МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА № 11, ПОСТАНОВЕНА НА 10,05,2018 ГОДИНА
ПО Н.О.Х.Д. № 320 ПО ОПИСА НА С.СКИЯ РАЙОНЕН СЪД, III СЪСТАВ, ЗА 2015
ГОДИНА.
Производството е образувано по внесен от С.ска
районна прокуратура обвинителен акт срещу К.М.С. с ЕГН - **********, от гр. С.,
за престъпление по чл.198, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК и по чл.198, ал.1 вр.
чл.18, ал.1 от НК и срещу К.С.М. с ЕГН - **********, от гр. С., за престъпление
по чл.198, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК.
Повдигнатите с обвинителния акт обвинения са
за това, че К.М.С. на 09.03.2015 г. около 04.30 часа, в гр. С., на кръстовище
между ул. «М.» и ул. «Г. С.», в съучастие като съизвършител с К.С.М. ***, е
отнел чужди движими вещи, а именно сумата от 20.00 лв. /двадесет лева/,
състоящи се от 2 бр. банкноти с поминал 5.00 лв. и 1 бр. банкнота с поминал
10.00 лв.; 1 бр. дамска чанта без марка, черна на цвят, изработена от
изкуствена кожа, на стойност 15.00 лв.; 1 бр. дамско портмоне без марка,
червено на цвят, изработено от изкуствена кожа, на стойност 10.00 лв.; 2 бр.
секретни ключа на стойност 8.00 лв. и 1 бр. обеци тип «перли», на стойност 2.00
лв., от владението на Б.И.И. ***, с намерение противозаконно да ги присвои,
като за това е употребил сила - нанасял удари с И. с крак в областта на
главата,
за това че К.М.С. на 09.03.2015 г. около 04.30
часа, в гр. С., на ул. «Г. С.», е направил опит да отнеме чужди движими вещи, а
именно сумата от 20.00 лв. /двадесет лева/; 1 бр. дамска чанта без марка, черна
на цвят, изработена от изкуствена кожа, на стойност 16.00 лв.; 1 бр. дамско
портмоне без марка, червено на цвят, изработено от изкуствена кожа, на стойност
8.00 лв.; 5 бр. секретни ключа с метален ключодържател - автомобил, на стойност
20.00 лв.; 1 чифт дамски плетени ръкавици без марка, на стойност 3.00 лв. и 1
бр. червило марка «Avon», на стойност 3.00 лв., от владението на С.Г. ***, с
намерение противозаконно да ги присвои, като за това е употребил сила -
изблъскал с ръце С.Г.М. и опитал да издърпа от ръцете й дамската чанта,
и за това, че К.С.М. на 09.03.2015 г. около 04.30 часа, в
гр. С., на кръстовище между ул. «М.» и ул. «Г. С.», в съучастие като
съизвършител с К.М.С. ***, е отнел чужди движими вещи, а именно сумата от 20.00
лв. /двадесет лева/, състоящи се от 2 бр. банкноти с поминал 5.00 лв. и 1 бр.
банкнота с поминал 10.00 лв.; 1 бр. дамска чанта без марка, черна на цвят,
изработена от изкуствена кожа, на стойност 15.00 лв.; 1 бр. дамско портмоне без
марка, червено на цвят, изработено от изкуствена кожса, на стойност 10.00 лв.;
2 бр. секретни ключа на стойност 8.00 лв. и 1 бр. обеци тип «перли», на
стойност 2.00 лв., от владението на Б.И.И. ***, с намерение противозаконно да
ги присвои, като за това е употребил сила - нанасял удари с И. с крак в
областта на главата.
В съдебно заседание представителят на
прокуратурата поддържа обвинението, излага становище за доказаност на
фактическата обстановка по обвинителния акт, дава становище по индивидуализация
на наказанието.
Защитника А. отправя искане за признаване на
подсъдимия за невиновен, сочи че се е установила фактическа обстановка,
различна от тази вписана в обвинителния акт, като не е установено, че К.С. е
извършил престъплението за което е обвинен, не е отнемал от пострадалата И. вещи,
нито е употребил за това сила, че К.С. не е употребил сила за да отнеме чантата
на М. и се е отказал сам от деянието си, по собствена воля, като евентуално да
се вземат предвид смекчаващите вината обстоятелства, а именно чистото съдебно
минало и да се определи наказание в предвидения от закона минимум.
Подсъдимия К.С. не се признава за виновен.
Защитникът С. отправя искане за признаване на
подсъдимия М. за невиновен, сочи, че свидетелските показания са противоречиви и
неясни, че свидетелите не са възприели
ясно двамата техни нападатели, че са допуснати нарушения при извършените
разпознавания, както и е нарушено е изискването на чл. 170 НПК, че липсват
веществените доказателства, че свид. Й. Т. установява, че К.М. през цялата
вечер, за времето когато се твърди, че е извършено деянието, е бил в къщата си
и никъде не е излизал, че не са събрани несъмнени, безспорни и безпротиворечиви
доказателства, за това, че К.М. е присъствал на инцидента и че е извършил
престъплението за което е обвинен.
Подсъдимия М. не се признава за виновен.
Съдът като обсъди доводите на страните,
събраните писмени и гласни доказателства и съобразно закона и по вътрешно
убеждение намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият К.М.С. е с ЕГН - **********, роден
е на *** г. в гр. С., българин, български гражданин, неженен, начално
образование, безработен, с постоянен адрес:***, неосъждан. Същият е пълнолетно
наказателноотговорно лице. Установи се от приетата съдебно психиатрична
експертиза, че подсъдимия К.С. не страда от психично заболяване, психичното му
състояние позволява правилно да възприема запаметява и възпроизвежда факти от
действителността, както и да дава обяснения които вярно отразяват обективната
действителност. Освидетелстваният може да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си. Подсъдимият може да участва в
наказателното производство.
Подсъдимият К.С.М. е с ЕГН - **********, роден
е на *** г. в гр. И., българин, български гражданин, неженен, с основно
образование, безработен, с постоянен адрес:***, неосъждан. Същият е пълнолетно
наказателноотговорно лице.
Установи се че свидетелите Б.И. и С.М. празнували
8 март през 2015 година в град С. в заведение „диамант“ където били до около
четири часа след полунощ на 09.03.2015 г. Тръгнали си пешком, като се спрели на
пресечка на улица „М.“ и улица „Г. С.“. Свидетелката М. живеела наблизо, но
останала на улицата със свидетелката И. за да й прави компания, докато
последната си вземе такси. Мястото било осветено с улично осветление, валял
сняг и имало снежна покривка. Около 04,20 ч., докато свидетелките чакали,
двамата подсъдими се приближили към свидетелките. Подсъдимия М. попитал
свидетелките дали са празнували 8 март. М. и И. отвърнали че са празнували. В
този момент К.С. изрекъл думите
"нападаме ли?". М. като чула тези думи се затичала към къщата в която
живее и която се намирала съвсем наблизо, за да извика мъжа си. В момента в
който викала съпруга си, С. я настигнал
и изблъскал. М. в този момент паднала на земята, а С. започнал да дърпа
дамската и чанта. Докато С. дърпал дамската чанта на М., същата свидетелка
викала много силно по име мъжа си, като същевременно чувала виковете за помощ
на свидетелката Б.И.. Оказаната
съпротива и силните викове обезсърчили С.,
който не могъл да отнеме чантата на свидетелката, поради което се
отказал и се върнал към К.М..
През
времето докато С. настигнал М. и се опитвал да отнеме чантата на М., К.М.
хванал свидетелката И. за косата и започнал да я дърпа. Със свободната си ръка
хванал чантата на свидетелката И., като от дърпането на чантата И. паднала на
земята, но продължавала да стиска чантата си. М. започнал да нанася удари по И.
в областта на главата. Междувременно при М. и падналата на земята свидетелка И.
се върнал и С., който вече се бил отказал да отнеме чантата на М.. С. също се
включил в нанасянето на удари по падналата свидетелка И. като и двамата подсъдими удряли свидетелката, като и нанасяли удари с
ръце и крака. Със сломена от ударите
съпротива, свидетелката И. пуснала чантата си, а подсъдимият М. я издърпал и
отнел.
Така възприетата фактическа обстановка се
установява еднозначно логично и последователно и безпротиворечиво от
показанията на М. и И. които взаимно се допълват по отношение на възприетите
поотделно от тях факти от времето на инцидента. Без никакво съмнение М.
установява, че по-високото момче /посочено като подсъдимият К.М./ е нападнал И..
Същото обстоятелство категорично е посочено и от свидетелката И.. Без никакво
съмнение М. сочи, че е нападната от К.С., което е възприето и пресъздадено и от
И.. В даденото описание на действията на двамата подсъдими няма противоречия,
като показанията на свидетелите изчерпателно и взаимно допълващо се очертават
хронологията на случилото се и поведението на двамата подсъдими. В този смисъл
съдът намира, че позаканията на свидетелките несъмнено установяват изложената
фактическа обстановка.
След като била оставена от подсъдимия К.С., М.
се приближила до къщата си и продължила да вика своя съпруг. Свидетеля М. чул
виковете на жена си за помощ и това го събудило защото спял по това време.
Отворил прозореца, откъдето видял две момчета да бият свидетелката Б.И.. Лично
и непосредствено видял как и двамата бият Б.И., като и нанасят удари с юмруци и
ритници с крака. Свидетелят е категоричен, че и двамата са били свид. И., като
от едната страна удари е нанасял единия, а от другата страна удари е нанасял
другия. М. извикал през прозореца и хукнал да слиза по стълбите.
Когато вече бил на улицата двамата нападатели
ги нямало на мястото. М. се върнала до свидетелката И. която била на отсрещната
страна, лежала на земята и плачела. Била в съзнание, но хлипала и била в шок.
Още преди до тях да дотича съпругът на М., последната вече била позвънила на
телефон 112. М. останала на улицата с И. за да изчакат идването на полиция, а М.
се прибрал у дома си при детето си. Пристигналите на място полицаи откарали И.
го спешно помощ където била оказана медицинска помощ на Б.И.. Горното се
установи несъмнено и безпротиворечиво от показанията на свидетелите.
От събраната по делото съдебно-медицинска
експертиза се установи че на Б.И. са нанесени следните наранявания:
кръвонасядания тип очила в областта на двете орбити;
кръвонасядане и охлузване по лявата лицева
половина;
кръвоизлив
под конюнктивата на лявата очна ябълка;
рана в
областта на горния клепач на лявото око;
кръвонасядания по лигавицата на двете устни на
устата;
палпаторна болка в основата на носа;
кръвонасядане По гърба на дясната длан;
палпаторна болка в областта на десния лакът;
кръвонасядане и охлузване по лявото бедро;
кръвонасядания и охлузвания по двете колене.
Установява се, че така констатираните
наранявания в съвкупност са причинили на пострадалата временно разстройство на
здравето неопасно за живота. Установява се че травмите заздравяват без
последици за около 15-20 дни и могат да се получат по описания от пострадалата
начин, а именно при удари с ритници за нараняванията по главата, лицето,
дясната длан и лявото бедро и от контакт с терена за нараняванията по коленете.
От събраната по делото съдебно-медицинска
експертиза се установи че на М. не са
установени наранявания по лицето главата и тялото.
Установи се от съдебната видеотехническа
експертиза приета по делото, че видеокамерите на намиращото се наблизо
заведение игрална зала са записали видеокадри по времето на инцидента, като
файловете с кадрите са негодни за идентификационно изследване, както и че
кадрите не съдържат с цени на съприкосновение между лица, в които да се
наблюдава употреба на сила при отнемане на вещи.
Установи се по делото, че отнетите от И. вещи
са били: сумата
от 20.00 лв. /двадесет лева/, състоящи се от 2 бр. банкноти с поминал 5.00 лв.
и 1 бр. банкнота с поминал 10.00 лв.; 1 бр. дамска чанта без марка, черна на
цвят, изработена от изкуствена кожа, на стойност 15.00 лв.; 1 бр. дамско
портмоне без марка, червено на цвят, изработено от изкуствена кожа, на стойност
10.00 лв.; 2 бр. секретни ключа на стойност 8.00 лв. и 1 бр. обеци тип «перли»,
на стойност 2.00 лв.
Установи се по делото, че дамската чанта на М.,
която С. се опитал да отнеме съдържала: 1 бр. дамска чанта без марка, черна на
цвят, изработена от изкуствена кожа, на стойност 16.00 лв.;е сумата от 20.00
лв. /двадесет лева/; 1 бр. дамско
портмоне без марка, червено на цвят, изработено от изкуствена кожа, на стойност
8.00 лв.; 5 бр. секретни ключа с метален ключодържател - автомобил, на стойност
20.00 лв.; 1 чифт дамски плетени ръкавици без марка, на стойност 3.00 лв. и 1
бр. червило марка «Avon», на стойност 3.00 лв.
Стойността на вещите се установи от двете
оценителни експертизи на вещото лице Н..
В резултат на оперативно-издирвателните
действия проведени по разследването, на 9-ти март 2015 година с протокол за
оглед на местопроизшествие от същата дата са открити в заснежено място,
намиращо се на 700 м в северна посока от моста на улица Търговска в град С. на
река Искър и на 12 метра в посока Запад от източната стена на река Искър, в
близост до Бент на река Искър, дамската чанта ведно с два броя дамски обеци и
перли, дамско портмоне и ключодържател с два броя ключ, един брой дебитна
карта, един брой карта с надпис Billa един брой част от карта с надпис Globul и
един брой свидетелство за управление на МПС на Б.И.. Видно от писмото на
главния разследващ полицай при районно управление С. посочените вещи са върнати
на пострадалата Б.И..
Установи се от разпита на свидетелите М., И., Д.,
Ю., и К., както и от материалите по
досъдебното производство, че на 9 март 2015 година, по реда на член 170 от НПК
свидетелките М. и И. са разпитани за да дадат описание на
двамата нападатели и признаците по които евентуално биха ги разпознали. Видно
от приобщените по досъдебното производство протоколи за разпознаване на лица,
на 9 март 2015 година е извършено разпознаване, като свидетелката М. е
разпознала подсъдимия К.С. като един от нападателите и е разпознала К.М. като другия нападател.
Свидетелката Б.И. при извършеното процесуално-следствено действие е разпознала
като единия от нападателите подсъдимия К.С., като не е разпознала подсъдимия К.М.,
а като втори нападател е посочила лицето поставено в положение на разпознаване
Георги Борисов.
М. и И. дадоха показания и относно извършеното
от тях разпознаване, като заявиха, че са разпитвани дали могат да ги разпознаят
като от разпита и от протоколите не се
установяват процесуални нарушения в процедурата по разпознаване на лица. От
разпита на Д., Ю., и К. се установи, че разпознаването е извършено в
присъствието на поемни лица, че лицето е представено за разпознаване заедно с
три други лица, сходни с него по външност, че са били взети мерки то да не осъществи предварително пряк
контакт с разпознаващия, че разпознаващото лице не се е срещало непосредствено
с разпознаваното лице, че разпознаваните
са представяни поотделно на всяко от разпознаващите лица, като са били взети мерки разпознаващите лица да не осъществят
пряк контакт помежду си. От показанията на Ю. се установи, че никой не е
посочвал или насочвал избора на разпознаващите. Същият свидетел както и
свидетеля К. сочат че разпознаваните се различавали от другите лица, като били
без връзки, което съдът намира за несъществено, тъй като подсъдимите са
разпознати поради други посочени в протоколите признаци. Не се установиха
нарушения на процесуалните правила при проведените разпознавания.
По делото бе разпитан и свидетелят Й. Т.. В
показанията си същият сочи, че в началото на март месец 2015 г. бил поканен да пие
ракия в в дома на С. – баща на подсъдимия К.М. и след като изпил 300-400 гр.
ракия, бил поканен да остане да преспи в дома им. Подсъдимия също бил в дома.
Според свидетеля същият бил много пиян, но не можел да спи на друго място освен
в дома си. Същата почти не спал, тъй като му било неудобно и през повечето
време гледал телевизия, а цялата нощ подсъдимия спал при него в кухнята и не
бил излизал. На следващия ден следобед разбрал, че К.М. е задържан. Съдът
намира, че тези показания не установяват обстоятелството, че К.М. на 09,03,2015
г. около 04,20 ч. е бил у дома си. На първо място липсва категоричност у
свидетеля относно датата на събитието, за което се отнасят показанията му и не
може да бъде установено еднозначно, че същият свидетелства за ранните часове на
09,03,2015 г. На второ място собствените му показания за това, че бил много пиян
внасят съмнение в способността му правилно да е възприел релевантни факти и да
ги пресъздаде както са се случили. На
трето място показанията му не обхващат без прекъсване целия период от нощта –
свидетелят сочи, че „почти“ не е спал, което сочи, че за неустановени периоди
от време е спал и няма преки възприятия. Ето защо съдът намира, че така
коментираните показания не установяват обстоятелства, свързани с процесното
събитие.
По
делото се събра характеристика на К.М., според която същият е охарактеризиран в
положителна светлина, ползва се с уважение сред близките, трудолюбив и грижовен
родител. Същият не декларира доходи от трудови правоотношения, декларира
соц.подпомагане, не е осъждан. От характеристичната справка изготвена от мл.ПИ
Гавадинов се установява, че същият не се ползва с добро име в квартала,
злоупотребява с алкохол и поддържа контакти с криминално проявени лица и лица,
нарушаващи обществения ред. Установява се, че К.С. е неосъждан, получава доходи
извън трудово правоотношение, от характеристичната справка изготвена от мл.ПИ
Гавадинов се установява, че същият не се ползва с добро име в квартала,
злоупотребява с алкохол и поддържа контакти с криминално проявени лица и лица,
нарушаващи обществения ред.
Гореизложената фактическа обстановка се
установява по несъмнен и категоричен начин от събраните в хода на съдебното
следствие доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност – от
показанията на свидетелите, от писмените доказателства по делото. Съдът намира,
че не се установи заинтересованост или предубеденост на разпитаните свидетели
към някоя от страните в процеса. Не се установиха такива противоречия, които да
опровергават установените фактически положения.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира за установено, че К.М.С. на 09.03.2015 г. около 04.30 часа, в гр. С.,
на кръстовище между ул. «М.» и ул. «Г. С.», в съучастие като съизвършител с К.С.М.
***, е отнел чужди движими вещи, а именно сумата от 20.00 лв. /двадесет лева/,
състоящи се от 2 бр. банкноти с поминал 5.00 лв. и 1 бр. банкнота с поминал
10.00 лв.; 1 бр. дамска чанта без марка, черна на цвят, изработена от
изкуствена кожа, на стойност 15.00 лв.; 1 бр. дамско портмоне без марка,
червено на цвят, изработено от изкуствена кожа, на стойност 10.00 лв.; 2 бр.
секретни ключа на стойност 8.00 лв. и 1 бр. обеци тип «перли», на стойност 2.00
лв., от владението на Б.И.И. ***, с намерение противозаконно да ги присвои,
като за това е употребил сила - нанасял удари с И. с крак в областта на главата,
с което деяние е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по
чл.198, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК,
както и намира за установено, че К.М.С. на
09.03.2015 г. около 04.30 часа, в гр. С., на ул. «Г. С.», е направил опит да
отнеме чужди движими вещи, а именно сумата от 20.00 лв. /двадесет лева/; 1 бр.
дамска чанта без марка, черна на цвят, изработена от изкуствена кожа, на
стойност 16.00 лв.; 1 бр. дамско портмоне без марка, червено на цвят,
изработено от изкуствена кожа, на стойност 8.00 лв.; 5 бр. секретни ключа с
метален ключодържател - автомобил, на стойност 20.00 лв.; 1 чифт дамски плетени
ръкавици без марка, на стойност 3.00 лв. и 1 бр. червило марка «Avon», на
стойност 3.00 лв., от владението на С.Г. ***, с намерение противозаконно да ги
присвои, като за това е употребил сила - изблъскал с ръце С.Г.М. и опитал да
издърпа от ръцете й дамската чанта, с което деяние е осъществил от обективна и
субективна страна престъплението по чл.198, ал.1 вр. чл.18, ал.1 от НК,
както и намира за установено, че К.С.М. на 09.03.2015 г. около 04.30 часа, в
гр. С., на кръстовище между ул. «М.» и ул. «Г. С.», в съучастие като
съизвършител с К.М.С. ***, е отнел чужди движими вещи, а именно сумата от 20.00
лв. /двадесет лева/, състоящи се от 2 бр. банкноти с поминал 5.00 лв. и 1 бр.
банкнота с поминал 10.00 лв.; 1 бр. дамска чанта без марка, черна на цвят,
изработена от изкуствена кожа, на стойност 15.00 лв.; 1 бр. дамско портмоне без
марка, червено на цвят, изработено от изкуствена кожса, на стойност 10.00 лв.;
2 бр. секретни ключа на стойност 8.00 лв. и 1 бр. обеци тип «перли», на
стойност 2.00 лв., от владението на Б.И.И. ***, с намерение противозаконно да
ги присвои, като за това е употребил сила - нанасял удари с И. с крак в
областта на главата с което деяние е осъществил от обективна и субективна
страна престъплението по чл.198, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК.
По обвинението по чл.198, ал.1 вр. чл.18, ал.1
от НК срещу К.М.С. от обективна страна:
Доказа се, че подсъдимият на посочените време
и място е осъществил престъпно посегателство, като дърпал дамската чанта на М.
и се отитвал да преодолее съпротивата на М. със упражнена от него сила, изразяваща
се именно в дърпането. Осъществените от подсъдимия телодвижения са пряко
насочени към отнемането от владението на М. държаната от нея дамска чанта. За
да прекъсне на владението върху чуждата движима вещ и да установи свое
подсъдимият употребил за това сила - изблъскал с ръце С.Г.М. и задърпал от
ръцете й дамската чанта. Установи се, че деянието е не е довършено, като
оказаната съпротива на М. и силните й викове накарали С. да прекрати
нападението, да не довърши издърпването на чантата от ръцете на пострадалата и
да се върне към М.. Така деянието е останало недовършено – в стадия на опита. Доказа
се че веща, предмет на престъпно посегателство е била чужда за подсъдимия и във
владение на М., както и се доказа стойността на отделните вещи в дамската и
чанта.
От субективна страна: съдът намира, че подсъдимият
е наказателно отговорно лице, което разбирало свойството и значението на
извършеното и могло да ръководи постъпките си. Същият съзнателно е пристъпил към
осъществяване на изпълнителното деяние, което се обективира от доказателствата
по делото и се потвърждава от изречените думи „нападаме ли?“. От субективна
страна деянието е извършено виновно.
Социалният опит на подсъдимия е достатъчен и той имал представа за
последиците от извършеното от него. Настигането на свидетелката М., блъскането
й, дърпането на чантата са високоорганизирани телодвижения под контрола на
съзнанието и целенасочени волево. Съзнанието че посяга към вещ, намираща се в
чуждо владение, както и волята да употреби сила за да постигне този резултат, се
обективират в целенасочено действие по отнемане на чужди движими вещи, от
владението на другиго без негово съгласие и обективират целта – противозаконно
да ги присвои, като намерението на подс. да постигне целия общественоопасен
резултат включва и целенасочена употреба на сила. Посегателството изразено в
отнемане на дамската чанта и съзнанието и волята за това покриват от субективна
страна намерението да присвои всички намиращи се в чантата вещи, в това число и
именно 1 бр. дамска чанта без марка, черна на цвят, изработена от изкуствена
кожа, на стойност 16.00 лв.; 1 бр. дамско портмоне без марка, червено на цвят,
изработено от изкуствена кожа, на стойност 8.00 лв.; 5 бр. секретни ключа с метален
ключодържател - автомобил, на стойност 20.00 лв.; 1 чифт дамски плетени
ръкавици без марка, на стойност 3.00 лв. и 1 бр. червило марка «Avon», на
стойност 3.00 лв. вън от волята на подсъдимия е останала причината, поради
която изпълнителното деяние не е довършено, а именно причина за това е
смущението на подсъдимия от силните викове на М. и оказаната от нея физическа
съпротива.
Ето защо съдът намира деянието за осъществено
при условията на пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер
на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е
искал настъпването им.
по индивидуализация на наказанието: Предвиденото
в чл. 198, ал. 1 НК наказание е лишаване от свобода от три до десет години. Съобразно
чл. 18, ал. 2 НК, при опит деецът се наказва с наказанието, предвидено за
довършеното престъпление, като се взема предвид степента на осъществяване на
намерението и причините, поради които престъплението е останало недовършено. На
първо място прецени степента на осъществяване на намерението и причините,
поради които престъплението е останало недовършено. За осъществяване на
деянието е употребена сила и е започнало издърпването на чантата за да бъде
отнета от владението на пострадалата. Осъществени са всички действие от характер
да прекъснат владението на пострадалата и да установят владение на дееца, като
единствена причина за да не бъде довършено деянието е поведението на
пострадалата - силните викове на М. и оказаната от нея физическа съпротива,
която деецът не е могъл да сломи. Съдът като прецени горното, както и характеристичните
данни, като взе предвид възрастта на подсъдимия, както и обстоятелството, че същият
е неосъждан, преценява посочените данни като смекчаващи отговорността
обстоятелства. От друга страна следва да се вземе предвид че деянието е
осъществено в тъмната част на денонощието, посегателството е срещу млада жена -
като отегчаващи отговорността обстоятелства. При съвкупна преценка на
изброените и като взе предвид обществената опасност на деянието и на дееца
съдът намира, че следва да определи наказание при приложение на чл. 54 НК като
определи наказанието под средния размер, но над установения минимален такъв.
Справедлив вид и размер при така посочените обстоятелства се явява наказанието
„лишаване от свобода” за срок от четири години.
По обвинението по чл.198, ал.1 вр. чл.20, ал.
2от НК срещу К.М.С. от обективна страна: Доказа се, че подсъдимият на посочените
време и място е осъществил престъпно посегателство, като участвал в съучастие
като съизвършител с К.М. *** в отнемането на чужди движими вещи, а именно
сумата от 20.00 лв. /двадесет лева/, състоящи се от 2 бр. банкноти с поминал
5.00 лв. и 1 бр. банкнота с поминал 10.00 лв.; 1 бр. дамска чанта без марка,
черна на цвят, изработена от изкуствена кожа, на стойност 15.00 лв.; 1 бр.
дамско портмоне без марка, червено на цвят, изработено от изкуствена кожа, на
стойност 10.00 лв.; 2 бр. секретни ключа на стойност 8.00 лв. и 1 бр. обеци тип
«перли», на стойност 2.00 лв., от владението на Б.И.И. ***, с намерение
противозаконно да ги присвои, като за това е употребил сила - нанасял удари на И.
с крак в областта на главата. Деянието е осъществено от С. съвместно с М., като
е налице разпределение на ролите – С. е участвал от обективна страна в
нанасянето на удари на И. с крак в областта на главата, с което е осъществил
употребата на сила за отнемането, а фактическото отнемане на вещите е изпълнено
от М.. Подсъдимия извършвал телодвижения по преодоляване съпротивата на и. със нанасянето
от него на удари с крак. Осъществените от подсъдимия телодвижения са пряко
насочени към съвкупността от действия по отнемането от владението на И. на държаната
от нея дамска чанта. За да прекъсне на владението върху чуждата движима вещ и
да установи свое подсъдимият употребил за това сила – удрял с крак Ивенова, с
което е участвал в самото изпълнение на престъплението съвместно с М.. Установи
се, че деянието е довършено, като в резултат на нанесените удари и упражнена
сила, И. е престанала да държи чантата си и М. я е отнел. В този момент именно
е престанало упражняването на сила от страна на подсъдимия, именно поради
постигането на престъпния резултат. Доказа се че веща, предмет на престъпно
посегателство е била чужда за подсъдимия и във владение на И., както и се
доказа стойността на отделните вещи в дамската и чанта.
От субективна страна: съдът намира, че подсъдимият
е наказателно отговорно лице, което разбирало свойството и значението на
извършеното и могло да ръководи постъпките си. Същият съзнателно е пристъпил
към осъществяване на изпълнителното деяние, което се обективира от
доказателствата по делото и се потвърждава от изречените думи „нападаме ли?“. От
субективна страна деянието е извършено виновно.
Социалният опит на подсъдимия е достатъчен и той имал представа за
последиците от извършеното от него. Участието съвместно с М. в нанасяне на
удари, което е прекратено от страна на подсъдимия, именно поради постигането на
престъпния резултат – отнемането на чантата от М., са високоорганизирани
телодвижения под контрола на съзнанието и целенасочени волево. Съзнанието че посяга
към вещ, намираща се в чуждо владение, както и волята да употреби сила за да
постигне този резултат, се обективират в целенасочено действие по отнемане на
чужди движими вещи, от владението на другиго без негово съгласие и обективират
целта – противозаконно да ги присвои, като намерението на подс. да постигне
целия общественоопасен резултат включва участието му в съизвършваното деяние
чрез целенасочена употреба на сила. Посегателството насочено към отнемане на
дамската чанта и съзнанието и волята за това покриват от субективна страна
намерението да присвои всички намиращи се в чантата вещи, в това число и сумата
от 20.00 лв. /двадесет лева/, състоящи се от 2 бр. банкноти с поминал 5.00 лв.
и 1 бр. банкнота с поминал 10.00 лв.; 1 бр. дамска чанта без марка, черна на
цвят, изработена от изкуствена кожа, на стойност 15.00 лв.; 1 бр. дамско
портмоне без марка, червено на цвят, изработено от изкуствена кожа, на стойност
10.00 лв.; 2 бр. секретни ключа на стойност 8.00 лв. и 1 бр. обеци тип «перли»,
на стойност 2.00 лв., от владението на Б.И.И. ***. Деянието е осъществено от
подсъдимия съвместно с М., като през цялото време С. е имал съзнание съвместното
извършване на престъплението и ролята, която и двамата имат в осъществяването
му, както и е целял именно съвместно с М. да постигнат престъпния резултат. Ето
защо съдът намира деянието за осъществено при условията на пряк умисъл –
подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици и е искал настъпването им, както и
е съзнавал участието на другия подсъдим в осъществяване на изпълнителното
деяние и е целял именно такова съвместно участие, при което е осъществил онази
част от престъплението, изразяваща се в целенасочена употреба на сила с цел да
бъде отнета чуждата вещ.
по индивидуализация на наказанието: Предвиденото
в чл. 198, ал. 1 НК наказание е лишаване от свобода от три до десет години. Съобразно
чл. 20, ал. 2 НК, деецът се явява извършител, тъй като е участвал в изпълнение
на престъплението. Съобразно чл. 21, ал. 1 НК всички съучастници се наказват с
наказанието, предвидено за извършеното престъпление, като се вземат предвид
характерът и степента на тяхното участие. Съдът като прецени горното, както и характеристичните
данни, като взе предвид възрастта на подсъдимия, както и обстоятелството, че същият
е неосъждан, преценява посочените данни като смекчаващи отговорността
обстоятелства. От друга страна следва да се вземе предвид че деянието е
осъществено в тъмната част на денонощието, посегателството е срещу млада жена -
като отегчаващи отговорността обстоятелства. При съвкупна преценка на
изброените и като взе предвид обществената опасност на деянието и на дееца
съдът намира, че следва да определи наказание при приложение на чл. 54 НК като
определи наказанието под средния размер, но над установения минимален такъв.
Справедлив вид и размер при така посочените обстоятелства се явява наказанието
„лишаване от свобода” за срок от четири години.
По приложение на чл. 23 НК: на основание чл.
23 НК следва да се групират посочените по горе наказания на С., като му се
определи едно общо наказание, най-тежкото измежду тях, а именно наказанието „лишаване
от свобода” за срок от четири години. Така определеното наказание следва да
бъде изтърпяно при първоначален общ режим на основание чл. 57, ал. 1 т. 3 ЗИНЗС.
По обвинението по чл.198, ал.1 вр. чл.20, ал.
2 от НК срещу К.С.М. от обективна страна: Доказа се, че подсъдимият на посочените
време и място е осъществил престъпно посегателство, като участвал в съучастие като
извършител заедно с К.С. в отнемането на чужди движими вещи, а именно сумата от
20.00 лв. /двадесет лева/, състоящи се от 2 бр. банкноти с поминал 5.00 лв. и 1
бр. банкнота с поминал 10.00 лв.; 1 бр. дамска чанта без марка, черна на цвят,
изработена от изкуствена кожа, на стойност 15.00 лв.; 1 бр. дамско портмоне без
марка, червено на цвят, изработено от изкуствена кожа, на стойност 10.00 лв.; 2
бр. секретни ключа на стойност 8.00 лв. и 1 бр. обеци тип «перли», на стойност
2.00 лв., от владението на Б.И.И. ***, с намерение противозаконно да ги
присвои, като за това е употребил сила - нанасял удари на И. с крак в областта
на главата. Деянието е осъществено от М. съвместно с С., като е налице
разпределение на ролите – М. е участвал от обективна страна в нанасянето на удари
на И. с крак в областта на главата, с което е осъществил употребата на сила за
отнемането, както и осъществил фактическото отнемане на вещите, а С. изпълнявал
дейност по нанасянето на удари на И. с крак в областта на главата. Подсъдимия
извършвал телодвижения по преодоляване съпротивата на И. със нанасянето от него
на удари с крак и едновременно с това дърпал чантата на И.. Осъществените от
подсъдимия телодвижения са пряко насочени към съвкупността от действия по
отнемането от владението на И. на държаната от нея дамска чанта. За да прекъсне
на владението върху чуждата движима вещ и да установи свое подсъдимият
употребил за това сила – удрял с крак Ивенова и дърпал чантата и, както и я
издърпал, с което е участвал в самото изпълнение на престъплението съвместно с С.,
и пряко с деянието си е довършил престъплението. Установи се, че деянието е
довършено, като в резултат на нанесените удари и упражнена сила, И. е
престанала да държи чантата си и М. я е отнел. В този момент именно е
престанало упражняването на сила от страна на подсъдимия, именно поради
постигането на престъпния резултат. Доказа се че веща, предмет на престъпно
посегателство е била чужда за подсъдимия и във владение на И., както и се
доказа стойността на отделните вещи в дамската и чанта.
От субективна страна: съдът намира, че подсъдимият
е наказателно отговорно лице, което разбирало свойството и значението на
извършеното и могло да ръководи постъпките си. Същият съзнателно е пристъпил
към осъществяване на изпълнителното деяние, което се обективира от
доказателствата по делото и. От субективна страна деянието е извършено
виновно. Социалният опит на подсъдимия е
достатъчен и той имал представа за последиците от извършеното от него. Участието
съвместно с С. в нанасяне на удари, както и издърпването на чантата, са
високоорганизирани телодвижения под контрола на съзнанието и целенасочени
волево. Съзнанието че посяга към вещ, намираща се в чуждо владение, както и
волята да употреби сила за да постигне този резултат, се обективират в целенасочено
действие по отнемане на чужди движими вещи, от владението на другиго без негово
съгласие и обективират целта – противозаконно да ги присвои, като намерението
на подс. да постигне целия общественоопасен резултат включва участието му в
съизвършваното деяние чрез целенасочена употреба на сила. Посегателството
насочено към отнемане на дамската чанта и съзнанието и волята за това покриват
от субективна страна намерението да присвои всички намиращи се в чантата вещи: сумата
от 20.00 лв. /двадесет лева/, състоящи се от 2 бр. банкноти с поминал 5.00 лв.
и 1 бр. банкнота с поминал 10.00 лв.; 1 бр. дамска чанта без марка, черна на
цвят, изработена от изкуствена кожа, на стойност 15.00 лв.; 1 бр. дамско
портмоне без марка, червено на цвят, изработено от изкуствена кожа, на стойност
10.00 лв.; 2 бр. секретни ключа на стойност 8.00 лв. и 1 бр. обеци тип «перли»,
на стойност 2.00 лв., от владението на Б.И.И. ***. Деянието е осъществено от
подсъдимия съвместно с С., като през цялото време М. е имал съзнание за съвместното
извършване на престъплението и ролята, която и двамата имат в осъществяването
му, както и е целял именно съвместно с С. да постигнат престъпния резултат. Ето
защо съдът намира деянието за осъществено при условията на пряк умисъл –
подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици и е искал настъпването им, както и
е съзнавал участието на другия подсъдим в осъществяване на изпълнителното
деяние и е целял именно такова съвместно участие, при което е осъществил онази
част от престъплението, изразяваща се в целенасочена употреба на сила с цел да
бъде отнета чуждата вещ и в крайна сметка самото отнемане на веща, осъществено
от М..
по индивидуализация на наказанието: Предвиденото
в чл. 198, ал. 1 НК наказание е лишаване от свобода от три до десет години. Съобразно
чл. 20, ал. 2 НК, деецът се явява извършител, тъй като е участвал в изпълнение
на престъплението. Съобразно чл. 21, ал. 1 НК всички съучастници се наказват с
наказанието, предвидено за извършеното престъпление, като се вземат предвид
характерът и степента на тяхното участие. Съдът като прецени горното, както и характеристичните данни, като взе
предвид младата възраст на подсъдимия, както и обстоятелството, че същият е
неосъждан, преценява посочените данни като смекчаващи отговорността
обстоятелства. От друга страна следва да се вземе предвид че деянието е
осъществено в тъмната част на денонощието, посегателството е срещу млада жена -
като отегчаващи отговорността обстоятелства. При съвкупна преценка на
изброените и като взе предвид обществената опасност на деянието и на дееца
съдът намира, че следва да определи наказание при приложение на чл. 54 НК като
определи наказанието под средния размер, но над установения минимален такъв.
Справедлив вид и размер при така посочените обстоятелства се явява наказанието
„лишаване от свобода” за срок от четири години. Така определеното наказание
следва да бъде изтърпяно при първоначален общ режим на основание чл. 57, ал. 1
т. 3 ЗИНЗС.
Разноските по делото в съответствие с чл. 189,
ал. 3 НПК следва да се възложат на подсъдимите както следва: К.М.С. следва да заплати
340,20 лева разноски в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, К.С.М.
следва да заплати 160,20 лева разноски в полза на държавата, по бюджета на
съдебната власт.
По аргументите на защитата: на първо място
описаната в обвинителния акт фактическа обстановка относно престъплението,
извършено от обвиняемия; времето, мястото и начинът на извършването му;
пострадалото лице и размерът на вредите се установи в проведеното съдебно
следствие по несъмнен начин, както е посочено по-горе, установи се участието на
К.С. в извършетоно от него престъпление за което е обвинен, установи се
отнемането от пострадалата И. на вещите, както и употреата на сила за да отнеме
чантата на М., а отказът от недовършеното деяние е по причини стоящи извън
волята му. По отношение подсъдимия М., съдът отговори на твърденията за наличие
на противоречиви и неясни свидетелски показания, че не са допуснати нарушения
при извършените разпознавания, както и че не е нарушено е изискването на чл.
170 НПК. Веществените доказателства са установени с приложените протоколи по
досъдебното производство и върнати. Показанията на свид. Й. Т. не внасят
съмнение в участието на К.М. в престъплението, като не се установи същият през
цялата вечер, за времето когато се твърди, че е извършено деянието, да е бил в
къщата си.
ПРИЧИНИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ДЕЯНИЕТО са
незачитане от страна на подсъдимите на установения в Р. България правов ред.
По изложените съображения С.ския районен съд
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: