РЕШЕНИЕ
№ 191
гр. Велико Търново, 04.07.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Втори състав, в съдебно заседание
на двадесет и шести юни две хиляди двадесет и трета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
при участието на секретаря П.И. изслуша докладваното
от СЪДИЯ ЧЕМШИРОВ Адм. д. №256 по описа за 2023 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. с чл. 40, ал. 2 от Закона за достъп до
обществена информация /ЗДОИ/.
Образувано е по жалба на К.Г.Т. *** срещу Решение
№2/07.04.2023г. на и.ф. председател на Районен съд – Павликени, постановено по
подадено от жалбоподателя заявление за достъп до обществена информация с вх.
№1121/27.03.2023г. по описа на Павликенския районен съд. Жалбоподателят оспорва посочения отказ с твърдения, че същият е незаконосъобразен,
поради противоречие с разпоредбите на
материалния закон. Отправя искане да бъде отменен отказът, като бъде задължен по
съдебен ред заявителят да предостави поисканата в заявлението информация.
Ответникът по
жалбата – съдия в
Районен съд Павликениq изпълняващ функциите по
организационното и административно ръководство на Районен съд – Павликени,
съгласно Заповед №РД-10-28/01.03.2023г. на административен
ръководител-председател на РС – Павликени, в представено по делото писмено
становище поддържа възражения за неоснователност на жалбата. От
съда се претендира жалбата да бъде отхвърлена.
Съдът, като прецени оспорения административен акт, взе предвид становищата
на страните и представените по делото доказателства, приема за установено
следното:
Оспорваното Решение №2/07.04.2023 година на и. ф. Административен
ръководител – председател на Районен съд Павликени е връчено на заявителя чрез
ССЕВ на 08.04.2023 година /страница 57 от делото/. Жалбата срещу него е
подадена директно до Административен съд Велико Търново и заведена с вх. №1936/19.04.2023
година по описа на съда. Спазен е срокът по чл. 149, ал. 1 от АПК. Жалбата е
подадена от лице, адресат на оспорвания акт, при наличие на правен интерес от
оспорване и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
От събраните по делото доказателства се установява, че оспорващият К.Т. е
подал до Павликенски районен съд заявление за достъп до обществена информация
по реда на чл. 4 от ЗДОИ заведено с вх. № 121/27.03.2023 година по описа на
ПРС. С така подаденото заявление, жалбоподателят е претендирал по реда на ЗДОИ
да получи обществена, според него информация, изразяваща се в обстоятелството
дали съдията от Районен съд Павликени Катина Минева е роднина по права линия от
първа степен със съдружници в адвокатско дружество, регистрирано под № **********
в регистъра на Българската адвокатура. В искането е посочено, че същото се
отправя за информативна нужда на доверителя на жалбоподателя адв. Т., ищец по
гр. д. №663/22 година по описа на ПРС и с оглед личната защита на клиента му по
делото.
По така подаденото искане, в срока по чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ се е произнесъл
съдия, изпълняващ функциите по организационно и административно ръководство на
съда, възложени му посредством Заповед №РД – 10-28/1.03.2023 година на
административния ръководител – председател на ПРС /виж страница 101 от делото/.
По подаденото заявление, органът е постановил отказ от предоставяне на
посочената обществена информация, като е приел, че данните, които претендира да
получи по посочения ред заявителя, не представляват обществена информация по
смисъла на ЗДОИ, а отделно от това същите не са поискани в съответствие с
целите, регламентирани в закона.
Срещу така издаденото решение е подадена жалба до АСВТ, в която е поискано
отменянето на решенето, с възражение че същото е постановено в противоречие с
разпоредбата на чл. 4 ал. 1 от ЗДОИ.
В чл. 2, ал. 1
от ЗДОИ законодателят е дал легална дефиниция на понятието
обществена информация, достъпът до която законът регламентира. Съгласно тази
дефиниция обществена е всяка информация, свързана с обществения живот в
страната и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение
относно дейността на задължените по закона субекти. Именно за тази информация
законодателят е създал и изричното задължение на задължените, по смисъла на чл. 3, ал. 1
от ЗДОИ, правни субекти да я предоставят. Но законът за
достъп до обществена информация не е средство за получаване на
всякаква информация от държавните органи. Член 4, ал. 1
от ЗДОИ определя, че законът се прилага тогава, когато в друг закон
не е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на
такава информация. Според чл. 7, ал. 1 от ЗДОИ не се допускат ограничения на
правото на достъп до обществена информация и на повторно използване на
информация от обществения сектор, освен когато тя е класифицирана информация
или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон.
По начина,
по който е формулирано искането на оспорващия обаче, съдът споделя съображенията на ответника, че
в случая не е налице обществена информация. Касае се до информация, която видно
от нейното естество представлява лични данни, съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗДОИ,
тъй като се отнася до родствени връзки между физически лица. Ето защо правилно
е преценено от органа, че в конкретния случая тази информация може да се
изключи от обхвата на предоставената информация по ЗДОИ, по аргумент от
разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от същия закон. Не може убедително да се приеме,
че родствените връзки, като част от обхвата на понятието „лични данни“, биха
били обществена информация по смисъла на ЗДОИ, ако едното от свързаните лица
заема коя да е обществена длъжност, в конкретният случай съдия в Районен съд.
Дори и с известни условности да се приеме, че общественият интерес и правото на
информираност на гражданите в днешното общество предполага възможности за
установяване на редица обстоятелства, касаещи личния живот на публичните
личности, винаги следва да се дължи сметка за паритета между обществения
интерес и личното пространство на което и да е лице, вкл. и на тъй наречените „обществени
личности“, или лица заемащи публични длъжности. Без да се налага да се
теоритизира допълнително в тази насока, настоящият състав намира, че
разпространението и публикуването на данни, свързани с личното положение на определен
съдия би могло да позволи на лица, които поради причини, чужди на твърдяната
цел от обществен интерес се стремят два се осведомят за личното положение на
съдията. Такова едно положение би могло да постави съдиите в опасност от
неправомерно стигматизиране, като повлияе неоправдано на това как ги възприемат
страните по делото и широката общественост. В този ред на мисли, съдът напълно
споделя мотивите, изложени в Решението по дело С-204/21 г. на Съда на Европейския
съюз /Комисията срещу Полша/. Дори и цитираното решене на СЕС да е постановено
по различен правен спор, изложените в мотивите съображения, досежно личните
данни, засягащи живота на магистратите и тяхното оповестяване публично са
относими към всички случаи от типа на процесния.
Отделно от
посоченото, исканата информация по реда на ЗДОИ от Павликенски районен съд не
може да бъде предоставена от конкретния орган по чл. 3 от ЗДОИ, до който
искането е адресирано, тъй като същият няма задълженията по закон да я
обработва и съхранява. В подаденото заявление се споменава евентуално наличие
на обстоятелство, подлещажо на деклариране от съответния магистрат на основание
чл. 175б, ал. 1, т. 13 от ЗСВ. Но това обстоятелство, при наличие на
предпоставките, визирани в закона, би подлежало на деклариране пред
Инспектората на ВСС, съгласно чл. 175а, ал. 1 от ЗСВ, който орган съгласно чл.
175г, ал. 1 от ЗСВ поддържа публичен регистър на декларираните данни. Ето защо
ответникът не е задължено лице по отношение на такава информация съгласно чл.
3, ал. 1 от ЗДОИ.
Извън това,
в конкретния случай релевантните за преценката обстоятелства са естеството на
данните, чието предоставяне се изисква, както и наличието на специална цел у
заявителя, различна от тази, за която е регламентирано производството.
Информацията, която заявителят претендира да получи по реда на ЗДОИ, касае
според посоченото в самото заявление да обслужи интересите на страна по
конкретно съдебно производство, което
изключва предоставяне на информация за целите визирани в ЗДОИ, по арт.
от чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ.
Ето защо, след като не са налице отменителните основания по чл. 146 от АПК,
вр. чл. 40 от ЗДОИ, жалбата, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.
Страните по делото не са претендирали за разноски и съдът не се произнася
по дължимостта им.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от ДОПК, Административният съд – В. Търново, ІІ-ри състав
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на К.Г.Т. ***
срещу Решение №2/07.04.2023г. на и.ф. председател на Районен съд – Павликени,
постановено по подадено от жалбоподателя заявление за достъп до обществена
информация с вх. №1121/27.03.2023г. по описа на Павликенския районен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване
съгласно чл. 40, ал. 3 от ЗДОИ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: