Определение по дело №482/2019 на Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№

24.07.2019 г.

гр. София,

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ

ЧЛЕНОВЕ:              ВАНЯ ИВАНОВА

НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ

 

като разгледа докладваното от младши съдия ВАСИЛЕВ въззивно частно гражданско дело № 482 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 396, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „П.и.б.“ АД, ЕИК: ………., със седалище и адрес на управление:***, чрез юрк. Б. С.срещу Определение № 343 от 22.05.2019 г. по ч.гр.д. № 446 по описа за 2019 г. на Районен съд – Самоков, втори състав, с което е допуснато обезпечение на бъдещи искове на „К.“ ЕООД срещу „А и Л К.“ ООД за заплащане на сумата от общо 46 000 лева, /по 23 000 лева/, представляваща увеличение на стойността на два недвижими имота – самостоятелен обект в сграда – студио …, с идентификатор ………… по одобрената КК на гр. С., с площ: 32,75 кв.м. и самостоятелен обект в сграда – студио …, с идентификатор ………….. по одобрената КК на гр. С., с площ: 32,78 кв.м. и двата с адрес: к.к. „Б.“, ап. хотел „К.“, ет. ., вследствие на полезни разноски, извършени от молителя в периода от 29.09.2008 г. до 31.03.2009 г., чрез налагане на обезпечителна мярка „спиране на изпълнението“ по изп. дело № 20188640400117 по описа на ЧСИ Васил Недялков, рег. № 864 към Камарата на ЧСИ, с район на действие Софийски окръжен съд, по отношение на посочените недвижими имоти.

В жалбата се твърди, че определението на първоинстанционният съд е неправилно и необосновано. Излагат се аргументи, че бъдещият иск на молителя е неоснователен и недоказан, а размерът на определената гаранция не съответства на вредите, които ще претърпи банката от постановеното спиране на изпълнението. Твърди се, че плащане по представените договори за строително-монтажни работи не е извършвано, тъй като липсват доказателства за превеждане на сумата по банков път. Счита се, че няма приложени убедителни писмени доказателства, свидетелстващи за извършване на претендираните подобрения, както и на неотложни ремонти и възстановителни дейности в сградата, в която се намират процесните имоти. Твърди се, че не се установява промяна на имотите, която да е довела до увеличение на тяхната стойност. По изложените аргументи се иска отмяна на обжалваното определение.

В срока по чл. 396, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба от молителя „К.“ ЕООД, който оспорва същата като я намира за неоснователна. Посочва, че към момента на сключване и плащане по договора за изработка – 29.09.2008 г. действащото българско законодателство не е предвиждало ограничения относно плащанията в брой, като такова ограничение е въведено през 2011 г. Намира за несъстоятелни аргументите, че имотите не са променяни по начин, по който да се увеличи тяхната стойност. Напротив, към момента на изповядване на сделката имотите са били във фаза „груб строеж“, а към настоящия момент са годни за живеене вследствие на претендираните от молителя подобрения. Счита, че от приложените разписки се доказва твърдението, че в периода 2008 г. – 2018 г. са извършени ремонтни и възстановителни дейности на стойност 7200 лв. за двата обекта. На следващо място излага подробни доводи, с които обосновава правния си интерес от спиране на изпълнението по изп. дело № 20188640400117, доколкото за да реализира правата си на привилегирован взискател, е необходимо да се снабди с годно изпълнително основание, признаващо правата му на трето лице – собственик на ипотекиран имот, което е извършило подобрения в него /вж. чл. 177, ал. 1 от ЗЗД/. Ето защо счита, че определението на Районен съд – Самоков следва да бъде потвърдено.

При служебна проверка за допустимост и редовност на частната жалба, настоящият съдебен състав намира, че същата е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване акт от легитимирано за това лице, поради което е допустима. При служебната проверка за редовност на частната жалба се установява, че тя отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 от ГПК и чл. 261 от ГПК.

Съдът, като взе предвид оплакванията в частната жалба и като съобрази събраните по делото доказателства, намира следното:

Първоинстанционното производство е образувано по молба на „К.“ ЕООД, с която, на основание чл. 390 от ГПК, се иска да бъде допуснато обезпечение на бъдещи искове на молителя против „А и Л К.“ ООД с правно основание чл. 177, ал. 1 от ЗЗД, за осъждане на дружеството-ответник да заплати на ищеца сумата от общо 46 000 лева, /по 23 000 лева за всеки имот/, представляваща увеличение на стойността на два недвижими имота – самостоятелен обект в сграда – студио …, с идентификатор …………… по одобрената КК на гр. С., с площ: 32,75 кв.м. и самостоятелен обект в сграда – студио …, с идентификатор …………… по одобрената КК на гр. С., с площ: 32,78 кв.м. и двата с адрес: к.к. „Б.“, ап. хотел „К.“, ет. ., вследствие на полезни разноски, извършени от молителя в периода от 29.09.2008 г. до 31.03.2009 г., чрез налагане на обезпечителна мярка „спиране на изпълнението“ по изп. дело № 20188640400117 по описа на ЧСИ Васил Недялков, рег. № 864 към Камарата на ЧСИ, с район на действие Софийски окръжен съд, по отношение на посочените недвижими имоти.

Нормата на чл. 389, ал. 2 ГПК предвижда, че обезпечение се допуска по всички видове искове, а на основание чл. 390 от ГПК, обезпечение може да се иска и преди предявяване на иска, поради което настоящият състав на Софийския окръжен съд намира, че правилно първоинстанционният съд е приел молбата за допускане на обезпечение за допустима.

Съгласно чл. 391, ал. 1 от ГПК обезпечение на иска се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението и ако искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства, или бъде представена гаранция в определения от съда размер съгласно чл. 180 и 181 от Закона за задълженията и договорите. Съдът може да задължи ищеца да представи парична или имотна гаранция в определен от него размер и когато искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства /вж. чл. 391, ал. 2 от ГПК/.

 Следователно, процесуалният закон предпоставя допускането на обезпечение от кумулативното наличие на следните условия: искът, чието обезпечаване се иска, да е допустим, да са представени убедителни писмени доказателства или гаранция, да е налице обезпечителна нужда, и предложената обезпечителна мярка да е подходяща.

При извършена справка в Търговския регистър се установи, че не е вписано решение за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на дружеството – ответник по бъдещия иск, съгласно чл. 630, ал. 1, т. 2, вр. чл. 622 от ТЗ, поради което, и по аргумент за противното от чл. 637, ал. 5 от ТЗ, бъдещите искове са допустими. Отделно от това, от изложените в молбата фактически твърдения следва да се направи извод, че молителят и ответникът са активно и пасивно легитимирани страни по бъдещите искове – молителят е собственик на ипотекирани имоти, които обезпечават задължение на ответника, като молителят е извършил подобрения в тези имоти. Ответникът е длъжник по изп. дело по което е насочено принудително изпълнение спрямо имотите, собственост на бъдещият ищец. С това той обосновава правния си интерес от завеждане на бъдещите искове.

Към молбата за допускане на обезпечение са представени като доказателства нот. акт № . том …, рег. № …., дело …/…. г. от ………… г. и нот. акт № …, том …., рег. № …., дело № …./…. г. от ………… г., от които се установява принадлежността на правото на собственост над ипотекираните имоти на молителя - бъдещ ищец. Освен това по делото е представена и покана за доброволно изпълнение и съобщение за насрочване на публична продан, от което се установява, че спрямо процесните недвижими – студио …. и студио …, е обявена публична продан. Представени са и доказателства за осъществени разходи по повод подобрения, текущи и неотложни ремонтни дейности в имота – два договора за изработка от 29.09.2008 г., по които молителят е възложител, с предмет извършване на строително-монтажни дейности в процесните имоти. Представени са и разписки, от които се установява размера на разходите и кога са извършени. Разходите следват учредяването на ипотеката. Може да бъде отбелязано единствено, че твърденията на частния жалбоподател за недоказаност на претенциите на молителя в първоинстанционното производство, предвид формата за доказване, установена в ГПК, не намират опора в представените писмени доказателства. Този извод е възможно да претърпи промяна в хода на исковото производство. Настоящият съдебен състав счита, че посочените документи потвърждават в известна степен твърденията на молителя. Освен това съдът намира, че прилагането на посочените документи обуславя извод, че молбата е придружена от убедителни писмени доказателства, от които се установява именно вероятната основателност на бъдещите искове. Ето защо налице и следващата предпоставка.

На следващо място настоящият съдебен състав следва да прецени дали е налице и обезпечителна нужда. Обезпечителната нужда се изразява в затруднение или невъзможност на ищеца да реализира правата си по бъдещото съдебно решение, които ще бъдат налице, ако не бъде допуснато търсеното обезпечение. Нуждата от обезпечаване е налице винаги, когато има вероятност удовлетворяването на защитаваното субективно материално право да бъде затруднено, забавено или застрашено. В случая, правилни са изводите на първоинстанционният съд, че за молителя е налице интерес от допускане на исканото обезпечение. Съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 1 от ЗЗД, ако собственикът на продадения ипотекиран имот не е лично задължен, той има право да получи от цената на имота преди ипотекарните кредитори необходимите разноски, които е направил за имота, както и увеличението на стойността му, което се дължи на негови полезни разноски. Искът се основава на принципа на неоснователното обогатяване и евентуалното му уважаване позволява на собственика, обезпечил чуждо вземане със собствен имот, като привилегирован кредитор, да си възстанови средствата, които е вложил за подобрения, вследствие на които стойността на имота се е увеличила. Предявяването на този иск е възможно след като ипотекарният кредитор насочи изпълнение спрямо ипотекирания имот, собственост на третото лице. В този случай правата на това трето лице, извършило подобрения, които са увеличили стойността на имота, могат да се реализират при разпределение на получената от публичната продан продажна цена на имота. Но за да стане това, е необходимо третото лице да разполага с изпълнителен титул за своите вземания, за да може да се присъедини към изпълнителното дело като привилегирован взискател. Ако при извършване на разпределението на сумата, получена от публичната продан на имота, третото лице не разполага с изпълнителен титул за вземанията си по чл. 177, ал. 1 от ЗЗД, същото ще бъде в положение на хирографарен кредитор на длъжника, тъй като привилегията му би била нереализируема приоритетно преди тази на ипотекарния кредитор. Ето защо без обезпечаване на иска по чл. 177, ал. 1 ЗЗД чрез спиране на принудителното изпълнение спрямо имота от третото лице, би било невъзможно своевременното реализиране на неговата призната от закона привилегия. По изложените съображения следва да се приеме, че за молителя е налице обезпечителна нужда и той има интерес да иска допускане на обезпечение на бъдещите му искове, тъй като в противен случай реализирането на правата му ще бъде значително затруднено.

 По отношение на поисканата обезпечителна мярка – спиране на изпълнението по изп. дело № 20188640400117 по описа на ЧСИ Васил Недялков, рег. № 864 към Камарата на ЧСИ, с район на действие Софийски окръжен съд, по отношение на процесните недвижими имоти – студио …, с идентификатор ……………… и студио …, с идентификатор …………………., настоящият съдебен състав намира, че същата е подходяща и целесъобразна на обезпечителната нужда и целената правна защита. Само чрез тази обезпечителна мярка биха се гарантирали интересите на бъдещия ищец – да бъде конституиран в качеството на присъединен взискател и да разполага с предпочитателно удовлетворение при изготвяне на разпределението. В случай, че изпълнението по отношение на недвижимите имоти не бъде спряно изцяло, за бъдещия ищец съществува възможност да бъде обвързан от изпълнителните действия до присъдиняването по сила на чл. 457, ал. 2 от ГПК, които да не отговарят на най-добрия му интерес и върху които да е бил лишен от възможност да  влияе чрез обжалване по реда на чл. 435, ал. 1 от ГПК.

Настоящият съдебен състав също намира за необходимо допускането на обезпечителната мярка при представяне на парична гаранция, а определеният от първоинстанционния съд размер от 4228 лева е подходящ. Неоснователно се явява възражението на жалбоподателя за недостатъчен размер на определената парична гаранция. Критерият за определяне размера на гаранцията е ясно посочен в разпоредбата на чл. 391, ал. 3 от ГПК - това са преките и непосредствени вреди, които ответникът ще претърпи, ако обезпечението е неоснователно. По аргумент от чл. 391, ал. 1, т. 1 от ГПК гаранцията може да е по-ниска от този размер, ако от представените писмени доказателства съдът достигне до извода, че бъдещият иск е вероятно основателен. Размерът на определената от първоинстанционния съд гаранция е пропорционален на възможните потенциални вреди, които ипотекарният кредитор би претърпял и съобразен с установеното в съдебната практика. Определеният от съда едномесечен срок е напълно достатъчен за подготовка на молителя и за предявяване на бъдещите искове.

По изложените съображения частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

 

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 343 от 22.05.2019 г. по ч.гр.д. № 446 по описа за 2019 г. на Районен съд – Самоков, втори състав.

 

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.