№ 400 / 11.10.2019 г.
Р Е Ш Е Н И Е
ГР.МОНТАНА, 11.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.Монтана......четвърти наказателен състав в публично заседание на 10 септември...……....................................….………………….
през две хиляди и деветнадесета година..…….……………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА НИКОЛОВА
при секретаря Тодора Владинова.............................................……………и в присъствието на прокурора..……………………….……..........като разгледа докладваното от съдията Николова……….…..........АН дело 1 205по описа
за 2019г…..……………………………......и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление 15-0996-001285/ 28.10.2015г. на Началник сектор към ОД на МВР - Монтана, сектор „ПП” на В.Г.И. xxx е наложено административно наказание глоба в размер на 50.00 лева на основание чл.183, ал.4, т.9 пр.2 от ЗДвП и на основание Наредба Із-2539 на МВР са отнети 6 контролни точки.
Жалбоподателят обжалва постановлението, като неправилно и незаконосъобразно, като излага доводи в тази насока. В съдебно заседание редовно призовани се явява лично и доразвива доводите изложени в жалбата.
Въззиваемата страна редовно призовани не изпращат представител и не взема становище по жалбата.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на жалбоподателя и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
На жалбоподателя е съставен АУАН, за това, че на 31.08.2015г. около 09.15 часа в град Монтана, на ул.”Любен Каравелов”, жалбоподателят като водач на МПС – лек автомобил „Фолксваген Голф” с ДКН XXXX е паркирал като втори ред до реда на паркираните МПС-та.
Актосъставителя счел, че това е нарушение на чл.98 ал.1 т.2 от ЗДвП и съставил АУАН, който бил предявен веднага на нарушителя. Същият вписал възражение, в което не оспорил констатациите, но бил „спрял за 30 секунди”. В срокът по чл.44 от ЗАНН не е подал допълнителни възражения по констатациите.
Въз основа на АУАН наказващият орган издал атакуваното наказателно постановление.
При извършената цялостна проверка за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, съдът не установи в хода на административно наказателното производство да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на наказания. Съдът не установи да са налице нарушения и на материалния закон.
Относно възраженията визирани в съдебно заседание относно наличие на изтекъл срок на погасителна давност съдът намира същото за неоснователно.
Съгласно чл. 11 от ЗАНН по въпросите за вината, вменяемостта и обстоятелствата изключващи отговорността се прилагат разпоредбите от общата част на НК, доколкото ЗАНН не предвижда друго. Съгласно чл.80 ал.1 т.5 от НК вр. чл. 11 ЗАНН административнонаказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години. Нормата на чл.81 ал.3 НК посочва, че независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл. 80 НК, който е три години.
Разпоредбата на чл.81 ал. 3 НК е изключително важна, защото това означава, че абсолютната давност е четири години и половина от датата на извършването на нарушението. В конкретният случай, административно наказателното производство е започнало с установяване на административното нарушение, за което е съставен АУАН за деяние извършено на 21.08.2015г. и кън мастоящият момент не е изтекъл срокът от четири години и половина.
Безспорно е установено, че жалбоподателят е извършил деянието, за което е наказан, още повече че няма спор по фактите и между страните. Самият жалбоподател признава факта, че е спрял. Първият път е отразил в АУАН, че е спрял за кафе, а в съдебно заседание развива доводи, че е оставил ключове на съпругата си, която работи в съседен магазин. В тази насока са и гласните доказателства събрани в процеса, а именно показанията на свидетеля Ц.Ц..
Правилно и законосъобразно е определен и размерът на наказанието глоба. То е точно фиксирано и е съобразено с изискванията на чл.27 от ЗАНН.
Съдът като отчита тежестта на нарушението, намира, че в конкретният случай не са налице условията на чл.28 б.”а” от ЗАНН. Касае за едно формално нарушение, тоест за осъществяването на фактическия състав, на което не се изисква настъпването на определен противоправен резултат и респективно вреди за определени субекти. Съдът намира, че не може да се приеме в случая, че се касае за маловажно нарушение.
Мотивиран от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 15-0996-001285/ 28.10.2015г. на Началник сектор към ОД на МВР - Монтана, сектор „ПП”, с което на В.Г.И. xxx е наложено административно наказание глоба в размер на 50.00 лева на основание чл.183, ал.4, т.9 пр.2 от ЗДвП и на основание Наредба Із-2539 на МВР са отнети 6 контролни точки, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: