№ 422
гр. Благоевград, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Лилия Масева
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Лилия Масева Гражданско дело №
20211200100054 по описа за 2021 година
Предявени са граждански искове при условията на обективно съединяване, с правно
основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането КЗ/, във вр. с чл. 52 от ЗЗД и чл. 86 от
ЗЗД, от Ф. Д. АП., ЕГН **********, адрес: гр. Сандански, ул. „адрес“ №22, чрез адв. Х.З.,
срещу ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ***********, седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „адрес“ №87, представлявано от ССП и КДК.
Ищецът Ф.А. твърди, че на 17.02.2020 г., около 17:30 часа, на бул. „Европа“ в гр. Сандански,
лек автомобил „Пежо 206“ с рег. №Е ****МВ, управляван от Ст. В. Бр., излизайки от
автомагистрала „Струма“ не спрял на знак Б2 навлязъл на пътя с предимство и реализирал
пътнотранспортно произшествие /ПТП/ с лек автомобил марка „Мерцедес“, с peг. №Е ****
МС, управляван от И.Г.П.. Навежда се в исковата молба, още, че Ф. Д. АП. е пътувал на
задна седалка зад водача в лек автомобил марка „Мерцедес“, с поставен обезопасителен
колан, като в резултат на сблъсъка получил силен удар в лявата част на гръдния кош и
главата. Произшествието било посетено от служители на РУ- Сандански, издаден е бил
Констативен протокол за ПТП с peг. № 339р-2613/2020 г., като на виновната водачка Ст. В.
Бр. е бил съставен АУАН №141983/2020 г.
Посочва се, че след настъпването на произшествието, на Ф.А. е била оказана първа помощ
от спрели след инцидента водачи, след което е бил транспортиран от екип на ФСМП в
МБАЛ „Югозападна болница“ ООД, гр. Сандански със силни болки в гръдния кош и
главата. Твърди се, че след извършените прегледи, изследвания и рентгенографии на
пострадалия е била поставена диагноза: Политравма, контузия на главата, контузия на белия
дроб, фрактура на трето и четвърто ребро в ляво, подкожен емфизем. С оглед причинените
1
от произшествието травми и наранявания Ф. Д. АП. е бил хоспитализиран за лечение и
наблюдение. Лекуван е бил с медикаментозна терапия и на 20.02.2020 г. е бил изписан от
болничното заведение с указания за активно наблюдение, хигиенно диетичен режим и
продължаване на лечението в домашни условия при спазване на терапевтична схема.
Издадени са му били болнични листа, удостоверяващи период на неработоспособност от 120
дни.
Твърди се, че по своя медико-биологичен характер, контузията на белия дроб заедно с
фрактурата на две ребра и подкожния емфизем е състояние изразяващо се в разстройство на
здравето, причинило силни болки и страдания, довело до трайно затруднение в движението
на снагата и дишането с оздравителен период над три месеца, като последствията оставали
за години напред. Контузията на главата е била причинила силни болки и страдания с
оздравителен период от около три до пет седмици. Като травма, това състояние е било
съпътствано от редица симптоми, които възпрепятстват осъществяването на нормален живот
на пострадалия, като силно главоболие, гадене, повръщане, сънливост и проблем с
равновесието при движение. Особено силни са били болките в първите седмици на домашно
лечение, като е изпитвал неудобства, трудно се обслужвал сам и извършвал редица
нормални ежедневни дейности. Болките в областта на гръдния кош и главата са били с
голям интензитет и Ф.А. нямал и миг покой, не могъл да спи нормално и изпитвал
дискомфорт във всяка една позиция на тялото. Предвид възрастта, нанесените травми, както
стреса и психическото въздействие от настъпилото произшествие, ще окажат негативно
влияние върху нормалния му начин на живот, трудоспособността му и упражняването на
любимите му занимания за дълъг период от време. Навежда се още, че настъпилото пътно
произшествие е оказало силно въздействие върху психиката му, което го е довело до остра
стресова реакция, изразена с тревожност, интензивни страхови изживявания, ярки спомени
от инцидента, като към момента той изпитвал силен страх да напуска жилището си и да
пътува с моторни превозни средство, което се отразявало в нормалното общуване с неговите
близки, приятели и всички други хора.
Твърди се, че лек автомобил марка „Пежо 206“, с peг. №Е **** MB, притежава валидна
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с период на
действие от 09.04.2019 г. до 08.04.2020 г. и номер на полицата BG/02/119001023933 в ЗД
„БУЛ ИНС“ АД, като водачът му - Ст. В. Бр. попадала в кръга от лица, чиято отговорност се
покрива от горепосочената застрахователна полица.
Ищецът навежда в исковата молба, че е поискал по реда на Кодекса за застраховането,
ответникът да определи и изплати обезщетение за претърпените от него неимуществени
вреди със застрахователна претенция с вх. №ОК-193352/08.04.2020 г. по описа на ЗД „БУЛ
ИНС“ АД, като в срока за произнасяне, посочен в чл. 496, ал. 1 от КЗ, застрахователното
дружество не е било определило и изплатило размера на обезщетението, нито е отказало
изплащането на застрахователното обезщетение.
В заключение на изложените по-горе съображения се моли съдът да постанови решение, с
което да осъди ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД, в качеството му на застраховател по
2
застраховка „Гражданска отговорност“ относно лек автомобил марка „Пежо 206“, с peг. №Е
**** MB, чийто водач има вина за настъпилото на 17.02.2020 г. пътнотранспортно
произшествие, да заплати на ищеца Ф. Д. АП., сумата от 26 000 /двадесет и шест хиляди/
лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди при процесното
ПТП, изразяващи се в претърпени болки, страдания и неудобства, ведно със законната лихва
за забава, считано от 17.02.2020 г. - датата на настъпване на застрахователното събитие до
заплащането на застрахователното обезщетение, както и всички разноски по делото,
включително адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
По реда на чл. 131, ал. 1 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от
ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ***********, депозиран чрез адв. М.Г.. С отговора се оспорва
предявения иск по основание и размер. Ответникът счита, че не са налице необходимите
предпоставки за ангажиране отговорността на дружеството за вредите, които ищецът е
претърпял в резултат на процесното ПТП. Не се оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите между застрахователното дружество и собственика на лек автомобил
„Пежо 206“, с peг. №Е **** MB, действаща към момента на събитието. Ответникът оспорва
твърденията, изложени в исковата молба във връзка с механизма на осъществяване на
твърдяното пътнотранспортно произшествие, като твърди, че от приложените документи по
никакъв начин не става ясен механизмът на злополуката. Оспорва се отговорността за
извършено нарушение на водача С.Б. по основание и размер. Твърди се, че същият не е
реализирал виновно и противоправно поведение, в резултат на което да са причинени
телесни повреди на ищеца. Оспорват се описаните в исковата молба телесни увреждания да
са получени при ПТП. Счита, че посоченият от ищеца размер на паричното обезщетение е
прекомерно завишено и не е справедливо такова, каквото се дължи при проведено пълно и
главно доказване на ищеца по предявените от него обективно съединени искове, като
приема, че справедлив размер би бил между 5 000 лв. и 6 000 лв.
На следващо място се оспорва акцесорният иск за лихва върху претендираното обезщетение
за неимуществени вреди, като се твърди, че в застрахователното дружество не е постъпвало
уведомление за ПТП от водача на л. а. „Пежо 206“ или други упълномощени лица, като
претенция за обезщетение е била отправена от ищеца едва на 08.04.2020 г., от който момент
започвал да тече 3-месечният срок по чл. 497 от КЗ. Прави се възражение за независимо
съизвършителство на причинените на ищеца увреждания от страна на водача на лекия
автомобил „Мерцедес“, рег. №Е **** МС – И.Г.П..
По повод на искане на ответника, съдът е допуснал до участие като трето лице помагач ЗАД
„ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „адрес“ №1, действащо на страната на ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК
***********.
Въз основа на събраните по делото доказателства и след като обсъди доводите на страните,
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
От съвкупната преценка на показанията в съдебно заседание на свидетеля И.П., който е бил
3
водач на лекия автомобил „Мерцедес“, рег. №Е **** МС, в който се е возил пострадалия А.,
както и на тези на С.Б., а също така и от констативния протокол за ПТП с пострадали лица,
заключение на инж. В.Н. за извършената САТЕ, се установява механизма на ПТП, при което
е пострадал Ф. Д. АП.. Установява се, че обстоятелствата, при които е настъпило ПТП са: на
17.02.2020 година, около 17:30 часа, водачката С.Б. е управлявала лек автомобил „Пежо 206
СС“ с рег. №Е ****MB по отбивката за град Сандански към булевард „Европа“, след като е
отклонила автомобила от участъка на АМ „Струма“ в посоката от град Благоевград към
ГКПП - Кулата. В същото време по булевард „Европа“ в посоката от ж. п. гарата към
центъра на град Сандански, водачът И.П. е управлявал лек автомобил „МЕРЦЕДЕС С 250“ с
рег. №Е ****МС. На задната лява седалка /зад седалката на водача/ в л. а. „МЕРЦЕДЕС“ е
пътувал ищеца Ф.А.. При движението в отбивката, л. а. „Пежо 206“ е достигнал до
кръстовището в бул. „Европа“, водачката Б. технически е намалила скоростта до
минималната възможната и взема решение да изпълни маневра за „завой наляво“ към
центъра на град Сандански. След достигане до булевард „Европа“, л. а. „Пежо 206“ е
започнал да се отклонява наляво чрез кормилната уредба, преминал е през лентите за
движение в посоката към ж. п. гарата и се е насочил към двете ленти на булевард „Европа“ в
посока към центъра на град Сандански. Технически с постъпателно движение наляво и
отклонен наляво л. а. „Пежо“ навлязъл в лявата от двете ленти в посоката към центъра на
град Сандански, като в същото време л. а. „МЕРЦЕДЕС“ е бил отклонен от водача в посока
надясно и спирачните механизми блокират, а автомобилът е започнал да спира. Така
отклонени двете МПС и движейки се към мястото на удара, л. а. „Пежо“ достигнал скорост
около 15,5 км/ч с преден десен габарит, удря в задната лява част предния ляв калник на
спиращия лек автомобил „МЕРЦЕДЕС“, достигнал скорост от около 44,9 км/ч. От този
първоначален контакт между съответните габарити и обмен на кинетична енергия
изходящата скорост на л. а. „Пежо“ се е повишила до около 23,3 км/ч, и много бързо
настъпват тежки деформации по корпусните части в зоната на контакт и по двата
автомобила. Вследствие на значително по - голямата остатъчна скорост, съответно
кинетична енергия л. а. „МЕРЦЕДЕС“ е продължил постъпателното си движение в посока
напред и надясно, което е било съчетано с избутване на л. а. „Пежо“.
Вследствие от спирането на л. а. „МЕРЦЕДЕС“ и първоначалния удар настъпил в преден
ляв калник и продължил по цялата лява част от купето, съчетано с отклоняване на
автомобила в посока наляво, в центъра на тежестта на пътника Ф.А. /пътуващ на задната
лява седалка/ внезапно се е породила значителна инерционна сила вектора, на която е бил
насочен в посока напред н наляво. Под действието на тази инерционна сила седалището на
А. се е плъзнало напред по седалката поради слабото триене на дрехите вследствие, от което
колената му се опират в облегалката към седалката на водача. С достигане на колената до
облегалката възникналото челно съпротивление от неподвижното препятствие, води до
рязкото навеждане на горната част от тялото в посока напред и наляво последвано от
ставане на пътника А. от седалка. При това движение напред на тялото главата на
пострадалия е минала отляво на предпазната възглавница, монтирана върху облегалката зад
4
главата на водача. При това движение на тялото на А. в посока напред, лявата страна на
гръдния кош е достигнала до облегалката на предната седалка и силно се удря в нея.
Вследствие от контакта на гръдния кош настъпват травмите описани като фрактури на 3-то и
4-то ребро и контузия на лявата половина на бял дроб в зоната на счупване. След чупенето
на ребрата и травмиране на тъканите в зоната на контакт, под действието на тежестта тялото
на пострадалия Ф.А. се е върнало в посока назад и е паднало върху задната лява част от
седалката.
Вследствие от краткото съвместно движение на автомобилите в съчетание с избутване на л.
а. „Пежо“, около центъра на тежестта на купето възниква въртящ момент в посока обратна
на часовниковата стрелка. Едновременно със завъртането лекия автомобил, в който се возел
пострадалия, е продължил постъпателното си движение в посока напред и наляво,
насочвайки се към центъра на града. Съчетанието между завъртане и транслационно
движение на купето на л. а. „Пежо“ след мястото на удара, което е довело до преместване на
автомобила след мястото на удара.
Вещото лице е отговорило и на постановения въпрос, относно причините за настъпване на
пътното произшествие. Видно от изложеното, навлизането на лекия автомобил „Пежо“ в
лентата за движение на булевард „Европа“, вследствие на което е бил реализиран страничен
удар от л. а. „Пежо“ в левите габарити на л. а. „МЕРЦЕДЕС“, движещ се в посока към
центъра на град Сандански. Установено е от експертното заключение на инж. Н., което е
прието по делото без възражения от страните, че възможностите за участниците да
предотвратят настъпване на произшествието е било със спиране с максимално спирачно
закъснение чрез своевременно задействане на спирачната уредба от страна на водачката Б..
Според заключението на съдебно-медицинската експертиза, извършена от вещото лице д-р
К.А., в резултат на претърпяното ПТП на 17.02.2020 г., Ф. Д. АП. е получил гръдна травма –
счупване на две ребра, контузия на левия бял дроб и частичен подкожен емфизем, като
оздравителният период за обективно установените травматични увреждания е около 2-3
месеца. Експертът уточнява, че е било проведено болнично лечение за три дни с антибиотик,
обезболяващи и вливания на водносолеви разтвори и последващо продължително
шестмесечно домашно лечение. Категорично е установено, че между получените
травматични увреждания от Ф.А. и претърпяното ПТП има пряка причинно-следствена
връзка. Д-р А. посочва още, че в приложената медицинска документация липсват данни за
субективни оплаквания от страна на пострадалия, както и обективно установени
травматични увреждания в областта на главата и шията.
От свидетелските показания на И.П. – работодател на пострадалия и лице, което познава А.
от дълъг период от време, се установява в какво са се изразили болките, страданията,
неразположенията на последния, както и полаганите от него грижи в продължение на около
един месец след произшествието, а именно – полагане на грижи за домакинството му,
неговото всекидневно обслужване, в това число снабдяване с храна, съдействие при
обличане, като при полагане на тежка физическа работа изпитва болки, а също така и при
влошаване на метеорологичното време. От писмените доказателства по делото е установено
5
още, че след 3-дневният престой в болничното заведение, на пострадалия А. е издаден
болничен лист от един месец, който в последствие е удължаван с по един месец до
изтичането на общо шест месеца от пътното произшествие.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо
към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност“, между прекия причинител на
вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност
на прекия причинител – застрахован, спрямо увредения за обезщетяване на причинените
вреди.
От така приетите за установени факти, съдът счита, че се доказва фактическият състав на
предявения осъдителен иск, очертан от чл. 432 от КЗ - наличие на валидно застрахователно
правоотношение по договор „Гражданска отговорност“ между собственика на увреждащия
автомобил и ответника, в срока на действие, на което е настъпило твърдяното
застрахователно събитие.
Доказа се фактическият състав на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД, като елемент
на застрахователното събитие, по отношение поведението на водача на лекия автомобил
„Пежо 206“ – С.Б.. Налице е нейно противоправно поведение, изразяващо се в неспиране
напълно преди стоп линията пред знак Б2, без да пропусне движещият се по път с
предимство лек автомобил „Мерцедес“, в който се намирал и пострадалия А.. Причинната
връзка между деянието и вредите се установява от заключението на изслушаните експертизи
- oт автотехническата, относно механизма на инцидента, медицинските документи за
състоянието на пострадалите при приемане в болница и предприетото лечение, свидетелски
показания, както и от медицинската експертиза относно същността на травмите и
конкретните прогнози за възстановяване.
Според чл. 477, ал. 1 от КЗ, обект на застраховане по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите е гражданската отговорност на
застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на
моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското
законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата.
Съгласно чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен,
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ. Следователно налице са всички
предпоставки за ангажиране отговорността на ответника, при когото е застрахована
гражданската отговорност на автомобила, участвал в ПТП - за причинените на ищците
неимуществени вреди.
6
При определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди следва да бъде
съобразено ППВС №4/1968 г., т. 11, според което същите се възмездяват от съда по
справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, е свързано с
преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, каквито при телесните
увреждания могат да са: характера на увреждането, начина на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, наличие на допълнително влошаване на здравето,
причинените морални страдания; възраст на увредения, общественото му положение и др.
От значение при преценката за справедлив размер на обезщетението са и всички онези
телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания,
формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на
лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален
дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за
неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние, както и че критерият за
справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от
съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане
на даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава.
Съдът съобрази, че уврежданията са причинени на лице на възраст 41 години; при движение
на автомобила, в който е бил пострадалия по път с предимство, след неспазване на
правилото за спиране на знак „Стоп“ и навлизане в пътното платно за движение; самият
механизъм на удрянето; причинените болки и страдания от настъпилото ПТП и от
наложилите се грижи за обслужване на пострадалия А. за период около месец, както и
временното му лишаване от трудоспособност за период на 6 месеца; преживяният страх,
притеснение и дискомфорт от случилото се.
В случая, съдът като взе предвид претърпените от ищците травматични увреждания,
подробно описани по-горе, периодът на възстановяване след тях, около 2-3 месеца и
предоставените му болнични листи за временна нетрудоспособност за общо шест месеца,
претърпените болки и страдания от ищеца в резултат на получените травматични
увреждания и психически травми и стрес вследствие на уврежданията, намира, че следва да
определи размер за обезщетяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди в
резултат на процесното ПТП в размер на 7 000 лв.
На следващо място, съдът намира, че възражението на ответника за независимо
съизвършителство на причинените от ищеца увреждания от страна на водача на лекия
автомобил „Мерцедес“ И.П. е неоснователно. По делото не се установиха и не се доказаха
от ответното дружество наведените претенции. Не се констатира превишаване на скоростта
на движение на лекия автомобил, както и посоченото нарушение на правилата за движение
по пътищата – незадействане на аварийно спиране за предотвратяване на ПТП. Изготвената
автотехническа експертиза не констатира подобно обстоятелство, а също така не се
установява по делото да се твърди от ответника, че пострадалият е бил без поставен
обезопасителен колан, като в тази посока и липсва поставен въпрос от ответника при
назначаването и провеждането на експертно изследване. Още повече обаче трябва да се
7
подчертае, че д-р А., като лице, извършило съдебномедицинската експертиза, на въпрос,
поставен от адв. З. в съдебно заседание, заявява, че в случая преобладава страничната
компонента, като счупванията и нараняванията са от страната на получения удар в другия
автомобил, така че е било без особено значение дали в бил с поставен или без поставен
предпазен колан. Ето защо, не могат да бъдат споделени аргументите на ответника за
съпричиняване, доколкото доказателствата по делото не кореспондират с наведените
възражения.
По отношение на дължимата законна лихва:
С исковата молба е направено искане в полза на ищеца да се присъдят законни лихви върху
присъденото обезщетение, считано от 17.02.2020 г. – датата, на настъпване на
застрахователното събитие до окончателното й изплащане. В исковата молба се твърди, че
ищецът е поискал по реда на КЗ, застрахователното дружество да определи и изплати
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди със застрахователна претенция с
вх. №ОК-193352/08.04.2020 г., по описа на ЗД „Бул инс“ АД, като в срока по чл. 496, ал. 1 от
КЗ не е било определено и изплатено обезщетение, нито пък е отказано изплащането му. По
делото обаче липсва подобно писмено доказателство за тази застрахователна претенция,
като единствено има приложено Уведомление от застрахователното дружество от
13.04.2020 г. /л. 25 от делото/, адресирано до ОД на МВР и копие до адв. Ч.Н. за
предоставяне на допълнително изискани доказателства. След предявяване на претенцията
по чл. 498 от КЗ, за застрахователя е налице нормативно предвиден срок за произнасяне по
чл. 496 от КЗ, като непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно
обезщетение е свързано с: 1/ изпадане на застрахователя в забава – чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2
от КЗ, в който случай той дължи лихва за собствената си забава, и 2/ с възможност
увреденото лице да предяви пряк иск срещу застрахователя в съда на основание чл. 498, ал.
3, във вр. с чл. 432, ал. 1 от КЗ. С оглед на посоченото по-горе, застрахователят, изпадайки
в забава дължи законна лихва, считано от датата, следваща деня, в който е изтекъл 3-
месечният срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ, доколкото по делото няма данни за това, че
застрахователното дружество е отказало изплащане на исканото обезщетение - тоест от
14.07.2020 г.
По разноските:
Ищецът е освободен от заплащане на държавни такси на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 6 от ГПК, в случай на осъждане (дори частично) на ответника,
последният дължи изплащане на всички такси и разноски по делото в полза на бюджета на
съда. Същите съобразно уважения размер на иска следва да се присъдят общо в размер на
522.31 лв.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, разноски на ищеца не са дължат, тъй като не са
извършени.
Съобразно отхвърлената част от предявените искове, ищeцът дължи на основание чл. 78, ал.
3 от ГПК, разноски на ответника, или общо сумата от 898.84 лв.
8
На основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. на адв. Х.З. се дължи адвокатско възнаграждение в
размер на 352.69 лв. от общо 1 310.00 лв.
Ръководен от гореизложените съображения, Окръжен съд-Благоевград,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ***********, седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „адрес“ №87, представлявано от ССП и КДК, да заплати на Ф. Д. АП., ЕГН
**********, адрес: гр. Сандански, ул. „адрес“ №22, сумата от 7 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, причинени по повод възникнало на 17.02.2020 г.
пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
14.07.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ исковата
претенция за горницата над 7 000 лв. до предявения размер от 26 000 лв., както и за законна
лихва от 17.02.2020 г., като неоснователна.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ***********, седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „адрес“ №87, представлявано от ССП и КДК, да заплати по бюджетна сметка на
Окръжен съд-Благоевград, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, сумата от 522.31 лв. – разноски
по делото.
ОСЪЖДА Ф. Д. АП., ЕГН **********, адрес: гр. Сандански, ул. „адрес“ №22, да заплати на
ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ***********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„адрес“ №87, представлявано от ССП и КДК, сума в размер на 898.84 лв. - разноски.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ***********, седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „адрес“ №87, представлявано от ССП и КДК, да заплати на адв. Х.З., на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. сума в размер на 352.69 лв.
Решението е постановено при участието на привлечено трето лице помагач – ЗАД
„ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „адрес“ №1, действащо на страната на ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК
***********.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
9