№ 292
гр. София, 11.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Даниела Борисова
Членове:Милен Михайлов
Виктория В. Грънчарска
при участието на секретаря Татяна Ив. Асенова
в присъствието на прокурора Х. Люцк. А.
като разгледа докладваното от Милен Михайлов Въззивно частно
наказателно дело № 20251100601121 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С протоколно определение от 24.01.2025 г. по НЧД № 16255/2024 г., Софийски
районен съд, Наказателно отделение, 112 състав, се е произнесъл по реда на чл. 306,
ал.1, т.1 НПК, вр. чл. 25, ал.1, вр. чл. 23, ал.1 НК, като е ОПРЕДЕЛИЛ едно общо най-
тежко наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ТРИ години, наложено на С.
П. В., измежду наложените му по НОХД № 4267/2022 г., НОХД № 3413/2021 г., НОХД
№ 14654/2022 г., НОХД 13847/2022 г., НОХД № 7636/2021 г., НОХД № 15325/2022 г.,
НОХД № 13795/2023 г., НОХД № 573/2024 г. и НОХД № 9018/2024 г. по описа на
Софийски районен съд.
Увеличил е на основание чл. 24 НК така определеното общо най- тежко
наказание с ½, като общото наказание, определено на осъдения, съдът е ОПРЕДЕЛИЛ
като „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА,
което да бъде изтърпяно при първоначален „строг режим“.
Съдът е ПРИСПАДНАЛ на основание чл.25, ал.2, вр. чл. 59 НК от времето на
определеното общо най- тежко наказание, времето, през което осъденият е бил
задържан и е търпял наказание по всяко едно от посочените по- горе девет
1
производства.
Недоволен от така постановения акт е останал осъдения С. П. В., който в срока
по чл. 319, ал.1 от НПК, чрез защитника си адвокат О. С.- САК, е депозирал въззивна
жалба, в която сочи, че обжалва Определение на Софийски районен съд от 24.01.2025
г. по НЧД № 16255/2024 г., НО, 112 състав, в частта, с която така определеното
наказание е увеличено с една втора. Моли, въззивният съд да измени
първоинстанционната присъда в тази й част, като не бъде прилаган чл. 24 НК или бъде
определено увеличение на общото най- тежко наказание в по- малък размер.
С подадената жалба не се правят искания за събиране на доказателства от
въззивния съд.
В разпоредително заседание от 25.02.2025 г., въззивният съд, по реда на чл. 327
НПК, след като се запозна с частната въззивна жалба, прецени, че следва да бъдат
изискани актуална справка съдимост на осъдения С. В., както и справка за
изтърпените от същия наказания.
В рамките на проведеното въззивно съдебно следствие, на основание чл. 283
НПК са прочетени и приети приложените по делото писмени доказателства- Справка
за съдимост на С. В. с рег. № 2503100050000112707/10.09.2025 г.; Справка от ГДИН-
МП с рег. № 20721/26.02.2025 г., относно изтърпяното наказание „Лишаване от
свобода“ от осъдения; Справка от ОСИН, сектор „Пробация“- ГДИН, от която е видно,
че осъденият не е изтърпявал наказание „Пробация“; Справка от НСлС-РБ с №
*********/07.03.2025 г. във връзка със задържанията под стража на осъденото лице;
Справка от ГДИН от 17.03.2025 г. относно търпените наказания „Лишаване от свобода“
от осъдения С. В..
Пред настоящата инстанция осъденият С. В. се явява лично, заедно със
служебния му защитник – адвокат О. С..
В съдебното заседание пред въззивната инстанция, защитникът на осъденото
лице - адвокат О. С., сочи, че осъденият С. В. е недоволен от максимално увеличения
размер на определеното при групирането наказание с ½, като счита, че това е
неоснователно и незаконосъобразно. Алтернативно счита, че увеличението трябва да е
с по- нисък размер. Излага аргументи, че извършените множество предходни
престъпления и осъждания по тях не обосновават в достатъчна степен налагането на
максималното увеличение с ½ на така определеното общо наказание, както и че
изтърпяната част от предходните осъждания и така определеното общо наказание са
постигнали в значителна степен своята изправителна роля и увеличаването не би
постигнало по- различен ефект от постигнатия до сега.
Прокурорът при Софийска градска прокуратура намира частната въззивна жалба
за неоснователна. Счита, че определението на Софийски районен съд е правилно и
законосъобразно и първоинстанционният съд правилно е анализирал деветте
2
осъждания на подсъдимия и правилно е намерил за налични предпоставките по чл. 24
НК. Сочи, че осъденият е с висока степен на обществена опасност, предвид, че
многократно е изтърпявал наказание „Лишаване от свобода“ и това не е оказало върху
същия коригиращо и превъзпитателно въздействие. Моли, съдът да потвърди
определението на Софийски районен съд и да остави без уважение така депозираната
въззивна жалба.
Осъденият се придържа към изложеното от неговия защитник. Сочи, че от месец
октомври 2024 г. е освободен и през времето от тогава е работил и не е извършвал
престъпления. Изтъква, че иска да работи и да живее нормален живот и не мисли да
извършва престъпления.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства,
обжалваното определение, изложеното във въззивната частна жалба, както и
доводите и възраженията, направени в съдебно заседание и след като въз основа
на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка
на първоинстанционния съдебен акт, по отношение на неговата
законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл.
314 НПК, намира за установено следното:
Въззивната жалба на осъдения С. В. е подадена в срока по чл. 319 от НПК и от
легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана.
След извършване на проверката на настоящия въззивен съдебен състав, по
отношение на редовността на въззивната частна жалба, съдът пристъпи и към
преценка по обосноваността и законосъобразността на обжалвания
първоинстанционен съдебен акт.
Настоящият съд намери, преценявайки обосноваността и законосъобразността на
обжалваното определение, че разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съображенията в тази насока са следните:
Производството по НЧД № 16255 по описа за 2024 г. на СРС, НО, 112 състав е
образувано по предложение на Софийска районна прокуратура, по реда на чл. 306,
ал.2, вр. ал.1, т.1 НПК, за определяне на едно общо най- тежко наказание измежду
наложените на осъдения С. В. наказания по НОХД № 4267/2022 г., НОХД № 3413/2021
г., НОХД № 14654/2022 г., НОХД 13847/2022 г., НОХД № 7636/2021 г., НОХД №
15325/2022 г., НОХД № 13795/2023 г., НОХД № 573/2024 г. и НОХД № 9018/2024 г. по
описа на Софийски районен съд.
За да постанови обжалваното определение, Софийски районен съд е провел
3
съдебно следствие, в рамките на процедурата по чл. 306, ал.1, т.1 НПК. Приобщил е по
реда на чл. 283 от НПК, а именно чрез прочитане, събраните писмени доказателствени
средства. При постановяване на определението, първоинстанционният съд е обсъдил
събраните пред него относими писмени доказателства и доказателствени средства.
С протоколно определение от 24.01.2025 г. по НЧД № 116255/2024 г., Софийски
районен съд, Наказателно отделение, 112 състав е определил едно общо най- тежко
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три години, наложено на осъдения С. В.,
като същото е увеличил с ½ на основание чл. 24 НК, при което така определеното
наказание на осъдения е „Лишаване от свобода“ за срок от четири години и шест
месеца.
Въззивният съд намира, че определението на Софийски районен съд е
постановено в съответствие с императивните законови разпоредби и напълно се
солидаризира с него.
Видно от приобщените писмени доказателства и доказателствени средства е, че
предложението за групиране на наказанията касае следните присъди с наложени
наказания по тях:
По НОХД № 4267/2022 г. на осъдения С. В. е наложено наказание „Лишаване от
свобода“ в размер на една година и девет месеца, за деяние, извършено в периода
28.02.-01.03.2022 г., в сила от 05.04.2022 г.;
По НОХД № 3413/2021 г. на осъдения е наложено наказание „Лишаване от
свобода“ в размер на осем месеца, за деяние, извършено в периода 16.08.-
21.08.2020 г., в сила от 18.06.2022 г.;
По НОХД № 14654/2022 г. на осъдения е наложено наказание „Лишаване от
свобода“ в размер на шест месеца, за деяние, извършено на 08.01.2020 г., в сила
от 18.11.2022 г.
По НОХД 13847/2022 г. на осъдения е наложено наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от две години, за деяние, извършено на 26.02.2022 г., в сила от
15.12.2022 г.;
По НОХД № 7636/2021 г. на осъдения е наложено наказание „Лишаване от
свобода“ в размер на осем месеца, за деяние, извършено на 29.02.2020 г., в сила
от 23.04.2023 г.;
По НОХД № 15325/2022 г. на осъдения е наложено наказание „Лишаване от
свобода“ в размер на две години и четири месеца, за деяние, извършено на
22.02.2022 г., в сила от 29.06.2023 г.;
По НОХД № 13795/2023 г. на осъдения е наложено наказание „Лишаване от
свобода“ в размер на една година, за деяние, извършено на 18.08.2019 г., в сила
от 28.12.2023 г.;
По НОХД № 573/2024 г. на осъдения е наложено наказание „Лишаване от
4
свобода“ в размер на една година, за деяние, извършено на 18.01.2022 г., в сила
от 27.02.2024 г.;
По НОХД № 9018/2024 г. на осъдения е наложено наказание „Лишаване от
свобода“ в размер на три години, за деяние, извършено на 26.01.2022 г., в сила от
15.10.2024 г..
Така изложените факти по деветте присъди сочат, че по всички тези осъждания
престъпленията са извършени преди за кое и да е от тях да е налице влязла в сила
присъда, поради което всички изброени престъпления следва да бъдат групирани, а на
осъдения да бъде определено едно общо най- тежко наказание.
Настоящият съд счита, че правилно първият съд е групирал тези наказания, като
правилно е определил едно общо най- тежко наказание „Лишаване от свобода“ в
размер на три години.
Така също правилно и в съответствие със закона първият съд е увеличил така
определеното общо най- тежко наказание с ½ на основание чл.24 НК. В подкрепа на
това определение е фактът, че С. В. е многократно осъждан- с 14 присъди, поради
което е търпял множество наказания „Лишаване от свобода“ и въпреки това не са
налице данни да се е поправил и превъзпитал, независимо от поведението му от
октомври месец 2024 г.. Следва да се вземе предвид и че всяко едно от осъжданията на
С. В. е за престъпление против собствеността- кражби и грабежи, като повечето от тях
са извършени в условията на опасен рецидив, от което се вижда тенденция у лицето да
извършва престъпления от този тип, както и извършените от него представляват тежки
умишлени престъпления. Горното показва, че наложените на С. В. наказания не са
изиграли своята превантивна роля, което разкрива високата обществена опасност на
извършителя. По- голямата обществената опасност на осъдения С. В. се обуславя не
само от престъпленията по така групираните наказания, но също и от предходните
негови осъждания, сочейки за трайно изградени престъпни навици.
Именно поради това, правилно първоинстанционният съд е преценил, че
държавната принуда в този случай следва да бъде по- тежка от обичайната и
наказанието на лицето да бъде увеличено с ½ от определеното общо най- тежко, на
основание чл. 24 НК.
Предвид изложеното, следва да се приеме, че произнасянето на Софийски
районен съд с определението му от 24.01.2025 г. е правилно и законосъобразно, както
по отношение на групираните наказания, така и по отношение на увеличението с ½ на
така определеното общо най- тежко наказание, а също и приспаднатото време на
определеното най- тежко наказание, през което осъденият е бил задържан и е търпял
наказание по всяко едно от посочените девет наказателни производства.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 317 от НПК,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 24.01.2025 г., постановено от Софийски
районен съд, Наказателно отделение, 112 състав, по НЧД № 16255 по описа за 2024 г.
на същи съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6