Решение по дело №288/2019 на Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№………./…...04.2019 г.

гр.  Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на двадесет и седми март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА

                                ЧЛЕНОВЕ: ЖАНА МАРКОВА

                                                                ТОНИ КРЪСТЕВ

 

При участието на секретар Румяна Дучева

като разгледа докладваното от съдия Терзийска

въззивно търговско дело № 288 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по постъпилa въззивна жалба с вх. № 3153/16.01.2019 г. на „Дженерали Застраховане“ АД, гр. София, срещу Решение № 5217/18.12.2018 г., постановено по гр.д. № 3888/2018 г. по описа на ВРС, X-ти състав.

    В жалбата си въззивникът „Дженерали Застраховане“ АД, обосновава подробно оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на решението в цялост. Излага, че решението не е съобразено с представените доказателства и действителната фактическа обстановка, постановено е в противоречие с уговореното в договора за застраховка „Каско“ на МПС и ОУ към него, както и в противоречие с разпоредбите на КЗ. Сочи, че бележката на първоинстанционния съд, че застрахованото  МПС е хибрид е без правно значение за спора, доколкото съдържанието на застрахователния договор е било прието и потвърдено с подписите на страните. Излага, че обезщетението е следвало да се присъди при съобразяване на чл. 400, ал.3 КЗ. Съгласно т.53 от ОУ, сочи, че оценката на щетите и тяхното обезщетяване се извършва по правилата на застрахователя и приетите от него методики, с които правила застрахованият се е съгласил. Обосновава извод за неправилност на решението, поради несъобразяване и на т.54, съотв. т.54.3 от ОУ, в която страните приемат начина на изчисление на обезщетението при частична щета на МПС, когато от датата на първата регистрация до датата на начало на застраховката за изминали над 5 до 10 години. Твърди, че към датата на ПТП – 25.07.2017 г., МПС е било на възраст над девет години, като аргументира целта на застраховката да репарира по уговорения отнапред начин вредите, а не да доведе до неоснователно обогатяване на собственика на МПС. Счита, че този принцип придобива още по-съществено значение с оглед вината на собственика за настъпване на ПТП, която се установява от протокола за ПТП и другите доказателства към преписката. Доколкото сам ищецът се е възползвал от всички възможности, съгласно договорените клаузи, като в крайна сметка е избрал да бъде обезщетен по експертна оценка, то и претенциите му са неоснователни. На следващо място, намира, че решението освен немотивирано, не е съобразено и с проведената по делото САТЕ, заключението по която потвърждава правилността на извършеното плащане на застрахователно обезщетение. Твърди, че за да се постанови обезвреда на база възстановителна стойност, последното следва да е уговорено в договора, каквато уговорка в процесния договор липсва, както и липсва реално осъществен ремонт на МПС. На тези и други основания моли за отмяна на решението в цялост и постановяване на друго, с което предявените искове да се отхвърлят и да се присъдят разноски за двете инстанции.

В срока за отговор по чл. 263, ал. 1 от ГПК на депозираната въззивна жалба от въззиваемата страна И.А.К., е постъпил отговор, с който се оспорва същата като неоснователна. Счита, че обжалваното решение следва да се потвърди като съобразено с действащата съдебна практика. Сочи, че в застрахователната полица и протокола за оглед недвусмислено е посочено какъв вид е застрахованото МПС, като от рамата на автомобила също може да се установи, че същото е с предаване 4х4 и гориво – хибрид. Намира, че застрахователното обезщетение не е било съобразено с вида гориво. По изложените възражения по повод проведената САТЕ поддържа, че застрахователното обезщетение следва да е съобразено с чл. 400, ал.2 КЗ, Моли за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт и присъждане на разноски.

В съдебно заседание страните се не представляват. В молби по делото поддържат доводите си.

Въззивният съд в настоящия си състав, след преценка доводите на страните и като съобрази, че правото на обжалване е упражнено от легитимирано чрез правен интерес лице в законоустановения по ГПК срок, дава следното разрешение от фактическа и правна страна на спора:

Проверяваното решение е валидно и допустимо, поради което и съдът в рамките на ограничения въззив при преценка законосъобразността на решението е обвързан от доводите в жалбата /чл. 269 от ГПК/.

Производството пред ВРС е образувано по предявен от И.А.К., чрез процесуален представител срещу „Дженерали Застраховане” АД, осъдителен иск, по който ответникът да заплати на ищеца сумата от 1645,00 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение за нанесени щети на лек автомобил марка „Лексус“, модел „RX 400H”, с ДК№ *******, от настъпило на 25.07.2017г. застрахователно събитие. Твърденията по иска са, че застрахователят е уведомен за събитието, но изплатеното по експертна оценка обезщетение не е съобразено със стойността, необходима за ремонт на МПС, което по средни пазарни цени възлиза на 3964.90 лева, респективно се претендират 1 645 лева след приспадане на заплатеното от 2319.65 лева.

Ответникът е възразил по основателността на претенцията като е заявил, че с оглед закона и ОУ по договорите за застраховка „Каско” е определено дължимото обезщетение, съобразено с възрастта на автомобила и желанието на собственика обезщетението да се определи по експертна оценка.

Предявения иск намира правното си основание в разпоредбите на чл.386, ал.2 вр. с чл. 405, ал.1 от КЗ, който поставя в доказателствена тежест на ищеца да докаже съществуването на валидно застрахователно правоотношение между него и ответното дружество, както и настъпване в срока на застрахователното покритие на застрахователно събитие, за което застрахователят е поел риска, съответно размера на действителна възстановителна стойност на щетата към датата на застрахователното събитие.

Не е налице спор, а и се установява от представената по делото застрахователна полица номер 0312160013011754, че страните към датата на настъпване на застрахователното събитие са били обвързани от валиден договор за застраховка „Каско на МПС“ със срок на действие от 11.08.2016 г. до 10.08.2017 г. Не се спори още и относно настъпилото ПТП на 25.07.2017 г. с участие на застрахованото МПС и вина на неговия водач, наличието на щети по застрахованото имущество следствие ПТП. От издаденото от въззивника опис-заключение за вреди на МПС по застраховка „Каско на МПС“се установява, че увредените части са: предна броня, стойка преден регистрационен номер, греда под радиатори, колона лява радиатори, дифузьор маслен радиатор, PVC щит под предна броня, PVC подкалник преден десен, радиатор климатик, дифузьор ел. вентилатор и конзола лява греда под радиатора.

Спорът в настоящия случай касае възстановителната стойност на увредените части, като твърденията на застрахователното дружество са, че по силата на чл. 53 от ОУ към договора за застраховка, същите следва да бъдат оценени и обезщетени по неговите правила и приетите от него методики.

Посоченото твърдение не намира основание в разпоредбите на КЗ и в натрупаната по прилагането му съдебна практика, съгласно които застрахователното обезщетение по договор за имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането, съответно възстановителната стойност, която е цената на възстановяване на имуществото от същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. При изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност. В този смисъл е константната съдебна практика, постановена по прилагането на КЗ /отм./, изцяло приложима и към настоящия случай, а именно Решение № 6 от 2.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 293/2010 г., I т. о.; Решение № 59 от 06.07.2017 г. по т. д. № 2367 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър. отделение  и Решение № 79 от 2.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 156/2009 г. и други/. Съгласно императивната правна норма на чл. 386, ал. 2 от КЗ застрахователят е „длъжен“ да заплати обезщетение равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието.

Предвид гореизложеното, дължимото обезщетение следва да бъде изчислено съобразно възстановителната стойност на имуществото, разбирано в смисъл на стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи, без прилагане на обезценка /чл. 400 ал.2 от КЗ/.

За определяне на подлежащата на присъждане стойност пред първа съдебна инстанция е проведена САТЕ, от заключението на която, кредитирано изцяло като обективно и компетентно дадено, се установява, че с оглед опис- заключението на комисията при застрахователя досежно подлежащите на подмяна и ремонт части по автомобила, стойността на необходимите нови оригинални авточасти, основни и спомагателни материали и труд за възстановяване на процесния автомобил по средни пазарни цени, действащи към 25.07.2017г. (датата на ПТП), без овехтяване, съгласно чл. 400, ал. 2 КЗ е в размер  на 4105,74 лева. Тъй като  видно от свидетелството за регистрация на процесният лек автомобил същият е  хибрид, то за него няма на пазара алтернативни части, а се предлагат само оригинални, поради липсата на икономическа изгода от продажбата на първите /така вещото лице на въпрос на адв. М. в производството пред ВРС в съдебно заседание на 29.11.2018 г./.

В контекста на казаното и съгласно разпоредбата на чл. 400, ал. 2 от КЗ, настоящата инстанция намира, че обезщетението следва да бъде изплатено на база установената от експертизата стойност на нови оригинални части, закупени от производителя. Аргументите на въззивника досежно правилността на неговия начин за опеделяне на обезщетението по реда на чл. 53 от ОУ, не се споделят. Съдебната практика по приложението на чл. 400 КЗ е еднопосочна, че обезценка не се прилага при определяне на стойността на обезщетението при съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, в хода на която липсват данни за реално извършен ремонт и доказателства за осъществени разходи. Това е така, защото съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие съгласно чл.386, ал.2 от КЗ, като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката към Наредба № 24/2006 г. на КФН.

От възстановителната стойност в размер на 4105,74 лева следва да бъде приспаднато частично изплатеното обезщетение от застрахователя в размер на 2319,65 лева, като осъдителният иск бъде уважен изцяло, съобразно предявения от ищеца негов размер.

Като е достигнал до идентичен правен извод ВРС е постановил решение, което не страда от визираните в жалбата пороци, поради което и следва да бъде потвърдено изцяло.

Въззиваемият не е представил доказателства за извършени съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, поради което не му се следва присъждането на такива.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5217/18.12.2018 г., постановено по гр.д. № 3888/2018 г. по описа на ВРС, X-ти състав.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на осн. на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                       2.