Решение по дело №1178/2023 на Административен съд - Хасково

Съдебноадминистративното производство е по реда на чл.84, ал.2, във вр. с чл.70, ал.1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на О.Ф.О., гражданин на Т., с посочен в жалбата адрес (и настоящ адрес по Регистрационна карта на чужденец): РПЦ – Пъстрогор към Държавна агенция за бежанците на МС, против Решение №УПП-1700/17.10.2023 г. на Интервюиращ орган към Държавна агенция за бежанците.

Жалбоподателят считал обжалвания индивидуален административен акт за незаконосъобразен, тъй като бил необоснован, постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречал на материалния закон и бил в явно несъответствие с целта на закона.

Твърди, че посочените в оспореното Решение предпоставки на чл.13, ал.1, т.4 и т.7 от ЗУБ за отхвърляне на молбата му като явно неоснователна не били налице.

Излага съображения, че националната разпоредба на чл.13, ал.1, т.1 от ЗУБ транспонирала чл.31, ал.8, б.„а“ от Директива 2013/32/ЕС, но конкретният случай не можел да се подведе под тези разпоредби, тъй като жалбоподателят се бил позовал на основания в обхвата на ЗУБ – заявил бил опасения, които са сред основанията за предоставяне на статут на бежанец по чл.8, ал.1 от ЗУБ и чл.2 от Директива 2011/95/ЕС и на хуманитарен статут по чл.9, ал.1, т.1 и т.2, като бил декларирал принадлежността си към специална социална група – ЛГБТ общността и страх от преследване поради различната си сексуална ориентация. Доколкото бил изложил факти, относими към съответните условия за предоставяне на международна закрила по Директива 2011/95/ЕС, издаването на решението противоречало пряко на тази материалноправна разпоредба и се отклонявало от основните положения в системата на международната закрила.

Навежда доводи, че основанията, при които държавите членки могат да ускорят процедурата по разглеждане на молба за международна закрила, били определени в чл.31, ал.8, б.„а“ – б.„и“ от Директива 2013/32/ЕС, който списък бил изричен и изчерпателен. По аргументи от съображение 14 и чл.5 от Директивата, поради своята лимитативност, каталогът от основания за прилагане на ускорената процедура по разглеждане на молби за международна закрила не подлежал на разширяване и/или увеличаване. Изхождайки от това, и при съпоставка между националната и европейската правна уредба по този въпрос, се налагал извод, че чл.13, ал.1, т.2 от ЗУБ не можел да се причисли към което и да е от основанията по чл.31, ал.8, б.„а“ – б.„и“ от Директива 2013/32/ЕС, и недопустимо разширявала списъка по последната, поради което следвало да се зачетат нормите на Директивата според принципа за прима на правото на ЕС. Твърди се, че чл.13, ал.1, т.2 от ЗУБ нямал правно действие и бил негоден да обоснове приложената спрямо жалбоподателя процедура. Още повече, че чл.13, ал.1, т.2 от ЗУБ изисквал кандидатът да не посочва никакви причини за основателни опасения от преследване, а такива се предпоставяли само за признаването на статут на бежанец, и нормата била негодна да обоснове ускорена процедура за разглеждане на молбата за закрила в частта за хуманитарен статут.

Твърди се също, че нормата на чл.13, ал.1, т.4 от ЗУБ (изм.ДВ бр.51 от 2005 г.) не кореспондирала напълно с чл.31, ал.8, б.„д“ от Директива 2013/32/ЕС и не била съобразена с него до изтичане на крайния срок по чл.51, ал.1 от същата Директива, поради което, зачитайки примата на правото на ЕС, следвало да се приложи чл.31, ал.8, б.„д“ от Директива 2013/32/ЕС. В оспореното Решение липсвало посочване, че заявените от жалбоподателя факти са „очевидно“ непоследователни и противоречиви, както се изисквало от разпоредбата на Директивата. Било пренебрегнато и изискването на последната очевидната непоследователност и противоречивост на предоставената от жалбоподателя информация да се прецени като такава, когато противоречи на проверена и достатъчна информация за страната на произход. Твърди се, че дори в бежанската история на жалбоподателя наистина да съществували някои неточности или противоречия, то административният орган имал задължение да ги обсъди и изясни, каквато възможност предвиждал чл.63а, ал.4 от ЗУБ.

Поради прилагането на неприложимата в случая специална ускорена процедура по глава шеста, раздел II от ЗУБ, вместо приложимото производство по общия ред, била налице процесуална незаконосъобразност на обжалваното Решение, която била достатъчно основание за неговата отмяна.

Сочи се също, че произнасянето на интервюиращия орган на ДАБ по молбата за международна закрила на жалбоподателя, не отговаряло на изискванията на чл.35 от АПК, чл.75, ал.2, изр.1 от ЗУБ, чл.10, ал.3, б.„а“ и чл.31, ал.9, изр.3 от Директива 2013/32/ЕС и чл.4, ал.3 от Директива 2011/95/ЕС за индивидуално и обективно, точно и пълно разглеждане на всички относими факти и обстоятелства, свързани с личното положение на кандидата за закрила и държавата му на произход. Освен това в Решението не бил направен задълбочен анализ на обстановката в страната, от която идвал жалбоподателя – Т., както и всички останали сложни обстоятелства, които бил изтъкнал. Цитираните части от справка на дирекция „Международна дейност при ДАБ –МС“ били общи и формални, и не давали подробна и специфична информация, която да е в съответствие със заявените от жалбоподателя факти за страх от преследване на база сексуална ориентация.

Претендира се съдът да отмени обжалваното Решение като неправилно и незаконосъобразно, и да върне административната преписка на административния орган за разглеждане на молбата за международна закрила на жалбоподателя в производство по общия ред.

Ответникът, Интервюиращ орган при Транзитен център към ДАБ – с.Пъстрогор, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание и в депозирани по делото писмени бележки, излага подробни съображения за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Под вх.№453600-1605/28.09.2023 г. (БЦ-25/28.09.2023 г.) е регистрирана подадена чрез Началник ГПУ – Свиленград до ДАБ гр.София молба на чужд език за разрешение да остане в България, подадена от лице с имена F. O. O. S..

До Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет е подадена и Молба с вх.№2628/28.09.2023 г. (чрез ТЦ – с.Пъстрогор), с която заявителят О.Ф.О., гражданин на Т., в присъствието на преводач, е поискал международна закрила от Република България. Двете молби са заведени в ДАБ под Рег.№УП-15052/28.09.2023 г.

В Регистрационен лист Рег.№УП-15052/28.09.2023 г. търсещият закрила е записан с имената О.Ф.О. (O. F. O.), гражданство Т., етническа принадлежност: други /***/, роден на *** г. в Т., гр.Т., със същия постоянен адрес, религия – ***, образование ***, професия ***, ***. Като документ за самоличност е посочен – национален паспорт серр.ТАЕ №********, изд. от Т* на ******** г., валиден до ******* г. В приложение към Регистрационния лист са изброени имената и възрастта на родителите, братята и сестрите на чужденеца, като е посочено, че баща му С. А.е починал, един брат и една сестра са в САЩ, един брат – в ЮАР и останалите са в Кения.

С Писмо Рег.№УП-15052/29.09.2023 г. на ДАБ, Директорът на ТЦ – с.Пъстрогор е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност“ писмено становище по постъпилата молба за закрила.

Под Рег.№УП-15052/04.10.2023 г. в ДАБ при МС е регистрирана и Молба, в превод от английски език, от Ф. О.О. С., с която моли да му бъде разрешено да остане в България. Заявява, че моли за убежище в България, „защото съм преследван в африканските държави, защото съм гей. Искам държава, в която мога да живея свободно без дискриминация и да се оженя за моя гей партньор. Аз не мога да направя това в африканска държава, ето защо кандидатствам за убежище в Европейския Съюз. Дискриминиран съм и съм бил бит за това, че съм гей. Мюсюлманските и африканските държави искат да ме убият, защото съм гей. Получавал съм смъртни заплахи много пъти.“

С кандидата е проведено интервю по реда на Глава шеста, Раздел I – чл.63а от ЗУБ, резултатите от което са отразени в Протокол Рег.№УП-15052/06.10.2023 г.

В хода на интервюто жалбоподателят не е потвърдил казаното от него при попълване на Регистрационния лист. Заявил, че единственото вярно от името му е Ф.. Паспортът, който представил, не бил фалшив, но го бил купил в ЮАР, защото това било единствения начин да напусне страната. Не отговаря на въпроса гражданин на коя държава е. Заявява, че е роден в К., майка му е от К., а баща му е от С.. Той нямал гражданство, опитал да стане гражданин на К., но му било отказано. Опитал да получи гражданство в С., но поради хаотичната ситуация там му било отказано. Почти двадесет години живял в ЮАР и кандидатствал за гражданство, но му отказали и получил само статут на пребиваване. Имал документ от ЮАР за закрила, който притежавал в електронен вид на мейл. Имената му били Ф. Т. М. С. А.. На въпроса защо на регистрацията е заявил, че е танзаниец, отговаря „Защото се притеснявах да кажа откъде съм“.

Разказва, че бил роден в Кения, по данни от майка му през юни 1982 година. До 1998 година бил в К.. После заминал за С., която била държавата на произход на баща му и отишъл там да го потърси. Напуснал К., защото там имал конфликт с доведения си баща, който нямал брак с майка му. Проблемът с доведения му баща бил свързан с факта, че в гимназията интервюираният установил, че е с различна хомосексуална ориентация, в резултат на това доведеният му баща не го искал. Известно време бил бездомен, след което заминал за С.. Там останал няколко месеца. Там му казали, че баща му е починал и останал при чичо си, който бил брат на баща му. Чичо му се подготвял да напусне С. и да пътува за ЮАР, и интервюираният тръгнал с него. В ЮАР се занимавал с различни неща – работил като амбулантен търговец, ремонт на компютърна техника, шофьор на такси, основната му дейност била продажба и ремонт на компютърна техника, това си било негов бизнес, имал собствена фирма, като допълнително си изкарвал вечер пари, като работел като шофьор, имал собствен автомобил и работел като такси, а удостоверението за управление на МПС си купил на улицата в ЮАР. През 2007 година в ЮАР подал пред Министерството на вътрешните работи молба и получил бежански статут през 2008 или 2009 година, за което получил и документ. Заявява, че при кандидатстването за закрила в ЮАР предоставил грешна информация за възрастта си, за да можел да ходи на училище, но не го приели.

По отношение на представения паспорт на гражданин на Т. интервюираният заявява, че около 2019 година го купил в ЮАР чрез посредници от хора, които имат връзка с Т.. Използвал го като го представял за проверка през 2021 г. и 2022 г., и с него пътувал до М. и до М..

За периода от 2002 г. до миналата година живял в ЮАР, като през това време често напускал страната. През декември 2022 г. заминал за Т., където останал до септември 2023 г. Напуснал Т. със самолет, легално с паспорта, който представил, за Т.. Имал и виза, която му дали от посолството на Т.в Т.. От И. взел автобус до О., а границата преминал, като наел такси. Преминал границата на Т. легално, имал поставен печат. Пресякъл границата с Р.България и представил паспорта си, после поискал закрила.

Пред интервюиращия орган жалбоподателят декларира, че не е бил осъждан в държавата си по произход или в друга държава. Бил арестуван в 2007 г. в ЮАР по повод, че още бил незаконно там, а също така бил арестуван за нарушение на правилата по пътищата, през 2018 или 2019 година. Заявява, че не е членувал в политическа партия или организация, бил е заплашван с оръжие с цел грабеж, но това било нещо обичайно за ЮАР. Отрича срещу него да е било упражнявано физическо насилие.

На въпроса защо е напуснал ЮАР отговаря: „Първата причина е, че отказаха да ми дадат гражданство, въпреки че след пет години от статута имаш това право. Подадох документи, но ми беше отказано. Втората е, че мразят чужденците“. Разказва, че в ЮАР отношението към чужденците било много лошо, хората казвали, че те им отнемат работните места. На няколко пъти магазинът му бил обект на грабеж. На въпроса защо след двадесет години в ЮАР точно сега е решил да напусне, отговаря, че вече започнал да остарява и бил на 40 години, а още нямал гражданство. Искал да напусне ЮАР и да отиде в Европейския съюз и може би да получи гражданство в някоя държава. Поради неговата сексуална ориентация, другите държави в Африка не се отнасяли добре към хора като него. Надявал се, че в европейска държава отношението нямало да е такова. От една страна неговата ориентация му коствала това, че доведеният му баща го изгонил от къщи, от друга страна тя била причина да се налага да се крие и да не изразява себе си и да не се чувства свободен, в Европа имал възможност да я покаже. Това, което бил видял и изпитал, било дискриминация и лошо отношение към хора като него. Бил заплашван със смърт в ЮАР през 2016 г., както и през 2020 г., както и в Танзания, заради мюсюлманските им възгледи. Другата причина, поради която напуснал Африка, била желанието му да учи, тъй като не можал да завърши образованието си. Освен това искал да сключи брак и да създаде семейство. Другата причина да иска да напусне била, че не можел да сключи брак без да има документи и гражданство. Искал да отиде някъде, където да получи гражданство и да сключи брак.

На въпроса дали би се завърнал в ЮАР, Кения, или Танзания, отговаря: „Не бих казал. Нямам гражданство в нито една държава, а и заради сексуалната ми ориентация не бих могъл да сключа брак там.“ Искал закрила в България, тъй като искал да живее свободен живот без дискриминация, да имал семейство. Известно му било, че в България браковете за хора с неговата сексуална ориентация не са позволени, но България все пак била член на Европейския съюз и се чувствал в безопасност. Искал закрила заради сексуалната си ориентация.

С Решение №УПП-1700/17.10.2023 г. на Интервюиращ орган в Транзитен център – с.Пъстрогор при ДАБ М. К., е отхвърлена молбата за предоставяне на международна закрила на О.Ф.О., на основание чл.70, ал.1, във връзка с чл.13, ал.1, т.1, т.2, т.4, т.6, т.7 и т.9 от ЗУБ.

Административният орган е посочил в Решението, че след извършена преценка на всички относими факти, свързани с личното положение на молителя, се налага извод за неоснователност на подадената молба за закрила, а при извършения анализ на заявените обстоятелства са констатирани противоречия и нелогични твърдения, които сочат за недостоверност и изопаченост на изтъкнатите мотиви.

В мотивите към решението си органът е посочил, че съзнателно и по своя воля чужденецът избрал да стане гражданин на Обединена република Т. през 2019 г., сдобивайки се с национален паспорт на тази държава, както и че този паспорт му давал право да се възползва от заложените в Конституцията на съответната държава граждански права. Отбелязал е, че чуждият гражданин не е напуснал Република Южна Африка (ЮАР) незабавно, а едва три години по-късно, през 2022 г., което води на извода, че за него не е била налице заплаха от естеството, което изтъквал като мотив за исканата закрила, а именно хомосексуалната му ориентация. Цитира се подробно изложена в актуална Справка за ЮАР вх.№ЦУ-1578/13.10.2023 г. информация относно правата на ЛГБТ хора в Южна Африка, включително забраната за дискриминация, основана на сексуална ориентация, легализираните еднополови бракове от 2006 година, и възможността еднополови двойки да осиновяват деца съвместно. Освен това в решението се сочи, че от своя страна получаването на статут на бежанец в ЮАР, според твърденията на молителя за наличието на такъв, също предполагало права и задължения за него в приемната държава, където видно от бежанския му разказ не е имал никакви персонални проблеми. От бежанската история било видно, че същият е водил съвсем нормален начин на живот и не е бил обект на дискриминация, като се цитира раздел I, глава II, параграф 54 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на бежански статут на службата на ВКБООН, където при анализа на термина „дискриминация“ е прието, че не във всички случаи, а само при определени обстоятелства дискриминацията се превръща в преследване. Изложен е извод, че проблемите на кандидата не са били на религиозна или етническа основа, нито пък са били заради принадлежността му към определена социална група, в случая сексуалната му ориентация, а подредени в хронологичен ред установените факти от бежанската му история не свидетелстват за дискриминационно отношение. В решението е прието, че не са установени факти, които да обуславят необходимостта от предоставяне на бежански статут на чужденеца. Той не е обосновал наличието на основателни опасения от преследване по изброените в чл.8, ал.1 от ЗУБ причини и искането му за предоставяне на бежански статут е изцяло неоснователно. Разгледани са и са преценени като неналични в случая и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Посочено е, че чужденецът не е преживял насилие и не прави твърдения, релевантни по чл.9, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ, а от извършената преценка на актуалната обстановка в Т., въз основа на актуална Справка вх.№ЦУ-1574/12.10.2023 г. се установява, че на територията на тази държава не е налице въоръжен конфликт, и не са налице предпоставките на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Посочено е също, че заявителят е декларирал семейно положение – ерген и за него липсват предпоставки за предоставяне на статут по чл.8, ал.9 и чл.9, ал.6 от ЗУБ, а посочените лични мотиви и желанието му да създаде семейство в Европейския съюз не могат да бъдат оценени като хуманитарни с оглед предоставянето на статут по чл.9, ал.8 от ЗУБ.

На 25.10.2023 г. срещу подпис решението е връчено на жалбоподателя, последният е запознат с неговото съдържание на език, който владее, и това е удостоверено с подпис на преводач.

Жалбата срещу решението е депозирана на 30.10.2023 г.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 7 - дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.2 от ЗУБ.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

Решението е обективирано в писмена форма и е издадено от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност. Съгласно чл.48, ал.1, т.10 от ЗУБ, Председателят на Държавната агенция за бежанците определя длъжностни лица от ДАБ за интервюиращи органи, които да извършват действията, предвидени в този закон, а по делото е представена Заповед №РД05-292/13.04.2022 г. на Председателя на ДАБ, с която М. Д. К., главен експерт в Транзитен център – с.П., е определена за интервюиращ орган.

Съгласно разпоредбата на чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ, производството за предоставяне на международна закрила се образува с регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила.

Според чл.70, ал.1 от ЗУБ, при наличие на основания по чл.13, ал.1, в срок до 14 работни дни от регистрацията на чужденеца интервюиращият орган може да приложи ускорено производство, като вземе решение за отхвърляне на молбата като явно неоснователна.

Регистрацията на търсещия закрила като лице с имена О.Ф.О. (O. F. O.), гражданство Т., притежаващ документ за самоличност – национален паспорт, издаден от Т. на ********* г. и валиден до ********* г., е извършена на 28.09.2023 г. Съответно към тази дата е образувано производството, и към датата на издаване на процесното решение – 17.10.2023 г., предвиденият срок за произнасяне на интервюиращия орган в условията на ускорено производство се явява спазен.

Съдът не констатира при издаване на обжалваното решение да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството пред интервюиращия орган при Транзитен център – с.Пъстрогор към ДАБ, с чужденеца е проведено интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюирания в присъствието на преводач на разбираем за него език.

Спазени са съответно и изискванията на чл.63а, ал.1 и ал.4 от ЗУБ, като чужденецът, подал молба за международна закрила, е бил своевременно писмено уведомен за датата на интервюто, а при провеждане на интервюто на кандидата е била предоставена възможност да дава обяснения, включително свързани с непълноти, несъответствия или противоречия в твърденията му.

Оспореният административен акт отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.59 от АПК, тъй като е надлежно мотивиран с посочване както на фактическите, така и на правните основания за постановяването му.

Разпоредбите на чл.13, ал.1 от ЗУБ, на които се е позовал интервюиращият орган, гласят, че молбата на чужденец за предоставяне на международна закрила се отхвърля като явно неоснователна, когато не са налице условията по чл.8, ал.1 и 9, съответно по чл.9, ал.1, 6 и 8, и чужденецът: 1. се позовава на основания извън предмета на този закон; 2. не посочва никакви причини за основателни опасения от преследване; 4. молбата е явно неправдоподобна, тъй като твърдените от него факти са непоследователни, противоречиви или напълно невероятни; 6. се представя с фалшива самоличност или използва неистински, подправен документ или документ с невярно съдържание, за които по време на производството продължава да твърди, че са истински; 7. умишлено, в устна или писмена форма, дава невярна или укрива съществена информация относно своя случай; 9. не е представил информация, която да позволи да се установи с достатъчна сигурност неговата самоличност или гражданство.

В оспореното решение са изброени визираните по-горе точки, и същевременно са изложени фактически твърдения както относно наличието на основанията по т.1 и т.2 на чл.13, ал.1 от ЗУБ, а именно, че чужденецът не посочва никакви причини за основателни опасения от преследване и изложените от него причини излизат извън предмета на закона, така и съображения относно наличието на условията по чл.8, ал.1 и ал.9, и чл.9, ал.1, ал.6 и ал.8 от ЗУБ.

Доколкото законодателят е заложил изискването за кумулативна преценка на посочените групи условия, то административният орган е длъжен да посочи какво приема за установено по всяко релевантно условие, което в случая е сторено в обжалваното решение.

Изложените в акта фактически обстоятелства са подробни, не са формални и бланкетни, и по мнение на настоящия съдебен състав надлежно мотивират явната неоснователност на подадената от чужденеца молба за закрила.

Наведените в жалбата съображения за несъответствие на националната разпоредба на чл.13, ал.1, т.2 от ЗУБ с обхвата на основанията, изброени в чл.31, ал.8, б.„а“ – б.„и“ от Директива 2013/32/ЕС, и за несъответствието на чл.13, ал.1, т.4 от ЗУБ с чл.31, ал.8, б.„д“от същата Директива, в случая са без значение, тъй като визираните в чл.31, ал.8, букви от „а“ до „и“ на Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила предпоставки, при наличието на които държавите-членки могат да предвидят ускоряване на процедура по разглеждане, са предвидени алтернативно. Това означава, че наличието на всяка от тях е достатъчно да обоснове приложената в случая спрямо жалбоподателя процедура. Не се констатира в случая предвиденото в чл.70, ал.1 от ЗУБ ускорено производство да е приложено неправилно по отношение на жалбоподателя, при наличие на поне едно от основанията по чл.13, ал.1 от ЗУБ, и не е налице незаконосъобразност, годна да доведе до отмяна на обжалваното решение на соченото основание.

В производството по делото жалбоподателят допълнително представя в превод на български език представения пред административния орган в нечетлив вид документ – Официално разрешение за предоставяне на бежански статут в РЮА, с дата 15.12.2016 г., издадено от Република Южна Африка, Министерство на вътрешните работи, на лице с имена Х. А. С., дата на раждане *** г., държава на раждане С., гражданство С., за което твърди, че е негово, както и имената били негови. Представянето на този документ предполага и наличието на предпоставката, визирана в чл.31, ал.8, буква „в“ на Директива 2013/32/ЕС, тъй като първоначално жалбоподателят се е представил като О.Ф.О., гражданин на Т., с валиден паспорт на гражданин на Т., тоест кандидатът е заблудил органите, като е предоставил невярна информация или документи, или е скрил информация или документи по отношение на своята самоличност и/или националност.

При личното изслушване на жалбоподателя в съдебно заседание същият подробно разказва къде е роден и къде е пребивавал в различни африкански държави, като изяснява, че нито в К., където бил роден, нито в С., където пребивавал за период от няколко месеца като непълнолетен, е имал официални документи за гражданство, но се считал за гражданин на С. поради гражданството на баща си в тази държава, като отрича да е танзанийски гражданин. Представената по време на административното и на съдебното производство противоречива информация от страна на заявителя не позволява да се установи с достатъчна сигурност неговата самоличност и гражданство.

При извършената проверка относно материалната законосъобразност на оспореното решение, съдът намира същото за законосъобразно.

Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Наличието и основателността на опасенията от преследване следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни.

В настоящия случай, видно от протокола от проведеното с оспорващия интервю по реда на чл.63а от ЗУБ, същият не е заявил като причина за напускане на ЮАР, или на Танзания, някоя измежду изброените в чл.8, ал.1 от ЗУБ.

От така обективираните в протокола обстоятелства не може да се направи извод за заявени от интервюирания опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, по смисъла на ЗУБ.

Изтъкнатите от интервюирания обстоятелства за неговата принадлежност към специалната социална група на ЛГБТ общността не е достатъчно за извършване на преценка за наличие на заявени опасения от преследване поради различната сексуална ориентация, тъй като такива, релевантни за производството по предоставяне на закрила, не са изтъкнати. Заявеното при интервюто от чужденеца е, че искал да напусне ЮАР и да отиде в Европейския съюз, и може би да получи гражданство в някоя държава. Поради неговата сексуална ориентация, другите държави в Африка не се отнасяли добре към хора като него. Това, което бил видял и изпитал, било дискриминация и лошо отношение към хора като него. Освен това искал да сключи брак и да създаде семейство, което било другата причина да иска да напусне, тъй като не можел да сключи брак без да има документи и гражданство. Така обективираните твърдения правилно са преценени от интервюиращия орган като необосноваващи хипотеза на преследване, а на евентуално дискриминационно отношение. Разказаната пред интервюиращия орган бежанска история не съдържа данни и факти, които да разкриват акт на преследване по смисъла на ЗУБ, респективно по смисъла на чл.9, §1 от Директива 2004/83/ЕО. Такива не се изтъкват и от жалбоподателя при личното му изслушване в съдебно заседание.

Отделно от това, напълно непоследователни и противоречиви са заявените от жалбоподателя твърдения за напускане на ЮАР, където живял за период около двадесет години, поради желанието му да сключи брак със своя партньор, при безспорно установеното обстоятелство за легализиране еднополовите бракове в тази държава, за разлика от Р.България.

Изследвайки данните от бежанската история на жалбоподателя, административният орган обосновано е преценил, че не се установява спрямо последния да е осъществено визираното в чл.8, ал.4 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут, а заявените от кандидата мотиви, обуславящи желанието му да получи закрила, не попадат в предметния обхват на ЗУБ. Изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки в процесната хипотеза за прилагане на чл.8, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец се явява правилен и законосъобразен.

Няма обективирани данни жалбоподателят да е член на семейството на чужденец с предоставен статут на бежанец, или с предоставен хуманитарен статут, нито са заявени други причини от хуманитарен характер, поради което по отношение на него не са налице и условията на чл.8, ал.9 и на чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ.

Правилна е и преценката за липса на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9, ал.1 от ЗУБ. В случая не се твърди от оспорващия и не се установява в някоя от държавите, в които е пребивавал, той да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито изискват т.1 и т.2 от посочената законова разпоредба.

По отношение на жалбоподателя не са налице и материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като „тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт”.

В тази връзка административният орган правилно е изследвал бежанската история на кандидата, като извършвайки преценка за актуалната обстановка в Т., въз основа на информацията, обективирана в Справка с вх.№ЦУ-1574/12.10.2023 г. на Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ относно общото положение, актуалната политическа обстановка и положението на мюсюлманите и хомосексуалистите в Т., е констатирал липса на въоръжнен конфликт на територията на тази държава. Настоящият съдебен състав намира за правилна така извършената преценка, при която не се установява спрямо заявителя да са налице сериозни и потвърдени опасения да се счита, че единствено на основание присъствието си на територията на тази държава той би бил изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут.

Предвид установеното наличие на фактическите предпоставки за издаването на акта на административния орган, както и съответствието им с направеното административно разпореждане, оспореният акт не противоречи на материалноправните разпоредби.

Решението съответства на целта на закона, не е засегнато от порок, налагащ неговата отмяна, и следва да бъде потвърдено, а подадената против него жалба – отхвърлена като неоснователна.

Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на О.Ф.О., гражданин на Т., против Решение №УПП-1700/17.10.2023 г. на Интервюиращ орган към Държавна агенция за бежанците.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Съдия: