Мотиви към Присъда № 260052/16.04.2021 год. постановена по НЧХД № 1213/2020 год. по описа на ЯРС:

 

         Производството по делото е образувано по тъжба от П.Я.П. *** против К.М.К. *** за престъпление по чл.130, ал.1 от НК.

         Делото е върнато за ново разглеждане от ЯОС след отмяна на Присъда № *** постановена по НЧХД № *** по описа на ЯРС, с която подсъдимият К.М.К. е бил признат за виновен в това, че на 14.07.2018 г., около 08.30 часа в гр.***, чрез нанасяне на удар с ръка в лицето на П.Я.П. й е причинил лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота – престъпление по чл.130, ал.1 от НК, като на основание чл.78а, ал.1 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв.  С присъдата подсъдимият К. е бил осъден да заплати на П. направените по делото разноски в размер на 1232 лв. и 111 лв. в приход на бюджета на съдебната власт по сметката на ЯРС.

         В съдебно заседание частната тъжителка П.Я.П., редовно уведомена, участва лично и с редовно упълномощен повереник – адв. К. ***. Повереникът й счита, че обвинението срещу подсъдимия е доказано по несъмнен начин. Изразява становище, че следва да се кредитират напълно показанията на свид. К.Г. като достоверни, тъй като дава показания в насока механизма на извършване на деянието, както и следва да се цени съдебномедицинското удостоверение, в което са описани подробно уврежданията, които пострадалата е получила и начина на получаването им. Същевременно повереникът счита, че показанията на свидетелите М.М., Н. Й. и Я.Я. не следва да бъдат кредитирани, тъй като първите двама свидетели се намират в роднинска връзка с подсъдимия, а свид. Я.Я. не е свидетел на инцидента. Пледира подсъдимият да бъде признат за виновен по предявеното му обвинение. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски.

         Подсъдимият К.М.К., редовно уведомен, участва лично и с редовно упълномощени защитници – адв. Б. и адв. И.,***. Подсъдимият не се признава за виновен по предявеното му обвинение и дава обяснения във връзка с него. Твърди, че не е удрял тъжителката, а същата е посегнала да го удря, като е залитнала и е паднала. Защитниците му изразяват становище за недоказаност на обвинението, предвид липсата на категорични доказателства в подкрепа на обвинението и моли съда за постановяване на присъда, с която подзащитният им да бъде признат за невиновен по предявеното му обвинение. По-конкретно пледират да се даде вяра на показанията на свидетелите М. М., Н Й. и Я.Я., както и на самия подсъдим, като считат, че са обективни и достоверни, и кореспондират с данните от съдебномедицинското удостоверение, а съответно не следва да се кредитират показанията на свид. К.Г., предвид това, че последната не е имала възможност да наблюдава механизма на падането на пострадалата. Претендира се в полза на подзащитният им да бъдат присъдени направените по делото разноски.

         Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:

Частната тъжителка П.Я.П. и подсъдимият К.М.К. ***, като тъжителката живее на първия етаж, а подсъдимият обитава втория етаж. Подсъдимият има стая и на първия етаж, където живее.  

На 14.07.2018 г. около 08.00 часа тъжителката била в двора на къщата и простирала дрехи. Около нея се въртяло кученцето й, което лаело. Подсъдимият излязъл навън и направил забележка на тъжителката да прибере кучето, защото предната вечер имал гости – сина му – свид. М. М., който бил докарал приятелката си – свид. Н. Й. от гр.Р. да го запознае с нея. Подсъдимият си събул чехъла и замахнал с него към кучето, за да го сплаши и то избягало. Тогава частната тъжителка посегнала да удари подсъдимия, който се предпазил с ръката си, тъжителката се завъртала от удара, залитнала, загубила равновесие и паднала на земята. Тъжителката подала сигнал до полицията, отивайки на място до полицията и на място пристигнали служители, между които свидетелите Д.И., Ж.Г. и Г.И., на които тъжителката разказала, че подсъдимият я е блъснал и ударил. От своя страна подсъдимият заявил на свид. Г.И., че частната тъжителка го е нападнала. По-късно линейка отвела тъжителката за преглед в Спешното отделение на МБАЛ „Св. Пантелеймон“ Ад гр.Ямбол.  

Същият ден, около обяд тъжителката било закарана от свид. Д.В. – роднина на тъжителката в гр.Сливен, където посетила съдебен медик и била освидетелствана, като за извършения й преглед било издадено съдебномедицинско удостоверение № *** от което се установява, че при възникналия инцидент същата е получила кръвонасядане и оток на тъканите в областта на лявата половина на лицето, контузия на гръдния кош в ляво с болки в областта на лявата половина на гръдния кош, контузия на лявата мишница с охлузвания на кожата, болезнен оток на тъканите и кръвонасядания и болки с леко изразено кръвонасядане в областта на задностраничната повърхност на лявото бедро, които увреждания са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. 

Подсъдимият К.М.К. е неосъждан.

Горната фактическа обстановка, съдът приема за установена от обясненията на подсъдимия К.К., показанията на свидетелите К.Г., С.Д., Д.В., Я.Я., Д.И., Ж.Г., Г.И., а така също и въз основа на приложените писмени доказателства – съдебномедицинско удостоверение № *** 2 бр. докладни записки от 22.01.2021 г. и от 09.03.2021 г., ДП № *** по описа на РУ-Ямбол и справка за съдимост.

         При така установената фактическа обстановка съдът прие, че не са налице безспорни доказателства подсъдимия К.К. да е осъществил както от обективна, така и от субективна страна състава на престъпление по чл.130, ал.1 от НК, тъй като на съдебното следствие не се събраха безспорни и категорични доказателства на 14.07.2018 г. около 10.00 часа в гр.***, чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на лицето на П.Я.П. да й е причинил лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота. От разпитаните по делото свидетели се установява, че само свид. К.Г. е видяла случващото се между тъжителката и подсъдимия, като в показанията си не е категорична по какъв начин подсъдимият е нанесъл удар, нито посочва в коя част на тялото е бил нанесен удара. Свид. К.Г. твърди, че подсъдимият е нанесъл на тъжителката шамар или юмрук. Тази свидетелката не може да се приеме, че е била пряк очевидец на случващото се между подсъдимия и тъжителката, а се е намирала на известно разстояние от тях, откъдето е наблюдавала, тъй като е установено по делото, че от мястото, откъдето е наблюдавала е имало високи храсти от рози и не и имала добра видимост към мястото на инцидента. Това е единствения свидетел-очевидец – свид. К.Г. /която между другото е отказала да дава сведения в хода на предварителната проверка по инцидента, понеже не желаела да взема страна/, чийто показания обаче стоят изолирано от показанията на останалите разпитани по делото свидетели, а и на самия подсъдим. Буди недоумение обстоятелството, че същата свидетелства в полза на тъжителката по делото, а отказва да дава такива още в началния етап на разследването по проверката. На следващо място, от нейните показания се установява, че инцидента се е случил около 08.30 часа, а тъжителката в тъжбата си сочи, че е бил към 10.00 часа. Т.е. както твърди тъжителката инцидент на 14.07.2018 г. към 10.00 часа не се е състоял. Между впрочем, от събраните доказателства – гласни и писмени такива действително се установява, че инцидента между подсъдимия и тъжителката се е състоял около 08.30 чака на горепосочената дата. 

         Разпитаните по делото свидетели С.Д. – дъщеря на тъжителката и Д.В. не са свидетели на инцидента. Първата от тях е разбрала, че ***– тъжителката си е ударила главата, но не дава показания, че е била ударена от подсъдимия. Втората свидетелка също не е очевидец на инцидента, а е разбрала от тъжителката, че съседът й я ударил, като „я е завъртял някак си и тя паднала“, като показанията й са приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им в съдебно заседание на основание чл.281, ал.1 т.2 от НПК и дадени пред друг състав на съда при предходното разглеждане на делото.         

         Що се отнася до показанията на свидетелите М. М. – *** на подсъдимия и Н. Й. – приятелка на свид. М. М., които не са разпитани в хода на съдебното следствие при настоящето разглеждане на делото, а показанията им са приобщени по делото на основание чл.281, ал.1, т.3 от НПК, съдът не намери основание да не ги кредитира. Същите, още от първия момент на разследването – веднага след пристигането на мястото на инцидента на полицейските служители депозират показания, които са еднопосочни и безпротиворечиви както относно механизма на осъществяване на деянието, тъй като свидетелстват, че тъжителката П., в хода на скандала между нея и подсъдимия К. е замахнала да удари подсъдимия, но не успява и залита, политайки назад и падайки на земята. Съдът не счита, че показанията на тези свидетели са заинтересовани, а напротив намира ги за достоверни, като показанията им съответстват и на отразеното в докладната записка от 06.08.2018 г., съдържаща се в приложеното по досъдебно производство № *** по описа на РУ-Ямбол.        

         Свидетелят Я.Я. – живущ ***, където живеят тъжителката и подсъдимия също не е присъствал на инцидент между пострадалата и подсъдимия, нито пък е видял следи от нараняване или побой по пострадалата.

         Показанията на разпитаните полицейски служители - Д.И., Ж.Г., Г.И. са пристигнали на мястото на инцидента след случилото се между пострадалата и подсъдимия и дават показания в насока на разказаното от пострадалата, че съседът й – подсъдимият я е „бутнал, блъснал, ударил“.

         Както бе посочено по-горе, ако е имало инцидент между пострадалата и подсъдимия, то той е бил на 14.07.2018 г. около 08.30 часа, като бе безспорно установено от всички събрани по делото гласни и писмени доказателства. Следователно, на посочения в тъжбата час инцидент не се е състоял. За съда остава неясно защо тъжителката сочи този час, при положение, че всички свидетели са категорични, че случката е била около 08.30 часа.  

         Съдът даде вяра на обясненията на подсъдимия, че замахвайки пострадалата да го удари, е политнала, загубила е равновесие и е паднала, а не е била удряна от подсъдимия, тъй като кореспондират с показанията на свидетелите М.М. и Н. Й., а и с отразеното в докладната записка от 06.08.2018 г. от полицейския инспектор. С оглед на всичко гореизложено, съдът намира, че показанията на свид. К.Г., която е единствен свидетел-очевидец и е наблюдавала инцидента от разстояние стоят изолирани и неподкрепящи се от останалия доказателствен материал, събран по делото. 

Признаването на подсъдимия за виновен в извършването на престъпление по чл.130, ал.1 от НК при така установените по-горе факти по делото обаче би противоречало на основния правов принцип, обективиран в чл.303, ал.1 от НПК, че присъдата не може да почива на предположения. Ето защо, тъй като обвинението против подсъдимия К. не беше доказано по несъмнен начин със събраните на съдебното следствие доказателства, по аргумент за противното от чл.303, ал.2 от НПК съдът призна подсъдимия К. за невиновен в извършването на престъпление по чл.130, ал.1 от НК и на основание чл.304 от НПК го оправда по така предявеното му обвинение.   

Предвид това, че подсъдимият бе признат за невиновен и съгласно разпоредбата на чл.190, ал.1 от НПК, когато подсъдимият бъде признат за невинен, разноските по дела, образувани по тъжба на пострадалия, се възлагат на частния тъжител, то и съдът осъди частната тъжителка П. да заплати на подсъдимия К. направените по делото в това му качество разноски в размер на 1800 лв.   

Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови присъдата.

                                                           

                                                      

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: