Р Е Ш Е Н И Е  №

гр. Русе, 09.09.2020 г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Русенският Районен съд, ПЪРВИ наказателен състав в публично заседание на шестнадесети юли, през две хиляди и двадесета година в състав :

                                                            

Председател: Явор Влахов

 

при секретаря Албена Соколова, като разгледа  докладваното от съдията АНДело № 223/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното:

         

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от адвокат Д.С. ***, в качеството му на пълномощник на М.Х.Х., от гр.Русе, до Русенския Районен съд против наказателно постановление № 19-1085-003270/15.11.2019г. на Началник Сектор ПП при ОД МВР-Русе, с което за нарушение по чл.103 от ЗДвП и на осн. чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП на М.Х. било наложено наказание “Глоба” в размер на 50.00 лв. и наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец.

Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно.

          Ответникът по жалбата, редовно призовани, не изпращат процесуален или законен представител.

Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Вместо него се явява упълномощеният процесуален представител. Моли Съда да отмени наказателното постановление, като излага аргументи за недоказаност на осъществяване състава на нарушението от страна на жалбоподателя.   

          Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

          На 18.05.2019 г., около 14.00 ч., жалб. М.Х. управлявал товарен автомобил “Ивеко Дейли 35Ц17” /автоплатформа/ с рег. № ЕН 8691 КК с прикачена автоплатформа, по гл.път първи клас I-5 /гр. Русе – гр. Бяла/ в посока гр. Бяла. Зад този автомобил се движел втори такъв, също с прикачена автоплатформа.

          По същото време, по същият път, в района на 9-и километър от гр. Русе, свид.С.П., свид.Х.К. и Л.Б.– инспектори в Сектор „Контрол и правоприлагане“ гр. Русе, към Национално ТОЛ управление осъществявали контрол върху заплащането на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.

          Друг екип на Национално ТОЛ управление, разположен на изхода на гр. Русе, в посока гр. Бяла, осъществявал контрол с автоматизирана система с видеонаблюдение. Тъй като системата отчитала само предната регистрационна табела на превозното средство, а прикачените на двата буса автоплатформи имали самостоятелни регистрационни табели, поставени в задната им част, служителите подали сигнал към колегите си П., К. и Б., да спрат двата буса и установят дали за автоплатформите са заплатени дължимите винетни такси.

Когато двете превозни средства приближили, свид.К. подал сигнал на жалб. Х. за спиране, а свид. П. – на водача на вторият товарен автомобил. Двамата водачи спрели управляваните от тях превозни средства, а служителите от Сектор „Контрол и правоприлагане“ гр. Русе пристъпили към проверка. Свид.К., след като се легитимирал,  разпоредил на жалб. Х. да представи свидетелство за регистрация на автоплатформата, документ за самоличност и свидетелство за управление на МПС. Жалбоподателя, по неустановени в хода на делото причини отказал да представи документите и заявил на свид.К., че си имат системи и там могат да проверят необходимата им информация. Тогава возещата се в буса свид. Л. Ц. се легитимирала с полицейски карта на служител в Сектор ПП-Плевен, а веднага след това жалб. Х. привел в движение автомобила и напуснал мястото на проверката. Междувременно, свид.П. бил приключил с проверката на другият бус, който също продължил пътя си. Тогава П. видял, че свид.К. е видимо изнервен и го попитал какво се е случило. Последният обяснил, че водачът отказал да предаде документите си за проверка и му казал да си проверявал в системата, с която разполагал. 

За случилото се свид.Х.К. изготвил докладна записка до Началника на Сектор „Контрол и правоприлагане“ гр.Русе, който от своя страна предал информацията до Сектор ПП-Русе, за вземане на отношение по компетентност. Проверката по случая била възложена на свид.Д.Г. – младши автоконтрольор в Сектора ПП-Русе. По данните за регистрационния номер на процесното превозно средство той издирил собственика – Р.Ц., която след като била уведомена за причината за проверката, попълнила декларация по чл.188 от ЗДвП, в която отразила, че към датата на нарушението, водач на  товарен автомобил “Ивеко Дейли 35Ц17” бил жалб. М.Х.. Последният бил призован и се явил в Сектор ПП-Русе, където му бил връчен АУАН за извършено нарушение по  чл.103 от ЗДвП.

Въз основа на този акт, Началника на Сектор „Пътна полиция“-Русе, издал обжалваното наказателното постановление, с което за това нарушение и на осн. чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП наложил на М.Х. наказание “Глоба” в размер на 50.00 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец.

Тази фактическа обстановка Съдът приема за установена от събраните в хода на  настоящото производство  доказателства.

Жалбата е подадена в срока на чл.59, ал.2 от ЗАНН, от легитимното за това действие лице, при наличието на правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна.

Съдът намира, че при съставянето на акта за установяване на административното нарушение и издаване на наказателно постановление, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са самостоятелна предпоставка за отмяна на наказателното постановление само на това основание.

В акта и издаденото въз основа на него наказателно постановление са намерили отражение всички предвидени от закона реквизити, включително и достатъчно ясно и изчерпателно описание на нарушението, като били посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към него обстоятелства. По този начин, била осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което той в крайна сметка сторил в развилото се съдебно производство.

Съдът намира, че от събраните по делото доказателствата се установява по несъмнен начин, че състава и на нарушението по чл.103 от ЗДвП е осъществен от обективна и субективна страна от М.Х..

Съобразно цитираната разпоредба, при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.

От събрани доказателства и по конкретно показанията на свид.Х.К. се установява, че в настоящият случай жалб.Х. не е изпълнил задълженията си, произтичащи от цитираната разпоредба. Поведението, с което същата може да бъде нарушена съставлява единен сложен фактически състав - водачът, на когото е бил подаден сигнал е задължен да спре на дефинираното в нормата място, а освен това и да изпълнява указанията на контролния орган, т.е. задължително е да изчака, за да се установи поради какви причини се спира превозното средство и да изпълнява указанията на този орган.

Следователно, за да е допуснато нарушението по чл.103 от ЗДвП е необходимо да е налице неизпълнение на едно от кумулативно предписаните задължения – неспиране на подаден сигнал, спиране извън определеното в нормата място, или отказ да бъдат изпълнени указанията на контролните органи, след като по посоченият ред управляваното от водача превозно средство било спряно.

От доказателствата по делото става ясно, че жалб.Х., като водач на пътно превозно средство бил спрян от контролен орган – свид.Х.К., който по силата на заеманата длъжност е осъществявал /съобразно чл.167а, ал.1 от ЗДвП/ функции по контрол върху заплащането на съответната винетна такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, за изпълнението на които е разполагал с предвидената в чл.167а, ал.2, т.1 от ЗДвП възможност да спира движещи се МПС и проверява документите за самоличност на водача, както и всички документи, свързани с управляваното превозно средство.

За целта на проверката, а именно наличието или отсъствието на заплатена винетна такса за прикаченото ремарке /автоплатформа/ и установяване самоличността на водача, свид.К. отправил разпореждане към жалбоподателя да представи необходимите за това документи. Вместо да изпълни това задължително указание на контролния орган, жалб.М.Х. отказал да предаде документите си, заявил, че проверяващите си имали система, където можели да проверят интересуващата ги информация, след което потеглил и напуснал мястото на проверката.

В тази насока Съдът възприема за достоверни показанията на свид.Х.К., който бил очевидец на нарушението. Тези показания са последователни, еднопосочни и непротиворечиви. В подкрепа на тези показания са и показанията на свид.П., който макар да не възприел лично деянието на жалбоподателя, заявява, че непосредствено след като Х. напуснал мястото с управлявания от него автомобил, свид.К. видимо изнервен споделил с него случилото се по идентичен начин. По делото липсват каквито и да било данни тези свидетели, да били предубедени по отношение на жалбоподателя или да имали специално, негативно отношение към него. Нещо повече, за съществено обстоятелство досежно предмета на делото, а именно, че жалбоподателя в крайна сметка не представил документи на свид.К., свидетелства и Л.Ц., която била пътник в превозното средство и присъствала на проверката. В същото време, твърденията на тази свидетелка, че свид.К. проявил „корупционно поведение“, а след нейната легитимация като полицейски служител, им казал, че могат да тръгват, Съдът възприема като недостоверни, доколкото липсва житейска логика, ако служителят К. е сторил твърдяното от нея, при това в присъствието на две лица, едното от които полицейски служител, след това лично да депозира до началника си докладна записка, с ясното съзнание, че по този начин, ще предизвика проверка.

Изложеното дотук налага извода, че с действията си жалбоподателя е осъществил състава на нарушението по чл.103 от ЗДвП, за което правилно бил привлечен към административнонаказателна отговорност.

Правилно административнонаказващият орган приложил и относимата санкционна норма на чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП и индивидуализирал размера на наказанията “Лишаване от право да управлява МПС” и “Глоба” за това нарушение в техният минимален размер.

 Предвид това, наказателното постановление като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН Съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

         

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-1085-003270/15.11.2019г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР-Русе, с което за нарушение по чл.103 от ЗДвП и на осн. чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП на М.Х.Х. ***, ЕГН-********** било наложено наказание “Глоба” в размер на 50.00лв. и наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец.

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр.Русе.

     

Районен съдия: