М О
Т И В И
към Присъда № 2/22.01.2019г. по НОХД № 413/2018г. по описа на Сливенски
окръжен съд
Съдебното
производство е образувано по внесен от Окръжна прокуратура гр.Сливен
обвинителен акт по досъдебно производство № 639/2017г. по описа на РУ гр.Сливен,
вх.№ 3639/2017г., пор.№ 204/2017г. на ОП гр.Сливен по обвинението на И.Н.А. ***,
за престъпление по чл.343 ал.4, вр.ал.3 б.“б“ предл.1, вр.ал.1 б.“в“, вр.чл.342
ал.1 от НК и по обвинението на С.И.Ш. ***, за престъпление по чл.343 ал.4,
вр.ал.3 б.“б“ предл.1, вр.ал.1 б.“в“, вр.чл.342 ал.1 от НК.
В с.з. представителят на
Окръжната прокуратура гр.Сливен посочва обвинението, по което е приключило
съдебното следствие спрямо подсъдимите И.А.С.Ш., а именно за престъпление по
чл.343 ал.4, вр.ал.3 б.“б“ предл.1, вр.ал.1 б.“в“, вр.чл.342 ал.1 от НК. Излага
накратко действията, които е извършил подс.А., като е предприел пътуване от
с.Старо село, където той живее до кв.Речица, гр.Сливен, заедно с двамата
свидетели Г.Т. и К.Д.. Посочва, че е отбил в дясно на движението си в отбивка,
а след това е предприел завой наляво с подаден мигач, без да съобрази
движенето, което идва от гр.Сливен и в което се движи лекия автомобил,
управляван от другия подсъдим – подс.Ш.. Сочи, че подс.Ш. се е движил в своята
лента за движение направо без да прецени, че ще стане произшествие. Излага
вероятност, че подс.Ш. не е видял лекия автомобил управляван от подс.А..
Представителят на държавното обвинение е категоричен, че подс.А. е нарушил
чл.25 ал.1 от ЗДвП и вината му е категорично доказана. Твърди, че е установена
причинно-следствената връзка между поведението на подс.А. като водач и причината
за настъпилото ПТП, както и че ударът става в лентата за движение на подс.Ш..
Прокурорът изследва и вината на подс.Ш., който е обвинен, че е карал със
скорост над 50 км/час за населено място и е нарушил чл.21 ал.1 от ЗДвП. Прокурорът
твърди, че подс.Ш. ***, като първо минава участък, където скоростта на движение
е разрешена 70 км/час на излизане от града, след което преминава през пътен
възел Речица, където ограничението е 50 км/час преди първия разклон в посока гр.Сливен
за кв.Речица и минавайки след това кръстовище няма ограничение 50 км/час. Посочва,
че подс.Ш. се е движил по път около който няма сгради и признаци, които да
сочат, че се намира в населено място. Изтъква, че водачите не са длъжни да
знаят къде приключва населеното място и съдейки по указателните табели за
кв.Речица, които са на син фон, следва че показват, че се минава около населено
място. След това разсъждава относно това, дали подс.Ш. е имал умисъл, че
управлява в населено място и че трябва да управлява със скорост 50 км/час.
Прокурорът посочва, че дълбоко се съмнява в този умисъл. След това продължава,
анализирайки поведението на подс.Ш., който карайки в своята лента за движение,
изведнъж от ляво на него на асфалтовата отбивка, извън платното за движение,
има спряна кола, като посочва, че категорично подс.Ш. не следва да възприеме
тази кола като опасност за движението. След това излага, че ако се приеме всяка
кола спряла в ляво на отбивка или банкет, дори и с подаден мигач, представлява
опасност за движещите се направо, това означавало да не се движи автомобилът.
Сочи, че има практика на ВКС в тази насока и никой не може да предполага
неправомерното поведение на другия водач, като по този начин подс.Ш., както и
никой друг не може да предполага, че
подс.А. ще завие наляво от крайната дясна отбивка. По този начин
прокурорът,посочва, че не намира неправомерно поведение на подс.Ш.. Твърди, че
следва да се приеме, че моментът, в който подс.А. навлиза в лентата за движение
на подс.Ш., следва да се приеме за момента, в който подс.А. става опасност за
подс.Ш.. Изтъква, че подс.Ш. не можел да предполага, че подс.А., независимо, че
е подал мигач, ще тръгне да завива наляво и ще направи завой. Нормалното
предположение било на нормалния водач, е че той ще се включи в своята лента за
движение да продължи пътя си за гр.Сливен. Още веднъж посочва, че опасността за
движение възниква не когато автомобилът на подс.А. е на банкета, а тогава,
когато той тръгва да навлиза в лентата за движение на подс.Ш., когато предната
част на автомобила му е пресякла разделителната линия. Прокурорът посочва, че
не вижда вина на подс.Ш., защото вещите лица са казали, че даже и да е карал с
50 км/час пак е щяло да стане ПТП. Въпреки това представителят на държавното
обвинение посочва, че поддържа така внесения обвинителен акт и не оттегля
обвинението. Относно наказанието, което следва да се определи за подс.А.,
предлага то да бъде три години лишаване от свобода с пет години изпитателен
срок и три години лишаване от право да управлява МПС. За подс.Ш. предлага
налагане на значително по-леко наказание с отчитане на обстоятелството, че баща
му е загинал, а именно наказание при условията на чл.55 от НК.
Повереникът на частния обвинител Й.П.К.
намира, че описаната фактическа обстановка в обвинителния акт е доказана, като
се придържа към представителя на държавното обвинение относно исканите от него
наказания и са съгласни с предложените такива. Претендират за разноските по
делото.
Повереникът на частните обвинители
Й.К.Ш. и К.И.Ш., и частният обвинител К.И.Ш., намират че
по безспорен и категоричен начин е установено, че подсъдимият И.А. е извършил престъплението,
за което му е повдигнато обвинение. Изразяват позицията на частното обвинение
единствено по отношение на подс.А.. Считат, че е налице причинна връзка между
действията на пос.А. като водач на МПС и настъпването на ПТП. Сочат, че единствена
причина за настъпване на ПТП и последиците от него, са неправилните действия на
подс.А. като водач на МПС, които са непредвидими за останалите участници.
Твърдят, че нямат обяснение за действията му, че е смятал да предприеме завой
наляво на кръстовището, а се е престроил плътно в дясно, като след това
неговите действия са непредвидими за останалите участници в движението, които
не са имали възможност да избегнат ПТП. Смятат, че подс.А. е единствения
виновник за извършването на това ПТП. От субективна страна, считат че подс.А. е
извършил деянието по непредпазливост.
Пледират за налагане на наказание на подс.А. под минимума с прилагане на
института на условното осъждане, като бъде лишен от управление на МПС за един
по-дълъг срок. Претендират за направените разноски по делото. Частният
обвинител Ш. изтъква, че брат му, подс.Ш. не е виновен.
Защитникът на подс.И.Н.А. в
съдебно заседание излага фактическа обстановка, различна от сочената от
представителя на държавното обвинение. Посочва, че на 19.06.2017г. подс.А.,
заедно със свидетелите Г.Т. и К.Д. ***, гр.Сливен. При достигането до
кръстовището за кв.Речица, където е следвало да се отделят наляво, за да завият
наляво, с оглед интензивността на движението, за да не стане задръстване, подс.А.
отбил автомобила си и се установил в дясната част в уширението на пътното
платно. По този начин е пропуснал идващите зад него автомобили и тези, които
идвали от гр.Сливен. След това се огледал няколкократно и като не установил
наличие на приближаващи автомобили, подавайки ляв мигач е предприел завой
наляво, за да влезе в отбивката за кв.Речица. Така автомобилът му е застанал
напряко на пътното платно и се отправил към отбивката. Именно в този момент със
скорост два пъти превишаваща разрешената за конкретния пътен участък, върху
него изневиделица връхлетял автомобилът, управляван от другия подсъдим – подс.Ш..
Тогава настъпил удар между двата автомобила, който удар бил челен за подс.Ш. и
страничен за подс.А.. Ударът попаднал в дясната предна гума на лекия автомобил,
управляван от подс.А.. Поради високата скорост и дадената кинетична енергия
автомобилът на подс.А. се завъртял почти на 180 градуса, обърнал се и застанал
с предната си част към гр.Сливен. Посочва, че след удара автомобилът на подс.Ш.
завил надясно, блъснал стоящия на пресечката за завиване наляво лек автомобил,
управляван от свид.Я.А., който от своя страна, отхвръквайки блъснал
велосипедистката Й.П.К.. Твърди, че от изготвените експертизи – единична,
тройна и допълнителна, се установява единствено вина за настъпване на ПТП
движението с превишена скорост и несъобразена с конкретния пътен участък от
подс.Ш.. След това прави анализ на заключенията по изготвените експертизи и
по-конкретно сочи, че ако подс.Ш. се е движил с разрешената скорост от 50
км/час и е възприел движението на автомобила, управляван от подс.А., той би
следвало да задейства спирачната уредба и да не се блъснат. Акцентира,че ако
подс.Ш. се движел с разрешена скорост от 50 км/час отново щял да настъпи
сблъсък, но с минимални материални вреди, а вторият и третият сблъсък нямало да
настъпят. Сочи, че действително ВКС изобилства от решения, в които се сочи, че
никой не би следвало да съобразява своето поведение с неправомерното поведение
на друг участник в движението. Твърди, че подс.А. няма как да предполага, че
подс.Ш. се движил със скорост двойно по-висока от разрешената. Относно
твърдяното от представителя на ОП Сливен,че подс.Ш. не знаел, че се движи в
градски условия не отговаря на истината и на събраните доказателства по делото.
Посочва, че даже в разпита си подс.Ш. категорично заявява, че много често пътува
от гр.Нова Загора до гр.Сливен и пътят му е познат. Акцентира, че по този начин
и съобразявайки се с указателната табела, която се намира на кръстовището,
подс.А. е следвало да съобрази, че се движи в градски условия и трябва да се
движи с разрешената скорост от 50 км/час. Посочва, че не може да оневини подс.Ш.
факта, че не е възприел знак, който да ограничава неговото движение до тази
скорост от 50 км/час. Прави разбор на показанията на разпитаните свидетели,
като посочва, че следва да се даде вяра на показанията на свидетелите Г.Т. и К.Д..
Посочва, че има изобилна съдебна практика, че лица, които са в близки родствени
отношения с подсъдимия, никога не дават показания, които да утежнят положението
на своя близък. По този начин следва да се подходи критично към показанията на
тези свидетели. Също сочи, че следва да
се подложат на обстоен анализ и показанията на двамата разпитани полицейски
служители и да се даде по-голяма вяра на показанията им от досъдебното
производство. Посочва се, че следва да се обсъдят и показанията на свидетеля Я.Щ.А.,
в които той излага различни обстоятелства на досъдебното производство и в
съдебно заседание. Прави извод, че подс.А. трябва да бъде признат за невиновен
и оправдан за повдигнатото му обвинение, тъй като ако подс.Ш. се е движел с
разрешената скорост от 50 км/час, нямало да настъпи ПТП или ако би настъпило
ПТП, то нямало да бъде с този интензитет на претърпените вреди. Алтернативно,
пледира за налагане на наказание на подс.А. при превес на смекчаващите вината
обстоятелства и намира, че наказание от една година лишаване от свобода с три
години изпитателен срок, би постигнало целите на индивидуалната и генерална
превенция. Сочи, че предлаганото наказание е съобразено с характеристичните
данни за подс.А., обстоятелството, че не е осъждан, няма нито една
противообществена проява или криминалистична регистрация и единствено той се
грижи за отглеждането на своето семейство. Моли за налагане на наказание
лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.
Подс.И.А. в съдебно заседание посочва,
че е трябвало подс.Ш. да го възприеме, че завива наляво и да не кара толкова
бързо. Иска оправдателна присъда.
Защитникът на подс.С.И.Ш. в
съдебно заседание твърди, че не се обуславя извод за безспорна фактическа
установеност на извършеното престъпление от страна на подс.Ш. по чл.343 ал.4, вр.ал.3 б.“б“
предл.1, вр.ал.1 б.“в“, вр.чл.342 ал.1 от НК. Посочва, че от събраните
доказателства не се доказва вината на подс.Ш. по безспорен и категоричен начин.
Сочи, че ОП Сливен е преекспонирала извода на вещите лица по изготвените
експертизи за техническата възможност на подс.Ш. да възприеме лекия автомобил,
управляван от другия подсъдим и намеренията на подс.А. да пресече пътното
платно. Прави анализ на заявеното от вещите лица в с.з. и по-точно относно
обясненото от тях, че водачът на л.а.Мазда – подс.Ш., имал техническа
възможност да възприеме потеглянето на л.а.Мерцедес и неговото последващо
движение до момента на удара. Посочва, че в обвинителния акт е прието, че
опасността за подс.Ш. е възникнала в момент, в който управлявания от подс.А.
автомобил е навлязъл на платното за движение, а не в момента на пресичане на
л.а.Мерцедес на разделителната линия, което е неточно. Сочи, че е следвало да
коментират експертите навлизане в пътната лента, а не навлизане на платното за
движение. Твърди, че соченото от ОП Сливен в обвинителния акт ТР №
28/28.11.1984г., няма връзка с настоящия казус. Посочва, че подс.А. е следвало
да съблюдава правилата за движение и е трябвало да не напуска пътната лента за
движение, да се доближи максимално възможно до осовата линия, да пропусне
насрещно движещите се автомобили и ако се наложи да спре и да ги изчака.
Посочва, че обстоятелството дали подс.А. е подал ляв мигач е без значение,
защото и при продължаване на автомобила му към гр.Сливен пак е трябвало да
подаде ляв мигач. Акцентира, че при движение на л.а.Мазда с максимално
разрешената скорост от 50 км/час, водачът й не е имал възможност, според
заключението на тройната автотехническа експертиза, да предотврати ПТП спрямо
момента на пресичане на разделителната линия от л.а.Мерцедес, както и на всяко
следващо отстояние след един метър от лявата граница на платното за движение.
Прави извод, че трябвало да има конкретно поведение от страна на водача на
л.а.Мерцедес, съобразено с правилата за движение, а именно ненапускане на
платното за движение и завиване в ляво или ако си напуснал платното за движение,
първо си влез в своята лента за движение и после си търси място, където да
осъществиш маневрата и да промениш посоката си на движение. Защитникът на подс.Ш.
обсъжда и въпросът, свързан със скоростта на движение на автомобилът,
управляван от подзащитния му. Посочва двете изискани справки от Община Сливен и
от ОПУ Сливен, като твърди, че информацията в тях се препокрива. Сочи, че
републикански път ІІ-66 е извън регулационната граница на кв.Речица. Посочва,
че от справката от ОПУ Сливен се установява, че разстоянието между кръстовищата
на път ІІ-66 за вход-изход на кв.Речица попада в урбанизирана територия.
Изразява мнение защо пътен знак Д12 за
крайно населено място е поставен, както е установено по делото, и посочва, че
пътен знак Д12 за начално населено място в посока Сливенски минерални бани не е
разположен паралелно с този за крайно населено място в същата посока. По този
начин водачите на МПС в едната пътна лента са поставени в съвсем различни
условия на управление и съблюдаване на пътните знаци при една и съща пътна
обстановка. Обяснява, че е разбрал, че знак Д12 за крайно населено място е
поставен на конкретното място,
установено по делото, защото жителите на кв.Речица са се възпротивили пред
Община Сливен, че трябва да заплащат винетна такса ежедневно. От там прави
извод, че не са положени необходимите усилия да бъде актуализирано знаковото
стопанство. Посочва, че няма знак, който да ограничава скоростта на този пътен
участък за подс.Ш., както е посочил представителят на публичното обвинение. Твърди,
че подс.Ш. е правоспособен водач от 04.02.1982г. и има само едно наказателно
постановление за маловажно нарушение на ЗДвП и два фиша, поради което е
дисциплиниран и отговорен водач. Акцентира, че не може да се отчете като
отегчаващо отговорността и на двамата подсъдими обстоятелството, че и двамата
имат наложени наказания за допуснати нарушения на правилата за движение по
пътищата. Посочва, че подс.А. е с малък шофьорски стаж от 2011г., по-слаба
квалификация и има влезли в сила осем наказателни постановления и шест фиша.
Изтъква, че съдът следва да направи пълен правен анализ и оценка на събраните
доказателства, при което следва да се съобрази и с факта, че подс.Ш. е загубил
близък човек. Пледира за признаване на подс.Ш. за невиновен по повдигнатото
срещу него обвинение и да се оправдае за това престъпление.
Подс.С.Ш. в съдебно заседание
потвърждава изложеното от защитника си. Посочва, че до последно очаквал подс.А.
***. Не се счита за виновен за ПТП и моли да бъде оправдан.
Съдът намира, че от
събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:
Подс.И.А. е правоспособен водач на МПС от 15.12.2011г. категория В, М, АМ.
На подс.А. било временно отнето СУМПС на 18.03.2017г. до заплащане на дължимата
глоба, което е възстановено на 30.03.2017г., поради отпадане на основанието. На
подс.А. били издадени осем наказателни постановления за нарушения на
разпоредбите на ЗДвП, както и шест фиша. Отнети са му по влезли в сила
наказателни постановления общо 12 точки.
Подс.С.Ш. е правоспособен водач на МПС от 04.02.1982г. категория А, В,
М, ТКТ, АМ. За допуснати нарушения на
правилата за движение по пътищата, подс.Ш. има наложени наказания с едно
наказателно постановление и два фиша. Няма отнети контролни точки.
На 19.06.2017г., след 13.30ч. подс.Ш. *** с личния си лек автомобил
Мазда 5 с рег.№ ****, да се прибира към гр.Нова Загора, където живее. В
автомобила били съпругата му – свид.В.И.И. и родителите му – свид.Й.К.Ш. и
постр.И. С. Ш.. Свид.И. стояла на предна дясна седалка, свид.Й.Ш. – на задна
лява седалка, а постр.И.Ш. – на задна дясна седалка. Около 14.00ч. подс.Ш. се
движел с автомобила си по път ІІ-66, в района на отклонението за кв.Речица със
скорост около 89 км/час.
По същото време подс.И.А. управлявал личният си лек автомобил Мерцедес
С180 с рег.№ **** по път ІІ-66 в посока
към гр.Сливен. В автомобила му пътували свид.Г.С.Т. и свид.К.Д.Д., като свид.Д.
бил седнал на предна дясна седалка до шофьора, а свид.Т. - бил на задна дясна
седалка в автомобила. Подс.А. имал намерение да завие наляво за кв.Речица, но
предвид натовареното движение по главния път, след като наближил кръстовището на
път ІІ-66 и ул.Тодор А., кв.Речица, решил да спре автомобила от дясно на пътя в
уширение, за да изчака преминаващите в двете посоки автомобили. След като подс.А.
спрял автомобила си в асфалтовото уширение, той предприел маневра завой на ляво
и пресичайки косо пътното платно насочил автомобила си в посока към отбивката
за кв.Речица. Въпреки, че имал техническа възможност да възприеме движещият се
направо по пътя с предимство, път ІІ-66, лек автомобил Мазда 5, управляван от
подс.Ш., неговото положение и скорост на движение, подс.А. не изчакал преминаването
на управлявания от подс.Ш. автомобил. Като предприел маневрата завой наляво с
подаден ляв мигач, подс.А. нарушил правилата за безопасно извършване на маневра,
регламентирани в разпоредбата на чл.25 ал.1 от ЗДвП, които изискват преди
започване на маневрата водачът на МПС да се убеди, че няма да създаде опасност
за участниците в движението. В момента на напречното навлизане на управлявания
от подс.А. лек автомобил Мерцедес на платното за движение, управляваният от
подс.Ш. лек автомобил Мазда 5 бил на около 56 метра от мястото на удара. Водачът
на лек автомобил Мазда 5, подс.Ш., се движел със скорост около 89 км/час,
по-висока от разрешената за пътния участък скорост от 50 км/час, поради което
подс.Ш. не успял да реагира на възникналата опасност и чрез спиране да предотврати
настъпилото ПТП. Така между лек автомобил Мерцедес С180 и лек автомобил Мазда 5
настъпил удар в лентата за движение на лекия автомобил Мазда 5. В резултат на
придобитата след настъпилия удар ротация между задната дясна част на лек
автомобил Мерцедес С180 и задната лява част на лек автомобил Мазда 5 настъпил
вторичен удар. Управляваният от подс.Ш. лек автомобил Мазда 5 продължил
движението си напред и надясно спрямо собствената си посока, при пълна загуба
на управление от водача, като достигнал до спрелия на Т-образното кръстовище на
изхода на кв.Речица лек автомобил Рено Канго с рег.№ СН 1605 АР, управляван от
свид.Я.Щ.А.. Между двата автомобила настъпил удар като под действието на
ударната сила лек автомобил Рено Канго се завъртял около вертикалната си ос и
ударил преминаващия от дясната страна велосипед, който бил управляван от постр.Й.П.К..
От този удар постр.К. изпитала силна болка в областта на лявото бедро и лявата
част на таза, паднала на земята и останала да лежи до пристигането на екип на
ЦСМП Сливен. В резултат на възникналото ПТП постр.И.Ш., който пътувал на
задната седалка на лек автомобил Мазда 5, получил тежки травматични увреждания
в областта на главата, гръдния кош и крайниците. Предвид състоянието си постр.И.Ш.
останал в автомобила до пристигането на медицинския екип.
Бил подаден сигнал за настъпилото ПТП и на място пристигнали екип на
ЦСМП Сливен и служители на полицията. Свидетелите В.М. и Ж.П.З., полицейски
служители, изпробвали за алкохол с техническо средство Дрегер Алкотест
подсъдимите А. и Ш., както и свид.А.. Пробите на тримата водачи били
отрицателни.
Пострадалите И.Ш. и Й.К. били транспортирани до МБАЛ „Д-р И. ***,
където им била оказана медицинска помощ. Постр.И.Ш. постъпил на лечение в ОАИЛ и
въпреки предприетите реанимационни мероприятия починал на 03.07.2017г.
Видно от заключението по
назначена и изготвена съдебно-медицинска експертиза на труп, постр.И. С. Ш. в
резултат на настъпилото пътно-транспортно произшествие получил автомобилна
травма, изразяваща се в получени значителни травматични увреждания с обхващане
на главата, гръдния кош и крайниците. Получената от пострадалия гръдна травма
се изразява в многофрагментните счупвания на всички леви ребра предимно по
предностраничните им части, счупвания на долните десни ребра по предните им
части, счупване на лявата ключица и гръдната кост с масивни кръвонасядания
около местата на счупванията. При външния оглед и аутопсията на трупа са били
установени и повърхностни травми на кожата и меките тъкани в областта на
предните повърхности на гръдния кош, корема, горните и долните крайници. Установена
е, че причината за настъпването на смъртта на пострадалия И.Ш. е съчетаната травма
с обхващане на главата, гръдния кош и крайниците и настъпилите усложнения в
тази връзка. Непосредствената причина за настъпването на смъртта е изпадането
на пострадалия в състояние на тежък травматичен и хеморагичен шок поради
множествените травми в областта на гръдния кош и остра дихателна недостатъчност
вследствие тежката конфлуираща и абседираща пневмония в ляво. Настъпването на
смъртта на пострадалия е непосредствена последица на получените травми при
възникналото пътно-транспортно произшествие. Видно от заключението на
назначената съдебномедицинска експертиза, описаните увреждания са получени
вследствие действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и са получени по
механизма на удряне и притискане на гърдите, тилната област на главата и останалите
травмирани области на тялото по такива предмети и притискане на тези области на
тялото между такива предмети. Смъртта се дължи на получените тежки травматични
увреждания при възникналото ПТП, като според експерта описаните травми и
настъпилата смърт са пряка и непосредствена последица на транспортното
произшествие.
Установено е от заключението
на съдебно-медицинска експертиза, че пострадалата Й.П.К. в резултат на
възникналото пътно-транспортно произшествие получила велосипедна травма,
изразяваща се в контузия в поясната област и седалището, с клинични и
рентгенологични данни за счупване на долното рамо на седалищната кост от лявата
половина на тазовия пръстен без разместване на костните фрагменти. Според
описания в заключението на изготвената експертиза механизъм на получаване на
констатираните увреждания, полученото увреждане на долния клон на лявата
седалищна кост се дължи на директен удар в лявата половина на седалищната
област и добре отговаря да е получена по време на процесното ПТП. Видно от
заключението, счупването на долния клон на седалищната кост от лявата половина
на тазовия пръстен поради тяхната анатомична и функционална връзка между
тазовите кости и долните крайници, би довело до затруднение движенията на левия
крайник за срок от около 2.5-3 месеца при нормален ход на оздравителните
процеси, като по този начин е осъществен медикобиологичния характеризиращ
признак „Трайно затрудняване движенията на левия долен крайник“. Причиненото
травматично увреждане представлява средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2
от НК.
В заключението на съдебно автотехническата
експертиза се посочва, че скоростта на движение на л.а.Мазда преди ПТП била
около 90 км/час, както и към момента на удара. Скоростта на движение на
л.а.Мерцедес в момента на удара била около 20 км/час. Автомобилът Мерцедес потеглил
от мястото на лявата граница на платното за движение, с цел пресичане на двете
ленти за движение. В момента на втория удар л.а.Рено бил в покой. В момента на
третия удар велосипедът се е движел отдясно на автомобил Рено със скорост от 10
км/час. Опасната зона за спиране на л.а.Мазда при определената скорост на
движение била около 70 метра. Според това заключение, водачът на л.а.Мерцедес
имал техническа възможност да възприеме движещия се по пътя с предимство
автомобил Мазда, неговото положение и скорост на движение, като го изчака, а
след това предприеме пресичане платното за движение. Мястото на удара било в
дясната лента за движение, като в момента на удара л.а.Мазда бил изцяло в
собствената лента, а л.а.Мерцедес заемал около ¾ от дясната лента.
Вторият удар бил извън платното и в зоната на отклонението за кв.Речица на 20.4
метра след мерната линия и на 7.3 метра вдясно от разделителната линия на
лентите за движение. В момента на удара л.а.Рено бил в покой, а л.а.Мазда се
движел при настъпила загуба на управление. Според експертизата, третият удар бил
определен от промяната на направлението на л.а.Рено на 25.2 метра след мерната
линия и на 10.3 метра вдясно от разделителната линия. В момента на напречното
навлизане на автомобил Мерцедес на пътя с предимство, л.а.Мазда бил на около 65
метра от мястото на удара. Водачът на л.а.Мазда нямал техническа възможност да
предотврати ПТП при определената скорост на движение от около 90 км/час спрямо
момента на навлизане на л.а.Мерцедес на платното и спрямо момента на пресичане
на разделителната линия на лентите за движение. Видно от заключението на
назначената експертиза, водачът на л.а.Рено нямал техническа възможност да
предотврати удара с л.а.Мазда. Водачката на велосипеда нямала техническа
възможност да предотврати удара с л.а.Рено. Според това заключение, опасната
зона за спиране на л.а.Мазда при 50 км/час е около 29 метра. При същите
действия на водача на л.а.Мерцедес, водачът на л.а.Мазда нямал техническа
възможност да предотврати ПТП спрямо момента на пресичане на л.а.Мерцедес на
разделителната линия и имал техническа възможност да предотврати ПТП спрямо
момента на навлизане на л.а.Мерцедес на платното за движение. При движение на
л.а.Мазда с 50 км/час не би настъпил втория и третия удар.
Видно от заключението на тази
експертиза, техническите причини, довели до възникването на ПТП са:
- навлизането на л.а.Мерцедес
на платното без да пропусне движещия се направо л.а.Мазда. Технически правилно било
водачът на л.а.Мерцедес да изчака преминаването на л.а.Мазда и след това да
предприеме пресичане на платното;
- движението на л.а.Мазда със
скорост над максимално разрешената за участъка. При движение на автомобила със
скорост от 50 км/час и предприето спиране не би настъпил удар спрямо момента на
навлизане на л.а.Мерцедес на платното за движение.
Техническите причини, довели
до възникването на втория и третия удар бил възникналият първи удар. Водачите
на л.а.Рено и на велосипеда са нямали техническа възможност да предотвратят
удара.
По делото е назначена
допълнителна автотехническа експертиза за изясняване механизма на всеки удар
поотделно и анализиране траекториите на движение на всеки автомобил. Видно от
експертното заключение, при анализа на първия удар е установено, че в
съответствие с данните от намерените находки по платното за движение и
наличните деформации по автомобилите, първият удар бил реализиран между л.а.Мерцедес
и л.а.Мазда, той бил в дясната лента за движение - лентата за движение на л.а.Мазда,
като в момента на удара л.а.Мазда бил разположен леко косо спрямо надлъжната ос
и завъртян леко на дясно. В експертизата е посочено, че лекият автомобил Мерцедес
в момента на удара бил разположен почти напречно на платното с предна част към
лентата за движение на л.а.Мазда, като заемал около 3/4 от тази лента. В
момента на предприетата маневра от водача на л.а.Мерцедес, той бил в обхвата на
отбивката, намираща се вляво от платното за движение, разположен косо с
предната част на северозапад. Маневрата за пресичане на платното била започната
към края на прекъснатата разделителна линия, като пресичането й било
непосредствено преди нейния край. Според експертното заключение, при този удар били
получени основните деформации по двата автомобила. При анализа на втория удар е
установено, че същият бил реализиран между л.а.Мазда и спрелия, и намиращ се в
пълен покой л.а.Рено. В момента на удара л.а.Мазда се движел при пълна загуба
на управление от водача и при относително странично плъзгане. Под действие на
ударната сила, л.а.Рено се завъртял около вертикална ос в посока по часовата
стрелка, достигайки определеното в протокола за оглед крайно положение на
покой. От направения в експертното заключение анализ на третия удар е видно, че
ударът бил реализиран между страничната дясна предна част на л.а.Рено и
страничната лява част на велосипеда. В момента на удара л.а.Рено се преместил
напречно на дясно спрямо неговото разположение, като удря преминаващия от
дясната му страна велосипед. В момента на удара велосипедът се движел със
скорост около 10 км/час.
От заключението на назначената
тройна съдебно автотехническа експертиза е установено, че скоростта на
движение на л.а.Мазда преди ПТП била около 89 км/час, както и към момента на
удара. Скоростта на л.а.Мерцедес в момента на удара била около 23 км/час.
Автомобилът Мерцедес потеглил от място, от уширение, в ляво от платното и е
пресякъл двете ленти за движение. В момента на втория удар автомобил Рено бил в
покой, в момента на третия удар велосипедът се движел в дясно на л.а.Рено при
скорост на движение от около 10 км/час. Опасната зона за спиране на л.а.Мазда
при определената скорост на движение била около 69 метра. Водачът на л.а.Мерцедес
имал техническа възможност да възприеме движещия се по пътя с предимство л.а.Мазда
и неговото положение и скорост на движение, като го изчака, а след това
предприеме пресичане на платното за движение. В заключението на назначената
експертиза изцяло са възприети експертните изводи на назначената първоначална
единична автотехническа експертиза относно
мястото на първия, втория и третия удар на настъпилото между процесиите
автомобили ПТП. От страна на експертите е прието, че в момента на напречното
навлизане на л.а.Мерцедес на пътя с предимство, л.а.Мазда е бил на около 56
метра от мястото на удара. В момента на пресичане на разделителната линия от
л.а.Мерцедес, л.а.Мазда е бил на около 13 метра от мястото на удара. В момента
на навлизане на 1 метър след лявата граница на л.а.Мерцедес, л.а.Мазда бил на
около 35 метра от мястото на удара. Според експертното заключение, водачът на
л.а.Мазда нямал техническа възможност да предотврати ПТП при определената
скорост на движение от около 89 км/час, спрямо момента на навлизане на
л.а.Мерцедес на платното и спрямо момента на пресичане на разделителната линия
на лентите за движение. Опасната зона за спиране на л.а.Мазда при 50 км/час е
около 29 метра. При същите действия на водача на л.а.Мерцедес, водачът на л.а.Мазда
нямал техническа възможност да предотврати ПТП спрямо момента на пресичане на
л.а.Мерцедес на разделителната линия и имал техническа възможност да
предотврати ПТП спрямо момента на навлизане на л.а.Мерцедес на платното за
движение. Със заключението са потвърдени експертните изводи на назначената
първоначална единична експертиза, според които при движение на л.а.Мазда с 50
км/час не би настъпил вторият и третият удар, както и изводите относно
техническите причини за възникване на процесното пътно-транспортно
произшествие.
От назначената допълнителна тройна съдебно автотехническа експертиза по
искане на защитата на двамата подсъдими се установява, че началото на завоя,
предхождащ мястото на удара е на около 188 метра от мястото на удара. Пряката
видимост между двамата водачи по права линия и без влияние на растителността
била не по-малка от 170-180 метра. Водачът на л.а.Мерцедес имал техническата
възможност да възприеме автомобила Мазда на достатъчно голямо разстояние, да
прецени неговата скорост и положение преди да предприеме маневра завой наляво.
Съобразно отчетената пряка видимост се прави извод, че водачът на л.а.Мерцедес
имал техническата възможност да възприеме л.а.Мазда на разстояние не по-малко
от около 180 метра. При установената скорост на движение на л.а.Мазда 89
км/час, водачът му възприел л.а.Мерцедес в зоната на пряка видимост и имал техническа
възможност да го наблюдава повече от заявеното от него време 5 секунди.
Установява се, че удар между л.а.Мерцедес и л.а.Мазда при скорост на движение
на л.а.Мазда 50 км/час, не би настъпил, тъй като опасната зона за спиране на
л.а.Мазда при тази скорост е 29 метра и удар не би настъпил, ако водачът на
л.а.Мазда възприеме опасността и предприеме своевременно спиране. Видно от
заключението на експертизата при извършеното изследване при позициониране на
л.а.Мерцедес на 2, 4 и 6 метра назад, то разположението на двата автомобила към
мястото на удара е същото, тъй като то съответства на обективните находки,
съответно на следите по платното, деформациите по двата автомобила и динамиката
на ударния процес, както и не се изменят изчислените скорости на движение на
двата автомобила.
Съдът прие за установено по несъмнен и безспорен начин описаната фактическа
обстановка, изхождайки от извършения внимателен и подробен анализ на всички
събрани и проверени в хода на проведеното съдебно следствие доказателства, съответно
преценени както поотделно, така и в съвкупността си, а именно показанията на
свидетелите Й.П.К., К.Д.Д., В.М.М. и Ж.П.З., показанията на свид.Г.С.Т., дадени
на ДП, прочетени по реда на чл.281 ал.5, вр.ал.1 т.4 предл.1 от НПК, обясненията
на подс.И.Н.А., частично от показанията на свидетелите Й.К.Ш., К.И.Ш., Я.Щ.А. и
В.И.И., частично от обясненията на подс.С.И.Ш., както и от заключенията на
вещите лица изготвили съдебно-медицинска
експертиза № 190/2017г., съдебно-медицинска експертиза на труп №
160/2017г., тройната съдебно автотехническа експертиза, допълнителната
тройна съдебно автотехническа
експертиза, допълнителната съдебно автотехническата експертиза, частично от
заключението на съдебно автотехническата експертиза, както и от писмените
доказателствени материали - протокол за оглед на местопроизшествие от 19.06.2017г.
с приложен фотоалбум към него, копия от медицински документи, справки от сектор
КАТ ПП при ОД МВР Сливен, удостоверение за наследници, справки за съдимост на
подсъдимите Ш. и А., декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние на подсъдимите, характеристични справки за подсъдимите.
По делото
безспорно и категорично е установено, че на 19.06.2017г. подс.И.А. управлявал
лек автомобил Мерцедес С180
с рег.№ ****, като тръгнал от с.Старо село, общ.Сливен, към кв.Речица, заедно
със свидетелите Г.Т. и К.Д.. По същото време в противоположна посока от
гр.Сливен към гр.Нова Загора се движел лек автомобил Мазда 5 с рег.№ ****,
управляван от подс.С.Ш.. В автомобила заедно с подс.Ш. били и свидетелите В.И.
и Й.Ш., както и постр.И. С. Ш.. Подс.А. трябвало да закара свид.К.Д. в
кв.Речица, за да си изтегли пари от банкомат. На инкриминираната дата имало
интензивно движение на път ІІ-66, поради което подс.А. не завил наляво от път
ІІ-66 към ул.Тодор А., а решил да отбие в дясно на асфалтово уширение на път
ІІ-66, да изчака да преминат идващите автомобили в двете посоки и след това да
завие на разклона за кв.Речица. По този начин подс.А. пропуснал автомобилите,
които се движели след него, включително и товарен автомобил. Тези обстоятелства
се установяват от показанията на свидетелите К.Д. и Г.Т., на които съдът дава
вяра, тъй като са последователни, логични, кореспондиращи помежду си и с останалите
доказателства по делото, ясни и точни са. Свид.Т. посочва, че движението било
„доста натоварено и в двете посоки“, което се потвърждава и от показанията на
свид.Д., че „като приближихме разклона за кв.Речица да завиваме, отпред и отзад,
пред нас и зад нас, имаше голяма колона коли“. По тази причина подс.А. отбил
автомобила в дясно на асфалтовото уширение, което коресподира и с показанията
на свид.Я.А., който управлявал л.а.Рено и бил спрял на разклона за кв.Речица,
на ул.Т. А., като чакал да преминат колите, в която част съдът кредитира
показанията му. Съдът не кредитира показанията на свид.А., свързани с
твърдяното от него „форсиране“ на гумите на л.а.Мерцедес, тъй като остана
изолирано в процеса и не се потвърждава от обективните находки, отразени в
протокола за оглед на местопроизшествие. В протокола не са открити и описани такива
следи в асфалтовото уширение, което е под формата на автобусен джоб с ширина 3
метра и начало на нивото на мерната линия. Напречната мерна линия, видно от
протокола за оглед е избрана през ориентира, като за ориентир е приет пътен
знак - указателната стрелка за посока на населено място в случая кв.Речица. За
посока на огледа е приета посока към Сливенски минерални бани, към гр.Нова Загора.
Лентите за движение са разделени с прекъсната линия в зоната на кръстовището,
която е с начало 9.4 метра след напречната мерна линия. Първият удар между
л.а.Мерцедес и л.а.Мазда е на 10.6 метра след мерната линия, т.е. в зоната на
прекъснатата разделителна линия и на ниво 2 метра до 2.8 метра от
разделителната линия вдясно, т.е. изцяло в лентата за движение на л.а.Мазда,
като л.а.Мерцедес заемал около ¾ от дясната лента.
Съдът не
кредитира показанията на свид.А., както и свидетелите Й.Ш. /майка на подс.Ш./, К.Ш.
/брат на подс.Ш./ и В.И. /съпруга на подс.Ш./, относно скоростта на движение на
л.а.Мазда, управляван от подс.Ш.. Свид.А. твърди, че л.а.Мазда се е движел със
скорост 70 км/час, което е негово субективно възприятие и остана изолирано в
процеса и най-вече противоречи на експертното заключение на тройната съдебно
автотехническа и заявеното от вещите лица в съдебно заседание, че скоростта на
л.а.Мазда категорично след изчисляване по два метода е 89 км/час. Съдът не
кредитира и показанията на свид.К.Ш., че когато брат му вози родителите си и
по-точно майка им се съобразява с факта, че й става лошо от високи скорости.
Съдът не дава вяра и на показанията на съпругата на подс.Ш., че подс.Ш. е карал
„не повече от около 60 км/час, както и на показанията на свид.Й.Ш., майка на
подс.Ш., че синът й не е карал бързо и не е превишил „такава голяма скорост“.
Всички тези твърдения не са обективни и противоречат на заключението на вещите
лица, както посочи съдът по-горе. Настоящата съдебна инстанция кредитира изцяло
заключението на тройната
съдебно автотехническа експертиза, в която е определена скорост на движение на
л.а.Мазда 89 км/час, а не определената в заключението на единичната съдебно
автотехническа експертиза 90 км/час. Съдът намира, че заключението на тройната
експертиза е по-прецизно, скоростта е изчислена по два метода, при които се
получава една и съща скорост на движение на л.а.Мазда, а именно 89 км/час,
както и скорост на движение на л.а.Мерцедес 23 км/час. Тази скорост на движение
на двата автомобила е определена в момента на удара и преди настъпването на
ПТП, тъй като не са намерени спирачни следи на произшествието. Изводът относно
величината на скоростта на двата автомобила – л.а.Мерцедес и л.а.Мазда, се
потвърждава и от разпита на вещите лица в с.з., които са категорични относно
определените скорости на движение на двата автомобила. Вещото лице У.
разяснява, че скоростите на движение на двата автомобила са изследвани по два
метода и се получават идентични скорости, откъдето са отчетени средните
стойности и са използвани средните стойности на скоростите по двата метода.
Вещите лица в съдебно заседание подробно обясняват използваният метод Delta-V за изчисляване на скоростта на движение на автомобилите
и правилното отчитане на деформациите по автомобилите, като обясняват разликата
между видима деформация и реална пластична деформация на автомобила. Вещите
лица подробно обясняват и защо са приели съответните коефициенти на
съпротивление за автомобил Мазда и автомобил Мерцедес, както и съответното
време за реакция на водача на л.а.Мазда. Съдът намира, че технически правилно е
при приближаване на кръстовище да се намали скоростта и да се пропуснат
автомобилите, които са с предимство. За време за реакция на водач на л.а.Мазда
е взето 0.8 секунди, при което е определена опасна зона 69 метра за спиране на
л.а.Мазда при скоростта му на движение 89 км/час. Установено е от разпита на
вещи лица в съдебно заседание, че това време за реакция е взето на база на
интензивността на движението на това Т-образно кръстовище и технически правилно
е водачът на л.а.Мазда да е пределно внимателен, съсредоточен, да наблюдава
обектите пред себе си и да се съобрази при възникване на опасност.
Интензивността на движението в това кръстовище се потвърждава от показанията на
свидетелите Д. и Т., возещи се в лекия автомобил на подс.А., както и от
показанията на свид.А., който е спрял на знак „Стоп“ на кръстовището, за да пропусне
минаващите автомобили, а също и от показанията на свид.И., в която част съдът
ги кредитира, че „в този участък имаше достатъчно движение, защото пред нас на
колко метра не знам, имаше кола, и зад нас имаше кола…“, както и от показанията
на свид.Т., че движението било доста натоварено в двете посоки и зад тях имало
камион с колона от автомобили. Интензивността на движението се потвърждава и от
обясненията на подс.А., които съдът кредитира относно обстоятелството, че след
него се е движил товарен автомобил и той е отбил вдясно, за да пропусне
автомобилите, които са се движили след него. Това се потвърждава от показанията
на свид.И., която обяснява, че малко преди да стигнат до мястото на
катастрофата се разминали с „голяма товарна кола, имаше движение. Имаше
движение от двете страни.“, т.е. подс.Ш. при управление на л.а.Мазда се е
разминал с движещият се след л.а.Мерцедес товарен автомобил, което кореспондира
и с обясненията на подс.А. и показанията на свид.Т. и свид.Д., както и свид.И.
и свид.А., че към момента на процесното деяние е имало интензивно движение в
този пътен участък.
Съдът
счита, че опасната зона за спиране на л.а.Мазда при скоростта му на движение 89
км/час била 69 метра, а при скорост на движение 50 км/час – 29 метра,
безусловно определена в тройната съдебно АТЕ, което заключение съдът кредитира
изцяло. Категорично е определено и съдът го приема за доказано, че в момента на
напречно навлизане на л.а.Мерцедес на пътя с предимство, л.а. Мазда бил на
около 56 метра от мястото на удара. Видно от назначената допълнителна тройна
съдебно автотехническа експертиза, пряката видимост между двамата водачи по
права линия, без влияние на растителността, е не по-малка от 170-180 метра. В
протокола за оглед на местопроизшествие от 19.06.2017г. се установява, че към
момента на инцидента видимостта е била нормална в светлата част на денонощието
и видно от приложеният фотоалбум не е имало ограничение на видимостта в зоната
на завоя в резултат на растителност. Това се установява и от показанията на
свид.А., който се намирал на мястото на произшествието и посочва, че времето
било ясно, видимостта добра, като процесната година били изчистили всички
храсти отстрани на пътя и имало много добра видимост. В тази част съдът дава
вяра на показанията му, тъй като същите кореспондират и с показанията на свид.И.
в частта им, че „там си има видимост много хубава“, свид.Д., който посочва, че
според него имало добра видимост, както и свид.Т.. Обстоятелството, че е имало
добра видимост се потвърждава и от обясненията на двамата подсъдими в съдебно
заседание, които кореспондират с показанията на горепосочените свидетели. Съдът
приема, че опасността за водача на л.а.Мазда е възникнала в момента на напречното
навлизане на л.а.Мерцедес на пътя с предимство. При скорост на движение на
л.а.Мазда от 50 км/час опасната му зона за спиране била 29 метра, т.е. при
движение на л.а.Мазда със скорост от 50 км/час и предприето спиране спрямо
момента на навлизане на л.а.Мерцедес на платното за движение, не би настъпил
удар между л.а.Мазда и л.а.Мерцедес. След това не би възникнал вторият и
третият удар, а именно вторият между л.а.Мазда и л.а.Рено, а третият между
л.а.Рено и велосипеда. Това се потвърждава от заключението на изготвената
тройна съдебно автотехническа експертиза, което се поддържа и от разпита на
вещите лица в съдебно заседание, изготвили тази експертиза. Заключението по
тази експертиза е направено на база на обективните находки, описани и фиксирани
в огледния протокол, като точно са определени местата на ударите и скоростите
на автомобилите. Мястото на първия удар бил в дясната лента за движение, като в
момента на удара л.а.Мазда бил изцяло в собствената лента, а л.а.Мерцедес
заемал около ¾ от дясната лента. Вторият удар бил извън платното и в
зоната на отклонението за кв.Речица. В момента на втория удар л.а.Рено бил в
покой, а л.а.Мазда се движил при
настъпила загуба на управление. Третият удар между л.а.Рено и велосипеда бил
определен от промяната на направлението на л.а.Рено.
Съдът
намира, че положението на л.а.Мерцедес преди настъпилото ПТП е такова, каквото
е отразено в изготвената скица, приложена в тройната съдебна автотехническа
експертиза. Това положение на л.а.Мерцедес е съобразно с обективните находки,
намерени при процесното ПТП. Видно и от разпита на вещите лица в съдебно
заседание, установеното положение на л.а.Мерцедес съответства и на неговата
траектория към момента на удара. Вещите лица са категорични в заключението на
тройната експертиза , а и при разпита си в съдебно заседание, че при движение
на л.а.Мазда със скорост 50 км/час няма да има втори и трети удар, а първият ще
е с по-малка сила и деформации по автомобилите, а при предприето спиране от
страна на л.а.Мазда, то не би настъпил и първият удар. Категорично е определена
техническата причина, която е довела до възникване на катастрофата, а именно
навлизане на л.а.Мерцедес на платното за движение, без да пропусне движещия се
направо л.а.Мазда, като технически правилно било водачът на л.а.Мерцедес да
изчака преминаването на л.а.Мазда и след това да предприеме пресичане на
платното. Категорично установено е и съдът приема, че техническа причина за
настъпилото ПТП е и движението на л.а.Мазда със скорост над максимално разрешената
за участъка от 50 км/час, а именно 89 км/час. Разрешената скоростта на движение
за този участък категорично е установена, че е 50 км/час. Разрешената скорост е
тази, която законът допуска в определените участъци от пътищата и за която има
поставени съответни знаци, с които водачите са длъжни да се съобразяват.
Нормативно е закрепена в чл.21 ал.1 от ЗДвП, а именно при избиране скоростта на
движение на водача на ППС е забранено да превишава следните стойности на
скоростта в км/час: за МПС от категория В, в населено място – 50 км/час. Съдът
намира, че процесната катастрофа е станала в населено място и съобразно
разпоредбите на ЗДвП разрешената скорост за движение е 50 км/час. Това се
потвърждава от приложената справка от ОПУ Сливен, от която е видно, че разстоянието
между кръстовищата на път ІІ-66 за вход и изход на кв.Речица попадат в
урбанизирана територия. Това се установява и от приложената схема към справката
от ОПУ Сливен, както и от Решение № 484/30.03.2005г. на Общински съвет Сливен.
С решението е приета промяна на границите на населени места в Община Сливен,
като границата на път ІІ-66 Сливен – Нова Загора за населено място става от км
0.00 на км 2.350. Видно от протокола за оглед на ПТП от 19.06.2017г.
местопроизшествието се намерило на път ІІ-66, км 2.300, т.е. в границата на
населено място в Община Сливен, съгласно решението на Общинския съвет. Като
доказателство за обстоятелството, че произшествието е в населеното място е и
наличието на пътен знак със специално предписание от група „Д“ - Д12 „Край на населеното място“,
намиращ се на 50м след кръстовището в посока гр.Нова Загора, където е извършено
процесното деяние. Същият е описан в протокола за оглед, както е видно и от
приложения към него фотоалбум /Ф №№ 8, 9, 33, 34/. Видно от приложената към справката
от ОПУ Сливен схема, пътен знак Д12 се намира на км 2.350, след кръстовището
между път ІІ-66 и ул.Тодор А.. В предоставената информация от Община Сливен е
посочено, че в участъка на това кръстовище южната регулационна граница на
кв.Речица преминава приблизително по северната граница на обхвата на
републикански път ІІ-66 и републиканския път е извън регулационните граници на
кв.Речица, но ул.Тодор А. е в регулационните граници на квартала до вливането й
в републиканския път. Тази информация, съпоставена с информацията от ОПУ
Сливен, както и с наличното знаково стопанство, обуславят извода на съда, че
процесната катастрофа е в границите на населено място, за което важат правилата
на ЗДвП относно разрешената скорост за движение в населено място. Налице е
нарушение на правилата за скоростта и причинна връзка между тяхното нарушаване
от подс.Ш. и настъпването на предвидените в закона последици. Неправилно е
соченото, че в процесния участък няма знак, който да ограничава скоростта на
движение. Напротив, такъв знак е пътен знак Д12 за край на населено място,
намиращ се на път ІІ-66 на км 2.350, като ПТП, първият удар между л.а.Мерцедес
и л.а.Мазда е станал на км 2.300 на път ІІ-66. Съдът счита, че подс.Ш. е
запознат намиращите се на пътя пътни знаци и с ограниченията, тъй като
многократно, както и самият той твърди, е минавал по този път и е пътувал от
гр.Нова Загора до гр.Сливен и обратно. Действително, налице е и нарушение на
правилата за движение от страна на подс.А. и причинна връзка между тяхното
нарушаване и настъпването на вредоносния резултат. Подс.А. при управление на
л.а.Мерцедес, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл.25 ал.1 от ЗДвП – водач на ППС, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например
да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да
се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност, за да
премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг
път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че
няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след
него, преди него или минават покрай него и да извърши маневрата като се
съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. Подс.А. е
следвало да пропусне движещите се по път ІІ-66 ППС и тогава да предприеме
маневра завой наляво. Видно от показанията на свидетелите Д. и Т., подс.А. е
спрял л.а.Мерцедес на уширението в района на кръстовището, огледал се е, както
и двамата свидетели също са се огледали и след като подс.А. не е възприел
движещи се ППС на пътя, е предприел завиването в ляво. Изведнъж е дошъл
автомобил, а именно процесния л.а.Мазда и е последвал удар между двата
автомобила. Категорично е установено, че ударът е в дясната предна странична
част на л.а.Мерцедес и предна лява част на л.а.Мазда. Автомобилът Мерцедес по
време на удара е бил разположен почти напречно на платното с предна част към
лентата за движение на л.а.Мазда, като е заемал ¾ от лентата и ударът е
изцяло в лентата за движение на л.а.Мазда. В момента на предприетата маневра от
водача на л.а.Мерцедес - подс.А., автомобилът бил в обхвата на уширението,
намиращо се в ляво от платното за движение, разположен косо с предна част на
северозапад. Под действието на удара, л.а.Мерцедес придобил значителна ротация,
насочена по направление, обратно на часовата стрелка, гледано отгоре.
Л.а.Мазда, под действие на ударната сила, придобил ротация около вертикална ос
в посока, обратна на часовниковата стрелка. В резултат на силната ротация на
л.а.Мерцедес, непосредствено след удара и не толкова голямата на л.а.Мазда,
непосредствено след удара задната дясна част на автомобил Мерцедес контактува
със задната лява част на л.а.Мазда, т.е. под действието на първия удар бил
налице вторичен удар за кратко време между л.а.Мерцедес и л.а.Мазда. Към
момента на първия удар скоростта на л.а.Мазда бил около 89 км/час, а на
л.а.Мерцедес – 23 км/час. Тези скорости съответстват на движението на двата
автомобила, на наличните деформации по тях и поведението им след удара. Този
механизъм на настъпване на процесното ПТП и по-точно първия удар между
л.а.Мерцедес и л.а.Мазда е категорично установен в заключението по изготвената
тройна АТЕ, на която съдът напълно дава вяра. Този механизъм на ПТП се
потвърждава и от разпитите на свидетелите, както и от обясненията на
подсъдимите, като има само различие относно скоростта на движение на л.а.Мазда,
но съдът имаше възможност да посочи защо приема конкретно скорост на движение
на л.а.Мазда 89 км/час, а именно изхождайки от експертното заключение на
тройната съдебно АТЕ, основано на обективните находки по делото, което съдът
кредитира и съпостави и със свидетелските показания на Т. и Д., обясненията на
подс.А., на които също дава вяра, че при предприемане на маневрата не са
възприели ППС на път ІІ-66, а л.а.Мазда се е движел бързо.
Относно
вторият удар между л.а.Мазда и л.а.Рено същият е реализиран между дясната
странична повърхност на л.а.Мазда в областта на дясната предна врата и част от
задната врата, както и дясната средна колонка, съответно в страничната предна
лява част на л.а.Рено. В момента на удара л.а.Мазда се движил при пълна загуба
на управление от водача и при относително странично плъзгане. Реализиран бил
удар в областта на дясната странична част на спрелия и намиращ се в пълен покой
л.а.Рено. Под действието на ударната сила л.а.Рено се завъртял около
вертикалната ос, в посока по часовниковата стрелка, гледано отгоре. Последвал трети
удар между страничната дясна предна част на л.а.Рено и страничната лява част на
велосипеда, като л.а.Рено се премества напречно надясно спрямо неговото
разположение, като удря преминаващия от дясната му страна велосипед. В момента
на удара велосипеда се движил със скорост от около 10 км/час. В резултат на
третия удар постр.Й.П.К. получила счупване на долния клон на седалищната кост
от лявата половина на тазовия пръстен, което довело до трайно затрудняване
движенията на левия долен крайник. При съпоставяне на получените увреждания по
тялото на постр.И. С. Ш., които са предимно в лявата половина на тялото, с
динамиката на ударния процес се установява, че във фазата на първия удар тялото
на пострадалия се придвижило силно напред и наляво. При това движение бил
налице ударен процес в облегалките на предните седалки. Величината на ударната
сила при първия удар била около 2.3 пъти по-голяма от величаната на ударната
сила при втория удар, което определя, че основната травмираща сила била
получена при първия удар. При определеното направление на преносната инерционна
сила и ударния процес в облегалките, показва че постр.И.Ш. в момента на удара
бил без предпазен колан. В случай на наличие на такъв, травмите биха били
незначителни.
Съдът
приема, че опасността възниква в момента
на навлизане на л.а.Мерцедес косо на платното за движение, а не от пресичане на
разделителната линия. Водачът на автомобила, подс.А., е потеглил от място и
движението му било равноускорително от началния момент на пресичане на лявата
граница на платното за движение. Подсъдимият Ш., като водач на л.а.Мазда, имал
техническа възможност да възприеме л.а.Мерцедес, като завоя по никакъв начин не
възпрепятствал видимостта за водача. Подсъдимият Ш. при избора си на скорост
сам се поставил в техническа невъзможност да предотврати удара. Съдът е длъжен
да отбележи, че при скоростта си на движение 89 км/час водачът на л.а.Мазда,
подс.Ш., нямал техническа възможност да предотврати ПТП, но в този участък
разрешената скорост на движение е 50 км/час и водачът на л.а.Мазда, подс.Ш.,
имал техническа възможност на предотврати ПТП спрямо момента на навлизане на
л.а.Мерцедес на платното за движение. В конкретния случай опасността е
възникнала в резултат на поведението на подс.А. като участник в движението,
както и в резултат на действията на другия участник в движението, подс.Ш.,
които не са следили изменящата се пътна обстановка. Задължение на водачите е по
време на движение да възприемат всяка пътна ситуация и развитието й, като
вземат съответни мерки за безопасност. Действително има богата съдебна
практика, че водачите не носят отговорност за това, че не са предвидили
евентуално неправомерно действие от друг участник на движението /Р 409/2010г.,
ІІІ н.о., ВКС/. Но следва да се изследва въпросът дали водачът е могъл да
възприеме опасността, няма значение дали я е възприел, тъй като водачът на МПС
има задължение да наблюдава всеобхватно пътната обстановка /виж Р 353/1984г.,
ІІІ н.о., ВС; Р 71/1983г., ІІІ н.о., ВС/. По този начин подс.Ш. дължи реакция относно
възникналата опасност на пътя и е могъл да я възприеме тогава, когато подс.А.
навлязъл, управлявайки л.а.Мерцедес, косо на платното за движение. Подс.А. също е могъл да
възприеме л.а.Мазда, като го пропусне и да изчака да премине, а след това да
предприеме пресичане на платното за движение.
Тук
следва да се посочи и задължителната съдебна практика – ТР № 28/28.11.1984г. по
н.д.№ 10/1984г., ОСНК, ВС. В т.6 от тълкувателното решение е прието, че
началният момент на възникване на опасността за движението е не когато водачът
възприеме препятствието за движението на пътното платно, а в един по-раншен
момент. Това е в подкрепа и на трайната съдебна практика, че водачите на ППС са
длъжни да наблюдават всеобхватно пътната обстановка и момента на възникване на
опасността е когато са могли да я възприемат. Подс.Ш. е могъл да възприеме
л.а.Мерцедес, управляван от подс.А., при навлизането му на платното за
движение. Тогава л.а.Мерцедес се е движел косо на платното за движение с
подаден ляв мигач, което е могло да бъде възприето от подс.Ш., намиращ се на 56
метра от мястото на удара, който при скорост на движение 50 км/час, разрешената
за този пътен участък, опасната му зона за спиране е 29 метра. По този начин
водачът на л.а.Мазда имал техническа възможност да предотврати ПТП спрямо
момента на навлизане на л.а.Мерцедес на платното за движение, което подс.Ш. е
могъл да възприеме своевременно. Безспорно е установено, че началото на завоя,
предхождащ мястото на удара е около 188 метра от мястото на удара – от
допълнителната тройна АТЕ, както и от разпита на вещите лица в съдебно
заседание, което кореспондира и с показанията на свидетелите А., Т. и Д. и
обясненията на подс.А.. По този начин подс.Ш. е имал възможност и е могъл да
възприеме л.а.Мерцедес още при навлизането му на платното за движение, което на
влизане е било косо. Съобразно разположението на завоя спрямо мястото на първия
удар, установено в тройната съдебно АТЕ, водачът на л.а.Мазда е имал техническа
възможност да възприеме л.а.Мерцедес и посоката му на движение, пресичането на
платното за движение. Също така подс.А., като водач на л.а.Мерцедес, е имал
техническа възможност да възприеме л.а.Мазда на достатъчно голямо разстояние,
да прецени неговата скорост и положение преди да предприеме маневра „завой
наляво“. Съобразявайки отчетената пряка видимост водачът на л.а.Мерцедес, подс.А.,
имал техническа възможност да възприеме л.а.Мазда на разстояние не по-малко от
около 180 метра. Установено е от допълнителната тройна съдебно АТЕ, че водачът
на л.а.Мазда възприел л.а.Мерцедес в зоната на пряка видимост, като имал
техническа възможност да го наблюдава. Категорично е установено, след
съпоставяне на получените разстояния в тази експертиза и имайки предвид
опасната зона за спиране на л.а.Мазда при скорост на движение от 50 км/час,
която е 29 метра, че удар между автомобилите не би настъпил, в случай че
водачът на л.а.Мазда възприеме опасността и предприеме своевременно спиране. Тези
изводи на вещите лица се подкрепят и от заключението по изготвената тройна
съдебно АТЕ, както и от разпита им в съдебно заседание. Безспорно е, че водачът
на л.а.Мазда имал техническа възможност да възприеме потеглянето на
л.а.Мерцедес и неговото последващо движение до момента на удара. Водачът на
л.а.Мазда при избора си на скорост сам се е поставил в техническа невъзможност
да предотврати удара, като намиращият се преди мястото на произшествието завой
по никакъв начин не възпрепятствал видимостта за подс.Ш..
Относно
наличието на указателна стрелка Ж7, която се намира на път ІІ-66, и на която е
изписано на син фон с бели букви кв.Речица 1, съдът намира че същата не показва
че мястото, където е поставена е извън населено място. Неоснователно е
наведеното в пледоариите на представителя на държавното обвинение, че водачите не са длъжни да знаят
къде приключва населеното място и съдейки по указателната табела за кв.Речица,
която е на син фон, следва че показва, че се минава около населено място. Видно
от чл.57 ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата
/ППЗДвП/, Ж7 е пътен
знак за направление, посоки, обекти и други и има форма на квадрат или
правоъгълник, и този пътен знак е указателна стрелка, а не табела, както твърди
прокурора. Съобразно чл.57 ал.2 т.6 от ППЗДвП, фонът на пътен знак Ж7 е с цвят,
съответстващ на вида на пътя, по който се достига указаната цел, в случая
кв.Речица. Действително, видно от огледния протокол, пътен знак указателна
стрелка Ж7 е със син фон, което означава, че пътят, по който се достига до
кв.Речица е извън населено място, а не че път ІІ-66 е извън населено място, на
който е поставена указателната стрелка. Не отговаря на истината, че виждайки
този пътен знак, подс.Ш. следва да направи извод, че се движи извън населено
място. Напротив, подс.Ш. възприемайки указателната стрелка, следва да направи
извод за пътя, по който се достига до кв.Речица, а именно ул.Тодор А., а не за
път ІІ-66, по който се движи и където е станала катастрофата. Относно
обстоятелството, че се намира в населено място, сочи наличието на пътен знак
Д12 Край на населеното място, край на гр.Сливен, който се намира след мястото
на катастрофата и се вижда ясно. Това съпоставено и с обстоятелството, че подс.Ш.
*** и е запознат с пътната обстановка – знаци, маркировка и други обозначения,
налага извода на съда, че подс.Ш. е знаел, че се движи в населено място, бил е
длъжен да се съобразява с правилата за движение по пътищата в населено място и
да ги спазва.
Съдът
намира, че категорично са установени техническите причини, довели до възникване
на ПТП, а именно навлизането на л.а.Мерцедес на платното за движение без да
пропусне движещия се направо л.а.Мазда, като технически правилно било водачът
на л.а.Мерцедес да изчака преминаването на л.а.Мазда и след това да предприеме
пресичане на платното, както и движението на л.а.Мазда със скорост над
максимално разрешената за участъка, като при движение на л.а.Мазда със скорост
от 50 км/час и предприето спиране не би настъпил удар спрямо момента на
навлизане на л.а.Мерцедес на платното за движение. Техническите причини довели
до възникване на втория и третия удар е възникналия първи удар, като водачите
на л.а.Рено и велосипеда са нямали техническа възможност да предотвратят удара.
Безспорно
и категорично е установено, че причина за настъпването на смъртта на постр.И. С.
Ш. е съчетаната травма с обхващане на главата, гръдния кош и крайниците, и
настъпилите усложнения в тази връзка. Непосредствената причина за настъпването
на смъртта е изпадането на пострадалия в състояние на тежък травматичен и
хеморагичен шок, поради множествените травми в областта на гръдния кош и остра
дихателна недостатъчност, вследствие тежката конфлуираща и абседираща пневмония
в ляво. Настъпването на смъртта на постр.И.Ш. е непосредствена последица на
получените травми при възникналото ПТП и настъпилите усложнения в тази връзка.
Описаните увреждания в съдебно-медицинска експертиза на труп на постр.Ш. са
получени вследствие действието на твърди, тъпи и тъпоръбести предмети и са
получени по механизма на удряне и притискане на гърдите, тилната област на
главата и останалите травмирани области на тялото по такива предмети и
притискане на тези области на тялото между такива предмети. Смъртта му се дължи
на получените тежки травматични увреждания при възникналото ПТП и настъпилите
усложнения, като описаните травми и настъпилата смърт са пряка и непосредствена
последица от възникналото ПТП. Установените увреждания и тяхната локализация
сочи, че най-силни били ударите в областта на лявата половина на гръдния кош, в
областта на левия бял дроб и левия долен крайник и са получени в резултат на
удряне на травмираните области на тялото по вътрешното обзавеждане на лекия автомобил
и притискането на гръдния кош, главата и левия долен крайник от деформиралите
се части на лекия автомобил. Установено е безспорно от заключението на тройната
съдебно АТЕ, на която съдът дава вяра и което кореспондира с установените
увреждания на постр.Ш., описани в съдебно-медицинската експертиза на труп, че
основната травмираща сила е получена при първия удар между л.а.Мерцедес и
л.а.Мазда, като постр.Ш. е бил без предпазен колан.
Пострадалата
Й.К., в резултат на процесното ПТП, получила велосипедна травма, изразяваща се
в контузия в поясната област и седалището с клинични и рентгенологични данни за
счупване на долното рамо на седалищната кост от лявата половина на тазовия
пръстен, без разместване на костните фрагменти. Увреждането на долния клон на
лявата седалищна кост на пострадалата се дължи на директен удар в лявата
половина на седалищната област и добре отговаря да е получено от настоящото
ПТП. Велосипедната травма се изразява в блъскане на постр.К., която е управлявала
велосипеда, отстрани от ляво от л.а.Рено, ударен от друг л.а.Мазда, като преди
това е имало удар между л.а.Мазда и л.а.Мерцедес. Счупването на долния клон на
седалищната кост от лявата половина на тазовия пръстен на постр.К., поради
тясната анатомична и функционална връзка между тазовите кости и долните
крайници, видно от изготвената съдебно-медицинска експертиза № 190/2017г., е
довело до затруднение в движенията на левия крак за срок от около 2.5-3 месеца
при нормален ход на оздравителните процеси и по този начин е осъществен смисъла
на медико-биологичния характеризиращ признак трайно затрудняване движенията на
левия долен крайник. Тези увреждания се лекуват със спазване на постелен режим
за определен срок от лекуващия лекар и последващо постепенно раздвижване и
натоварване. Това се потвърждава и от показанията на свид.К., на които съдът
дава изцяло вяра, че същата е престояла пет дни в болница, без да е гипсирана,
като е била на легло, а възстановяването й от катастрофата било трудно.
Съдът
кредитира писмените доказателствени материали, прочетени по реда на чл.283 от НПК, които не се оспорват от страните.
При така
установеното от фактическа страна и въз основа на обсъдените и събрани
доказателствени материали, настоящият съд направи следните правни изводи:
С деянието
си подс.И.Н.А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление
по чл.343 ал.4, вр.ал.3 б.“б“
предл.1, вр.ал.1 б.“в“, вр.чл.342 ал.1 от НК, тъй
като на 19.06.2017г. в гр.Сливен, на път ІІ-66, в
района на отклонението за кв.“Речица“, при управление на моторно превозно
средство - лек автомобил марка „Мерцедес С180“ рег.№ ****, нарушил правилата за
движение по пътищата, а именно чл.25(1) от ЗДвП - Водач на пътно превозно средство, който ще
предприеме каквато и да е маневра, като например да излезе от реда на
паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или
наляво по платното за движение, в частност, за да премине в друга пътна лента,
да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот,
преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават
покрай него и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение,
посока и скорост на движение, и по непредпазливост, при независимо
съпричиняване със С.И.Ш., ЕГН **********, причинил смъртта на И. С. Ш.,***,
починал на 03.07.2017г., и средна телесна повреда на Й.П.К., ЕГН ********** ***,
изразяваща се в счупване на долния клон на седалищната кост от лявата половина
на тазовия пръстен, което е довело до „Трайно затрудняване движенията на левия
долен крайник“.
С
деянието си подс.С.И.Ш. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.343 ал.4, вр.ал.3 б.“б“ предл.1, вр.ал.1 б.“в“,
вр.чл.342 ал.1 от НК, тъй като на
19.06.2017г. в гр.Сливен, на път ІІ-66, в района на отклонението за
кв.“Речица“, при управление на моторно превозно средство - л. а.марка „Мазда
5“, рег.№ ****, нарушил правилата за движение по ЗДвП, а именно чл.21(1) При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство
е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч: за МПС от
кат.“В“, в населено място - 50 км/ч, като управлявал автомобила си със скорост,
надвишаваща разрешената за пътния участък - от 50 км/ч, а именно с 89 км/ч, и
по непредпазливост, при независимо съпричиняване с И.Н.А., ЕГН **********,
причинил смъртта на И. С. Ш.,***, починал на 03.07.2017г., и средна телесна
повреда на Й.П.К., ЕГН ********** ***, изразяваща се в счупване на долния клон
на седалищната кост от лявата половина на тазовия пръстен, което е довело до
„Трайно затрудняване движенията на левия долен крайник“.
Подсъдимият
А. на 19.06.2017г. управлявал л.а.Мерцедес С180 с рег.№ ****, като нарушил
правилата за движение по пътищата, посочени в ЗДвП, а именно чл.25 ал.1 от ЗДвП
- водач на ППС, който ще предприеме каквато и да
е маневра, като например да излезе от реда на паркираните превозни средства или
да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в
частност, за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за
навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва
да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се
движат след него, преди него или минават покрай него и да извърши маневрата,
като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. Съгласно
трайната съдебна практика относно транспортните престъпления, водач който има
намерение да направи каквато и да е маневра е длъжен преди да я започне да се
убеди, че няма да създаде опасност за движението и че преценката за
безопасността на движението трябва да се извършва преди маневрата и само след
като водачът се убеди в липсата на опасност на пътя или в липсата на възможност
да се появи такава опасност на пътя, с оглед мястото на пътното платно и
времето, за което може да се осъществи маневрата.
Подсъдимият Ш. на 19.06.2017г. управлявал л.а.Мазда 5 с
рег.№ ****, като нарушил правилата за движение по пътищата, посочени в чл.21
ал.1 от ЗДвП - при избиране скоростта на движение на водача на ППС е забранено
да превишава следните стойности на скоростта в км/ч: за МПС от кат.“В“ в
населено място - 50 км/час, като управлявал автомобила си със скорост,
надвишаваща разрешената за пътния участък от 50 км/час, а именно с 89 км/час. Допуснатото
от подс.Ш. нарушение на посочената разпоредба от ЗДвП относно разрешената
величина на скоростта се намира в пряка причинна връзка с настъпилия престъпен
резултат.
В
резултат на процесното ПТП, при независимо съпричиняване между двамата
подсъдими, по непредпазливост настъпила смъртта на постр.И. С. Ш., починал на
03.07.2017г. и средна телесна повреда на Й.П.К., изразяваща се в трайно
затрудняване движенията на левия долен крайник. Налице е независимо
съпричиняване от страна на двамата водача на л.а.Мерцедес и л.а.Мазда на един и
същ резултат от всеки от двамата подсъдими. Съдът изведе извод за съществуваща
причинно-следствена връзка между поведението на водача А. и поведението на
водача Ш. за настъпването на съставомерните последици – причиняването на
смъртта на постр.Ш. и средната телесна повреда на постр.К.. Изводът за наличие на
независимо съпричинителство не противоречи на фактите по делото, установени от надлежно
събраните и проверени доказателствени източници, както и не противоречи и на
формалната житейска и правна логика. Според установените по делото фактически
данни за поведението на водачите, крайният резултат – смъртта на постр.Ш. и
причинената средна телесна повреда на постр.К., е настъпил от гледна точка на
развитие и протичане на непрекъсната причинно-следствена фактическата връзка
между поведението на водача А. и поведението на водача Ш.. Предвид наличието на
такава причинна връзка, всеки от тях трябва да отговаря за съпричинителство на
инкриминираните последици. Цялото събитие от фактическа страна е установено, че
се състои от няколко удара - първият удар е между л.а.Мерцедес и л.а.Мазда,
вторият удар е между л.а.Мазда и л.а.Рено и третият удар е между л.а.Рено и
велосипеда. В резултат на тези три последователни удара е настъпила смъртта на
03.07.2017г. на постр.Ш. и средната телесна повреда на постр.К.. Досежно изложеното
съдът направи извод, че от обективна страна подс.Ш. при управление на л.а.Мазда
нарушил правилата за движение, визирани в разпоредбата на чл.21 ал.1 от ЗДвП, а
подс.А. при управление на л.а.Мерцедес нарушил правилата за движение по пътищата,
посочени в разпоредбата на чл.25 ал.1 от ЗДвП. Неспазването на изискванията на
посочените разпоредби на ЗДвП са от значение за движението на МПС по пътищата и
са в пряка и непосредствена причинна връзка с настъпилото ПТП и вредоносния
резултат от него – смъртта на постр.Ш. и причинената средна телесна повреда на
постр.К.. Подсъдимият Ш. не се е съобразил с разпоредбата на чл.21 ал.1 от ЗДвП
и се движил със скорост над максимално разрешената за участъка 50 км/час, а
именно 89 км/час. Ако подс.Ш. се е движил със скорост от 50 км/час и предприето
спиране, то не би настъпил удар спрямо момента на навлизане на л.а.Мерцедес на
платното за движение. Подсъдимият А. не е съобразил движението на управлявания
от него л.а.Мерцедес с разпоредбата на чл.25 ал.1 от ЗДвП и не е пропуснал
движещия се направо л.а.Мазда. Технически правилно е било водачът на
л.а.Мерцедес подс.А. да изчака преминаването на л.а.Мазда и след това да
предприеме пресичане на платното за движение.
Характерът
на причинените телесни увреждания на постр.К. и постр.Ш., механизмът на
получаването им и причината за смъртта на постр.Ш. са установени по несъмнен
начин. Безспорно е установено, че получените телесни увреждания на двамата
пострадали са в резултат на процесното ПТП, в резултат на което постр.Ш. е
починал и е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между
нарушаването на правилата за движение, възникването на ПТП, както и последиците
от него – получените наранявания на пострадалите и настъпването на смъртта на
постр.Ш..
В
поведението на подсъдимите А. и Ш. са налице и двата признака от съдържанието
непредпазливата вина във формата на небрежност, а именно обективния, тъй като
подсъдимите са били длъжни да предвидят настъпването на общественоопасните
последици и субективния – тъй като са могли да ги предвидят. Установените по
делото факти не дават основание на съда да приеме, че относно подс.Ш. в случая
се касае за случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК. Подсъдимият Ш. сам се е
поставил в състояние на управление на МПС в нарушение на законовите разпоредби
и е бил длъжен, и е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните
последици. Случайно деяние е налице само когато водачът на ППС е направил всичко
зависещо от него и е изпълнил изискванията на закона и правилника, но въпреки
това са настъпили общественоопасните последици /ТР № 28/1984г. по н.д. №
10/84г., ОСНК, ВС/. В случая подс.Ш. е нарушил чл.21 ал.1 от ЗДвП, т.е. не е
изпълнил предписанията на правилата за движение досежно скоростта и е могъл и е
бил длъжен да предвиди и предотврати настъпването на общественоопасните
последици, поради което следва да носи отговорност и не е налице случайно
деяние по смисъла на чл.15 от НК.
От
субективна страна деянието на подс.А. и на подс.Ш. е извършено по смисъла на чл.11
ал.3 от НК, тъй като същите не са предвиждали и не са целяли пряко настъпването
на престъпния резултат, но са могли съобразно квалификацията си на правоспособен
и дългогодишен водач на МПС за подс.Ш. и със сравнително не малък стаж като
водач за подс.А., които познават правилата на движение, има достатъчно житейски
опит и практика за подс.Ш. и сравнително не малка шофьорска практика и опит за
подс.А., и са били длъжни в съответствие с особеностите на конкретната пътна
обстановка, да предвидят и предотвратят настъпването на общественоопасните
последици, ако не са били допуснали нарушение на правилата за движение по
пътищата. Подсъдимите са имали реална възможност да направят обективна преценка
на пътната обстановка и да не допускат нарушение на правилата за движение,
визирани в чл.25 ал. 1 от ЗДвП за подс.А. и в чл.21 ал.1 от ЗДвП за подс.Ш..
Съдът намира, че подс.А. и подс.Ш. са били длъжни и са могли да предвидят настъпването
на общественоопасните
последици с оглед възможността им при определено концентриране на вниманието и
правилно направляване на психическите процеси да предвидят и избегнат тези
последици. Поради това, подсъдимите А. и Ш. са извършили деянието при форма на
вина непредпазливост, но не при самонадеяност, а при небрежност – подсъдимите в
конкретната обстановка са били в такова психическо състояние, при което за тях
е било възможно чрез правилно насочване на вниманието и на психическите процеси
да изведат в съзнанието си представа за общественоопасните последици.
Като
причини и условия за извършване на престъплението, съдът преценява проявеното
от страна на подсъдимите незачитане на правилата за движение по пътищата и
несъобразяване с разпоредбата от ЗДвП, регламентираща извършването на маневра
от страна на подс.А. и забрана за превишаване на скоростта на движение в
населено място от 50 км/час за подс.Ш..
При
определяне на вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено на
подсъдимите за извършеното от тях престъпление, съдът се съобрази с
предвиденото в съответната разпоредба на общата част на НК като вид и размер на
санкцията за този вид престъпления, отчете степента на обществена опасност на
дейците и тяхното деяние, взе предвид подбудите, мотивирали подсъдимите да
извършат конкретното престъпление, както и прецени всички останали
обстоятелства, влияещи върху размера на отговорността и изискванията на чл.36
относно целите на наказанието за поправяне и превъзпитание на подсъдимите, да
се въздейства предупредително върху тях и другите членове на обществото, както
и да се отнеме възможността подсъдимите да вършат други престъпления.
За
извършеното от подсъдимите престъпление законът предвижда кумулативно наказанията
лишаване от свобода от три до петнадесет години и лишаване от право да
управляват МПС.
Съдът
намира, че относно обществената опасност на осъщественото от подсъдимите деяние
следва да се вземат предвид характеристиките на същото, вида на нарушените
обществени отношения, настъпилия вредоносен резултат, начина на осъществяването
му и честата проява в обществото. Тази обществена опасност се отчита и
съобразявайки подбудите, мотивирали подсъдимите да извършат конкретното деяние,
и всички останали обстоятелства, влияещи върху размера на отговорността им.
Въпреки това съдът счита, че обществената опасност на деянието, извършено от
двамата подсъдими, не е по-висока от тази на други деяния от същия вид, за
което законодателят е предвидил и съответен размер на наказанието.
От друга
страна, личността на подс.А. е с ниска степен на обществена опасност.
Подсъдимият е с чисто съдебно минало, сравнително младата му възраст на 28
години, женен е, като се грижи за трите си малолетни деца, с добри характеристични
данни е, изразил е съжаление за случилото се, съдействал е за разкриване на
обективната истина във фазата на ДП. Тези обстоятелства съдът отчита като смекчаващи
отговорността на подсъдимия. Съдът намира, че следва да се отчитат като
отегчаващи отговорността обстоятелствата, свързани с допуснати от подсъдимия
предходни нарушения на правилата за движение по пътищата, за които подс.А. има
налагани глоби с осем наказателни постановления и шест фиша, като има отнети 12
контролни точки и временно отнемане на СУМПС до заплащане на дължимата глоба.
При извършената проверка, съдът установи, че тези нарушения не са свързани с
настъпили ПТП, поради което не следва да са с решаващо значение при определяне
размера на наказанието и да обосноват неговото завишаване, но следва да се
отчетат като отегчаващо отговорността обстоятелство.
Всички
изброени смекчаващи отговорността на подс.А. обстоятелства нямат характер нито
на многобройни, нито на изключително по смисъла на чл.55 ал.1 от НК, поради
което съдът определи наказание на подс.А. по правилата на чл.54 от НК.
Съпоставяйки отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, а именно
тежестта на допуснатото от подсъдимия нарушение на ЗДвП по настоящото дело –
нарушение само на една разпоредба от закона, довело до вредоносния резултат,
характерът на настъпилия вредоносен резултат, предходни наложени наказания за
нарушаване на правилата на ЗДвП и отчитайки смекчаващите такива – чисто му съдебно
минало и семейната му ангажираност, изразеното съжаление, положителните
характеристични данни, липсата на противообществени прояви, съдът определи
наказанието на подсъдимия при значителен превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, съобразно правилата на разпоредбата на чл.54 от НК в минимален размер,
а именно в размер на три години лишаване от свобода.
Съдът
намира, че в случая са налице абсолютно задължителните условия на чл.66 ал.1 от НК за отлагане изпълнението на наложеното наказание – то е лишаване от свобода
за срок до три години и подсъдимият досега не е осъждан с влязла в сила присъда
за никакви престъпления и не са му били налагани наказания по НК, включително и
лишаване от свобода. Отчитайки и семейното му положение – женен с три малолетни
деца, съдът направи положителен извод за резултатно прилагане на условното
осъждане спрямо него. С оглед личностните особености на подсъдимия, добрите
характеристични данни за него, липсата на криминалистични регистрации, съдът
намира, че е възможно целите на специалната превенция да бъдат успешно
реализирани чрез освобождаване на дееца от ефективно изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода. Съдът счита, че за постигане целите на индивидуалната
превенция и най-вече за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия, не е
наложително той да търпи реално определеното му наказание, като бъде изолиран
от обществото, откъснат от нормалната среда, в която живее, и бъде поставен при
ограниченията на пенитенциарно заведение. По този начин чрез условното
осъждане, позволяващо запазване на обичайното място на дееца в обществото и
семейството, може обосновано да се очаква положителен резултат на поправяне и
превъзпитание от наказателната репресия. В съответствие с правната норма на
чл.66 ал.1 от НК, съдът отложи изтърпяването на наложеното наказание лишаване
от свобода за максимален изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в
сила, който е съобразен с размера на конкретното наказание характерът на
причинения вредоносен резултат, както и с трайно установената съдебна практика.
Съдът, в
съответствие с правната норма на чл.343г от НК, наложи на подс.А. наказание
лишаване от право на управление на МПС за срок от три години, считано от влизане на присъдата в
сила. Размерът на това наказание съобрази със степента на обществена опасност
на конкретното транспортно престъпление, с по-високата степен на опасност на
подсъдимия като водач на МПС, предвид наложените му административни наказания
за нарушения на правилата за движение по ЗДвП, отнетите контролни точки при установения
му стаж като водач на МПС от края на 2011г., а също и с временното отнемане на
СУМПС на 18.03.2017г. около три месеца преди процесното деяние, със
смекчаващите и отегчаващи вината му обстоятелства,
поради което му наложи конкретното наказание. При индивидуализиране на срока на
въпросното наказание, съдът съблюдава и разпоредбата на чл.49 ал.2 от НК, и
конкретно определи размер на това наказание, който не надминава установения в
цитираната правна норма максимум от три години над срока на наложеното
наказание лишаване от свобода. В този смисъл наказанието лишаване от право да
управлява МПС е в рамките на тези срокове и ще изиграе своята поправителна и
превъзпитателна роля.
Относно
подс.Ш., при определяне размерът на наказанието му съдът съобрази, че обществената опасност на извършеното
от него деяние също не е по-висока от тази на други деяния от същия вид, както
и че личността на подс.Ш. е също с ниска степен на обществена опасност.
Подсъдимият е с чисто съдебно минало, женен е, с едно непълнолетно дете, с изключителни
добри характеристични данни е, оказал е съдействие за разкриване на обективната
истина във фазата на ДП, няма противообществени прояви. Тези обстоятелства
съдът отчита като смекчаващи отговорността на подсъдимия. Съдът намира, че
следва да се отчитат като отегчаващи отговорността обстоятелствата, свързани с
допуснати от подсъдимия предходни нарушения на правилата за движение по
пътищата. При извършената проверка, съдът установи, че тези нарушения са извършени
от подс.Ш. през 2008г., когато му е наложена глоба с наказателно постановление
за използване на обезопасителни колани, както и през 2013г. и 2015г. – наложена
глоба с фиш за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП /при избиране скоростта на
движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава конкретните
стойности на скоростта в км/час - разрешена скорост/. Тези нарушения,
съпоставени с дългогодишния му стаж като водач на МПС /от 1982г., над 35
години/, не могат да характеризират подсъдимия като системен и груб нарушител
на правилата на ЗДвП, както и недисциплиниран водач.
Всички
изброени смекчаващи отговорността на подс.Ш. обстоятелства съдът намира, че
нямат характер на многобройни, но счита, че е налице изключително смекчаващо
отговорността му обстоятелство по смисъла на чл.55 ал.1 от НК, изразяващо се
във факта, че постр.И. С. Ш., който е починал в резултат на процесното ПТП, е
баща на подс.Ш.. Поради това, съдът определи наказание на подс.Ш. по правилата
на чл.55 ал.1 т.1 от НК, когато и най-лекото, предвидено в закона наказание се
оказва несъразмерно тежко, и определи наказание на подс.Ш. под най-ниския
предел на предвиденото наказание за извършеното престъпление по чл.343 ал.4,
вр.ал.3 б.“б“ предл.1, вр.ал.1 б.“в“, вр.чл.342 ал.1 от НК, който е в размер на
три години лишаване от свобода, а именно наказание в размер на една години и
шест месеца лишаване от свобода.
Съдът
намира, че в случая са налице задължителните условия на на разпоредбата на чл.66
ал.1 от НК за отлагане изпълнението на наложеното наказание – то е лишаване от
свобода за срок по-малък от три години и подсъдимият досега не е осъждан за
престъпления от общ характер и не са му били налагани наказания по НК,
включително и лишаване от свобода. Съдът отчете и възрастта на подсъдимия /55
години/, която предоставя достатъчно житейски опит, който в съвкупност с
неговата дългогодишна трудова ангажираност и семейна среда са достатъчни, за да
се направи положителен извод за резултатно прилагане на условното осъждане
спрямо него. С оглед личностните особености на подсъдимия, положителния му
социален облик и дългогодишната му трудова ангажираност, е възможно целите на
специалната превенция да бъдат успешно реализирани чрез освобождаване на дееца
от ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Действително, за постигане
целите на индивидуалната превенция и най-вече за поправянето и превъзпитанието
на подсъдимия, който трайно полага общественополезен труд и има добри
характеристични данни, а настоящата проява е инцидентна в живота му, не е
наложително той да търпи реално определеното му наказание, като бъде изолиран
от обществото, откъснат от нормалната среда, в която живее и работи, и бъде
поставен при ограниченията на затвора. По този начин чрез условното осъждане,
позволяващо запазване на обичайното място на дееца в обществото, може
обосновано да се очаква положителен резултат на поправяне и превъзпитание от
наказателната репресия. В съответствие с правната норма на чл.66 ал.1 от НК,
съдът отложи изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода за минимален
изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила, който е
съобразен с размера на конкретното наказание, с позитивната характеристика на
подсъдимия като личност, с утвърдено правомерно поведение на подсъдимия, както
и с константната съдебна практика.
Съдът,
съобразявайки разпоредбата на чл.343г от НК, наложи на подс.Ш. наказание
лишаване от право на управление на МПС за срок от една година и шест месеца, считано
от влизане на присъдата в сила. Размерът на това наказание съобрази със
степента на обществена опасност на конкретното транспортно престъпление, с
ниската степен на опасност на подсъдимия като човек и водач на МПС, със
смекчаващите и отегчаващи вината
обстоятелства, с обстоятелството, че подс.Ш. и друг път е нарушавал конкретната
разпоредба по настоящото дело, а именно разпоредбата на чл.21 ал.1 от ЗДвП, за
което е наказан по административен ред. При индивидуализиране на срока на това
наказание, съдът съобрази и разпоредбата на чл.49 ал.2 от НК, и конкретно
определи размер на това наказание, който не надминава установения в цитираната
правна норма максимум от три години над срока на наложеното наказание лишаване
от свобода. В този смисъл наказанието лишаване от право да управлява МПС е в
рамките на тези срокове и ще изиграе своята поправителна и превъзпитателна
роля.
С оглед
правилата на процеса и на основание чл.189 ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимия И.Н.А.
да заплати в полза на държавата по сметка на ОД МВР Сливен направените по
делото разноски в размер на 1114.79 лева и в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на ОС Сливен направените по делото разноски в размер на 755.06
лева, както и осъди подсъдимия С.И.Ш. да заплати в полза на държавата по сметка
на ОД МВР Сливен направените по делото разноски в размер на 1114.78 лева и в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ОС Сливен направените по
делото разноски в размер на 755.07 лева.
На
основание чл.189 ал.3 от НПК и предвид направеното искане от частните
обвинители и поверениците им, съдът осъди подс.А. да заплати на частния
обвинител Й.П.К. направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 200 лева /пълномощно от 20.07.2017г. и договор за правна защита и
съдействие – л.178 от ДП/, както и да заплати на частните обвинители К.И.Ш. и Й.К.Ш.
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000
лева /пълномощно от 25.09.2018г. и договор за правна защита и съдействие – л.29
от НОХД № 413/2018г./.
На основание
чл.189 ал.3 от НПК и предвид направеното искане от частния обвинител К. и
повереникът й, съдът осъди подс.С.Ш. да заплати на частния обвинител Й.П.К. направените
по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева /пълномощно
от 20.07.2017г. и договор за правна защита и съдействие – л.178 от ДП/.
Водим от горното, съдът постанови присъдата си.
Мотивите се написаха на 06 февруари 2019г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: