№ 278
гр. Велико Търново , 04.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ в публично
заседание на четвърти февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ДИАНА РАДЕВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНКА К. БАБЕКОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело №
20204110102412 по описа за 2020 година
Предявен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 79,
ал. 1 ЗЗД
Ищецът "ЮБЦ" ЕООД, гр.София представляван от адв.Г. от САК
твърди, че на основание сключен Договор за предоставяне на мобилни
услуги с индивидуален клиентски номер 14925502001 между "БТК" АД и
ответника на последния са предоставяни далекосъобщителни услуги, за което
са издавани фактури. По фактура № **********/1.06.2017 г., фактура №
**********/1.07.32017 г. и фактура 0 **********/1.08.2017 г. на обща
стойност 178,32 лева не е извършвано плащане, макар същите да са с
настъпил падеж. Заявява, че по силата на договор за цесия от 16.10.2018 г.
сключен между "С.Г.Груп" ЕООД и "БТК" АД, последният е продал
вземания, вкл. това срещу ответника. Впоследствие с договор за цесия от
1.10.2019 г. "С.Г.Груп" ООД е продал вземането на "ЮБЦ" ЕООД. Твърди, че
ответникът е уведомен за цесиите, вкл. чрез връчване на приложенията към
исковата молба. Заявява, че е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.
410 от ГПК по ч. гр.д.№ 1513/2020 г. на ВТРС, срещу която ответникът
възразил. Предявява иск, с който моли съда да приеме за установено, че
ответникът му дължи сумата от 172,65 лева, представляваща незаплатени
1
далекосъобщителни услуги по договори с индивидуален кл.номер
14925502001, както и сумата от 45,91 лева мораторна лихва за периода от
20.08.2017 г. до 1.04.2020 г. Претендира разноски. След оттегляне на
претенцията за мораторна лихва производството е прекратено в тази му
част. В съдебно заседание не изпраща представител. С писмено
становище поддържа иска.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът Ф. А. Ф. не е депозирал
писмен отговор на исковата молба, не е взел становище по иска.
В съдебно заседание след направено искане от ищеца съдът е обявил, че
ще се произнесе с неприсъствено решение по реда на чл. 239,ал.1 от ГПК.
Разглеждайки делото се установява, че съдът следва да обсъди доводите и
събраните доказателства по същество, тъй като не са налице предвидените
предпоставки в чл. 239 от ГПК, доколкото в заповедното производство
ответникът се е позовал на изтекла в негова полза погасителна давност.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и
представените по делото писмени доказателства намира за установена
следната фактическа обстановка:
Не е спорно, че между ответника и "БТК" АД, гр.София е имало
облигационни отношения по силата на сключени договори за предоставяне на
телекомуникационни услуги, потреблението по които е фактурирано под
клиентски номер 14925502001. Ответникът освен достъп до
далекосъобщителната мрежа на мобилния оператор, чрез който са му
предоставени услуги по описаните в договорите тарифни планове, е получил
и мобилен апарат. За периода на потребление 1.05.2017 г. - 31.07.2017 г. са
издадени три фактури съответно с № **********/1.06.2017 г., №
**********/1.07.2017 г. и № **********/1.08.2017 г., като общото
задължение по тях имайки предвид и баланса от предходни периоди е
отразено в последната фактура и е в размер на 178,32 лева със срок на
плащане 18.08.2017 г. Приложени са Общи условия на договора между "
БТК" АД и абонатите на услуги предоставяни чрез обществената фиксирана
електронна съобщителна мрежа на дружеството, с които подписвайки
договорите, абонатът е декларирал, че е запознат. Според ОУ дължимите
суми по месечните сметки следва да се заплащат в 15-дневен срок от издаване
2
на фактурата , като крайната дата не може да е по-късно от 29-то число на
месеца. Приети като доказателства са договор за прехвърляне на вземания
/цесия/ от 16.10.2018 г. сключен между "БТК" ЕАД, гр.София и " С.Г.Груп"
ООД, гр.Монтана според който цедентът прехвърля на цесионера портфолио
от вземания срещу длъжници посочени в Приложение № 1, ведно с
привилегиите, обезпеченията и другите им принадлежности, като от своя
страна "С.Г.Груп" ООД е продало придобитите по този договор вземания на "
ЮБЦ" ЕООД, гр.София по силата на договор за прехвърляне на вземания /
цесия/ от 1.10.2019 г. Посочено е, че вземанията са индивидуализирани в
Приложение № 1 -"Списък на вземанията", неразделна част от договора.
Относно първата цесия цедентът "БТК" ЕАД е упълномощил цесионера
"С.Г.Груп" ООД да изпрати уведомления от негово име до длъжниците по
реда на чл. 99,ал.3 от ЗЗД. Приложено е уведомление до ответника за двете
цесии без да са налице доказателства за получаването му от адресата. Приети
като доказателства са Потвърждение за прехвърляне на вземания изходящо
от "БТК" АД относно договор за цесия от 16.10.2018 г. и Извлечение от
Приложение № 1 към договор за цесия от 1.10.2019 г. от " С.Г.Груп" ООД.
Издадена е заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.Д. № 1513/2020 г.
на ВТРС, срещу която в срок е постъпило възражение.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
изводи:
Предявеният установителен иск е процесуално допустим, депозиран от
процесуално легитимирано лице в законоустановения срок. Съобразно вида
на търсената защита, за да постанови положителен за ищеца резултат
последния следваше да установи пълно и главно основанията и размера на
претенциите си, основани на качеството му на кредитор придобил изискуемо
вземане срещу ответника по силата на описаните договори за продажба на
вземания / цесия/, както и свързаните с това задължения. Релевантните към
спора писмени доказателства според настоящия състав безспорно установяват
наличието на валидни облигационни правоотношения между ответника и "
БТК " АД относно предоставяни от оператора на мобилната мрежа услуги на
клиента, фактурирани по клиентски номер 14925502001. Приложените
фактури за отчетния период 1.05.2017 г. - 31.07.2017 г. установяват вземания
срещу ответника на обща стойност 178,32 лева , като срока за плащане на
3
сметката /включваща баланса и по предходните вземания/ според последната
фактура е на 18.08.2017 г., но не по-късно от 29-то число на месеца според
ОУ. Въпреки това съдът намира иска за неоснователен по следните
съображения: ищецът основа качеството си на кредитор по силата на договор
за цесия сключен между него и "С.Г.Груп" ООД от 1.10.2019 г., съгласно
който цедентът е прехвърлил портфолио от закупени вземания от физически
и юридически лица , придобити по силата на договори за прехвърляне с
първоначалните кредитори, един от които е договорът за цесия сключен
между "БТК" АД и "С.Г.Груп" ООД от 16.10.2018 г. Процесните договори за
цесия съдържат условията , при които вземанията са продадени , като в
договора от 16.10.2018 г. е посочено, че вземанията предмет на прехвърляне
са посочени в Приложение № 1, а в договора за цесия от 1.10.2019 г. е
посочено, че вземанията са индивидуализирани по основание, размер и
длъжник в Приложение № 1-"Списък на вземанията", неразделна част от
договора. Относно уведомяването на длъжника за двете цесии е прието
уведомление изпратено от ищеца по пълномощие , за което няма данни да е
достигнало до адресата. В случая горното е без значение, доколкото
съдебната практика е категорична, както относно допускане това уведомяване
да се извършва и от цесионера , ако е упълномощен , така и относно това, че
длъжникът се смята за уведомен за цесията с получаване на исковата молба и
може да противопостави възражение относно липсата на знание само ако е
изпълнил задълженията си на стария кредитор. Въпреки горното ищецът не
установи вземанията си, тъй като към доказателствата по делото не са
приобщени извлечения от съответните Приложения № 1 към двата договора
за цесия, които да установят, първо, че "С.Г.Груп" ООД е придобил вземането
срещу ответника от "БТК " АД и второ, че "ЮБЦ" ЕООД от своя страна е
придобил това вземане от "С.Г.Груп" ООД. За удостоверяване на това
обстоятелство ищецът е приложил документ, именуван "Потвърждение за
прехвърляне на вземане по чл. 99,ал.3 от ЗЗД", с което "БТК" АД
потвърждава, че цесионерът има правата на кредитор по вземане в общ
размер от 172,65 лева срещу Ф. А. Ф. по силата на договор за цесия от
16.10.2018 г. Приложено е още извлечение от Приложение № 1 към договор
за цесия от 1.10.2019 г. издадено във връзка с искане на ищеца от "С.Г.Груп"
ООД, с което същия удостоверява, че вземането в размер на 172,65 лева
срещу Ф.А. **** по договори за мобилни услуги и начислени неустойки по
4
тях подписани преди цесията от 1.10.2019 г., е прехвърлено на ищеца. С
горните документи ищецът не може да докаже, че конкретното вземане
произтичащо от облигационното правоотношение между ответника и "БТК"
АД е продадено първо на С.Г.Груп ООД , после на "ЮБЦ" ЕООД. Те не могат
да заместят съдържанието на приложенията , неразделна част към двата
договора за цесия, доколкото не съдържат подробна информация относно
индивидуализацията на вземането по основание и по размер. Не може да се
установи по кои договори сключени между оператора и клиента вземанията
са прехвърлени, съответно не може да се докаже, че са прехвърлени именно
тези по описаните в исковата молба фактури. Относно това доводите за
спазване на ЗЛД са неоснователни , тъй като при наличие на тези документи,
неразделна част от договорите, ищецът би могъл да ги приложи с обезличени
лични данни на лицата, извън тези на ответника, или да се представи заверен
препис -извлечение от приложенията относно конкретния длъжник. Поради
горните съображения съдът намира, че иска е неоснователен, тъй като не се
проведе пълно и главно доказване относно качеството на ищеца като
кредитор, придобил процесното вземане срещу ответника след двукратното
му цедиране. С оглед изложеното иска с правно основание чл. 422,ал.1 от
ГПК вр. с чл. 79 ,ал.1 от ЗЗД следва да се отхвърли, като неоснователен и
недоказан. Макар да не е необходимо да се обсъжда релевираното
възражение за давност за пълнота на изложението следва да се посочи, че
същото е неоснователно, тъй като тригодишната погасителна давност относно
периодичните плащания, каквото безспорно е горното не е изтекла към
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /
10.07.2020 г. / .
При този изход на делото на ищеца не се дължат разноски както в
исковото, така и в заповедното производство.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 422,ал.1 от ГПК, вр. с чл. 79
от ЗЗД за приемане на установено, че Ф. А. Ф. с ЕГН ********** от ***** №
2 дължи на " ЮБЦ" ЕООД, с ЕИК ********* , седалище и адрес на
5
управление гр.София, бул." България" № 81,вх.В, ет.8 сумата от 172,65 / сто
седемдесет и два лева и 65 ст./ главница, представляваща незаплатени
далекосъобщителни услуги по договори с клиентски номер 15466872002
сключени между ответника и "БТК" АД , за което е издадена заповед за
изпълнение № 549/13.07.2020 г. по ч.гр.д.№ 1513/2020 г. на ВТРС , като
неоснователен.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен
срок от връчването му пред Великотърновски окръжен съд, чрез
Великотърновски районен съд.
След влизане в законна сила на съдебното решение заверен препис от
същото да се приложи по ч.гр.д.№1513/2020 г. на ВТРС.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6