СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
10.05.21г.
Софийски градски съд І-12 състав с:
Председател: Георги
Иванов
Разгледа в съдебно заседание на 08.04.21г. /с участието на секретаря Д.
Цветкова/ гражданско дело № 6672/19г. и констатира следното:
Предявен е иск от „Е.Е.“ ЕООД солидарно против Р.А.Б.,
М.Й., Ш.Б.Б., Р.М., С. Л., Н.М., Б.-Ц.М., С. Д.Б., П.Б.С.,
Н.П.К., Т.П.П., П.П.П., Р.И.И., К.И.П., В.И.Г., Д.И.Х. с правно основание
чл. 59 от ЗЗД за сумата общо 50 450 лева. Претендира се и законната лихва
върху посочената главница за периода – след завеждане на делото.
Съображенията на страните са изложени по делото.
Представените по делото доказателства удостоверяват, че:
Ищецът е извършил СМР-ти /преустройство/ в съсобствен на ответниците
недвижим имот /находящ се в град София, бул. ******/, чрез които /СМД-ти/: статутът
на имота е бил променен /от магазинно
помещение - в кафе аперитив и бърза закуска/. В резултат на посоченото
преустройство /промяна в предназначението на имота – обекта/ стойността на
последния се е увеличила /вследствие на сторените подобрения/ със сума в размер
на общо 50 450 лева /съгласно заключението на оценителната експертиза,
приета от СРС 140 състав по г.д. № 407 от 19г. - в рамките на производство по
чл. 207 от ГПК/. В настоящото производство се претендира именно посочената сума
/при условията на чл. 59 от ЗЗД/.
Искът е
неоснователен:
В
процесната хипотеза са налице няколко пречки за уважаване на претенцията:
От една
страна:
Отговорността
на съсобствениците /в хипотезата на чл. 59 от ЗЗД/ е разделна /а не солидарна
по смисъла на чл. 121 от ЗЗД и чл. 129, ал. 2 от ЗЗД във връзка с чл. 128, ал.
1 от ЗЗД; нито една от предпоставките на тези законови текстове не е налице в
случая; изброените нормативни правила са неприложими по отношение на процесното
вземане/. В хипотеза като настоящата - всеки съсобственик отговаря /носи
имуществена отговорност/ до размера на квотата си /дела си/ на собственост от
вещта. Посоченото принципно правило съставлява пречка – искът да бъде уважен
както е предявен /при условията на солидарност/. Допустимо е принципно /дори и
при заявено искане за солидарна отговорност/ искът да бъде уважен /ако се
констатира липса на предпоставките по цитираните текстове от закона/
при условията на разделна отговорност
/даже и да не е заявено алтернативно – евентуално искане в такава насока/. Това
обаче не може да бъде сторено в случая /ищецът не конкретизира квотите на
съсобственост на ответниците и не
представи доказателства в връзка/.
От друг
страна /което в случая е съществено/:
Не се
спори /такъв извод налага и съдържанието на събраният по делото доказателствен
материал – преценен в съвкупност/, че: ищецът е сторил процесните СМР-ти
/разходи, преустройства, подобрения/ в качеството си на наемател на съсобствения
на ответниците недвижим имот /по силата на договор от 13.12.99г. и допълнителни
анекси към него/. Конкретните /и изрични/ текстове на чл. 7 и на чл. 10 от
договора /валидно, допустимо уговорени в отклонение от общото правило по чл. 231, ал. 2, изр. 1-во от ЗЗД – при условията на чл.
9 от ЗЗД; които текстове кореспондират пряко с правилото на чл. 6 от договора/
еднозначно /категорично/ възлагат всички разходи /за ремонти и подобрения в
имота/ в тежест на наемателя
/дружеството/, т.е. - самият договор /с посочените си текстове/ изключва
възможността да се търси имуществена отговорност от наемодателите /ответниците/
в хипотезата на чл. 59 от ЗЗД /или чл. 231, ал. 2, изр. 1-во от ЗЗД/.
Искът е
погасен и по давност /по смисъла на чл. 110 от ЗЗД/:
В
хипотезата на чл. 59 от ЗЗД – давностният срок е 5-годишен и същият започва да
тече – считано от момента на извършване на съответната СМР-та /подобрение;
разход – в полза на съсобствениците/. Събраният по делото доказателствен
материал /преценен в съвкупност/ сочи /такива са и твърденията на смият ищец/,
че: процесните СМР-ти /разходи; подобрения/ са били извършени преди 04г.
/когато процесното преустройство вече е било финализирано - фактически и
въведено в експлоатация/. От този момент /дата/ до завеждане на иска /през
19г./ е изтекъл по-дълъг срок от визираният в разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД
5-годишен такъв.
Възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5 от ГПК е неоснователно /заявеният от
ответниците адвокатски хонорар съответства на минимума по Наредба № 1; с ДДС/.
С оглед изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска /с правно основание чл. 59 от ЗЗД за сумата общо 50 450
лева/ на „Е.Е.“ ЕООД, предявен солидарно против Р.А.Б.,
М.Й., Ш.Б.Б., Р.М., С. Л., Н.М., Б.-Ц.М., С. Д.Б., П.Б.С.,
Н.П.К., Т.П.П., П.П.П., Р.И.И., К.И.П., В.И.Г., Д.И.Х. /всички представлявани от адв. Н.В. ***, П. ****/.
ОСЪЖДА „Е.Е.“ ЕООД да плати на Р.А.Б.,
М.Й., Ш.Б.Б., Р.М., С. Л., Н.М., Б.-Ц.М., С. Д.Б., П.Б.С.,
Н.П.К., Т.П.П., П.П.П., Р.И.И., К.И.П., В.И.Г., Д.И.Х. общо 2 453 лева – съдебни
разноски /адвокатски хонорар - на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК/.
Решението подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Председател: