РЕШЕНИЕ
№ 1240
гр. Пловдив, 11.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Велина Бр. Дублекова
при участието на секретаря Розалия Н. Тодорова
като разгледа докладваното от Велина Бр. Дублекова Гражданско дело № 20225300100605 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т.3 от ЗОДОВ.
Ищецът Б. Д. М., ЕГН **********, с адрес гр. *****, ж.к. *****, бл.****, вх.*, ет.*, ап.*, моли съда да осъди Прокуратурата
на Република България, седалище гр. София, бул. „Витоша“ №2, да му заплати обезщетение в размер на 100 000 лв. за неимуществени
вреди, претърпени от ищеца в резултат на повдигнато срещу него обвинение в извършване на престъпление, ведно със законната
лихва, считано от влизане в сила на присъда № 24/ 22.05.2018г., НОХД № 1709/ 2016г. по описа на СНС до окончателното изплащане.
Претендира разноски.
Исковата претенция се основава на твърденията, че срещу ищеца е било повдигнато обвинения в извършване на
престъпление по чл.213а, ал.3, т.2 вр. с чл.213а, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 от НК, като воденото срещу него наказателно производство е
приключило с влязла в сила присъда № 24/ 22.05.2018г., НОХД № 1709/ 2016г. по описа на СНС, с която ищецът е признат за невинен
по повдигнатите му обвинения. Твърди, че по отношение на него е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ и му е
наложена забрана да напуска пределите на ******. Ищецът твърди, че в резултат на незаконно повдигнатото обвинение е претърпял
сериозно увреждане на правната му сфера, изразяващо се в следното: преживял тежък емоционален стрес, силно се променил, видимо
отслабнал, сринал се психически; станал нервен, затворен в себе си, избухлив, имал оплаквания от световъртеж, общо безпокойство и
безсъние, страдал от повишена тревожност, потиснатост, изпитвал страх от възможно осъждане. Негативните преживявания на ищеца
се засилили допълнително от това, че заради наложената му МНО „задържане под стража“ не е можел да полага ежедневни грижи за
майка си, от които последната е имала нужда, тъй като била в тежко здравословно състояние, както и че бил лишен от възможност да
осигурява финансова подкрепа на близките си, поради което семейството му страдало от недостиг на парични средства. Твърди, че в
затвора бил подложен на нечовешко и унизително състояние. Твърди, че заради наложената му МНО се влошило здравословното му
състояние. Твърди, че по отношение на воденото наказателно производство е проявен засилен интерес от страна на националните
медии, отпечатани са многобройни статии в различни електронни издания, свързани с провеждания наказателен процес, в които
фигурира името на ищеца, които са станали достояние на широк кръг лица, в резултат на което ищецът е изпитал срам и неудобство
от опетняване на доброто му име в обществото, в професионалната общност и сред близките му.
В срока за отговор по чл.131 ГПК ответникът Прокуратурата на Република България е подала писмен отговор, с който
оспорва иска изцяло – по основание и по размер. Релевира възражение, че ищецът не посочва кога оправдателната присъда е влязла в
сила и не представя доказателства за това. Релевира възражение описаните психоемоционални и физически травми да са вследствие на
воденото срещу ищеца наказателно производство, тъй като в продължение на години преди инкриминирания период, а и след него
срещу ищеца са водени и други наказателни производства, по които последният е бил признат за виновен и осъден. Релевира
възражение срещу размера на претенцията като прекомерна, несъобразена с принципа на справедливостта и разпоредбата на чл.52
ЗЗД. Твърди, че същата е изключително завишена и не е съответна на претърпените вреди.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и доводите на
страните намери за установено следното:
По допустимостта на иска.
Предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество.
По основателността на иска.
Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани, от незаконно
обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или наказателното производство бъде прекратено поради това,
че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление. Отговорността на държавата е обективна. Тя
може да бъде ангажирана независимо от това дали вредите са причинени виновно от съответното длъжностно лице, действало от
името на съответния държавен орган, както и независимо от това дали осъществените отделни процесуално-следствени действия са
били извършени в съответствие със закона и в рамките на правомощията на съответния държавен правозащитен орган. Достатъчно
основание е обвинението в престъпление да е признато за незаконно, а то винаги е такова, щом като привлеченото като обвиняем лице
бъде оправдано или наказателното производство спрямо него бъде прекратено на основание, че деянието не е извършено или че
извършеното деяние не е престъпление.
1
Основателността на предявения иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ се обуславя от кумулативното наличие на
следните предпоставки: повдигнато срещу ищеца обвинение за извършено престъпление; влязла в сила оправдателна присъда или акт
за прекратяване на производството; претърпени неимуществени и/ или имуществени вреди; причинна връзка между претърпените
вреди и незаконното обвинение.
В настоящия случай по отношение на първите две предпоставки за уважаване на иска за неимуществени вреди – повдигнато
срещу ищеца обвинение и влязла в сила оправдателна присъда, съдът намира, че същите са налице, което се установява от
приложените по делото материали по наказателното производство – НОХД № 1709/ 2016г. по описа на Специализиран наказателен
съд и ВНОХД № 438/ 2018г. по описа на Апелативен наказателен съд. От същите се установява, че на ищеца му е било повдигнато
обвинение за престъпление по чл.214, ал.2, т.2 вр. с ал.1 вр. с чл.213а, ал.3, т.2 вр.ал.2, т.1, пр.1 и т.4, вр. с ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК,
за това че в съучастие с други две лица като съизвършители, с цел да набавят за себе си имотна облага, са принудили чрез заплашване
– заплаха за убийство, А. С. К. да извърши нещо против волята си- да се разпореди в качеството на пълномощник с правото на
собственост на баща си С. И. К. върху апартамент и с това са причинили на С. И. К. значителни имуществени вреди. Установява се, че
наказателното производство е приключило с оправдателна присъда, а именно: присъда № 24/ 22.05.2018г., постановена по НОХД №
1709/ 2016г. по описа на Специализиран наказателен съд, потвърдена с решение № 54/ 03.04.2020г., постановена по ВНОХД № 438/
2018г. по описа на Апелативен наказателен съд. Съгласно приетото в мотивната част на присъдата обвинението е недоказано, тъй като
не е осъществен съставът на престъплението от обективна и от субективна страна. По делото няма данни срещу въззивното решение
да е подадена касационна жалба, като не е налице и спор между страните за това. Установя се от писмо, изх. № 61892/ 12.05.2022г., по
НОХД № 1709/ 2016г. по описа на Специализиран наказателен съд /л.67/, че НОХД № 1709/ 2016г., ведно с материалите от
досъдебното производство, е изпратено за послужване на СГС ГО, І-15 състав, във връзка с което на ищеца е издадено съдебно
удостоверение, което да му послужи по гр. дело № 13768/ 2020г. по описа СГС, 15 гр. с., за да се снабди с материалите по НОХД №
1709/ 2016г. и приложените към него материали по досъдебното производство. От изложеното може да се заключи, че постановената
оправдателна присъда е влязла в сила, независимо, че по делото не е представен заверен препис от същата, от който препис да е видна
датата на влизане в сила. В подкрепа на извода, че оправдателната присъда е влязла в сила, е обстоятелството, че от приложената по
делото справка за съдимост с дата на издаване *****г. /л.46-л.49/ се установява, че няма данни ищецът да е осъден за престъплението ,
в извършването на което му е било повдигнато обвинение и е било образувано НОХД № 1709/ 2016г. по описа на Специализиран
наказателен съд.
По отношение на следващите две предпоставки – претърпени неимуществени вреди и причинна връзка между претърпените
вреди и незаконното обвинение, съгласно ТР № 3/2005г. по т.д. 3/2004 на ОСГК на ВКС държавата отговаря за всички вреди, пряка и
непосредствена последица от увреждането. Отговорността е обективна и не е обвързана от наличието или липсата на вина у
длъжностното лице, пряк причинител на вредите.
По отношение на неимуществените вреди съдът намира следното:
В практиката на ВКС се приема, че когато при незаконно повдигнато обвинение се претендират неимуществени вреди в
рамките на обичайния размер – то тяхното настъпване и причинната връзка с незаконния наказателен процес се предполагат /в този
смисъл са и Решение № 480/2012. по гр.дело № 85/2012 г., IV г.о. на ВКС; Решение № 138 по гр.д. № 637/2012, IV г.о. на ВКС;
Решение № 457 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1506/2009 г., IV г. о. на ВКС/.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че са налице всички кумулативно изискуеми елементи на
фактическия състав – като претърпяването на неимуществени вреди и причинната връзка с незаконно водения процес се установяват
както от показанията на свидетелите Р. М. и В. Г., така и от въведената с цитираната практика на ВКС житейска презумпция,
доколкото ищецът излага твърдения за претърпени неимуществени вреди, които се отличават по своя интензитет от обичайното за
подобни случаи. В тази връзка от показанията на разпитаните по делото свидетели /показанията на св. М. – съпруга на ищеца, съдът
кредитира при условията на чл. 172 ГПК, като отчита връзката с ищеца и съответно евентуалната заинтересованост на свидетеля/ се
установява, че обвинението се е отразило негативно върху ищеца – преживял психически стрес, бил съсипан, депресиран, силно
притеснен, че не може да осигурява финансовата издръжка на семейството си и да се грижи за майка си. Докато бил задържан под
стража, вследствие на влагата и обездвижването в ареста, имал проблеми с кръвното и ставите. Отделно от това се оплаквал от
безсъние и неврологични проблеми. Воденото наказателно производство се отразило негативно на репутацията и бизнеса на ищеца,
променило го, той станал затворен, колеблив и нерешителен. Посещава психолог и към момента, за да се справи с преживения
психически срив.
Предвид гореизложеното искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди се явява доказан по своето
основание и съдът следва съгласно чл. 52 ЗЗД да определи размера на неимуществените вреди по справедливост.
Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени с ППВС 4/68г. понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52
ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва
да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Сред тези обстоятелства, с оглед спецификата на правното
основание по чл.2, ал.1, т.3, пр. 1 ЗОДОВ, практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, отнася: тежестта на
престъплението, за което е било повдигнато незаконно обвинение; продължителността на незаконното наказателно преследване;
интензитетът на мерките на процесуална принуда; броят и продължителността на извършените с участието на подсъдимия
процесуални действия; начинът, по който обвинението се е отразило върху пострадалия с оглед личността му и начина на живот;
рефлектирало ли е обвинението върху професионалната реализация на пострадалия, на общественото доверие и социалните му
контакти, отраженията в личната му емоционална сфера, здравословното му състояние, характера и интензитета на претърпените
емоционални, психически и нравствени терзания, възраст на увредения, обществено и социално положение, разгласа и публичност на
2
воденото наказателно производство, икономическите условия в страната и стандарта на живот, установената практика за присъждане
на обезщетения при сходни случаи /в този смисъл са Решение № 358 от 06.01.2015 г. по гр. д. № 2026/2014 г. на ВКС, Решение № 149
от 2.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 574/2010 г., III г. о., ГК., Решение № 5 от 13.03.2013 г. по гр. д. № 638/2012г. на ВКС/. Във всеки
случай, за да отговаря на критерия справедливост, определеното от съда обезщетение следва при отчитане на всички релевантни по
делото обстоятелства, относими към пострадалото лице и претърпените от него увреждания по най-пълен начин да обезщетява
претърпените от него болки и страдания и в този смисъл да се явява техен паричен еквивалент /в този смисъл е ППВС 4/68г. и ТР
3/2005 по т.д 3/2004 ОСГК/.
Като съобрази горното съдът намира, че при определяне размера на обезщетението следва да се вземат предвид следните
обстоятелства, установени в настоящия случай:
Повдигнатото обвинение е за тежко умишлено престъпление, т.е. при осъдителна присъда е съществувала реална
възможност на ищеца да бъде наложено ефективно наказание лишаване от свобода, предвид на което е нормално да се приеме и не се
нуждае от специално доказване, че ищецът е имал отрицателни стресови преживявания, изпитвал е напрежение и притеснения по
време на продължилото срещу него наказателно производство. Първоначално по отношение на ищеца е взетата мярка за неотклонение
„задържане под стража“, за период от осем месеца и 17 дена /от 23.04.2015г до 11.12.2015г./, след което мярката е изменена в
„подписка“, която е най- леката възможна и която не е ограничила съществено личната и имуществената сфера на ищеца. Мярката за
неотклонение „подписка“ е отменена с определение на първоинстанционния съд от 22.05.2018г.
На следващо място цялото наказателно производство – досъдебно и съдебно, е продължило около пет години – от
23.04.2015г. (когато с постановление на разследващия орган ищецът е бил привлечен като обвиняем) до 03.04.2020г. (когато е
постановено въззивното решение, с което е потвърдена първоинстанционната присъда), От изложеното се налага извод, че самото
наказателно производство– досъдебна и съдебна фаза, не е продължило значително дълго, както и не се установяват множество
процесуални действия и проведени съдебни заседания, на които ищецът е бил задължен да присъства.
На следващо място от събраните по делото доказателства не се установява негативните преживявания на ищеца да се
отличават по характер и интензитет, значително над обичайните за подобни случаи. Безспорно е, че всяко наказателно производство
(особено когато същото е било безрезултатно), всякога води до негативни преживявания, свързани с психически тормоз и стрес,
неудобство пред обществото, злепоставяне сред близки и познати, което обосновава и наличието на негативни изживявания, които
съществено разстройват душевния мир на съответното пострадало лице. Но в настоящия случай не се установява обвинението да се
отразило крайно негативно върху ищеца с оглед неговата личност и начин на живот, не се установява да е рефлектирано върху
професионалната му реализация, да се отразило в каквото и да е била степен на общественото доверие и социалните му контакти. Не
се установяват негативни отражения върху здравословното състояние на ищеца, както не се установява личната емоционалната сфера
на ищеца да е засегната в значителна степен, същият да е претърпял емоционални, психически и нравствени терзания от особен
характер и в такъв значителен интензитет, отличаващ ги от обичайните такива.
Така не се установяват твърденията на ищеца, че е станал нервен и избухлив, че страдал от безсъние, имал оплаквания от
световъртеж. В показанията си св. М. сочи само за времето, когато ищецът е бил в ареста в гр. **** и в затвора в гр. *****, че ищецът
се оплаквал от безсъние и неврологични проблеми, бил блед, като парцал изпит, с подпухнали очи, лице и подути крака. Св. Г. няма
преки наблюдения върху състоянието на ищеца по времето, когато търпи мярка за неотклонение задържане под стража, тъй като не е
посещавал ищеца. Свидетелите не споменават това състояние на ищеца да е продължило, след като мярката му за неотклонение е
заменена с подписка. Отделно от това липсват обективни данни по делото – медицинска документация, която да сочи за настъпили
усложнения в здравословното състояние на ищеца както по време на задържането му, така и след това. Също така от показанията на
св. М. не става ясно в какво са изразяват неврологичните проблеми на ищеца. От изложеното може да се обобщи, че няма събрани по
делото доказателства, че са настъпили трайни негативни отражения върху здравословното състояние на ищеца, т.е. трайно влошаване
на здравословното му състояние.
Не се установяват твърденията на ищеца, че воденото срещу него наказателно производство е дало негативно отражение
върху професионалната му реализация и че се отразило негативно на успешния бизнес, който е имал до този момент, както и че е
изпитвал срам и неудобство за накърнената си репутация. Изслушаните по делото свидетелски показания са неубедителни и не могат
да мотивират извод за това. Отделно от това следва да се посочи, че ищецът е както с предходни осъждания, така и с последваща
присъда, видно от приложената по делото Справка за съдимост /л.46-л.49/. Също така не се установява репутацията и доброто име в
обществото на ищеца да е била засегната в значителна степен, тъй като не се установява ищецът да е бил публична личност, няма и
твърдения в тази насока.
В обобщение следва да се посочи, че не се установява воденото срещу ищеца наказателно производство да е причинило
такава дълбока емоционална травма, че е да сринало негово самочувствие, и да е оказало сериозно негативно въздействие върху
психиката му, финансовото състояние, социалната и професионална реализация.
В обобщение от събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установява да се касае до случай на
конкретни и особено силни отрицателни преживявания във връзка с незаконното обвинение.
Предвид на изложеното настоящият съдебен състав, като съпостави гореизложените задължителни критерии с
установеното от фактическа страна по настоящето дело, намира, че размерът на паричното обезщетение, който най-пълно би
съответствал на критерия за справедливост е 10000 лв.
Неоснователно е изрично направеното с отговора на исковата молба възражение на Прокуратурата на РБ за прилагане на
3
чл. 5 ЗОДОВ, което би довело до отпадане на отговорността на прокуратурата за вреди или намаляване на техния размер. Съгласно
ТР № 3/2005 по т. д. № 3/2004г. на ОСГК на ВКС държавата не отговоря за вреди, ако увреждането е причинено по изключителна
вина на пострадалия. Ако единствен каузален фактор е поведението на пострадалия, държавният орган не отговоря. Ако само е
допринесъл – обезщетението се намалява с оглед особеностите на всеки конкретен случай. В конкретния случай по делото не се
установяват обстоятелства, които да могат да обусловят извод, че ищецът е бил единственият каузален фактор или е допринесъл за
повдигане на незаконното обвинение и за претърпените от него вреди.
Ето защо предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде уважен до сумата от
10000 лв., като за разликата до пълния претендиран размер следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
С исковата молба е направено искане за присъждане на законна лихва върху присъденото обезщетение, считано от
влизане в сила на оправдателната присъда. По изложените по- горе в мотивите съображения съдът приема, че присъда № 24/
22.05.2018г., НОХД № 1709/ 2016г. по описа на СНС, е влязла в сила. По делото обаче няма данни за датата на влизане в сила, за
установяването на което обстоятелство доказателствена тежест носи ищеца. Не е представен заверен препис от присъдата, както и не
са представени съобщенията за връчен препис от въззивното решение, с оглед възможността за изчисляване кога е изтекъл срокът за
касационно обжалване. С оглед на изложеното следва да се отхвърли искането за присъждане на законна лихва, считано от датата на
влизане в сила на присъдата, като такава следва да бъде присъдена считано от датата на подаване на исковата молба – 01.03.2022г.
В частта за разноските.
С оглед изхода от спора – частична основателност на исковата претенция, своевременно заявената претенция за
присъждане на разноски и представените доказателства за тяхната направа, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски, за платена
държавна такса за настоящото производство в размер на 10 лв., за което са представени доказателства.
По отношение на адвокатското възнаграждение са представени доказателства за уговорено и заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 4236 лв. с вкл. ДДС, като с оглед уважения размер на иска, по съразмерност на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 423,60 лв. /4236 лв. х 0.1/. Неоснователно е възражението на ответника
за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като същото е съобразено с разпоредбата на чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1/
09.07.2044г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, седалище гр. София, бул. „Витоша“ №2, да заплати на Б. Д. М., ЕГН
**********, с адрес гр. ****, ж.к. ****, бл.****, вх.*, ет.*, ап.*, сумата от 10 000 /десет хиляди/ лева , представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконно повдигнато обвинение за престъпление по чл.214, ал.2, т.2 вр. с ал.1 вр. с
чл.213а, ал.3, т.2 вр.ал.2, т.1, пр.1 и т.4, вр. с ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК, за което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда № 24/
22.05.2018г., по НОХД № 1709/ 2016г. по описа на Специализиран наказателен съд, ведно със законната лихва върху присъдената
главница, считано от 01.03.2022г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за разликата до
пълния предявен размер от 100 000 лв., както и за присъждане на законна лихва считано от датата на влизане в сила на присъдата до
28.02.2022г.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, седалище гр. София, бул. „Витоша“ №2, да заплати на Б. Д. М., ЕГН
**********, с адрес гр. *****, ж.к. *****, бл.****, вх.*, ет.*, ап.*, сумата от 433,60 лв. /четиристотин тридесет и три лева и
шестдесет стотинки/, представляваща разноски за производството по гр. дело № 605/2022г. по описа на Окръжен съд- Пловдив.
Сумите могат да бъдат заплатени от Прокуратурата на Република България по следната платежна сметка при „****“ АД,
IBAN: *******, с титуляр Б. Д. М..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
4