Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 281
гр. Добрич, 13.12.2018г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Добричкият окръжен съд гражданско
отделение
На тринадесети ноември година
2018
В публичното съдебно заседание в следния състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
секретар Билсер Мехмедова -
Юсуф
разгледа докладваното от съдията Г.Ханджиева
гражданско дело номер 348 по
описа за 2016 година
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на разглеждане е предявеният от „К.-*“** от гр.В. срещу С.Р.С. от
гр.Д. частичен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за
имуществените вреди, които му е причинил от проведеното от ответника като
частен съдебен изпълнител с рег.№* и район на действие ДОС незаконно изпълнение
по изп.д.№**/2010г. Претендират се 28 986.52 лева, част от пълния размер на причинените
вреди от 5 797 304.66 лева.
В първоначална искова молба и три допълнителни за отстраняване на
нередовности /вх.№5048/15.08.*г., вх.№5973/03.10.*г. и вх.№6495/**.10.*г./
ищецът излага, че бил длъжник по посоченото изпълнително дело, образувано и
водено от ответника, като ЧСИ с рег.№* и район на действие ДОС. По делото съдебният изпълнител осъществил
незаконни действия на изпълнение, а именно: нередовно уведомяване на
ищеца-длъжник за образуваното изпълнение и предприетите изпълнителни действия;
извършването на действия на принудително изпълнение при положение на водени
между длъжника и взискателите преговори за споразумение; опис само на част от
всички движими вещи на длъжника, находящи се в недвижимия му имот в с.К., общ.Б.
– хотел „Ф.“; незаконни оценки за извършване публична продан на имущества –
общо за множество, а не за всяка отделна движима вещ, нереална и занижена
спрямо действителната им пазарна стойност оценки на движимите вещи и недвижимия
имот, предмет на изпълнение и публична продан; продажба на движими вещи,
собственост на трето на изпълнението лице; възлагане на продадените на публична
продан движими вещи без съответният наддавач да е платил цената; възлагане на недвижимия
имот при условията на 495 от ГПК, без обявеният за купувач да е имал качеството
на взискател или да е платил цената.
Следствие
незаконните действия на съдебния изпълнител ищецът твърди, че е претърпял вреди
общо в размер на 5 797 304.66
лева, а именно:
1. 51 411.85
лева – свързани с продажбата на публична продан на собствени на ищеца движими
вещи. Вредите са съизмерени с разликата между твърдяната от ищеца по-висока
пазарна цена и тази по публичаната продан и са конкретизирани по размер и
движими вещи в две таблици /л.133-134 и л.136-137/ към молба на ищеца с
вх.№6495/**.10.*г.
2. 197 412
лева – свързани с продажбата на движими вещи, собственост на трето лице и
предоставени на ищеца за ползване. Вредите са съизмерени с разликата между
твърдяната от ищеца по-висока пазарна цена и тази по публичаната продан и са
конкретизирани по размер и движими вещи в таблица /л.138/ към молба на ищеца с
вх.№6495/**.10.*г.
3. 207 359.81
лева – съставляващи пазарната стойност на собствени на ищеца движими вещи, изчезнали
в процеса на изпълнението. Вредите и вещите са конкретизирани в таблица
/л.139-140/ към молба на ищеца с вх.№6495/**.10.*г.
4. 4 *7 623
лева – съставляващи разликата между пазарната цена на собствения на ищеца
недвижим имот, функциониращ като хотел „Ф.“, и по-ниската цена, по която той
бил продаден в изпълнението;
5.
1 173 498 лева – съставляващи пропуснати ползи, следствие продажбата
на имота - хотел. Вредите са съизмерени с наеми от по 100 000 евро на
година за периода 2011г. -20*г.
С оглед изложеното,
ищецът счита, че ответникът му дължи
обезщетение за вредите, които му е причинил с незаконното изпълнение, като от
общия твърдян размер 5 797 304.66 лева с иска претендира част от 0.5%,
а именно 28 986.52 лева.
Ответникът оспорва
иска. В отговора му подробно са изложени обстоятелства, в подкрепа на становище
за законосъобразност на всяко действие по изпълнителното дело. Твърди, че
имуществата, предмет на принудително изпълнение, са продадени по цена, въз
основа на оценка от вещо лице, при съобразяване вида и състоянието на
конкретното имущество и при прилагане нормите за извършване на публична продан
и цените са внесени. Възразява ищецът да има право на обезщетение за продадени
чужди вещи. Възразява, че претендираните вреди не са налице, не са доказани по
вид и размер. Възразява за погасяване на претенцията по давност.
Конституираният да подпомага ответника „д. з. и. о. з."ЕАД оспорва иска с доводи, идентични
на изложените от подпомаганата страна.
Съдът обсъди съображенията на
страните и въз основа на събраните по делото доказателства и заключениата на вещите лица намира за установено следното:
Изпълнително дело №****
на ответника като ЧСИ с рег.№* и район на действие ДОС е образувано на
18.10.2010г. по молба на взискателя "В.Ф. Х."** - гр.В. и има за
предмет събиране на сумите по изпълнителен лист от 12.10.2010г., издаден по
ч.гр.д.№94*/2010г. на ВРС, от длъжниците М.Н.К., К. А. К.и "К."**,
всичките от гр.В..
По молба на
взискателя изпълнението е насочено срещу ипотекирания за обезпечение на
вземането му недвижим имот на длъжника "К."**, съставляващ хотел
"Ф." в с.К., общ.Б., ул."Ф."№*, а
именно поземлен имот
с идентификатор **и построената в него сграда с идентификатор **, както и срещу
находящите се в този имот движими вещи.
Обект на
принудително изпълнение са били и други имущества на длъжниците, в частност на
длъжника "К."**, но те са извън предмета на предявения иск.
На 19.11.2010г. е изпратена
покана за доброволно изпълнение до длъжника "К."**. В поканата са
описани и предприетите изпълнителни действия, в т.ч. е съобщено и за насрочения
на 14.12.2010г. опис на горния недвижим имот. Поканата е изпратена по пощата на
адреса на управление на дружеството /л.368-376/ и на адрес /л.341-347/, който е
посочен за дружеството в изпълнителния лист и, който съставлява адреса на
неговия управител и също длъжник по изпълнението М.Н.К.. И от двата адреса
книжата са върнати невръчени с отбелязване, че пратките не са потърсени.
Отново покана за
доброволно изпълнение до "К."** със съобщение и за насрочените за
29.12.2010г. описи на недвижимия имот и движимите вещи в него /описът от
14.12.2010г. е отложен/ е изпратена на 15.12.2010г. Поканата, изпратена на
адреса на управление на дружеството /л.339/, няма данни да е била връчена.
Поканата, изпратена на адреса на управителя на дружеството /л.379-382/ е
връчена по реда на чл.18 ал.6 от ЗЧСИ от ЧСИ с район на действие ВОС. Видно от
отбелязването, на 23.12.2010г. служителят на съдебния изпълнител връчил книжата
на физическо лице, което не е служител на дружеството-длъжник, но се е съгласило
да ги предаде. От приложените в делото молби и жалби на управителя на
дружеството и от наличната справка от НБД"Н." се установява, че
лицето, получило поканата за доброволно изпълнение, е дъщеря на управителя на
дружеството и длъжник М.Н.К. и на длъжника К. А. К..
На 28.12.2010г.
управителят М.К. на ищеца уведомила по телефона съдебния изпълнител, че знае за
образуваното изпълнително производство; поискала отлагане на изпълнението срещу
недвижимия имот и разсрочване на
задължението по съображения, че е в процес на преговори с взискателя. Това е
удостоверено по изпълнителното дело от провелия разговора помощник съдебен
изпълнител и удостовереното не е оспорено от ищеца. Доказателства за водени
преговори между длъжниците и взискателя за разсрочване на дълга липсват. Липсва
и доброволно погасяване на задължението.
На 29.12.2010г. са
извършени опис на недвижимия имот и опис на движими вещи в имота. Нито един от
длъжниците не е присъствал на описите.
Назначеното от
съдебния изпълнител /протокол от 22.11.2010г./ вещо лице представило заключения
за пазарната стойност на недвижимия имот и на описаните движими вещи.
С постановление от
10.01.2011г. съдебният изпълнител насрочил публична продан от 21.01.2011г. до 21.02.2011г. на недвижимия имот и за
22.02.2011г. явен търг с устно наддаване за описаните на 29.12.2010г. движими
вещи.
Съобщенията за
ищеца за тези изпълнителни действия и за началната цена на проданта на
недвижимия имот са връчени на 14.01.2011г. по идентичен на горепосочения начин
на адреса на управителя на дружеството. От адреса на управление на дружеството
съобщенията са върнати в цялост с отбелязване на 14.01.2011г., че всички офиси
на адреса са празни и е залепено уведомление по чл.47 от ГПК /л.488-496/.
Назначеното в
изпълнителното производство вещо лице е дало заключение, съгласно което пазарната
стойност на недвижимия имот възлиза на 1 665 000 лева. Публичната продан от
21.01.2011г. до 21.02.2011г. е обявена
при начална цена от 1 **8 750 лева /без ДДС/, съставляваща 75% от пазарната
стойност на имота, определена по заключението на вещото лице.
На публичната
продан са постъпили четири наддавателни предложения - от "М. Т."Е**
за 1 350 000 лева, от "Т. Б.Д"АД за 1 466 872.50 лева, от "Т. Б.Д"АД
за 2 **9 204 лева и също от "Т. Б.Д"АД за 2 273 *2 лева.
Междувременно по
молба на "Т. Б.Д"АД същата е конституирана като присъединен взискател
по изпълнителното дело за събиране на вземането й от длъжниците "К."**,
ЕТ "К. К.", М.Н.К. и К. А. К., за което по ч.гр.д.№19154/2010г. на
ВРС въз основа на заповед по чл.417 от ГПК е издаден изпълнителен лист и което
е обезпечено с трета по ред ипотека върху същия недвижим имот. Към молбата е
приложено удостоверение по чл.456 ал.2 от ГПК.
С постановление,
обективирано в протокол от 22.02.2011г., на съдебния изпълнител "Т. Б.Д"АД
е обявена за купувач на имота по предложената от нея най-висока цена от 2 273 *2
лева. Изготвено е разпределение и е даден срок на купувача да внесе сумата,
необходима за изплащане съразмерните части от вземанията на другите взискатели.
Сумата не е внесена в законоустановения седмичен срок, изтекъл на 13.04.2011г.
С определение
№1427/11.04.2011г. по в.ч.гр.д.№702/2011г. на ВОС изпълнителният лист, издаден
в полза на "Т. Б.Д"АД по ч.гр.д.№19154/2010г. на ВРС, е обезсилен и
легитимацията на банката като присъединен взискател е отпаднала.
Така, с
постановление от 21.04.2011г. на съдебния изпълнител за купувач на недвижимия
имот е обявена "Т. Б.Д"АД по втората най-висока предложена цена от 2 **9
204 лева и е даден срок за внасяне пълния размер на предложената цена. Сумата
не е внесена.
С постановление от
29.04.2011г. "Т. Б.Д"АД е обявена за купувач по следващата предложена
най-висока цена от 1 466 872.50 лева. Постановлението е връчено на пълномощника
на купувача на 03.05.2011г. и на 04.05.2011г. купувачът е внесъл по сметката на
съдебния изпълнител цената от 1 466 872 лева /л.1203/. Така предложената и
внесена от купувача цена включва 12 223.94 лева ДДС. Или цената, на която
имотът е продаден на публичаната продан възлиза на 1 454 648.56 лева без ДДС.
На 04.05.2011г. е
издадено постановление, с което недвижимият имот е възложен на обявената за
купувач "Т. Б.Д"АД.
Съобщение за
постановлението за възлагане, ведно с препис от него и с указания за
възможността то да бъде обжалвано в едноседмичен срок е изпратено на
длъжниците.
Изпратените по пощата
книжа за всеки от тримата длъжници по отделно се върнати в цялост, като
непотърсени.
Книжата са
изпратени за връчване и по реда на чл.18 ал.6 от ЗЧСИ чрез ЧСИ с рег.№* и район
на действие ВОС.
За ищеца "К."**
съобщението е изпратено на регистрирания адрес на управление на дружеството.
Видно от отметката, на 10.05.2011г. служителят на ЧСИ е констатирал, че на
адреса има офис с обозначение на фирмата на ищеца, който не работи и е залепил
уведомление по чл.47 от ГПК /л.1361 - 1364/. Също на 10.05.2011г. служителят на
посочения ЧСИ посетил адреса на другите двама длъжници; не намерил нито един от
тях, нито лице от домашните им, което да се е съгласило да получи книжата; също
залепил уведомления по чл.47 от ГПК /л.1401-1408/.
Ищецът и другите
двама длъжници не се явили за получаване на съобщенията и книжата са върнати в
цялост по изпълнителното дело.
Ищецът и другите
двама длъжници не са обжалвали постановлението от 04.05.2011г. за възлагане на
недвижимия имот. То не е обжалвано и от останалите легитимирани по чл.435 ал.3
от ГПК лица. Така постановлението за възлагане е влязло в сила на 02.06.2011г. Подадената
от ЕТ"К. К." жалба срещу постановлението е оставена без разглеждане -
определение №485/*.08.2011г. по гр.д.№566/2011г. на ДОС, потвърдено с
определение №131/22.02.2012г. по в.ч.гр.д.№21/2012г.АпС-В..
Назначените в
настоящото производсво първоначална, повторна единична и тройна експертиза са
дали заключения за пазарната стойност на поземлен имот с идентификатор **,
ведно с построената в него сграда с идентификатор **, съставляващ хотел "Ф."
в с.К. към датата на публичаната му продан - съответно 2 643 800 лева, 2 661
700 лева и 2 065 400 лева. Видно е, че трите заключения не се различават в
изключителна степен, като тези на първите две единични експертизи са дори
приблизително еднакви. Същевременно от самите експертизи и от обясненията на
вещите лица в съдебно заседание се установява, че двете единични заключения са
изготвени при използване на не напълно идентични на процесния имот аналози,
както и повторната единична експертиза се е основала на обявления за продажби
на недвижими имоти, а не на реално извършени такива. При отчитане на това,
както и на факта, че последното заключение е основано на опита и знанията на
трима оценители заедно, следва въз основа на него да се приеме, че пазарната
стойност на посочения имот по времето на публичаната му продан е била 2 065 400
лева. 75% от тази стойност възлизат на 1 549 050 лева.
Както се отбеляза
по-горе, на 29.12.2010г. е
извършен опис и на движими вещи, находящи се
в недвижимия имот хотел "Ф.". Не е спорно, че на 29.12.2010г. са описани не
всички движими вещи в обекта, а само някои от тях. Установява се от показанията
на свидетелката Б.Г., че в протокола за опис са вписани вещи, които реално не
са били видени. Свидетелката е помощник на съдебния изпълнител и е обяснила, че
обзавеждането на хотелските стаи и апартаменти е вписано в протокола за опис,
като са отворени една стая и един апартамент, след което намереното в тях
обзавеждане е умножено по брой /преценен от помощника на съдебния изпълнител/
съответни помещения.
За описаните на
29.12.2011г. движими вещи е насрочен и проведен явен търг с устно наддаване, на
който са продадени част от тях. Твърденията на ищеца са, че посочените от него
в приложение към исковата молба /л.133-134/ движими вещи са продадени по цени,
по-ниски от действителната им пазарна стойност.
Видно е от
протокола, че първите две вещи, за чиято продажба ищецът има претенции,
всъщност не са продадени на търга. Касае се за вещите по т.3 и т.4 от протокола,
за които проданта не е станала.
Останалите вещи от
приложението на ищеца са продадени на търга на цената, на която всяка от тях е
обявена за продан - определената от съдебния изпълнител начална цена в размер
на 75% от пазарната стойност по
заключението на вещото лице в изпълнението и с прибавен ДДС.
В настоящото производство вещото лице Н.Л. е представил
заключение за пазарната стойност на продадените на търга на 22.02.2011г.
движими вещи. Заключението е оспорено касателно вещите по т.14, 20, 21, 50, 52,
59, 74, 93 и 95 от протокола.
За останалите вещи
заключението на вещото лице Л. не е оспорено, аргументирано и обосновано е и
следва да се възприеме.
Като се съпоставят
цените /без ДДС/, на които са продадени, с посочените от вещото лице Н.Л.
пазарни стойности, движимите вещи, продадени на търга на 22.02.2011г., формират
две групи.
В първата са
движими вещи, продадени на търга на цена, равна или по-висока от 75% от
пазарната стойност, посочена от вещото лице в исковото производство. Това са
вещите по т.**, 46, 53, 55, 60, 65, 66, 67, 68, 71, 92, 107, 108, 109 и 110 от
протокола за търга.
Във втората са
движими вещи, продадени на търга на цена, която е по-ниска от 75% от посочената
от вещото лице сега пазарна стойност. Това са вещите по т.6, 64, 105, 45, 47,
48 и 51 от протокола за търга. Разликите са минимални - от 0.90 лева до 45
лева.
След оспорената
експертиза на вещото лице Н.Л. за пазарната стойност на останалите продадени на
22.02.2011г. движими вещи /т.14, 20, 21, 50, 52, 59, 74, 93 и 95/ са извършени
още повторна единична и тройна експертиза. Съпоставката показва, че трите
заключения не съвпадат, но във всички случаи и трите сочат на пазарни стойности
на отделните вещи, 75% от които са по-високи от цените, на които съответните
вещи са продадени на търга.
Касателно вещите по
т.52, 59, 74, 93 и 95 разликите не са съществени, като и в най-изгодния за
ищеца вариант са от 30 лева до 187 лева най-много.
Вещта по т.50 обаче
е продадена на търга на цена, която е най-малко със 774 лева по-ниска от 75% от
пазарната й цена - според заключението на тройната експертиза по делото. Според
другите две заключения разликата е още по-голяма.
Вещите по т.21 /2
броя/ също са продадени на търга на цени, които са сериозно по-ниски от
пазарната им стойност, по което и да било от трите заключения, изготвени в
настоящото производство. Следва да се посочи обаче, че за тези вещи
заключенията на вещите лица са твърде различни помежду си. За пазарната
стойност на предходно посочените вещи трите заключения също се различават, но несъществено,
докато за вещите по т.21 са коренно различни.
Идентично е
положението и с вещите по т.14 и т.20 от протокола за търга - телефонна
централа "А." и телефонна централа "А.". За тези ответникът твърди, че всъщност се
касае за два телефонни апарата, а не за телефонна централа /като апаратура,
съоръжение/. Свидетелката Н.Д.В. /вещо лице в изпълнителното дело/, е дала
показания, че оценила два телефонни апарата; на место тя видяла два телефонни
апарата, а не телефонна централа, като цялостна апаратура. Изнесеното от
свидетелката не означава, че описаното в протокола по изпълнителното дело
следва да се разбира като телефонни апарати. Няма никаква обоснована причина,
ако са описвани телефонни апарати, те да бъдат отбелязани в протокола като
телефонни централи. Безспорно е и това се установява и от заключенията на
вещите лица по делото, че в хотела е имало телефонна централа. Следователно
това е вещта /съоръжението, апаратурата/, която е описана на 29.12.2010г. и
продадена на търг на 22.02.2011г. /в онези нейни части, които не са трайно
закрепени към сградата/. Друг е въпросът, че вместо за съоръжението централа, оценителят
в изпълнението е дал заключение за два телефонни апарата и централата /една
съгласно обясненото в съдебно заседание от управителя на ищеца/ е продадена на
търга за цената на два апарата. В настоящото производство вещите лица са дали
заключения за пазарната стойност на телефонна централа; трите заключения са
изключително различни, но се установява, че централата е продадена на цена,
която е с най-малко 6 358 лева по-ниска от 75% от пазарната й стойност - по
заключението на тройната експертиза.
Извън обсъдените до
тук, останалите движими вещи, изнесени на явен търг с устно наддаване на
22.02.2011г., не са продадени.
Ищецът твърди, че в
хода на изпълнението са изчезнали негови движими вещи. В приложение /л.139-140/
към допълнителната уточняваща молба е конкретизирал претенцията си за лисващи
вещи до такива, които са изнесени, но не са продадени на търга на 22.02.2011г.
/част от тях/.
Движими вещи са
били предмет на принудително изпълнение по делото и след търга от 22.02.2011г.
Опис на такива е
извършен на 01.03.2011г. и на 17.03.2011г. За описаните на тези две дати
движими вещи е проведена публична продан от 04.04.2011г. до 04.05.2011г.; за
купувач е обявена "Т. Б.Д"АД и е издадено постановление за възлагане
на вещите.
Опис на движими
вещи е извършен и на 23.06.2011г. Обявената за описаните на тази дата движими
вещи публична продан от 08.07.2011г. до 08.08.2011г. не е станала. Проведена е нова
продан от 09.09.2011г. до 10.10.2011г, приключила с обявяването на купувач "Т.
Б.Д"АД и издаването на постановление за възлагане.
Вещите лица по
настоящото дело са проверили и съпоставили протокола за търга от 22.02.2011г. с
протоколите за опис от 01.03.2011г., 17.03.2011г. и 23.06.2011г. Съвкупният
анализ на дадените от тях заключения показва, че в огромната си част движимите
вещи, които не са били продадени на търга от 22.02.2011г. са били последващо на
посочените дати описани. Съответно на това те са били продадени на публичните
продани, проведени и осъществени за описаните на 01.03.2011г., 17.03.2011г. и
23.06.2011г. движими вещи. Последното се отнася включително за 22 броя спални
по т.87 по протокола за опис от 29.12.2010г. Съгласно съдържащото се в исковата
молба признание на ищеца, същият е имал в хотела 10 броя спални и общо толкова
вещи от този вид са описани на 17.03.2011г. и 23.06.2011г. и продадени.
Липсват
действително данни за няколко от вещите, за които продажбата на търга от
22.02.2011г. не е станала. По протокола за търга това са вещите по т.4 - стенен
часовник 4 броя, т.58 - професионална вана за пържене, т.62 - контейнер за
кафе, т.69 - газова бутилка 2 броя, т.90 - кухненски шкаф с мивка и СКШ - само 5 броя /според признанията на ищеца в исковата молба/, т.2
- ледогенератор. Същото се отнася и за 18 броя от вещите по т.12 и т.86. Касае
се за телевизори КТН 21 инча; на 22.02.2011г. на търг са изнесени общо 23 броя
от тази вещ - т.12 и т.86 от протокола и проданта им не е станала. После на
01.03.2011г. и на 17.03.2011г. са описани, съответно продадени на публичната
продан общо пет броя от тях, но не и останалите 18 броя.
Тези вещи не са
описани и продадени при следващите 22.02.2011г. изпълнителни действия, които се
посочиха. Не са били предмет на други изпълнителни действия. Няма данни и не се
твърди от ответника да са върнати на ищеца. В изпълнителното производство се
съдържат доказателства, че на ищеца са върнати документи, а длъжниците -
физически лица са били поканени да получат свои лични вещи, находящи се в
обекта. За изброените тук вещи на ищеца такива данни липсват. Същите са се намирали в недвижимия имот, предмет
на принудително изпълнение; ползвали са се и са свързани с неговото
предназначение и функциониране като хотел. Хотелът и в масовия случай движимите
вещи в него /без тези, продадени на търга от 22.02.2011г./ са възложени на "Т.
Б.Д"АД. Като се имат предвид тези обстоятелства, може да се направи извод,
че при предаване владението на недвижимия имот - хотела на купувача в негова
фактическа власт са останали и находящите се в имота, непродадени движими вещи,
които се констатираха по-горе.
Вещото лице Н.Л. е
дал заключение, неоспорено в тази част, за пазарната стойност на вещите, които
не са продадени на търга от 22.02.2011г. Съгласно заключението пазарната
стойност на вещите, за които се установи, че и после не са били продадени в
изпълнението, възлиза, както следва: т.4
- стенен часовник 4 броя по 25 лева, общо 100 лева; т.58 - професионална вана
за пържене - 120 лева; т.62 - контейнер за кафе - 20 лева; т.69 - газова
бутилка 2 броя по 50 лева, общо 100 лева; т.90 - кухненски шкаф с мивка и СКШ -
5 броя по 130 лева, общо 650 лева; т.2 - ледогенератор - 200 лева; т.12 и 86 -
телевизор КТН 21 инча - 18 броя по 130 лева, общо 2 340 лева.
Проведената от
04.04.2011г. до 04.05.2011г. публична продан, приключила с постановление за
възлагане, не е необходимо да бъде обстойно изследвана. Макар ищецът да навежда
съображения за незаконност на изпълнението и в тази му част, претенция за вреди
от тези действия не е заявена. В уточняващите молби и приложенията към тях, претенциите
за вреди от изпълнение спрямо собствени на ищеца движими вещи са сведени до вещите,
предмет на търга от 22.02.2011г. -
продадени /л.133 -134/ и изчезнали /л.139-140/, както и вещите, продадени
м.октомври 2011г. /л.136-137/. По същите
съображения не подлежат на изследване наведените в хода на съдебното
производство доводи за изчезнали в изпълнението и други вещи /напр.матраци/,
които не са заявени като предмет на претенцията в приложението /л.139-140/ към
уточняващата молба.
От 09.09.2011г. до 10.10.2011г. е проведена публична
продан на движими вещи, описани на 23.06.2011г. Тя е нова продан по чл.494 от ГПК, след като първата, проведена от 08.07.2011г. до 08.08.2011г., поради
неявяването на купувач, е обявена за нестанала. Видно е от книжата по делото,
че проданта е обявена и проведена, като за всяка вещ е конкретизирана начална
цена, отделно е посочен общият сбор от всички. Началната цена при новата продан
е определена на 80% от началната цена на първата /нестаналата/ продан. Единственият
явил се наддавач "Т. Б.Д"АД е
обявен за купувач и с постановление от 17.10.2011г. вещите са му възложени по предложената от него
цена, минимално надхвърляща обявената първоначална такава /за всяка вещ по
отделно и общо като сбор/. Цената е внесена от купувача /л.2319/.
Заключението на
вещото лице Н.Л. за пазарната стойност на вещите е оспорено в частта за тези по
т.15 и т.*. Въпросът за пазарната стойност на тези две вещи е поставен и на
повторната едничина и на тройната експертиза. Като се съпоставят заключенията
на вещите лица с книжата по делото и в частност с протокола от 11.10.2011г. за
обявяване на купувач, се установява, че част от вещите са продадени по цени,
които са дори по-високи от посочените им от вещото лице пазарни стойности / напр.
т.5, т.3, т.2, т.13/; друга част от вещите са продадени на цени, по-ниски от
посочените от вещите лица пазарни стойности. Съпоставката се извършва при
отчитане на цената, на която е продадена съответната вещ, без ДДС. Както вече
се посочи обаче, вещите са продадени на нова продан, при начална цена, която е 80%
от началната цена на първата продан, която от своя страна е 75% от приетата от
съдебния изпълнител пазарна стойност. При редуциране по идентичен механизъм на
пазарните стойности на вещите по заключенията на вещите лица в настоящото
производство, резултатите, които се получават не са по-високи от цените, на
които са продадени вещите в
изпълнителното производство.
На следващо място
ищецът твърди, че движими вещи /л.138/, принадлежащи на друго лице, които му
били предоставени за ползване, също са били предмет на принудително изпълнение
и са продадени по цени, по-ниски от действителната им пазарна стойност. По
съображения, които ще се изложат по-долу, съдът счита, че не е необходимо изследването
от фактическа страна на въпроса дали вещите, за които ищецът признава, че не са
негови, наистина са продадени по цени, които са по-ниски от пазарната им
стойност.
На последно място,
ищецът не е доказал, че поради изпълнението върху недвижимия имот хотел "Ф." е пропуснал в следващите шест години да
реализира печалба от по 100 000 евро на година. Същият се позовава на
представения от него договор от **.04.2012г., с който купувачът от
изпълнителното производство "Т. Б.Д"АД предоставил имота под наем на
трето лице при годишна наемна цена от 2** 000 лева. Ищецът обаче не твърди, че,
ако не бе загубил имота, би го отдавал под наем и би получавал приходи от наем.
Напротив - изрично в съдебно заседание ищецът е изяснил, че, ако не бе загубил
имота, той би го експлоатирал така, както и в предходните години - като сам
упражнява в него търговска хотелиерска дейност. Следователно пропуснатата му
печалба не се съизмерва с доходи от наеми, каквито ищецът не би получавал, а с
разликата между приходите от хотелиерските услуги и разходите за дейността.
Доводът в съдебно заседание, че доказването на това било невъзможно е
необоснован и не налага възприемането на твърдяната от ищеца печалба от по 100
000 евро на година.
Изпълнителното
производство е прекратено с постановление на съдебния изпълнител от
21.01.2013г.
При така
установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Исковете са по чл.441
от ГПК във вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.74 ал.1 от ЗЧСИ. За да са основателени, необходимо е ответникът,
като частен съдебен изпълнител, да е осъществил твърдяното от ищеца незаконно
изпълнение, то да е сторено виновно, ищецът да е претърпял твърдяните от него
вреди и те да са резултат от виновното незаконно изпълнение, осъществено от
ответника.
С някои изключения /които ще
бъдат обсъдени
по-долу/ действията на ответнка, като частен съдебен
изпълнител, по процесното принудително изпълнение, с които се свързва исковата
претенция, не са незаконни. Противно на поддържаното от него, ищецът не е нередовно уведомен за образуваното изпълнително производство, с
нередовно връчена покана за доброволно изпълнение. Верно е посоченото от ищеца,
че връчването на книжа по делото /поканата за доброволно изпълнение, ведно със
съобщението за насрочените за 29.12.2012г. описи на недвижимия имот и движими
вещи в него/ на физическо лице, което не му е служител /дъщерята на управителя
на дружеството/, не е предвиден в процесуалния закон способ за връчване на книжа на юридическо лице. Независимо от това обаче по делото
е извършено надлежно и в съответствие с чл.18 ал.6 от ЗЧСИ и чл.50 ал.4 от ГПК
връчване. Фактически ищецът не е получил книжата, изпратени на адреса му на
управление, но то е по причина, стояща у него /не е поддържал офиса си и
служител, който да приема кореспонденцията му/ и не отрича редовността на
връчването.
Безспорно е, че
изпълнителните действия от 29.12.2010г. са предприети и извършени преди
изтичане на срока за доброволно изпълнение, но липсва правна норма, която да
забранява извършването на действия на принудително изпълнение преди изтичане
срока по чл.428 ал.1 от ГПК. Друг е въпросът как едно доброволно изпълнение би
се съобразило от съдебния изпълнител спрямо насрочени вече действия на
принудително изпълнение, но това е извън настоящия спор, в който доброволно
изпълнение липсва. Изпълнителните действия от 29.12.2010г. не са опорочени и от
твърдяното от ищеца, че бил в преговори с взискателя за разсрочване на
задължението - твърдението не е доказано, а и преговорите между длъжника и
взискателя не са предвидено в закона основание за отлагане или непредприемане
на изпълнителни действия, или за спиране на изпълнителното производство.
Описването на
29.12.2010г. само на част от движимите вещи в недвижимия имот хотел "Ф."
и изобщо поетапното описване и съответно продаване /на явен търг и публични
продани/ на движимите вещи в обекта не е незаконно, защото липсва изискване
принудителното изпълнение да бъде насочено и проведено едновременно и
еднократно върху цялото имущество на длъжника.
Следва да се
отбележи, че протоколът за описа от 29.12.2010г. на движими вещи е явно
неверен, доколкото е посочено да са описани вещи, които практически не са били
видени от съдебния изпълнител - напр.
спални, мивки със СКШ, единични легла, гардероби, телевизори и някои други,
вписани в протокола чрез механично умножаване по броя на помещенията. Този
подход прави описа незаконен, но само що се отнася до вещите, вписани в
протокола по посочения начин. За настоящия спор е от значение, че вещите,
продадени на търга на 22.02.2011г. са били налични, реално описани на
29.12.2011г. и що се отнася до тях, действията по описването им не са
опорочени.
Съображенията за
незаконност на публичната продан от 04.04.2011г. до 04.05.2011г. на движимите
вещи, описани на 01.03.2011г. и 17.03.2011г., не подлежат на обсъждане. Както
се посочи вече, ищецът няма претенции за вреди от изпълнението върху тези
конкретни вещи, а то от своя страна няма връзка със заявените от ищеца
претенции за вреди от изпълнението върху другите имущества.
Въведеното от
ищеца, че продадените на търга от 22.02.2011г. и на втората по ред публична
продан от м.октомври 2011г. движими вещи, са продадени по цени, по-ниски от
пазарната им стойност и това е незаконосъобразно, е неоснователно /с няколко
изключения/. Преобладаващо вещите са продадени по цени, които са равни или
малко по-високи от началната цена, на която е обявен търгът/публичната продан и
не са резултат на нарушения в организирането и провеждането на процедурите по
чл.481 от ГПК и чл.474 ал.1 във вр. с чл.487 и сл. от ГПК - такива не се
твърдят от ищеца и не са въведени като основание на претенцята му. Следователно
те биха могли да бъдат приети за незаконни, ако базата, на която са постигнати
- началната цена на търга/публичната продан - е формирана в нарушение на
законоустановени изисквания. В съответствие с чл.468 ал.1 от ГПК /рад.ДВ
бр.42/2009г./ и чл.485 от ГПК /ред. ДВ бр.59/2007г./ началната цена се определя
в размер на 75% от стойността на вещта, а в съответствие с чл.494 ал.2 от ГПК
/ред.ДВ бр.59/2007г./, когато публичната продан бъде обявена за нестанала,
новата продан се обявява при начална цена в размер на 80% от началната цена на
първата продан. В настоящия случай се установи, че съдебният изпълнител е
спазил посочените правила. Фактически, в преобладаващия случай цените, на които
са продадени вещите на търга от 22.02.2011г. и на публичната продан от
м.октомври 2011г., са по-високи, равни или минимално по-ниски от началната
цена, която би се формирала по правилата на горецитираните разпоредби, ако те
се приложат към дадените от експертите в настоящото производство пазарни оценки
на вещите. Доколкото са налице разлики, те са пренебрежимо малки. Следва да се
има предвид, че пазарната стойност на една вещ не е абсолютна, нормативно
определена величина, както и, че експертите в настоящото производство са дали
оценките си въз основа на доказателствата по делото, без да имат лични
възприятия от вещите в момента, към който ги оценяват /2011г./. При отчитане на
това, несъществените различия между пазарните стойности на вещите, възприети от
съдебния изпълнител и посочени от експертите в настоящото производство, не
могат да обосноват извод, за незаконно формирана начална цена за
търга/публичната продан и на тази база за незаконност на цените, на които реално
са продадени вещите. Следва да се посочи още и това, че поначало в цитираните
законови разпоредби е заложена реалната възможност при принудително изпълнение
едно имущество да бъде продадено на цена под пазарната му стойност - ако не се
наддаде достатъчно високо над началната цена, която винаги е по-ниска от
пазарната стойност на имуществото. Именно това е осъществено в настоящия случай
и то не е незаконно.
Предходното не се
отнася до няколко вещи, продадени на търга от 22.02.2011г. - т.50, 21, 14 и 20. То не се отнася и до
продадения на публична продан недвижим имот хотел "Ф.". Тези
имущества са продадени по цени, които са по-ниски от 75% от посочените в
настоящото производство от експертите пазарни стойности и разликите са твърде
съществени, за да могат да бъдат обяснени с отдалечеността във времето, липсата
на лични възприятия и различните експертни виждания на различните оценители.
Това особено се отнася до недвижимия имот, при който разликата възлиза на
най-малко 94 401.44 лева и явно е свързана с прилагането на различни методи на
оценяване - в изпълнителното производство от една страна и от вещите лица в
исковото производство от друга страна. Така също вещите по т.14 и 20,
фактически съставляващи една телефонна централа, са оценени в изпълнителното
производство като два телефонни апарата и продадени с минимум 6 358 по-малко от 75% от пазарната стойност на една
телефонна централа по установеното в настоящото производство. За тези имущества
се налага, че съдебният изпълнител е определил стойностите им значително под
действителната им пазарна стойност, а то се е отразило в незаконно занижаване
на началната цена за продажбата им на търга/публичната продан.
Противно на
твърдяното от ищеца, липсва нарушение в това, че наддавачът "Т. Б.Д"АД
е участвал в публичната продан на недвижимия имот с повече от едно наддавателно
предложение - чл.489 ал.2 от ГПК. Липсва нарушение и в това, че същият е
допуснат да участва като наддавач от позицията на присъединен взискател. Когато
е конституирана като присъединен взискател, подала е наддавателните си
предложения и е обявена за купувач по най-високата предложена цена, "Т. Б.Д"АД
се е надлежно по чл.456 от ГПК легитимирала с права на взискател. Веднага след
обезсилване на изпълнителния лист в полза на банката и уведомяването му съдебният
изпълнител е съобразил следващите си действия с това. В частност изискал е
внасяне на пълния размер на цената, по която банката е обявена за купувач /а не
само на частта, необходима за изплащане съразмерните части на останалите
взискатели/. В тази връзка - установи се, че цената е внесена от купувача и не
е налице твърдяната незаконност на възлагането на имота при невнесена цена.
Установеният
по-горе факт, че посочените в протокола за търга от 22.02.2011г. вещи по т.4 -
стенен часовник 4 броя, т.58 - професионална вана за пържене, т.62 - контейнер
за кафе, т.69 - газова бутилка 2 броя,
т.90 - кухненски шкаф с мивка и СКШ - 5 броя, т.2 - ледогенератор, т.12 и 86 -
телевизор КТН 21 инча - 18 броя, не са продадени в хода и до приключване на
изпълнителното производство и не с предадени на ищеца, означава, че е налице
незаконност на изпълнението. Съобразно чл.481 ал.10 от ГПК непродадените на
търга вещи е следвало да бъдат освободени и предадени на длъжника - ищеца; тъй
като той не е присъствал на търга, вещите и трябвало да бъдат оставени на
негово разположение на мястото на проданта в хотел "Ф.". Няма пречка
по отношение на същите вещи отново да бъде насочено принудително изпълнение и
именно това е осъществено за повечето такива, но не и за изброените по-горе.
След приключване на търга, на който тяхната продан не е станала, те са оставени
на мястото в хотела, но не на разположение на длъжника - ищеца. Той не е имал
достъп до тях; той, чрез управителя си, и длъжниците - физически лица, са били допуснати
и канени от съдебния изпълнител в имота за получаване на документация и лични
вещи, но не и на горните изброени вещи. Както се посочи вече, тези вещи
очевидно са преминали във фактическа власт на купувача на хотела при въвода му
във владение, но те не са му били продадени. За тези вещи е налице незаконно
бездействие от страна на съдебния изпълнител да изпълни задълженията си по
чл.481 ал.10 от ГПК.
Не е налице такова
неизпълнение за останалите вещи, за които ищецът твърди, че са изчезнали в изпълнителното
производство, но за които се установи, че в действителност са били продадени
при публичните продани от м.юни и м.октомври 2011г.
Незаконното
неизпълнение на задължението на съдебния изпълнител да върне на ищеца - длъжник
изброените вещи, за които проданта на търга не е станала и които не са били
обект на следващо принудително изпълнение, е виновно.
Не е виновно
извършено от съдебния изпълнител определянето значително под дейстителната
пазарна стойност на стойността в изпълнителното производство и на началната
цена за търга и публичната продан на вещите по т.50, 21, 14 и 20 и на
недвижимия имот. Съдебният изпълнител не е експерт и няма специални знания за
стойността на имуществата. Поради това и разпоредбите на чл.468 ал.2 /ред. ДВ
бр.42/2009/ и чл.485 ал.1 /ред. ДВ бр.59/2007г./ от ГПК му дават възможност да
ползва вещо лице за определяне стойността на вещите и имотите. И отново поради
липсата на специални знания съдебният изпълнител не би могъл да знае доколко
едно иначе аргументирано и обосновано заключение на лицензиран оценител е точно
и достоверно. Ето защо не е виновно действието на съдебния изълнител, с което
определя стойността на подлежащото на принудително изпълнение имущество въз
основа на заключение на вещо лице, което е невярно.
От виновното
неизпълнение на задължението на съдебния изпълнител да върне на длъжника
изброените вещи, за които проданта на търга не е станала и които не са били
обект на следващо принудително изпълнение,
ищецът е претърпял вреди. Те се изразяват в загубата на вещите и са на стойност, както следва: т.4 - стенен часовник 4 броя по 25 лева, общо
100 лева; т.58 - професионална вана за пържене - 120 лева; т.62 - контейнер за
кафе - 20 лева; т.69 - газова бутилка 2 броя по 50 лева, общо 100 лева; т.90 -
кухненски шкаф с мивка и СКШ - 5 броя по 130 лева, общо 650 лева; т.2 -
ледогенератор - 200 лева; т.12 и 86 - телевизор КТН 21 инча - 18 броя по 130
лева, общо 2 340 лева. Или общо вредите са в размер на 3 530 лева. Над този
размер вреди от тази категория ищецът не е претърпял, защото останалите вещи,
твърдяни от него да са изчезнали/неналични, всъщност са продадени в
изпълнението.
Разликата между
цената, на която са продадени на търга вещите по т.50, 21, 14 и 20 и
недвижимият имот, и значително по-високия размер на пазарната им стойност по
заключенията на вещите лица в настоящото производство е загуба за собственика.
Тя обаче не е пряка и непосредствена последица на незаконно определената
стойност и начална продажна цена на тези имущества в изпълнителното
производство. Защото не може със сигурност да се приеме, че, ако началната цена
бе определена в по-висок размер, посочените вещи и недвижимият имот биха се
продали на/над така определената по-висока начална цена. Съществува такава
вероятност, но в никакъв случай то не е сигурно. Щом като при по-ниската
начална цена от 1 **8 750 лева /без ДДС/ на проданта на недвижимия имот са се
явили само двама наддавачи с общо четири
наддавателни предложения, не би могло с категоричност да се заключи, че при
евентуално определяне на началната цена в по-високия размер от 1 549 050 лева в проданта биха се подали
по-високи наддавателни предложения и имотът реално и наистина би бил продаден
на по-висока цена. Разбира се, ако имотът не би се продал, той би останал в
патримониума на длъжника, но в такъв случай дългът му не би бил погасен, а то
не е изгодно и за длъжника. Идентично е положението и за движимите вещи от
търга по т.50, 21, 14 и 20.
Що се отнася до
твърдяната от ищеца разлика между продажната цена и по-високата пазарна
стойност на вещите от приложението на л.138 към допълнителната му молба - дори
и такава разлика да е налице, тя не е загуба, вреда за ищеца. Самият той е
посочил, че това не са негови, а на друго лице вещи, които той само е ползвал.
Ползвателят на една чужда вещ не е и не би могъл да бъде увреден от разликата в
продажната цена и пазарната стойност на вещта. Увреден в този аспект може да
бъде само собственикът на вещта. Ползвателят може да бъде увреден от това, че
поради проданта на вещта, той е лишен от ползването й и вредите му съставляват
онова, което е дал, за да си осигури ползването на друга такава вещ /например
наемна цена/. Иск за такива вреди не е предявен, а вредите, които претендира
във връзка с ползваните от него чужди вещи, ищецът не е претърпял.
Както се установи
по-горе, ищецът не доказа да е претърпял вреди, изразяващи се в пропусната
печалба от експлоатацията на хотела за 2011г. - 20*г. от по 100 000 евро на
година. Отделно, че пропуснатата печалба като вреда може да бъде резултат само
на изобщо незаконно принудително изпълнение върху хотела; т.е. ако той изобщо
не е следвало да бъде предмет на изпълнение /напр.поради несеквестируемост/,
което не се твърди и не е въведено като основание на претенцията.
От изложеното
следва, че ищецът няма право на обезщетение за вреди от проведено от ответника
незаконно изпълнение за 1 173 498 лева - пропусната печалба, за 197 412 лева -
разлика в продажната цена и пазарната стойност на ползвани от ищеца чужди
недвижими вещи, за 51 411.85 лева -
разлика в продажната цена и пазарната стойност на собствени на ищеца
движими вещи, за 4 *7 623 лева - разлика в прадяжнятя цуня и пазарната стойност
на собствения на ищеца недвижим имот хотел "Ф." и за 203 829.81 лева
- стойност на непродадени в изпълнението и невърнати на ищеца негови движими
вещи.
Дори и да се
приеме, че за ищеца е възникнало право на обезщетение за вреди от незаконно
продадени негови имущества на значително по-ниски от пазарната им стойност
цени, то се свежда само до продадените на търга вещи по т.50, 21, 14 и 20 лева
и до недвижимия имот. Вземането за
обезщетение за движимите вещи е възникнало и е изискуемо на 22.02.2011г.,
когато вещите са продадени на търг и ищецът ги е загубил. Вземането за
обезщетение за недвижимия имот е възникнало и е изискуемо на 02.06.2011г.,
когато е влязло в сила постановлението за възлагане на имота и ищецът го е
загубил. В съответствие с чл.114 ал.1 във вр. с чл.110 от ЗЗД с изтичане на
петгодишен давностен срок вземанията са погасени съответно на 22.02.20*г. и на 02.06.2011г.
Искът е предявен 22.06.20*г., след погасяване на вземанията по давност.
За ищеца е възникнало и не е погасено по
давност вземане за обезщетение в размер на 3 530 лева за собствените му движими
вещи, които ответникът не е продал в принудителното изпълнение и незаконно
виновно не му е върнал - по протокола за търга от 22.02.2011г. вещите по т.4 -
стенен часовник 4 броя, т.58 - професионална вана за пържене, т.62 - контейнер
за кафе, т.69 - газова бутилка 2 броя,
т.90 - кухненски шкаф с мивка и СКШ - 5 броя, т.2 - ледогенератор, т.12 и 86 -
телевизор КТН 21 инча - 18 броя. Вземането е възникнало и е изискуемо от датата
на прекратяване на изпълнителното производство - 21.01.2013г. Това е крайният
момент, от който никое имущество на длъжника, в частност посочените движими
вещи, не е можело да бъдат вече предмет на принудително изпълнение. Това е
моментът, в който най-късно съдебният изпълнител е трябвало да върне на ищеца
вещите и, като не го е сторил, му е причинил вреди в посочения размер. До
предявяване на иска са изминали по-малко от пет години и вземането за
обезщетение не е погасено по давност.
Следователно
предявеният иск е основателен в размер на 3 530 лева, до който размер той
следва да бъде удовлетворен.
Следва да се
подчертае, че предявената претенция за 28 986.52 лева не е заявена като сбор от
по-малки суми, всяка съставляваща 0.5% от размера на вреди за отделни
имущества. Претенцията за 28 986.52 лева е заявена като част от общо 5 797
304.66 лева, дължимо от ответника на ищеца обезщетение за имуществените
вреди, които му е причинил от проведеното от него като частен съдебен
изпълнител с рег.№* и район на действие ДОС незаконно изпълнение по изп.д.№**/2010г.
Поради това и претенцията следва да се удовлетвори в установения й основателен
размер от 3 530 лева /а не за 0.5% от тази сума/.
За разликата над 3 530 лева до пълния предявен размер от 28 986.52 лева
искът е неоснователен и следва да се отхвърли.
Съответно на този резултат и на осн.чл.78 ал.1 и 3 от ГПК всяка от страните
има право да получи от другата съразмерна част от разходите си за водене на
делото.
Съразмерната на изгодния за ищеца резултат от спора част от държавната
такса възлиза на 141.20 лева. За вещи лица той е платил общо 2 632 лева, от
които следващата му се част възлиза на 321.53 лева. Тук не се взема предвид
сумата 1 155 лева също за вещи лица, която до постановяване на решението ищецът
не е внесъл. На ищеца не се следва и адвокатско възнаграждение, каквото, видно
от договора за правна помощ, той е договорил, но няма данни да е платил.
Ответникът е платил за вещи лица общо 3 040.67 лева; от тях съразмерно на
изгодния за него резултат му се следват 2 670.37 лева. На един адвокат за защита
той е платил 3 360 лева и има право на 2 950.82 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА С.Р.С. от гр.Д., пл."С." №* ет.*, да заплати на "К."**
със седалище и адрес на управление в гр.В., ул."А. К." №* - партер и
адрес по делото в гр.В., ул."И.А."№* вх.* ет.* ап.**, сумата 3 530
лева, част от общо 5
797 304.66 лева, дължимо от ответника на ищеца обезщетение за имуществените
вреди, които ответникът му е причинил от
проведеното от него като частен съдебен изпълнител с рег.№* и район на действие
ДОС незаконно изпълнение по изп.д.№**/2010г., като
ОТХВЪРЛЯ предявения от "К."**
със седалище и адрес на управление в гр.В., ул."А. К." №* - партер и
адрес по делото в гр.В., ул."И.А."№* вх.* ет.* ап.**, срещу С.Р.С. от
гр.Д., пл."С." №* ет.*, иск за горницата над 3 530 лева до пълния
предявен размер от 28
986.52 лева, част от общо
5 797 304.66
лева, дължимо от ответника на ищеца обезщетение за имуществени
вреди, които ответникът му е причинил от
проведеното от него като частен съдебен изпълнител с рег.№* и район на действие
ДОС незаконно изпълнение по изп.д.№**/2010г.
ОСЪЖДА С.Р.С. от гр.Д., пл."С." №* ет.*, да заплати на "К."**
със седалище и адрес на управление в гр.В., ул."А. К." №* - партер и
адрес по делото в гр.В., ул."И.А."№* вх.* ет.* ап.**, сумата 141.20
лева и сумата 321.53 лева - съразмерни части от платените от ищеца държавна
такса и разноски за вещи лица.
ОСЪЖДА "К."** със седалище и адрес на управление в гр.В.,
ул."А. К." №* - партер и адрес по делото в гр.В., ул."И.А."№*
вх.* ет.* ап.**, да заплати на С.Р.С. от гр.Д., пл."С." №* ет.*,
сумата 2 670.37 лева и сумата 2 950.82 лева - съразмерни части от платените от
ответника разноски за вещи лица и адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - В. в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: