М О Т И В И
на СГС, 23 с-в по НОХД № 5 213/2018г.
Софийска
градска прокуратура е внесла обвинителен акт срещу П.К.П. за
това, че за периода от 27.08.2008 г. до 23.12.2008 г., в гр.София, в условията
на продължавано престъпление с 2 (две)
деяния, които осъществяват поотделно състава на едно и също
престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и
съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват
от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, чрез
използването на неистински частни документи пред различни длъжностни лица в
Министерство на регионалното развитие и благоустройство, а именно:
- неистинска банкова
гаранция за участие в процедура изх. № 04-02- 1468/27.08.2008 г. за възлагане
на обществена поръчка с обект „ Изпълнение на строително монтажни работи на
обект: Авариен ремонт на напорен тръбопровод от ПС „Добри дол“ до водоем V=300 m3:
Лот 2, II- ри етап от ПС „Запад“ до ПС „Изток“, на която е придаден вид, че е издадена
от „Т.Б.” АД, офис София в полза на „Б.Е.80“ ЕООД, като подписа на Н.Д. *** е
неистински;
- неистински договор № 210/18.09.2008 г.,
сключен между Министерство на регионалното развитие и благоустройство и дружеството
„Б. Е.80“ ЕООД с ЕИК*********, с предмет: „ Авариен ремонт на напорен
тръбопровод от ПС „Добри дол“ до водоем V=300 m3:
Лот 2, II-ри етап от ПС ”Запад“ до ПС „Изток“, община Лом, на
който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление от М.Х.И.,
собственик и управител на дружеството „Б.Е.80“ ЕООД като положения от нейно име
подпис е неистински;
- неистинска банкова гаранция за изпълнение на
обект изх. № 04-02-1068/ 02.09.2008г., на която е придаден вид, че е издадена
от „Т.Б.” АД, офис София в полза на „Б.Е.80“ ЕООД и представлява конкретно
писмено изявление от Н.Д. ***,като положения подпис е неистински;
- неистинска банкова
гаранция за аванс по договор с изх. № 04-02- 1529/18.09.2008 г., на която е
придаден вид, че е издадена от „Т.Б.” АД, офис София в полза на „Б.Е.-**“ ЕООД
и представлява конкретно писмено изявление от Н.Д. ***, като положения подпис е
неистински;
- неистинска банкова
гаранция за плащане по договор изх. № ОС - 955/18.12.2008 г., на която е
придаден вид, че е издадена от „Т.Б.” АД, офис София в полза на „Б.Е.80“ ЕООД и
представлява конкретно писмено изявление от Н.Д. ***, като положения подпис е
неистински;
-
неистинска банкова гаранция за участие в процедура изх. № 04-02-
1467/27.08.2008 г. за възлагане на обществена поръчка с обект „Изпълнение на
строително монтажни работи на обект: Авариен ремонт на напорен тръбопровод от
ПС Добри дол до водоем V 300 m3:
Лот 1, I-ви етап- участък от пътя с.Добри дол -
с.Тополовец до реконструкцията участък с ПЕВП тръби Ф 500“, на която е придаден
вид, че е издадена от „Т.Б.” АД, офис София в полза на „Б.Е.80“ ЕООД и
представлява конкретно писмено изявление от Н.Д. ***, като положения подпис е
неистински;
- неистински договор № 213/18.09.2008 г., сключен
между Министерство на регионалното развитие и благоустройство и дружеството „Б.Е.80”
ЕООД с ЕИК*********, с предмет : ”Авариен ремонт на напорен тръбопровод от ПС
Добри дол до водоем V 300 m3: Лот 1, I-ви етап- участък от пътя с.Добри дол - с.Тополовец до
реконструкцията участък с ПЕВП тръби Ф 500“, на който е придаден вид, че
представлява конкретно писмено изявление от М.Х.И., собственик и управител на
дружеството „Б.Е.80“ ЕООД като положения подпис е неистински;
-
неистинска банкова гаранция с изх.№ 04-02-1528/18.09.2008 г. за аванс по
договора, на която е придаден вид, че е издадена от „Т.Б.” АД, офис София в
полза на „Б.Е.80“ ЕООД и представлява конкретно писмено изявление от Н.Д. ***,
като положения подпис е неистински.
- неистинска банкова
гаранция за изпълнение на обект изх. № 04-02- 1067/02.09.2008 г., на която е
придаден вид, че е издадена от „Т.Б.” АД, офис София в полза на „Б.Е.80“ ЕООД и
представлява конкретно писмено изявление от Н.Д. ***, като положения подпис е
неистински;
- неистинска банкова гаранция
за плащане по договор с изх. № ОС - 953/18.12.2008 г., на която е придаден вид,
че е издадена от „Т.Б.” АД, офис София в полза на „Б.Е.80“ ЕООД и представлява
конкретно писмено изявление от Н.Д. ***, като положения подпис е неистински;
- неистинска фактура №********** от 18.09.2008г. с
основание авансово плащане по договор 210/08г.,като подписа в графа съставил не
е изпълнен от М.Х.И.;
- неистинска фактура №********** от
18.09.2008г. с основание авансово плащане по договор 213/08г.,като подписа в
графа съставил не е изпълнен от М.Х.И.,
като пълномощник на
управителя на фирма „Б.Е.80“ ЕООД, с нот. заверено пълномощно
№5185/29.07.2008г. по банкова сметка № BG *********с
титуляр „Б.Е.-**“ ЕООД в „Т.Б.“ АД дал възможност на фирма „Б.Е.-**“
ЕООД да получи по посочената сметка неследващи се парични
средства в големи размери от държавния бюджет в общ размер на 1 314 141, 41 (един
милион триста и четиринадесет хиляди сто четиридесет и един лева и четиридесет
и една стотинки) лева, собственост на Министерство на регионалното развитие и
благоустройство, като разпоредител с бюджетни средства които са в особено големи
размери,защото превишават 140 минимални работни заплати за страната, както следва:
I. За
това, че за периода от 27.08.2008 г. до 23.12.2008 г., в гр.София, чрез използването на
неистински частни документи:
- неистинска банкова
гаранция за участие в процедура изх. № 04-02- 1468/27.08.2008 г. за възлагане
на обществена поръчка с обект „ Изпълнение на строително монтажни работи на
обект: Авариен ремонт на напорен тръбопровод от ПС „Добри дол“ до водоем V=300 m3:
Лот 2, II- ри етап от ПС „Запад“ до ПС „Изток“ , на която е придаден вид, че е
издадена от „Т.Б.” АД, офис София в полза на „Б.Е.80“ ЕООД и представлява
конкретно писмено изявление от Н.Д. ***, като положения подпис е неистински;
- неистински договор № 210/18.09.2008 г.,
сключен между Министерство на регионалното развитие и благоустройство и
дружеството “Б.Е.80” ЕООД с ЕИК*********, с предмет: „Авариен
ремонт на напорен тръбопровод от ПС „Добри дол“ до водоем V=300 m3:
Лот 2, II-ри етап от ПС „Запад“ до ПС „Изток“, община Лом, на
който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление от М.Х.И.,
собственик и управител на дружеството „Б.Е.80“ ЕООД като положения от нейно име
подпис е неистински;
-
неистинска банкова гаранция за изпълнение на обект изх. № 04-02-1068/
02.09.2008г. за сумата от 31 151,75 лева, на която е придаден вид, че е
издадена от „Т.Б.” АД, офис София в полза на „Б.Е.80“ ЕООД и представлява
конкретно писмено изявление от Н.Д. ***, като положения подпис е неистински;
-
неистинска фактура №********** от 18.09.2008г. с основание авансово плащане по
договор 210/08г.,като подписа в графа съставил не е изпълнен от М.Х.И.;
-
неистинска банкова гаранция за аванс по договор с изх.№ 04-02- 1529/ 18.09.2008
г. за сумата от 186 910, 51 лева, на която е придаден вид, че е издадена от „Т.Б.”
АД, офис София в полза на „Б.Е.80“ ЕООД и представлява конкретно писмено
изявление от Н.Д. ***, като положения подпис е неистински;
-
неистинска банкова гаранция за аванс по договор с изх.№ 04-02- 1529/18.09.2008
г. за сумата от 186 910, 51 лева, на която е придаден вид, че е издадена от „Т.Б.”
АД, офис София в полза на „Б.Е.80“ ЕООД и представлява конкретно писмено
изявление от Н.Д. ***, като положения подпис е неистински.
-неистинска
банкова гаранция за плащане по договор изх. № ОС - 955/18.12.2008 г. за сумата
от 455 382, 99 лева , на която е придаден вид, че е издадена от „Т.Б.” АД, офис
София в полза на „Б.Е.80“ ЕООД и представлява конкретно писмено изявление от Н.Д.
*** , като положения подпис е неистински,
като
пълномощник на управителя на фирма „Б.Е.80“ ЕООД дал възможност на фирма „Б.Е.80“ ЕООД да получи неследващи се парични суми от
държавния бюджет в големи размери по банкова сметка № BG *********с титуляр „Б.Е.-**“ ЕООД в „Т.Б.“ АД на 26.09.2008 г.
на основание бюджетно платежно нареждане № 00093975/26.09.2008 г. с наредител
МРРБ сума в размер на 224
292.61 ( двеста двадесет и четири
хиляди двеста деветдесет и два лева и шестдесет и една стотинки ) лева и на
23.12.2008г. на основание бюджетно платежно нареждане № 00531123/23.12.2008 г.
с наредител МРРБ сумата в размер на 455 382,99 ( четиристотин петдесет и пет хиляди триста осемдесет и
два лева и деветдесет и девет стотинки) лева , парични средства в общ размер на
679 675.60 (шестстотин седемдесет и девет хиляди шестстотин
седемдесет и пет лева и шестдесет стотинки) лева, собственост на Министерство
на регионалното развитие и благоустройство,като разпоредител с бюджетни
средства, които са в
особено големи размери;
II. За
това, че за периода от 27.08.2008 г. до 23.12.2008г„ в гр.София, чрез използването на неистински
частни документи:
- неистинска
банкова гаранция за участие в процедура изх. № 04-02- 1467/27.08.2008 г. за
възлагане на обществена поръчка с обект „Изпълнение на строително монтажни
работи на обект: Авариен ремонт на напорен тръбопровод от ПС Добри дол до
водоем V 300 m3: Лот 1, I-ви етап- участък от пътя с.Добри дол - с.Тополовец до
реконструкцията участък с ПЕВП тръби Ф 500“, на която е придаден вид, че е
издадена от „Т.Б.” АД, офис София в полза на „Б.Е.80“ ЕООД и представлява
конкретно писмено изявление от Н.Д. ***, като положения подпис е неистински;
- неистински договор № 213/18.09.2008 г., сключен
между Министерство на регионалното развитие и благоустройство и дружеството “Б.Е.80”
ЕООД с ЕИК*********, с предмет : ”Авариен ремонт на напорен тръбопровод от ПС
Добри дол до водоем V 300 m3: Лот 1, I-ви етап- участък от пътя с.Добри дол - с.Тополовец до
реконструкцията участък с ПЕВП тръби Ф 500“, на който е придаден вид, че
представлява конкретно писмено изявление от М.Х.И., собственик и управител на
дружеството „Б.Е.80“ ЕООД като положения подпис е неистински;
-
неистинска банкова гаранция с изх.№ 04-02-1528/18.09.2008 г. за аванс по
договора за сумата от 174 478,10 лева, на която е придаден вид, че е издадена
от „Т.Б.” АД, офис София в полза на „Б.Е.80“ ЕООД и представлява конкретно
писмено изявление от Н.Д. ***, — Банкова гаранция за изпълнение на обект изх. №
04-02-1067/02.09.2008 г. за сумата от 29 079, 68 лева, на която е придаден вид,
че е издадена от „Т.Б.” АД, офис София в полза на „Б.Е.80“ ЕООД и представлява
конкретно писмено изявление от Н.Д. ***, като положения подпис е неистински.
-
неистинска банкова гаранция за плащане по договор с изх. № ОС - 953/18.12.2008
г. за сумата от 425 092,09 лева, на която е придаден вид, че е издадена от „Т.Б.”
АД, офис София в полза на „Б.Е.80“ ЕООД и представлява конкретно писмено
изявление от Н.Д. ***, като положения подпис е неистински,
като
пълномощник на управителя на фирма „Б.Е.80“ ЕООД дал възможност на фирма „Б.Е.80“ ЕООД да получи неследващи се парични суми от
държавния бюджет в големи размери по банкова сметка № BG *********с титуляр „Б.Е.80“ ЕООД в „Т.Б.“ АД на 26.09.2008 г.
на основание бюджетно платежно нареждане № 00093974/26.09.2008 г. с наредител
МРРБ сума в размер на 209
373.72 ( двеста и девет хиляди триста
седемдесет и три ) лева и на 23.12.2008 г. на основание бюджетно платежно
нареждане № 00531124/23.12.2008 г. с наредител МРРБ сумата в размер на 425 092,09 (четиристотин
двадесет и пет хиляди деветдесет и два лева и девет стотинки) лева , парични
средства в общ размер на 634
465.81 (шестстотин тридесет и четири
хиляди четиристотин шестдесет и пет лева и осемдесет и една стотинки),
собственост на Министерство на регионалното развитие и благоустройство, като
разпоредител с бюджетни средства, които са в особено големи размери,
явяващо се престъпление по
чл.256, ал.2, пр.3, вр.
ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.
В съдебно заседание, в хода на съдебните прения,
представителят на СГП поддържа обвинението и застъпва тезата, че в хода на
съдебното следствие се е доказала фактическата обстановка, видно от която
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна признаците на състава
на престъплението чл.256, ал.2, пр.3, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1
от НК. От фактическа страна прокурорът намира за установена описаната в
обвинителния акт обстановка, като спира вниманието си на отделните деяния,
включени в продължаваната престъпна деятелност на подсъдимия. Поставя в
основата на изводите си по фактите показанията на М.И., от които се установява,
че подс. П. реално е бил управител на дружеството „Б.Е.80“ ЕООД и е
осъществявал изцяло фактическите действия по управлението му; заключенията на приетите
по делото съдебно почеркови и строително– техническа и съдебно – счетоводна
експертизи, както и писмените доказателства по делото, установяващи отношенията
между МРРБ и „Б.Е.80“ ЕООД. В тази насока представителят на държавното
обвинение намира за установено по делото, че двата договора ( с №№ 210 и
213), сключени на 18.09.2008г., са неистински в
частта, в която се твърди, че те са подписани от М.И., която е била
действителния управител на „Б.Е.80“ ЕООД, а оттам - не е имало основание и да
плащане по тях; на следващо място главното условие тези договори да бъдат сключени
и да се преведе сумата по уговорения аванс,
е било изпълнителят да представи банкови гаранции, които също в случая са били неистински, видно
от показанията на св. Д. и заключението на графическата експертиза. Именно въз
основа на тези документи МРРБ е приело договорите за легитимни, авансовите
плащания - за обезпечени и е превело аванси
( по първия договор в размер на
174 478,10 лв. без ДДС, а по втория
договор 186 910,51 лв. без ДДС), които пари са платени
неоснователно – в резултат на специфичната
документна измама, визирана в чл. 256 от НК. От друга страна, въз основа на строително
- техническата експертиза, прокурорът сочи, че е установено по делото липсата
на каквото и да било изпълнение на договорите от страна на изпълнителя „Б.Е.80“
ЕООД;
независимо от това МРРБ ( според прокурора поради политическите „връзки“
на фирмата) е изплатило изцяло сумата по договорите, като основание
за плащанията са инкриминираните фактури, които обаче са съставени от
подсъдимия с ясното съзнание, че всичко отразено в тях е невярно, т.е. че нищо
не е свършено и съответно се явяват документ с невярно съдържание. В този
смисъл прокурорът намира, че фирма „Б.Е.80“ ЕООД е получила без каквото и да е
правно основание от МРРБ , в резултат на неистински и с невярно съдържание
документи, общо сумата от
1 314 141,41 лв., собственост на бюджета на МРРБ. Прокурорът извежда
извод, че именно подс. П. реално е управлявал фирмата от факта, че на 23.06.2009
г. той лично изтеглил на каса сумата от 130 000 лв., ,като в нареждането - разписка е вписал „сумата не е за заплати“. На
следващо място прокурорът се спира на въпроса за извършените от МРРБ
прихващания, като намира, че те не са правно валидни – липсва безспорност на
вземанията, тъй като от съдебно счетоводната експертиза е установено, че
строителните работи в с. Василовци, общ.
Брусарци не са приключили и не са извършени от „ Б.Е.80“ ЕООД, а оттам - вземането е спорно, като не е ясен обема на
извършените строителни работи.
Поради изложените съображения
прокурорът намира, че подс. П. следва да бъде признат за виновен по
повдигнатото му обвинение и да му бъде наложено наказание от 5 ( пет) години
„лишаване от свобода“, като от една страна бъде съобразен сериозния размер на
щетата и съдебното минало на дееца ( включващо измами и документи престъпления
с предмет банкови гаранции) , а от друга – изминалия период от над 10 години от
извършването на деянията; по отношение на останалите наказания прокурорът намира, че може да бъде наложена
конфискация ако има имущество на подсъдимия, а лишаването от права – да бъде
забрана за представлява и управлява търговски дружества, които участват в изпълнение на обществени
поръчки.
Упълномощеният защитник на подс. П. –
адв. П. К. - в пространна пледоария
излага становището си за оправдаване на
подзащитния й по повдигнатото му обвинение поради несъставомерност на
деянието и неговата недоказаност.
В подкрепа на тезата си ( общо за цялото продължавано престъпление) защитникът
изтъква, че съгласно правната квалификация, за която подзащитния й е предаден
на съд, е предвидено като форма на изпълнително деяние използването на
неистински документ и за която ( стр.3 от обвинителния акт) обвинението е непълно
неконкретно ( „обвиняемият П. лично и като използвал куриерски услуги“), респ.
прокуратурата не е изпълнила задължението си да посочи механизма, конкретизиран по време,
място и начин; от друга страна от събраните по делото доказателства не се
съдържат данни за използване на документите, посочени като неистински, от
страна на подс. П.. В този смисъл и адв. К. счита, че съдебната практика е безусловна, че при липса на
фактически обстоятелства и доказателства, които да кореспондират с
въведени твърдения от декларативен характер в обстоятелствената част на
обвинителния акт, да се приема, че е налице осъществено изпълнителното деяние
по посочената правна квалификация.
На второ място защитникът спира вниманието си на
документите, които са инкриминирани по делото.
По отношение на договорите с №№ 210
и 213 от 18.09. 2008 г. намира, че те са истински независимо кое е лицето,
което е подписало договорите от името на
дружеството „Б.Е.80“ ЕООД понеже е имало воля на страните за сключването на този
договор; независимо от обстоятелството, че бил налице правен пропуск за
отразяване на пълномощията на подсъдимия за сключването на договорите, те са
истински, което обстоятелство не се оспорва от никоя от страните от момента на
сключването. И именно това е послужило като основание за издаване съответно на
последващите фактури и плащания при
спазване на съответните процедури, а по делото е установено, че „Б.Е.80“
ЕООД е било работещо дружество с
множество служители и обекти, за част от които възложител е било МРРБ; въпросът
дали договорите са изцяло или частично изпълнени, или има неизпълнение или забавено
изпълнение е от облигационен и търговски
характер, но не води до наличието на неистински документ. Касателно
инкриминираните банкови гаранции адв. К.
счита, че те не кореспондират с каквото и да било фактическо действие или
някакво отношение на подзащитния й по
повод изготвянето, предоставянето или ползването
им. По отношение на фактурите, сочени като неистински, защитникът счита, че
липсва пречка да бъдат съставени от лице, за което е налично пълномощно, тъй
като фактурата се явява необходим
счетоводен първичен документ и служи като основание за плащане и „Б.Е.80“ ЕООД
е било задължено да издаде фактура, с оглед сключените договори и предвиденото
авансово плащане след издаване на съответната фактура. В тази смисъл фактурите също
не се явяват неистински документи. Общо за инкриминираните документи адв. К.
посочва, че подзащитният й е имал правомощията да представлява дружеството „ Б.Е.80“
ЕООД по силата на изготвено пълномощно,
каквато е била обичайната търговска
дейност.
На трето място защитникът се спира на твърдения престъпен
резултат. Според обвинението въз основа на инкриминираните документи била
дадена възможност на „Б.Е.80“ ЕООД да
получи сума - неследващи се парични средства, но защитникът намира, че
паричната сума е „следваща се“, тъй като е получена на база на премината
процедура и сключени договори и това обстоятелство не е оспорено нито от МРРБ, нито от „Б.Е.80“ ЕООД; в тази
насока защитникът се позовава и на извършеното от МРРБ прихващане на платения аванс по договор № 213, а по договор № 210 е извършено
прихващане в размер на 377 956,78 лв., което обстоятелство сочи за
наличието на действителни истински договори и договори с вярно съдържание.
Поради това и защитникът заключава , че липсва
настъпване на вреда.
Адв. К. обобщава тезата си, като намира, че не е налице
съставомерно деяние по чл. 256 от НК (позовавайки се и на ТР № 4/16 г. на ВКС),
поради което и пледира за постановяване на оправдателна присъда.
Подсъдимият П.П.
се ползва от правото си не дава обяснения по повдигнатото му обвинение.
В хода на съдебните прения подс. П.П. не развива
собствени доводи, заявявайки че поддържа изложените от защитника му.
В предоставената му последна дума подсъдимият П.П.
моли да бъде оправдан.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият П.К.П. e роден на *** г. в гр. Враца, българин, български
гражданин, с висше образование, разведен, безработен, живущ ***, с ЕГН **********.
Същият е осъждан както следва:
1.
по НОХД №
214/2005г. на Военен съд – София с влязла в сила на 22.03.2007г. присъда за
извършено на 25.06.2004г. престъпление по чл. 209, ал.1 от НК на наказание „
глоба“ в размер на 500 лева;
2.
по НОХД №
148/2012г. на РС – Сандански с влязла в сила на 25.04.2013г. присъда за
извършено на 19.05.2009г. престъпление по чл. 210, ал.1, т.т.3, 4 и 5, вр. чл. 209,
ал.1 от НК на наказание „ лишаване от свобода“ за срок от 2 години,
изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал.1 от НК за срок от 5
години;
3.
по НОХД № 865/2013г. на РС – Враца с влязла в
сила на 27.05.2014г. присъда за извършено в периода 25.09.2008г. – 29.12.2008г.
престъпление по чл. 316, ал.1, вр. чл. 309, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК на наказание „ лишаване от свобода“ за
срок от 1 година, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал.1 от НК за срок от 3 години;
4.
по НОХД №
104/2016г. на РС – Генерал Тошева с влязла в сила на 16.06.2016г. присъда за
извършено на 15.10.2012г. престъпление по чл. 316, вр. чл.308, ал.1 от НК на наказание „ лишаване от свобода“ за
срок от 1 година, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал.1 от НК за срок от 3 години.
Според писмо от МП - Агенция по вписванията изх.№
11-00-293/ 05.02.2019г. при извършена проверка на интегрираната информационна
система за кадастър и имотен регистър на територията на цялата страна по
персонална партида на подс. П.П. не са налични вписвания, отбелязвания или
заличавания; извършената проверка в Търговския регистър и регистъра а
юридическите лица с нестопанска цел за подс. П.П. е установила, че същият не е
регистриран като едноличен търговец и не участва в търговски дружества.
Дружество „Б.Е.80“ ЕООД е регистрирано по ф.д. №
4029/2003г. по описа на СГС с решение на СГС от 16.04.2003г. с капитал от
5 000 лв. и едноличен собственик на капитала и управител св. С.Т.Т., която
била дъщеря на народния представител от БСП ( тогава „Коалиция за България“) в
39 –то и 40–то ( 05.07.2001г. – 25.06.2009г.) Народно събрание Т.Т.. Седалището
и адресът на управление на дружеството били в гр.София, ул. „*********ап.6. С решение на СГС, ФО от 27.08.2003г. седалището
и адресът на управление на дружеството били преместени на адрес гр. София, ж.к.
„*********а с решение на СГС от 16.11.2006г. било вписана промяна във фамилното
име на едноличния собственик и управител като „С.Т.Т. – П.“, а предметът на
дейност бил допълнен със „строителство“. След учредяването на фирмата, през
2004г. св. Т. сключила брак с подс. П., който поел фактически ръководството на
извършваната от „Б.Е.80“ ЕООД търговска дейност и същевременно бил упълномощен
от едноличния собственик и управител да я представлява пред трети лица.
Св. М.И. през месец 02.2007. била назначена на
длъжност „секретар - технически
сътрудник “ във фирма „Б.Е.80“ ЕООД, след като на подадена от нея обява й се обадил
подс. П. и я поканил да работи за него. Към онзи момент фирмата нямала работа,
но към края на 2007г. започнала извършването на строителна дейност. По повод публикации
в печата, че фирма „Б.Е.80“ ЕООД е свързана с депутата от БСП („Коалиция за България“)
Т.Т. посредством дъщеря му св.Т. и поради тази причина участва и печели
обществени поръчки, подс. П. и св. Т. предложили на св. И. формално да се
прехвърли фирмата на нейно име. Св. М. И.,
намирайки се в близки, почти приятелски отношения със сем. Петрови, се съгласила, като промяна в фактическото
положение, а именно, че цялата дейност и
ръководство на фирмата се осъществявали от подс. П., не настъпила. Така с нотариално заверен
договор от 13.05.2008г. св. С.Т. фиктивно продала дяловете на фирмата на св.М.И.
за сумата от 5 000 лв., като прехвърлянето на дяловете и управлението било
вписано в търговския регистър на 07.07.2008г.
Св. М.И. и юридически предоставила на подс. П. право
да извършва от името на дружеството всякакъв вид дейности и да го представлява пред
трети лица ( включително и с право да се разпорежда с банковата сметка на
фирмата с нотариално заверено пълномощно № 5185/29.07.2008г.), а тя се
занимавала с организацията на работата по строителни обекти. Фактически
дейността на фирмата се ръководела от подс. П. и св.М. И. изпълнявала неговите
указания до края на 2008г., когато на 08.12.2008г. подс. П. бил вписан като
едноличен собственик на капитала и управител на фирма „Б.Е.80“ ЕООД ( подс. П.
на 22.06.2010г. продал на лицето Б.И. дружествените си дялове във ф-ма „Б.Е.80“
ЕООД за сумата от 100.00лв., а понастоящем фирмата е обявена в несъстоятелност
и заличена като търговец в Търговския регистър с решение на ОС Монтана по дело
по несъстоятелност 196/2010г., влязло в сила на 06.02.2016г.). Счетоводното
обслужване на фирмата към 2008г. се
извършвало от св. С.Р..
Основен предмет на дейност на „Б.Е.80“ ЕООД към 2008г.
било извършването на строителни работи по обществени поръчки, възложени от
Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ). Отношенията между
МРРБ и „Б.Е.80“ ЕООД датирали от края на 2007г., когато били сключени договори №№ 570/18.12.2007
г. и 621/19.12.2007 г. съответно на стойност 649 345,66 лв. и 654 322,92 лв., изплатени на фирмата на 21.12.2007г.
Ежегодно Дирекция „В и К“ в МРРБ на база на искания на
общините и решение на ръководството на Министерството се определял годишен
списък с проекти, които следвало да се финансират. В списъка за 2008г. поради аварийната ситуация на водопровода за гр.Лом,
причинена от заливанията на р. Дунав, били предвидени две обществени поръчки за
ремонт. С Решение № 02-14-722/04.08.2008г. на министъра на РРБ била обявена обществена
поръчка с предмет строително монтажни работи (СМР) на обект: „Авариен ремонт на
напорен тръбопровод от ПС Добри дол до водоем V 300 m3: Лот
1, Първи етап — участък от пътя Добри дол — Тополовец до реконструкцията
участък с ПЕВП тръби Ф 500, община Лом и Лот 2, Втори етап от ПС „Запад“ до ПС
„Изток” по реда, определен във Вътрешни правила за взаимоотношенията
между страните в инвестиционния процес съобразно специфичните функции и
дейности на МРРБ ( одобрени със заповед № РД -02-14-610/16.07.2007г. на
Министъра на РРБ) и Вътрешни правила за планиране, възлагане и мониторинг на
обществените поръчки в МРББ ( одобрени със заповед № РД -02-14-814/23.08.2007г.
на Министъра на РРБ).
Съгласно публикуваните от МРРБ, Дирекция „Обществени
поръчки“ Специфични изискания и указания
към изготвянето на офертата за участие в открит конкурс за възлагане на малка
обществена поръчка с предмет: изпълнение на строително монтажни работи ( СМР) на
обект „Авариен ремонт на напорен тръбопровод от ПС Добри дол до
водоем V 300 m3: Лот 1, Първи етап — участък от пътя Добри дол —
Тополовец до реконструкцията участък с ПЕВП тръби Ф 500, община Лом и Лот 2,
Втори етап от ПС „Запад“ до ПС „Изток” всяка оферта следва да съдържа набор
документи, между които (5.14) документ за внесена гаранция за участие.
Със заповед № РД-02-14-869/28.08.2008 г. на министъра
на регионалното развитие и благоустройство А.Г.била назначена комисия за
класиране на кандидатите, в състав: К.Г., св. П.С. и П.П., с резервен член св. П.Т.
при провеждана процедура „Открит конкурс” с правно основание чл.3, ал.2 от НВМОП. В хода на процедурата били подадени оферти от
дружествата „Р.К.” АД - гр.София и „Б.Е.80” ЕООД - гр.София. Комисията с
протокол от 28.08.2008г., класирала на първо
място дружеството „Б.Е.80” ЕООД и за двата лота ( етапа) на ремонта, като е
приела, че дружеството е представило всички изискващи се документи, а другата
фирма - конкурент била отстранена от участие в процедурата поради непредставяне на всички изискуеми
документи.
Съгласно одобрените със заповед № РД
-02-14-610/16.07.2007г. на Министъра на РРБ Вътрешни правила за
взаимоотношенията между страните в инвестиционния процес съобразно специфичните
функции и дейности на МРРБ договорите се сключват в писмена форма и в 4
екземпляра, след съгласуване с директорите на дирекции „Обществени поръчки“,
„Административна“, „Финанси“, „Правна“ и дирекцията – заявител, след което
съгласувания договор се парафира от главния секретар и се предоставя за
подпис от министъра и главния
счетоводител.
Според одобрените със заповед № РД
-02-14-814/23.08.2007г. на Министъра на РРБ Вътрешни правила за планиране,
възлагане и мониторинг на обществените поръчки в МРББ в чл. 46 било предвидено, че за подписване на договори след проведени
процедури по чл.3 от НВМОП изпълнителят
е необходимо да представи документи, между които и гаранция за добро изпълнение;
чл. 51 посочва, че при договорени авансови плащания се представя банкова
гаранция за размера на аванса, а чл. 53 определя размера на гаранцията за добро
изпълнение до 5 % от стойността на договора без ДДС; в чл. 54 било предвидено,
че гаранциите за добро изпълнение на
договора се представят от изпълнителя преди подписване на договора под формата
на парична или банкова гаранция
На 18.09.2008 г. в гр.София бил подписан договор № 213/18.09.2008 г. между
МРРБ (възложител) и „Б.Е.80” ЕООД -
гр.София ( изпълнител) с предмет изпълнение на СМР на обект: „Авариен ремонт на
напорен тръбопровод от ПС Добри дол до водоем V 300 m3: Лот 1, Първи етап —
участък от пътя Добри дол — Тополовец до реконструкцията участък с ПЕВП тръби Ф
500, община Лом“, съгласно който общата цена за извършване на СМР била 581 593,
66 лева без ДДС или 697 912,39 лева с ДДС; съгласно чл.4 от договора
възложителят следва да заплати на изпълнителя изпълнените СМР в срок от десет
дни срещу представени: 1. Отчет за
действително извършените разходи за изпълнение на СМР, подписан от възложителя,
изпълнителя и извършващият строителен надзор.
2. Сметка за изплащане на СМР, подписана и одобрена от
възложителя; 3. Оригинална фактура на стойност, равна на стойността на сметката;
съгласно чл.8 от договора гаранцията за
изпълнение на обекта е в размер на 5 % от стойността на СМР без ДДС и се
представя под формата на банкова гаранция.
По делото са представени в оригинал ( т.ХХ от д.п.,
л.л. 8-16 и л.л. 31- 39 и т. ХХІІІ от д.п. л.л. 9 - 13) три договора с №
213/18.09.2008г. между МРРБ и „Б.Е.80”
ЕООД с идентично съдържание с изключение на чл. 5 от договора – в два от тях (
л.л. 8-16 от т.ХХ от д.п. и л.л. 9 – 17 от т. ХІІІ от д.п.) в чл. 5 от договора
е посочено, че възложителят МРРБ следва да заплати на изпълнителя аванс в
размер на сумата от 174 478,10 лева без ДДС срещу представени 1. Оригинал на
банкова гаранция за стойността на аванса и 2. Оригинална фактура на стойност
равна на стойността на аванса и включен ДДС; в третия наличен по делото договор
( л.л. 31-39 от т.ХХ от д.п.) в чл. 5 от договора е посочено, че възложителят
МРРБ следва да заплати на изпълнителя аванс в размер 100 % от стойността на СМР
без ДДС срещу представени 1. Оригинал на банкова гаранция за стойността на
аванса и 2. Оригинална фактура на стойност равна на стойността на аванса и
включен ДДС. Т.е. по два от посочените договори като стойност на авансовото
плащане е посочена сумата от 174 478,10
лева, а по третия – сумата от 581 593,
66 лева ( без ДДС).
От името на изпълнителя „Б.Е.80“ ЕООД договорът № 213/18.09.2008 г. бил
подписан от подс. П., въпреки че като представляващ фирмата била посочена св. М.И.
в качеството й на управител на дружеството.
С бюджетно платежно нареждане на 26.09.2008г. от
страна на възложителя МРРБ бил преведен на изпълнителя „Б.Е.80“ ЕООД по банкова сметка № BG *********с
титуляр „Б.Е.80“ ЕООД в „Т.Б.“ АД аванс по договора в размер на 209 373,72 лв.
с ДДС. На 23.12.2008г. с бюджетно платежно нареждане от страна на възложителя
било извършено и второ плащане по договор № 213/2008г. на основание представена
от изпълнителя фактура №
**********/20.12.2008 г., издадена от „Б.Е.80“ ЕООД , с посочено основание
„Авансово плащане по договор “Авариен ремонт на напорен тръбопровод от ПС
„Добри дол“ до водоем У=300м3“, на стойност 425 092,09 лева с ДДС, по банкова
сметка № BG *********с титуляр „Б.Е.80“ ЕООД в „Т.Б.“ АД.
За да бъдат осъществени плащанията от страна на МРРБ
към ф-ма „Б.Е.80“ ЕООД по договора, подс. П. представил в МРРБ следните
документи:
-банкова гаранция за участие в процедура изх. № 04-02-
1467/27.08.2008 г. за възлагане на обществена поръчка с обект „Изпълнение на
строително монтажни работи на обект Авариен ремонт на напорен тръбопровод от ПС
Добри дол до водоем V 300 m3: Лот 1, I-ви етап- участък от пътя с.Добри
дол - с.Тополовец до реконструкцията участък с ПЕВП тръби Ф 500“, издадена от „Т.Б.” АД, офис София в полза на
„Б.Е.80“ ЕООД за сумата от 4 500 лева;
- банкова гаранция с изх.№ 04-02-1528/18.09.2008 г. за
аванс по договора за сумата от 174 478,10 лева, издадена от „Т.Б.” АД, офис
София в полза на „Б.Е.80“ ЕООД;
- банкова гаранция за изпълнение на обект изх. №
04-02-1067/02.09.2008 г. за сумата от 29 079, 68 лева, издадена от „Т.Б.” АД, офис София в полза на
„Б.Е.80“ ЕООД
- банкова гаранция за плащане по договор с изх. № ОС -
953/18.12.2008 г. за сумата от 425 092,09 лева, издадена от „Т.Б.” АД, офис
София в полза на „Б.Е.-**“ ЕООД.
Посочените банкови гаранции били неистински – не били
издадени от „Т.Б.” АД, офис София и подписите от името на Н.Д. *** в Т.Б.” АД, офис София не били положени от него.
В
„Т.Б.” АД към 2008г. банковите гаранции се издавали в един екземпляр на клиенти
на кредитната институция, които обезпечавали поетия от банката ангажимент ( най
– често по обществени поръчки) към трето лице с внасяне на сметка на цялата сума
пари, за които „Т.Б.” АД поемала задължение да плати вместо бенефициента.
Към 2008г. в МРРБ не съществувала практика да се проверява
истинността на представените гаранции чрез отправяне на запитване към банката,
сочена за техен издател, а проверката била изцяло формална ( документна), която
практика се променила след установяването на неистинността на банковите
гаранции, представени в МРРБ от „Б.Е.80“
ЕООД.
Била представена от подс. П. и фактура №********** от
18.09.2008г. от името на „Б.Е.80“ ЕООД ( доставчик) с посочено основание
авансово плащане по договор № 213/08г. и получател МРРБ, като подписа в графа
съставил не бил изпълнен от св. М.И., а от подсъдимия П..
От страна на МРРБ била изготвена и сметка за
окончателно плащане по договор, одобрена от зам. министъра Д.М.и от инж. Н. и
инж. С.. Финансовият контрольор св.П. е подписал контролен лист за извършен
предварителен контрол на 20.12.2008г.
За лот ( етап) 2 на обекта бил сключен на 18.09.2008г.
в гр.София между МРРБ (възложител) и „Б.Е.80“ ЕООД ( изпълнител) договор №
210/18.09.2008 г., с
предмет изпълнение на СМР на обект „Авариен ремонт на напорен тръбопровод от ПС
Добри дол до водоем V 300 m3: Лот 2, Втори етап от ПС „Запад“ до ПС „Изток”, съгласно който договор
общата цена за извършване на СМР била 623 035,05 лева без ДДС или 747 642,06
лева с ДДС; съгласно чл.4 от договора възложителят следва да заплати на
изпълнителя изпълнените СМР в срок от десет дни срещу представени: 1. Отчет за
действително извършените разходи за изпълнение на СМР, подписан от възложителя,
изпълнителя и извършващият строителен надзор. 2. Сметка за изплащане на СМР,
подписана и одобрена от възложителя; 3.Оригинална фактура на стойност, равна на
стойността на сметката;
съгласно чл.8 от договора гаранцията за
изпълнение на обекта е в размер на 5 % от стойността на СМР без ДДС и се
представя под формата на банкова гаранция.
По делото са представени в оригинал ( т.ХХІІІ от д.п.,
л.л. 8-16 и л.л. 29- 37 ) два договора с № 210/18.09.2008г. между МРРБ и „Б.Е.80” ЕООД с идентично съдържание с
изключение на чл. 5 от договора – в първия от тях ( л.л. 8-16 от т.ХХІІІ от
д.п. ) в чл. 5 от договора е посочено, че възложителят МРРБ следва да заплати
на изпълнителя аванс в размер на сумата от 186 910,51 лева без ДДС срещу
представени 1. Оригинал на банкова гаранция за стойността на аванса и 2. Оригинална
фактура на стойност равна на стойността на аванса и включен ДДС; във втория
наличен по делото договор ( л.л. 29-37 от т.ХХІІІ от д.п.) в чл. 5 от договора е
посочено, че възложителят МРРБ следва да заплати на изпълнителя аванс в размер 100
% от стойността на СМР без ДДС срещу представени 1. Оригинал на банкова
гаранция за стойността на аванса и 2. Оригинална фактура на стойност равна на
стойността на аванса и включен ДДС. Т.е. по първия от посочените договори като
стойност на авансовото плащане е посочена сумата от 186 910,51 лева, а по третия – сумата от 623 035,05 лева ( без ДДС).
От името на изпълнителя „Б.Е.80“ ЕООД договорът № 210/18.09.2008 г. бил
подписан от подс. П., въпреки че като представляващ фирмата била посочена св. М.И.
в качеството й на управител на дружеството.
На 26.09.2008 г. с бюджетно платежно нареждане от
страна на възложителя МРРБ било извършено първото плащане по договора в размер
на 224 292, 61 лв. с ДДС по банкова сметка № BG *********с
титуляр „Б.Е.80“ ЕООД в „Т.Б.“ АД. От страна на изпълнителя била представена
фактура № **********/18.09.2008 г„ издадена от „Б.Е.80“ ЕООД, с посочено
основание „ Авансово плащане по договор № 210/18.09.2008г. „Авариен ремонт на
напорен тръбопровод от ПС „Добри дол“ до водоем V=300 m3“ Лот2“ на стойност 224 292,61 с ДДС и банкова
гаранция за аванс по договор № 04-02-1529/18.09.2008 г. за сумата от 186 910,51
лева издадена от „Т.Б.” АД, офис София в полза на „Б.Е.-**“ ЕООД; на
23.12.2008г. от страна на МРРБ било извършено и второ плащане в размер на 455
382, 99 лева с ДДС, по банкова сметка № BG *********с
титуляр „Б.Е.80“ ЕООД в „Т.Б.“ АД след представени от страна на изпълнителя
фактура № **********/20.12.2008 г., издадена от „Б.Е.80“ ЕООД, с наименование
„Авансово плащане по договор за СМР „Авариен ремонт на напорен тръбопровод от
ПС „Добри дол“ до водоем V=300
m3“ Лот2“, на стойност 455 382,99 лева и банкова
гаранция с изх. № ОС- 955/18.12.2008 г. за сумата от 455 382,99 лева, издадена
от „Т.Б.” АД, офис София в полза на „Б.Е.-**“ ЕООД.
От страна на МРРБ била изготвена и сметка за
окончателно плащане по договор, одобрена от зам.министъра Д.М.и от инж. Н. и
инж. С.. Финансовият контрольор св.П. подписал
контролен лист за извършен предварителен контрол на 24.09.2008г.
За да бъдат осъществени плащанията от страна на МРРБ
към ф-ма „Б.Е.80“ ЕООД по договора, подс. П. представил в МРРБ следните
документи:
- банкова гаранция за участие в процедура изх. №
04-02- 1468/27.08.2008 г. за възлагане на обществена поръчка с обект „
Изпълнение на строително монтажни работи на обект Авариен ремонт на напорен
тръбопровод от ПС „Добри дол“ до водоем VA300 m3: Лот 2, II- ри етап от ПС „Запад“ до ПС „Изток“, издадена от „Т.Б.” АД, офис София в полза на
„Б.Е.80“ ЕООД;
-банкова
гаранция за изпълнение на обект изх. № 04-02- 1068/ 02.09.2008 г. за сумата от
31 151,75 лева, издадена от „Т.Б.” АД, офис София в полза на „Б.Е.80“ ЕООД;
-банкова гаранция за аванс по
договор с изх.№ 04-02- 1529/18.09.2008 г. за сумата от 186 910, 51 лева,
издадена от „Т.Б.” АД, офис София в полза на „Б.Е.80“ ЕООД;
-банкова
гаранция за плащане по договор изх. № ОС - 955/18.12.2008 г. за сумата от 455
382, 99 лева, издадена от „Т.Б.” АД,
офис София в полза на „Б.Е.-**“ ЕООД.
Посочените банкови гаранции били неистински – не били
издадени от „Т.Б.” АД, офис София и подписите от името на Н.Д. *** в Т.Б.” АД, офис София не били положени от него.
В „Т.Б.” АД към 2008г. банковите гаранции се издавали
в един екземпляр на клиенти на кредитната институция, които обезпечавали поетия
от банката ангажимент ( най – често по обществени поръчки) към трето лице с внасяне
на сметка на цялата сума пари, за които „Т.Б.” АД поемала задължение да плати
вместо бенефициента.
Към 2008г. в МРРБ не съществувала практика да се
проверява истинността на представените гаранции чрез отправяне на запитване към
банката, сочена за техен издател, а проверката била изцяло формална (
документна), която практика се променила след установяването на неистинността
на банковите гаранции, представени в МРРБ от „Б.Е.80“ ЕООД.
Била представена от подс. П. и фактура №********** от 18.09.2008г.
от 18.09.2008г. от името на „Б.Е.80“
ЕООД ( доставчик) с посочено основание авансово плащане по договор 213/08г. и
получател МРРБ, като подписа в графа съставил не бил изпълнен от св. М.И., а от
подсъдимия П..
Срокът на изпълнение на договорените
СМР по договор № 210/08г. бил 60 календарни дни, а по договор № 213/08г. - 50
календарни дни от откриване на строителната площадка. По двата договора не били
извършвани СМР, респективно не са подписвани протоколи образец № 2 за откриване
на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа,
съгласно Наредба №3/31.07.2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на
строителство, след подписването на които могат да стартират строителни
дейности. От страна на изпълнителя не били предприети каквито и да било
действия за стартиране на строежа, нито били представяни сметки за извършвани
строителни дейности, подписани от строителя и упражняващия строителен надзор на
обекта.
Дължимата по договор № 213/18.09.2008
г. от страна на изпълнителя „Б.Е.80“ ЕООД сума била в размер на 634 465.81
лева, а по договор № 210/18.09.2008 г. - сумата 679 675.60 лева, т.е. общият размер на сумата бил 1 314 141, 41 (един
милион триста и четиринадесет хиляди сто четиридесет и един лева и четиридесет
и една стотинки) лева, а поради факта, че представените от подс.П. банкови
гаранции било неистински, сумата не била гарантирана от „Т.Б.” АД, която не
извършила плащания към МРРБ.
На 23.06.2009г.
от сметката на „Б.Е.80“ ЕООД в „Т.Б.“ АД подс. П.П. лично изтеглил на каса
сумата от 130 000 лв., като в нареждането - разписка вписал: “Сумата не е за
заплати“, а в декларация по чл.4 ЗМИП подсъдимият
написал за произход на средствата: „СМР“.
На 20.05.2011г.
договорите №№ 210 и 213/18.09.2008 г. били
прекратени от страна МРРБ , като според заключението на ССЕ, прието от съда, както
и от писмо изх.№ 70-00-2030/17.07.2013г. на Министъра на РРБ се установява, че
МРРБ е осчетоводило
прихващания на задължения към „Б.Е.80“ ЕООД с вземания както следва: срещу задължения по сметка доставчици в МРРБ в размер
на 1 012 422,59 лв. /ф. **********/13.07.2009 г. по
договор № 396/ 08.12.2008г. са прихванати суми които е следвало да
бъдат възстановени от фирмата като получени аванси, а именно: 209373,72 лв. - авансова фактура № **********/18.09.2008 г. по
договор № 213/18.09.2008г.;
425092,09 лв.
– авансова фактура № **********/20.12.2008 г. по договор № 213/18.09.2008г.; 224292,61 лв. - авансова фактура № **********/18.09.2008 г.; по договор № 210/18.09.2008г.; 153664,17 лв. частично
по авансова фактура № **********/ 20.12.2008г. по договор №210/18.09.2008г., т.е. по договор № 213/18.09.2008 г. била прихваната
сума изцяло в размера на платения аванс по договора в размер на 634 465,81 лв., а по договор № 210/18.09. 2008г. от заплатения аванс в размер на 679 675,60 лв. е прихваната сума в размер на 377 956,78 лв., като след извършеното
прихващане остатъкът от сумата по двата договора, който „Б.Е.80“ ЕООД дължал на
МРРБ бил в размер на 1
032 183,87 лв.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Тези факти се установяват по несъмнен начин от
събраните по делото доказателства: показанията на свидетеля М.С. – И., дадени в
хода на съдебното следствие и депозираните от нея на досъдебната фаза на
производството на 27.06.2013 г. /л.л. 71-74 от т. ІІ на д.п./, приобщени на
основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК, показанията на
свидетеля П.Т., дадени в хода на съдебното следствие, показанията на св. П.С.,
дадени в хода на съдебното следствие и депозираните от него на досъдебната фаза
на производството на 04.02.2014 г. /л.л. 58-60 от т. І на д.п./, приобщени на основание чл.
281, ал. 4, вр .ал. 1, т. 1 и 2, пр. 2 от НПК, показанията на свидетеля П.Н.,
дадени в хода на съдебното следствие и депозираните от него на досъдебната фаза
на производството /л.л. 61-64 от т. І на
д.п./, приобщени на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 от
НПК, показанията на свидетеля Г.П., дадени в хода на съдебното следствие, показанията на свидетеля Н.Д., дадени в хода
на съдебното следствие, показанията на свидетеля М. И., дадени в хода на съдебното следствие (
двукратно) и депозираните от нея на досъдебната фаза на производството от
30.05.2013 г. /л.л. 50-51 от т.І на
д.п./, приобщени на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК, показанията на свидетеля С.Т., дадени в хода
на съдебното следствие и депозираните от нея на досъдебната фаза на производството
на 31.05.2013 г. /л.л.52-53 от т. І на д.п./, приобщени на основание чл. 281,
ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК, показанията
на св. М.Х., дадени в хода на съдебното следствие, показанията на св. С.Р.,
дадени в хода на съдебното следствие,
показанията на св. Д.К. депозирани на 09.03.2016 г. на досъдебната фаза
на производството /л.л. 83 - 85 от т. ХХVІІІ на д.п./, приобщени на основание
чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 3, пр. 1 от НПК, заключение на комплексна експертиза по протокол № 58 /л.л. 95-105 от
т.І на д.п./, потвърдено при разпита на експерта в с.з., заключение на комплексна
съдебно строителна и икономическа експертиза /л.л. 5 -28 от т.ХХХІІІ на д.п./,
потвърдено при разпита на експертите в с.з., заключение на единична графическа
( съдебно почеркова) експертиза по протокол № 9 /л.л. 176-190 от съд. дело/,
потвърдено при разпита на експерта в с.з., заключение на тройна графическа (
съдебно почеркова) експертиза по протокол № 99/Е-2019 /л.л. 235-239 от съд. дело/, потвърдено при
разпита на експертите в с.з., заключение на съдебно счетоводна експертиза /л.л.
249-258 от съд. дело/, потвърдено при разпита на експерта в с.з., както и
писмените доказателства, събрани по делото – документация за участие в открит
конкурс за възлагане на обществена поръчка / л.11 – края на т.ІІ от д.п., вкл.
гаранция №04-02-1193/10.11.2008г. и л.л.50 – 157 от т.ІХ от д.п. /, фирмено
дело № 4029/2003г. на СГС на „Би Ес80“ ЕООД / л.л.22-99 от т.ІІ на д.п., вкл. договор за покупко продажба
на дружествен дял от 02.12.2008г. – л. 98/, банкови гаранции №№ 04-02-1193/10.11. 2008г., 04-02-1667/29.10.2008г.,
04-02-1894/17.12.2008г., ОС-194/11.06.2009г., ОС-138/25.02.2009г. /л.л.98- 113
от т.ІІІ на д.п./, определение на АС – София от 28.04.2010г. за разкриване на
данъчна информация относно „Б.Е.80“ ЕООД и данъчни декларации и справки декларации на „Б.Е.80“ ЕООД /
л.л. 3- 62 от т.VІІ на д.п./, справка за изплатените средства по договор №210 и
№213/ 18.09.2008г. / л.л. 14- 15 от т. ІХ на д.п./, контролен лист за извършен
предварителен контрол от финансовия контрольор по ф. № 91/20.12.2008г. по
договор № 210/18.09.2008г. / л.л. 16 от т. ІХ на д.п./,контролен лист за
извършен предварителен контрол от финансовия контрольор по ф. № 80/18.09.2008г.
по договор № 210/18.09.2008г. / л.л. 21 от т. ІХ на д.п./, контролен лист за
извършен предварителен контрол от финансовия контрольор по ф. № 86/20.12.2008г.
по договор № 213/18.09.2008г. / л.л. 16 от т. ІХ на д.п./, контролен лист за
извършен предварителен контрол от финансовия контрольор по ф. №
791/18.09.2008г. по договор № 210/18.09.2008г. / л.л. 16 от т. ІХ на д.п./,
писмо №8722/18.12.2009г. от „Т.Б.“ АД / л.л. 42 от т. ІХ на д.п./, Документация
за участие в открит конкурс за възлагане на малка обществена поръчка с предмет:
изпълнение на СМР на обект „Авариен ремонт на напорен тръбопровод от
ПС Добри дол до
водоем V 300 m3: Лот 1, Първи етап — участък от пътя Добри дол —
Тополовец до реконструкцията участък с ПЕВП тръби Ф 500, община Лом и Лот 2,
Втори етап от ПС „ЗАПАД“ до ПС „Изток” /л.л. 158 – 200 от т.ІХ на д.п./,
Специфични изисквания и указания към изготвянето на офертата за участие в открит конкурс за възлагане на
малка обществена поръчка с предмет: изпълнение на СМР на обект „Авариен ремонт на напорен тръбопровод от
ПС Добри дол до
водоем V 300 m3: Лот 1, Първи етап — участък от пътя Добри дол —
Тополовец до реконструкцията участък с ПЕВП тръби Ф 500, община Лом и Лот 2,
Втори етап от ПС „ЗАПАД“ до ПС „Изток” /л.л. 1 – 6 от т.Х на д.п./, Методика
за определяне на комплексната оценка на офертите /л.л. 7 – 11 от т.Х на д.п./, Оферта
за изпълнение на малка обществена поръчка с предмет: изпълнение на СМР на обект „Авариен ремонт на напорен тръбопровод от
ПС Добри дол до
водоем V 300 m3: Лот 1, Първи етап — участък от пътя Добри дол —
Тополовец до реконструкцията участък с ПЕВП тръби Ф 500, община Лом и Лот 2,
Втори етап от ПС „ЗАПАД“ до ПС „Изток” от „Б.Е.80“ ЕООД /л.л. 48 – 197 от т.
ХІ на д.п., вкл. банкови гаранции №№ 04-02-1467/27.08.2008г. и 04-02-1468/27.08.2008г.
- л.139-140/, Акт №1/15.12.2008г. за
изплащане на авансово плащане /л.5 от т.ХІІ на д.п./, Вътрешни правила за
взаимоотношенията между страните в инвестиционния процес съобразно специфичните
функции и дейности на МРРБ /л.л. 8 – 21 от т.ХІІ на д.п./, Вътрешни правила за
планиране, възлагане и мониторинг на обществените поръчки в МРРБ /л.л. 25 – 50
от т.ХІІ на д.п./, бюджетно платежно нареждане №Е01156/22.12.2008г. /л. 19 от
т. ХІV на д.п./, фактура № 89/20.12.2008г. /л. 21 от т. ХІV на д.п./, бюджетно
платежно нареждане №Е00061/25.09.2008г. /л. 23 от т. ХІV на д.п./, фактура №
79/18.09.2008г. /л. 26 от т. ХІV на д.п./, банкови гаранции №№
04-02-1528/18.09. 2008г. и ОС-953/18.12.2008г. /л.л. 27-28 от т.ХІV на д.п./, бюджетно платежно
нареждане №Е00077/25.09.2008г. /л. 51 от т. ХІV на д.п./, фактура № 80/18.09.2008г.
/л. 53 от т. ХІV на д.п./, бюджетно платежно нареждане №Е01149/22.12.2008г. /л.
55 от т. ХІV на д.п./, фактура № 90/20.12.2008г. /л. 57 от т. ХІV на д.п./, банкови гаранции №№ 04-02-1529/18.09. 2008г. и ОС-955/18.12.2008г.
/л.л. 59-60 от т.ХІV на д.п./, одитен
доклад от 05.2010г / л.л. 112 – 130 от т.ХІV на д.п./, писмо от 14.03.2013г. от
„Т.Б.“ АД / л. 93 от т. ХVІІ на д.п./,
справка от НАП относно трудовите договори за периода 01.01.2008г. –
31.12.2009г. на Б.Е.80“
ЕООД /л.л. 96 – 99 от т. ХVІІ на д.п./, 2
бр. протоколи за доброволно предаване от 16.07.2013г. / л.л. 6, 19 от т. ХІХ на
д.п./, оригинали на фактури №№ 105/15.04.2009г. и 112/11.06.2009г. / л.л. 7-8
от т.ХІХ на д.п./, 3 бр. приемо – предавателни протоколи от 16.07.2013г. / л. 7
от т. ХІХ на д.п. и л.л.7, 28 от т. ХХІІ на д.п./, 3бр. оригинали на договор №
213/18.09.2008г. между МРРБ и „Б.Е.80”
ЕООД / л.л. 8-16 и л.л. 31- 39 от т.ХХ от д.п. и л.л. 9 - 13 от т. ХХІІІ на
д.п. /, 2 бр. оригинали на договор № 210/18.09.2008г. между МРРБ и „Б.Е.80” ЕООД / л.л. 8-16 и л.л. 29- 37 от т.ХХІІІ
на д.п./, ценови показатели / л.л. 18, 29 от т. ХХІІІ на д.п./, ценово
предложение / л.л. 19, 76 от т. ХХІІІ на д.п./, количествено стойностна сметка
/ л.л. 22, 789 от т. ХХІІІ на д.п./, оригинали на фактури №№ 79/18.09.2008г.,
89/20.12.2008г., 80/18.09.2008г., 91/20.12.2008г. 8л.л. 64,65, 85, 86 от т.
ХХІІІ на д.п./, банкови гаранции №№ 04-02-1528/18.09.2008г.,
ОС-935/18.12.2008г., 04-02-1467/27.08.2008г., 04-02-1067/02.09.2008г.,
04-02-1068/02.09.2008г., 04-02-1468/ 27.09.2008г., 04-02-1529/ 18.09.2008г., ОС
-955/ 18.12.2008г., 04-02-1894/ 17.12.2008г., 04-02-1193/10.11.2008г., ОС-194/11.06.2009г.,
ОС-138/ 25. 02. 2009г., 04- 02 - 1667/29.10.2008г. /л.л. 1-16 от т. ХХІV на
д.п./, решение на СРС от 10.12.20013г. /л.л. 24-25 от т. ХХV на д.п./, писмо,
искане за откриване на банкова сметка, ***.01.2008г. за откриване на банкова
сметка, *** № 5185 нотариално заверено
на 29.07.2008г., спесимени на подпис и движение по сметка от Т.Б.“ АД /л.л. 10 – 50
от т. ХХV на д.п./, писмо от МРРБ №
90-05-1173/ 22.10.2015г. /л.л. 2 – 7 от т. ХХХІ на д.п./, приемо – предавателен
протокол от 17.11.2015г. /л.л.8 – 9 от т. ХХХІ на д.п./ с представени сметка за
окончателно плащане по договор „Авариен ремонт на напорен тръбопровод от ПС Добри
дол до
водоем V 300 m3, Лот 2 от ПС „ЗАПАД“
до ПС „Изток” /л. 38 от т. ХХХІ на
д.п./, контролен лист за извършен предварителен контрол по ф. №91/20.12.2008г. /л.
39 от т.ХХХІ на д.п./, бюджетно платежно нареждане № Е01149 / 22.12.2008г./л.
40 от т.ХХХІ на д.п./ , сметка за изплащане на СМР през м. 09.2008г. / /л. 41
от т.ХХХІ на д.п./, контролен лист за
извършен предварителен контрол по ф. №80/18.09.2008г. /л. 42 от т.ХХХІ на д.п./,
бюджетно платежно нареждане № Е00077 / 25.09.2008г./л. 43 от т.ХХХІ на д.п./,
сметка за окончателно плащане по договор „Авариен ремонт на напорен тръбопровод
от ПС Добри дол до
водоем V 300 m3: Лот 1, Първи етап — участък от пътя Добри дол —
Тополовец до реконструкцията участък с ПЕВП тръби Ф 500, община Лом /л. 44 от
т.ХХХІ на д.п./, контролен лист за извършен предварителен контрол по ф.
№86/20.12.2008г. /л. 45 от т.ХХХІ на д.п./, бюджетно платежно нареждане № Е0156
/ 22.12.2008г./л. 46 от т.ХХХІ на д.п./, сметка за изплащане на СМР през м.
09.2008г. / /л. 47 от т.ХХХІ на д.п./, контролен лист за извършен предварителен
контрол по ф. № 79/18.09.2008г. /л. 48 от т.ХХХІ на д.п./, бюджетно платежно
нареждане № Е00061 / 25.09.2008г./л. 49 от т.ХХХІ на д.п./, писмо от „Т.Б.“ АД
с приложени заверени копия от платежни нареждания, декларации за произход и
нареждания- разписки /л.л. 3- 55 от т. ХХХІІ на д.п./, определение
на СГС от 16.02.2018г. /л.л.36-37 от т. ХХХІV на д.п./, вносна бележка /л. 43
от т. ХХХІV на д.п./, документи от „Т.Б.“ АД относно извършените трансакции от
и по сметка на „Б.Е.80“ ЕООД за периода от 2008г. до 2011г. / в два черни
класьора/, писмо от МРРБ изх. № 11-00146/ 17.12.2018г. /л.л. 170 – 171 и 173 –
174 от съд. дело/, писмо от МП - Агенция
по вписванията изх.№ 11-00-293/ 05.02.2019г. /л.207 от съд. дело/, свидетелство
за съдимост на подсъдимия / л.л. 17 - 19 от т. ХХХІV на д.п./.
При формирането на изводите си по
фактите съдът не обсъжда множество от писмените доказателства, събрани в досъдебната фаза на процеса, като прие,
че не съдържат данни, включени пряко или
косвено към изясняване на обстоятелствата, попадащи в предмета на доказване по
делото, т.е. че не са относими към предмета на настоящото производство – такива
са цели томове от д.п. и отделни документи, а именно: т.ІV, т.V и т.VІ от д.п.,
съдържащи представените от Сдружение „П.“ и „П.-**“ АД документи за участие в
обществена поръчка, т.ХІІІ от д.п., съдържащ дублиращи се документи, т. ХV и т.
ХVІ от д.п., съдържащи отново офертата на Сдружение „П.“, т. ХХVІ от д.п.,
съдържащ искания и отговори за разкриване на банкова информация, т.ХVІІ от
д.п., съдържащ запитвания и отговори от различни общини относно издавани от тях
референции в полза на „Б.Е.80“ ЕООД, т.ХХVІІ от д.п., съдържащ искания и
разрешения за удължаване срока за разследване, т.ХХVІІІ и т.ХХІХ от д.п.,
съдържащи искания за издаване на документи за самоличност на подс. П. и
връчвани призовки по делото, както и документите, свързани напр. с офертата на
„Р.К.“ АД / л.л. 35 от т. Х до л. 48 от т.ХІ от д.п./, документи, свързани с
договор № 395/08.10.2008г. между МРРБ и „Б.Е.80“ ЕООД / напр. л.л. 87 – 112 от
т. ХХІІ от д.п./, както и дублиращите се документи и документите, представени в
ксерокопия при наличието на оригинали на тези документи / напр. процесните
договори №№ 210 и 213/ 18.09.2008г. / л.л. 1-19 от т. ХІV от д.п/; както и
заключенията на двете съдебно почеркови експертизи по протоколи №№ 15/ДОК-006
/л.л. 112 – 121 от т. І на д.п./ и 15/ДОК-035 /л.л. 126 – 134 от т.І на д.п./,
които не са приети от настоящия съдебен състав, по съображения, изложени в
протокола от о.с.з., проведено на 21.11.2018г.
Пред скоби, с оглед
естеството на конкретното инкриминирано деяние ( включващо сключването на
договори след премината процедура по обществена поръчка и плащания по тях),
обуславящи и предмета на доказване по делото, приоритетно значение за
изясняване на обстоятелствата, попадащи в обсега на доказване имат писмените
доказателства по делото и способите за проверка на истинността им ( експертните
заключения), а гласните такива – допълващо и контролно естество. От писмените
доказателства на свой ред най-съществени са документите с диспозитивен характер
– представляващи изявления от техния автор/автори – в настоящия случай това са обявлението
с конкретните параметри на обществената поръчка и представените в изпълнение на
изискванията оферта от „Б.Е.80“ ЕООД с набор документи, включително
инкриминираните по делото договори и гаранции. Посочените диспозитивни
документи са конкретни, категорични и в пълна степен се подкрепят от гласните
доказателствени средства и въз основа на тях съдът прие за установени датата и условията на извършване на сделките, лицата,
които са ги сключили. Удостоверителните
документи, събрани по делото, допринасят за изясняване на фактическата
обстановка и в частност на обстоятелствата, предхождащи, съпътстващи и следващи
сключването на договорите, включително извършените плащания по сметката на „Б.Е.80“ ЕООД в „Т.Б.“
АД, а съдържанието им се подкрепя от събраните по делото свидетелски показания.
От свидетелството за съдимост на подс. П. се установява наличието на влезлите в
сила присъди, датите на тяхното влизане и на извършването на престъпленията и
наложените му наказания.
Относно диспозитивните документи и както бе изтъкнато по-горе в изложението,
следва да бъде посочено, че двата инкриминирани по делото договора №№ 210 и
213/18.09.2008г. са налични в оригинал в два различни варианта ( различията са
в чл. 5 от договорите, касаещи авансовото плащане по тях – в първия случай е
уговорено авансовото плащане в размер на 1/3 от възнаграждението на изпълнителя
„Б.Е.80“ ЕООД, а във втория – цялата уговорена сума - 100 процента от възнаграждението
на изпълнителя „Б.Е.80“ ЕООД), като от извършените плащания от страна на МРРБ е
видно, че възложителят е изпълнявал договора с уговорено 100 % авансово плащане
по него ( такава е и становището на МРРБ в писмо № 90-05-1173/ 22.10.2015г. ), като и двата
различаващи се договори са представени от МРРБ, а положените от страните подписи са идентични, поради
което и с оглед на изпълнението от страна на МРРБ следва да бъде прието по
делото, че договорите с уговорено 100 % авансово плащане са действителни ( без
подменено съдържание в чл.5 или неавтентични в тази им част).
По отношение на съществените
обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото, съдът констатира
съществени противоречия в гласните и писмените доказателствени средства за
обстоятелството, свързано с фактическото управление на „Б.Е.80“ ЕООД през
инкриминирания период, а оттам – установяването на авторството на деянието от
страна на подс. П.. За този факт противоречия са налични в показанията на св. М.С.
– И., св.
С.Т. и св. С.Р., които твърдят, че именно св. М. И. е
била действителният управител на дружеството, докато самата св. М. И. заявява, че само формално юридически е
била управител на „ Б.Е.80“ ЕООД, като фактическите действия и решения по
управлението на дружеството са били предприемани / вземани от подс. П.П.;
налично е и противоречие между заключението на единичната и тройна съдебно –
почеркови експертизи в частта относно авторството на подписите върху
инкриминираните договори и фактури с №№ № 79 и 80 от 18.09.2008г., поради което
и в съответствие с разпоредбата на чл. 305, ал.3 от НПК следва да бъдат
изложени съображения относно начина на формиране на фактическите изводи на съда
в светлината на противоречивите източници на информация.
Извън така очертаната несъвместимост
на информационната насоченост на събраните по делото доказателствени средства,
съдът не констатира съществени противоречия относно останалите включени в
предмета на доказване по делото обстоятелства.
По отношение на първото спорно по
делото обстоятелство - фактическия
управител на „Б.Е.80“ ЕООД към момента на сключване на инкриминираните договори,
доколкото юридическия законен представител на дружеството се установява
еднозначно от решенията на СГС по фирменото дело - съдът
изследва начина, по който св. М.И. е станала юридически управител на „ Б.Е.80“
ЕООД на 13.05.2008г. По делото не е спорно, а се установява от
показанията на самата св. Т. и тези на св. М.И., че след като подс. П. е станал
съпруг на св. Т., той е поел управлението на дружеството ( срв. показанията на
св. Т. от д.п. „…през 2005г. подписах
генерално пълномощно, с което упълномощих бившия си съпруг – П.П. да извършва
всички действия от мое име…“ и в хода на съдебното следствие „ …аз не съм
участвала във фактическото управление на фирмата. Участвала съм в началото в
управлението на фирмата, но след брака вече, когато дадох пълномощно на г-н П.,
не съм участвала в управлението на фирмата….“ ; св. М.И. в д.п. „ … фирмата се
водеше на името на С. П., но дейността реално се осъществяваше от П.П., който е
съпруг на С. П. или от П.П.…“ и в хода на съдебното следствие „ … г-н П. ми
предложи аз да стана управител….Г-н П. даваше разпореждания какво да се върши
във фирмата, по кои обекти да се работи….Докато аз бях управител заплатата ми
се плащаше от г-н П.…Ние с г-н П. постигнахме уговорка да бъда само формално
управител на тази фирма, без да участвам пряко в управлението на фирмата….“).
Именно поради обстоятелството, че фирмените дела са били управлявани от подс. П.,
заявеното от св. Т., че поради здравословни причини и по почин на св. М.И. и е
продала фирмата звучи нелогично и житейски неоправдано; тази необоснованост (
житейска и стопанска) на описаното от самата нея поведение на св. Т. се засилва
от обстоятелството, че в нотариално заверения договор от 13.05.2008г. е
посочено, че дружествените й дялове са придобити от св. М.И. срещу сумата от 5 000
( пет хиляди) лева, съответстваща на
капитала на дружеството, а от представените
банкови документи от „ Т.Б.“ АД е видно, че по сметката на „ Б.Е.80“ ЕООД към
тази дата е имало разполагаемост от поне 42 900 ( четиридесет и две хиляди
и деветстотин) лева. В този смисъл
показанията на св. Т. за този факт са житейски нелогични и се оборват от нормалната стопанска логика, поради което и съдът не ги
цени, приемайки ги за обслужващи защитната позиция на бившия й съпруг и целящи
неговото оневиняване; напротив обяснението, дадено от св. М.И., за
прехвърлянето на дружествените дялове на „Б.Е.80“ ЕООД – публикации в печата,
свързващи спечелени от дружеството обществени поръчки с бащата на св. Т. – Т.Т.,
който е бил народен представител от „Коалиция за България“, освен че
съответстват на данните по делото ( началния момент, в който са започнали
отношенията между МРРБ и „Б.Е.80“ ЕООД със сключването на договори №№ 570/18.12.2007
г. и 621/19.12.2007 г. съответно на стойност 649 345,66 лв. и 654 322,92
лв., изплатени на фирмата на 21.12.2007г.) и на публично известни факти – напр.
публикация във в-к „168 часа“ от 18-24.04.2008 г., с. 5 – „Роднини
на червен депутат строят, ремонтират и правят семинари с общински поръчки,
предимно в Северозападна България, са се уредили през последните няколко години
близките на червения депутат Т.Т.“, където изрично е посочена фирмата „Б.Е.80“
ЕООД – „… Най-голямата поръчка за 80
хил. лева е за „Б.Е.80“. Управляващ и 100-процентов собственик на фирмата за
търговия на дребно е дъщерята на народния избраник С.. Тя притежава дялове от
още няколко дружества, които се занимават със строителство на тръбопроводни
инсталации, полагане на мазилки и други специализирани строителни дейности. Година
по-късно „Б.Е.80“ печели и друга по-солидна поръчка в същата община…. С. не се занимавала и с управлението на
строителните си фирми. С това е ангажиран съпругът й П.П.. Търсим поръчки в
частния и държавния сектор, където успеем“, поясни мъжът на С.Т.. Той е
категоричен, че спечелените до момента поръчки нямат нищо общо с депутатското
място на тъст му Тома Томов….“.
Наличието на политически „връзки“ и „протекции“ конкретно
за подс. П.П. именно в качеството му на представляващ „Б.Е.80“ ЕООД намират
потвърждение и в гласните доказателствени средства – така показанията на
св. П. Н.( към 2008г. изпълнявал длъжността
директор на Дирекция „ В и К“ в МРРБ) от д.п. „ … Специално за П.П. се
говореше, че е близък роднина на някакъв депутат и той се срещаше с министъра и
зам.-министъра доста често…“.
Ето защо съдът прие, че договорът от 13.05.2008г. за
прехвърляне на дружествените дялове на „Б.Е.80“ ЕООД от св. С.Т. на св. М.И. е бил фиктивен (
привиден) и както преди неговото сключване, така и след това фактическия управител
на дружеството е бил подс. П.П., който е взимал управленските решения и е
действал като пълномощник на юридически посочения управител. Последващите отношения между св. М.И. и подс. П.
във връзка с „ Б.Е.80“ ЕООД, изразяващи се във вписването
на подсъдимия като едноличен собственик
на капитала и управител на фирмата на 08.12.2008г.
също са индиция за привидното качество на св. М.И. като управляващ и представляващ
дружеството – израз на желанието за съответствие между действителното и
юридическо положение, като отново договорът за прехвърляне на дружествените дялове
( с цена от 5 000 ( пет хиляди) лева, съответстващ на капитала на
дружеството) е сигурен индикатор за неговата привидност, тъй като към тази дата
по сметката на „ Б.Е.80“ ЕООД в „ Т.Б.“
АД към тази дата е имало разполагаемост
от поне 26 970 ( двадесет и шест хиляди и седемдесет) лева.
Налице са и контролни доказателства, установяващи
действителното управление на „Б.Е.80“ ЕООД от страна на подс. П.П. – така св. П.С.
( служител в МРРБ, Дирекция „Водоснабдяване и канализация“) на поставен му
въпрос: „Познавате ли г-н П.П. или някой друг от управителите на „Б.Е.80“ ЕООД,
а именно С.Т., М.И.?“, отговаря: „ Познавам само П.П., тъй като той е идвал при
мен като представител на „Б.Е.80“ ЕООД . Не знам кои са М.И. и С. Т..
Комуникирал съм само с П.П.. Освен тези два договора ( №№ 210 и 213/
18.09.2008г. – б.м.) тази фирма беше изпълнила друг договор – канализация по улица
в гр. Лом и по този повод съм се срещал с г-н П.…. За него знам, че е
управителят на тази фирма….“. Същите факти установява и св. П. Н.( към 2008г.
изпълнявал длъжността директор на Дирекция „ В и К“ в МРРБ), като на въпроса
„Познавате ли г-н П.П. или някой друг от управителите на „Б.Е.80“ ЕООД?“, той отговаря „ Познавам П.П., той като е
идвал в министерството във връзка със
сключените договори, във връзка с провеждането на тръжните процедури, във
връзка с отчитане на строителството…“.
Фактът на наличието на представителна власт на подс. П.
по отношение на „ Б.Е.80“ ЕООД в
отношенията му с трети лица също е несъмнено установен по делото. В тази насока
са изричните показания на св. С. Т. и св. М. И., които заявяват, че са
упълномощили подс. П. да представлява „Б.Е.80“ ЕООД пред трети лица, а данните в тях се подкрепят
от писмените доказателства по
делото ( така съгласно нотариално заверено пълномощно № 5185/29.07.2008г. св. М.И.
е упълномощила подс. П. да я представлява пред „Т.Б.“ АД „…като извършва всички
действия, свързани с преводи, теглене и внасяне на средства по сметката на „ Б.Е.80“
ЕООД…“; подадените от подс. П. от името на „ Б.Е.80“ ЕООД в качеството на
упълномощено лице справки – декларации за ДДС от 2008г. и 2009г. пред данъчната
администрация). Тази съвкупност от доказателствени средства позволи на съда да
направи извод, че подс. П. към инкриминирания
период ( 27.08.2008 г. - 23.12.2008 г.) е бил упълномощен от св. М.И.
да представлява „ Б.Е.80“ ЕООД пред трети лица, включително МРРБ, въпреки
липсата на подобен документ по делото; за разлика от гражданския процес, в
наказателното производство наличието на представителна власт не е ограничено от
наличието на писмени доказателства ( конкретния диспозитивен документ, с които
се учредява представителна власт), като е възможно доказването на този факт (
несъмнено в случая благоприятстващ подсъдимия) и въз основа на свидетелски
показания – тези на св. М.И., която в д.п. заявява, че „…В деня, в който трябваше
да се прехвърли фирмата на мое име, отидохме аз и С.при нотариус…Не си спомням дали
в същия ден или по –късно аз подписах пълномощно, с което упълномощих П.П. да
представлява изцяло фирмата…“ и в хода на съдебното следствие „…Мисля, че имаше
пълномощно, с което бях упълномощила г-н П. да взема решения от името на
фирмата…“, като правдивостта на тези показания е косвено подкрепена от други
писмени доказателства и установени по делото факти, а тълкувана в смисъла на
чл. 301 от ТЗ ( „ Когато едно лице действа от името на търговец без
представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се
противопостави веднага след узнаването“) наличието на представителната власт на подс. П. по отношение
на „ Б.Е.80“ ЕООД в инкриминираните
договори е еднозначно установена по делото, тъй като дружеството е приело
плащанията от МРРБ и е осчетоводило преведените от МРРБ суми пари.
По изложените съображения съдът прие
за установено по делото фактическото качество на подс. П. на управител на „ Б.Е.80“ ЕООД и
юридическото му упълномощаване (качество на пълномощник на дружеството) да
действа от името и сметка на „ Б.Е.80“ ЕООД (т.нар. генерално упълномощаване).
Показанията на св. на св. М.С. – И.,
св. С.Т. и св. С.Р. в частта им, в който завяват, че св.
М.И. и фактически е била представляващ и управляващ дружеството, съдът не цени,
като ги прие за недостоверни и обслужващи защитната позиция на подсъдимия,
целящи неговото оневиняване, тъй като се оборват от несъмнено установените по
делото факти, липсва им житейска и стопанска последователност и са нелогични,
като изгради изводите си за това обстоятелство въз основа на показанията на св.
М.И., св. С. и св. Н.и подкрепящите данните в показанията им документи,
посочени по-горе.
На следващо място съдът прие за
установено по делото едноличното участие на подс. П. в сключването на
инкриминираните договори №№ 213 и 210 / 18.09.2008г. от името на „Б.Е.80“ ЕООД и въобще в участието
на дружеството в процедурата по обществена поръчка с предмет СМР на обект „Авариен
ремонт на напорен тръбопровод от ПС Добри дол до водоем V 300 m3: Лот
1, Първи етап — участък от пътя Добри дол — Тополовец до реконструкцията
участък с ПЕВП тръби Ф 500, община Лом и Лот 2, Втори етап от ПС „Запад“ до ПС
„Изток” въз основа на показанията на св. М.И., инкриминираните по делото
договори, фактури и банкови гаранции и изследването на подписите, фигуриращи в
тях, обективирано в изготвените по делото комплексна, единична и тройна съдебно
– почеркови ( графически) експертизи. Така
св. М.И. е категорична в показанията си, че от името на „Б.Е.80“ ЕООД е подавала и/ или подписвала документи, свързани с участието му в
обществени поръчки, обявени от МРРБ, но не е подписвала договори и не е искала
издаването на банкови гаранции ( в д.п.
„…подписвала съм документи за участие на „Б.Е.80“ ЕООД в процедури по ЗОП. Не
мога да кажа обаче какви документи съм подписвала.Заверявала съм с подписа си
документи, че съответстват с оригинала. П. ми носеше готовите документи за
участие в процедури по ЗОП. Казваше, че аз трябва да ги подпиша или да ги
заверя с подписа си, че съответстват с оригиналните. В тази връзка съм
заверявала копия от референции, подписвала съм декларации от мое име, ценови
предложения, оферти и всичко, което се изисква в тръжната документация.
Обясняваше, че това трябва да стане от мен, тъй като аз се водя управител на
фирмата…..Никога не съм подписвала договори за възлагане изпълнението на
обекти, сключени с МРРБ. Никога не съм ходила в банки, за да искам в качеството
си на управител да се издават банкови гаранции във връзка с обществени поръчки,
за които фирмата кандидатства….“ и в съдебното следствие „….Не си спомням да
съм подписвала договори за обществени поръчки с МРРБ…..Не. Не съм подавала (
искания в някоя от банките за издаване на банкова гаранция, докато е била
управител)….Не съм ходила ( до МРРБ за сключването на договори) …“). Данните в показанията на
св. М.И. намират пряко потвърждение в заключенията на изготвените комплексна, единична
и тройна съдебно – почеркови ( графически) експертизи. Между единичното и
тройно изследване на подписите и почерка в инкриминираните документи е налице частично
противоречие в заключенията, което налага и излагането на съображения по
смисъла на чл. 305 , ал.3 от НПК относно тяхното кредитиране.
Според
заключението на единичната съдебно – почеркова ( графическа) експертиза по
протокол № 9
- подписите, положени от името на М.И. в договор № 210
от 18.09.2008г., договор № 213 от 18.09.2018г., договор № 395 от 08.12.2008г.,
фактура № 79/18.09.2008г., фактура № 80/18.09.2008г. и в копие от банкова
гаранция за участие № 04-02-1467/27.08.2008г. не са положени от С.Т., С.И., М.И. и допуска,
че не са положени от М.И. и П.П.;
-ръкописните текстове, съдържащи се
в изписаното име „М. И.“, изпълнени под подписа в графа „съставил“ във фактури
№ 79/18.09.2008г., № 80/18.09.2008г., както и ръкописния текст „Получих на ръка
17.09.08г.“, изписани непосредствено до подписа на изследваната банкова
гаранция са изпълнени от П.П.;
- подписите в графа „съставил“ във фактура № 89 от
20.12.2008г., фактура № 91 от 20.12.2008г., фактура №85 от 18.12.2008г.,
фактура № 105 от 15.04.2009г. и във фактура № 112 от 11.06.2009г. са положени
от П.П..
Според заключението на тройната съдебно – почеркова (
графическа) експертиза по протокол № 99/Е-2019
-в представеното копие на банкова гаранция за
изпълнение па обект изх. № 04-02-1468/27.08.2008г.,
подписът изходящ от името на Н.Д. не е положен от Н.Г.Д.;.
- подписът в представения договор № 210/18.09.2008г.
между МРРБ и
„Б.Е.80“ ЕООД, изходящ от името М.Х.И.
не е положен от М.Х.И. - този подпис е
положен от подсъдимия П.К.П.;
-в
представеното копие на банкова гаранция за изпълнение на обект изх. № 04-02.1068/02.09.2008г. подписът изходящ от името Н.Д.
не е положен от Н.Г.Д.;
-
в представената банкова гаранция за аванс по договор изх. № 04-02- 1529/18.09.2008г.,
подписът изходящ от името Н.Д. не е положен от Н.Г.Д.;
- в представената банкова гаранция за плащане по
договор изх.№ ОС - 955/18.12.2008г.,
подписът изходящ от името Н.Д. не е положен от Н.Г.Д.;
- в
представеното копие на банкова гаранция за участие в процедура изх. №
04-02-1467/27.08.2008г., подписът изходящ от името Н.Д. не е
положен от Н.Г.Д.;
- подписът в договор № 213/18.09.2008г. между МРРБ и „Б.Е.80“
ЕООД не е положен от М.Х.И. - този
подпис е положен от подсъдимия П.К.П.;
-
в представената банкова гаранция за аванс по договор изх. №04-02-
1528/18.09.2008г. подписът изходящ от името Н.Д. не е положен от Н.Г.Д.;
- в представеното копие на банкова гаранция за
изпълнение на обект изх. № 04-02 -1067/02.09.2008г., подписът изходящ от името Н.Д.
не е
положен
от Н.Г.Д.;
- в представената банкова гаранция за плащане по
договор изх. № ОС - 953/18.12.2008г., подписът изходящ от името Н.Д. не е положен от Н.Г.Д.
;
- в представената фактура № 80/18.09.2008г. с
доставчик „Б.Е.80“ ЕООД и получател МРРБ подписът в графа „Съставил“ не е положен от М.Х.И.
- този подпис е положен от подсъдимия П.К.П. ЕГН:
**********.
- в представената фактура № 79/18.09.2008г. с
доставчик „Б.Е.80“ ЕООД и получател МРРБ подписът в графа „Съставил“ не е положен от М.Х.И.
- този подпис е положен от подсъдимия П.К.П..
От така посоченото е видно, че липсва противоречие в
експертните заключения относно авторството на подписите/ръкописните текстове,
съдържащи се в изписаното име „М. И.“, изпълнени под подписа в графа „съставил“
във фактури № 79/18.09.2008г., № 80/18.09.2008г., ръкописния текст „Получих на
ръка 17.09.08г.“ в банкова гаранция за участие № 04-02-1467/27.08.2008г.; подписите в графа „съставил“ във фактура № 89
от 20.12.2008г., фактура № 91 от 20.12.2008г., фактура №85 от 18.12.2008г.,
фактура № 105 от 15.04.2009г. и във фактура № 112 от 11.06.2009г., както и
подписите в банкови гаранции №№ 04-02.1068/02.09.2008г., 04-02-
1529/18.09.2008г., ОС - 955/18.12.2008г., 04-02-1467/27.08.2008г.,
04-02- 1528/18.09.2008г., 04-02 -1067/02.09.2008г. и ОС - 953/18.12.2008г., като несъмнено се
установява, че подс. П.П. е автор на текстовете
във фактури № 79/18.09.2008г., № 80/18.09.2008г. и на този, фигуриращ в банкова
гаранция № 04-02-1467/27.08.2008г., а също
и на подписите за „съставил“ на фактури №№ 89/ 20.12.2008г.,
91/20.12.2008г.,85/18.12.2008г., 105/ 15.04.2009г. и 112/11.06.2009г.
Противоречие е налице в експертните заключения относно
подписите, положени от името на М.И. в
договори № 210 и № 213 от 18.09.2018г. и за „съставил“ във
фактури № 79/18.09.2008г. и №
80/18.09.2008г., за които експертът по единичната експертиза дава категоричен
извод, че не са положени от С.Т., С.И., М.И. и допуска, че не са положени от М.И.
и П.П., докато тримата експерти по допълнителната експертиза по протокол № 99/Е-2019 са категорични, че
подписите в посочените документи (договори и фактури) не са положени от М.Х.И., а са положени от подс. П.П.. Посоченото съществено противоречие
между експертните заключения на единична и тройна съдебно - почеркови
експертизи според настоящия съдебен състав следва да бъде разрешено като бъде
отдаден кредит на доверие на заключението на допълнителната тройна съдебно –
почеркова експертиза.
За да обоснове експертните си изводи в посочената част
от задачата, в.л. В., изготвил
единичната експертиза сочи единствено, че е „анализирал обема на относително
съвпадащи и различаващи признаци, тяхното проявление и относителна значимост“ и
не обосновава защо е категоричен за част от авторството на документите и не („допуска“)
за друга част ( М.И., П.П.), което е
прието от съда за необоснованост и е наложило назначаването на допълнителна
тройна експертиза за изследване на
същите обекти. За разлика от единичната експертиза, в тройната такава вещите
лица в изследователската част на експертизата обосновават извода за авторството
на подписите на базата на изследвания и резултатите от тях (срв. стр. 6-8),
като заключават, че в подписите в договорите №№ 210 и 213 и фактурите №79 и 80
са отразени напълно еднакви
идентификационни признаци и следователно инкриминираните подписи са положени от
едно и също лице; след това анализират различията и приликите на общите и
частни признаци на подписите на св. М. И.
и подс. П. П., като достигат до извод, че именно подс. П.П. е лицето, положило
подписите, тъй като „установените съвпадения са съществени, устойчиви, индивидуализират
почерка на дадено лице и в своята съвкупност са достатъчни за извода, че
инкриминираните подписи са положени от лицето П.К.П.“. Посочените качествени ( с
оглед обосноваването на експертните изводи - въз основа на обективните находки по делото и научната
им логически издържана интерпретация) характеристики на двете експертни
заключения несъмнено води до по- висока научна
и логическа обосновка именно на заключението на тройната съдебно –
почеркова експертиза, а оттам и по- високата степен на достоверност на становището, направено от тримата експерти в
допълнителната тройна съдебно – почеркова експертиза. Ето защо и съдът прие за
достоверно и цени изцяло заключението на тройната съдебно – почеркова
експертиза и не кредитира заключението на единичната съдебно – почеркова
експертиза в частта, в която влиза в противоречие с това на тройната.
Този извод на съда е в съответствие и със
заключението на комплексната
експертиза по протокол № 58, според което подписите от името на Н.Д. и отпечатъците
на печатите на „Т.Б.“ АД, офис София в
банкови гаранции №№ 04-02 - 1068/02.09.2008г., 04-02- 1529/18.09.2008г., ОС-955/18.12.2008г., 04-02-1467/27.08.2008г.,
04-02-1528/ 18. 09. 2008г., 04-02 -1067/ 02.09.2008г. и ОС - 953/18.12.2008г. не са положени от Н.Д.,
съответно отпечатъците на печати не са идентични с оригиналните отпечатъци от
печата на „Т.Б.“ АД, офис София, а тестът „ Получих на ръка 17.09.2008г./М.И./“,
изписан на гърба на копие от банкова гаранция за участие в процедура
изх.№04-02-1467/27.08.2008г. и подписът срещу текста над името са изпълнени от П.П..
Въз основа на посочения анализ съдът прие за
установено по делото, че подс. П.П. от името на „Б.Е.80“ ЕООД е подписал договорите
№ № 210
и № 213 от 18.09.2018г., фактурите № 79/18.09.2008г., № 80/18.09.2008г., № 89/20.12.2008г., № 91/ 20.12.2008г., №85/ 18.12.2008г., №
105/15.04.2009г., № 112 от 11.06.2009г.
и е изпълнил ръкописния текст „М. И.“ под подписа в графа „съставил“ във
фактури № 79/18.09.2008г. и №
80/18.09.2008г., както и „Получих на
ръка 17.09.08г.“ в банкова гаранция за участие № 04-02-1467/27.08.2008г.; подписите,
изходящи от името Н.Д. не са положени от св. Н.Г.Д. в банкови гаранции с №№ 04-02 - 1068/02.09.2008г.,
04-02- 1529/18.09.2008г., ОС-955/18.12.2008г.,
04-02-1467/27.08.2008г., 04-02-1528/
18. 09. 2008г., 04-02 -1067/ 02.09.2008г. и ОС - 953/18.12.2008г., т.е. банковите гаранции
са неистински, за което свидетелства самия Н.Г.Д. и в какъвто смисъл е и
писмото от 14.03.2013г. от „Т.Б.“ АД.
Приетото от съда относно самостоятелното активно
участие на подс. П. в отношенията между „Б.Е.80“ ЕООД и МРРБ във връзка с
откритата процедура по обществена поръчка с предмет: СМР на обект „Авариен
ремонт на напорен тръбопровод от ПС Добри дол до водоем V 300 m3: Лот
1, Първи етап — участък от пътя Добри дол — Тополовец до реконструкцията
участък с ПЕВП тръби Ф 500, община Лом и Лот 2, Втори етап от ПС „Запад“ до ПС
„Изток”, съпоставено със свидетелските показания на служителите от МРРБ
към онзи момент – св. П.С. и св. П. Никофоров, сочещи го като единствен
представител на „Б.Е.80“ ЕООД в отношенията с министерството, показанията на
св. Н.Д., че е познавал подсъдимия П. ( срв. Познавам г-н П. …. познавам го във
връзка с дейността на фирмата „Б.Е.-**“ ЕООД,
само в това му качеството го познавам. Фирмата е била наш клиент и
съответно г-н П. в качеството на неин представител е бил клиент на
банката…Познавам го, като представител на юридическо лице, представител на
фирмата, не като физическо лице…“),
фактът, че св. М.И. заявява, че не е искала и получавала банкови
гаранции от „Т.Б.“ АД – офис София, както и обстоятелството, че върху банкова
гаранция за участие № 04-02-1467/27.08.2008г. подс. П.П. ръкописно е написал текста
„Получих на ръка 17.09.08г.“, води до единствения възможен извод, а именно – че
подс. П.П. е представил пред МРРБ инкриминираните банкови гаранции №№ 04-02 - 1068/02.09.2008г.,
04-02- 1529/18.09.2008г., ОС-955/18.12.2008г.,
04-02-1467/27.08.2008г., 04-02-1528/
18. 09. 2008г., 04-02 -1067/ 02.09.2008г. и ОС - 953/18.12.2008г. Въпреки че се основава
на косвени доказателства ( за банковите гаранции с изключение на тази с
№ 04-02-1467/27.08.2008г. ) този извод е единствено възможният, тъй като
многобройността и различното естество на доказателствените източници водят до
несъмнена установеност на този факт , респ. е изключен друг извод освен
направения от съда, а съвкупността между гласни и писмени доказателства и способите за
проверката им прави невъзможно манипулирането на източниците на доказателства в
насока, неблагоприятстваща положението на подсъдимия. Т.е. съгласно
константната практика на ВКС косвените доказателства са от такова естество, че
да послужат като основание за постановяване на осъдителна присъда, тъй като
изключват друг възможен извод освен възприетия от съда. На първо място уликите
са няколко, а не една. На следващо място направените въз основа на тях изводи
са единствено възможните. Всяко косвено доказателство е свързано с основния
факт на делото и е от такова естество, че обсъдено във връзка с всички
останали, съставлява заедно с тях едно
хармонично цяло и дава основание да се направят изводи относно основния факт,
какъвто се явява представянето на инкриминираните банкови гаранция пред МРРБ в
течение на процедурата по обществената поръчка от страна на подс. П.П..
На следващо място от показанията на св. М.Х., св. П.С.,
св. П.Т., св. П.Н. и св. Г.П. – всички служители в МРРБ, писмените
доказателства - движение по сметка № BG *********в „Т.Б.“ АД, бюджетни платежни нареждания,
платежни
нареждания, нареждания - разписки, Специфични изисквания и указания
към изготвянето на офертата за участие в открит конкурс за възлагане на малка обществена поръчка с
предмет: СМР на обект: „Авариен ремонт на
напорен тръбопровод от ПС Добри дол до водоем V 300 m3: Лот
1, Първи етап — участък от пътя Добри дол — Тополовец до реконструкцията
участък с ПЕВП тръби Ф 500, община Лом и Лот 2, Втори етап от ПС „Запад“ до ПС
„Изток”, Вътрешни правила за взаимоотношенията между страните в
инвестиционния процес съобразно специфичните функции и дейности на МРРБ,
Вътрешни правила за планиране, възлагане и мониторинг на обществените поръчки в
МРРБ и заключенията на приетите по делото съдебно – счетоводна експертиза и
съдебно строителна и икономическа експертиза се установяват по безпротиворечив
начин по делото реда и изискуемите документи за участие в инкриминираната по
делото обществена поръчка, представените такива от кандидатите ( вкл. и от „Б.Е.80“
ЕООД), както и извършените плащания и конкретния им размер от възложителя МРРБ
към изпълнителя „Б.Е.80“ ЕООД в сметката на дружеството в „Т.Б.“ АД ( както
следва: по договор №213/18.09.2008г. – на 209 373.72лв. на 26.09.2008г. и
425 095.09 лв. – на 23.12.2008г., общо 634 465.81лв.; по договор №
210/18.09.2008г. – на 224 292.61 на 26.09.2008г. и 455 382.99лв. – на
23.12.2008г., общо 679 675.60 лв.).
На следващо място от заключението на приетата от съда
съдебно строителна и икономическа експертиза и показанията на св. Д.К. (
управител на ф-ма „Д.К.“ ЕООД, на което дружество е възложен строителния надзор
на обекта „Авариен ремонт на напорен тръбопровод от ПС Добри дол до
водоем V 300 m3: Лот 1, Първи етап — участък от пътя Добри дол —
Тополовец до реконструкцията участък с ПЕВП тръби Ф 500, община Лом и Лот 2,
Втори етап от ПС „Запад“ до ПС „Изток”)
се установи по делото, че изпълнителят „Б.Е.80“ ЕООД не е извършил
каквито и да било СМР по обекта, предмет на договори №№ 210 и 213 от 18.09.2008г.,
както и липсват представени от „Б.Е.80“ ЕООД отчети за извършени СМР.
По повод направеното от представителя на държавното
обвинение оспорване / „невземане предвид“ – според прокурора/ на извършеното с
писмо изх.№ 70-00-2030/17.07.2013г. на министъра на РРБ прихващане на
задължения към „Б.Е.80“ ЕООД с
вземания към последното, следва да бъде посочено, че съдът прие за установено горното
обстоятелство на базата на заключението на приетата
по делото съдебно – счетоводна експертиза и самото писмо изх.№
70-00-2030/17.07.2013г. , адресирано до синдика на тогава обявеното в
несъстоятелност „Б.Е.80“ ЕООД; извън предмета на делото и на компетентност на
настоящия състав е преценката дали са били налице основанията, визирани в чл.103
от ЗЗД за извършването на този погасителен способ – насрещни изискуеми и
ликвидни парични задължения. Обективен факт е, че МРРБ с посоченото писмо е осчетоводило
прихващания на задължения към „Б.Е.80“ ЕООД с вземания както следва: срещу задължения по сметка доставчици в МРРБ в размер
на 1 012 422,59 лв. /ф. **********/13.07.2009 г. по
договор № 396/ 08.12.2008г. са прихванати суми които е следвало да
бъдат възстановени от фирмата като получени аванси, а именно: 209373,72 лв. - авансова фактура № **********/18.09.2008 г. по
договор № 213/18.09.2008г.;
425092,09 лв.
– авансова фактура № **********/20.12.2008 г. по договор № 213/18.09.2008г.;
224292,61 лв. - авансова фактура №
**********/18.09.2008 г.; по договор № 210/18.09.2008г.;
153664,17 лв.-частично по
авансова фактура № **********/ 20.12.2008г. по договор №210/18.09.2008г., т.е. по договор № 213/18.09.2008 г. била прихваната
сума изцяло в размера на платения аванс по договора в размер на 634 465,81 лв., а по договор № 210/18.09. 2008г. от заплатения аванс в размер на 679 675,60 лв. е прихваната сума в размер на 377 956,78 лв., като след извършеното
прихващане остатъкът от сумата по двата договора, който „Б.Е.80“ ЕООД дължал на
МРРБ бил в размер на 1
032 183,87 лв. Компетентен да оспори извършеното от МРРБ прихващане е бил
синдикът на дружеството „Б.Е.80“ ЕООД пред съда по
несъстоятелността, като извън предмета на настоящото дело стоят извършените в
особеното производство негови действия.
В тази аспект и настоящият съдебен състав не обсъжда дали и в какъв обем са
извършените от „Б.Е.80“ ЕООД строителните
работи в с. Василовци, общ. Брусарци и
предмет на договор №
396/ 08.12.2008г. между МРРБ (възложител) и „Б.Е.80“ ЕООД ( изпълнител).
В обобщение на гореизложеното, съдът кредитира
показанията на свидетелите П.Т., П.С., П.Н., Г.П., Н.Д., М. И. и Д.К. – в относимите към предмета на
делото части, показанията на свидетелите М.С. – И., С.Т. и С.Р. – частично ( в
частите, посочени по-горе в изложението съдът ги прецени като недостоверни и не
ги кредитира), заключенията на изготвените по делото експертизи ( частично –
заключението на единичната съдебно почеркова ( графическа) експертиза по
протокол № 9, като не я кредитира в
частта, в която противоречи на заключението на
тройната съдебно – почеркова ( графическа) експертиза по протокол №
99/Е-2019), както и приетите за относими към предмета на делото писмените доказателства.
Въз основа на този анализ на доказателствената
съвкупност по делото съдът прие за установена по категоричен и несъмнен начин
приетата по-горе фактическа обстановка.
При
така установените факти съдът приема следното от
ПРАВНА
СТРАНА:
Подсъдимият П.К.П. е осъществил състава на
престъпление по чл.256, ал.2, пр.3, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК от обективна и субективна
страна.
Пред
скоби следва да бъде посочено, че основният състав на чл. 256, ал.1 от НК ( който чрез
използване на документ с невярно съдържание или на неистински или преправен документ
получи от държавния бюджет неследваща се парична сума в големи размери или даде
възможност на друго лице да получи такава сума се наказва с
лишаване от свобода от две до осем години и глоба от хиляда до пет хиляди лева)
урежда т.нар. „ данъчна измама“ и има за обект законосъобразното разходване на парични средства от държавния
бюджет ( р.№ 112/20.05.2016г. по н.д. № 199/2016г. НК, ІІ Н.О. на ВКС), като престъплението
се
третира като данъчно, доколкото неследващата се парична сума е свързана с
конкретни данъчни задължения, в който смисъл се засягат и отношенията,
осигуряващи нормалното функциониране на данъчната система.
На първо място, подсъдимият П.П. е годен
субект на наказателна отговорност. Същият е бил пълнолетен към момента на
извършване на престъплението и липсват данни да е страдал от продължително или
краткотрайно разстройство на съзнанието, и както тогава, така и понастоящем е бил
и е в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си.
Същият през инкриминирания период (от
27.08.2008 г. до 23.12.2008 г.) с две деяния е дал възможност на друго лице ( в
случая юридическо – „Б.Е.80“ЕООД) да получи неследваща се парична сума от държавния бюджет, като паричната сума е в
особено големи размери. Получаването се изразява в установяване на фактическа власт
върху предмета на престъплението, като в
конкретния случай - тъй като
получаването се е извършило посредством банкови преводи по сметката на „Б.Е.80“ ЕООД с №
BG *********в „Т.Б.“ АД, следва да бъде прието, че престъплението
е осъществено в момента на постъпване на
средствата по сметката на дружеството, тъй като от този момент бенефициентът (
чрез физическите лица, които имат представителна власт по отношение на
юридическото, в състава на които се е включвал и подсъдимия) е имал достъп до
предмета на престъплението.
Характерно
за обективната страна на престъплението по чл. 256, ал.1 от НК са специфичните
начини, чрез използването на които се осъществява изпълнителното деяние. Те са
посочени изчерпателно в закона и могат да се обособят в три групи - чрез
използване на документ с невярно съдържание, чрез използване на неистински
документ или чрез използване преправен документ, като изброяването е
алтернативно. Именно това дава основание на ВКС да приеме, че по отношение
на обект и механизъм на посегателство престъплението по чл.256 от НК е частен случай на
документната измама по чл.212, ал.1 и ал.2 от НК ( така р. № 360 / 14.11.2008г. по н. д. № 297/2008 г., Н. К., ІІ Н.
О. на ВКС). В конкретния
случай по делото са инкриминирани три групи документи с твърдения за неистинност ( съгласно чл.
93, т. 6 от НК неистински документ е този, на
който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго
лице, а не на това, което действително го е съставило, т.е. истинността се преценява с оглед авторството
на документа), а именно: договорите с №№213 и 210 от 18.09.2008г., фактурите с
№№ 79 и 80 от 18.09.2008г. и банковите
гаранции с твърдян издател „Т.Б.“ АД, офис София с №№ 04-02-1467, 04-02-1528, -4-02-1067, ОС –
953, 04-02-1068, 04-02-1529 и ОС – 955. Настоящият съдебен състав прие, че от
така инкриминираните документи неистински са единствено посочените банкови
гаранции, на които е придаден вид, че са издадени от банковата институция, но
не и договорите и фактурите, цитирани по-горе. Несъмнено по делото се установи,
че банковите гаранции са неистински документи, частни по своя характер, по
аргумент за противното от чл.93, т.5 от НК ( липсва установен ред и форма за издаването
им), диспозитивни по своя характер – инкорпориращи задължение на банковата
институция да изплати сума пари вместо
бенефициента на трето лице при определени условия; неистински са, тъй
като соченото за техен автор лице не е обективирало волята си в тях – видно от
заключението на комплексната и почерковите (графически) експертизи подписите от името на Н.Д. и
отпечатъците на печатите на „Т.Б.“ АД, офис София не са положени от Н.Д., съответно
отпечатъците на печати не са идентични с оригиналните отпечатъци от печата на „Т.Б.“
АД, офис София.
Не така стои въпроса касателно договорите с №№213 и 210 от
18.09.2008г. и фактурите с №№ 79 и 80 от 18.09.2008г.
По отношение на договорите с №№х 213 и 210 от 18.09.2008г. следва да бъде посочено, че същите са
сключени между МРРБ (възложител) и „Б.Е.80“ ЕООД ( изпълнител), като в
титулната им част, в качеството на представляващ „Б.Е.80“ ЕООД е посочен
законния му представител – управителя М.И., а се установи от заключението на
тройната почеркова (графическа) експертиза, че за изпълнителя подписи е положил подс. П.П.. Предвид
приетото по – горе за наличие на обща представителна власт на подсъдимия спрямо
„Б.Е.80“ ЕООД в отношенията му с трети лица,
обстоятелството, че пълномощникът подс. П., а не св. М.И. в качеството й на
законен представител на дружеството, е подписал договорите не води до тяхната неистинност,
тъй като пълномощникът ( както и законния представител на юридическото лице) валидно
е обвързал „Б.Е.80“ ЕООД в договорни отношения с МРРБ. Още повече, че от
разпоредбата на чл. 301 от ТЗ, постановяващ, че когато едно лице действа от името на търговец
без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако
не се противопостави веднага след узнаването, еднозначно следва извод за валидност /действителност на
облигационната връзка между съконтрахентите, тъй като „Б.Е.80“ ЕООД е приело
плащанията от МРРБ, оперирало е с тях и и е осчетоводило преведените от МРРБ суми
пари. В този аспект договорите с №№213 и 210 от 18.09.2008г. не са неистински документи по смисъла на чл. 93, т. 6 от НК, а са истински
частни диспозитивни документи, от които са възникнали права и задължения за
МРРБ и „Б.Е.80“ ЕООД.
По подобен начин стои въпроса за
инкриминираните фактури с №№ 79 и 80 от 18.09.2008г. – те са
издадени от името на „Б.Е.80“ ЕООД и въпреки
посочването на законния му представител – управителя М.И., авторството им не е
накърнено чрез полагането на подпис от страна на пълномощника подс. П., който е
разполагал с представителна власт да действа от името и за сметка на
дружеството; същите се явяват действителни/ валидни частни документи с удостоверителен
характер, като доставчикът „Б.Е.80“ ЕООД е удостоверил плащането по банков път
на уговорения аванс ( срв и чл. чл. 305 от ТЗ - когато плащането се извършва чрез задължаване
и/или заверяване на сметка, то се смята за завършено със заверяване сметката на
кредитора или чрез изплащане в наличност сумата на задължението на кредитора), което сочи и несамостоятелния характер
на фактурите; в титулната им ( бланкова) част е посочен МОЛ С.Т.-П. и ако се следва логиката на държавното
обвинение, дори подписани от вписания законен представител на дружеството св. М.И.
би бил налице неистински документ, което е правно неиздържано. В този смисъл и
съдът прие, че фактури с №№ 79 и 80 от 18.09.2008г. са
истински частни удостоверителни ( с несамостоятелен характер) документи.
Освен неистинност на документа (
без значение официален или частен) за съставомерността на деянието по основния
състав на чл. 256, ал.1 от НК е необходимо неговото използване от дееца, т.е. документът е средството, чрез което
длъжностно лице да е било „заблудено“ и у него е създадена невярна представа за
факти, които са от значение за изплащане на суми от държавния бюджет ( така р.
№566/21.01.2013г. по н.д. № 1936/2012г. НК, ІІ Н.О. на ВКС) – паричната сума
е затова „неследваща се“, тъй като без използването на
незаконосъобразния документ не
биха били налице законови предпоставки за нейното отпускане, като именно представянето на порочния документ
създава такава заблуда у имащите право лица да извършат разпореждане със
сумата компетентни
длъжностни лица.
В настоящия случай неистинските банкови
гаранции са използвани от подс. П.П. чрез представянето им в МРРБ именно, за да
бъдат заблудени длъжностните лица да извършат разпореждане с парични суми.
Представените от подсъдимия П. в различните дирекции на МРРБ и по време на процедурата
по участие в обществената поръчка, сключване на договорите и тяхното изпълнение
от страна на МРРБ неистински банкови гаранции са три вида – за участие в процедура ( такива
е банковата гаранция № 04-02-
1467/27.08.2008 г. ), за аванс ( такива са банковите гаранции №
04-02-1528/18.09.2008 г. / за договор № 213/18.09.2008г./ и № 04-02- 1529/18.09.2008 г. / за договор № 210/18.09.2008г./ ) и за
изпълнение и плащане по договор ( такива
са № 04-02-1067/02.09.2008 г. и № ОС - 953/18.12.2008 г. / за договор №
213/18.09.2008г./ и № 04-02- 1068/ 02.09.2008 г. и № ОС - 955/ 18. 12. 2008 г. /
за договор № 210/18.09.2008г./ ). И трите вида неистински банкови гаранции по
своето естество представляват средство за въвеждане в заблуждение у
длъжностните лица в МРРБ да извършат инкриминираните парични плащания, тъй като:
а) банковата гаранция за участие в процедура представлявала задължително условие за участието на „Б.Е.80“
ЕООД в конкурса за възлагане на обществената поръчка ( свр. 5.14 от Специфични
изискания и указания към изготвянето на офертата за участие в открит конкурс за
възлагане на малка обществена поръчка с предмет: изпълнение на строително
монтажни работи ( СМР) на обект „Авариен ремонт на напорен тръбопровод от ПС
Добри дол до водоем V 300 M3: Лот 1,
Първи етап — участък от пътя Добри дол — Тополовец до реконструкцията участък с
ПЕВП тръби Ф 500, община Лом и Лот 2, Втори етап от ПС „Запад“ до ПС
„Изток” );
б) банковите гаранции за изпълнение и плащане по договор били задължителни условия
за сключване на договор ( така чл. 46 и чл. 54 от одобрените със заповед № РД
-02-14-814/23.08.2007г. на Министъра на РРБ Вътрешни правила за планиране,
възлагане и мониторинг на обществените поръчки в МРББ);
в) банковата гаранция за аванс била основание за заплащане
на аванс по договорите ( така чл. 5 от договори №№ 213 и 210 от 18.09.2008г.
- възложителят МРРБ следва да заплати на
изпълнителя аванс в размер 100 % от стойността на СМР без ДДС срещу представени
1. Оригинал на банкова гаранция за стойността на аванса и 2. Оригинална фактура
на стойност равна на стойността на аванса и включен ДДС и чл. 51 от одобрените
със заповед № РД -02-14-814/23.08.2007г. на Министъра на РРБ Вътрешни правила
за планиране, възлагане и мониторинг на обществените поръчки в МРББ ).
Т.е. без представянето от страна на
подс. П.П. на която и да било от инкриминираните по делото неистински банкови
гаранции не биха се извършили плащания от страна на МРРБ по сметка на „Б.Е.80“
ЕООД, което означава че е налице причинно – следствена връзка между
представените от подсъдимия неистински документи и извършените плащания от МРРБ
по сметката на „Б.Е.80“ ЕООД следователно и осигуряването на възможност на дружеството да
получи паричните суми по договорите от 18.08.2008г. с МРРБ. Именно чрез
представените от подсъдимия неистински документи по сметката на „Б.Е.80“ ЕООД
били преведени от МРРБ инкриминираните парични суми – по договор № 213/18.09.2008
г. – на 26.09.2008г. сума в размер на
209 373,72 лв. и на 23.12.2008г. – сума
в размер на 425 092,09 лева, общо 634 465.81 лева; по договор № 213/18.09.2008
г. – на 26.09.2008 г. сума в размер на 224 292, 61 лв. и на 23.12.2008г. – сума в размер на 455 382, 99 лева, общо 679 675.60
лева, като общият размер на плащанията по двата договора е бил 1 314 141, 41
лева. С превеждането на посочените суми по банковата му сметка, „Б.Е.80“ЕООД е
получило неследваща
се парична сума от държавния бюджет,
като съгласно чл. 7, ал.2 от Закона за устройство на държавния бюджет ( отм) и чл.6,
ал.3 и приложение №2 към чл.6, ал.3 от Закона за държавния бюджет на Република
България за 2008г. ( обн. ДВ, бр.113 от 28.11.2007г.) МРРБ е първостепенен
разпоредител с бюджетни кредити.
Налице е
квалифицираният състав на чл. 256, ал.2, пр.3 от НК, тъй като причинените от
подсъдимия вреди са в особено големи размери, понеже размерът им превишава
140 минимални работни заплати за страната ( съгласно ПМС № 1/ 11.01.2008г.
минималната работна заплата е била в размер на 220 лв., а 140 минимални работни
заплати са били в размер на 30 800 ( тридесет хиляди и осемстотин ) лева).
Осъщественото
от подс. П. е едно, продължавано по конструкция престъпление. С всяко едно от
деянията, обособени в отделно договорно отношение по две обособени облигационни
връзки с договори № 213/18.09.2008г. и № 210/ 18.09.2008г. - подс. П. е
осъществил самостоятелно от обективна и субективна страна състава на
престъпление чл. 256, ал.2, пр.3 от НК.
Последното мотивира съда да приеме, че престъпната дейност на подсъдимия следва
да се квалифицира като продължавана такава с оглед разпоредбата на чл. 26, ал. 1
от НК, съгласно която, в конкретния случай, деянията на подсъдимия,
осъществяващи поотделно състав на едно и също престъпление, извършени през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка, при еднородна
форма на вината - пряк умисъл, като всяко
от деянията, от обективна и субективна страна са във връзка помежду си,
позволяваща което и да е от тях да се определи като продължение на другото,
тоест деянията на подсъдимия П. се определят като едно продължавано
престъпление. Ето защо и същият бе признат за виновен в извършването на едно
престъпление по чл. 256, ал.2, пр.3, вр. ал.1
от НК, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Деянията подсъдимият П. е осъществил
с пряк умисъл. Съдържанието на тази форма на вината се доказва посредством
изясняване на характера и последователността на изпълнителната му дейност. За
съда няма съмнение, че подсъдимият П. е притежавал интелектуалния и волеви
капацитет за коректно възприемане на всички елементи от действителността,
свързани с предмета на настоящето наказателно дело, както и на собственото си
поведение, и ясно е осъзнавал значението на последното за накърняване на
обществените отношения, гарантиращи правилното разходване на средствата от
държавния бюджет. Съзнавал е и неправомерността на поведението си с насоченост към
предоставяне на възможност на контролираното от него юридическо лице да получи
неследваща се парична сума в особено големи размери от държавния бюджет именно
посредством представянето на неистински документи, т.е. е съзнавал
общественоопасния характер на извършеното, но в същото време пряко е целял
неправомерното обогатяване на „Б.Е.80“ЕООД, а посредством това и своето (
съгласно р. 360/14.11.2008г. по н.д. №297/2008г. НК, ІІ Н.О. на ВКС за
наличието на престъплението по чл. 256 от НК не е необходимо да е налице
користен мотив, „намерение за
присвояване“, но наличието на
такъв следва да бъде отчетен при
определяне на наказанието).
По изложените съображения съдът
призна подс. П. за виновен по повдигнатото му обвинение за извършено
престъпление по чл. 256, ал.2, пр.3,
вр. ал.1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Съдът
призна за невиновен и оправда на основание чл. 304 от НПК подс. П.П. по
обвинението да е извършил престъплението
чрез използването на следните неистински частни документи: неистински договор №
210/18.09.2008 г., сключен между Министерство на регионалното развитие и
благоустройство и дружеството “Б.Е.-**” ЕООД с ЕИК*********, с предмет: „ Авариен ремонт на напорен тръбопровод от ПС „Добри
дол“ до водоем V=300 m3: Лот 2, II-ри етап от ПС „Запад“ до ПС „Изток“,
община Лом, на който е придаден вид, че представлява конкретно
писмено изявление от М.Х.И., собственик и управител на дружеството „Б.Е.-**“
ЕООД като положения от нейно име подпис е неистински; неистински договор №
213/18.09.2008 г., сключен между Министерство на регионалното развитие и
благоустройство и дружеството „Б.Е.80“ ЕООД с ЕИК*********, с предмет :
”Авариен ремонт на напорен тръбопровод от ПС Добри дол до водоем V 300 m3: Лот
1, I-ви етап- участък от пътя с.Добри
дол - с.Тополовец до реконструкцията участък с ПЕВП тръби Ф 500“, на който е
придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление от М.Х.И., собственик
и управител на дружеството „Б.Е.80“ ЕООД като положения подпис е неистински; неистинска
фактура №********** от 18.09.2008г. с основание авансово плащане по договор
210/08г.,като подписа в графа съставил не е изпълнен от М.Х.И.; неистинска
фактура №********** от 18.09.2008г. с основание авансово плащане по договор
213/08г.,като подписа в графа съставил не е изпълнен от М.Х.И., по
съображенията изложени по –горе в правната част на настоящите мотиви, а именно
– прие, че тези инкриминирани документи не са неистински и посредством
съставянето им подс. П. валидно е обвързал представляваното от него дружество „Б.Е.80“
ЕООД в облигационни отношения с МРРБ, съответно е действително е удостоверил
авансово плащане на доставчика „ Б.Е.80“ ЕООД
по банков път от получателя МРРБ.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
За
извършеното от подсъдимия П. престъпление в чл. 256,
ал.2 от НК са предвидени наказания „лишаване от свобода” от три до десет
години, „конфискация“ на част или на цялото имущество на дееца и „лишаване от
право” по чл. 37, ал. 1, т. 6 и т. 7 и
съдът, при определяне на наказанието, е обвързан с тези рамки.
При
индивидуализация на наказанието, преценявайки наличието на смекчаващи
обстоятелства, съдът възприе за такова едно
единствено, свързано с разумността на сроковете - изключително дългия срок на провеждане на
наказателното производство ( от 9 години), както и периодът от инкриминираното
деяние до неговото наказване ( понастоящем от близо 11 години), неминуемо
рефлектиращи върху изпълнението на специалната и генерална превенция на
наказанието ( т.е. съдът преценява това смекчаващо отговорността на подс. П.
обстоятелство като такова с висока тежест при определянето на баланса между
смекчаващото и отегчаващите отговорността му).
Като отегчаващи обстоятелства съдът отчете
изключително високата степен на обществена опасност на конкретното
престъпление, изразена в наличието на продължавано престъпление, обхващащо две отделни
деяния, всяко от които разкриващо признаците на престъпление по чл. 256, ал.2, пр.3 от НК; високата степен на засягане на обществените
отношения, защитавани от състава на чл. 256 от НК, тъй като предметът на
престъплението (общият размер на плащанията по двата договора е бил 1
314 141, 41 лева, а след извършеното от МРРБ прихващане - в размер на 1 032 183,87 лв.) многократно ( над 40 пъти)
надхвърля признака „ особено големи размери“, както и високата степен на
обществена опасност на дееца, тъй като подс. П. към момента на извършване на
престъплението е бил осъден с влязла в сила присъда на 22.03.2007г. на Военен
съд София за престъпление по чл. 209, ал.1 от НК на наказание „глоба“ в размер
на 500 лева, както и установеният по делото користен мотив за неговото
извършване.
На тази плоскост настоящият съдебен състав
прецени, че не са налице предпоставките за приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1
от НК, тъй като по делото не се събраха доказателства за наличието на
многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, нито за
изключително такова, а от друга страна - с оглед степента на обществена
опасност на конкретното деяние и деец - и най-лекото предвидено в разпоредбата
на чл. 256, ал.2
от НК наказание, не се явява несъразмерно тежко.
Съобразявайки относителната тежест на смекчаващото и
отегчаващите отговорността на подс. П. обстоятелства, и отчитайки, че за
постигане на целите по чл. 36 НК наказанието следва прецизно да съответства на
степента на обществена опасност на конкретното деяние и конкретния деец, съдът съобрази
всички индивидуализиращи особености на случая. Воден от това си убеждение,
прие, че наказание над минималния, но под средния размер ще съдейства оптимално
както за поправянето на дееца, така и за постигане на останалите цели на
наказанието. Съдът намери, че следва да индивидуализира наказанието при
относителен баланс на значимите за отговорността на подсъдимия две групи обстоятелства
– в размер над минималния, но под средния, предвиден в закона, и счете за
съответни на престъплението /чл. 35, ал. 2 от НК/ кумулативно предвидените
наказания „лишаване от свобода”, чийто размер определи на срок от 4 /четири/
години, а за наказанията по чл. 37, ал. 1, т. 6 и т. 7 от НК – близо до
максимално допустимия по силата на чл. 49, ал. 2 от НК срок, обусловен от срока
на по-тежкото наложено наказание „лишаване от свобода”, а именно: 6 /шест/ години.
Съдът прецени като несъвместими с характера на извършеното престъпление против
фискалния бюджет и конкретния механизъм на извършване на инкриминираното деяние
заемането на държавна или обществена длъжност, свързана с качеството на
материално отговорно лице, както и упражняването на търговска дейност и участие в ръководните и контролни органи на
търговски дружества, поради което го лиши от право да държавна или обществена
длъжност, свързана с качеството на материално отговорно лице за срок от 6 /шест/ години и от право да упражнява търговска
дейност и да участва в ръководните и контролни органи на търговски дружества също
за срок от 6 /шест/ години, считано от влизане на присъдата в сила.
Именно така определеното комплексно наказание съдът
счете за необходимо и достатъчно да изпълни както превъзпитателна и
поправителна функции спрямо подс. П., така и да служи като предупреждение и да
има превантивен ефект върху останалите членове на обществото и в частност –
върху търговците, участващи в преразпределянето на публичните средства
посредством обществени поръчки.
Съдът не наложи кумулативно предвиденото наказание „
конфискация“, тъй като по делото не се установиха данни за наличие на имущество,
което подс. П. да притежава – според писмо от Агенция по вписванията изх.№
11-00-293/05.02.2019г. при извършена проверка на интегрираната информационна
система за кадастър и имотен регистър на територията на цялата страна по
персонална партида на подс. П.П. не са налични вписвания, отбелязвания или
заличавания; извършената проверка в Търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел за подс. П.П. е установила, че същият не е
регистриран като едноличен търговец и не участва в търговски дружества. Липсата
на налично имущество на дееца е хипотеза, предвидена в чл. 45, ал.1 от НК,
който забранява в такива случаи налагането на наказанието конфискация.
Налице са предпоставките за приложение на чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК за
определяне на едно общо най-тежко наказание между наложеното по настоящото дело
наказание на подс. П. и тези, наложени му по НОХД № 148/2012г. на РС Сандански, по НОХД №
865/2013г. на РС Враца и по НОХД № 104/2016г. на РС Генерал Тошево, тъй като
престъпленията са извършени в условията на реална съвкупност – подс. П. е
извършил всяко от престъпленията преди да е бил осъден за което и да било от
тях с влязла в сила присъда. Ето защо му бе определено едно общо, равно на
най-тежкото наказание, а именно това по настоящото дело - 4 (четири) години
„лишаване от свобода“, към което бяха присъединени на основание чл. 23, ал.2 от НК наказанията „лишаване от право да заема държавна или обществена длъжност,
свързана с качеството на материално отговорно лице” за срок от 6 (шест) години и „лишаване от право да упражнява търговска
дейност и да участва в ръководните и контролни органи на търговски дружества”
за срок от 6 (шест) години.
Съдът намери, че в
конкретния случай е обществено оправдано и
наложително приложението на разпоредбата на чл.24 от НК за
увеличаване на така определеното общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“.
Изложените по-горе отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства,
обремененото му съдебно минало за престъпление по чл. 209, ал.1 от НК и
най–вече броят на включените в съвкупността на престъпления - 4, естеството на
престъпленията ( измама и документи престъпления с предмет отново банкови
гаранции), сочещи на упоритост на
противообществената му деятелност и обективиращи липсата на поправяне и
превъзпитаването му от резултат от
предходното осъждане, са обективни индикатори за необходимостта от
увеличаване на определеното общо най- тежко престъпление. По изложените мотиви
съдът прие, че определеното на подс. П. общо наказание, равно на най-тежкото – 4
(четири) години „лишаване от свобода“,
не съответства на целите на наказанието, визирани в чл.36, ал.1 от НК, като в конкретния
случай от обективните данни по делото за
личността на дееца и насочеността и характера на противоправната му деятелност приоритет
следва да бъде отдаден на специалната превенция на наказанието и най-вече да му
се отнеме възможността да върши други престъпления. Съобразявайки се с
законоустановените предели за увеличаване на определеното общо най-тежко
наказание в чл.24 от НК – най-много с ½, но без да надминава сбора от
отделните наказания, нито максималният размер, предвиден за съответния вид
наказание - съдът увеличи определеното
общо наказание в размер на 4 (четири) години с 1 (една) година „лишаване от свобода“, т.е. далеч под
допустимия от закона размер или
подсъдимият П.П. следва да изтърпи общо 5 (пет) години „лишаване от свобода“.
Наказанието следва да бъде изтърпяно ефективно, при първоначален общ режим на основание чл.57,ал.1, т.3 от
ЗИНЗС.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3
от НПК, подсъдимият П. бе осъден да заплати в полза на Държавата направените по
делото разноски – в д.п. в полза на ГД „НП“
сума в размер на 1629.96 лв. ( хиляда шестстотин двадесет и девет
лева и деветдесет и шест стотинки) и в
първоинстанционното съдебно производство – по
сметка на СГС, възлизащи на
сумата от 2 297.98 лв. ( две хиляди двеста деветдесет и седем лева
и деветдесет и осем стотинки).
Мотивиран от горните съображения съдът
постанови присъдата си.
СЪДИЯ В СГС: