РЕШЕНИЕ
№ 895
гр. Пловдив, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Тоско П. Ангелов
при участието на секретаря Росица П. Марджева
като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело №
20225330102000 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „Водоснабдяване и канализация”
ЕООД срещу Р. Д.а.
Ищецът твърди, че ответната страна е потребител на ВиК услуги за обект,
находящ се в *****. Твърди, че за процесните периоди имал задължения за ползвани от
ищеца услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода в общ размер
на 733.79 лева и обезщетение за забава в размер на 75.15 лева, които не били
заплатени. За посочените суми ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. на ПРС, която била връчена на основание чл. 47, ал. 5
ГПК. Иска да бъдат установени задълженията на ответната страна за главница,
обезщетение за забава и законна лихва. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от назначения особен
представител на ответника. Оспорва да е налице облигационно отношение, както и
правилното отчитане на потребената вода. Счита, че не се установяват предпоставките
за служебното начисляване. Иска се отхвърляне на претенциите.
Правната квалификация на предявените искове е чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно
и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено следното:
Относно допустимостта на исковете:
1
Производството е инициирано с подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от ищеца срещу ответника, по което е образувано ч. гр.
дело на ПРС. В полза на заявителя е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение за процесните вземания и за разноските.
Заповедта е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК със събрани сведения и съдът е
указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечен срок от
връчване на съобщението. Исковете са предявен в преклузивния срок, поради което са
допустим и подлежат на разглеждане по същество.
По същество на спора:
Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на Закона за
водите и предоставя ВиК услуги на потребителите срещу заплащане за територията на
гр. Пловдив. Съгласно чл. 11, ал. 7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги /ЗРВКУ/, В и К операторите публикуват одобрените от
КЕВР общи условия на договорите за предоставяне на ВиК услуги най-малко в един
централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от
публикуването им.
Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационни системи, получаването на В и К услугите се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика
на В и К системите, като в конкретния случай отношенията между страните по
предоставяне на В и К услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия.
Предвид посочената нормативна уредба, сключването на индивидуален писмен
договор между субектите не се изисква.
Съгласно чл. 3 от посочената Наредба № 4/ 14.09.2004 г., потребители на ВиК
услуги са собствениците и ползвателите на водоснабдени имоти. За да възникне
задължението за заплащане на ВиК услуги, за който и да е субект, той на първо място
трябва да има качеството на “потребител” на тези услуги, по смисъла на чл. 2, ал. 1 ОУ
за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор – Пловдив
(приложени към заявлението по чл. 410 ГПК). От представеното споразумение от
14.07.2022г. (сключено в хода на процеса) се установява, че ответникът е признал
ползването на водоснабден обект на посочения адрес с процесния абонатен номер. Ето
защо, той е имал качеството „потребител”, поради което за него е съществувало
задължение за плащане на потребената и отведена вода, която е ползвана в имота.
От подписаното между страните споразумение за разсрочване на задължения се
установява, че ищецът е признал наличието на задължения в размер на общо 4454.31
лева по фактури за периода от 11.11.2009г. до 30.06.2022г., като е било уговорено
погасяването им на 24 месечни плащания в срок до 14.06.2024 г. Отразено е плащане
2
на първата вноска от 14.07.2022г., но от приетата ССЕ, се доказват и следващи
погасявания. Споразумението обхваща целия процесен период от 31.12.2018г. до
27.08.2021г., като за него от представените с исковата молба копия на карнети се
установява, че начисляването е извършвано служебно по 10 куб.м. на месец. Съгласно
приетата ССЕ и изслушването на вещото лице в о.с.з. процесните вземания за главница
са включени в сумите по споразумението. Предвид горното съдът намира, че с
категоричност се установява ползването на имота от ответника, съответно от неговото
семейство, както и липсата на годно измервателно устройство, по което да се извършва
отчетът. Всички тези обстоятелства реално се признават от ответника с подписването
на споразумението и изразеното в същото съгласие с периода и размера на
задълженията определени по посочения ред.
В обобщение следва да се посочи, че предвид представените карнети,
подписаното от ответника споразумение за задълженията и приетата ССЕ, съдът
намира, че месечните количества са определени надлежно и правилно. В карнетите е
посочено за коя година се отнасят данните, дати и месеци на проверките. Със
споразумението ответникът признава ползването на имота като не са ангажирани
доказателства да е монтирано изправно измервателно устройство.
Отделно, вещото лице по приетата ССЕ, която съдът кредитира като
компетентно и ясно изготвена, е дало заключение, че отчетеното количество за периода
е изчислено съобразно действащите цени за съответния период. Установява се, че за
исковия период, на база тези записвания, дължимите суми са по 22 лева месечно, който
отговаря напълно на средното потребление на едно домакинство, предвид ежедневните
дейности, свързани с ползването на вода.
В чл. 33, ал. 2 от действащите ОУ е предвидено, че потребителите са длъжни да
заплащат ползваните услуги в 30- дневен срок от датата на фактурирането им, при
неизпълнение на което задължение според чл. 40 от Наредбата се дължи обезщетение в
размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от първия ден след
настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на В и К
оператора. Размерът на обезщетението за забава е изчислен от приетата ССЕ в размер
на законната лихва и отговаря на претендираната от ищеца сума.
Не се доказва погасяване на процесните задълженията с извършените плащания.
Предвид така събраните доказателства претенциите се явяват установени по
основание и размер.
Последната предпоставка за уважаване на предявените искове е настъпването
на тяхната изискуемост, предвид подписаното в хода на процеса споразумение за
разсрочването им. С него страните са постигнали съгласие за плащането на посочена
общо сума на 24 месечни вноски, последната в падеж на 14.06.2024 г. Така
определеният между страните нов падеж към настоящия момент все още не е настъпил,
3
поради което е необходимо да се изследва дали ответникът дължи изпълнение към
датата на последното о.с.з. Според разпоредбата на чл. 70, ал. 1 ЗЗД срокът се смята за
уговорен в полза на длъжника, ако не следва друго от волята на страните или от
естеството задължението. Уговореният срок в полза на длъжника лишава кредитора от
възможността да иска изпълнение преди това. В тази връзка страните са договорили в
чл. 3 на споразумението, че при забава на един от падежите, независимо на вноска или
на текущи задължения, правните последици отпадат занапред. Клаузата за отпадане
последиците на споразумението при настъпването на определени условия и свързана
със забавеното изпълнение на задължение за плащане на вноска, не противоречи на
свободата на договаряне по чл. 9 ЗЗД. С настъпване на уговореното обстоятелство
ответникът изгубва преимуществото на срока, а кредиторът получава възможност да
иска изпълнение.
От приетата по делото ССЕ се установява, че ответницата е допуснала забава в
изпълнението на третата вноска с падеж на 14.09.2022 г. Плащане по нея е направено
едва на 30.09.2022 г., поради което на 15.09.2022 г. са настъпили последиците на чл. 3
от споразумението и ответницата е загубила преимуществото на срока.
Ето защо исковете са основателни и следва да бъдат уважени.
По отговорността за разноски:
Предвид изхода на делото, следва да се присъдят и разноските в заповедното
производство, като съобразно т. 12 на ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, съдът в
исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по тях, включително и
когато не изменя размера им, съобразно издадената заповед за изпълнение. Разноските,
на които има право ищецът в заповедното производство, са в размер на 25.00 лева за
държавна така и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Отделно, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да се
присъдят и направените разноски в настоящото исково производство в размер на 75
лева за държавна такса, 220 лева за ССЕ, 300 лева за особен представител и 100 лева за
юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Р. С. И.
(Д.а), ЕГН **********, ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: бул. „Шести септември” № 250,
следните суми: 733.79 лева– главница, представляваща неплатена сума за доставена
питейна и отведена канална вода за обект, находящ се в ***** за периода 31.12.2018 г.–
27.08.2021 г. и 75.15 лева - обезщетение за забава за периода 28.02.2019 г.- 31.08.2021
4
г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда на 27.09.2021 г. до окончателното погасяване, за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
№ ****от 03.10.2021 г. по ч.гр.д. № 15126/2021 г. на ПРС.
ОСЪЖДА Р. С. И. (Д.а), ЕГН **********, да плати на „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: бул.
„Шести септември” № 250, сумата от 770.00 лева- разноски за настоящото
производство и за заповедното производство по ч.гр.д. № 15126/2021 г. на ПРС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________
5