РЕШЕНИЕ
гр.София,
29.04.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-В състав в публичното заседание на седемнадесети
октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Албена Александрова
ЧЛЕНОВЕ: Елена Иванова
Златка Чолева
при
секретаря Цветослава Гулийкова и в присъствието на прокурора
.................... като разгледа докладваното от съдията-докладчик в.гр.дело
N: 13 794 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С
решение № 457748 от 25.07.2018 г., постановено по гр.д.№ 78 743/2017 г. по описа
на СРС, ГО, 128 състав М.И.Ф., ЕГН ********** е осъдена да заплати на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ******* сумата 2 976,33 лева – представляваща стой-ност на
ползвана, но незаплатена топлинна енергия са имот, отчитан
под абонатен № 202692, за
периода от 01.10.2014 г. до м.30.07.2017 г., ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба –
03.11.2017 г. до окончателното й изплащане на основание чл.79, ал.1 ЗЗД във
връзка с чл.149 ЗЕ, чл.154 и чл.155 от ЗЕ, както и сумата 354,87 лева – законна
лихва за забава за периода: 15.09.2015 г. до 26.10.2016 г. на основание чл.86,
ал.1 ЗЗД, като искът за главницата за разликата на уважения размер до пълния
предявен такъв от 3 067,08 лева и за времето от 01.05.2014 г. до
30.09.2014 г. вкл., а искът за обезщетението за забава за разликата над сумата 354,87
лева до предявената пълна стойност от 374,25 лева са отхвърлени като погасени
по давност.
Със същия съдебен акт М.И.Ф. е осъдена да заплати на „Т.-С.“ ЕАД на основание
чл.78, ал.1 във връзка с ал.8 от ГПК сумата 1 072,73 лева – разноски за производството.
Решението е постановено при участие на трето лице –
помагач на страната на ищеца „Н.” ЕАД, гр.София.
Така постановеното съдебно решение в частта, в която са
уважени исковете по чл.79,
ал.1, пр.1 ЗЗД във връзка с чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, е обжалвано от ответника
М.И.Ф., гр.София чрез
особения й представител адв.Н.. В жалбата се под-държа, че атакуваната част решение
е неправилно, тъй като е постановено при съществени процесуални нарушения. Поддържа,
че първоинстанционният съд е дал ход на делото в първо-то и единствено открито
съдебно заседание, а впоследствие и под по съществото на спора, при нередовно
процедура по призоваване на адв.Н., като по този начин същата е била ли-шена от
участие по делото, а оттук – това накърнява правото на защита на ответницата М.Ф.,
което е основание решението в обжалваната част да бъде отменено. Излагат се
доводи и че съставът на СРС е допуснал съществено процесуално нарушение като
никъде в решението си не е наведеното от жалбоподателката в отговора на
исковата молба възражение, че не е настъпила изискуемост на претендираните от „Т.С.”
ЕАД суми, по-ради това, че това дружество не е публикувало последните на
интернет страницата си, което е самостоятелно основание за отмяна на решението
в осъдителната му част. Навеждат се съоб-ражения и че решението следва да бъде
отменено в обжалваната част и поради това, че начис-лените от ищеца задължения
не са станали изискуеми, което се установява от чл.33, ал.1 от Общите условия
на дружеството, в който е предвидено, че „клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок от датата на
публикуването им в интернет страницата на продавача”, като в случая „Т.С.” ЕАД
не е публикувала дължими от ответницата М.Ф. суми за процесния период, във
връз-ка с което с отговора на исковата молба е представена справка-разпечатка
от тази страница за абонатен номер 202692.
Моли въззивния съд да отмени решението на СРС в
обжалваната част и да отхвърли изцяло предявените срещу жалбоподателката искове
като неоснователни и недоказани. Претендира присъждането на направените разноски
за настоящото производство, както и за първа инстанция във връзка с обжалваната
част на съдебния акт.
Ответникът по жалбата –
„Т.С.“ ЕАД,
*** в срока по чл.263, ал.1 ГПК не е подал отговор на въззивната жалба.
Третото лице-помагач на страната на ищеца – „Б.Б.” ООД не
е взело становище по жалбата.
Първоинстанционното
решение в частта, с която са отхвърлени предявените исковете с
правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД срещу ответницата М.И.Ф.
за сумата 35,00 лева – стойност на извършената услуга дялово разпределение за
периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г. и за забавено плащане на това
задължение в размер на 6,15 лева за времето от 15.09.2015 г. до 26.10.2017 г. с
правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД, както и всички заявени претенции за главници
и лихви срещу ответника И.К.Ф.,
не е обжалвано и е влязло в сила.
Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и
събраните по делото до-казателства съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и
чл.269 ГПК, намира за установено следното:
Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от
легитимирана страна в процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на
въззивно обжалване съдебен акт.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валид-ността на решението, а по
допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е
ограничен от наведените в жалбите оплаквания, с изключение на случаите, когато следва
да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните – т.1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013
г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
При извършената проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното
съдебно ре-шение е валидно и процесуално допустимо в обжалваната част, поради
което съдът дължи произнасяне по правилността на решението с оглед изложените в
жалбата доводи и изисква-нията на приложимите в случая императивни
материалноправни норми, попадащи в едно от изключения, визирани в ТР на ОСГТК
на ВКС.
Първоинстанционният съд е сезиран със субективно и обективно кумулативно
съеди-нени осъдителни искове с правно
основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД във връзка с чл.149 и чл.153 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
В подадената искова молба ищецът „Т.С.“ ЕАД твърди, че ответ-ниците М.И.Ф.
и Илиан Кирилов Филипов са потребители на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ за топлоснабден имот – апартамент № 1, находящ се в гр.София, район „Лозенец”, ул.”*******абонатен
№ 202692 – в качеството им на собственици на същия при квоти от по ½
ид.част. поддържа се и че за доставената им топлинна енергия при публично известни
Общи условия за продажба на топлинна енергия от 2008 г. и 2014 г. всеки един от
тях му дължи сумите: 3 076,08 лева – глав-ница, представляваща стойността
на незаплатената топлинна енергия за периода: 01.05. 2014 г. – 30.04.2015 г.,
отразени в общи фактури - № **********/31.07.2015 г., № **********/ 31.07.2016
г. и № **********/31.07.2017 г., 374,25 лева – мораторна лихва за забава върху
то-ва вземане за времето от 15.09.2015 до 26.10.2017 г., 35,00 лева – сума за
дялово разпределе-ние за периода: м.05.2015 г. – м.04.2015 г. и 6,15 лева –
лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за времето от 15.09.2015
г. до 26.10.2017 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното им изплащане, като моли съдът да
постанови решение, с което да осъди всеки един от ответниците да непогасените
им задължения. Претендира и присъждането на разноски по делото.
В срока по чл.131 ГПК е подаден писмен отговор от ответницата М.И.Ф., гр.София
– чрез назначения й особен представител адв.Н., в който същата оспорва изцяло
предявените срещу нея искове. Оспорва пълното и точно изпълнение на договорните
задължения на ищцовото дружество през процесния период – да достави топлин-на
енергия с изискуемото по закон и договор качество, при това в количество,
съответстващо на начислените суми. Инвокирано е и възражение, че не е настъпила
изискуемостта на претендираните от „Т.С.” ЕАД суми, в която насока са наведени
идентични твърдения с тези, релевирани във въззивната жалба. При условията на
евентуалност е направе-но и възражение за изтекла тригодишна погасителна
давност за част от процесния период – от 01.05.2014 г. до 03.11.2014 г.
Отношенията между доставчиците
и потребителите на топлинна енергия за исковия период са регламентирани в
Закона за енергетиката /ЗЕ/. Предвид установените в същия пра-вила, за да бъде
обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлоп-реносно
предприятие при публично известни общи условия, същото следва да има качеството
на потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди.
Съгласно нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ – в редакцията, действала до
17.07.2012 г., „пот-ребители на топлинна енергия” са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоя-телно отклонение, а по силата на
легалното определение, дадено в § 1, т. 42 от ДР /отм./ на ЗЕ, действаща до
17.07.2012 г., „потребител на енергия или природен газ за
битови нужди” е физическо лице – собственик или ползвател на имот, което
ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснаб-дяване, или природен газ за домакинството
си. След отмяната на § 1, т.42 от ДР на ЗЕ и с вли-зане в сила на измененията
на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия”,
което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия”.
Съгласно новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ, действаща в исковия период от
време – от м.05. 2014 г. до м.04.2017 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
откло-нение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпре-деление на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинната енергия.
Следователно,
за да бъде определено едно лице като потребител/клиент на топлинна енергия за
битови нужди съгласно визираната законова уредба е необходимо да бъде
устано-вено, че същото е собственик или носител на вещно право на ползване
върху имот, който е присъединен към абонатна станция или нейно самостоятелно
отклонение. Това лице е задължено да заплаща продажната цена за доставената и
потребена топлинна енергия на топлоснабдения обект, респ. то встъпва в
облигационни правоотношения с ищцовото дру-жество – топлопреносно предприятие. В производството не е спорно обстоятелството, че от-ветницата
Ф. е собственик на ½ идеална част от процесния имот, което се
потвърждава и от ангажираните от ищеца писмени
доказателства: саморъчно завещание от 07.08.2002 г. на Т.П.И.в полза на
ответницата, протокол за обявяване на саморъчно завещание от 04.07.2008 г. на
нотариус И.Н., рег.№ 040 на Нот.камара, и нота-риален акт за собственост на
недвижим имот, придобит по завещание № 72, том ІІІ, рег.№ 5202, дело №
425/16.05.2009 г. на нотариус И.Н., рег.№ 040 на Нот.камара /неос-порени в
процеса/. Пред първоинстанционния съд ответницата нито е поддържала, нито е
ангажирала доказателства, че след закупуването на имота същата се е разпоредила
с него или че валидно е учредила ограничено вещно право на ползване в полза на
трето лице. Като носител на правото на собственост за
½ ид.част върху процесния имот в исковия период-предмет на въззивен
контрол: от м.10.2014 г. до м.04.2017
г. М.И.Ф.
има качеството на
клиент на топлинна енергия.
Нормата на
чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от топло-преносно
предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, като
постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от топ-лопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда
съдържанието на догово-ра. С оглед тази нормативна уредба между главните страни
по спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия
за битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са
Общите условия на ищеца, одобрени с решение № ОУ-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР,
публикувани във вестник „Дневник“ от 14.01.2008 г., Общите условия,
одобрени с решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник „24
часа“ – броя от 10.02.2014 г. и вестник „19 минути“, в сила от 12.03.2014 г. и
Общите условия, одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани
във вестник „Монитор” от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г. Разпоредбата на чл.150, ал.3 ЗЕ
предоставя възможност за потребителите/клиентите, които не са съгласни с
предвидените в Общите условия клаузи, в срок от 30 дни след влизането им в сила
да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да
предложат специални условия, които се отразяват в допълнителни пис-мени
споразумения. В дадената хипотеза ответницата не твърди и не установява да е
упраж-нила това нейно право срещу Общите условия на „Т.С.“ ЕАД от 2008 г., 2014
г. и 2016 г., поради което настоящият съдебен състав намира, че същата ги е приела.
Договорното
правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между
топлопреносно предприятие и потребителя/клиента, по силата на закона – чл. 150
ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и
относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и съдебната практика,
обективирана в ре-шение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3 184/2013 г. на ВКС, ІІІ
ГО, постановеното по реда на чл. 290 ГПК.
Изложените
обстоятелства в своята съвкупност обосновават заключението, че за иско-вия
период от време между главните страни в процеса е съществувало валидно
облигационно правоотношение с предмет: доставката на топлинна енергия за битови
нужди относно процес-ния имот.
Съгласно
разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда
– етажна собственост, се осъществява по система за дялово разпределение.
Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в нормите на
чл.139 – чл.148 ЗЕ и в Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването
/обн. в ДВ бр.34/24.04.2007 г. с посл. изм. и доп., отм. с ДВ бр.25/20.03.2020
г./. Топлинната енергия за отопление на сграда – етажна собственост по силата
на чл. 142, ал.2 ЗE се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите, а нормата на чл.145, ал.1 от същия закон предвижда, че
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна собственост, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз
основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл.155,
ал.1, т.2 ЗЕ клиентите на топлинна енергия в сгради – етажна собст-веност
заплащат консумираната топлинна енергия на месечни вноски, определени по прог-нозна
консумация за сградата, и една изравнителна вноска, като според чл.155, ал.3 ЗЕ
прави-лата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за
действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен клиент
се определят с наредба-та по чл.125, ал.3 ЗЕ.
Задължение на купувача,
съгласно чл.13, ал.1, т.4 от Общите условия от 2008 г. и чл.12, т.3 от Общите
условия от 2014 г. и 2016 г., е да осигури достъп за отчитане на средствата за дялово
разпределение в имота си. Съгласно чл.70, ал.4 от Наредба № 16-334/06.04.2007
г. за топлоснабдяването /отм. с ДВ бр.25/20.03.2020 г./ на клиентите, неосигурили
достъп за отчет, за всички отоплителни тела в имота се начислява енергия по
реда на т.6.5 от приложението по чл.61, ал.1 като отоплителни тела без уреди.
Съгласно чл.69, ал.2, т.2 от
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването /отм. с ДВ бр.25/20.03.2020 г./, изразходваното количество гореща вода в отделните имоти се разпре-деля
при норма за разход на потребление на гореща вода от 140 л. на обитател за едно
дено-нощие – когато не са монтирани индивидуални водомери за топла вода,
индивидуалните водомери за топла вода са повредени, имат нарушена пломба или не
е осигурен достъп за отчи-тане.
За процесния период в
съответствие с тази законова уредба и установеното в Общите условия сумите за
топлинна енергия относно имота-предмет на спора са начислявани помесеч-но от „Т.С.“
ЕАД по прогнозни вноски, за които са издавани фактури, като след края на
отоплителния период са изготвени изравнителни сметки от дружеството, извърш-ващо
дялово разпределение на база служебно начислено количество топлинна енергия за
про-цесния апартамент, поради неосигурен достъп за отчет на уредите, констатиран
от предста-вените по делото протоколи за това.
Служебното начисляване на
топлинна енергия при неосигурен достъп не представлява санкция за неизпълнение
на задължението на потребителя да осигури достъп до имота за отчи-тане на
уредите, а механизъм за определяне на потреблението, който замества реалното
отчи-тане на ползваната от абоната топлинна енергия. По този начин е установен
способ за опреде-ляне на цената на реално ползваната услуга, когато не е налице
обективна възможност за реал-ното й отчитане.
Тъй като топлопреносното
предприятие е предоставяло топлинна енергия към сградата, за която енергия се
дължи плащане, Наредбата за топлоснабдяването позволява да се определи служебно
частта на неосигурилия достъп собственик въз основа на функция от показанията
на общия топломер. Фирмата за дялово разпределение не е задължена да изследва
въпроса защо не е осигурен достъп до апартамента – тя процедира по един и същи
начин, както в случаите, в които собствениците умишлено се укриват, за да не
бъдат измерени показанията на уредите им, така и в случаите, в които
собствениците не обитават имота. Когато топлопреносното пред-приятие и фирмата
за дялово разпределение са изпълнили своите задължения за осигуряване и
отчитане на топлинната енергия, те не могат да бъдат задължени да издирват
собственика на апартамента, за да бъде извършен отчет и да получат плащане
съгласно същия. Тъкмо обрат-ното, задължението за осигуряване достъп до имота
за извършване на отчет е на клиента.
В случай, че клиентът отсъства
продължително от имота и това не е възможно, законът предвижда няколко
разрешения:
На първо място: съгласно чл.77
от Наредбата за топлоснабдяването /отм. ДВ бр.25/20. 03.2020 г./ клиентът може да подаде заявление до топлопреносното предприятие за
прекратя-ване на топлоподаването към имота му. В този случай топлопреносното
предприятие е длъжно да извърши исканото прекратяване в срок до 15 дни след
постъпване на заявлението, като не съществува пречка след отпадане на нуждата
от прекратяване, топлоподаването към имота да бъде възобновено.
На второ място: съгласно чл.70,
ал.5 от Наредбата за топлоснабдяването клиентите /отм., считано от 01.10.2019 г.,
но действала в процесния период./, неосигурили достъп, могат да поискат
допълнителен отчет и преработване на изравнителната сметка в тримесечен срок от
получаване на изравнителната сметка от упълномощения за сградата представител.
Тази разпо-редба е предоставяла на клиента тримесечен срок, в който, след като
получи изравнителната сметка, същият да възрази срещу нея и да поиска
служителите на фирмата за дялово разпреде-ление да направят нов отчет, като
осигури достъп за извършването му. Възражението следва да бъде направено в
рамките на тримесечния срок, тъй като след изтичането му, това право на клиента
се погасява.
На трето място: в имота могат
да бъдат поставени уреди за дялово разпределение с дистанционно отчитане, при
които не е необходим достъп до имота, за да бъде последното из-вършено.
В конкретния случай за
процесния период-предмет на въззивен контрол: м.10.2014 г. – м.04.2017 г.
жалбоподателката не се е възползвала от нито една от посочените възможности, и
тъй като не е осигурила достъп до съсобствения й апартамент за отчет, за ищеца
е възникнало правото да определи служебно количеството на доставената топлинна
енергия за имота. При възникване на това право клиентът не може да се брани с
твърдението, че не е потребил начис-лената служебно топлинна енергия.
От друга страна, ответникът не
твърди и не установява да се е възползвал от предви-деното рекламационно
производство и да е оспорил изготвените от третото лице-помагач израв-нителни
сметки в установените срокове съгласно чл.33, ал.3 от Общите условия от 2008 г.
и чл.33, ал.3 от Общите условия от 2014 г. и 2016 г., имащи силата на закон за
страните – в 45-дневен срок след периода, за който се отнасят, нито в срока за
рекламации за отчет на уредите и разпределението по чл.70, ал.6 от Наредбата за
топлоснабдяването /отм./ – отм. в ред. до изм. с ДВ бр.74/2019 г., поради което
съдебният състав намира, че разпределението е извършено по описания и отразен
от експерта в съдебно-техническата експертиза начин в съответствие с
нормативната уредба.
Съгласно кредитираното
заключение на съдебно-техническата експертиза, изготвено от вещото лице
инж.Борислав Йорданов, размерът на задължението за процесния апартамент за
доставената топлинна енергия за отопление на имота и за БГВ, както и отдадена
от сградната инсталация за периода: м.10.2014 г. – м.04.2017 г. възлиза на
сумата 5 966,75 лева, от която съобразно притежаваните от нея права в
съсобствеността – ½, дължимата се от ответницата Ф. стойност за това задължение
възлиза на 2 983,38 лева, като съгласно заключението на приетата съдебно-счетоводната
експертиза не са налице данни последната да е заплатена от клиента. Предвид обстоятелството обаче, че първоинстанционното решение не е
обжалвано от ищеца, на основание чл.271, ал.1, изр.2 ГПК с настоящото решение
положението на жалбопода-телката-ответник не може да бъде влошавано, с оглед на
което решението на СРС по отношение на присъдената с него главница в размер на 2 976,33
лева, следва да бъде потвърдено.
Мнозинството на съдебния състав
на СГС намира, че по отношение на главните взема-ния представляващи стойността
на дължимата се топлинна енергия от м.10.2014 г. до м.07. 2016 г. вкл., ответникът
не е изпаднал в забава относно плащането им, поради нищожност на клаузите на
чл.33, ал.1 и ал.2 от приложимите за този период от време Общи условия от 2014
г., на основание чл.146, ал.1, пр.1 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/,
като нерав-ноправни клаузи – противоречащи на общия принцип за добросъвестност,
установен от нор-мата на чл.143, ал.1 ЗЗП и водещи до значително неравновесие
на правата и задълженията на ищеца-търговец и тези на потребителя /купувач/ –
ответник по делото. С клаузата на чл.33, ал.1 от Общите условия от 2014 г. е
установен падеж за плащане на месечните дължими суми за топлинна енергия,
определени по прогнозен дял /по чл.32, ал.1 от същите/ в 30-дневен срок от
датата на публикуването им на интернет страницата на продавача, а с клаузата на
чл.33, ал.2 – падежът за изпълнение на задължението за плащане на дължими суми
за доплащане след изготвянето на изравнителните сметки /по чл.32, ал.2 от ОУ/ –
отново в 30-дневен срок след публикуването им на интернет страницата на продавача
„Т.С.“ ЕАД. Така обвързаното настъпване на падежа на задължението за плащане, с
притежаването на специал-но техническо средство от страна на потребителя
/компютър, таблет, смартфон и пр./, което да му дава възможност за достъп до
интернет, както и задължаването на потребителя да обезпечи допълнително и
самата възможността за достъп до интернет, го поставя в значително нерав-ностойно
икономически положение спрямо търговеца. Потребителят не може да бъде
задължаван да направи значителни по размер икономически инвестиции за
снабдяване с такива технически средства и отделно от тях – да направи и
допълнителни парични вложения, които да му гарантират достъп до интернет, за да
може да изпълнява задълженията си по процесния договор, чийто предмет няма
връзка с тези вложения. От друга страна, от потреби-теля не може да се изисква
да извършва постоянни справки в един неопределен период от вре-ме за това кога
точно топлопреносното дружество ще публикува в интернет страницата си дължимите
се месечни сметки, за да може да съобрази едностранно определените по този на-чин
от „Т.С.” ЕАД падежи за изпълнение. С оглед гореизложеното
мнозинс-твото на настоящия състав приема, че клаузите на чл.33, ал.1 и ал.2 от
Общите условия от 2014 г. противоречат на императивната материалноправна норма
на чл.143, ал.1 ЗЗП, за чието приложение съдът следи служебно съгласно
разясненията, дадени в т.1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, и на основание чл.146, ал.1, пр.1 ЗЗП – са нищожни. Предвид това
обстоятелство за вземането на ищцовото дружество за дължимата се стойност на
топлинната енергия от м.10.2014 г. до м.07. 2016 г. вкл., което попада в прилож-ното
поле на Общите условия от 2014 г., ответницата не е изпаднала в забава, тъй
като липсва договорен срок за изпълнение между страните, а по делото не е
представена и покана за изпълнение на това задължение в съответствие с
изискването на нормата на чл.84, ал.2 ЗЗД.
Тъй като клиентът
на топлинна енергия не е изпълнил точно във времево отношение паричната си престация
спрямо ищцовото дружество за останалата част от главното задълже-ние, същият е изпаднал
в забава и дължи обезщетение за несвоевременно изпълнение в размер на законната
лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД върху всяка месечна вноска от неиздължената главница от
м.08.2016 г. до м.04.2017 г., чийто падеж в съответствие с чл.33, ал.1 от
Общите условия от 2016 г., настъпва 45 дни след изтичане на периода, за който
се отнасят. С оглед горното за процесния период: 15.09.2015 г. – 26.10.2017 г. ответникът е в забава за плащане на падежи-ралите
в този период ежемесечно дължими суми, представляващи стойността на топлинната
енергия за времето от м.08.2016 г. до м.04.2017 г. вкл. За периода на забавата от датата на падежа на всяко
отделно вземане, начиная от 18.10.2016 г. – датата, следваща датата на падежа
за първата дължима вноска, до 26.10.2017
г., размерът на разглежданите вземания по отно-шение на дължимите се от
ответника главници за топлинна енергия до м.04.2017 г. вкл., определен при условията на чл.162 ГПК съгласно данните на БНБ за основните лихвени про-центи
за периода, възлиза на сумата 114,17 лева.
Съобразно изложените мотиви искът
по чл.86, ал.1 ЗЗД като доказан по основание и размер следва да бъде уважен до
размера на сумата 114,17 лева за времето от 18.10.2016 г. до 26.10.2017 г. относно
главниците за неиздължена топлинна енергия за периода: м.08.2016 г. – м.04.2017
г. вкл., а за разликата над тази стойност до уважения с обжалваното решение
размер от 354,87 лева и за периода: 15.09.2015 г. – 26.10.2017 г. относно главните
вземания от м.10. 2014 г. до м.07.2016 г. решението следва да бъде отменено и
вместо него да бъде постановено друго, с което заявеният иск за посочената сума
и период – да бъде отхвърлен.
Освен в посочената част първоинстанционното
решение трябва да бъде отменено и в частта му, с която ответницата М.Ф. е осъдена
да заплати на ищеца разноски за исковото производство за разликата над сумата 995,22
лева.
В останалата обжалвана част
решението е правилно и трябва да бъде потвърдено.
Настоящата инстанция намира за неоснователни
доводите във въззивната жалба във връзка с нередовната процедура по
призоваването на ответницата, както и за поддържаната липса на изискуемост на
вземанията относно главницата. За откритото съдебно заседание М.Ф. е надлежно
призована чрез адв.Н. на електронния адрес, изрично посочен в уведомителното
писмо на САК за определянето на адв.Н. за особен предста-вител на тази страна.
Но дори това обстоятелство да не беше налице, правната последица от допуснато евентуално
такова процесуално нарушение от първата инстанция е свързана с пра-вото на ответницата да заяви искане за
събиране на доказателства във въззивното произ-водство по реда на чл.266, ал.3 ГПК, каквито искания в жалбата не са заявени.
По
отношение на вземанията на ищцовото
дружество за дължимата стойност за топ-линна енергия за периода: м.10.2014 г. -
м.07.2016 г., които попадат в приложното поле на Об-щите условия от 2014 г., за
които липсва договорен падеж по изложените по-горе в мотивите съображения,
приложение намира нормата на чл.69, ал.1 ЗЗД, в която е предвидено, че ако
задължението е без срок, кредиторът може да иска изпълнението му веднага. По
отношение на вземанията за останалия период – предмет на въззивното
производство, е налице определен срок за изпълнение в клаузата на чл.33, ал.1 от Общите условия от 2016
г.
При приетия изход на спора в
полза и на двете главни страни по спора са се породили права по реда на чл.78 ГПК. С оглед обстоятелството, че жалбоподателката не е заявила иска-не за
разноски, съдът не дължи произнасяне на това основание.
С оглед отхвърлената част от
въззивната жалба такива следва да се присъдят на въззи-ваемата страна на
основание чл.78, ал.3 ГПК в размер на 429,71 лева – направени разходи за
възнаграждение за назначения особен представител на М.Ф..
Разноски по чл.78, ал.3 във връзка с ал.8 от ГПК за юрисконсултско възнаграждение
на „Т.С.” ЕАД не следва да се присъждат. Във въззивното производство от упълномощения от тази
страна процесуален представител – юрисконсулт не са извършени реално никакви процесуални
действия, извън допозирана бланкетна молба, с която единствено е заявено общо,
немотивирано оспорване на жалбата.
Воден от
горното, Съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 457748 от 25.07.2018 г.,
постановено по гр.д.№ 78 743/2017 г. по описа на СРС, ГО, 128 състав – в ЧАСТТА, с която по иск с правно
основание чл.86, ал.1 ЗЗД М.И.Ф., ЕГН ********** е осъдена да заплати на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ******* разликата над сумата 114,17
лева до сумата 354,87 лева, предс-тавляваща
законна лихва върху стойността на незаплатената топлинна енергия за времето от
м.10.2014 г. до м.07.2016 г. вкл. за времето от 15.09.2015 г. до 26.10.2017 г., както и в ЧАСТ-ТА, с която М.И.Ф., ЕГН ********** е осъдена да заплати на „Т.-С.“ ЕАД, ЕИК *******
на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски за първоинс-танционното производство за
разликата над сумата 995,22 лева до сумата 1 072,73 лева, като вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******,
със седа-лище и адрес на управление:***, срещу М.И.Ф., ЕГН **********, с адрес:
гр.София, район „Лозенец”, ул.”********иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД
за заплащане на разликата над сумата от
114,17 лева до сумата 354,87 лева или сумата 240,70 лева, представляваща обезщетение
за забавено плащане на потребената топлинна енергия за времето от м.10.2014 г. до
м.07.2016 г., начислено за периода от 15.09.2015 г. до 26.10.2017 г., като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 457748 от 25.07.2018 г.,
постановено по гр.д.№ 78 743/ 2017 г. по описа на СРС, ГО, 128 състав в
останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА М.И.Ф., ЕГН **********, с адрес: гр.София, район „Лозенец”, ул.”*******ап.1 да ЗАПЛАТИ на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******* със седалище
и адрес на управление:*** на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата
429,71 лева /четиристотин двадесет и
девет лева и седем-десет и една стотинки/ – разноски за въззивното производство.
Решението е постановено при
участието на трето лице – помагач на страната на ище-ца: „Б.Б.” ЕАД.
Решението не подлежи на касационно обжалване
на основание чл.280, ал.3, пр.1 ГПК.
о.м. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Особено
мнение на съдия А.Александрова по решението от 29.04.2020 г. по гр.д.№ 13794/18
г., СГС, IV-В с-в:
Не съм съгласна със
становището на мнозинството на съдебния състав в частта, с която е прието, че
клаузите на чл.33, ал.1 и 2 от ОУ са нищожни.Съгласно
разпоредбата на чл.143, ал.1 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключван с
потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.Обвързването на срока
за изпълнение на задължението за заплащане на месечните дължими суми с датата
на публикуването им на интернет страницата на търговеца не поставя
потребителя в неравностойно икономическо положение и не го задължава да се
снабдява с техническо средство за достъп до интернет.При съвременните условия
достъпът до интернет не е свързан непременно с притежаването на специално
техническо устройство, тъй като всеки потребител може да направи справка за
месечните дължими суми както на места със свободен достъп до интернет услуги,
така и и на местата за заплащане на дължимата сума.Публикуването на сметка на
интернет страницата на дружеството създава допълнително удобство, а не вреда за
потребителите, поради което не е нарушен и принципа за добросъвестност.Това
становище не променя крайния извод поради липса на доказателства по делото дали
и на коя дата ищецът е изпълнил задължението на ищеца да публикува фактурите за
дължимите суми в страницата си в интернет.
СЪДИЯ:
А.Александрова