№
1
гр.
Силистра,
04.01.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренски окръжен съд, гражданско отделение, в открито съдебно заседание проведено
на четиринадесети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен
Неделчев
При секретаря Мирена Стефанова, като
разгледа докладваното от съдия Пламен Неделчев търговско дело № 28/2018 год. по
описа на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Иискове с правно основание
чл. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, и чл. 86 от ЗЗД,
Ищецът – Банка ДСК”
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
Московска 19, представлявана от Виолина Маринова Спасова и Маргарита Добрева
Петрова-Кариди - Изпълнителни директори, действащи чрез пълномощника си
юрисконсулт Г.Б.В., упълномощен с пълномощно с per. № 2419 и 2420, том 2, акт 6
от 27.02.2017 г. на нотариус Маргарита
Шамлиян, нотариус в PC София с per. № 042 от НК, съдебен адрес:***, тел.: 02/801 00
66, 0889/236 289; ел. поща: **************@*******.**, желае съда да постанови
решение, с което да осъди, наследницата на Желязко Иванов Колев - В.И.К., ЕГН: **********,
да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД, остатъка от неплатеното задължение по сключения
Договор за ипотечен кредит от 13.12.2006 г., обективирано в приложеното
извлечение от счетоводни книги, което съставлява:
- Главница в размер от 40 948,92 лв.;
- Договорна лихва за периода:
21.08.2009 г. - 07.03.2018 г. в размер на 38 852,25 лв.;
- Санкционираща лихва за периода:
22.09.2009 г. - 07.03.2018 г. в размер 833,34 лв.;
- Заемни такси: 1229,80 лв.;
- ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 08.03.2018 г. до окончателното погасяване на
задължението.
Претендира
направените в настоящето производство разноски.
Ответникът – В.И.К., ЕГН: **********,
с адрес: ***, в качеството й на наследник на Желязко Иванов Колев, ЕГН:**********,
чрез процесуален оспорва исковите претенции по основание и размер и прави
възражение за изтекла погасителна давност. Претендира деловодни разноски.
Съдът,
след като се запозна с материалите по делото прие за установено следното:
От фактическа страна
На
13.12.2006г. между ищеца и Желязко Иванов Колев, ЕГН: ********** е сключен Договор
за ипотечен кредит в размер на 43 000 /четиридесет и три хиляди/ лева със срок
за издължаване на кредита от 240 месеца, считано от датата на неговото
усвояване, като кредита е усвоен изцяло еднократно на 18.12.2006 г.
Съгласно
клаузите на сключения договор кредитът е усвоен и се погасява с месечни вноски,
по определен погасителен план чрез разплащателна сметка № 02/13268320 с титуляр
- кредитополучателя Желязко Иванов Колев.
На
15.12.2012г. поради непогасяване в срок на месечните погасителни вноски и
допусната забава в плащанията над 90 дни, на основание т. 20.2, раздел VII
„Отговорности и санкции”, от Общите условия към Договор за ипотечен кредит от
13.12.2006г., от страна на „Банка ДСК“ ЕАД е подадено заявление за издаване на
заповед за изпълнение изпълнителен лист срещу длъжника Желязко Колев по реда на
чл. 417 от ТПК.
На
18.12.2012г. са издадени изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение
срещу длъжника Желязко Иванов Колев по ч. гр. д. № 2430/2012г. по описа на
Районен съд Силистра. Въз основа на така издадените заповед за изпълнение и
изпълнителен лист, Банка „ДСК“ ЕАД е образувало на 11.02.2013г. изпълнително
дело № 41/2013г. по описа на СИС при PC- гр. Силистра срещу длъжника Желязко
Иванов Колев. След извършена справка било установено, че
кредитополучателя Желязко Иванов Колев е починал на 07.09.2008г. - преди
подаване на заявлението по чл. 417 от страна на „Банка ДСК“ ЕАД.
Във
връзка с горното, на 11.04.2013. представител на „Банка ДСК“ ЕАД е подал молба
до Районен съд Силистра по ч. гр. д. № 2430/2012г. за обезсилване на издадените
в полза на банката заповед за изпълнение и изпълнителен лист, тъй като същите
са недействителни.
С
Определение № 1341 от 17.04.2013г., постановено по ч. гр. д. № 2430/2012г. по
описа на PC- гр. Силистра, издадените в полза на „Банка ДСК“ ЕАД, срещу Желязко
Иванов Колев изпълнителен лист и заповед за изпълнение са обезсилени изцяло и
производството по делото е прекратено, след, което е прекратено и
изпълнителното дело № 41/2013г. по описа на СИС при PC- гр. Силистра.
От
представеното удостоверение за наследници на кредитополучателя Желязко Иванов
Колев, издадено от община Силистра, /изх. № 3642/21.07.2016г./, е видно, че
кредитополучателят е починал на 07.09.2008г., установено с Акт за смърт №
0474/07.09.2008г. а негови наследници по закон са В.И.К., ЕГН: **********, негова
съпруга, Иванушка Желязкова Василева, ЕГН: ********** и Тихомир Желязков Колев,
ЕГН: ********** - негови дъщеря и син.
На
02.08.2016 г. „Банка ДСК“ ЕАД е подало до Районен съд- гр. Силистра молба с
правно основание чл. 51, ал. 1 от ЗН с искане наследниците на Желязко Колев от
първи ред - В.И.К., ЕГН: **********, Иванушка Желязкова Василева, ЕГН: **********
и Тихомир Желязков Колев, ЕГН: ********** да бъдат поканени от съда и да им
бъде определен срок, в който да заявят дали приемат или се отказват от
наследството на своя наследодател.
Въз
основа на гореописаната молба е образувано гр. д. № 1152/2016г. по описа на
Районен съд- гр. Силистра с правно основание чл. 51 от ЗН, по което е
установено, че наследниците Иванушка Желязкова Василева и Тихомир Желязков
Колев - дъщеря и син, са се отказали от наследството на баща си и отказите им
са вписани в особената книга на PC- гр. Силистра под № 41 от 12.12.2012 г. и №
42 от 12.12.2012 г., съгласно определение на съда, постановено по ч. гр. д. №
2373/2012 г.
Наследницата
В.И.К. - съпруга, в същото производство писмено е заявила, че приема
наследството, оставено от кредитополучателя Желязко Иванов Колев, което е
вписано в специалната книга на съда под № 132/03.11.2016 г., видно от
представеното и удостоверение от PC- гр. Силистра.
По
твърдение на ищеца месечните вноски за погасяване на кредита са внасяни
редовно, макар с известни закъснения дори след смъртта на кредитополучателя,
като последната пълна погасена вноска е за месец август 2009г. Вноската с падежна
дата 18.09.2009г. е внесена частично, като 313.37 лева не са достигнали
вноската да бъде пълна, след което е преустановено плащането на дължимите
месечни вноски по кредита. Към датата на подаване на исковата молба 08.03.2018г.
не са погасени 102 броя погасителни вноски, включващи главница и лихва,
подробно описани в исковата молба.
За
събиране на вземането си кредитодателя съставил нотариална покана до В.И.К. подписана
от негов представител на 10.11.2017г., и представена пред нотариус в гр.
Силистра на 14.11.2017г. В поканата е посочено, че от момента на връчването й
цялата непогасена главница по договора за кредит става дължима плюс лихва и
надбавка за забава. По делото липсва нотариално удостоверяване кога поканата е
връчена на адресата си, но от представеното Заявление на ответницата до Банка
„ДСК“ ЕАД, може да се приеме датата 09.01.2018г.
От
заключението на вещото лице изготвило назначената от съда ССЕ може да се
установи, че цялата сума по кредита е изцяло усвоена от кредитополучателя –
наследодател на ответницата. Общият размер на направените погашения по кредита
е 13466.67лв. Последната сума постъпила за погасяване на кредита е внесена на
каса в банката на 20.11.2009г.
От
заключението се установява още, че в счетоводната система на банката от
23.11.2015г. статусът на процесния кредит е сменен от предсрочно изискуем в
редовен. Със същата дата в системата на банката е отразена и друга счетоводна
информация, с която е сторнирана платената годишна такса за управление на
кредита начислена към 07.12.2009г. и със сумата е погасена част от дължимата
редовна лихва и санкционираща лихва с падежна дата 18.09.2009г.
Описаните
счетоводни операции са извършени от служител на „Банка ДСК“ АД. От заключението
е видно още, че Общите условия към процесния договор за банков кредит
представляващ правопораждащ факт обусловил облигационната връзка между страните
по делото са идентични с тези валидни през 2006г., приети с Протокол № 19
от11.04.2006г. на Комитета за управление на активите и пасивите на „Банка ДСК“
АД, който орган е пряко подчинен на управителния съвет на банката, като същите
общи условия са предоставени за изпълнение с Указание № 26/05.05.2006г.
Експертът
сочи още, че към датата на подаване на исковата молба инициирала настоящото
производство забавянето на плащанията по процесния кредит е 3093 дни. Дължимите
непогасени суми за главница, договорни лихва, санкционираща лихва, такса
управление на кредит и такса за подновяване на срока на ипотека по Договор за
ипотечен кредит от 13.12.006гкъм 08.03.2018г. датата на подаване на искова
молба в СОС са на обща стойност 81 453,72, лв. разбити по пера както следва:
- главница в размер на 40948,92лв.
- договорни лихва в размер на 38441,66лв.
- санкционираща лихва в размер на 833,34лв.
~
такса управление на кредит в размер на 950,00лв.
- такса за подновявана на срока на ипотека в
размер на 279,80лв.
Според
вещото лице от 18.09.2009г. - падежната дата, от която са спрени плащанията до
08.03.2018г. - датата на подаване на исковата молба в СОС има общо сто и две
непогасени падежирали месечни погасителни вноски по договора за ипотечен кредит
от 13.12.2006г. сключен между ищеца и наследодателя на ответницата.
Ответникът
не оспорва изложената фактология досежно възникването на процесното кредитно
правоотношение, смъртта на кредитополучателя и наличието на правоприемство от
страна на ответницата В.И.К.. Оспорва се дължимостта на описаните в исковата
молба погасителни вноски, както и наличие на неравноправни договорни клаузи
обосноваващи нищожност на облигационната връзка. Според процесуалния
представител на ответника щом на 20.11.2009г. всички задължения по кредита са
станали предсрочно изискуеми, то следва да е прекратено начисляването на
договорна лихва и е започнало начисляването на наказателна такава върху
новообразуваната единна главница. По тази причина според ответника е невярно
ищцовото твърдение за дължимост към 08.03.2018г. на посочените в исковата молба
102 неплатени падежирали вноски със съответните лихви. Ответникът не приема
тезата на ищеца, че тъй като изявлението на кредитодателя за обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита не достигнало до кредитополучателя, то
следва да се приеме, че същата е съобщена на длъжника едва с връчването на
настоящата искова молба, което пък влече като правна последица изтекла
погасителна давност на задължението. Изтъква се наличие на редовно уведомяване
на ответницата в качеството й на съпруга на покойния кредитополучател за
обявяване на предсрочната изискуемост на кредита още през 2012г. по повод
образуваното срещу него изп. дело основано на издадените заповед за изпълнение
и изпълнителен лист в полза на банката.
Освен
възражение за погасяване по давност на ищцовите претенции, ответникът оспорва
същите по основание и размер поради липса на договорки за дължимост на такси,
дължимост само на санкционни лихви за забава след обявяване на предсрочна
изискуемост, различия в представения погасителен план и предоставената банкова
информация и наличие на недействителни договорни клаузи в процесния договор.
Сочи се, че ищеца не е представил доказателства установяващи извършени от В.И.К.,
плащания на кредитни вноски след смъртта на кредитополучателя – неин съпруг.
Ищецът
не споделя тезата, че предсрочната изискуемост на процесния кредит е настъпила
на 20.11.2009г., тъй като уведомление за това не е връчено, на покойния към
него момент кредитополучател. Оспорва се и твърдението на ответника, че В.И.К.
е била уведомена за предсрочната изискуемост на задължението през 2012г., с
получаване на ПДИ по образуваното срещу покойния й съпруг изпълнително дело.
Оспорват се и ответниковите възражения за изтекла погасителна давност, както и
за размера на претендираните задължения по пера и за наличието на неравноправни
клаузи в договора – правопораждащ факт в коментираното правоотношение.
От правна страна
Съдът
намира исковата молба за допустима предвид на това, че исковете са предявени от
активно легитимирано лице имащо правен интерес от производството. Разгледани по
същество съдът намира исковете за частично основателни по следните съображения:
По
делото няма спор относно възникването на кредитното правоотношение между
банката – ищец и покойния наследодател на ответницата, както и по отношение на
това, че последната е негов универсален правоприемник. Възраженията на
ответника се свеждат до настъпила погасителна давност, дължимостта на
претендираните суми /като основание и размер/, както и действителността на
някои от договорните клаузи.
За
да се приеме за основателно ответниковото възражение за изтекла погасителна
давност на всички задължения по кредита следва да се установи, от кой момент
последните са станали изискуеми – респективно от кога за длъжника е започнала
да тече погасителната давност. И двете страни приемат, че давността започва да
тече от момента в който кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем. Не се
спори също, че коментираният кредит е бил обявен за предсрочно изискуем
двукратно, първият път на 15.12.2012г. когато поради непогасяване в срок на
месечните погасителни вноски и допусната забава в плащанията над 90 дни, банката
е инициирала заповедно производство срещу наследодателя на ответницата Желязко
Колев по реда на чл. 417 от ТПК, в резултат, на което на 18.12.2012г. са
издадени изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение срещу него и е
образувало на 11.02.2013г. изпълнително дело № 41/2013г. по описа на СИС при
PC- гр. Както бе установено кредитополучателя Желязко Иванов Колев е починал на
07.09.2008г. - преди подаване на заявлението по чл. 417 от страна на „Банка
ДСК“ ЕАД. След, като при опит за връчване на ПДИ по образуваното изпълнително
дело кредиторът установил смъртта на кредитополучателят поради което инициирал обезсилване
на издадените в негова полза заповед за изпълнение и изпълнителен лист станало
с Определение № 1341 от 17.04.2013г., постановено по ч. гр. д. № 2430/2012г. по
описа на PC- гр. Силистра, а изпълнителното дело е прекратено. Всички тези
действия са извършени преди постановяването на Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2016г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС. В тази връзка и
като съобрази задължителните указания дадени с т. 18 от тълкувателното решене
съдът намира, че така описаните действия на банката - кредитор не са довели до
успешно обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Това е така защото
изявлението на кредитора за обявяване на предсрочната изискуемост не е
достигнало до покойния вече към него момент длъжник Желязко Колев. Допълнителен
довод в тази посока е и обстоятелството, че и след смъртта на кредитополучателя
известно време са постъпвали погасителни вноски.
Успешното
връчване на уведомление за повторното обявяване на кредита за предсрочно
изискуем на новия длъжник – универсален правоприемник на покойния
кредитополучател и ответник в настоящото производство извършено на 09.01.2018г.
обуславя редовното падежиране на цялото задължение по кредита настъпило именно
на посочената дата на връчване на уведомлението, в което е посочено, че от
момента на връчването му цялата непогасена главница по договора за кредит става
дължима плюс лихва и надбавка за забава.
Обстоятелството
дали ответницата е знаела за първото /неуспешно/ обявяване на кредита за
предсрочно изискуем и насоченото срещу покойния й съпруг принудително
изпълнение инициирано в тази връзка не е относимо, към редовността на
коментираното правно действие. Това е така защото в нарушение на т. 18 от
18.06.2016г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС ТР № 4/20, заповедното
производство тогава е било инициирано преди длъжникът /независимо титуляр или
негов наследник/ по кредитното правоотношение да е бил уведомен за намерението
на банката- кредитор да обяви предсрочната изискуемост на цялото задължение по
кредита.
По
тези съображения ОС намира, че погасителната давност в случая е започнала да
тече от 09.01.2018г. когато на В.И.К. е връчена коментираната по – горе
нотариална покана, която представлява уведомление за предсрочна изискуемост на
цялото задължение по кредита поради, което на 08.03.2018г. когато е предявен
настоящият иск погасителната давност все още не е била изтекла.
Съдът
не споделя и изложените от ответницата аргументи касателно дължимостта на
погасителните вноски, такси за забава и разлики в погасителния план към
договора. Становището на съда е обусловено от заключението на вещото лице
изготвило назначената по делото ССЕ. Според експерта претендираните от ищеца
суми по пера отговарят точно на реално дължимите от ответника, като изключение
прави само сумата за договорната лихва за периода: 21.08.2009 г. - 07.03.2018
г. претендирана в размер на 38 852,25 лв., а реално дължима в размер на 38441,66
лв. Всички останали суми са идентични, като претендираните заемни такси в
размер на 1229,80 лв.;са разбити от експерта на - такса управление на кредит в
размер на 950,00лв. и такса за
подновявана на срока на ипотека в размер на 279,80лв.
Вещото
лице сочи също и валидност на Общите условия към процесния договор за кредит,
която бе оспорена от процесуалния представител на ответника.
Съдът
не споделя и ответниковите възражения основани на твърдяно наличие на
неравноправни клаузи в договора обусловил облигационната връзка между ищеца и
наследодателя на ответника, които биха довели до тяхната недействителност.
Такива възражения евентуално биха могли да бъдат разгледани и приети за
основателни при договор за потребителски кредит предвид особената защита на
потребителите регламентирана в ЗЗП. В настоящият случай се касае за договор за
банков ипотечен кредит и общите условия към него, където са приложими общите
правила прогласени в чл. 9 във вр. с чл. 20а от ЗЗД, поради което постигнатите
между страните договорки се приемат за действителни.
С
оглед всичко изложено до тук съдът приема исковите претенции за доказани по
основание и по размер с изключение на претендираната договорната лихва за
периода: 21.08.2009г. - 07.03.2018г. която е основателна до размера от 38441,66
лв., а в частта над тази сума до 38 852,25 лв., искът следва да се отхвърли.
Предвид изхода от спора направеното
искане и представения неоспорен списък по чл. 80 от ГПК, ответника следва да
плати на ищеца сумата от 3855.17 лв. /три хиляди осемстотин петдесет и пет лева
и седемнадесет стотинки/, представляваща част от сторените деловодни разноски
общо в размер на 3874.57лв. /три хиляди осемстотин седемдесет и четири лева и
петдесет и седем стотинки/, съобразно уважената част от исковите претенции.
Предвид изхода от спора направеното
искане и представения неоспорен списък по чл. 80 от ГПК, ищецът следва да плати
на ответника сумата от 23.36 лв. /двадесет и три лева и тридесет и шест
стотинки/ представляваща част от сторените деловодни разноски общо в размер на
4662 /четири хиляди шестстотин шестдесет и два/ лева, съобразно отхвърлената
част от исковите претенции.
Мотивиран от гореизложените съображения
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
В.И.К.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, в
качеството й на наследница на Желязко Иванов Колев да заплати на „Банка ДСК”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
Московска 19, остатъка от неплатеното задължение по Договор за ипотечен кредит
от 13.12.2006 г., съставляващо:
-
Главница в размер от 40 948,92 лв. /четиридесет хиляди деветстотин четиридесет
и осем лева и деветдесет и две стотинки/;
-
Договорна лихва за периода: 21.08.2009г. - 07.03.2018г. в размер на 38441,66
лв. /тридесет и осем хиляди четиристотин четиридесет и един лева и шестдесет и
шест стотинки/.
-
Санкционираща лихва за периода: 22.09.2009г. - 07.03.2018г. в размер на 833,34
лв. /осемстотин тридесет и три лева и тридесет и четири стотинки/.
-
Заемни такси в размер на 1229,80 лв. /хиляда двеста двадесет и девет лева и
осемдесет стотинки/,
ведно
със законна лихва върху главницата от 40 948,92 лв. /четиридесет хиляди
деветстотин четиридесет и осем лева и деветдесет и две стотинки/, считано от
08.03.2018г. до окончателното погасяване на задължението.
ОСЪЖДА
В.И.К.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, да
заплати на „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. Московска 19, 3855.17 лв. /три хиляди осемстотин петдесет и пет
лева и седемнадесет стотинки/ деловодни разноски.
ОСЪЖДА
„Банка
ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
Московска 19, да заплати на В.И.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, 23.36 лв.
/двадесет и три лева и тридесет и шест стотинки/ деловодни разноски.
ОТХВЪРЛЯ иска
на Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Московска 19, съда да осъди В.И.К., ЕГН: **********, с адрес: ***,
да заплати на банката договорната лихва за периода: 21.08.2009г. - 07.03.2018г.
над присъдения размер от 38441,66 лв., до размера от 38 852,25 лв.,
претендирана като неплатеното задължение по Договор за ипотечен кредит от
13.12.2006г.
Решението подлежи на обжалване пред
апелативен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на
страните чрез процесуалните им представители.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ:…………