Р Е Ш Е Н И Е
№ …………../05.12.2017г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти
състав в публично съдебно заседание, проведено на седемнадесети ноември през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Христина КолЕ.
при
участието на секретар Д.Д., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 6775 по описа за
Производството по делото е образувано
по повод предявена от А.Ф.Ж. с ЕГН **********,
в качеството и на майка и законен представител на малолетните деца Е.А.Ж., ЕГН **********,
род. на ***г. и М.А.Ж., ЕГН **********, род. на ***г., тримата с адрес: *** К.
*и със съдебен адрес:***, чрез адв. М. А. - ВАК срещу А.В.Ж., ЕГН **********, адрес: ***
молба с правно основание чл. 127а, ал. 2 СК за постановяване на съдебен акт, който да замести съгласието на другия
родител А.В.Ж., необходимо при пътуване на малолетните деца Е. и М. в чужбина и
издаване на необходимите лични документи за това.
Молителят основава искането си на
следните фактически твърдения: децата Е. и М. са родени от сключения между
страните брак, който е прекратен с влязло в сила решение № 4546/17.11.2015г.,
постановено по гр.д. № 10270/2015г. на ВРС. По силата на съдебното решение
родителските права са предоставени на майката, а на бащата е определен режим на
лични контакти. Майката и децата са граждани на България и Р.. Децата поддържат
редовни контакти с баща си и неговите роднини. Роднините на децата по майчина
линия живеят в Р., като връзка с тях осъществяват единствено по интернет. Нямат
възможност за личен контакт и изграждане на взаимоотношения с тях. Роднините на
бащата живеят в А. и Н. и децата имат желание да ги посещават и да са част от
живота им. Децата са изявени таланти в областта на музиката и имат планирани
изяви извън територията на страната. Майката има желание да ги заведе на
екскурзия в Т. Бащата отказва да даде съгласието си за извеждане на децата в
чужбина. Счита, че в интерес на децата е да могат да пътуват с нея или упълномощено
лице в рамките на 2 месеца всяка календарна година в следните държави – Р.; Т;
В.; С. М.; Ч.г., Б. и Х.; А.; Ш. и страните от ЕС. В този смисъл моли за
постановяване на положително решение, като бъде дадено разрешение за пътуване
на децата в чужбина и се постанови предварителното му изпълнение.
В рамките на срока и по реда на чл.
131 ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба, обективиращ
изявлението му, съобразно което оспорва предявения иск. Навежда доводи, че
майката ограничавала контактите му и тези на роднините му с децата. Оспорва
заложените в исковата молба фактически твърдение. Възразява да бъде дадено
разрешение за пътуване на децата. Моли за отхвърляне на иска.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от приобщените Удостоверение
за раждане Серия КМР, №88210/15.05.2009г., издадено въз основа на акт за раждане
№ІІ-403/15.05.2009г. от община В. и Удостоверение
за раждане №**********/19.07.2012г., издадено въз основа на акт за раждане №0562/19.07.2012г. от община В., родители на децата Е. А. Ж. и М.А.Ж., са А.Ф.Ж. и А.В.Ж..
С влязло в сила Решение №4546/
17.11.2015 г. по гр.д. №10270/2015 г. по описа на ВРС,
гражданският брак между родителите е прекратен. Родителските права по отношение
на Е. А. Ж. и М.А.Ж. са
предоставени на майката, на бащата е определен режим на лични контакти и е
осъден да заплаща месечна издръжка за децата.
Не е спорно, а и от представените
писмени доказателства /л.20-36/ се установява, че бабата и дядото на децата по
майчина линия са руски граждани и живеят в Р..
Видно от
Заявление от Спортен клуб Ичи Геки
В. от 17.07.2017 г. л.54/, децата в
периода от средата на 2016г. до м.04.2017г. са посещавали тренировки по К.К..
Установява се от Служебна бележка, издадена от
Сдружение вокална формация „Б.С.“ В. /л.55/, че децата са възпитаници на
формацията и вземат активно участие в репетиционната и концертна дейност. През
последната година формацията не е организирала турнета и участия в чужбина.
Не е спорно,
че дядото на децата по бащина линия живее в Н., а баба им в А.
От
Служебна бележка от 13.09.2017 г., издадена от Сдружение вокална формация „Б.С.“
В. при Читалище „О.П.“ се установява, че децата са възпитаници на формацията и
вземат активно участие в репетиционната и концертна дейност. През последната
година формацията не е организирала турнета и участия в чужбина. Последното
турне в чужбина е било през 2015г. в Т. Към момента на удостоверяването не са
планирани участия и турнета на децата извън Б.
В полза на
ищцата са допуснати гласни доказателства за установяване, че даването на
исканото разрешение би било в интерес на децата. В показанията си св. Е.П.
установява, че живее с А. на семейни начала от месец и половина. Повече от година и половина познава нея и децата й.
Децата са много любознателни и талантливи. Имат разностранни интереси. Посещават
допълнителни занимания, като няколко пъти в седмицата ходят на пеене, което предполагало
изяви. Приятелите на децата споделяли, че са ходили в чужбина, което налагало
да им обясняват причините, поради които те не могат да пътуват. Счита, че в
интерес на децата е да пътуват извън пределите на страната, което ще подпомогне
да развият познанията си по английски език. Имат желание да отидат на почивка в
чужбина.
От
представения Социален доклад, изготвен от контролиращата страна Дирекция
„Социално подпомагане” В. се установява, че децата посещават детски заведения
съобразно възрастта си. При установяване на обстоятелството, че майката е
създала необходимите предпоставки бащата да не бъде лишен от контакти с децата,
считат, че е в техен интерес да пътуват в чужбина.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е частично
основателен.
Чл.76, т.9 ЗБЛД предвижда да не се разрешава
напускането на страната на непълнолетни лица, които нямат нотариално заверено писмено
съгласие за пътуване в чужбина
от своите родители,
настойници, попечители. При разногласие между родителите
спорът се решава
по реда на
чл.127а СК.
Съгласно чл.127а СК, въпросите, свързани с пътуване на
дете в чужбина и издаването
на необходимите лични
документи за това, се
решават по общо
съгласие на родителите, а когато
такова съгласие не
може да бъде
постигнато, спорът между тях
се решава от
районния съд по настоящия
адрес на детето.
За уважаване на депозираната молба с
посоченото правно основание, в производството, имащо характер на спорна съдебна
администрация, следва да се установи по делото, че страните са родители на
детето, които не са постигнали съгласие относно излизането извън граница на
детето, както и че заместването на съгласието на родителя, който не дава
разрешението си, е в интерес на детето. Целта на цитираната по-горе нормативна
уредба е от една страна да защити в максимална степен децата, така и да охрани
от друга страна техните права, като не се ограничава излишно възможността им да
пътуват, когато това е в техен интерес.
Безспорно е, че до завеждане на делото
бащата не е дал съгласието си за пътуване извън страната на децата.
Установи се от събраните по делото
доказателства, че родителите на майката живеят в Р., гр. У., Република Б.
Децата посещават вокална
формация „Б.С.“ В., като от писмените доказателства се установи,
че не се предвиждат към настоящия момент участия и турнета извън България.
Такова е имало в Т. през 2015г. когато бракът между страните все още не е бил
прекратен.
Съобразно
трайната практика на ВКС изразена в ТР 1/2016/03.07.2017г. на ВКС ОСГК и редица решения постановени по реда на
чл.290 ГПК, представляващи задължителна за съдилищата практика е прието, че
даване на заместващо съгласие по реда на чл.127а СК от съда без да е посочен
конкретен период и държави винаги няма да е в интерес на детето – в този смисъл
са решение № 234/30.05.2012 г. по гр. дело № 1580/2011 г. на ВКС, ІV гр. о.,
решение № 315/12.01.2012 г. по гр. дело № 1456/2010 г. на ВКС, ІІІ гр. о.,
решение № 143/30.05.2011 г. по гр. дело № 300/2010 г. на ВКС, ІV гр. о.,
решение № 32/28.01.2011 г. по гр. дело № 170/2010 г. на ВКС, ІV гр. о. на ВКС,
решение № 234/17.05.2011 г. по гр. дело № 1599/2010 г. на ВКС, ІV гр. о. и
много други. В посочените решения е възприето, че не е в интерес на детето то
да може да бъде извеждано по усмотрение на единия родител където и да е извън
границите на страната, защото този родител може да реши да отведе детето в
държава, в която има, например, гражданска война или епидемична обстановка,
създаваща опасност за живота и здравето му; че при глобално дадено
предварително разрешение, държавата се лишава от възможност за контрол върху
действията на родителя, комуто са предоставени за упражняване родителските
права и за осигуряване на мерки на лични отношения между детето и родителя, който
се е противопоставял на извеждането му зад граница, което също не е в интерес
на детето. В същите решения е посочено, че при нужда детето да пътува в чужбина
и при разногласие на родителите, съдът е властен да разреши конкретни пътувания
в определен период от време от и до определени държави или неограничен брой
пътувания през определен период от време, но също от и до определени държави
(например държавите – членки на Европейския съюз), защото не е в интерес на
детето то да може да бъде извеждано в чужбина и в рискови региони по
усмотрението само на единия от родителите, както и на места, където не може да
бъде изпълнено съдебното решение за осигуряване на мерките за лични отношения
между детето и родителя, който се е противопоставил на извеждането му зад граница.
Понастоящем майката е титуляр по
упражняване родителските права. Несъмнено, тя и децата имат право на свободно
придвижване, като това право е гарантирано, както от КРБ, така и от ЕКПЧ и
Конвенцията за правата на детето. Предвидено е, че то би могло да бъде
ограничено само със закон, за защита на националната сигурност, народното
здраве и права и свободи на други граждани- чл. 35 КРБ, чл. 2 от Протокол № 4 към Конвенцията за защита правата на
човека и основните свободи относно признаването на някои права и свободи освен
вече провъзгласените в Конвенцията и в Първия протокол № 1, където е закрепено
правото на свобода на придвижване. Аналогично е и разрешението дадено в чл. 10
от Конвенцията за защита правата на детето. В заключение, поставяне на ограничения
относно възможността на децата да пътуват свободно в рамките на държавите от ЕС
придружавани от своята майка се явява неоправдано спрямо техните интереси.
Установи се, че децата имат роднини
живеещи Р.. Предвид наличието на близки роднини на децата, които живеят в Р.,
съдът намира искането за основателно, като с уважаването му ще се даде
възможност на децата да гостуват на роднините си в чужбина, с което ще
доразвият взаимоотношенията си с тях, а
и ще могат да посетят и опознаят други държави.
При така установените факти, съдът
намира, че липсата на съгласие от страна на единия родител, препятства излишно
правата и свободите на децата, регламентирани и защитени от закона. Посещението
на децата в Р. и в страните от ЕС би повлияло положително върху
психо-емоционалното състояние на децата. Заявените държави не са място на
размирици и природни бедствия, поради което не се застрашават интересите на децата.
Посещението на децата в посочените
държави ще благоприятства за формиране на непосредствени представи за света и
разширяване на познанията им, а оттук и за оформянето им като личност. Тези
държави не са място на размирици и природни бедствия, поради което не се
застрашават интересите на децата. Същите са вече във възраст, в която
пълноценно могат да възприемат информация, с която ще се обогатят при
пътуването си.
Не се установява необходимост децата
да пътуват до страни извън Европейския съюз и Р. и не може да се прецени дали
такова едно неопределено пътуване е в интерес на децата.
По отношение на срока за който се дава
разрешението и периода на пътуването съдът изхожда от следните съображения:
В актуалната си практика ВКС приема,
че „В съвременния мобилен свят решенията за пътуване все повече придобиват
ежедневен и битов характер… „ - Решение № 295 от 4.12.2015 г. на ВКС по гр. д.
№ 3212/2015 г., III г. о., ГК, както и че периодите на пътуване и броя
пътувания не следва да се ограничават (цитираното Решение № 295 от 4.12.2015 г. на ВКС по гр.
д. № 3212/2015 г., III г. о., ГК,
Решение № 403 от 29.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 6903/2014 г., IV г.
о., ГК и др.). Разрешението не може да бъде дадено за прекалено дълъг период,
тъй като с течение на времето е възможно да настъпят промени непредвидими към
днешна дата, поради което разрешението следва да се даде за период от пет
години. (В този смисъл Решение № 244 от
3.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 953/2014 г., IV г. о)
В Решение № 295 от 4.12.2015 г. на ВКС
по гр. д. № 3212/2015 г., III г. о., ГК се
приема, че нарушаване на режима на
лични отношения с бащата, доколкото съставляват бъдещо несигурно събитие, не
може да бъде аргумент за постановяване на отказ да се даде съгласие за пътуване
в чужбина.
С оглед на горното и преценка на
всички значими обстоятелства, молбата следва да бъде уважена частично, чрез
даване на разрешение, заместващо съгласието на бащата, децата да пътуват без
ограничения на броя на пътуванията, придружавани от своята майка в рамките на
по един месец за срок от 5 календарни години до страни членки на ЕС и Р.. В
останалата част молбата е неоснователна.
Следва да бъде дадено и разрешение
заместващо съгласието на бащата за снабдяване на децата Е.А.Ж., ЕГН **********,
род. на ***г. и М.А.Ж., ЕГН **********, род. на ***г. с международни паспорти.
Изводът на съда е в унисон с Решението на ЕСПЧ по дело „Пенчеви срещу
България” /жалба № 77818/12/ от 10.02.2015г..
На основание чл.127а, ал.4 СК следва
да бъде допуснато предварително изпълнение на настоящото решение доколкото
съдът прецени, че е в интерес на децата да осъществят пътуванията.
С оглед изхода на спора, отправеното
своевременно искане и представените доказателства, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сторените по делото разноски в размер от 330лв. /30лв.
за заплатена държавна такса и 300 лв. възнаграждение за защита и съдействие от
един адвокат/, съразмерно с отхвърлената част от искането.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ДАВА рАЗРЕШЕНИЕ, заместващо съгласието на
бащата А.В.Ж., ЕГН **********,
адрес: *** за издаване на паспорти за пътуване в
чужбина на децата Е.А.Ж., ЕГН **********,
род. на ***г. и М.А.Ж., ЕГН **********, род. на ***г.,
представлявани от своята майка и законен представител А.Ф.Ж. с ЕГН **********, на
основание чл. 127а, ал. 2 СК вр. чл. 45 и чл. 76, т. 9 ЗБДС.
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ, заместващо съгласието на бащата - А.В.Ж.,
ЕГН **********, адрес: ***, децата Е.А.Ж.,
ЕГН **********, род. на ***г. и М.А.Ж., ЕГН **********, род. на ***г. да пътуват, без ограничения на броя на
пътуванията, придружавани от своята майка А.Ф.Ж. с ЕГН ********** или
упълномощено от нея лице, до страни членки на Европейския съюз и Р., за срок от
5 години, в рамките на по един месец за всяка календарна година, на основание чл.127а СК, като ОТХВЪРЛЯ молбата в останалата част.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението
на основание чл.127а, ал.4 СК.
ОСЪЖДА А.В.Ж., ЕГН **********, адрес: *** да заплати на А.Ф.Ж. с ЕГН **********,
адрес: *** К. *сумата от 330лв. /триста и тридесет лЕ./,
представляваща сторени по делото разноски, на основание
чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи
на обжалване
в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Варненски окръжен съд.
Препис от
настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за
постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: