РЕШЕНИЕ
№ 308
гр. ХАСКОВО, 15.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ
ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ
при участието на секретаря Г. Т. К.
като разгледа докладваното от ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ Въззивно гражданско
дело № 20245600500409 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 - 273 от ГПК, образувано по въззивна
жалба, подадена от „Вива кредит“ АД, правоприемник на „Вива кредит“ООД
срещу Решение № 181/05.03..2024 г., постановено по гр.д. № 188/2023 г., РС –
Хасково, с което се прогласява за нищожна клаузата, съдържаща се в чл.4, ал.2
от Договор за паричен заем № ** от 09.09.2022г., сключен между К. Х. П.,
ЕГН **********, от *** и „Вива Кредит“ АД, ЕИК *********, , предвиждаща
заплащане на неустойка в размер на 670.80 лева, на основание чл.26, ал.1,
предл.3 от ЗЗД, във вр. с чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП.
Се отхвърля предявения от „Вива Кредит“ АД, ЕИК *********, със
против К. Х. П., ЕГН **********, насрещен иск за заплащане на сумата от 1
426.87 лева – предсрочно изискуема главница по Договор за паричен заем №
** от 09.09.2022г.,както и сумата от 173.11 лева – начислена и неплатена
договорна лихва по същия договор за периода от 18.11.2022г. до 10.03.2023г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.03.2023г. до
окончателното й изплащане.
1
Се осъжда „Вива Кредит“ АД, ЕИК 207343548да заплати на К. Х. П.,
ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 50 лева,
представляващи платена държавна такса.
Се осъжда „Вива Кредит“ АД, ЕИК 207343548да заплати на а д в . Д.
В. М., ЕГН**********сумата от 960 лева, представляваща дължимо
адвокатско възнаграждение.
Недоволен от постановеното решение е останал въззивникът „Вива
кредит“АД. Излагат се аргументи, че съдът неправилно е прогласил Договор
за паричен заем Standard 14 № ** от 07.09.2022 за недействителен, като
същият отговарял на изискванията на ЗПК. Изтъква се, че дори да се приеме,
че процесният договор е недействителен, това е основание за отхвърляне само
на иска за договорна лихва, но не и на иска за главница на основание чл. 23 от
ЗПК.На следващо място се оспорват като неправилни и незаконосъобразни
изводите на първата инстанция,обосновал отхвърлянето на насрещния иск.
Моли се настоящата инстанция да отмени първоинстанционното решение в
обжалваните части и уважи насрещните искове. Претендират се разноски.
Постъпил е писмен отговор от въззиваемата страна К. Х.,която счита
въззивната жалба за неоснователна, а изводите на първоинстанционния съд за
правилни. Претендират се разноски.
ОС Хасково, като провери основателността на оплакванията във
въззивната жалба и при съобразяване с разпоредбата на чл. 269 от ГПК,
констатира следното:
В рамките на задължителната проверка по чл.269 от ГПК въззивния
съд установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Подадената
въззивна жалба е от активно легитимирана страна.
Пред РС Хасково е предявен иск от К. Х. против „Вива Кредит“ АД,
ЕИК *********, универсален правоприемник на „Вива Кредит“ ООД, ЕИК
*********. за прогласяването на разпоредбата на чл.чл.4 ал.2 от договор за
паричен заем Standard 14 № ** от 07.09.2022г, предвиждаща заплащането на
неустойка за нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, като
противоречащи на добрите нрави и поради това, че била сключена при
неспазване на нормите на чл. 143, ал. 1 и чл. 146 от ЗЗП.
2
По договор за паричен заем Standard 14 № ** от 07.09.2022г. на
ищцата е била предоставена сумата в размер от 1 600 лева за срок от
60седмици при 40.32% фиксирана годишна лихва, ГПР 49.35% при обща сума
за погасяване в размер на 2 013 лева. Кредитополучателят се е задължил да
върне предоставения потребителски кредит на 30 равни двуседмични вноски в
размер на 67.10 лева.
Съгласно чл.4, ал.2 от договора, страните се съгласяват, че в случай на
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, посочено в
ал.1, заемателят дължи неустойка в размер на 670.80 лева, платима на равни
части към всяка от погасителните вноски, посочени в чл.2, ал.1, т.4, като в
този случай дължимата вноска е в размер на 89.46 лева, а общото задължение
по договора става в размер на 2683.80 лева.
В срока за отговор на исковата молба ответникът оспорва иска и
подава два кумулативно съединени насрещни иска срещу К. Х. П.,която му
дължала сума в общ размер на 1 426.87 лева главница по договора за паричен
заем и за договорна лихва в размер на 173.11 лева за периода от 18.11.2022г. до
10.03.2023г.,
В срока за отговор на насрещните искове е обективирано възражение
за недействителност на сключения между страните договор за потребителски
заем от 09.09.2022 г. на основание чл. 22 от ЗПК поради неспазване на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 от ЗПК и излага подробни
доводи в тази насока.
Първоинстанционният съд е обосновал, че договорът за
потребителски заем от 09.09.2022 г. е недействителен на основание чл. 22 от
ЗПК, като К. Х. П. не е извършвала плащания по договора от 06.12.2022 г. и
същата дължи главница в размер на 1426,87лв. Изложил е аргументи, че
разпоредбата на чл. 23 от ЗПК е аналогична на тази на чл. 34 от ЗЗД и се
базира на института на неоснователното обогатяване - при липсата на
основание всеки дължи да върне това, което е получил. Във връзка с това е
формирал извод, че е недопустимо присъждането на тази сума в настоящото
производство, като уважаването на насрещния иск би довело до отклонение от
предмета на делото и произнасяне от съда по непредявен иск.
При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал
3
всички относими към спора и сочени от страните доказателства. Пред
настоящата инстанция не се представиха нови доказателства.
Настоящата инстанция достига до извод, съвпадащ с този на
първостепенния съд за основателност на обективираното от ищцата
възражение за нищожност на чл.4 ал.2 от процесния договор за паричен заем
от 07.09.2022 г. на основание чл. 22 от ЗПК.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК в договора за потребителски кредит
следва да се посочи годишният процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит. В случая процесният договор за кредит формално
отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, доколкото в него е
налице посочване на ГПР. Размерът на същия, посочен в договора, не
съответства на действителния прилаган ГПР по договора.
За преценка на последното следва да кредитира разпоредбата на чл.
19, ал. 1 от ЗПК, според която ГПР по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР
на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит.
В Договор за паричен заем от 09.09.2022 г. е посочен ГПР в размер на
49.35 % при обща сума за плащане в размер на 2 683,80 лв. с предвидена
неустойка в размер на 670,80 лв
От изложеното се налага извод, че отразеният размер на ГПР по
договора не съответства на действителния прилаган по договора, определен
съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК и изразяващ общите разходи по кредита и
обосновава въвеждане в заблуждение на потребителя относно действителната
финансова тежест по договора, което следва да се окачестви като нелоялна и
заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от
4
Директива 2005/29/ЕО. както и за нарушаването на изискването за
добросъвестност. За да бъде спазена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК, в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от
общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично да
бъдат посочени всички разходи, които кредитополучателят ще направи и
които са отчетени при формиране на ГПР.
Като се вземе предвид уговорената неустойка – в размер, надвишаващ
главницата по кредита, налице е заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4
от ЗПК, като е нарушено изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с ПМС № 426/2014 г. Реално, чрез нарушаване на добрите нрави и
чрез заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и при
несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ неоснователно
обогатяване, се калкулира допълнителна печалба към договорената
възнаградителна лихва. Поради невключване на уговорката за неустойка в
размера на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от
кредитора в кредитното правоотношение. Не е спазено императивното
изискване на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради което Договор за паричен заем
от 07.09.2022 г. се явява недействителен.Изложеното не налага ревизиране на
решението в тази част, поради което жалбата се явява неоснователна, а
решението потвърдено.
По отношение доводите на първата инстанция, че главницата не може
да бъде установена за дължима в настоящото производство, тъй като би се
стигнало до подмяна на основанието на вземането,настоящата инстанция
обосновава противен извод.
При недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл. 23
ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по кредита. Ако тази недействителност се установи в
производство по предявен иск по ЗЗД, съдът следва да установи с решението
си дължимата сума по приетия за недействителен договор за потребителски
кредит, доколкото ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД и в цитираната
разпоредба на чл. 23 ЗПК е предвидено задължението на потребителя за
връщане на чистата сума по кредита. Това следва от характеристиката на
договора за потребителски кредит и задължението за периодичност за
5
връщането на сумата.
Ако се приеме, че установяването на дължимостта на чистата сума по
получения кредит и осъждането на потребителя за нейното връщане следва да
се извърши в отделно производство, по предявен иск с правно основание чл.
55 или чл. 34 от ЗЗД, то би се достигнало до неоснователно обогатяване за
потребителя, предвид изискуемостта на вземането по недействителен договор.
Това би противоречало на принципа за недопускане на неоснователно
обогатяване, в какъвто смисъл е и въвеждането на разпоредбата на чл. 23 от
ЗПК в специалния ЗПК.
Ето защо предявеният насрещен иск следва да бъде уважен,тъй като
ответницата по насрещния иск дължи сумата в размер на 1426,87лв. лв. -
чистата стойност на кредита съгласно заключението на съдебносчетоводната
експертиза ведно със законната лихва за забава, считано от предявяването на
насрещния иск - 13.03.2023 г., като в тази част първоинстанционното решение
следва да бъде отменено и постановено друго в тази част като се уважи
насрещния иск. Отново по аргумент от чл. 23 от ЗПК вторият предявен
насрещен иск за сумата в размер на 216.97 лева - изискуема договорна лихва
по същия договор за периода от 22.09.2022 г. до 22.11.2022 г., е неоснователен
и в тази част решението на първата инстанция следва да се потвърди.
По отношение на разноските по делото за настоящата инстанция
претендирани от въззиваемата страна в размер на 480лв.с ДДС с оглед изхода
на делото за отхвърления насрещен иск за договорна лихва следва да бъдат
присъдени така както са заявени или общо за двете инстанции в размер на
1440лв с ДДС.
По отношение на ищеца по насрещния иск с оглед изхода на спора в
настоящата инстанция и уважения насрещен иск общо в размер на
810лв.,които обхващат д.т. възнаграждение за вещо лице и адвокатско
възнаграждение, предвид правната и фактическа сложност на делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 81/05.03.2024г, постановено по гр.д. №
188/2023 г. на РС Хасково, в частта, в която съдът е отхвърлил предявения
6
насрещен иск от „Вива Кредит“ АД, ЕИК ********* против К. Х. П. за
заплащане на сумата от 1426,87лв. предсрочно изискуема главница по
Договор за паричен заем Standard 14 № ** от 07.09.2022 г., както и в частта за
разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА К. Х. П., ЕГН **********, с адрес ** да заплати на „Вива
Кредит“ АД, ЕИК ********* сумата в размер на 1426,87лв. лв. - чистата
стойност на кредита ведно със законната лихва за забава, считано от
предявяването на насрещния иск - 13.03.2023 г.ведно със законната лихва за
забава до окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №№ 81/05.03.2024г, постановено по гр.д.
№ 188/2023 г. на РС Хасково в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА К. Х. П., ЕГН **********, с адрес ** да заплати на „Вива
Кредит“ АД, ЕИК ********* направените по делото разноски в общ размер на
810лв. за двете инстанции.
ОСЪЖДА „Вива Кредит“ АД, ЕИК ********* да заплати на адв. Д. В.
М., ЕГН **********, с адрес на кантората - ** сумата в размер на 1440лв.с
ДДС за двете инстанции.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7