застраховка.
Предвид свързаността й с договора за кредит и договорката да се разсрочи и
изплаща заедно с погасителната вноска по заема се заобикаля разпоредбата
на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, налагаща ограничение в размера на ГПР. По
изложените съображения процесния договор за потребителски кредит е
недействителен на основание чл. 22 от ЗПК и следва да бъде прогласена
неговата нищожност, като по тази причина е безпредметно да се обсъждат
останалите доводи на ищцовата страна за недействителност.
По правилата на процеса на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски.
Съобразно представеният списък на разноски по чл. 80 от ГПК същите
4
възлизат общо на 2240,79 лева, от които 1636 лева платено адвокатско
възнаграждение, 404,79 лева - държавна такса и заплатено възнаграждение за
вещо лице в размер на 200,00 лева. Преценявайки основателността на
направеното от ответника с отговора на исковата молба възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение и с оглед трайно
установяващата се практика на Окръжен съд – Сливен при произнасяния по
идентични казуси, като например Определение № 558/19.07.2024 година,
постановено по Въззивно частно гражданско дело № 359 по описа на Окръжен
съд – Сливен за 2024 година, докладчикът прецени, че следва да присъди на
ищеца намален размер от следващите му се разноски, в частта касаеща
адвокатското възнаграждение, тъй като в случая делото не се отличава с
фактическа и правна сложност, а напротив, фактическата обстановка между
страните по делото е безспорна. Разглеждането на делото е приключило в две
открити съдебни заседания, като второто е свързано с приемане на
експертното заключение, не е извършван разпит на свидетели, не е оспорена
автентичността на писмени документи. Действително извършената от
пълномощника на ищеца работа представлява изготвяне на еднотипна искова
молба и еднотипно становище по хода на делото. Поради това от докладчика
се преценява, че следва да се определи възнаграждение в размер на 818,00
лева за предявеният иск, който размер е съобразен с нормативите за
определяне на минимални адвокатски възнаграждения, справедлив е,
достатъчен е и е обоснован с оглед на всички изложени обстоятелства, като от
една страна не накърнява авторитета на адвокатската професия, а от друга
страна не толерира недобросъвестното упражняване на процесуални прави и
не води до неоснователно обогатяване. Общият размер на разноски, който се
присъжда на ищеца възлиза на сумата 1422,79 лева.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на Договор за потребителски кредит №
720031266619 от 06.09.2023 година, сключен между „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. Димитър
Хаджикоцев, № 52-54 и Б. И. К. с ЕГН: ********** с адрес: с. *******, на
основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 26 от ЗЗД, поради противоречие на
5
закона.
ОСЪЖДА „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул. Димитър Хаджикоцев, № 52-54 ДА
ЗАПЛАТИ Б. И. К. с ЕГН: ********** с адрес: с. ******* сумата 1422,79
лева /хиляда четиристотин двадесет и два лева и седемдесет и девет
стотинки/, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6