Решение по дело №27/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Подадени са въззивни жалби от адвокат Д. Д., АК-Б. Г., ул.,,Б. И." № 1 П., в качеството му на процесуален представител на ищеца К. Х. К., и от адвокат П.З., АК Б., в качеството й на процесуален представител на ответницата Х. Г. М., от Г., против решение № 843/02.02.2010 год. постановено по гр.дело № 1421/2008 год. на РСБ..

В жалбата на адвокат Д. се излага доводи за незаконосъобразност на лешението в частта, с която ищецът е осъден да заплати на ответницата сумата от 5 798.67 /пет хиляди седемстотин деветдесет и осем лева и шестдесет и седем стотинки/ лева, представляваща стойността на извършени от последната в описания по-горе имот подобрения, както следва:настилка от теракотни плочки в банята - па стойност 104.57 лева; направа на ламиниран паркет в детската стая - на стойнаст 497.00 лева /по допълнителното заключение/; демонтаж на стара дървена дограма - прозорец - 10.00 лева;доставка и монтаж на PVC прозорец - 480.00 лева; направа на нова ел. инсталация, доставка и монтаж на апартаментно табло - 1 623.00 лева; направа на нова ВиК-инсталация от полипропилепови тръби в баня — 117.60 лева;фаянсова облицовка в баня 798.00 лева; направа па окачен таван в баня - 85.38 лева; подмяна на санитарен фаянс в банята - 191.37 лева; шпакловка и боядисване на апратамента - 793.75; изработка и монтаж на входна метална блиндирана врата на апартамента - 740.00 лева и монтаж на душ батерия, смесителна батерия и бойлер в банята -385.00 лева. Счита, че направените в тази насока правни изводи от страна на районният съд са противоречие със събраните по делото доказателства. Твърди че, неправилно и необосновано при постановяването на порочния си акт първоинстанционният състав е приел, че е налице надлежно предявена насрещна искова претенция, което видно от датата на предявяването на същата от ответницата по ревандикационния иск Х. Г. М. такова обстоятелство не е налице. Насрещният иск не е предявен в срока посочен в императивната норма на чл. 211, ал.1 от ГПК и възможността да бъде разгледан в едно с първоначалния иск в първоинстанционното производство е преклудирана. По никакъв начин не може да се достигне до извода, че Х. М. в отговора на предявената от нас Искова молба по чл. 108 от ЗС е депозирала иред първата инстанция в законовия едномесечен срок по чл. 131 от ГПК, към който препраща нормата на чл. 211, ал.1 от ГПК насрещна искова молба, отговаряща на правилата за предявяване на иск. Изискванията, на които следва да отговарят исковите молби и тяхното съдържание са уредени от законодателя в чл. 127 и чл. 128 от ГПК. Счита, че в настоящия случай в законоустановения срок не е налице депозирана искова молба, по-която да е възможно да бъде отпочнато законосъобразно производство и същата да бъде съединена за разглеждане с първоначалната, подадена от нас такава. Не са налице и направени основателни или неоснователни искания за продължаване или възобновяване па пропуснат срок и действията на съда във връзка с чл. 7 от ГПК и последващото предявяване, месеци след изтичането па срока по чл. 131 от ГПК на Насрещен иск от ответницата не са в състояние да санират извършения пропуск и не може да бъде прието, че е налице редовна насрещна искова молба по чл. 211 от ГПК, която да бъде приета за съвместно разглеждане с първоначалната дори и при условията на евентуалност. Поддържа се, че макар и нерешителен срокът по чл. 211 вр. с чл. 131 от ГПК е пропуснат и по силата на императивната разпоредба па чл. 133 от ГПК ответницата Х. Г. М. е загубила възможността да направи това по-късно в производството, а и за нея не се погасява възможността да дири правата си в друго производство. Смята, че във връзка с гореизложеното в течение на производството по делото са били приложени и приети множество документи като писмени доказателства, поискани и допуснати основна и допълнителна експертиза и съответно приети експертни заключения въз основа на недопустимия, просрочен Насрещен иск, които доказателства първоинстанционният състав не е следвало да взема предвид, обсъжда и изгражда правни изводи върху тях при постановяването на съдебния си акт. Счита, че са пропуснати и сроковете по ГПК за представяне на писмените доказателства, за реализирането на доказателствени искания и предпоставките за соченето и събирането на такива извън горецитираните . В срока по чл. 131, ал. 3 от ГПК не е поисквана съдебна експертиза, посредством която да бъдат установявани извършвани подобрения в процесния имот, не са извършвани други доказвания за установяването на същите обстоятелства и според рестрикциите па чл. 133 от ГПК за ответницата е изгубена възможността такива да бъдат посочени по-късно, поради което ползването им при постановяването на решение е недопустимо. В тон с гореизложеното при съществено нарушение на съдопроизводствените правила първоинстанционният съд се е произнесъл по недопустим иск.

Освен това счита, че в производството пред първата инстанция Х. М. не установила по законов ред и с допустимите от ГПК средства стойността на извършените, според нея, подобрения в процесния имот нито сумата, с която се е увеличила стойноста на имота във връзка с ивършвани в същия подобрения. Неправилно съдът е приел, че движимите вещи като душ батерия, смесителна батерия и бойлер монтирани в банята на процесния имот следва да бъдат третирани като подобрения на същия и съответно бъдат заплатени от жалбоподателя. В разрез с константната съдебна практика са присъдени и суми за заплащането па подобрения, които в действителност са луксозни такива и за същите не следва да бъдат присъждани каквито и да било суми за тяхното заплащане а именно: направа на ламиниран паркет- в детската стая, демонтаж на стара дървена дограма, доставка и монтаж на PVC прозорец, направа на окачен таван в банята и изработка и монтаж на входна метална блиндирана врата на апартамента, като към тях следва да се прибавят и направата на нови Ел. и ВиК инсталации, тъй като такива са съществували и евентуално са подменяни, което предвид извършената фаянсова облицовка в банята не би могло и не бе установено в първоинстанционното производство. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на претенцията на Х. Г. М. за заплащането на сумата от 5 798.67 /пет хиляди седемстотин деветдесет и осем лева и шестдесет и седем стотинки/ лева, представляваща стойността па извършени от последната в описания по-горе имот подобрения. Не са направени доказателствени искания.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Х. М. Ч. процесуалния представител адвокат П.З. В отговора се излагат доводи за неоснователност на наведените оплаквания и законосъобразност на решението в обжалваната му част. Счита, че насрещната претенция е предявена своевременно. В хода па производството пред PC Б. безспорно са установени извършените подобрения от страна на Х. М. в процесния недвижими имот, които са увеличили значително стойността на процесния апартамент. Ищецът К. К. е знаел за извършването на подобренията, но не се противопоставял по никакъв начин. В тази насока по делото е назначена и приета съдебно-техническа експертиза. Събрани са и гласни доказателства- разпитани свидетели И. П. и И. Н., които по безспорен начин са установили и доказали обстоятелството, че стойността на ироцесния апартамент е увеличена с претендираната от Х. М. стойност.

Във въззивната жалба на Х. М. се излагат доводи за незаконосъобразността на решението в частта, с която: 1/ ПРИЗНАТО за УСТАНОВЕНО по отношение на Х. М., че на основание договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 180, том І, рег. № 2481, дело № 234/2000 г., К. Х. К. е собственик на следния недвижим имот: съгласно Кадастралната карта на Б., одобрена със Заповед № РД-18-32/10.05.2006 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА - с идентификатор 04279.609.15.6.10 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин и девет, точка, петнадесет, точка, шест, точка, десет/, с А. Б., кв. “З.” № 6, . 4, А. 10, попадащ в сграда с идентификатор 04279.609.15.6 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин и девет, точка, петнадесет, точка, шест/ в поземлен имот 04279.609.15 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин и девет, точка, петнадесет/, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж - 04279.609.15.6.11 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин и девет, точка, петнадесет, точка, шест, точка, единадесет/ и 04279.609.15.6.12 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин и девет, точка, петнадесет, точка, шест, точка, дванадесет/; под обекта - 04279.609.15.6.7 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин и девет, точка, петнадесет, точка, шест, точка, седем/, над обекта - 04279.609.15.6.13 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин и девет, точка, петнадесет, точка, шест, точка, тринадесет/, с площ по документ 83.34 /осемдесет и три цяло и тридесет и четири стотни/ кв.м., ведно с МАЗЕ № 12 /дванадесет/ с площ от 3.77 /три цяло и седемдесет и седем стотни/ кв.м., както и 8.70 % /осем цяло и седемдесет стотни процента/ идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, който имот по документ за собственост представлява: АПАРТАМЕНТ № 10 на четвъртия етаж от жилищен блок № 6 в ЖК “Октомври” /сега ЖК “З.”/, построен върху държавна земя и състоящ се от три стаи и кухня със застроена площ от 83.34 кв.м., ведно с принадлежащото му избено помещение № 12 и 8.70 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото; 2/ е осъдена Х. Г. М. да предаде на К. Х. К. владението върху гореописания имот; 3/се оставя без уважениеискането, направено от Х. Г. М. за признаване на право на задържане върху имота: “САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 04279.609.15.6.10 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин и девет, точка, петнадесет, точка, шест, точка, десет/, с А. Б., кв. „З.” № 6, . 4, А. 10”, до заплащането от страна на К. Х. К., на сумата от 5 798.67 /пет хиляди седемстотин деветдесет и осем лева и шестдесет и седем стотинки/ лева, представляваща стойността на извършени в имота подобрения; 4/ се осъжда Х. Г. М. да заплати на К. Х. К. сумата от 733.15/седемстотин тридесет и три лева и петнадесет стотинки/ лева, представляваща сторени от последния разноски в производството, изчислени по компенсация; 5/ се отхвърля иска на Х. М. срещу К. К. за разликата от уважения размер на иска за подобрения 5 798.67 лева до предявения размер - 10 000.00 /десет хиляди/ лева.

Счита решението в тази му част за неправилно и незаконосъобразно. Смята, че от ангажирания по делото доказателствен материал по безспорен и категоричен начин е установено, че исковата претенция на К. К. е неоснователна и недоказана. Твърди, че Х. М. не е осъществявала владение върху спорния имот, годно да я направи собственик на същия съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗС, а именно непрекъснато владение в десетгодишен срок. Като довод за този свой извод съдът в обстоятелствената част на решението си е посочил, че: „Самата ответница в насрещната си искова молба е посочила, че "от 2000 г. до настоящия момент ищецът по никакъв начин не е претендирал и не е предприел някакви действия за ревандикация на процесния имот. През цялото това тя е владяла добросъвестно процесния апартамент, без да има противопоставяне от страна па ищеца". Считам, че този извод на съда е неправилен, тъй като посочената година 2000 г. е именно годината когато ищеца е придобил процесния имот. Именно от тогава като собственик ищеца би могъл да предприеме съответните действия. По никакъв начин в насрещната искова не е посочено или твърдяно. че ищеца преди тази дата е извършвал каквито и да е действия в имота. Нещо повече, в насрещната искова молба изрично е посочено, че Х. М. владее имота повече от 10 години непрекъснато. Извън контекста PC избирателно сс е ползвал от изложените обстоятелства в насрещната искова молба. По делото не е отчел показанията на допуснатите и разпитани свидетели /св. И. Н./, които по безспорен начин установиха, че упражняване на добросъвестно владение и упражняване на фактическа власт от страна на Х. М. на повече от 10 години. В тази насока неправилно PC Б. не е уважил възражението на Х. М. за изтекла придобивна давност на процесния апартамент, а именно период на упражняване на добросъвестно владение и упражняване на фактическа власт от страна на Х. М. на повече от 10 години. Счита за незаконоъсобразен извода, че Х. М. не би могла да бъде добросъвестен владелец по смисъла на чл. 70. ал. 1 от ЗС, понеже не е придобила владението на имота на правно основание, годно да я направи собственик. От непризнаването на Х. М. за добросъвестен владелец съдът е обосновал извода си. че в случая не е налице приложното поле на чл. 74 от ЗС. При постановяване на своя С. акт състава на PC Б. не е взел предвид, че последните повече от 10 години, владеейки жилището добросъвестно, като свое и без обезпокояване Х. М. е извършила подробно посочените подобрения, а именно:-подмяна изцяло на старата дървена дограма и стъкла с нови такива, монтиране па нова метална входна врата на апартамента;подновяване на съществуващата подова настилка в коридора, -ремонт на банята на жилището;подновяване изцяло па електрическата инсталация на целия апартамент;смяна на подовата настилка на целия апартамент; шпакловка и боядисване на всички стаи и коридора на ироцесния апартамент. За всички тези извършени от Х. М. трайни подобрения, които са увеличили зачително стойността на процесния апартамент ищеца К. К. е знаел, но не се противопоставял по никакъв начин. Твърди се, че районният съд неправилно не е приел за съвместно разглеждане направените искания от страна на Х. М. за признаване за установено, че продажбата па процесния апартамент обективирано в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 181, том. IV дело № 1286/02.08.1996 год. е нищожна поради противоречие със закона арг. от чл. 26, ал. 1 ЗЗД , във връзка с чл. 152 и 209 ЗЗД. Счита, че PC Б. неправилно не се е произнесъл със своя С. акт относно направените възражение за нищожност поради противоречие със закона арг. от чл. 26, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 152 и 209 ЗЗД на продажбата на процесния апартамент обективирано в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 181, том. IV дело № 1286/02.08.1996 год, както и по отношение на направеното искане за отмяна нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 181, том. IV дело № 1286/02.08.1996 год. и пот. Акт № 180, том I, per. № 2481 дело № 234/2000г. на нотариус Кирил Димов, вписан в СВ с В. Per. № 1191 от ()5.10.2000г., акт № 130. том IV. дело № 970/2000г. В тази насока съставът на PC Б. не се е произнесъл по всички направени искания и възражения в настоящия порцес. Счита за неправилни изводите на PC Б., че за Х. М. не е налице правен интерес от направените възражения в отговора по чл. 131 ГПК. Също така при постановяване на своя С. акт PC Б. не е взел предвид, че вземането на владелеца извършил подобрения в чужд имот става изискуемо от момента на прекъсване на владението, или от момента, когато то бъде смутено от собственика с предявяване на иск за имота. Според Р 1297/57 т. на IV г.о., правото на иск на владелеца /добросъвестен или недобросъвестен/ на чужд имот, за направените подобрения се поражда от момента на предаване на подобрения имот на собственика или от предявяване на иска за връщането му на последния. Счита за неправилни и доводите на PC Б., е които е отхвърлено като неоснователно искането за задържане на процесния недвижим имот до заплащане на извършените от Х. М. трайни подобрения. Иска се отмяна на решението в тази му част, отхвърляне на предявения иск по чл.108 от ЗС на К. К., евентуално осъждане на К. К. за подобренията за разликата до 10 000 лева. Претендират се и направените по делото разноски.

Направени са доказателствени искания. Поддържат се направените доказателствени искания в отговора на исковата молба по реда на чл. 131 ГПК, във връзка с направените възражение за нищожност поради противоречие със закона арг. от чл. 26. ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 152 и 209 ЗЗД на продажбата на процесния апартамент обективирано в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 181. том. IV дело № 1286/02.08.1996 год. Направено е и искане за събиране на гласни доказателства Ч. разпит на един свидетел при довеждане, който ще установява посочените във въззивната жалба обстоятелства.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба.

Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл. 267 вр. с чл. 262 ГПК намира подадените въззивни жалби за допустима, като подадени в срока за обжалване, от легитимирани страни с правен интерес от обжалване. Същите отговарят на изискванията на закона и са редовни.

Съдът счита, че не следва да се уважава искането за събиране на гласни доказателства. Същото не е направено своевременно, не е ново по смисъла на чл.266 ал.1 от ГПК и не е конкретизирано. Останалите доказателствени искания също следва да се оставят без уважение. Поисканите от жалбоподателката доказателства с отговора на исковата молба са приети от районният съд. Освен това така направеното искане също не е конкретизирано.

Водим от горното и на основание чл. 267 ГПК съдът,

О П Р Е Д Е Л И:

Оставя без уважение искането на жалбоподателката Х. М., направено Ч. адвокат П.З. за събирането на допълнителни доказателства във връзка с поисканите такива в отговора на исковата молба, както и искането са допускане събирането на гласни доказателства Ч. разпит на един свидетел при довеждане.

Насрочва открито съдебно заседание по делото на 24.06.2010 год. от 9,30 часа, за която дата да се призоват страните.

Препис от настоящото определение да се връчи на страните, с указание, че в едноседмичен срок от получаването му могат да вземат становище във връзка с доклада.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.