Р  Е  Ш  Е  Н  И  E    

 

№  114

 

гр. А., 07.08.2020 година

 

В   И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д   А  

 

А.кият районен съд - наказателна колегия, ІІ състав, в публично заседание на двадесет и осми юли  две хиляди и двадесета година, в състав :

 

                                 Председател :  Мария Джанкова 

                                                                    Съдебни заседатели : .…….....…………

 

при секретаря Яна Петкова и в присъствието на прокурора…………………., като разгледа докладваното от съдията М.Джанкова АН дело № 210 по описа  за 2 020 год., за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е образувано по жалба на Т.Д.Х., ЕГН **********,*** против Наказателно постановление № 18-0237-000093/19.03.2018 год. на Началник група към ОД на МВР – Бургас, РУ - А., с което на жалбоподателя за нарушение на чл.638, ал.3от Кодекса за застраховането (КЗ) е наложено наказание имуществена санкция в размер на 400,00 (четиристотин) лева. Жалбоподателят Х., чрез пълномощник адв.Д.Т. - Г. се позовава на допуснати от страна на административнонаказващия орган  съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на АУАН и на обжалваното постановление, както и на неизяснена в цялост фактическа обстановка въ връзка с чл.7, ал.1 от ЗАНН. В съдебно заседание жалбоподателят Х. и пълномощника  му не се явяват. Не ангажират доказателства.

Въззиваемата страна не се представлява пред съда, не излага мнение  по повод основателността на жалбата. Не представя доказателства извън събраните в хода на административнонаказателното производство.

 

Съдът с оглед събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, счита, че НП следва да бъде отменено, поради следните съображения :

 

Жалбата е допустима, подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от лице активно легитимирано и имащо правен интерес от атакуване на наказателното постановление.

Според обжалваното НП на 11.03.2018 г. около 16,00 часа в  община А. на път - първи клас № Е 773,  жалбоподателят Т.Х. управлявал л.а.***, с рег. № ***, собственост  на Е.Т.Т., като при извършена проверка се установило, че описаното МПС няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“.

За констатираното нарушение бил издаден акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 93/11.03.2018 г., който Х. подписал, като отразил конкретни възражения, а именно, че не е знаел за прекратяване на регистрацията и не е било получено уведомление от застрахователя.

 

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на изслушаните по делото свидетелски показания на актосъставителя Д.А.Р. и св. по акта Я.Д.Т., както и от приложените писмени доказателства.

Административнонаказващият орган е приел, че нарушението на КЗ е установено от фактическа страна и е издал обжалваното постановление, с което е наложил на нарушителя Т.Х. административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 400,00 лв., като посочил като правно основание за санкциониране на водача разпоредбата на чл.638, ал.3 от КЗ.

При съпоставка между словесното описание на самото нарушението, така както е описано в АУАН и НП, с текста на правната норма, под която е подведено деянието - чл.638, ал.3 КЗ, съдът намира, че е налице кореспондиране помежду им, доколкото цитираният закон разпорежда, че: „Лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се наказва  с глоба от 400 лева.“.

Въпреки това и при така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Въз основа на извършената цялостна проверка по законосъобразността на процесното наказателно постановление, и при така изяснената фактическа обстановка, съдът приема за основателно оплакването на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство и в частност – неправилно определяне от страна на АНО на наложеното на Х. наказание по вид, а именно  „имуществена санкция“, вместо „глоба“ - така, както изрично е предвидил законодателя в ал.3 на чл.638 КЗ. Само за изчерпателност и в допълнение следва да се отбележи, че макар двете наказания  - глоба и имуществена санкция да намират еднакво изражение - чрез заплащане на конкретна парична сума, по вид и характер се различават помежду си, като по принцип санкционирането на физически лица е с глоба, а на търговци и дружества - с имуществена санкция. Санкционирането на Х., в качеството му на водач на МПС – физическо лице  с наказание, различно по вид от предвиденото в чл.638, ал.3 от КЗ  съставлява нарушение (от категорията на съществените)  на материалния закон при определяне вида на наложената с обжалваното НП санкция.

По изложените съображения и като взе предвид наличието на горепосоченото съществено процесуално нарушение (макар и различни от тези, на които се позовава жалбоподателя), допуснати в хода на административнонаказателното производство, съдът намира, че обжалваното постановление следва да бъде отменено на процесуално основание без разглеждане по същество на въпроса досежно извършването на нарушение и виновността на дееца.

 

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, А.кият районен съд

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-0237-000093/19.03.2018 год. на Началник група към ОД на МВР – Бургас, РУ - А., с което на Т.Д.Х., ЕГН **********,***, за нарушение на чл.638, ал.3от Кодекса за застраховането (КЗ) е наложено наказание имуществена санкция в размер на 400,00 (четиристотин) лева.

 

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението на страните пред Бургаския административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

 

 

    РАЙОНЕН СЪДИЯ: