№ 407
гр. Стара Загора, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Генчо Атанасов
при участието на секретаря Живка М. Димитрова
като разгледа докладваното от Генчо Атанасов Гражданско дело №
20225530100076 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.415, ал.1, т.1 от ГПК.
Ищецът “A1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД твърди, че въз основа на сключен между „А 1
България“ ЕАД и Н. Д. М. договор № ********* за електронни съобщителни услуги и
устройство на изплащане със системен партиден номер М0366727 и приложения към него за
периода от 10.07.2019 г. до 24.01.2020 г. било извършено изпълнение от страна на ищеца.
Ответникът не заплатил съответно възникналите си задължения в сроковете съгласно
договора и Общите условия на „А 1 България” ЕАД както следва: 511,81 лв. - непогасена
сума за ползвани услуги и 29,94 лв. - непогасена сума за закупено устройство на изплащане.
На 12.08.2019 г. поради неплащане в срок на просрочени задължения съгласно договора и
общите условия на „А 1 България” ЕАД била начислена неустойка - обезщетение за
просрочени вземания в размер на 2,00 лв. От страна на „А 1 България“ ЕАД било подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумата от 543,75 лв.,
въз основа на което било образувано ч. гр. д. № 4984/2021 г. на PC - Стара Загора. В хода
на заповедното производство било подадено възражение срещу заповедта за изпълнение от
Н. Д. М.. На основание чл. 415 от ГПК ищецът предявява иск за дължимо парично вземане в
размер на 543,75 лв. Тази сума била сбор от следните суми: 511,81 лв. - цената на месечни
абонаментни такси и ползвани електронни съобщителни услуги за отчетния период от
07.06.2019 г. до 06.01.2020 г. (период на изискуемост на задължението 10.07.2019 г. до
24.01.2020 г.), начислена съгласно условията на договор *********, приложенията към него
и Общите условия. Сумата, от своя страна, била сбор от следните суми, за които били
издадени следните първични счетоводни документи: 88,25 лв., за която била издадена
фактура № ********* от 10.07.2019 г.; 93,42 лв., за която била издадена фактура №
1
********* от 09.08.2019 г.; 75,76 лв., за която била издадена фактура № ********* от
10.09.2019 г.; 95,30 лв., за която била издадена фактура № ********* от 10.10.2019 г.; 92,74
лв., за която била издадена фактура № ********* от 11.11.2019 г.; 61,44 лв., за която била
издадена фактура № ********* от 10.12.2019 г. Фактурата била издадена за сумата от 92,74
лв., но по нея е извършено кредитиране в размер на 31,30 лв. и остатъкът бил 61,44 лв.; 4,90
лв., за която била издадена фактура № ********* от 09.01.2020 г.; 29,94 лв. - цената на
вноските на изплащане за закупено устройство на изплащане за отчетния период от
23.01.20219 г. до 06.09.2019 г. (период на изискуемост на задължението 10.07.2019 г. до
24.01.2020 г.), начислена съгласно условията на Договор *********, приложенията към него
и Общите условия. Сумата, от своя страна, била сбор от следните суми, които били
обективирани в следните първични счетоводни документи: 9,98 лв., обективирана във
фактура № ********* от 10.07.2019 г.; 9,98 лв., обективирана във фактура № ********* от
09.08.2019 г.; 9,98 лв., обективирана във фактура № ********* от 10.09.2019 г.; 2,00 лв. -
начислена неустойка - обезщетение за просрочени вземания, за която била издадена сметка
№ *********/12.08.2019 г. Начислена била за неплащане в срок на просрочени задължения
по договор *********. Ищецът моли съда постанови решение, с което признае за
установено, че ответникът му дължи сума в общ размер от 543,75 лв., представляваща сбор
от сумите: 1. 511,81 лв. - цената на месечни абонаментни такси и ползвани електронни
съобщителни услуги за отчетния период от 07.06.2019 г. до 06.01.2020 г. (период на
изискуемост на задължението 10.07.2019 г. до 24.01.2020 г.), начислена съгласно условията
на договор № ********* за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане със
системен партиден номер М0366727, приложенията към него и Общите условия; 2. 29,94
лв. - цената на вноските за изплащане на за закупено устройство на изплащане за отчетния
период от 23.01.20219 г. до 06.09.2019 г. (период на изискуемост на задължението
10.07.2019 г. до 24.01.2020 г.), начислена съгласно условията на договор № ********* за
електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане със системен партиден номер
М0366727, приложенията към него и общите условия; 3. 2,00 лв. - начислена неустойка -
обезщетение за просрочени вземания, за която била издадена сметка №
*********/15.07.2020 г. Начислена била за неплащане в срок на просрочени задължения по
договор № ********* за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане със
системен партиден номер, както и законната лихва върху сборната сума 543,75 лв. от датата
на образуване на ч. гр. д. № 4984/2021 г. на PC - Стара Загора до окончателното изплащане
на задължението, които задължения били предмет на заповед за изпълнение по ч. гр. д. №
4984/2021 г. на 3-ти състав на PC - Стара Загора. Ищецът моли съда да осъди ответника да
му заплати направените деловодни разноски по настоящото и заповедното производства,
ведно с юрисконсултско възнаграждение, изчислено съгласно Наредбата за заплащането на
правната помощ.
Ответникът Н. Д. М. взема становище, че предявеният иск е допустим, но
неоснователен. Претендирало се установяване съществуване на вземане на ищеца в размер
на 543,75 лева обща сума, включваща цена на месечни абонаментни такси и ползвани
електронни съобщителни услуги, вноски за закупено устройство и неустойка. Поради тежко
2
заболяване и оставането на ответника за дълго време без работа не бил в състояние да плати
задълженията си. На 16.03.2022 г. платил задължението, така както било посочено в
исковата молба: 543,75 лева, заплатена в брой в офис на „А1 България” ЕАД - Стара Загора.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, намери за установено следното:
Предявен е иск по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, който представлява специален
положителен установителен иск с предмет съдебно установяване, че вземането на
кредитора съществува, т.е. че присъдената със заповедта за изпълнение сума се дължи. По
този иск кредиторът следва да докаже факта, от който вземането му произтича, а длъжникът
– възраженията си срещу вземането.
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 4984/2021 г. по описа на Старозагорския районен
съд, съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №
1847/03.11.2021 г. за сумата 543,75 лева за главница от неизпълнение на договорни
задължения и съответно издадени счетоводни документи, със 109,88 лева мораторна лихва
и законната лихва от 01.11.2021 г. до изплащане на вземането. В срока по чл.414, ал.2 ГПК е
постъпило възражение от длъжника и в срока по чл.415, ал.4 ГПК е подадена настоящата
искова молба.
Видно от съдържанието на представения по делото договор № ********* от
31.10.2017 г., „Мобилтел" ЕАД, гр.София /предишно наименование на дружеството ищец/
се е задължило да предоставя на ответника електронни съобщителни услуги при условията
на договора и Общите условия за взаимоотношенията между „Мобилтел“ ЕАД и
потребителите. Конкретното съдържание на правата и задълженията на страните по
правоотношението е определено с представените от ищеца приложения към договора.
По делото са представени и Общи условия за взаимоотношенията между „Мобилтел“
ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на "Мобилтел"
ЕАД по стандарти GSM, UMTS и LTE, които са приети от ответника при подписване на
договора за предоставяне на електронни далекосъобщителни услуги.
Разпоредбата на чл.26.4 от Общите условия за взаимоотношенията на „Мобилтел”
ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на „Мобилтел”
ЕАД по стандарти GSM, UMTS и LTE предвижда, че заплащането на услугите се извършва
въз основа на месечна фактура, която се издава на името на абоната, като неполучаването на
фактурата не освобождава абоната от задължението му за плащане на дължимите суми. По
делото са представени издадени от ищеца по договорното правоотношение между страните
фактури за месечни такси за представени електронни далекосъобщителни услуги както
следва: фактура № ********* от 10.07.2019 г., фактура № ********* от 09.08.2019 г.,
фактура № ********* от 10.09.2019 г.; фактура № ********* от 10.10.2019 г.; фактура №
********* от 11.11.2019 г.; фактура № ********* от 10.12.2019 г., фактура № ********* от
09.01.2020 г.; фактура № ********* от 10.07.2019 г.; фактура № ********* от 09.08.2019 г.;
фактура № ********* от 10.09.2019 г. На ответника е начислена и неустойка - обезщетение
за просрочени вземания, за която е издадена сметка № *********/12.08.2019 г.
3
С договор за продажба на изплащане от 31.10.2017 г. ищецът е продал на ответника
апарат LG K8 4G Indigo MAT 20. Договорът е сключен за срок от 23 месеца, като
заплащането на продажната цена става с една първоначална и 23 месечни вноски.
В отговора на исковата молба ответникът е заявил, че на 16.03.2022 г., след
образуване на настоящото дело, е заплатил изцяло претендираната в искова молба сума
543,75 лв. В молба от 29.04.2022 г. ответникът признава, че претендираното вземане е
погасено чрез плащане в хода на производството, като претендира само за разноските по
делото. Съгласно разпоредбата на чл.235, ал.3 ГПК при постановяване на решението съдът е
длъжен вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение
за спорното право. Това означава, че решението на съда следва да отразява фактическото
положение към момента на приключване на съдебното дирене, отчитайки настъпването
както на правопораждащи, така и на правопогасяващи факти. В този смисъл е и т.9 от ТР №
4/2013 г. на ОСГТК. При тези обстоятелства съдът приема, че вземането на ищеца за
главница и мораторна лихва е погасено изцяло към приключване на съдебното дирене в
настоящото производство.
По тези съображения предявеният иск по чл.415, ал.1, т.1 ГПК се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Доколкото искът се отхвърля поради извършено плащане от ответника в хода на
производството, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. с т.11г от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, следва да бъде осъден ответникът да
заплати на ищеца направените разноски както следва: в заповедното производство - в
размер на 75 лв., представляващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както
и в исковото производство - в размер на 131,90 лв., представляващи държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, гр. София, район Илинден,
ул.”Кукуш” 1, ЕИК *********, представлявано от Александър Димитров и Младен
Маркоски, против Н. Д. М. от гр.Стара Загора, ... иск за установяване съществуването на
вземането по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №
1847/03.11.2021 г. по ч. гр. д.№ 4984/2021 г. по описа на Старозагорския районен съд за
сумата 511,81 лв., представляваща цена на месечни абонаментни такси и ползвани
електронни съобщителни услуги за периода от 07.06.2019 г. до 06.01.2020 г. по договор №
********* за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане със системен
партиден номер М0366727, приложенията към него и общите условия; сумата 29,94 лв.,
представляваща цена на вноските за изплащане на за закупено устройство на изплащане за
периода от 23.01.2019 г. до 06.09.2019 г. по договор № ********* за електронни
4
съобщителни услуги и устройство на изплащане със системен партиден номер М0366727,
приложенията към него и общите условия, сумата 2,00 лв., представляваща начислена
неустойка за просрочени вземания и законната лихва от 01.11.2021 г. до изплащане на
вземането, като неоснователен.
ОСЪЖДА Н. Д. М. от гр.Стара Загора, ... да заплати „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, гр.
София, район Илинден, ул.”Кукуш” 1, ЕИК *********, представлявано от Александър
Димитров и Младен Маркоски, сумата 75 лева, представляваща разноски в заповедното
производство, както и сумата 131,90 лева, представляваща разноски в исковото
производство.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му пред
Старозагорския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
5