№ 14080
гр. София, 25.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20251110115905 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба на етажните
собственици на сграда в режим на АГЕНЦИЯ " ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, срещу ЗД
"БУЛ ИНС" АД, с която по реда на чл. 422 ГПК е предявен установителен иск за признаване
за установено, че ответника дължи на ищцовата страна сумата в общ размер на 734,39 лева –
представляваща непогасена част от обезщетение за нанесени имуществени вреди,
изразяващи се в увреждане на пътни принадлежности - 28 м. ограничителни системи за
пътища в пътна част, вследствие настъпило пътно транспортно произшествие на 18.11.2022
г. на АМ "Тракия" при км. 300+920 ляво, причинено виновно от водача на л.а."Land Rover
Range Rover Sport" с рег.№ У 0862 ВА , ведно със законна лихва за период от 30.11.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата 142,24 лв., представляваща непогасена част от мораторна
лихва за период от 30.11.2022 г. до 29.11.2023 г, за които е суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 65902/2023 г., по описа на СРС, 57състав.
При служебно извършена проверка на процесуалните предпоставки за
съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, съдът намира предявеният
иск за недопустим. Съображенията за това са следните:
Предпоставка за надлежно упражняване на правото на иск по реда на чл. 422 ГПК е
наличието на заповед за изпълнение, срещу която е подадено възражение (в хипотезата на
чл. 414 ГПК, както и в специалните хипотези на чл. 415, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, уреждащи
случаите на връчване на заповедта за изпълнение при условията на чл. 47 ГПК и когато
съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение). В разглеждания случай по ч.гр.д. №
65902/2023 г., по описа на СРС, 57състав., е издадена на 20.12.2023 г. заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК въз основа на подадено заявление по чл. 410 ГПК от
Агенция "Пътна инфраструктура“, срещу ЗД "Бул Инс" АД за част от сумите предмет на
настоящото производство. В срока по чл. 414 ГПК е постъпило възражение от длъжника за
заплащане на част от дължимата сума. След размяна на книжа съдът е обезсилил заповедта
за частта от вземането, което е била погасена чрез плащане. За остатъка на заявителя са
дадени указания да предяви иск по реда на чл. 422 ГПК. Актът е бил редовно връчен на
1
15.11.2024г. С определение от 17.01.2025 г. заповедният съд е обезсилил издадената заповед
за изпълнение и в останала част, поради недепозиране на иск по чл. 422 ГПК в срок, като
същото е влязло в сила на 29.01.2025 г. Депозирана е искова молба едва на 17.03.2025г.,
видно от пощенско клеймо на плика, три месеца след изтичане на едномесечния срок и за
различни по размер вземания.
Заявителят, ищец по настоящото производство, ако е бил несъгласен с някой от
горепосочените актове на заповедния съд, е следвало да ги обжалва в законоустановения
срок, а не своеволно и месеци по-късно да депозира искова молба. Недопустимо е чрез
предявяване на иск по чл. 422 ГПК да се заобикалят срокове за обжалване/ на
прекратителните определения/ и такива предвидени в закона/за предявяване на
установителен иск по чл. 415, ал. 4 ГПК/, които са били указани от съда.
При тези обстоятелства и доколкото се касае за хипотеза на обезсилена заповед за
изпълнение се налага извод за недопустимост на предявения иск, предмет на настоящото
производство. Както бе отбелязано, предявяването на специалния установителен иск по чл.
415, вр. чл. 422 ГПК предпоставя наличие на издадена в полза на кредитора - ищец заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК, която е оспорена от длъжника с възражение в срока по чл.
414 ГПК. Подаването на възражение поражда правен интерес за кредитора да предяви иск в
преклузивния едномесечен срок по чл. 415, ал. 1 ГПК с цел да установи със СПН
съществуването на оспореното вземане и да стабилизира изпълнителната сила на заповедта,
за да послужи същата като изпълнителен титул за принудително реализиране на вземането
срещу длъжника - аргумент от чл. 416 ГПК. Обезсилването на заповедта на предвиденото в
чл. 415, ал. 2 ГПК основание лишава кредитора от правен интерес да води установителен
иск за вземането и обуславя недопустимост на иска, респ. на постановеното по повод на него
съдебно решение (в този смисъл и Решение № 89/02.06.2011 г. по т. д. № 649/2010 г., II ТО,
ВКС).
Предвид изложеното предявеният иск се явява недопустим, поради което на
основание чл. 130 ГПК исковата молба следва да бъде върната.
Така мотивиран, съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 96318/18.03.2025г., подадена от АГЕНЦИЯ "ПЪТНА
ИНФРАСТРУКТУРА“ с БУЛСТАТ: *********, срещу ЗД "БУЛ ИНС" АД с ЕИК: *********,
по която е образувано гр.д. № 15905/2025г. по описа на СРС, 57 граждански състав, като
недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 15905/2025г. по описа на СРС, 57
граждански състав.
2
Определението подлежи на обжалване пред СГС в едноседмичен срок от връчването
му на ищеца.
Да се връчи препис на ищцовата страна.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3