Решение по дело №9/2020 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 265
Дата: 18 юни 2020 г. (в сила от 27 октомври 2020 г.)
Съдия: Росен Тенчев Чиликов
Дело: 20205530200009
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 януари 2020 г.

Съдържание на акта

               РЕШЕНИЕ

            град Стара Загора

               17.06.2020 г.

 

            В ИМЕТО НА НАРОДА

       СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

           НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ

 

в открито заседание на Седемнадесети Юни през Две хиляди и Двадесета година в състав:

 

Председател: Р. Чиликов

             Съд. Заседатели :

 

 

при секретаря Н. Георгиева и в присъствието на прокурор …………   като разгледа докладваното от председателя Чиликов А.Н.Д. № 9 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Обжалвано е наказателно постановление № 480884–f 506316 /28.11.2019 година на Началник отдел „ Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП.

         Жалбоподателят недоволен от наложената  му имуществена санкция моли съда да я отмени. Мотивира се, че не е извършено административно нарушение, че при издаването на наказателното постановление са допуснати съществени процесуални нарушения.Претендира за приложение на чл. 28 ЗАНН.

         Жалбоподателят в с.з. чрез адв. С. поддържа жалбата.

        Въззиваемата страна представлявана в с.з. от юрисконсулт Карушкова взема становище, че жалбата е неоснователна, че е извършено административно нарушение и правилно е приложен материалният и процесуалния закон.

 

        От събраните по делото доказателства установени с доказателствени средства – писмени, показанията на свидетеля – преценени по отделно и в тяхната съвкупност и като извърши цялостна проверка на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление,след обсъждане становищата страните съдът приема за установено следното :

 

         Жалбата е подадена в срок  и от субект имащ право на жалба и на основание чл. 59, ал. 2 ЗАНН съдът приема, че жалбата е допустима .

 

         Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

 

         Административно-наказващият орган в обстоятелствената част на наказателното постановление е приел за установено от фактическа страна следното :

 

          На 19.08.2019 година в 16.40 часа в обект  зеленчуков магазин находящ се в град Стара Загора на ул. „ Ген . Столетов „ № 135  стопанисван от ЕТ „ И. Петкова- Аделаида – Сателит-2 „ е направена контролна покупка на един брой пъпеш с тегло 2,240 кг на стойност 2,69 лева платена в брой на лицето И.К. от св. Г.Ф. / актосъставител / . Преди легитимацията не е издаден фискален касов бон от наличния в обекта електронен касов апарат с фискална памет, нито касова бележка от кочан касови бележки.

 

          Установена е положителна касова разлика в размер на 80,52 лева между наличните парични средства и тези маркирани във фискалното устройство.

 

          Описаната фактическа обстановка се установява по несъмнен и безспорен начин от събраните по делото доказателства установени с доказателствени средства – показанията на св. Г.Ф. / актосъставител/ ,св. Н.Г., протокол за извършена проверка от 19.08.2019 година,КЛЕН / извлечение от касови бонове / , Въпросен лист.

 

           Цитираните доказателствени средства кореспондират из цяло по между си, взаимно се допълват и не съдържат никакво противоречие. Те водят до единствено възможния извод относно възприетата от административно-наказващият орган фактическа обстановка.

 

           С показанията си св. П. П. и Ст. Т. по никакъв начин не опровергават посочените по-горе доказателствени средства и не установяват нови доказателства, които да ги опровергават или да дадат основание да се се възприеме друга фактическа обстановка. И двамата твърдят, че не са присъствали по време на контролната покупка. Първият си е тръгнал преди проверката, а вторият е възприел факти след контролната покупка- по време на извършваната данъчна проверка.

 

           Св. Пенков установява, че преди проверката е предоставил собствени парични средства над 80 лева на търговеца, но те не са отразени като такива от последния във въпросния лист, който е подписан лично.

 

           Наличието на положителна касова разлика не е елемент от състава на претендираното административно нарушение, а само един факт, който е косвено доказателство за извършеното деяние.И без това косвено доказателство обаче изложените релевантни факти от състава на административното нарушение въз основа на посочените по-горе доказателства са установени и доказани по несъмнен начин. 

 

            Изложените съображения и липсата на доказателства, които да опровергават изложената фактическа обстановка дават основание на съда да приеме, че същата е доказана по несъмнен и безспорен начин.

 

           При така установената фактическа обстановка административно-наказващият орган не е имал алтернатива и е приел, че е нарушен чл. 118, ал. 1 ЗДДС и на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложил имуществена санкция в размер на  600 лева.

 

           Съдът също няма алтернатива и приема, че административно-наказващият орган правилно и законосъобразно е приложил материалният закон.

 

          За да се приеме, че е нарушен чл. 118, ал. 1 ЗДДС е необходимо при извършена покупко-продажба да не се издаде касова бележка от кочан или фискален бон от касов апарат от името и за сметка на данъчно задълженото лице.Други изисквания за реализацията на АНО във фактическия състав няма.

 

 

          Настоящият казус е точно такъв.

 

          Жалбоподателят е регистриран като ЕТ, осъществявал е търговска дейност / продажба на стоки по занятие в търговски обект / и като такъв се явява задължено лице по смисъла на чл. 3 от Наредба Н – 18от 13.12.2006 г. на МФ.

 

          При извършена контролна покупка в търговски обект не е предприето дължимото поведение и действие от страна на продавача/собственика на обекта и жалбоподател в настоящото производство /  - да регистрира продажбата и да издаде касова бележка или фискален бон.

 

           Разпоредбата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е безусловна и формална - Задълженията за активни действия от страна на данъчно задълженото лице са безусловни.

 

              Вместо търговецът да предприеме дължимите активни действия чрез бездействие е извършил деяние съставляващо нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС.

 

             Основните задължения , които е следвало да се изпълнят чрез активни действия са били в няколко насоки : да се регистрира продажбата на стоката , да се издаде фискален бон или касова бележка, да се предаде на клиента.

           Всичко това не е сторено  и чрез бездействие са нарушени цитираните по – горе задължения , което дава основание на съда да приеме, че е извършено претендираното от административно-наказващият орган административно нарушение.

 

             По силата на чл. 83, ал. 1 ЗАНН във вр. с чл. 185, ал. 1 ЗДДС АНО следва да понесе търговеца стопанисващ и експлоатиращ търговския обект.

 

              Обстоятелството, че се реализира АНО на търговец изключва възможтността за коментар на въпроса за вината, тъй като в случая отговорността е обективна.    

 

         Административно-нказващият орган правилно и законосъобразно е приложил и санкционната норма на чл. 185, ал. 1 ЗДДС.

 

           Наложената имуществена санкция е в близост до минимума и е съобразена с обстоятелството, че нарушението е за първи път, съобразена е с тежестта на нарушението и с обществената опасност т.е. отчетени са всички обстоятелства имащи отношение към определяне на имуществената санкция, което дава основание на съда да приеме, че е индивидуализирана правилно . В този смисъл няма основание за изменението на наложената санкция чрез намаляване.

 

             Няма основания и за приложение на  чл. 28 ЗАНН.

 

             Макар и извършено за първи път подобни административни нарушения са широко разпространени в страната и съдебния район.Отчитането на продажбите и издаването на касови бонове е гаранция за отчетността и събираемостта на приходите в републиканския бюджет.В този смисъл извършеното деяние не е с по-ниска степен на обществена опасност и обществената опасност не е незначителна, а напротив – завишена.

        Противното би означавало неоправдан либерализъм, което е в разрез с генералната превенция на чл. 12 ЗАНН.

 

 

         В обстоятелствената част на наказателното постановление са изложени всички факти и обстоятелства имащи отношение към състава на чл. 118, ал. 1 ЗДДС респективно към санкционната норма на чл. 185, ал. 1 ЗДДС.

              Нарушението е описано,конкретизирано, посочена е правната квалификация, нарушените законови разпоредби, законовите разпоредби въз основа на които се налага санкцията.

 

             Следователно спазена е формата на наказателното постановление и същото отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН.

 

              В наказателното постановление е посочена заповедта, с която длъжностното лице наложило имуществената санкция е упълномощено да издава наказателни постановления. Същата е приложена и като доказателство, което дава основание на съда да приеме, че не е нарушена материалната компетентност и е  спазен  чл. 57, ал. 1 т. 1 ЗАНН.

 

           При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на наказателното постановление обуславящи неговата отмяна. Същото отговаря напълно на изискванията на чл. 57 ЗАНН.

 

            Възраженията в жалбата и на защитника в с.з. не намират опора нито в доказателствения материал, нито в нормативната уредба.

 

            За конкретизация на административното нарушение няма изискване да се посочва в АУАН и наказателното постановление единичната цена на стоката предмет на контролната покупка. Артикулът предмет на продажба е един / пъпеш / и е посочена крайната дължима цена от клиента, за която е следвало да се издаде фискален бон.Това в достатъчна степен индивидуализира продажбата и дава основание да се направят съответните фактически и правни изводи.

 

            Посочените фактури / № 6 и № 7 /, на които се позовава жалбоподателя се отнасят до цената на придобиване на стоката от друг търговец.На каква крайна цена ще се продава стоката на крайния потребител е въпрос на търговска политика и целесъобразност и същата не е задължително да е идентична с цената на придобиване т.е. няма никакво отношение към стойността на контролната покупка, което прави възраженията от защитника в тази насока най-малкото неуместни.

           

     Въпросът за разликата между касовата наличност и сумата посочена в касовата лента бе коментиран по-горе. Същият няма отношение към състава на административното нарушение, за което е санкциониран жалбоподателя.

 

      В обстоятелствената част на АУАН и наказателното постановление е разграничен ясно часът на контролната покупка – 16.40 часа – както и часът на на започналата проверка – 16.45 часа. Логично и нормално е контролната покупка да е преди извършената проверка и няма как тези два момента да съвпадат напълно часово.Издаденият касов бон на стойност 0,01 лв с посочен час 16.24 часа е формално преди извършената проверка и той също няма връзка с извършената контролна покупка.Още повече, че няма никакви доказателства за точността и верността на часовника на касовия апарат на търговеца.

 

       Тези обстоятелства правят също неоснователни възраженията в тази насока и по никакъв начин не опорочават наказателното постановление  и не поставят под съмнение извършеното административно нарушение.

      

        

         По изложените до тук съображения съдът приема, че жалбата се явява неоснователна, а атакуваното наказателно постановление е законосъобразно и следва да са потвърди.

 

 

            Направеното искане от процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно.

 

             Съгласно 63, ал. 5 ЗАНН във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП във вр. с чл. 27 е от Наредбата за заплащане на правната помощ и чл. 143, ал. 3 АПК  с оглед фактическата и правна сложност на делото, проведените две съдебни заседания в полза на въззиваемата страна следва да се определят и присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, които да се заплатят от жалбоподателя, поради неоснователност на жалбата.

       

              Водим от горните мотиви съдът

 

 

               Р  Е  Ш  И:

 

 

 

     ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление  № 480884–f 506316 /28.11.2019 година на Началник отдел „ Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, с което е наложена имуществена санкция в размер на 600 лева / ШЕСТОТИН / на ЕТ „ И.П. – Аделаида – Сателит-2 „ със седалище и адрес на управление град Стара Загора, ул. „ Ген. Столетов „№ 135, ап. 21, БУЛСТАТ *********, представляван от И.П.К., с ЕГН – ********** .

 

      ОСЪЖДА ЕТ „ И.П. – Аделаида – Сателит-2 „ със седалище и адрес на управление град Стара Загора, ул. „ Ген. Столетов „№ 135, ап. 21, БУЛСТАТ *********, представляван от И.П.К., с ЕГН – ********** да заплати на ЦУ на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ разноски за юрисконсулско възнаграждение в размер на 100 / СТО / лева.

 

      РЕШЕНИЕТО  подлежи на обжалване пред Административен съд град Стара Загора в 14 дневен срок от съобщението на страните.

 

 

 

 

              РАЙОНЕН СЪДИЯ: