№ 107
гр. Перник, 07.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Диана Мл. Матеева
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Гражданско дело №
20221720105530 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 439 от ГПК.
Образувано е по искова молба на Д. П. Д. ЕГН ********** гр.******
ул.*** * * ет.2 ап.154 и В. П. Н. ЕГН ********** гр.****** ул.****** 11 и
чрез адв.К. П. БлАК срещу „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: *********, с
която се иска да бъде признато за установено, че като наследници на
починалия наследодател П.И.П. починал 02.02.2021г.-
НЕ ДЪЛЖАТ на ответника поради ПОГАСЯВАНЕ ПО ДАВНОСТ
Сумата 4036.11лв. главница за периода 01.09.2006-30.04.2009
Сумата 1023.78лв. изтекла лихва за периода 30.10.2006- 14.10.2009г.
Ведно със законната лихва върху главницата считано от 26.10.2009г. до
окончателното изплащане на сумата , както и разноски 226.20лв. присъдени
по ИЛ от 25.02.2010 издаден по чгд № 5199/2010 ПРС и образувано изп.дело
№ 2071/2021г. на ЧСИ А.В..
Претендират се и направените по делото разноски.
Излагат се подробни доводи, че процесните суми са погасени по
давност, доколкото след датата на последното действие до датата на подаване
на исковата молба – е изминал период от повече от 3 години, каквато била
приложимата в случая давност, съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
Излагат се и доводи с оглед приложението на Постановление на
пленума на ВС № 3/18.11.1980 г. и на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно
дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС в настоящия случай.
В тази връзка се иска предявените искове да бъдат уважени.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
1
делото е постъпил писмен отговор. Оспорват изцяло доводите по исковата
молба
В съдебно заседание, процесуалният представител на ищеца изразява
становище за уважаване на исковете.
Процесуалният представител на ответника изразява становище за
отхвърляне на исковете.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
Страните по делото не спорят, а и видно от материалите по приложените
доказателства се установява следното:
Поради незаплатени от ищеца суми срещу него от страна на ответното
дружество било образувано посоченото ч.гр.д на ПРС /заповедно
производство/.
В хода на същото била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК за процесните суми.
По молба от дружеството като взискател и въз основа на посочения
изпълнителен лист било образувано изп.д. дело № № 2071/2021г. на ЧСИ А
В..
Преди това изп.дело е било образувано друго предходно изп.дело № 277
/ 2010 на ЧСИ Е.Д., което е било прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК
като последно валидно изпълнително действие е от 30.04.2010г.
Т.е. новата 5 годишна погасителна давност започва да тече от
30.04.2012 и изтича на 30.04.2017г.
Новообразуваното изп.дело при ЧСИ В. на 25.08.2021 въз основа на
същия изпълнителен лист е за вземане, погасено по давност.
Т.е. макар и в перемпция, задължението е висящо и дружеството го
води като такова.
Поради това е налице правен интерес за ищцата да се прогласи
исканото погасяване по давност.
Видно от доказателствата- процесните суми са погасени по давност,
доколкото след датата на последното действие до датата на подаване на
исковата молба – е изминал период от повече от 3 години, каквато била
приложимата в случая давност, съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
Налице са задължителни указания за съда, съгласно мотивите на
Постановление на пленума на ВС № 3/18.11.1980 г. и на Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС в настоящия случай.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Предявените искове са отрицателни установителни искове и са с правно
2
основание по чл.439 във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК – за установяване
недължимост на вземанията по изпълнителен лист издаден по ч.гр.д. на ПРС.
По допустимостта:
Настоящият съдебен състав намира исковите претенции за допустими.
Посоченият извод се обосновава с трайната съдебна практика на ВКС, където
изрично се приема допустимостта на отрицателен установителен иск за
недължимост на вземане, признато на несъдебно изпълнително основание,
поради изтекла, след прекратяване на изпълнителното производство,
образувано въз основа на издадения на това основание изпълнителен лист,
погасителна давност, включително такъв иск е допустим независимо дали за
събирането на това вземане има висящо изпълнително производство към
момента на предявяването му.
Това становище е възприето, доколкото правната сфера на ищеца се
явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора
(бивш взискател) изпълнителен титул, който материализира вземане,
отричането на което, въз основа на факти, настъпили след приключване на
производството, в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има
интерес да установи.
Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване
възможността за иницииране на ново изпълнително производство.
/в този смисъл :
Определение № 549 от 29.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4317/2018 г.,
IV г. о., ГК,
Определение № 513/ 24.11.2016 г. по ч. т. д. № 1660/ 2016 г., І т. о.,
Определение № 410 от 20.09.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3172/2018 г.,
IV г. о. и
Определение № 649/26.07.2019 г. по в.ч.гр.д. № 323 от 2019 г. на
Пернишкия ОС и др./.
Съдът счита производството по делото за допустимо, доколкото
липсват данни от длъжника ищец да са събрани каквито и да било суми.
По основателността:
По иска предмет на настоящото производство е налице противоречива
съдебна практика относно приложимия период на давностния срок – дали
същият е тригодишен поради периодичния характер на вземанията или
петгодишен предвид обстоятелството, че съдебното изпълнително основание
е издадено в хода на заповедно производство, а не на исково такова.
Налице е и противоречива практика от кога тече срокът по чл. 433,
т. 8 от ГПК – дали от последното изпълнително действие или от последното
поискано от взискателя действие съответно относно началния момент на
давността
/по тези въпроси е постановено Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. №
1747/2020 г. на 4-то г.о. на ВКС/.
Предвид фактическата обстановка по настоящия казус обаче съдът не
3
следва да обсъжда в детайли посочените противоречия.
На следващо място- в настоящия случай ищецът навежда единствено
доводи за изтекла погасителна давност след образуване на изпълнителното
дело, поради което и като предмет на делото не са въведени твърдения за
изтекла давност преди издаване на заповедта за изпълнение, съответно на
изпълнителния лист, нито преди образуване на изпълнителното
производство.
В конкретния случай по делото се установява, че въз основа на
заповедта за изпълнение и издадения изпълнителен лист, по молба на
ответното дружество , са образувани две последователни изпълнителни
дела, като след като първото от тях е прекратено по силата на закона,
започва да тече нова давност, която също е изтекла
/по арг. от Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на 4-то
г.о. на ВКС/.
Следва да се отбележи че за настъпване на това прекратяване е без
значение дали и кога съдебният изпълнител е постановил нарочен акт в този
смисъл.
При преценката дали след образуване на изпълнителното дело
процесните вземания са погасени по давност съдът намира, че следва да
съобрази с Постановление № 3 от 18.XI.1980 г. на Пленума на ВС /ППВС/.
Съгласно последното по арг. от чл. 116, б. „б" ЗЗД подаването на молба
за образуване, съответно образуването на изпълнително производство
представлява действие, което прекъсва давността относно вземането, предмет
на изпълнението, като погасителната давност не тече, докато трае
изпълнителният процес.
В този смисъл е трайната съдебна практика – напр. Решение № 170 от
17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017 г. на 4-то г.о. ВКС
В същото, съобразявайки приложимите разпоредби на ЗУС (отм.); ЗСВ
(1994 г., отм.) и ЗСВ (2007 г.), е прието, че
последващите тълкувателни решения нямат подобно на
първоначалните такива обратно действие и започват да се прилагат от
момента, в който са постановени и обявени по съответния ред.
Последващите тълкувателни решения се състоят от две части.
С първата от тях се дава новото тълкуване на правната норма, а с
втората част се обявява за загубил сила предшестващ тълкувателен акт и тя
поражда действие от момента на постановяването на новото тълкувателно
решение, поради което и от този момент предшестващия тълкувателен акт
престава да се прилага.
Затова установеното с новото ТР на ОСГК тълкуване на правната норма
ще може да бъде прилагано от съответните органи, за които то е
задължително, по случаите които са от тяхната компетентност, когато
въпросът е отнесен за разрешаване до тях след приемането на новото
тълкувателно решение или по такива, които са били заварени към този
момент /съд.практика – Решение № 51/21.02.2019 г. по гр.д. № 2917/2018 г. на
4
4-то г.о. на ВКС; Решение № 363/12.11.2018 г. по в.гр.д. № 489/2018 г. на
Пернишкия ОС/.
Въз основа на тази съображения относно прекъсването и спирането на
давността за вземанията по изпълнителния лист, предмет на настоящото
исковото производство, момента на преустановяване на спирането на
погасителната давност за тях (отмяната на даденото с Постановление № 3 от
18.11.1980 г. тълкуване), и разпоредбата на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, която за
разлика от чл. 116, б. „б“ от ЗЗД не свързва действието на прекъсването на
давността с резултата от предприетите изпълнителни действия, респ. с
настъпилата перемпция на изпълнителното производство, съдът приема, че
новата погасителна давност в случая е започнала да тече от момента на
преустановяване на спирането на погасителната давност, респ. от момента на
отмяната на даденото с Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на Пленума на ВС
тълкуване
Следващото действие, довело до прекъсване на давността, е извършено
преди настъпилите предпоставки за перемиране на изпълнителното дело
Съгласно трайната съдебна практика и приложимата правна уредба – чл.
116, б. „в“ от ЗЗД- давността се прекъсва с предприемането действия за
принудително изпълнение.
Такива в конкретната хипотеза действително може да предприеме само
съдебният изпълнител, но давността е свързана и с поведението на кредитора.
От своя страна налагането на запор или възбрана в изпълнително
производство, съгласно т. 1 от цитираното ТР № 2/2013, ВКС, ОСГТК
съставлява насочване на изпълнението върху отделен имуществен обект на
длъжника. То прекъсва давността, тъй като с него започва да се осъществява
принудата в изпълнителния процес съответно длъжникът започва да търпи
ограничение в правната си сфера
/ Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на 4-то г.о. на
ВКС, както и Решение № 248/08.07.2021 г. по въз.гр.д. № 268/
2021 г. на Пернишкия ОС/.
С оглед гореизложеното , видно от доказателствата – и приложеното в
цялост изпълнително дело / копие/, следва да се приеме, че предявените
искове са изцяло основателни и следва да бъдат уважени.
По исканията за разноски на страните:
Искане за разноски в производството са направили и двете страни.
С оглед изхода на същото обаче такива се дължат само на 2 те ищците –
в размери: на всяка по 450лв.адв.възн., и внесена общо 105.72лв д.такса
Разноските са изчислени според действащите тарифи по Наредба № 1 З
АДв след последните изменения 2022г. , поради което съдът не споделя
възражения за прекомерност.
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете на Д. П. Д. ЕГН
********** гр.****** ул.*** * * ет.2 ап.154 и В. П. Н. ЕГН **********
гр.****** ул.****** 11 и чрез адв.К. П. БлАК като наследници на починалия
наследодател П.И.П. починал 02.02.2021г.-
ЧЕ НЕ ДЪЛЖАТ на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: *********,
поради ПОГАСЯВАНЕ ПО ДАВНОСТ -
Сумата 4036.11лв. главница за периода 01.09.2006-30.04.2009
Сумата 1023.78лв. изтекла лихва за периода 30.10.2006- 14.10.2009г.
Ведно със законната лихва върху главницата считано от 26.10.2009г. до
окончателното изплащане на сумата ,както и разноски 226.20лв .присъдени
по ИЛ от 25.02.2010 издаден по чгд № 5199/2010 ПРС и образувано изп.дело
№ 2071/2021г. на ЧСИ А.В. и предходно изп.дело на ЧСИ Д. по същия
изпълнителен лист.
ОСЪЖДА „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: ********* ДА
ЗАПЛАТИ НА Д. П. Д. ЕГН ********** гр.****** ул.*** * * ет.2 ап.154 и В.
П. Н. ЕГН ********** гр.****** ул.****** 11
И чрез адв.К. П. БлАК-
РАЗНОСКИ : на всяка по 450лв.адв.възн.,както и общо 105.72лв д.такса
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6