Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 590
29.11.2021 г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на двадесет и осми октомври две хиляди двадесет и първа година в
състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА
ЖЕЛЕВА
Секретар: Ивелина Въжарска
Прокурор: Елеонора Иванова
като разгледа докладваното от съдия В.Желева и.административно дело №565 по
описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203, ал.1 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.1, ал.2 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано
е по искова молба от П.Т.З., ЕГН **********,***, подадена чрез пълномощника му
адв.Б.Г.Б.,***.
Искът е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ,
като ищецът претендира да бъде осъден ответника да му заплати сума в размер на 0,80
лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от отменена
като незаконосъобразна разпоредба от подзаконов нормативен акт. Претендира се и
присъждане на направените в настоящото производство разноски.
Ищецът твърди, че от 03.10.2017 г. бил читател и
ползвател на библиотечните услуги в Регионална библиотека „Пенчо Славейков“
гр.В.. Съгласно тогава действащата разпоредба на т.11.6.1.едностранно копиране
А4 – 0,08 лв./стр. и т.11.6.2. разпечатка на принтер А4, черно-бяло – 0,20
лв./стр., от Приложение №2 към Наредба на ОбС – Варна за определянето и
администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община
Варна, издадена с Решение №2452-2/44/6.3.2003 г., ищецът заплатил цени за отпечатване
на принтер от 0,80 лева – Фискален
бон/14.09.2018 г. и 1,00 лева – ФБ/01.03.2019 г., и за копиране на 0,08 лева – ФБ от 01.03.2019 г., въпреки, че
разпоредбата на чл.52 от Закона за обществените библиотеки уреждал заплащане на
такси за същите услуги, а не цени.
По жалба на
ищеца срещу цитираните по-горе разпоредби от местната наредба на ОбС – Варна, било
постановено Определение №767/21.03.2019 г. по адм.дело №2664/2018 г. на
Административен съд – Варна, с което жалбата му била оставена без разглеждане,
т.к. по идентичен Протест на Окръжна прокуратура – Варна било издадено Решение №522/15.03.2019
г. по адм.дело №2664/2018 г. на същия съд, в сила от обнародването му във
вестник „24-часа“ бр.189 от 25-26.07.2020 г., потвърдено изцяло с Решение №4042/13.04.2020
г. по адм.дело №8221/2019 г. на ВАС, с което било отменено цялото Приложение №2
от местната наредба, включително и разпоредбите на т.11.6.1-4 от същото
Приложение №2.
В исковата молба се твърди, че въпреки разписаното
му задължение в чл.195, ал.2 от АПК, Общински съвет – Варна не предприел
никакво служебно уреждане на правните последици за времето, когато е действала
порочната разпоредба. Твърди се, че съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ ответникът
носел отговорност за причинените вреди от отменени като незаконосъобразни
подзаконови нормативни актове, и имуществената претенция в размер на 0,80 лева
била пряка и непосредствена вреда, причинена на ищеца по времето, когато
действала порочната разпоредба, отменена с Решение №522/15.03.2019 г. по
адм.дело №2911/2018 г. на АС – Варна.
Ответникът по иска, Община Варна, представлявана
от Кмета на общината, чрез пълномощника си старши юрисконсулт Б. П. Б.,
депозира писмен отговор на исковата молба.
Заявява, че Приложение №2 от визираната в исковата
молба Наредба е действало към датата на отпечатване на приложения фискален бон
от 01.03.2019 г., който от друга страна не съставлявал доказателство, че именно
ищецът З. бил ползвал услугата и съответно заплатил въпросната сума. Освен това
в отговора се твърди, че видно от представения фискален бон от 01.03.2019 г.,
сумата заплатена за ползване на предоставяне от библиотеката услуга била
постъпила като приход в Регионална библиотека „Пенчо Славейков“ гр.В., ЕИК
*********, а не в приход на Община Варна. Цитира се разпоредбата на чл.52 от
Закона за обществените библиотеки и се твърди, че в конкретния случай вредата
била причинена от неправомерно събрана сума от длъжностно лице в Регионалната
библиотека на града, а не от орган или служител от структурата на Община Варна.
Развиват се съображения, че до отмяната ѝ с влязло в сила решение на 15.03.2019
г. визираната разпоредба била валидна и действаща, в какъвто смисъл били и
съображенията, залегнали в ТР №2/27.06.2016
г. на ОСС от I и II
колегия на ВАС по тълк.дело №2/2015 г. Твърди се, че такъв акт не можел да
причини вреди на граждани и юридически лица, а последващо решение за отмяната
му нямало обратно действие и не можело да преуреди възникналите обществени
отношения. По изложените съображения искът се счита за неоснователен и се
претендира отхвърлянето му.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково
счита исковата претенция за неоснователна
и недоказана, и предлага да бъде отхвърлена.
Съдът, като прецени доводите на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа
страна:
С Решение
№522/15.03.2019 г., постановено по адм.дело №2911 по описа за 2018 г. на
Административен съд – Варна, в производство по реда на чл.208 и сл. от АПК,
образувано по подаден протест от Окръжна прокуратура – Варна, е отменено
Приложение №2 към Наредбата за определянето и администрирането на местните
такси и цени на услуги на територията на Община Варна. Съгласно направеното в
него удостоверяване, съдебното решение е влязло в законна сила на 26.07.2020 г.
По делото е представена заверена от Общински съвет
– Варна разпечатка на Приложение 2 – Цени на услуги, предоставяни от Община
Варна на физически и юридически лица по чл.6, ал.2 от ЗМДТ, в редакцията,
отменена с горепосоченото съдебно решение. В същата се съдържа раздел „X. Копирни услуги,
продажба на бланки, заверки и др. извършвани от Дирекциите в община Варна и
районите“, раздел „XI. Дирекция „Култура и духовно развитие“, подраздел „Регионална библиотека
„Пенчо Славейков“ и т.11.6. Копирни услуги и разпечатване на принтер, сканиране
и заснемане: т.11.6.1. Копиране, в която точка под шест отделни позиции
са изброени видовете копиране и цената на страница за всеки вид. Съответно в
т.11.6.2. Разпечатка на принтер А4 в две позиции са посочени видовете
разпечатки – черно-бяло и цветно, и цената за страница за всеки вид.
От страна на ищеца е представено ксерокопие на
Читателска карта с баркод **********, издадена от Регионална библиотека „Пенчо
Славейков“ В., както и писмо изх.№45/08.03.2015 г., с което длъжностно лице в
същата библиотека удостоверява по писмено искане на ищеца, че Читателска карта
с този номер е издадена на П.Т.З. с постоянен адрес ***, както и сроковете на
активност.
Ищецът представя по делото Фискален бон с номер
02635469, съдържащ текст: Регионална библиотека „Пенчо Славейков“, гр.В., бул.С.
**, ЕИК *********, Основна сграда, код 00001 – 01, Отпечатване на принтер 0,80Б
#лв./стр.1,
ОБЩО 0,80, в брой, дата 14-09-2018 час 08:51:42.
При така установената фактическа обстановка, съдът
направи следните правни изводи:
Искът е процесуално допустим за разглеждане.
Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ,
редакция доп.ДВ бр.94 от 29.11.2019 г., държавата и общините отговарят за вредите,
причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение
на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на
отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни
актове.
Според чл.203 от АПК, гражданите и юридическите
лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени от
незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и
длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл.1 от ЗОДОВ,
като исковете се разглеждат по реда на чл.203 и сл. от АПК, към който препраща
и изричният текст на чл.1, ал.2 от ЗОДОВ.
Според чл.4 от ЗОДОВ, Държавата в лицето на своите
органи дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са
причинени виновно от длъжностното лице. Поради това отговорността се
характеризира като обективна, безвиновна, а възникването на право на
обезщетение предполага установяване на незаконосъобразни актове, действия и/или
бездействия.
Във фактическия състав на отговорността на
Държавата, в последната хипотеза на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, се включват следните
елементи: отменен като незаконосъобразен подзаконов нормативен акт, вреда от
такъв административен акт и причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилия
вредоносен резултат.
Тъй като изрично с разпоредбата на чл.204, ал.1 от АПК, предвиждаща, че иск може да се предяви след отмяната на административния
акт по съответния ред, първият от изброените елементи е въздигнат от закона в
предпоставка за допустимост на исковата претенция.
В случая от доказателствата по делото се установява,
че към момента на подаване на исковата молба – 09.06.2021 г., исковата
претенция на ищеца е процесуално допустима, тъй като съгласно твърденията му
вредите произтичат от действието на отменени като незаконосъобразни разпоредби
от подзаконов нормативен акт, каквито се явяват т.11.6.1. и т.11.6.2. от Приложение
2 – Цени на услуги, предоставяни от Община Варна на физически и юридически лица
по чл.6, ал.2 от ЗМДТ към Наредбата за определянето и администрирането на
местните такси и цени на услуги на територията на Община Варна.
Отмененият акт е приет от орган на местното
самоуправление Общински съвет – Варна, и като юридическо лице Община Варна е пасивно
легитимирана да отговаря по така предявения иск, съгласно чл.205 от АПК.
По изложените съображения, неоснователно се явява
наведеното в отговора на исковата молба възражение за ненадлежно конституиран
ответник поради това, че по фискалния бон сумата била събрана от длъжностно
лице в Регионалната библиотека на гр.Варна, а не от орган или служител от
структурата на Община Варна.
Неоснователно е и възражението на ответника, че
доколкото визираната от ищеца разпоредба от общинската Наредба била действащ
акт към момента на заплащането на сумата, то последващата му отмяна нямала
обратно действие и не можела да преуреди възникналите отношения. Тук следва да
се посочи, че отмяната по съдебен ред на разпоредбите на Приложение №2 към
Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги
на територията на Община Варна е в сила от 26.07.2020 г., т.е. след изменението
на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ с ДВ бр.94 от 29.11.2019 г., с което в кръга на
актовете, за вредите от действието на които отговарят държавата и общините, изрично
бяха включени и отменените като незаконосъобразни подзаконови нормативни
актове. В процесния случай позоваването на по-рано постановеното Тълкувателно
решение №2 от 27.06.2016 г. на ВАС по тълк.дело №2/2015 г. на ОСС, I и II колегия, се явява неотносимо, тъй като допустимостта на производството е
легално регламентирана. С исковата молба не се претендира преуреждане на
възникнали облигационни отношения, а обезвреда за имуществени вреди, претърпени
при действието на подзаконов нормативен акт, който впоследствие е отменен като
незаконосъобразен.
Разгледана по същество, исковата претенция е неоснователна.
Съдът намира, че по делото не е доказано по
надлежния ред наличието на останалите две от посочените по-горе предпоставки за
ангажиране отговорността на държавата и общините за вреди по реда на чл.1, ал.1
от ЗОДОВ. При безспорно установената отмяна като незаконосъобразни на
разпоредбите на т.11.6.1. Копиране и на т.11.6.2. Разпечатка на принтер А4 от Приложение
2 – Цени на услуги, предоставяни от Община Варна на физически и юридически лица
по чл.6, ал.2 от ЗМДТ, към Наредбата за определянето и администрирането на
местните такси и цени на услуги на територията на Община Варна, в
доказателствената тежест на ищеца беше да установи, че е претърпял имуществена
вреда, и че тази имуществена вреда се явява пряка и непосредствена последица от
отменения подзаконов нормативен акт.
Сам по себе си ангажираният по делото Фискален бон
с номер 02635469 от дата 14.09.2018 г., на който се позовава ищецът, не
представлява годно доказателство, достатъчно да установи по несъмнен начин
изброените обстоятелства. На първо място фискалният документ представлява
разпечатка от фискално касово устройство, която се издава на заплащащия парична
сума в брой, и от съдържанието му би могло да се приеме за доказано, че на
посочените в него дата и час е заплатена сума в размер на 0,80 лв. на издателя
му Регионална библиотека „Пенчо Славейков“, гр.В. От съдържанието на Фискалния
бон не става ясно кой е заплатил тази сума, а самото представяне на документа по
делото от ищеца не доказва по несъмнен начин, че именно от неговия патримониум
е заплатена сумата от 0,80 лв., т.е. че лично на П.Т.З. е причинена имуществена
вреда, изразяваща се в обедняването му с 80 стотинки.
Освен това от съдържанието на Фискалния касов бон
не може да се установи и обстоятелство, че посочената в него сума е изплатена
на конкретно правно основание – някоя от отменените норми на Приложение 2 –
Цени на услуги от Наредбата на Общински съвет – Варна. Действително съгласно
разпоредбата на чл.52, ал.3, вр. ал.2, вр. ал.1, т.5 от Закона за обществените
библиотеки, специализираните библиотечни услуги, към които се включва и
копирането на библиотечни документи, се предоставят възмездно, като размерът на
таксите за предоставянето им се определя с тарифа на Министерския съвет, съответно
с акт на общинския съвет. В процесния
случай обаче съдържащите се в касовата бележка данни за това, че сумата е
заплатена за услугата „Отпечатване на принтер“, не са достатъчни за доказване
на обстоятелство, че нормативно същите произтичат от отменените разпоредби на
общинската Наредба, тъй като в т.11.6.2. „Разпечатка на принтер А4“ са
предвидени следните позиции: **черно-бяло – 0,20 лв./стр. и **цветно – 1.20
лв./стр., а сумата, заплатена в брой по фискалния бон е 0,80 лв./стр.1, каквато
не се установява предвидена в приложението. Други доказателства в тази насока
не са ангажирани, а наличните не са достатъчни да установят и пряката причинно-следствена
връзка между заплащането на сумата и отменената като незаконосъобразна
разпоредба от подзаконов нормативен акт.
Като недоказан по основание и размер, предявеният
осъдителен иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло.
Настоящият съдебен
състав намира, че самото предявяване на иск за имуществена обезвреда с цена от
80 стотинки, представлява злоупотреба с процесуални права от страна на ищеца.
Житейски нелогичната хипотеза лице с постоянен и настоящ адрес *** да ползва
услугите на градската библиотека в гр.Варна, намира оправдание единствено в
целта на ищеца за водене на многобройни еднотипни дела на територията на цялата
страна, чиято допустимост в хипотезата на чл.204, ал.1 от АПК му е
предварително известна.
Водим от изложеното
и на основание чл.203 и сл. от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от П.Т.З., ЕГН **********,***, иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, да бъде осъден ответника Община Варна, с адрес: гр.В., ул.„О. п. п.“ №***,
да му заплати сума в размер на 0,80 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, причинени от отменени като незаконосъобразни с Решение №522
от 15.03.2019 г. по адм.дело №2911/2018 г. на Административен съд – Варна, разпоредби
на т.11.6.1. и т.11.6.2. от Приложение №2 към Наредбата за определянето и
администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община
Варна.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: