РЕШЕНИЕ
№ 18
гр. Перник, 14.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на осемнадесети
декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20241700100105 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове от В. П. В. срещу ЗД "БУЛ ИНС" АД за заплащане: 1/ на осн. чл.
432, ал. 1, вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 от КЗ сумата 200 000 лева - обезщетение за причинените на
ищцата неимуществени вреди при процесното ПТП, настъпило на *** около 22,20 ч. в ***, в
района на кръстовището с кръгово движение между ул. „***" и ул. „***, причинено от Д. И.
Я., ЕГН: **********, управлявайки лек автомобил „Ауди А4 Авант" с peг. № ***,
застрахован по риска задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите в ответното дружество, заедно със законната лихва от датата на
уведомяването на застрахователя - 11.09.202Зг. до окончателното плащане; 2/ на осн. чл. 432,
ал. 1, вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 от КЗ сумата 9597,59 лева - обезщетение за причинените на
ищцата имуществени вреди при процесното ПТП, изразяващи се в разходи за лечение,
медицински консумативи във връзка с лечението, заедно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане.
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК ответникът по подробни доводи и съображения оспорва
исковете по основание и размер. Оспорва механизма на ПТП описан в исковата молба, като
счита, че представените по делото доказателства нямат установителен характер по
отношение начина на настъпване на ПТП. Единствено доказателство за механизма, което
ангажират ищеца е съставения по случая КП за ПТП. Представеният КП за ПТП не се
ползва материална доказателствена сила в частта „Обстоятелства и причини за ПТП”,
доколкото няма данни длъжностното лице да е възприело лично настъпването на инцидента.
1
Без да е установен механизмът на ПТП не може да бъде направен извод за това кой от
участниците е действал противоправно, а без установено противоправно поведение не
подлежи на приложение презумпцията за вина по чл. 45 ал. 2 ЗЗД. Исковата претенция е
прекомерна и не отговаря на икономическата конюнктура и вредата. Сумата, която се
претендира е прекомерно завишена, като не отговоря установеното от съдебната практика
като справедлив размер на обезщетението за подобен род вреди. Предвид на представените
медицински данни, както и обичайните периоди на възстановяване счита, че адекватна сума
за обезщетение е около 90 000 - 100 000 лева. Представените документи за направените
разходи във връзка с получените травматични увреждания са с размера на исканата сума за
имуществени вреди. Прави евентуално възражение за съпричиняване на вредата от страна
на пострадалия като водач на автомобил. Бил е без поставен предпазен колан. Така се
поставя в превишен риск и улеснява настъпването и обема на травмите. Претенцията за
лихва от датата на уведомяване на застрахователя е неоснователна и не е съобразена с чл.
380 КЗ и чл. 497 КЗ. След предявяване на претенцията от увреденото лице, застрахователят е
изискал допълнително документи за установяване основателността й. Такива не са
представени от молителите, а съгласно чл. 497 ал. 1 т. 2 КЗ: Застрахователят дължи законната
лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение... освен в случаите, когато
увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.
106, ал. 3, какъвто е настоящия случай. Следователно ответното дружество не е в забава и
попада в законовото изключение, според което застрахователят не дължи лихва, поради
неизпълнение от страна на увреденото лице.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните, приема от фактическа и правна страна следното:
Обстоятелствата по пътно-транспортното произшествие се установяват от писмените
доказателства /Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № ***/***, ДП № 498/2023г.
по описа на ОДМВР - Перник, Първо РПУ/, както и от комплексната съдебномедицинска и
автотехническа експертиза (КСМАТЕ) и повторната комплексна съдебномедицинска и
автотехническа експертиза (ПСМАТЕ). От заключенията на приетите КСМАТЕ и ПСМАТЕ
се установява следният механизъм на ПТП: На ***, в тъмната част от денонощието, л.а.
„Ауди А4 Авант" с per. № *** управляван от Д. И. Я., ЕГН: ********** се движи в ***, по
ул. „***“ с посока от централната градска част към кв. „***“. В условията на добре осветен
пътен участък и суха настилка, при скорост на движение от около 75 км/ч, водачът на МПС
преминава диаметрално през кръговото кръстовище, изградено посредством хоризонтална
пътна маркировка и ПВЦ ограничителни елементи, разрушавайки част от обособените
ограждения. Без да предприема действия за спиране, л.а. „Ауди“ навлиза в насрещното
платно за движение, където при несъществено редуциране на скоростта, се насочва към
левия край на пътя спрямо посоката му на движение. В същото време, с посока обратна на
л.а. „Ауди“, водачът В. П. В. на л.а. „Опел Корса" с per. №2 *** управлява МПС в дясната
пътна лента на прилежащото и платно за движение със скорост от около 39 км/ч. Предвид
траекториите на двамата участници, коридорите им на движение се пресичат в дясната пътна
2
лента, предназначена за посоката към ЦГЧ. Ударът е челен, кос, между предните части на
двата автомобила, на разстояние от около от 38,2 метра след ориентира, при скорост от
около 68км/ч за л.а. „Ауди“ и около 39км/ч за л.а. „Опел“. В резултат най-вече от разликата в
скоростите на МПС, както и предвид разликата в масите, л.а. „Опел“ рязко променя
посоката си на движение, насочвайки се в обратна спрямо предварителната си посока под
действието на ударна сила, основно с посока отпред - назад и значително по-малка
компонента отляво - надясно. Ударната сила за МПС действа пред и вляво от масовия му
център, което е породило момент на ударния импулс, под действието на който МПС е
започнало ротация в обратна на часовниковата стрелка, установявайки се на разстояние от
около 12,15 метра назад спрямо мястото на удара, завъртян с предната си част допълнително
наляво, считано в по посока на огледа. Под действието на ударна сила с посока отпред -
назад и компонента, насочена от отляво-надясно, която действа на достатъчно разстояние
вдясно и пред масовия му център, л.а. „Ауди“ реализира сложно равнинно движение при
едновременна транслация напред и наляво спрямо посоката на огледа, при отчетлива
ротация в посока обратна на часовниковата стрелка, гледано отгоре. Двата автомобила се
установяват на местата, където в последствие са описани при извършения от компетентните
органи оглед на местопроизшествие, а ПТП попада в обхвата на охранителна камера.
Основната техническа причина за настъпване на ПТП е неправилното подбраната скорост от
страна на водача на л.а. „Ауди“ в комбинация с грешна траектория, водеща до навлизане в
платното за насрещно движение, което е довело до удар в движещия се там насрещно л.а.
„Опел“. Предвид времето за реакция, с което водачът на л.а. „Опел“ е разполагала,
действията й от техническа гледна точка не могат да бъдат определени като причина за
настъпилото произшествие. Процесният лек автомобил „Опел Корса“, управляван от
ищцата, конструктивно и фабрично е оборудван с триточкови инерционни колани
диагонално-поясен, предназначени за водача, пътника до него и пътниците на задната
седалка, разположени в двата и края.
Медико-биологичният вид и характер на получените от ищцата увреждания, начинът на
лечение и продължителността на лечебно-възстановителния период, се установява от
КСМАТЕ и ПСМАТЕ. Описват се следните травматични увреждания на ищцата, стоящи в
пряка - причинно следствена връзка с ПТП от ***: открито вътреставно многофрагментно
счупване на дясната бедрена кост /фемур/ в дистална /долна/ трета, с разместване на
фрагментите; открито многофрагментно счупване на лявата лакътна кост /улна/ в средна
трета, с дислокация на фрагментите по ширина; счупване на капачката /патела/ на десен
долен крайник; счупване на трето и на четвърто ребра по аксиларна /мишнична/ линия в
дясно; минимален пневмоторакс в дясно; контузия в областта на гърдите в горната част на
стернума. Според КСМЕ по отношение на откритото счупване на дясна бедрена кост е
проведено двуетапно оперативно лечение, като първоначално е поставен външен фиксатор и
след 5 дни счупването е наместено дефинитивно и фиксирано с две плаки и винтове, като
липсващата кост е заместена с алоприсадък. По отношение на откритото многофрагментно
счупване на лявата лакътна кост /улна/ в средна трета е проведено оперативно лечение,
изразяващо се в открито наместване на счупването и фиксиране на фрагментите с плака и
3
винтове. Лечението на счупването на капачката на дясната колянна става е консервативно с
поставяне на обездвижваща шина на дясна колянна става за 45 дни. За счупването на трето и
на четвърто ребра по аксиларна /мишнична/ линия в дясно с минимален пневмоторакс в
дясно и контузията в областта на гърдите в горната част на стернума е проведено
консервативно лечение с покой и прием на обезболяващи медикаменти. При нормално
протичане на лечебния процес, без усложнения, общо периода на възстановяване при такъв
вид увреди е около 1 година. През периода на възстановяване, ищцата е търпяла болки и
страдания, като първите 4 месеца, болките са били с по -голям интензитет. Ищцата се е
нуждаела от чужда помощ при хигиенно битовото си самообслужване, тъй като
първоначално, непосредствено след инцидента е била на легло, след това се е придвижвала с
патерици. Може да се приеме, че ищцата е имала нужда от чужда помощ за период от около
6 месеца. При прегледа, извършен на 03.06.2024г., се установява ограничен обем движение в
дясна колянна става и ставна нестабилност на двете коленни стави. Лечебният процес при
ищцата не е завършен. Прогнозата за ограничения обем движение в дясна колянна става с
оглед вида на увредата и проведеното лечение, не е оптимистична.
От заключението на приетата съдебна психологична експертиза се установява, че в
резултат на прекарания стрес свързан с ПТП и последващо лечение в период от В. П. В. е
развила първоначално симптомите на Остра стресова реакция F43.0. Реакцията на стрес се
характеризира с начална фаза на „зашеметеност" описано като „неадекватно състояние",
редуващи симптоми тревожност, отчаяние, гняв, изолация. Поради продължаване на
стресогенния фактор /продължителен период на лечение и рехабилитация / при В. П. В.
симптомите на остър стрес след няколко дни затихват, но преминават в клиничната картина
на Разстройство в адаптацията, с протрахирана (продължаваща) депресивна реакция F43.21
по МКБ 10. Симптомите на Разстройство в адаптацията настъпват до един месец от
стресогенно събитие или сериозна жизнена промяна, като е налице причинно-следствена
връзка между стресогенното събитие и появата на симптомите. Клиничната картина при В.
П. В. включва - депресивно настроение, тревожност, безпокойство за бъдещето, чувство за
невъзможност за справяне със ситуацията, соматични симптоми безсъние, нежелание за
контакти, изолация, довели до значително нарушаване на ежедневното функциониране.
Поради поддържащия стресогенен фактор състоянието на Разстройство в адапатацията
протича с протрахирана депресивна реакция с умерено-тежък депресивен синдром. Към
момента на провежданата експертиза емоционалното състояние на В. П. В. е подобрено, но
продължават да са налице остатъчни емоционално-волеви симптоми като лека дистимия,
намален емоционален резонанс, симптоми отговарят на картината на Хронифицирало
депресивно състояние Депресивен епизод лек със соматични симптоми код F32.01 по МКБ
10. Психиката на ищцата не е възстановена към момента на психологическото изследване.
Не може да се даде прогноза за бъдещото й психическо състояние.
При събраните в настоящото производство доказателства следва, че в случая е налице
основание за ангажиране отговорността на ответника по чл. 493 КЗ за заплащане на
застрахователно обезщетение в полза на ищцата. Фактическият състав на непозволено
4
увреждане е осъществен. Ищцата е претърпяла неимуществени и имуществени вреди, които
са в причинно-следствена връзка с механизма на ПТП, причинено от Д. И. Я., ЕГН:
********** (водачът на застрахования при ответника л.а. „Ауди А4 Авант" с per. № ***),
поради което за причинилия вредите възниква задължението да ги поправи (чл. 45, ал. 1
ЗЗД). От това ПТП са настъпили травматичните увреждания на ищцата, а уврежданията от
своя страна са довели до изживени от нея болки и страдания (неимущесвтени вреди) и
имуществени вреди вследствие на телесно увреждане. След като за управлявания от Д. И. Я.
лек автомобил е налице валидно сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите със срок на действие, обхващащ датата на възникване на процесното
ПТП, и застраховател по този договор е ответникът, последният е длъжен да заплати на
ищцата застрахователно обезщетение за причинените й вреди, вследствие ползването на
това МПС (чл. 493 КЗ). Претендираните от ищцата обезщетения за неимуществени и
имуществени вреди вследствие на телесно увреждане, попадат в застрахователното
покритие по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите (чл.
493, ал. 1, т. 1 КЗ). С оглед на това, преките искове срещу застрахователя са доказани по
основание. Размерът на имуществените вреди се определя с оглед на конкретните
ангажирани по делото доказателства, а обезщетението за неимуществени вреди – по
справедливост.
По иска за неимуществени вреди
Обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост (чл. 52 ЗЗД),
като критерият "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързан с преценка на
обективно съществуващи конкретни обстоятелства. При определяне размера на дължимото
обезщетение за неимуществените вреди за претърпените болки и страдания от телесните
увреждания на ищцата, съдът отчете, че по делото се установява, че констатираното
увреждане е причинило на ищцата болки и страдания. Не са необходими специални знания,
за да се приеме, че по естеството си инцидентът е предизвикал стрес и негативни душевни
изживявания у ищцата, което е потвърдено и от съдебната психологична експертиза и
свидетелските показания. Ищцата е в активна, работоспособна възраст *** години към
момента на ПТП. Съдът отчете и конкретните обстоятелства при които е настъпило ПТП,
вида на увреждането (травматичен шок, открито вътреставно многофрагментно счупване на
дясната бедрена кост /фемур/ в дистална /долна/ трета, с разместване на фрагментите;
открито многофрагментно счупване на лявата лакътна кост /улна/ в средна трета, с
дислокация на фрагментите по ширина; счупване на капачката /патела/ на десен долен
крайник; счупване на трето и на четвърто ребра по аксиларна /мишнична/ линия в дясно;
минимален пневмоторакс в дясно; контузия в областта на гърдите в горната част на
стернума, представляващи средни телесни повреди), последиците от травмите (затруднено
движение на долните крайници, обуславящи необходимостта от ползване на помощни
средства), периодът на лечение и възстановяване, продължил повече от една година, с
тенденции за продължаване с оглед планираните оперативни интервенции, тежестта на
претърпените оперативни интервенции, интензивността на претърпените физически и
5
психически страдания, психическите изживявания и субективните затруднения, изпитани от
пострадалата, ограничаването на социалните й контакти до минимум, негативните за
пострадалата последици в емоционален и психологически план. Както и факта, че към
момента не е налице напълно възстановяване и най – вероятно такова няма и да настъпи,
както и прогнозата за ограничения обем движение в дясна колянна става с оглед вида на
увредата и проведеното лечение, не е оптимистична. Освен посочените морални измерения
на болката и страданията на пострадалия, се отчитат и конкретните обществено-
икономически условия в страната към настъпването на ПТП, намерили стойностен израз и в
актуалните към момента на настъпване на събитието лимити на застрахователно покритие
по зад. застраховка "Гр. отговорност" на автомобилистите, които дори и да нямат
самостоятелно значение по отношение на принципа на справедливост, следва да бъдат
съобразени от съда заедно с всички установени по делото обстоятелства. Също и
създаденият от съдебната практика ориентир за справедливо определени суми за подобен
вид увреждания в близък период, които съдебни актове са сравнителен ориентир, каквито са
фактите по настоящото дело.
При съвкупната преценка на всички изброени обстоятелства във връзка с уврежданията,
както и последиците от тях, променящи живота на ищцата, както във физически, така и в
психически аспект, съдът приема, че справедливият по чл. 52 ЗЗД и критериите по ППВС №
4/23.12.1968 г. размер на обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди би
била сумата от 100 000 лв. В този размер от 100 000 лв. искът за неим. вреди е доказан и
тази сума конкретно ще репарира в пълен обем неимуществените вреди на ищцата за
времето досега, съставлява точно измерение на отговорността на ответника, а в общ план е в
съответствие с обществените условия, морал и икономическото положение в страната, а за
разликата до предявения размер от 200 000 лв. е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
По иска за имуществени вреди
От представените документи- епикризи, фактури и фискални бонове се установява
заплащането от ищцата разходи за лечение във връзка с последиците от увреждането и
лечението - за закупени медицински изделия, консумативи и лекарства, както и за заплатени
потребителски такси, общо в размер на 9597,59 лева, които са били необходими и
използвани за лечението на получените от процесното ПТП травматични увреждания.
Въпросните документи са издадени след злополуката и съдържат информация за вида и
размера на разноските за лечението на ищцата, поради което следва извод, че са свързани с
настъпилите вследствие на злополуката увреждания, включително това се установява
категорично и от КСМАТЕ. Предвид изложеното искът за имуществени вреди е доказан за
пълния предявен размер от общо 9597,59 лева, след като разноските са пряка и
непосредствена последица на противоправното деяние на делинквента, отговорността на
който е застрахована при ответника и възникналите имуществени вреди.
По възражението по чл. 51, ал. 2 ЗЗД
Възражението на ответника за съпричиняване от ищцата е обосновано конкретно
единствено с твърденията за липса на поставен предпазен колан, като тежестта на доказване
6
за съпричиняване е върху застрахователя.
Въз основа на взаимно непротиворечащите си и допълващи се заключения на КСМАТЕ
и ПСМАТЕ и останалите доказателства, съдът приема, че лекият автомобил, в който е
пътувала ищцата, е бил оборудван с предпазни колани на предните седалки. Видно от
заключенията на КСМАТЕ и ПСМАТЕ от положението в което е описан предпазният колан
на водача в протокола за оглед може да се направи извод, че ищцата е била с поставен
предпазен колан към момента на настъпване на пътнотранспортното произшествие. В
медицинската документация няма данни за установени травматични увреждания на
пострадалата в областта на главата от което може да се съди, че пострадалата към момента
на настъпване на пътнотранспортното произшествие е била с поставен предпазен колан,
скутовата част на който не е допуснала „издигане“ на тялото и контакт на главата с части от
интериора на автомобила. Поради това е категоричен изводът на експертизите, че към
момента на възникване на ПТП ищцата е била с поставен предпазен колан. От техническа и
медицинска гледна точка е напълно възможно, ищцата да получи всички обсъждани травми,
при условие че към момента на възникване на ПТП е била с поставен предпазен колан. От
наличните травми няма такива, които не биха могли да се получат, ако ищецът е пътувал с
поставен предпазен колан. Изрично се посочва, че наличието или не на поставен предпазен
колан, не би променило в значителна степен тежестта на получените увреди от ищцата.
Поради това съдът приема, че в този смисъл възражението е неоснователно.
По претенцията за лихви
На осн.чл.493, ал.1, т.5 КЗ застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице
отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от датата на предявяване на
претенцията от увреденото лице. В случая ищцата е сезирала ответника-застраховател с
искане за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди на
11.09.2023г., по което застрахователят не е платил обезщетение, поради което лихвата за
забава върху уважения размер на обезщетенията се дължи от 11.09.2023г. до окончателното
изплащане на сумата /Решение № 128 от 04.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 2466/2018 г., І т. о.,
ТК/. Предвид изложеното и диспозитивното начало в гражданския процес, акцесорните
претенции за неимуществени вреди следва да бъдат уважени, считано от 11.09.2023г. до
окончателното изплащане на сумата, а за имуществени вреди – от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане, така както е поискано от ищцата.
По разноските
Ищцата претендира и доказва разноски общо 1 068.87 лв. (съгласно представените
доказателства и списък по чл. 80 ГПК), които на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК й се дължат
съразмерно с уважената част от исковете, или 534,44 лв.
При направено искане, на осн. чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът на ищеца има право на
възнаграждение, което съдът определя на 15180 с ДДС, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5, вр. § 2а от
ДП от Наредба № 1/2004 г., което се дължи съразмерно с уважената част от исковете, или
7590 лв.
7
Ответникът претендира и доказва разноски 1200 лв. – за вещи лица и 16 800 лв. с ДДС –
заплатено адв. възнаграждение, които на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК му се дължат съразмерно с
отхвърлената част от исковете, т.е. 9000 лв.
Ответникът на осн. чл. 78, ал.6 ГПК следва да заплати дължимите държавни такси в
размер на 4383,90 лв. (4% върху уважения размер на исковете).
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, гр. София, бул. „Джеймс Баучър” № 87,
да заплати на В. П. В., ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл. 432, ал. 1, вр. чл.
493, ал. 1, т. 1 от КЗ сумата 100 000 лв. – застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди (болки и страдания) от телесни увреждания, в резултат на пътно-транспортно
произшествие, настъпило на *** около 22,20 ч. в ***, в района на кръстовището с кръгово
движение между ул. „***" и ул. „***, причинено от Д. И. Я., ЕГН: ********** при
управление на лек автомобил марка „Ауди А4 Авант" с peг. № *** застрахован по риска
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите в ЗД "БУЛ ИНС"
АД, заедно със законната лихва върху тази сума от датата на уведомяването на
застрахователя - 11.09.202Зг. до окончателното плащане, на осн. чл.493, ал.1, т.5 от КЗ; на
осн. чл. 432, ал. 1, вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 от КЗ общата сума 9597,59 лева – застрахователно
обезщетение за имуществени вреди при процесното ПТП, изразяващи се в разходи за
лечение, медицински консумативи във връзка с лечението, заедно със законната лихва върху
тази сума от датата на подаване на исковата молба – 14.02.2024 г. до окончателното плащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата над 100 000 лв. до пълния
претендиран размер от 200 000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, гр. София, бул. „Джеймс Баучър” № 87,
да заплати на В. П. В., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата 534,44 лв. – разноски по
производството пред ОС - Перник.
ОСЪЖДА ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, гр. София, бул. „Джеймс Баучър” № 87,
да заплати на „Адвокатско дружество Й. и Е.“, БУЛСТАТ *********, гр. София, ул.
"Бистрица" №9, ет. 2, офис 4, сумата 7590 лв. – адв. възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ на ищцата по производството пред ОС - Перник.
ОСЪЖДА В. П. В., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на ЗД "БУЛ ИНС" АД,
ЕИК *********, гр. София, бул. „Джеймс Баучър” № 87, сумата 9000 лв. – разноски по
производството пред ОС - Перник.
ОСЪЖДА ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, гр. София, бул. „Джеймс Баучър” № 87 да
заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на Окръжен съд – Перник сумата 4383,90
лв. – държавна такса върху уважената част на исковете.
8
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в 2-седмичен срок
от връчването на страните.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
9