№ 16038
гр. София, 06.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЦВ. М.
при участието на секретаря Т. Ц.
като разгледа докладваното от ЦВ. М. Гражданско дело № 20221110146759
по описа за 2022 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 327, ал. 1, вр. чл. 318 ТЗ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 309а ТЗ за заплащане на сумите, както следва: 25 685,43 лв.,
представляваща сбор от неплатена продажна цена за извършени в периода от 27.06.2022 г.
до 15.07.2022 г. продажби/доставки на арматурни заготовки по 8 броя неформални договори
за продажба/доставка на стоки, обективирани в 8 броя фактури, а именно: №
**********/27.06.2022 г. на остатъчна стойност от 435,39 лв., № **********/05.07.2022 г. на
стойност от 11 041,92 лв., № **********/07.07.2022 г. на стойност от 1 114,56 лв., №
**********/08.07.2022 г. на стойност от 159,84 лв., № **********/12.07.2022 г. на стойност
от 137,64 лв., № **********/13.07.2022 г. на стойност от 11 752,68 лв., №
**********/15.07.2022 г. на стойност от 199,80 лв. и № **********/15.07.2022 г. на
стойност от 843,60 лв., ведно със законната лихва върху всяка от сумите за главница от
датата на подаване на исковата молба – 30.08.2022 г. до окончателното им заплащане, както
и 363,37 лв., представляваща лихва за забава за периода от деня, следващ извършването на
всяка от отделните доставки, до 30.08.2022 г., а именно: 7,62 лв., дължима върху сумата по
фактура № **********/27.06.2022 г., начислена за периода от 28.06.2022 г. до 30.08.2022 г.,
168,70 лв., дължима върху сумата по фактура № **********/05.07.2022 г., начислена за
периода от 06.07.2022 г. до 30.08.2022 г., 16,41 лв., дължима върху сумата по фактура №
**********/07.07.2022 г., начислена за периода от 08.07.2022 г. до 30.08.2022 г.; 2,31 лв.,
дължима върху сумата по фактура № **********/08.07.2022 г., начислена за периода от
09.07.2022 г. до 30.08.2022 г., 1,84 лв., дължима върху сумата по фактура №
**********/12.07.2022 г., начислена за периода от 13.07.2022 г. до 30.08.2022 г., 153,44 лв.,
дължима върху сумата по фактура № **********/13.07.2022 г., начислена за периода от
14.07.2022 г. до 30.08.2022 г., 2,50 лв., дължима върху сумата по фактура №
**********/15.07.2022 г., начислена за периода от 16.07.2022 г. до 30.08.2022 г. и 10,55 лв.,
дължима върху сумата по фактура № **********/15.07.2022 г., начислена за периода от
16.07.2022 г. до 30.08.2022 г.
Ищецът ... твърди, че се намира в трайни търговски отношения с ответника „...., по
чиито заявки изработва и му продава арматурни заготовки, необходими за основната му
1
търговска дейност в областта на строителството на еднофамилни къщи и жилищни сгради.
Поддържа, че по направени от него в периода от 27.06.2022 г. до 15.07.2022 г. отделни
заявки е изработил и продал на ответника арматурни заготовки за обекти, както следва: 1/
„Еднофамилна жилищна сграда, гараж за две МПС, водовземно съоръжение и изгребна яма“
в поземлен имот с идентификатор ... от кв. 122, УПИ V-5348,5350, р-н ... „Жилищна сграда в
поземлен имот с идентификатор 68134.1608.16.58, южна градска територия 3-та част, пл. №
1299.1658,2824, УПИ XII-1658 от кв. 23, м. ...., като за изпълнение на дейностите по тях е
издал 8 броя фактури и стокови разписки, а именно: № **********/27.06.2022 г. и стокова
разписка № **********/27.06.2022 г. за арматурна заготовка от общо 3 882 кг. на обща
стойност от 9 223,63 лв. с ДДС, № **********/05.07.2022 г. и стокова разписка №
**********/05.07.2022 г. за арматурна заготовка от общо 5 112 кг. на обща стойност от 11
041,92 лв. с ДДС, № **********/07.07.2022 г. и стокова разписка № *********/07.07.2022 г.
за арматурна заготовка от общо 516 кг на обща стойност от 1 114,56 лв. с ДДС, №
**********/08.07.2022 г. и стокова разписка № *********/08.07.2022 г. за арматурна
заготовка от общо 74 кг. на обща стойност от 159,84 лв. с ДДС, № **********/12.07.2022 г.
и стокова разписка № **********/12.07.2022 г. за арматурна заготовка от общо 62 кг. на
обща стойност от 137,64 лв. с ДДС, № **********/13.07.2022 г. и стокова разписка №
*********/13.07.2022 г. за арматурна заготовка от общо 5 294 кг. на обща стойност от 11
752,68 лв. с ДДС, № **********/15.07.2022 г. и стокова разписка № **********/15.07.2022
г. за арматурна заготовка от общо 90 кг. на обща стойност от 199,80 лв. с ДДС, №
**********/15.07.2022 г. и стокова разписка № **********/15.07.2022 г. за арматурна
заготовка от общо 380 кг. на обща стойност от 843,60 лв. с ДДС. Сочи, че надлежно е
изпълнил задълженията си по доставяне на отделните стоки – арматурни заготовки, като
това обстоятелство е удостоверено в двустранно подписаните от представители на всяка от
страните стокови разписки, представени към всяка от отделните фактури. Допълва, че от
страна на ответника е погасена сумата от 8 788,24 лв., представляваща частично плащане по
фактура № **********/27.06.2022 г. на обща стойност от 9 223,63 лв. с ДДС, поради което
неплатеният по нея остатък се равнява на сумата от 435,39 лв., а задълженията по
останалите фактури са останали изцяло неплатени, поради което претендира същите.
Позовава се на имейл от 27.07.2022 г. на управителя на „...., с който законният представител
на дружеството е признал, че дължи голяма част от сумите по процесните фактури.
Претендира и мораторна лихва в общ размер на 363,37 лв., начислена за периода от деня,
следващ деня на съответната доставка по отделните фактури, до 30.08.2022 г. Претендира и
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „.... не е депозирал отговор на исковата
молба. С молба с вх. № 34516/08.02.2023 г. (л. 50 от делото) оспорва исковете при
твърдението, че е извършил частично плащане. Моли за отхвърляне на исковете. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
От представените в заверен препис по делото 8 броя фактури, а именно: №
**********/27.06.2022 г., № **********/05.07.2022 г., № **********/07.07.2022 г., №
**********/08.07.2022 г., № **********/12.07.2022 г., № **********/13.07.2022 г., №
**********/15.07.2022 г. и № **********/15.07.2022 г. се установява, че ищецът ... е отразил
като данъчно събитие доставянето в периода от 27.06.2022 г. до 15.07.2022 г. на арматурни
заготовки в полза на ответника „...., като всяка една от тях отразява вида на конкретната
стока, количеството и единичната цена.
Съставени са и 8 броя стокови разписки (двустранно подписани), а именно: №
**********/27.06.2022 г., № **********/05.07.2022 г., № **********/07.07.2022 г., №
2
**********/08.07.2022 г., № **********/12.07.2022 г., № **********/13.07.2022 г.,
**********/15.07.2022 г., № **********/15.07.2022 г., удостоверяващи
приемането/предаването на всяка от стоките, с посочено в тях основание за съставянето им –
номер и дата на съответната фактура, както и подписало се от името на доставчика и
получателя на стоките лице, ведно с печат на всяко от дружествата.
С изходящ от управителя на „.... – Крум Димитров имейл от 27.07.2022 г. с адресат: ...
същият е признал задължението си към дружеството в общ размер на 24 642,03 лв.,
изразявайки готовност за заплащането му.
От изслушаното и прието по делото без оспорване от страните заключение на вещото
лице по съдебносчетоводната експертиза се установява, че процесните 8 броя фактури са
надлежно осчетоводени от ... по сметка 411 – „Клиенти“ – „..... Експертът изяснява, че
фактура № **********/27.06.2022 г. е отразена в дневника за продажбите за м. юни 2022 г.,
а останалите фактури № **********/05.07.2022 г., № **********/07.07.2022 г., №
**********/08.07.2022 г., № **********/12.07.2022 г., № **********/13.07.2022 г., №
**********/15.07.2022 г. и № **********/15.07.2022 г. са отразени съответно на ред, 8, 21,
26, 36, 43, 62 и 63 в дневника за продажбите за м. юли 2022 г., като ищцовото дружество е
подало месечна справка-декларация по ЗДДС за съответния отчетен период, включващ
фактурите, до ТД на НАП, като е заплатило ДДС върху тях. Установява се още, че
фактурите са осчетоводени и от ответника „...., като фактура № **********/27.06.2022 г. е
отразена на ред 190 в дневника за покупките за м. юни 2022 г. и е включена в месечната
справка – декларация за съответния месечен период, а фактури № **********/05.07.2022 г.,
№ **********/07.07.2022 г., № **********/08.07.2022 г., № **********/12.07.2022 г., №
**********/13.07.2022 г., № **********/15.07.2022 г. и № **********/15.07.2022 г. са
отразени съответно на ред 74, 80, 85, 95, 99, 109 и 110 в дневника за покупките за м. юли
2022 г. и също са включени в месечната справка – декларация за съответния месечен период,
а ответното дружество е ползвало правото на пълен данъчен кредит. Вещото лице е
констатирало извършването на 1 брой плащане от 11.07.2022 г. в общ размер на 8 788,24 лв.,
което е отнесено за погасяването на част от задължението по фактура №
**********/27.06.2022 г. на стойност от 9 223,63 лв., при кеото непогасена по нея е останала
сумата от 435,39 лв. При съобразяване на извършените плащания експертизата е приела, че
останалите непогасени суми по процесните фактури са, както следва: по фактура №
**********/27.06.2022 г. – 435,39 лв., по фактура № **********/05.07.2022 г. – 11 041,92
лв., по фактура № **********/07.07.2022 г. – 1 114,56 лв., по фактура №
**********/08.07.2022 г. – 159,84 лв., по фактура № **********/12.07.2022 г. – 137,64 лв.,
по фактура № **********/13.07.2022 г. – 11 752,68 лв., по фактура № **********/15.07.2022
г. – 199,80 лв. и по фактура № **********/15.07.2022 г. – 843,60 лв., или общо сумата от
25 685,43 лв. Изчислявайки мораторната лихва върху всяка от главниците по отделните
фактури, вещото лице достига до извод, че същите са, както следва: 7,74 лв. – върху
главницата по фактура № **********/27.06.2022 г. в размер на 435,39 лв., начислена за
периода от 28.06.2022 г. до 30.08.2022 г., 171,76 лв. – върху главницата по фактура №
**********/05.07.2022 г. в размер на 11 041,92 лв., начислена за периода от 06.07.2022 г. до
30.08.2022 г., 16,72 лв. – върху сумата по фактура № **********/07.07.2022 г. в размер на 1
114,56 лв., начислена за периода от 08.07.2022 г. до 30.08.2022 г., 2,35 лв. – върху сумата по
фактура № **********/08.07.2022 г. в размер на 159,84 лв., начислена за периода от
09.07.2022 г. до 30.08.2022 г., 1,87 лв. – върху сумата по фактура № **********/12.07.2022 г.
в размер на 137,64 лв., начислена за периода от 13.07.2022 г. до 30.08.2022 г., 156,70 лв. –
върху сумата по фактура № **********/13.07.2022 г. в размер на 11 752,68 лв., начислена за
периода от 14.07.2022 г. до 30.08.2022 г., 2,55 лв. – върху сумата по фактура №
**********/15.07.2022 г. в размер на 199,80 лв., начислена за периода от 16.07.2022 г. до
30.08.2022 г. и 10,78 лв. – върху сумата по фактура № **********/15.07.2022 г. в размер на
843,60 лв., начислена за периода от 16.07.2022 г. до 30.08.2022 г., или общо 370,47 лв.
3
Заключението по съдебносчетоводната експертиза е изготвено от специалист в съответната
област въз основа на доказателствата по делото и извършена проверка в счетоводството на
дружеството – ищец, както и в НАП, отговаряйки на всички поставени задачи, поради което
съдът го кредитира изцяло.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът формира
следните правни изводи:
По искове с правно основание чл. 327, вр. чл. 318 ТЗ.
Основателността на исковете се обуславя от установяване от ищеца наличието на
следните предпоставки /юридически факти/: търговско правоотношение с ответника по
силата на твърдяните неформални договори за продажба/доставка на стоки, обективирани в
твърдяните 8 броя фактури; изпълнение на задълженията си по всеки един от отделните
договори чрез доставяне на предмета им съобразно уговореното, които ответникът е приел
без забележки; размерът на вземанията, представляващи цената на всяка една от
извършените доставки.
В случая, съдът приема за безспорно установено по делото, че страните по него са били
обвързани от действието на валидно възникнали между тях търговски правоотношения с
предмет: доставка и продажба на арматурни заготовки, обетивиран в процесните 8 броя
фактури, а именно: № **********/27.06.2022 г., № **********/05.07.2022 г., №
**********/07.07.2022 г., № **********/08.07.2022 г., № **********/12.07.2022 г., №
**********/13.07.2022 г., № **********/15.07.2022 г. и № **********/15.07.2022 г., в
изпълнение на които ищецът ... надлежно е доставил, а ответникът „.... е приел всяка от
стоките без забележки. За да достигне до този извод съдът съобрази най-напред
съдържанието на представените по делото фактури, доколкото същите съдържат описание
на съществените елементи на договора – наименованието на страните, вида на стоката, цена,
време и място на издаването им /в този смисъл са Решение № 23/07.02.2011 г. по т. д. №
588/2010 г., II т. о., ВКС, Решение № 166/26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009 г., II т. о., ВКС и
Решение № 42/19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г., II т. о., ВКС/. Що се отнася обаче до
доказателствената сила на фактурите да установят доставянето от страна на ищеца ... на
отразените в тях стоки в полза на ответника „...., то това обстоятелство следва да бъде
анализирано с оглед останалите доказателства по делото, тъй като сами по себе си те
представляват едностранно съставени частни документи, които не се ползват с материална
доказателствена сила. Този факт обаче не прави тези частни документи (фактури) лишени от
доказателствена стойност, тъй като те също са доказателства и подлежат на проверка чрез
съпоставката им с всички други обстоятелства по делото. В контекста на изложеното, съдът
анализира удостоверените във фактурите обстоятелства с оглед данните по делото за
извършено приемане на доставките по тях, който факт следва да от представените 8 броя
стокови разписки за продажба на стоки, всяка от които е подписана от представител на
ответника, чиято представителна власт не е оспорена в хода на процеса, които сами по себе
си са годни да удостоверят реалното приемане без забележки на обективираните в тях стоки
от негова страна. Нещо повече, дори представителната власт на подписалия се за получател
на стоките от името на „.... да беше своевременно оспорена, то приложение намира
разпоредбата на чл. 301 ТЗ, която гласи, че когато едно лице действа от името на търговец
без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията ако не се
противопостави веднага след узнаването. От съдебносчетоводната експертиза по делото се
установи, че ответникът е осчетоводил стопанските операции, обективирани в издадените от
продавача фактури през м. юни и м. юли 2022 г., следователно това е моментът, в който
поръчалият стоката, в качеството си на търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 ТЗ, е
следвало изрично да се противопостави, тъй като към този момент той вече е знаел за
извършеното действие. В случая, по делото не се твърди, а и не се установява такова
противопоставяне да е било извършено от ответника веднага след като е узнал за това,
4
следователно и извършените от негово име действия следва да се считат за потвърдени.
Отделно от изложеното, съдът обсъжда процесните 8 броя фактури, а именно: №
**********/27.06.2022 г., № **********/05.07.2022 г., № **********/07.07.2022 г., №
**********/08.07.2022 г., № **********/12.07.2022 г., № **********/13.07.2022 г., №
**********/15.07.2022 г. и № **********/15.07.2022 г. и във връзка с обстоятелството, че
същите са надлежно осчетоводени от ответника, който ги е включил в дневника за
покупките и ги е отразил в справката – декларация по ЗДДС до ТД на НАП, което по
естеството си също представлява недвусмислено признание относно търговските
обвързаности между страните по силата на твърдяните неформални договори. Ето защо,
съдът приема за доказано по делото съществуването на процесните задължения в посочения
размер и на твърдяното основание, а именно: 8 броя неформални договора за доставка на
стоки, обективирани в процесните фактури, а именно: № **********/27.06.2022 г., №
**********/05.07.2022 г., № **********/07.07.2022 г., № **********/08.07.2022 г., №
**********/12.07.2022 г., № **********/13.07.2022 г., № **********/15.07.2022 г. и №
**********/15.07.2022 г. /в този смисъл са Решение № 114/26.07.2013 г. по т. д. № 255/2012
г., ТК, I ТО, ВКС, Решение № 42/19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г., ТК, ІІ ТО, ВКС,
Решение № 96/26.11.2009 г. по т. д. № 380/2009 г., ТК, І ТО, ВКС; Решение № 23/07.02.2011
г. по т. д. № 588/2010 г., ТК, ІІ ТО, ВКС, Решение № 46/27.03.2009 г. по т. д. № 454/2008 г.,
ТК, ІІ ГО, ВКС, Решение № 42/19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. ІІ ТО, ВКС и др./.
Представените по делото фактури са първични счетоводни документи по смисъла на
чл. 6 от ЗСч, които отразяват едностранно счетоводно записване като обективират изгодни
за издалия на тези документи факти. При преценка на доказателственото значение на
фактурите обаче съдът съобрази констатациите на вещото лице по съдебносчетоводната
експертиза относно тяхното реално осчетоводяване в счетоводството на ответното
дружество. Същевременно включването на фактурираните суми в справката - декларация до
трето, неучастващо в спора лице – НАП, както бе посочено по-горе, са обстоятелства, от
които следва извод не само за осъществено от ответника - купувач приемане на стоките, т. е.
признание, че характеристиките на последните съответстват на уговореното между
страните, но и за издаването на документите, при наличието на които се поражда
изискуемостта на вземането на продавача на дължимото му от ответника възнаграждение.
Ето защо, съдът приема за безспорно установено по делото наличието на всички
материалноправни предпоставки, обуславящи възникването на правото на ищеца – продавач
да получи дължимите му от ответника възнаграждения за извършените доставки и продажби
в общ размер на сумата от 25 685,43 лв., от която: остатъчна стойност от 435,39 лв. - по
фактура № **********/27.06.2022 г., 11 041,92 лв. – по фактура № **********/05.07.2022
г., 1 114,56 лв. – по фактура № **********/07.07.2022 г., 159,84 лв. – по фактура №
**********/08.07.2022 г., 137,64 лв. – по фактура № **********/12.07.2022 г., 11 752,68 лв. -
по фактура № **********/13.07.2022 г., 199,80 лв. – по фактура № **********/15.07.2022 г.
и 843,60 лв. – по фактура № **********/15.07.2022 г.
При това положение, предявените главни искове с правно основание чл. 327, вр. чл.
318 ТЗ се явяват основателни и следва да бъдат уважени в пълния заявен размер.
Всяка една от посочените суми следва да бъде присъдена ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 30.08.2022 г. до окончателното плащане.
По искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на исковете се обуславя от установяване от ищеца наличието на
главен дълг, изпадане на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.
С оглед извода на съда относно съществуването на главните задължения по всяка една
от процесните 8 броя фактури в полза на ищеца са възникнали и акцесорните такива,
изразяващи се в заплащането на парично обезщетение за претърпените вреди вследствие
5
неточно изпълнение в темпорално отношение на тези парични задължения. От страна на
ответника не са релевирани оспорвания относно падежа на всяко едно от процесните
вземания за главница, поради което съдът приема, че считано от деня, следващ този на
издаването на всяка от отделните фактури, той е изпаднал в забава. Що се отнася до размера
на всяко едно от акцесорните вземания за лихва, съдът съобразява констатациите на вещото
лице по съдебносчетоводната експертиза, според което същите са, както следва: 7,74 лв. –
върху главницата по фактура № **********/27.06.2022 г. в размер на 435,39 лв., начислена
за периода от 28.06.2022 г. до 30.08.2022 г., 171,76 лв. – върху главницата по фактура №
**********/05.07.2022 г. в размер на 11 041,92 лв., начислена за периода от 06.07.2022 г. до
30.08.2022 г., 16,72 лв. – върху сумата по фактура № **********/07.07.2022 г. в размер на 1
114,56 лв., начислена за периода от 08.07.2022 г. до 30.08.2022 г., 2,35 лв. – върху сумата по
фактура № **********/08.07.2022 г. в размер на 159,84 лв., начислена за периода от
09.07.2022 г. до 30.08.2022 г., 1,87 лв. – върху сумата по фактура № **********/12.07.2022 г.
в размер на 137,64 лв., начислена за периода от 13.07.2022 г. до 30.08.2022 г., 156,70 лв. –
върху сумата по фактура № **********/13.07.2022 г. в размер на 11 752,68 лв., начислена за
периода от 14.07.2022 г. до 30.08.2022 г., 2,55 лв. – върху сумата по фактура №
**********/15.07.2022 г. в размер на 199,80 лв., начислена за периода от 16.07.2022 г. до
30.08.2022 г. и 10,78 лв. – върху сумата по фактура № **********/15.07.2022 г. в размер на
843,60 лв., начислена за периода от 16.07.2022 г. до 30.08.2022 г., или общо 370,47 лв., т. е.
повече от претендираните от ищеца такива, поради което с оглед принципа на
диспозитивното начало предявените акцесорни искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
също са основателни и следва да бъдат уважени изцяло.
По отговорността за разноски:
Предвид изхода на спора – цялостна основателност на исковете, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените разноски по делото в общ
размер на 4 261,78 лв., от които: 1 611,78 лв. – платена държавна такса, 2 400 лв. с ДДС –
адвокатско възнаграждение, чието реално заплащане съдът прие за доказано с оглед
представените договор за правна защита и съдействие от 23.02.2022 г., фактура № 203 и
платежно нареждане от 24.08.2022 г. към нея (л. 68-70 от делото), както и 250 лв. – депозит
за ССчЕ. Направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищеца съдът счете за неоснователно, като съобрази значителния
материален интерес по делото, общият брой на предявените искове, както и обема на
осъществените от негово име процесуални действия, а именно: реално осъщественото
процесуално представителство във всяко едно от проведените три открити съдебни
заседания. С оглед изхода на спора, в полза на ответника не се следват разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „...., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: ..... да заплати на ..., ЕИК
....., със седалище и адрес на управление: ....., на основание чл. 327, ал. 1, вр. чл. 318 ТЗ
сумата от общо 25 685,43 лв., представляваща сбор от неплатена продажна цена за
извършени в периода от 27.06.2022 г. до 15.07.2022 г. продажби/доставки на арматурни
заготовки по 8 броя неформални договори за продажба/доставка на стоки, обективирани в 8
броя фактури, а именно: № **********/27.06.2022 г. на остатъчна стойност от 435,39 лв., №
**********/05.07.2022 г. на стойност от 11 041,92 лв., № **********/07.07.2022 г. на
стойност от 1 114,56 лв., № **********/08.07.2022 г. на стойност от 159,84 лв., №
**********/12.07.2022 г. на стойност от 137,64 лв., № **********/13.07.2022 г. на стойност
от 11 752,68 лв., № **********/15.07.2022 г. на стойност от 199,80 лв. и №
**********/15.07.2022 г. на стойност от 843,60 лв., ведно със законната лихва върху всяка
6
от сумите за главница от датата на подаване на исковата молба – 30.08.2022 г. до
окончателното им заплащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от общо 363,37
лв., представляваща лихва за забава за периода от деня, следващ извършването на всяка от
отделните доставки, до 30.08.2022 г., а именно: 7,62 лв., дължима върху сумата по фактура
№ **********/27.06.2022 г., начислена за периода от 28.06.2022 г. до 30.08.2022 г., 168,70
лв., дължима върху сумата по фактура № **********/05.07.2022 г., начислена за периода от
06.07.2022 г. до 30.08.2022 г., 16,41 лв., дължима върху сумата по фактура №
**********/07.07.2022 г., начислена за периода от 08.07.2022 г. до 30.08.2022 г.; 2,31 лв.,
дължима върху сумата по фактура № **********/08.07.2022 г., начислена за периода от
09.07.2022 г. до 30.08.2022 г., 1,84 лв., дължима върху сумата по фактура №
**********/12.07.2022 г., начислена за периода от 13.07.2022 г. до 30.08.2022 г., 153,44 лв.,
дължима върху сумата по фактура № **********/13.07.2022 г., начислена за периода от
14.07.2022 г. до 30.08.2022 г., 2,50 лв., дължима върху сумата по фактура №
**********/15.07.2022 г., начислена за периода от 16.07.2022 г. до 30.08.2022 г. и 10,55 лв.,
дължима върху сумата по фактура № **********/15.07.2022 г., начислена за периода от
16.07.2022 г. до 30.08.2022 г.
ОСЪЖДА „...., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: ..... да заплати на ..., ЕИК
....., със седалище и адрес на управление: ....., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 4
261,78 лв., представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7